Стивън Кинг
Магьосникът (2) (Тъмната кула IV)

РОМЕО: Кълна се в луната, посребрила върхарите на тез градини в цвят…

ЖУЛИЕТА: Не, не и в нея! Ако кълнеш се в тази непостоянница, която сменя лика си всеки месец, твойта обич ще бъде постоянна като нея.

РОМЕО: В какво тогаз да се кълна?

ЖУЛИЕТА: Във нищо или, щом искаш, е себе си самия, защото ти си бог мой, идол мой, и вярвам аз на клетви само в тебе!

Шекспир — „Ромео и Жулиета“^[1]

На четвъртия ден за огромна радост на Дороти Оз изпрати да я повикат и когато тя влезе в Тронната зала, учтиво я поздрави.

— Седни, скъпа. Мисля, че открих начин да те изведа от тази страна.

— И да ме върнеш в Канзас ли? — обнадеждено попита момиченцето.

— Не съм сигурен дали ще успея да те изпратя обратно в Канзас, тъй като нямам никаква представа къде се намира.

Франк Баум — „Вълшебникът от Оз“