Метаданни
Данни
- Серия
- Такеши Ковач (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Altered Carbon, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2012)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Ричард Морган. Суперкомандос
Английска, първо издание
ИК „Бард“, София, 2003
Коректор: Мария Трифонова
ISBN: 954-585-446-4
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Суперкомандос от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Суперкомандос | |
| Altered Carbon | |
| Автор | Ричард Морган |
|---|---|
| Първо издание | 2002 г. Великобритания |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Поредица | Такеши Ковач |
| Следваща | Сразени ангели |
Суперкомандос е първият роман от британския писател на научна фантастика Ричард Морган, където комбинира киберпънк и криминале с участието на антигероя Такеши Ковач.
Правата за филмиране на книгата са продадени на продуцента Джоуел Силвър за 1000000 долара, което позволява на Морган да се отдаде изцяло на писането. През 2003 г. книгата получава наградата на Филип Дик.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива през 26 век. Хората отдавна пътуват в Космоса и колонизират други планети. А технологиите са напреднали толкова много, че смъртта вече не е нищо повече от неудобство. Всеки човек е снабден с т.нар. „колода“, вградена в гръбначния му стълб, която е негово дигитализирано копие. Когато умре спокойно може да бъде прехвърлен в друго тяло, наречено „ръкав“. Ако си достатъчно богат можеш да си избереш тяло по поръчка – от различна раса и пол, снабдено с хиляди джаджи, издръжливо на радиация, боен ръкав, ръкав за удоволствия и т.н. Ако не – могат да те „нахлузят“ в евтин синтетичен ръкав или просто да те пратят в хранилището и да забравят за теб.
Чрез тази технология човешкият живот се е удължил неимоверно много. Така е и с главния герой – Такеши Ковач – емисар на ООН. Той живее повече от 150 години, изпълнени с битки. Емисарската служба е придобила митично значение за хората. Емисарите са психологически усъвършенствани войни, с допълнително стимулирана интуиция, преминали сурово обучение и изпращани в най-горещите и конфликтни точки.
Благодарение, а може би и на славата си на емисар, Такеши Ковач попада в невероятни и смъртоносни сблъсъци, разследва мистериозни убийства. В „Сразени ангели“ участва в разбулването на изключително важна археологическа загадка и се среща с извънземна цивилизация. В третата книга „Разбудени фурии“ действието е пренесено на Хараланов свят – родното място на Ковач. Там той трябва да се пребори с влиятелните стари фамилии, корпорациите и якудза.
Издания на български език
- 2003 — „Суперкомандос“ — ИК Бард, ISBN 954-585-446-7
- книжка 105 от поредицата „Избрана световна фантастика“
Външни препратки
- Откъс от книгата в сайта на ИК Бард.
31.
Подготовката на удара отне по-малко от три дни. Айрин Елиът се превърна в хладнокръвна професионалистка и го извърши по следния начин.
В лимузината на връщане към Бей Сити аз й изложих плана. Отначало тя все още плачеше тихичко, но с натрупването на подробности почна да се разпалва. Кимаше, сумтеше, прекъсваше ме и искаше да се върна на дребни подробности, които не бях изяснил докрай. Показах й предложения от Кавахара списък и тя одобри две трети от оборудването. За останалото заяви, че са корпоративни измишльотини, и че съветниците на Кавахара са пълни дилетанти.
Към края на деня тя беше във форма. Виждах как ударът вече се оформя пред очите й. Сълзите бяха изсъхнали, забравени, а лицето й изразяваше само целенасоченост, затаена омраза към човека, който бе използвал нейната дъщеря, и жестока жажда за отмъщение.
Айрин Елиът беше изцяло моя.
Със сметката на „Джаксол“ наех апартамент в Окланд. Елиът се премести там и аз я оставих да си отспи. Аз също опитах да поспя в „Хендрикс“, но без особен успех и шест часа по-късно отидох да потърся Елиът, която вече крачеше нетърпеливо из апартамента.
Свързах се с номерата, които ми бе дала Кавахара, и поръчах одобреното от Елиът оборудване. Сандъците пристигнаха след няколко часа. Елиът ги отвори и подреди техниката по пода на апартамента.
Заедно прегледахме дадения от Ортега списък на виртуални форуми и ги съкратихме до седем.
(От Ортега все още нямаше никаква вест.)
Следобед на втория ден Елиът приключи с първичните модули и обмисли възможните варианти. Списъкът бе съкратен до три бройки и тя ми поръча да купя още някои неща. Най-фино програмно оборудване за големия удар.
Привечер списъкът се съкрати до два обекта и Елиът вече пишеше предварителни процедури за проникване и в двата. Закъсаше ли някъде, връщахме се назад и почвахме да обсъждаме достойнствата на различните варианти.
Към полунощ обектът бе набелязан. Елиът си легна и спа непробудно осем часа. Аз се върнах в „Хендрикс“ и прекарах нощта в мрачни размисли.
Сутринта купих закуска от улицата и я отнесох в апартамента. И двамата нямахме апетит.
Десет и петнайсет местно време. Айрин Елиът калиброва апаратурата за последно.
Направихме го.
Двайсет и седем минути и половина. Фасулска работа, заяви Елиът.
Следобед я оставих да троши апаратурата и отлетях да се срещна с Банкрофт.