Ханс Ланд
Да отгледаш престъпление (11)

XI

Санер наистина посети вилата на Вердерови в Груневалд. Той бе приет много любезно и поканен за обяд в неделния ден. Присъствуваше и първият асистент на Вердер, доктор Йоханес Сетегаст. Обаче с това нещата приключиха. Нито Санер, нито Вердер бяха способни на една такава салонна дружба, нито пък и имаха време за това. Истинско приятелство явно не можеше да се установи помежду им, основният тон на техните взаимоотношения остана пълен с предпазливост и старание да не се докосват до притеснителните натрупвания на миналото. При първото посещение на Санер Доротея беше на легло и не можа да присъствува. При второто, на което се яви и тя, се почувства още по-ясно, че те тримата не могат да постигнат някакво сърдечно приятелство, колкото и да го желаеха.

У Вердерови Санер не можеше да се освободи от вътрешния си смут, той прозираше и тежеше върху Фридрих и Доротея като мълчалив упрек. Те просто въздъхнаха, когато се разделиха.

Независимо от това Доротея, като майка, остана почти в постоянна връзка със Санер в качеството му на директор. Той удържа напълно думата си по отношение на Хартмут и му оказваше особено внимание. Заради това в гимназията считаха, че Хартмут е роднина на директора. Санер инспектираше често класа на Хартмут, поръчваше да довеждат момчето в неговата канцелария, приемаше там всяка втора седмица и Доротея, с която остана и в постоянен писмен и телефонен контакт.

За жалост, тези взаимни допитвания бяха действително наложителни. Хартмут беше и оставаше неприлежен ученик, успехите му съвсем не съответствуваха на грижите и вниманието, с които го обсипваха вкъщи и в училище. Наказателните мерки бяха постоянни, мъмренията даваха много малък резултат. Момчето беше просто неподатливо към отговорност и работа, неговата леност беше непоправима.

Фридрих продължаваше да съжалява своето дете, да счита, че училището и неговите изисквания го правеха нещастно. Доротея трезво възразяваше, твърдеше, че Хартмут очевидно не страда ни най-малко от тези неща. Преди всичко той не показваше честолюбие. Въпреки всички наказания оставаше в отлично настроение, лудуваше, смееше се, ликуваше, когато можеше да се изплъзне засвидетелствуваше открито своята наивна радост от развлеченията. Той явно инстинктивно чувствуваше, че любезната усмивка остава най-доброто му оръжие. Неговите възпитатели не успяваха много пъти да устоят на тази пленителна и обезоръжаваща любезност.

Между съучениците си нямаше приятели. Те не обичаха хубавото и разглезеното богато момче, което често пристигаше с автомобил и биваше взимано всеки път от слуга с ливрея.

Хартмут бе прекарал вече две години в училището, притежаваше вече цяла сбирка от най-посредствени свидетелства, бе останал веднъж да повтаря същото отделение и веднъж бе преминал с труд и мъки в по-горното.

На директор Санер беше неловко, че са всеизвестни неговите особени връзки тъкмо с този жалък ученик, който получаваше само по рисуване „добър“, и за това често проклинаше мълчаливо деня, в който той бе въведен в неговото училище. Санер все още се надяваше, че узрявайки момчето ще покаже малко повече честолюбие и ще се поправи.

Обаче нищо такова не стана.

Напротив, Хартмут предизвика нови неприятности. Един ден в час по география той измъкна от чантата на съседа си табела шоколад и направи това тъй ловко, че деянието бе разкрито едва след привършване на занятията. Ощетеният не се примири и обвини веднага именно Хартмут. Той се остави, смеейки се, да измъкнат плячката из джоба му и призна истината, без каквото и да е разкаяние или срам.

Класният ръководител съобщи за случката на директора, който остана много смутен, повика момчето и му се скара сериозно, обаче на родителите не каза нищо. Санер заплаши момчето, че ако това се повтори, ще уведоми родителите за всичко и че то ще бъде незабавно изключено.

Злосторникът слушаше, гледайки безсмислено нагоре, като че не можеше да разбере защо се вдига толкова шум за такава дребна работа.

Това все още доста незначително произшествие тъй или иначе го злепостави много пред учители и съученици.

След една година — Хартмут беше вече на единадесет години и беше ученик от първи клас^[1] — стана обаче нещо още по-лошо.

В гимнастическия салон Хартмут бе измъкнал от джоба на палтото му портмонето на свой съученик. Портмонето съдържаше две марки и няколко пфенига. Този път виновникът се показа смутен, заплака и се уплаши, защото бе уличен за позорното си деяние пред петдесет момчета.

Когато чу за станалото, директорът силно се разтревожи и дълго се колеба как да постъпи. Защото тази нова простъпка, ако бе извършена от всяко друго дете, би могла да се разгледа като мигновена слабост, като непремислен случаен акт.

За Санер обаче беше ясно, че случаят съвсем не е такъв. Директорът нареди веднага Хартмут да бъде изпратен вкъщи. Той прецени, че ако не се действува веднага строго и сурово, укрепваха началата на една нравствена развала, която предвещава редица опасности. Санер чувстваше цялата тежест на своята отговорност и я пое съвсем съзнателно. Веригата от прояви открояваше характера на едно силно обременено в наследствено отношение дете. Той не искаше и не желаеше обаче да носи повече сам тази отговорност и заяви на телефонното запитване на госпожа — Вердер дали би могъл да я приеме — че я очаква подир обед в пет часа в своята канцелария.

И двамата очакваха тази среща загрижени.

Доротея научи от Хартмут какво бе направил и защо е изпратен веднага у дома. Санер пък бе взел твърдото решение да даде на заслужаващата съжаление майка пълно обяснение. Това го ужасяваше, защото го принуждаваше да посегне към тъмното минало, да вдигне завесата пред забравените мрачни истории, които до сега лежаха скрити и погребани. Да, безспорно трябваше да даде на болната и слаба жена такива обяснения, това беше един жесток дълг. Още повече, че тя, въпреки крехкостта си, изглеждаше по-способна да посрещне тези мъчителни разкрития, отколкото самия Вердер.

Санер прие изплашената майка с привидно равнодушие. Най-напред я успокои за станалото, нарече го глупава момчешка лудория и след това предпазливо премина върху неизбежните последствия от тази случка.

— Нека обсъдим, уважаема приятелко, всичко спокойно и обмислим заедно мерките, които трябва да последват сега.

Доротея подскочи уплашена.

— Мерки?! Но какви мерки. Боже мой?!

Санер стана от креслото си, пристъпи към Доротея и взе ръката й.

— Много съжалявам, че ви обременявам с тези грижи, когато сте с разстроено здраве. Обещавам аз да поема от тях онези, които мога. Послушайте моя съвет! Момчето трябва да напусне Берлин. Да се махне за известно време от бащината къща. Предлагам да го настаня като пансионер при един мой приятел от детство, директор на гимназията в Кведлинбург. Там той ще бъде под строг и същевременно добронамерен педагогически надзор. Ще попадне в нова обстановка, сред природни красоти, провинциално спокойствие и при съвсем други, надявам се, благотворни влияния. Искам да заведа момчето там лично, за да дам на своя колега точни наставления как трябва да се възпитава това дете и как да се отнасят с него. Директорът има в своя дом винаги поне по двама-трима пансионери, за чието възпитание следи най-грижливо. Там ще настаня и Хартмут.

Санер седна пак. Доротея тихо заплака.

— Колко сте добър, Санер, колко сте добър, обаче…

— Опасявате ли се от нещо, госпожо?

— Моят мъж не ще се съгласи на това. Той е много привързан към момчето и не ще се раздели с него.

— Аз ще го убедя, драга приятелко.

— За бога, пощадете Фриц! Ако той узнае, че Хартмут е крадец, ще бъде съсипан.

— Той няма да узнае нищо. Гарантирам ви това, госпожо. Впрочем сигурна ли сте, че ако узнае цялата истина вашият мъж ще бъде така силно потресен?

— Страх ме е от това, Санер. Страховете за вероятните лоши наследствени предразположения у детето хвърляха вече веднъж мъжа ми в душевна криза, при все че тогава то още не се бе появило. А ето, че днес като че ли се сбъдват, потвърждават се тези негови опасения. Нека прибавя и това, че той сега е преуморен и изнервен от работа. Тъкмо смятах да поискам от тайния съветник Крамер наставления.

— Внимавайте, госпожо Доротея. Съпругът ви не бива да забележи нещо, ако се отнесете за помощ до Крамер.

— Зная, зная, драги Санер. Този ужасен проблем с Хартмут би могъл да повлияе на Фридрих, твърде зле.

— Аз просто ще трябва да убедя господин професора, че момчето навярно ще потръгне по-добре в някой малък спокоен град под постоянен надзор. А това е и наистина целта, която преследваме.

— Ах, драги Санер, много ми е тежко. Подозирам, предчувствувам нещо опасно зад цялата тази история.

Големите сини очи на Доротея, добили страдалчески израз, се отправиха плахо към небето.

Санер обърна глава, поколеба се за миг и отрони малко нерешително:

— Какво искате да кажете с това, госпожо Доротея?

Тя като че също се поколеба, загледа надолу и попита тихо и боязливо:

— Спомняте ли си, драги Санер, когато се разделихме, когато аз скъсах отведнъж връзката помежду ни? Тогава вие си тръгнахте с възклицание на съжаление, на състрадание към мен. Не отзвучаха у мен през всичките тези години нито горчивите думи, нито тонът, с който го произнесохте: „Бедна Доротея“. Спомняте ли си, Санер?

Той кимна. Тя погледна отново плахо към небето.

— Зная — продължи тя, — вие сте имал непременно причина да изтървете този състрадателен вопъл и той не е бил предизвикан от самата раздяла. Отнасял се е за мен, за това, което ме е очаквало. Моля ви, обяснете ми.

Санер подпря глава с ръка и се замисли. След това скочи решително, постави длани върху покритата със зелено сукно маса и каза бавно, като отсичаше всяка дума:

— Да, драга Доротея. Думите, които изговорих тогава, имаха своята дълбока причина. Дошъл е моментът, в който дължа да ви обясня всичко. Не се плашете! Разкритията, които ще направя, се отнасят до неща от далечното минало. И ако ги правя сега, то е за да ви помогна да поемете цялата работа от сега нататък по-целенасочено и последователно. Години преди смъртта си вашият баща ми даде свитък документи, който носеше надписа: „За Фридрих Вердер, когато стане баща“. Херман Ресе, който не можеше да подозира, че Вердер ще стане негов зет, ме посвети върху съдържанието на тези документи, които дават сведения за произхода на професора, на вашия съпруг.

Доротея кимаше бавно и покорно, като че сега се разкриваше пред нея собствената й съдба.

— Да — прошепна тя. — И понеже вие познавахте съдържанието на тези документи, затова ме съжалихте тогава…

— Да — отвърна Санер. — Обаче не пренебрегвайте и огорчението, което тровеше в този миг моето сърце! Ако не бях тогава толкова поразен и безсилен, не бих изтървал този израз на състрадание, за който съжалявам до днес. Защото момичето, което избираше Вердер, не се нуждаеше от състрадание дори от мен, който знаех тайната на Вердеровото рождение. Откъдето и да произхождаше този човек, той оставаше такъв, какъвто се беше самоизградил. Днес аз дори предполагам, че самият ви баща, Доротея, не би бил против това да вземете Вердер, ако и да знаеше отгде бе дошъл той. Съдържанието на онези документи има значение и е действително важно само за сина на Вердер. Особено днес, когато у детето има известни признаци на безнравствено предразположение. Вие като майка на Хартмут трябва и ще узнаете всичко. Утре преди обед ще ви изпратя свитъкът документи вкъщи. Ще ви ги донесе мое доверено лице. Изучете съдържанието и скрийте документите най-грижливо от мъжа си!

— Значи вие смятате това за необходимо?

— Безусловно. Но повтарям: излишно е да се обременява Вердер с тези неща, към които той би се отнесъл може би много по-болезнено, отколкото е нужно. Същото съветвам и вас. Помислете и не забравяйте, че това са отдавна погребани неща, които днес имат само осведомителна стойност. Аз бях тридесет години пазител на тази тайна, но днес смятам за свой дълг да посветя и вас в нея. Всички сме смъртни и по-успокоително е, в случай, че умра внезапно, да има още някой, който знае напълно тези обстоятелства.

Доротея хвана, ръцете на Санер, задържа ги за миг и след това излезе безмълвно навън. Бе напрегнала всички сили, за да се задържи бодра.

Отиде при Крамер, каза му, че нейният съпруг, преуморен от работа, показва отново признаци на психическо изтощение и го помоли да направи тайно своето наблюдение върху Вердер, скрит през време на неговите публични лекции между слушателите. Да установи дали има симптоми за приближаваща се нова криза. Опасявала се, че някои сериозни проблеми и усложнения в техния дом в момента по всяка вероятност могат да предизвикат у Вердер душевни сътресения. Искала, поради това, да узнае по какъв начин би могло да се предотврати тяхното отрицателно въздействие.

Крамер се показа особено усърден, готов да помогне и обеща да действува с най-голяма предпазливост…