Стивън Кинг
Магьосникът (35) (Тъмната кула IV)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмната кула (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wizard and Glass, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (12 април 2007 г.)

Издание:

Стивън Кинг

Тъмната кула IV

Магьосникът

 

Роман

 

Превод: от англ.: Юлия Чернева, Елена Павлова

 

Stephen King

The Dark Tower IV: Wizard and Glass

Copyright © Stephen King, 1997

Illustrations copyright © Dave McKean, 1997

 

© ИК „Плеяда“, 1998

© Юлия Чернева, преводач, 1998

© Елена павлова, преводач, 1998

© Димитър Стоянов — Димо, дизайн на корицата, 1998

 

Редактор: Мирослава Стамболджиева

Редактор: Весела Еленкова

Коректор: Петрана Старчева

 

Издателска къща „Плеяда“, София, 1998

Полипринт, Враца

 

Цена: 7400 лв.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

ПОСЛЕСЛОВ

Сцената, в която Роланд побеждава стария си учител Корт и отива при проститутката, беше написана през пролетта на 1970-та. Онази, в която бащата на Роланд се появява на следващата сутрин, беше сътворена през лятото на 1996-та. Въпреки че между двете събития в повествованието са изминали само шестнадесет часа, в живота на разказвача са изтекли двадесет и шест години. Но настъпи момент когато се озовах до леглото на проститутката, а от другата му страна стоях пак аз — единият от нас бе безработно момче с дълга черна коса и брада, а другият — преуспелият писател.

Споменавам го само защото обобщава странните си преживявания с Тъмната кула. Написал съм достатъчно романи и разкази, за да запълня цяла въображаема слънчева система, но разказът за Роланд е моят Юпитер — планета, която смалява останалите (поне от моя собствена гледна точка), място със странна атмосфера, невероятен пейзаж и невероятно гравитационно притегляне. Смалява останалите ли казах? Мисля, че всъщност е нещо повече. Започвам да разбирам, че светът на Роланд (или световете) в действителност съдържа всички останали, които съм създал: в Средния свят има място за Флаг, за Ралф Робъртс, за скитащите момчета от „Очите на дракона“, дори и за отец Калахан, прокълнатия от Бога свещеник от „Сейлъмс Лот“, който напуска Нова Англия с автобус и се събужда при прекосяването на границата на ужасната страна Тъндърклап. Там явно се събират всички, а и защо не? Средният свят е измислен пръв, преди тях, сън в дълбините на сините смъртоносни очи на Роланд.

На тази книга й трябваше доста време да бъде създадена — мнозина читатели, които харесват приключенията на Роланд, буквално виеха от нетърпение — и съм длъжен да им се извиня. Причината е най-добре изказана в мисълта на Сузана, когато тя се подготвя да каже на Блейн първата загадка от състезанието им: „Трудно е да започнеш“. Няма нищо друго в тези страници, с което бих се съгласил така напълно.

Знаех, че „Магьосникът“ означава завръщане към юношеството на Роланд и първата му любовна история — и се плашех до смърт. Много по-лесно е да пишеш криминални романи, поне за мен любовните са трудна работа. Ето защо непрекъснато отлагах, извъртах се и премислях, а книгата си оставаше ненаписана.

Накрая я започнах в мотелската си стая на моя лаптоп, след като бях приключил работата си върху минисериала на „Сиянието“. Докато пътувах на север през пустинните земи на Западна Небраска (където, както ми се случи веднъж, когато пак се прибирах от Колорадо, ми хрумна идеята за разказа, наречен царевичните деца) осъзнах, че ако не започна скоро, никога няма да напиша тази книга.

„Но вече не си спомням каква е романтичната любов — казах си. — Сега знам какво е да си женен, познавам зрялата любов, а на четиридесет и осем човек забравя страстта и чувствата на седемнадесетгодишните.“

„Ще ти помогна“ — дойде отговорът. Не знаех на кого принадлежи този глас, който чух онзи ден отвъд Тетфорд, но сега знам, защото бях погледнал в очите му, докато стояхме до леглото на проститутката в страната, която е напълно реална във въображението ми. Любовта на Роланд към Сюзан Делгадо (и нейната към него) е онова, за което ми разказа момчето, започнало навремето тази история. Ако романът ви хареса, то е благодарение на него. Ако ли не, преводът, който направих на разказа, не е добър.

Благодаря също на моя приятел Чък Верил, който редактира книгата и ме следваше във всяка крачка по пътя. Неговите окуражения и помощ бяха безценни, както и тези на Илейн Костър.

Най-много благодарности заслужава съпругата ми, която ме подкрепяше през тази лудост както можеше и ми помогна по начин, за който дори не подозира. Веднъж, в един тежък момент, тя ми подари малка гумена играчка, която ме накара да се усмихна — катеричка със синя авиаторска шапка и смело разперени ръце. Сложих я върху ръкописа си и докато купчината листове нарастваше, се надявах, че малко любов ще дойде от нея да ускори работата ми. Сигурно е помогнало, поне донякъде — книгата е тук в крайна сметка. Не знам дали е добра или за лоша — загубих всякаква представа около четиристотната страница — но е написана. Дори само това ми се струва истинско чудо. Дори започнах да вярвам, че може би в действителност ще доживея да приключа цикъла от истории (дано не ми мине котка път).

Остават още три, струва ми се, в две действието ще се развива в Средния свят, а в другата — в нашия — в нея ще се разказва за празното място на ъгъла на Втора и Четиридесет и шеста улица и за розата, която расте там. Тази роза, трябва да ви кажа, е в ужасна опасност.

Накрая ка-тетът на Роланд най-сетне ще стигне до страната Тъндърклап… и до онова, което се намира отвъд нея. Може би не всички пътници ще доживеят да видят Кулата, но вярвам, че тези, които я достигнат, ще открият истината.

 

Стивън Кинг

Лоувъл, Мейн, 27 октомври 1996

Край
Читателите на „Магьосникът“ са прочели и: