Стивън Кинг
Магьосникът (3) (Тъмната кула IV)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмната кула (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wizard and Glass, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (12 април 2007 г.)

Издание:

Стивън Кинг

Тъмната кула IV

Магьосникът

 

Роман

 

Превод: от англ.: Юлия Чернева, Елена Павлова

 

Stephen King

The Dark Tower IV: Wizard and Glass

Copyright © Stephen King, 1997

Illustrations copyright © Dave McKean, 1997

 

© ИК „Плеяда“, 1998

© Юлия Чернева, преводач, 1998

© Елена павлова, преводач, 1998

© Димитър Стоянов — Димо, дизайн на корицата, 1998

 

Редактор: Мирослава Стамболджиева

Редактор: Весела Еленкова

Коректор: Петрана Старчева

 

Издателска къща „Плеяда“, София, 1998

Полипринт, Враца

 

Цена: 7400 лв.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

ПРОЛОГ: БЛЕЙН

— КАЖЕТЕ МИ НЯКОЯ ГАТАНКА — подкани ги Блейн.

— Да ти го начукам! — каза Роланд, без да повишава глас.

— КАКВО КАЗА? — В раздразнение то си Блейн говореше досущ като невидимия си двойник.

— Да ти го начукам! — повтори Стрелецът. — Но ако не ме разбираш, ще ти го кажа просто и ясно — няма да чуеш нито една гатанка.

Настъпи продължителна тишина, малкият и големият Блейн мълчаха. Когато големият реши да отговори, направи го без думи. Стените, подът и таванът отново станаха безцветни, сетне напълно изчезнаха. След десет секунди вагонът за барони престана да съществува. Моно се носеше с огромна скорост през планинската верига, която бяха видели по хоризонта. Стоманеносивите върхове, които всеки миг заплашваха да се забият в невидимия корпус на влака, постепенно отстъпиха място на безплодни долини, обитавани от гигантски бръмбари, пълзящи като костенурки. Роланд видя как от някаква пещера изпълзя влечуго, което приличаше на змия. То сграбчи един бръмбар и го завлече в тъмната дупка. Никога през живота си Стрелецът не беше виждал подобни ужасни насекоми или кошмарен пейзаж — от гледката го побиваха тръпки. Местността му се струваше враждебна, но това не го плашеше. Най-страшното беше, че му изглеждаше напълно непозната, сякаш Блейн ги беше пренесъл на друга планета.

— МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА ОТ РЕЛСАТА ОЩЕ СЕГА — замислено изрече Блейн, но Стрелецът долови неописуемата му ярост.

— Какво пък, направи го — съгласи се Роланд с престорено безразличие.

Знаеше, че компютърът може да анализира гласа му и да разбере истинските му чувства (Блейн се беше похвалил, че разполага с необходимите устройства) и макар да беше способен да лъже, то в случая очевидно казваше истината. Ако съумееше да долови напрежението в гласа на Стрелеца, пътешествениците бяха обречени. Блейн беше дяволски умен компютър… но все пак беше само машина. Едва ли беше способен да проумее, че човеците могат да се решат на постъпки, които противоречат на логиката. Ако анализът покажеше, че Роланд изпитва страх, но умело го прикрива, компютърът щеше да реши, че Стрелецът блъфира. Подобна грешка можеше да струва живота на всички.

— ДЪРЖИШ СЕ ГРУБО И НЕВЪЗПИТАНО — отбеляза Блейн. — НАВЯРНО СЕ ГОРДЕЕШ С ОТВРАТИТЕЛНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ, НО АЗ НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ТЪРПЯ.

Лицето на Еди беше изкривено от ужас. Той беззвучно произнесе: „Какво правиш?“

Роланд се престори, че не го забелязва; цялото му внимание беше насочено към Блейн, освен това действаше съвсем целенасочено.

— О, мога да бъда и по-груб!

Роланд от Гилеад отпусна скръстените си ръце и бавно се изправи. Разкрачи се, сложи едната си ръка на кръста, а с другата сграбчи дървената ръкохватка на револвера. Стоеше така, както беше стоял стотици пъти — на прашните улици на забравени градове, сред скалисти каньони, в безчет мрачни барове, където вонеше на вкисната бира и загорели мазнини. Това бе само поредното стълкновение с поредния противник. Беше кеф и ка-тет. Стълкновението беше центърът на целия му живот, оста, около която се въртеше неговото ка. Този път щеше да се сражава с думи, не с куршуми, но това нямаше значение: предстоящата битка щеше да бъде на живот и смърт. Във въздуха витаеше миризмата на убийства, долавяше се съвсем ясно, като вонята на разложен труп. Както обикновено го обзе ярост, пред очите му сякаш се спусна пелена… и истинският Роланд изчезна, като че заменен от безчувствен робот.

— Могат да те нарека безчувствена, празноглава, глупава, надменна машина. Мога да те нарека тъпо, лишено от разум създание, безчувствено като път.

— ПРЕСТАНИ!

Роланд продължи да говори спокойно и уверено, без да обръща внимание на Блейн:

— За съжаление не съм в състояние да те засегна, защото си само една машина.

— АЗ СЪМ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНА…

— Не мога да те нарека педераст, защото нямаш задник, та да те чукат. Не мога да те назова най-долния от всички отвратителни просяци, които някога са пълзели в канавката на най-мръсната улица в света, защото дори този просяк е по-достоен от теб; нямаш колене, за да пълзиш или да паднеш ма тях, тъй като ти е чужда онази човешка слабост, наречена „милосърдие“. Не мога дори да кажа, че си чукал майка си, защото никога не си я имал.

Роланд замълча за миг, а спътниците му затаиха дъх. Мълчанието на Блейн беше потискащо и зловещо като затишие преди буря.

— Ала мога да те нарека долен предател, който е позволил на единственото си близко същество да се самоубие; мога да заявя, че си страхливец, който с удоволствие изтезава глупците и избива невинни хора; мога да кажа, че си само едно обезумяло механично чудовище, което…

— ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА МЛЪКНЕШ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕЗАБАВНО ЩЕ УБИЯ ВСИЧКИ ВИ!

Очите на Роланд гневно пробляснаха, сякаш лумнаха синкави огньове. Еди машинално отскочи назад. Като в просъница Стрелецът чу как Сузана и Джейк ужасено възкликнаха.

Убий ме, щом искаш, но не ми заповядвай! — яростно изкрещя той. — Забравил си лицата на онези, които са те създали! Убий ни или млъкни и слушай какво ще ти кажа аз

Роланд от Гилеад, аз — Стрелецът и властелинът на древните земи! Скитах дълги години и изминах хиляди километри, но не за да слушам детинското ти бръщолевене. Разбра ли? А сега ще изслушаш МЕН.

Настъпи напрегната тишина. Всички бяха затаили дъх. Роланд стоеше с гордо вдигната глава и стискаше ръкохватката на револвера.

Сузана Дийн неволно се усмихна, сетне машинално докосна устните си, както жена докосва новата си шапка, за да провери дали е на мястото си. Предчувстваше, че е на прага на смъртта, ала не изпитваше страх, а гордост. Крадешком извърна очи към Еди и забеляза, че младежът смаяно се усмихва и не откъсва поглед от Стрелеца. Лицето на Джейк беше като отворена книга — момчето с обожание наблюдаваше своя идол. След миг настойчиво промълви:

— Хайде, Роланд, кажи му всичко!

— Съветвам те да го изслушаш, Блейн — намеси се Еди. На нашия приятел хич не му пука. Ненапразно му викат „бясното куче от Гилеад“.

В продължение на няколко секунди, които се сториха безкрайни на пътешествениците, Блейн запази мълчание, сетне попита:

— НАИСТИНА ЛИ ТЕ НАРИЧАТ ТАКА, РОЛАНД, СИНЕ НА СТИВЪН?

— Кой знае? — промълви Стрелецът, без да променя позата си. Изглеждаше така, сякаш висеше във въздуха над черните хълмове.

— ПРИТРЯБВАЛИ СТЕ МИ, СЛЕД КАТО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА МИ ЗАДАВАТЕ ГАТАНКИ — заяви Блейн. Тонът му беше капризен като на дете, което умира за сън, защото режимът му е бил нарушен.

— Не съм казал нищо подобно — поправи го Роланд.

— НИМА? НЕ РАЗБИРАМ. АНАЛИЗЪТ НА ГЛАСА ТИ ПОТВЪРЖДАВА РАЦИОНАЛНОСТТА НА КАЗАНОТО. МОЛЯ, ОБЯСНИ.

— Заяви, че искаш незабавно да ти кажем някоя гатанка. Именно това ти отказах. Беше нетърпелив, което направи поведението ти недостойно.

— НЕ РАЗБИРАМ.

— Държа се грубо. Това разбираш ли?

Блейн дълго мълча, очевидно размишляваше. Накрая заяви:

— МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ, АКО МОИТЕ ДУМИ СА ТИ СЕ СТОРИЛИ ОБИДНИ.

— Приемам извинението ти. Но имаме много сериозен проблем.

— КАКЪВ?

В гласа на Блейн се прокрадваше неувереност, което не изненада Роланд. В продължение на столетия компютърът се беше сблъсквал само с невежеството, предразсъдъците, безразличието или угодничеството на човеците. Дори да е ставал свидетел на смели постъпки, то е било много отдавна.

— Върни стените и ще ти обясня. — Роланд отново се настани на креслото, сякаш спорът беше приключил и вече не го заплашваше мигновена смърт.

Блейн се подчини. Стените на вагона се появиха и пътниците вече не виждаха кошмарния пейзаж. Зелената точка на картата мигаше близо до окръжността с обозначение „Кендълтън“.

— Започвам — заяви Стрелецът. — Като дете ме учеха, че трябва да прощавам на онези, които са проявили грубост и невъзпитание. Ала ми втълпяваха да бъда непримирим към глупостта.

— В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ГЛУПОСТТА МИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД? — В тихия глас на Блейн прозвучаха заплашителни нотки. Сузана внезапно си представи котка с блестящи зелени очи, която дебне пред дупката на мишката и възбудено удря с опашка по пода.

— Притежаваме нещо, което силно желаеш — обясни Стрелецът, — но единственото, което ни предлагаш в замяна, е смърт. Съгласи се, че постъпката ти е изключително глупава.

Компютърът отново се замисли, сетне заяви:

— ИМАШ ПРАВО, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. НО НЕ СЪМ ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ УВЕРЯ В КАЧЕСТВОТО НА ВАШИТЕ ГАТАНКИ. НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ВИ ПОДАРЯ ЖИВОТА В ЗАМЯНА НА ГЛУПАВИ ЗАГАДКИ.

Стрелецът кимна.

— Разбирам. А сега слушай внимателно и се постарай да проумееш смисъла на думите ми. Онова, което ще чуеш, вече съм разказал на моите приятели. Когато бях малък, в баронетството Гилеад ежегодно се организираха седем панаира: в чест на настъпващата зима, на широката земя, сеитбата, средата на лятото, пълната земя, събирането на реколтата и края на годината. Най-важното събитие по време на всеки панаир беше състезанието по отгатване на гатанки. По време па панаирите на широката и на пълната земя то придобиваше особено голямо значение, тъй като съществуваше поверие, че гатанките могат да повлияят положително или отрицателно па реколтата.

— ТОВА Е СУЕВЕРИЕ, КОЕТО НЕ Е ПОДКРЕПЕНО ОТ ФАКТИ — заяви Блейн. — СТРУВА МИ СЕ МНОГО ГЛУПАВО.

— Разбира се, че е суеверие — съгласи се Стрелецът, — но ще се учудиш, ако ти кажа колко точно загадките предричаха каква ще бъде реколтата. Например: каква е разликата между папата и житницата?

— ЗАГАДКАТА ТИ Е БАНАЛНА, ПРИ ТОВА НЕ Е ИНТЕРЕСНА — каза Блейн, но все пак изглеждаше доволен, че „играта“ е започнала. — ПЪРВОТО Е НЕЧИЯ КРЪВНА РОДНИНА, ВТОРОТО — НЕЧИЙ ХАМБАР.[1] ЗАГАДКАТА Е ОСНОВАНА НА ФОНЕТИЧНО СЪЗВУЧИЕ. ЗНАМ ЕДНА ПОДОБНА. ЗАДАВАТ Я НА НИВОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРА И БАРОНСТВОТО НА НЮ ЙОРК. СЛУШАЙ ВНИМАТЕЛНО: КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОТКАТА И СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ?

Джейк възбудено се провикна:

— Знам отговора — каза ни го учителят по английски. Лапите на котката завършват с нокти, а в сложното изречение подчиненото завършва с пауза.[2]

— ПРАВИЛНО — съгласни се Блейн. — МНОГО ГЛУПАВА ГАТАНКА.

— За пръв път съм съгласен с теб, приятел — обади се Еди.

— РАЗКАЖИ МИ ОЩЕ НЕЩО ЗА СЪСТЕЗАНИЯТА ПО ОТГАТВАНЕ НА ГАТАНКИ В ГИЛЕАД, РОЛАНД. ТЕМАТА ЖИВО МЕ ИНТЕРЕСУВА.

— По време на панаирите на широката и на пълната земя, в Залата на предците, която отваряха специално за случая, по пладне се събираха между шестнайсет и трийсет души участници в надпреварата. Само през тези два дни от годината хората от простолюдието — търговци, земеделци и скотовъдци — се допускаха в залата на дедите, ето защо те не пропуснаха да се възползват от случая.

Стрелецът говореше бавно, погледът му сякаш беше отправен в миналото. Джейк си помисли, че вече беше виждал подобна изражение на лицето му в предишния си живот, когато Роланд разказваше как с приятелите си Кътбърт и Джейми веднъж се скрили на балкона на същата зала, за да наблюдават някакъв ритуален танц.

„Мартин седеше редом с родителите ми — разказваше тогава Стрелецът. — Познах ги, въпреки че се намирах далеч от тях… щом майка ми затанцува с Мартин, останалите се отдръпнаха да ги наблюдават, а когато танцът свърши, бурно ги аплодираха. Ала стрелците не ръкопляскаха.“

Момчето любопитно изгледа Роланд и отново се запита откъде е дошъл този странен, затворен в себе си човек… и по каква причина.

— По средата на залата поставяха голяма бъчва — продължи обясненията си Стрелецът, — където всеки състезател хвърляше късчета от дървесна кора с написани върху тях гатанки. Много бяха известни, защото претендентите ги бяха научили от родителите и от дядовците си, или от книгите, но имаше и нови, специално измислени за случая. Трима арбитри, единият от които задължително беше стрелец, проверяваха гатанките, преди да ги прочетат на глас, и ги допускаха до състезанието само ако не бяха подвеждащи.

— ДА, ОТГОВОРЪТ НА ГАТАНКАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛОГИЧЕН — съгласи се компютърът.

— После състезанието започваше — продължи Роланд и едва забележимо се усмихна, като си припомни онези отдавна отминали дни, когато самият той беше на възрастта на Джейк.

— Продължаваше часове наред. Състезателите се строяваха в редица в центъра на залата. Мястото на всеки се определяше чрез жребий и тъй като беше по-изгодно да си последен, всеки се надяваше да изтегли по-голямо число, макар победителят да беше длъжен да отговори правилно поне на една загадка.

— РАЗБИРА СЕ.

— Всеки мъж или жена (сред най-добрите състезатели в Гилеад имаше и жени) се приближаваше до бъчвата, изтегляше парченце кора с написаната върху него гатанка и го предаваше на водещия. Той прочиташе текста и ако претендентът не отгатнеше за три минути, засичани по пясъчния часовник, напускаше състезанието.

— И СЛЕДВАЩИЯТ В РЕДИЦАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ОТГАТВА СЪЩАТА ГАТАНКА, ТАКА ЛИ?

— Да.

— СЛЕДОВАТЕЛНО Е ИМАЛ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.

— Да.

— ЯСНО. БИЛО Е НАПРАВО ЖЕСТОКО.

— Жестоко ли? — намръщи се Роланд.

— Иска да каже, че е било забавно — поясни Сузана.

Стрелецът сви рамене.

— Навярно е било забавно за зрителите, но участниците го приемаха съвсем сериозно и често след края на състезанието и връчването на наградата избухваха спорове и дори юмручни схватки.

— КАКВА БЕШЕ НАГРАДАТА?

— Най-голямата гъска в баронството. И всяка година я получаваше моят учител Корт.

— СИГУРНО МНОГО ГО Е БИВАЛО В ОТГАТВАНЕТО — заяви Блейн и в гласа му се долови уважение към непознатия учител. — ЖАЛКО, ЧЕ НЕ Е ТУК.

„Де да беше“ — помисли си Роланд, а на глас изрече:

— А сега ще ти кажа какво предлагам.

— СЛУШАМ ТЕ С ОГРОМЕН ИНТЕРЕС, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.

— Нека часовете до края на пътуването да бъдат нашият панаир. Няма да ни караш да отгатваме загадки, защото целта ти е да научиш от нас нови, неизвестни за теб.

— ПРАВИЛНО.

— И без това едва ли ще разгадаем повечето от тях — продължи Стрелецът. — Сигурен съм, че знаеш такива, които биха затруднили дори Корт. — Изобщо не беше сигурен, но след като блъфът му се беше оказал успешен, сега беше време да се „подмаже“ на Блейн.

— РАЗБИРА СЕ — съгласи се компютърът.

— Предлагам вместо гъска като награда да ни пощадиш живота. Ще ти задаваме гатанки, докато пътуваме към Топика. Ако до пристигането на крайната гара отгатнеш всички без изключение, ще ни убиеш, както възнамеряваше. Това ще бъде твоята гъска. Но ако се затрудниш, ще ни закараш до Топика и ще ни освободиш, за да продължим пътешествието си — все едно, че ще получим нашата гъска.

Блейн мълчеше.

— Разбра ли условието?

— ДА.

— Съгласен ли си?

Компютърът не отговори. Еди седеше като на тръни, стискаше ръката на Сузана и се взираше в тавана. Младата жена докосна корема си със свободната си ръка и си помисли за тайния плод, който растеше вътре. Джейк милваше зверчето, като внимаваше да не докосва местата, където козината на Ко беше сплъстена от кръв.

Чакаха, докато Блейн — истинският Блейн, останал да води псевдоживот в подземията на града, чийто жители беше убил, да обмисли предложението на Роланд.

— СЪГЛАСЕН СЪМ — най-сетне обяви компютърът. — АКО ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКИТЕ ВИ ГАТАНКИ, ЩЕ ВИ ОТВЕДА НА ПОЛЯНАТА, КЪДЕТО СВЪРШВА ПЪТЯТ. СЛУЧИ ЛИ СЕ ДА НЕ УСПЕЯ ДА ОТГАТНА НЯКОЯ, ЩЕ ВИ ПОЩАДЯ И ЩЕ ВИ ЗАКАРАМ В ТОПЕКА, ОТКЪДЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИТЕ ПОХОДА СИ КЪМ ТЪМНАТА КУЛА. ПРАВИЛНО ЛИ СЪМ РАЗБРАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ТИ?

— Да.

— СЪГЛАСЕН СЪМ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.

— СЪГЛАСЕН СЪМ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК.

— СЪГЛАСЕН СЪМ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.

— СЪГЛАСЕН СЪМ, ДЖЕЙК ОТ НЮ ЙОРК.

— СЪГЛАСЕН СЪМ. КО ОТ СРЕДНИЯ СВЯТ.

Когато чу името си, животинчето любопитно вдигна глава.

— ВИЕ СТЕ КА-ТЕТ — ЕДНО ЦЯЛО, СЪСТАВЕНО ОТ ОТДЕЛНИ ЧАСТИ. АЗ СЪЩО. ЩЕ ПРОВЕРИМ ЧИЙ КА-ТЕТ Е ПО-СИЛЕН.

Настъпи тишина, която се нарушаваше от равномерното бучене на двигателите. Влакът се носеше през ужасяващата пустош към Топика, където свършваше Средният свят и започваше Крайният.

— ХВЪРЛЯЙТЕ МРЕЖИТЕ, ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ! НЕКА СЪСТЕЗАНИЕТО ЗАПОЧНЕ.

Бележки

[1] Непреводима игра на думи, подредени по двойки granny (баба) и granary (житница), bornkin (родственик) и corn-bin (хамбар) — Б. пр.

[2] Игра на думи, като се използват двойки омоними: claws (нокти) — clausee (подчинено изречение); paws (лапи) — pause (пауза) — Б. пр.