Нора Робъртс
Дързост и мечти (16)

Петнадесета глава

Не проговори, докато пътуваха към хотела. Имаше да казва много неща, но предпочиташе да ги запази за по-късно. Когато внесе пътната й чанта в спалнята и я закачи в гардероба, тя избухна.

— Ако си изпаднал в някаква себична заблуда, че съм дошла да правим секс…

— Не и тази нощ, скъпа — разхлаби връзката си той. — Смазан съм. — Единственият звук, който успя да издаде беше задавено ръмжене. — Окей, окей, щом настояваш. Но няма да съм в най-добра форма.

— Не смей да ме докосваш с ръце! Дори не си го помисляй. — Понеже краката й бяха уморени, Марго изхлузи обувките си. Задържа едната като оръжие в ръка и започна нетърпеливо да потупва с нея по дланта си, докато крачеше насам-натам. — Не стига, че обяви пред цялото семейство, че съм прекарала нощта с теб, но си имал нахалството да кажеш на майка ми да ми събере дрехите.

— Помолих я — поправи я Джош и закачи сакото си на закачалка. — Попитах я дали би имала нещо против да сложи в една чанта някои неща, които смята, че ще са ти нужни за ден-два. Докато имаш възможност сама да се погрижиш за останалото.

— И всичко е наред, така ли? Защото си й казал „моля“ и „благодаря“? Което със сигурност е много повече от това, което каза на мен.

Джош разкопча ризата и раздвижи раменете си, за да ги освободи от умората.

— Нямам намерение да се спотайвам като последния от креватните ти приятелчета, графиньо. Ако ще спим заедно, ще го правим, ако трябва да се изразя метафорично, на светло.

Ризата бе последвана от обувките, после и чорапите, а тя продължаваше да търси най-точното възражение.

— Не съм решила дали още веднъж ще спя с теб.

Погледът му се спря върху лицето й, изпълнен едновременно с насмешка и предизвикателство.

— Е, трябваше да ми кажеш.

Тя имаше предимство, че беше седнал на ръба на леглото. Много по-лесно беше да го гледа отвисоко.

— Не ми хареса как се държа, преди да си тръгна тази сутрин.

— Така сме квит. — Стана, разкопча панталона си и влезе в банята да пусне водата в огромната масажна вана. — Сега, след като си изяснихме това, нека престанем да играем играта, която твърдиш, че няма да играем. Още не сме приключили един с друг. А сега, искам малко да се поотпусна преди лягане. Можеш да заповядаш при мен.

— Мислиш си, че ей така просто ще се цопна във ваната заедно с теб? След като почти цяла вечер се правиш, че не ме забелязваш? — Мъжете никога не я пренебрегват, помисли си гневно. Никога! Ще си плати за това, ако не за друго. — Ами как флиртуваше с Кейт?

— С Кейт? — Искрено изненадан, той примигна насреща й. — Господи, Марго, Кейт ми е сестра.

— Не повече от мен.

Вече не беше съвсем сигурен дали му е весело, или се чувства напълно скапан, но влезе във ваната, потопи се и остави горещата разпенена вода да си свърши работата.

— Права си, не ми е. Нека го кажем така — винаги съм възприемал Кейт като моя сестра. — Очите му за момент се задържаха върху нейните, преди да се облегне назад и да отпусне глава. — За теб никога не съм мислил по този начин. Но ако ревнуваш… — Млъкна и само сви рамене.

— Не ревнувам. — Самата мисъл нараняваше гордостта й. — За да ревнувам, трябва поне малко от малко да ми пука. Само правя констатация. Ще си отвориш ли очите да ме изслушаш?

— Слушам те, но съм адски уморен, за да си отворя очите. Божичко, за човек, който гореше от нетърпение да развее предупредителния флаг, че не трябва да се възприемаме прекалено сериозно и че не иска да се обвързваме с никакви задължения, се държиш по-скоро като мърмореща съпруга, отколкото като неангажирана любовница.

— Не мърморя. — После млъкна, уплашена, че може наистина да е била точно такава. — И определено не се държа като съпруга. От това, което съм наблюдавала при съпругите, досега всяка от тях, която има поне малко мозък, щеше да е изритала костеливия ти задник.

Джош само се усмихна и се потопи още мъничко по-надолу.

— Това е моят апартамент, бейби. Ако нечии костеливи части ще бъдат изритани, това ще са твоите.

Ръката й се стовари върху главата му. Поради предимството на изненадата и височината, успя да го задържи под шупналата вода цели десет тържествуващи секунди. Гледката, когато успя да се измъкне, плюейки вода, си заслужаваше дори опръскания й бял ленен костюм.

— Мисля да си взема чантата и да проверя за друга стая. — Здраво я улови за китката и я дръпна така, че да загуби равновесие и да се подпре на ръба на ваната. Очите им се срещнаха и не се откъснаха. — Нали няма да… — Въздържа се, преди да е изрекла фаталната дума, но тя така или иначе вече бе загатната и беше твърде късно. Издърпа я рязко във ваната и докато тя съскаше и фучеше като котка, я обхвана с ръце и я натисна надолу. Изчака няколко секунди, съзерцавайки тавана, докато Марго риташе, а после продължи още няколко да си тананика, докато тя се мяташе диво. — Копеле! Проклет…

— Значи още не сме свършили с крясъците. — Весело я потопи обратно. Ваната беше достатъчно голяма за четирима, което беше добре дошло, защото тя бе хлъзгава и Джош имаше нужда от пространство за маневриране. Докато пухтеше и се опитваше да отмахне просмуканата с вода коса от лицето си, той вече бе успял да се справи с жакета й. Сега действаше за отстраняване на залепналата влажна блуза.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Събличам те гола. — Откопча сутиена й. — Вече не се чувствам уморен.

С присвити очи, Марго бързо се извъртя и коляното й се притисна опасно близо до чатала му.

— Да не би да си внушаваш някоя невероятно перверзна, чисто мъжка идея, че се възбуждам, като ме малтретират.

Добро хрумване, помисли си Джош.

— Да-а, в определен смисъл.

Тя увеличи натиска.

— В какъв смисъл?

— Ох… — Рискува и протегна ръка, за да потърка нежно с палец зърното й. Беше твърдо като камък. — Можех да устоя, ако не ме беше предизвикала. — Натискът слабо намаля и той отново се почувства в безопасност. — Искам да останеш при мен, Марго. — Сега вече гласът му бе нежен — едва доловим шепот, докато ръката му бавно се плъзгаше нагоре по крака й. — Ако предпочиташ да си вземеш друга стая, докато го обмислиш, нямам нищо против. Ако нямаш настроение за секс, също нямам нищо против.

За момент просто го изучаваше. Самата невинност, помисли си тя, с изключение на тези хитри пламъчета в очите. Самото търпеливо благоразумие — с изключение на това предизвикателно трептене в ъгълчето на устните му.

— Кой е казал, че не съм в настроение? — отметна назад мократа си коса и му отправи убийствения си поглед изпод спуснатите мигли. — Ще ми помогнеш ли да сваля останалата част от тези мокри дрехи, или трябва сама да се справя?

— О, позволи на мен!

 

 

Беше интересно да живее с мъж. Никога преди не го беше правила, защото не бе готова да споделя с никого пространството и уединението си за повече от едно пътуване до планината през уикенда, екскурзия до морския бряг или може би по-продължителна разходка по море.

Но с Джош се получаваше доста добре. Може би, предполагаше Марго, защото години наред бяха живели под един и същи покрив и защото в момента живееха в хотел.

Всичко изглеждаше не чак толкова точно установено, по-скоро като временно споразумение, отколкото като трайна обвързаност. Само живеят в един и същи апартамент, помисли си Марго, при това съчетан с работни помещения. Цветята се сменяха, мебелите се почистваха и кърпите се подменяха от персонал, който рядко можеше да се забележи. Поради това всичко изглеждаше безлично, почти като при една по-дълга ваканция.

Забавления и смях, реши Марго, точно това искат двамата с Джош, точно това очакват един от друг.

Никой в семейството не я разпитваше за настоящото й местопребиваване. След като дните станаха цяла седмица, после две, започна да се чуди защо нищо не казват.

Поне майка й би трябвало да е възмутена или да мълчи със стиснати устни. Но тя изглеждаше напълно незаинтересована. Семейство Темпълтън също не даваха никакви признаци за реакция. И макар Марго да улавяше, че Лора от време на време я наблюдава съсредоточено, тя също не продумваше нищо.

Кейт беше единствената, която направи някакъв коментар по същество.

— Разбий сърцето му и аз ще разбия главата ти — каза тя. И това изявление бе толкова смешно, че Марго предпочете да не му обърне внимание, вместо да се хваща на въдицата.

Имаше прекалено много работа, за да се трогва от сарказма на Кейт. Ехото от мръсотиите, които Кенди разпространяваше за нея, започваше да я застига — стоката в „Претенции“ била просташка и прекалено скъпа, а обслужването — немарливо, грубо и неопитно. Лора е изчерпала всичките си ресурси, за да кредитира безразсъдната си приятелка от долно потекло и най-много до месец ще фалират. Дрехите са обезценени, с неясен произход и изработени от некачествени материали.

Мрачните мисли за отмъстителността на Кенди и неизбежния провал изяждаха времето на Марго. Магазинът й отнемаше поне по десет часа на ден, шест дни в седмицата. В единствения ден, когато затваряше, тя се бореше с бумагите, докато накрая й се завиваше свят, в стремежа да научи основните положения на счетоводството. Макар че навремето ненавиждаше всяка минута, прекарана в класната стая, сега обмисляше идеята да запише някакъв курс по бизнес мениджмънт.

И ето я една прекрасна неделна сутрин в същото състояние, с цигара, която дими в пепелника до нея, почукваше по клавишите на компютъра — преносим модел, без който Кейт бе настояла, че не могат да живеят — и се опитваше да разгадае някаква програма.

Защо има толкова много сметки? — чудеше се Марго. Тези, които ядяха от джоба й сега бяха повече, отколкото когато беше безработна. Как може да се очаква от някого да запомни точно колко, кога и на кого да плати, без да полудее? Животът бе толкова по-прост, когато си имаше мениджър, който да се грижи за всички досадни финансови подробности в живота.

— Гледай докъде си стигнала, Марго — промърмори си сама. — Концентрирай се. Внимавай.

— Казах ти, че нещата са сериозни. — При звука от гласа Марго трепна и се извърна от стола. Учебникът за компютри в скута й се изплъзна на пода. — Разбирам какво имаш предвид — съгласи се Кейт. — Само се надявам, че не идваме твърде късно.

— Защо следващия път направо не ме застреляте? — Марго кръстоса ръце пред гърди и ги притисна, за да успокои сърцето си. — Какво правите тук, по дяволите?

— Спасителна операция. — Лора изтича тъкмо навреме, за да улови цигарата, преди да се търкулне на пода и да подпали хартиите, разпилени около стола на Марго. После старателно я угаси. — Говориш си сама, пиеш сама.

— Това е кафе.

— Затворила си се в стаята и си броиш парите като някой скъперник — завърши Лора.

— Не си броя парите — макар че щях да мога да изплатя още пет хиляди, ако не беше желанието на Кенди Личфийлд да ме види окована във вериги. Аз съм…

— Всеки момент ще започне да дрънка безсмислици — вметна Кейт. — Казах ти, че трябва да вземем усмирителна риза.

— Колко остроумно! — Марго грабна пакета с цигари и запали нова. — След като си толкова интелигентна и учена, обясни ми още веднъж тези застраховки. Как става така, че трябва да плащаме онези… как се наричаха?

— Премии — иронично отвърна Кейт. — Наричат се премии, Марго.

— Мисля, че би трябвало да се наричат изнудване. Погледни това. Има застраховка срещу пожар, срещу кражби, ипотечна застраховка, застраховка върху собствеността, застраховка срещу земетресение, комплексна застраховка — каквото и да означава това, защото на мен ми се струва доста неясно. Ами този чадър. Да не би на езика на осигурителите това да е някакво хитроумно название за защита от наводнения?

— О да, точно така — вдигна отчаяно очи към тавана Кейт. — Застрахователните компании са пълни с шегаджии. Тези момчета непрекъснато се майтапят. Сама ще се убедиш, когато ти се наложи да подадеш първия иск.

— Виж какво, умнице, само ми обясни как действа още веднъж.

— Не, не, умолявам те! — Лора улови рамото на Кейт.

— Моля те, не обяснявай отново как действа. И не започвай пак с онова нещо.

— Онова нещо? — повтори Кейт.

— Знаеш кое нещо.

— Да, нещото — размърда се на стола си Марго и махна с цигарата във въздуха. — Всъщност бих искала да поговорим за нещото.

— О, онова нещо. — Кейт подуши кафето на Марго, реши, че може би става за пиене и взе чашката. — Окей, ето го нещото. Ако приемем, че плащането на данъка се раздели на четвъртини… — Млъкна и равнодушно изгледа Лора. — Много добър писък. Сега разбирам откъде го е наследила Кейла. — Въздъхна и се протегна, после за ужас и завист на Марго, натисна няколко бутона и екранът угасна. — Ето, изчезна. По-добре ли се чувстваш?

— Много — потрепери Лора. — Но бях почти на ръба.

— Вие двете наистина сте в доста особено настроение — издърпа обратно кафето си от ръцете на Кейт Марго. — Вървете сега да си играете. Някои хора имаме работа.

— По-зле е, отколкото си мислех — тежко въздъхна Лора. — Окей, Съливан, тръгвай с добро или ще трябва да действаме по-грубо. За твое добро е.

Марго не знаеше дали да се смее, или да вика за помощ, когато застанаха от двете й страни и здраво я уловиха за ръце.

— Ей, какъв е замисълът?

— Шокова терапия — мрачно отвърна Кейт.

 

 

Час по-късно Марго беше гола и се потеше. Излегна се по гръб и нададе дълъг стон на облекчение.

— О, боже! Боже!

— Просто се отпусни — потупа я съчувствено по ръката Лора. — Скоро ще стане по-добре.

— Мамо? Ти ли си?

Лора се разсмя и се облегна назад. Парата се издигаше на кълба и изсмукваше част от собственото й напрежение. Наистина идеята за един ден в балнеоцентъра на вилното селище й беше хрумнала заради Марго, но и на нея самата нямаше да й се отрази зле.

— Как може всички просто да си лежите тук? — Кейт се претърколи на пейката за второто ниво и погледна надолу към Марго. — Искам да кажа, наистина ли ви е приятно?

— Мога да се разплача — безсилно продума Марго. — Бях забравила, наистина бях забравила какво е. — Протегна се и потупа голото коляно на Лора. — На теб дължа живота си. Ще си направя почистване на лицето, масаж и педикюр.

— Знаеш ли, скъпа, така и така си отседнала в хотела. Услугите там не са толкова пълни, както тук, но можеш да ползваш сауната или да си направиш масаж. А в козметичния салон правят много хубави процедури за лице.

— Прекалено е заета да се чука с Джош.

Лора се намръщи.

— Моля те! Главата ми още не може да побере това.

— А на мен дори ми харесва — отново надзърна през ръба Кейт. — Също като някакъв филм за природата. Два добре оформени великолепни екземпляра, които се чифтосват. — Лора само простена, а Кейт се усмихна още по-широко. — Е, добър ли е, или как? Както някога по десетобалната система.

— Вече не сме в гимназията и не слагам оценки на мъжете — лаконично отвърна Марго и се претърколи по корем. — Дванайсет. Може би четиринайсет.

— Наистина? — Кейт се въодушеви от идеята. — Добричкият стар Джош. Нашият Джош.

Моят Джош, за малко да изрече Марго, но успя да се усети.

— Без да обръщаш внимание на онази глупачка на балкона — обърна се тя към Лора, — наистина ли те притеснява? Това за Джош и мен?

— Не точно притеснява — размърда се смутено Лора. — Просто е странно. Брат ми и най-близката ми приятелка да правят секс. Просто е… странно. Не е моя работа.

— Тревожи се, че като ти омръзне, ще го захвърлиш като стара обувка.

— Млъквай, Кейт. А и вече не си изхвърлям обувките. Продавам ги. Лора, ние с Джош се разбираме. Обещавам ти.

— Чудя се дали наистина е така — тихо започна Лора, но в този момент, бе прекъсната от отварянето на вратата на сауната.

— Я виж кой пристига — весело извика Кейт. — Кенди Захарчето. — Понеже зъбите й можеха да заскърцат, тя ги разголи в смъртоносна усмивка. — Не е ли ужасно приятна изненада?

Кенди се настани на пейката срещу Лора с високо вдигната глава, завита в тюрбан.

— Трите още се движите в пакет, както виждам.

— Като глутница кучета — потвърди Кейт. — И понеже ти се опитваш да ни измъкнеш кокала, внимавай да не те захапем.

— Не знам за какво говориш.

— Долнопробна, прекалено скъпа стока, ето какво — извика Кейт. — По-добре си мери приказките, Кенди, за да не се озовеш на скамейката за клевета.

— Да изкажеш мнението си не е клевета. — Беше говорила с втория си съпруг, адвоката, за да е сигурна. — Въпрос на вкус. — Горда с тялото, което първият й съпруг, пластичен хирург, бе създал, Кенди свали хавлиената си кърпа. — Човек би помислил, че ти имаш по-добър вкус, Лора, но очевидно кръвта и възпитанието невинаги са гаранция при избора на приятели.

— Знаеш ли, че тъкмо за това си мислех — не й остана длъжна Марго. — И двамата ти бивши съпрузи са имали толкова безупречно родословие. Не ми говори!

С известно достойнство Кенди кръстоса голите си крака.

— Искаше ми се да поговорим, Лора, относно клуб по градинарство. При тези обстоятелства смятам, че е най-добре да си подадеш оставката като съпредседател. — Лора само я изгледа любопитно и тя попи потта по шията си с крайчеца на кърпата. — Носят се слухове за теб и Питър, за съдружието ти с… — Изви поглед към Марго — … някои неподходящи елементи.

— Аз съм неподходящият елемент — поясни Марго към Кейт.

— Това е нищо. Аз пък съм нежелан елемент. Нали така, Кенди?

— Ти си просто противна.

— Виждаш ли? — Кейт се приведе над ръба и се взря във вдигнатото нагоре лице на Марго. — Аз съм противна. Само защото съм бедната и далечна роднина. Знаеш ли, че Пауъл са съмнителна издънка в родословието на Темпълтън.

— Чувала съм.

— Пък съм и счетоводителка — продължи Кейт. — Което е много по-лошо от продавачка. Ние непрекъснато говорим за пари.

— Достатъчно — спокойно изрече Лора. — Искаш председателския стол само за себе си, Кенди, на твое разположение е. — Съжаляваше само, че няма да може да го разбие в празната й глава. — Така ще разполагам с повече време за сдружаване с неподходящи и нежелани елементи.

Лесната капитулация разочарова Кенди. Тя се бе надявала на битка.

— А Питър как се чувства на Хаваите? — запита подигравателно. — Чух, че този път бил взел със себе си онази негова хитра малка секретарка. Макар че, като се замисля сега, и преди са ходили на няколко… съвместни командировки. Сигурно е ужасно да разбереш, че са те заменили със служителка от собствената ти фирма. Пък и е доста младичка, нали?

— Кенди ги обича младички — обади се Кейт, докато яростта бликаше в нея. — На колко е спасителчето, което чукаш, Кенди? На шестнайсет?

— На двайсет — възрази Кенди, после се вбеси от начина, по който се бе хванала в капана. — Поне мога да си намеря мъж. Но пък ти не искаш мъже, нали, Кейт? Всички знаят, че си лесбийка.

Марго изсумтя и се наложи да сложи ръка през устата си, за да спре следващото сумтене.

— Охо, тайната на Кейт е разкрита.

— Какво облекчение — издърпа се по-близо до ръба Кейт, за да може да огледа тялото на Кенди. — От години съм ти хвърлила око, захарче, но съм прекалено срамежлива, за да ти предложа.

— Вярно е — наведе се съзаклятнически към Кенди Марго. — Страхуваше се от любовта си към теб.

Кенди се размърда смутено и неуверено.

— Не е смешно.

— Не, тъжно е, болезнено. — Кейт преметна крака през пейката и се плъзна долу. — Но сега, след като вече знаеш истината, най-после мога да те направя моя.

— Не ме докосвай — изпищя Кенди и скочи от мястото си, като несръчно се опитваше да вдигне кърпата си. — Не се приближавай до мен.

— Мисля, че искат да останат насаме — каза Лора и затегна кърпата около гърдите си.

— Мразя те. Мразя ви всички.

— Боже! — потръпна Кейт. — Не е ли най-сексапилното мъничко същество?

— Отвратителни сте. — Уплашена за живота си, Кенди излетя от сауната, изоставяйки кърпата.

— Извратена — успя да изрече Марго, докато Кейт се свличаше на пейката.

— Внимавай, може да ме възбудиш. Ако бях лесбийка, сигурна съм, че ти повече щеше да си моят тип. — Успя да си поеме дъх и погледна към Лора. — Не й се давай, скъпа.

— Ммм? — погледна я разсеяно Лора. — Тъкмо си мислех, колко ли плаща за онази работа с момчето?

— Недостатъчно. — Марго стана и оправи кърпата си. — Хайде, да вървим да я напъхаме в шкафчето. Заради добрите стари времена.

 

 

— Харесвам мъжете — настоя Кейт и нервно се размърда, докато лакираха ноктите на краката й. Мебелировката на салона в бонбоненорозово и захарнобяло целеше да създаде приятно и безгрижно настроение у жените. Кейт се изнервяше. — Просто не разполагам с много време за тях.

— Няма да ти е нужно никакво време, след като Кенди си свърши работата — отвърна Лора. Отпи от газираната си минерална вода и се отпусна в дълбокия и мек въртящ се стол с висока облегалка. — Когато тя разпространи слуха, всеки мъж в радиус от сто километра ще бяга от теб като от вазектомия.

— Е, това може и да е за добро. — Кейт прелистваше няколко от модните списания на масичката до себе си, но не откриваше нищо интересно. — Може и да откаже онзи глупак Били Пардю да ми звъни непрекъснато.

— Бил е много приятен и възпитан мъж.

— Тогава ти излез с него, да ти опипва коляното под масата и да те нарича сладурче.

— Винаги е била прекалено придирчива. — Марго бе затворила очи и почти мъркаше, докато й масажираха краката. — Животът й щеше да е по-интересен, ако се оглеждаше за господин Голям, вместо за господин Съвършенство.

— В мъжете, с които се срещам, търся нещо повече от голям портфейл и пенис.

— Момичета, момичета — отново надигна чашата си с минерална вода Лора. — Сега трябва да сме единни. Ако Кенди изпълни заканите си и подаде оплакване за телесна повреда, може да стане напечено.

— Но, господин полицай — изгука Марго и изпърха с мигли. — Беше само весела момичешка шега. Майната му, никога няма да се унижи да признае публично, че за втори път в живота си е била заключена гола в шкафче за дрехи. Ще действа по-хитро. Бих казала, че до една седмица ще си имаме нова самоличност — курвата, свадливката и обратната.

— Може пък да ми хареса да съм свадливка — подхвърли Лора. — Ролята на снобка много бързо състарява.

— Никога не си била снобка — с приятелска солидарност възрази Марго.

— О, напротив. От години вече се държа като истинска снобка. Ще трябва малко да се потрудя, за да премина в ролята на свадливка. Но може и да опитам. Джош? — примигна тя, забелязвайки брат си да влиза в салона, разгорещен и настръхнал.

— Дами! — Отпусна се на един празен стол, взе чашата с водата на Марго и я пресуши. — И трите изглеждате… — Млъкна и присви очи срещу намазаните им с нещо зелено и лепкаво лица. — Ужасно. Забавлявате ли се?

— Махай се. — Да живееш с един мъж не означава да те вижда намазана с маска от водорасли, каза си Марго. — Това са женски работи.

Остави чашата, взе тази на Кейт и изпразни и нея.

— Тъкмо бях на втория сет с Карл Брюстер ей там на двора. Нали познавате Карл Брюстер, телевизионен журналист, интервюиращ репортер и водещ на „Информиран“ — онова страшно гледано и с много висок рейтинг предаване.

Тонът му накара Лора да прехапе устни.

— Чувала съм за него. Как е Карл?

— О, във върхова форма, а и аз не му отстъпвах, но ме разсеяха. „Информиран“ възнамеряват да пуснат серия от материали за най-добрите хотели по света, начело с „Темпълтън“, естествено. Трябваха ми няколко седмици, за да намеря екипи да заснемат хотелите ни, да вземат интервюта от персонала и някои гости. И всичко, за да покажа на изтънчената публика високата, почтена, съвършена и ненадмината класа и гостоприемство на хотелите „Темпълтън“ по целия свят.

Остави чашата на Кейт и Лора безмълвно му подаде своята.

— Сигурна съм, че са добили чудесна представа.

— О, да. Естествено, когато Карл ми предложи да заснемем няколко кадъра, докато играем тенис в най-представителното ни вилно селище тук, в Монтерей, аз се съгласих. Един приятен, човешки акцент — вицепрезидентът на „Темпълтън“ се наслаждава на обстановката, където гостите му винаги се радват на внимание и удовлетворяване на всичките им желания. — Замълча и се усмихна на козметичките, които го запяха. — Бихте ли ни оставили за момент? — След като се отдалечиха на дискретно разстояние, усмивката му се смени с ръмжене. — Представете си изненадата и ужаса ми, когато една от редовните ни клиентки дотърча, пищейки, в обхвата на камерите, с развят халат от балнеоцентъра на „Темпълтън“, с разширени от ужас очи и започна да бълва обвинения, че била нападната — подложена на физическо насилие от Лора Темпълтън Риджуей и нейната кохорта.

— О, Джош, толкова съжалявам. — Лора извърна глава с надежда, че той ще го приеме като срам. Нищо, нищо нямаше да помогне, ако сега се засмее.

Той й се озъби.

— Само смей да се усмихнеш, Лора. Само посмей!

— Не се смея. — Вече овладяна, тя отново се извърна към него. — Ужасно съжалявам. Сигурно ти е причинила голямо неудобство.

— И няма ли направо да си умреш от смях, като пуснат цялата сценка? Разбира се, ще трябва да изтрият по-голямата част от репликите, за да се поберат в стандарта за приличие, но смятам, че гостите в студиото и милионите зрители, които всяка седмица превключват на „Информиран“, ще схванат същността.

— Тя започна — обади се Кейт и след като Джош я изгледа сурово, повтори навъсено: — Така си беше.

— Сигурен съм, че мама и татко напълно ще ви разберат.

Дори хладнокръвната Кейт изглеждаше разтревожена.

— Идеята беше на Марго.

— Предателка — процеди през зъби Марго. — Тя нарече Кейт лесбийка.

Джош поклати глава, закри лицето си с ръце и силно го разтърка.

— О, добре тогава, предавам се.

— Предполагам, че си й позволил да те заблуди. Опитва се да навреди на името на магазина. Наговори отвратителни неща на Лора — продължи Марго, като все повече се разгорещяваше. — А само преди няколко дни пристигна в магазина и ме нарече курва. Второкласна курва.

— И вашият отговор беше да се нахвърлите върху нея — три срещу една, да я напердашите, да я съблечете гола и да я набутате в шкафче?

— Не сме я удряли. Нито веднъж. — „Не защото нямаше да ми хареса“, помисли си Марго. — Що се отнася до работата с шкафчето, беше въпрос на традиция. Само й създадохме известно неудобство, което напълно си заслужи след начина, по който ни обиди. Всъщност един истински мъж трябва да ни поздрави за действията ни.

— За разлика от теб и глупавите ти посестрими, не се засягам от жалки обиди на откачени жени. А и сте избрали най-добрия и подходящ момент. — Наведе се напред, доволен, че е отвърнал подобаващо на забележката за „истинския мъж“. — Тъкмо бях започнал да внушавам на Карл идеята да направи допълнителен материал за последното начинание на една от наследниците на Темпълтън. Съдружието на Лора Темпълтън Риджуей със старата й и много близка приятелка Марго Съливан — да, онази Марго Съливан, и Кейт Пауъл. Умни, предприемчиви жени, които създават и ръководят един умен, предприемчив бизнес.

— Ще получим телевизионно време в „Информиран“? Това е страхотно!

— Господи, каква глупачка си! — изгледа я с възмущение той. — Това, което ще получите, ако не успея да проведа някои бързи и много мили разговори, е съдебен иск и много вероятно обвинение в криминални действия. Тя претендира за телесна повреда, словесно и физическо насилие, а след като вече знам, че Кейт е лесбийка, това обяснява обвинението в сексуално насилие.

— Не съм лесбийка — изфуча Кейт. — Макар че начинът, по който го каза, можеше да прозвучи като обида за всеки, който подкрепя свободата на сексуалните предпочитания. — По израза на лицето му разбра, че моментът не е подходящ за евтини нравоучения на тема свобода и феминизъм. Затова само се размърда на стола и се нацупи. — И изобщо не съм я докоснала, с какъвто и да е сексуален подтекст. Всичко това е направо абсурдно, Джош, и ти добре го знаеш. Тя ни обиди и ние й го върнахме. Това е всичко.

— Това не е всичко. Вилното селище на „Темпълтън“ не е някаква си второразредна гимназия. Тук сме в света на възрастните. Не си ли спомни никоя от вас, че вторият й съпруг е съдебен адвокат? Адвокат, който си умира от удоволствие да завежда и печели точно този тип дела. Тя може да повдигне обвинение срещу магазина.

Кръвта се отдръпна от лицето на Марго.

— Това е смешно. Не може да спечели. Никой съд няма да я вземе толкова насериозно.

— Може би не. — Гласът му прозвуча с ледена острота, с безмилостна жестокост. — Но времето и парите, които ще трябва да изразходвате, за да го докажете, може доста да намалят капитала ви. — Изправи се и поклати глава към трите. — Ако през последните десетина години не сте обърнали внимание, училището свърши. Така че стойте си тук и се наслаждавайте, докато ви лакират ноктите, а аз се връщам обратно на работа, за да се опитам да спася нещастните ви задници.

— Наистина е бесен — промърмори Кейт, след като той изхвърча навън. — Една от нас ще трябва да иде да поговори с него. — Погледна първо Марго, после Лора. — Една от вас ще трябва да иде да поговори с него.

— Аз ще отида — изправи се Лора, почувствала се изведнъж глупаво в малките си хартиените чехли и с памучните тампони.

— Не, ти по-добре предупреди родителите си, кажи им, че сме направили гаф. — Марго въздъхна и положи усилие да не изпитва ужас. — Аз ще направя каквото мога с Джош.

 

 

Остави му един час. Във всеки случай почти толкова й трябваше и на нея, за да се подготви. Ако ще се изправяш срещу разярен мъж, каза си тя, е по-умно да си в най-добрата си форма.

Когато влезе, той говореше по телефона на бюрото в кабинета си и едва я удостои с поглед. Само толкова, помисли си Марго, след процедури за петстотин долара в балнеоцентъра. Без да каже нищо, приближи до бюрото и го изчака да приключи с разговора.

Беше я изплашил, забеляза Джош. И наистина му се искаше. Необузданият й гняв бе част от онова, което го привличаше у нея. Но през последните седмици наблюдаваше как тази необузданост влиза в определени релси — цялата страст и енергия започваха да градят нещо за самата нея. Вбесяваше се, че само с една-единствена необмислена постъпка бе рискувала да разруши всичко.

— Да, казах за цяла година. И с всички услуги. Ще напиша заповед за потвърждаване. Ще я имате утре. — Затвори телефона и забарабани с пръсти по бюрото.

— Кажи какво трябва да направя — кротко продума тя. — Ако извинението ще помогне, още сега ще отида да й се извиня.

— Дай ми един долар.

— Какво?

— Дай ми един скапан долар.

Объркана, тя бръкна в чантичката си.

— Нямам един. Имам пет.

Той ги издърпа от ръката й.

— Сега вече съм твой законен адвокат и като такъв те съветвам да не признаваш нищо. Няма да се извиняваш за нищо, защото нищо не си направила. Не знаеш за какво говори. Ако сега ми кажеш, че наоколо са се мотали още шест други голи жени и три служителки, които са ви видели да я напъхвате в шкафчето, ще трябва да те убия.

— Нямаше никой друг. Не сме идиотки — направи гримаса тя. — Знам, че ни мислиш за такива, но не сме чак толкова глупави, че да го направим пред свидетели. Всъщност го изчислихме така, че да остане напъхана там колкото се може по-дълго. — Усмихна се печално. — Тогава идеята ни се стори добра. — Джош не каза нищо и тя усети как гневът й отново кипва. — Не беше ли ти този, който разби носа на Питър?

— Аз мога да си позволя това удоволствие.

— О, съвсем типично. Наследникът на империята „Темпълтън“ може да се държи както си поиска без оглед на последствията.

Очите му просветнаха с опасен, остър блясък.

— Да кажем, че аз обмислих атаката си.

Марго опита да се възпре. Поведението и отношението на Джош едва ли бяха най-важното.

— Колко съм загазила? Знам, че не си съдебен адвокат, така че пет долара едва ли ще ме оправят, ако наистина се стигне до процес.

— Зависи колко е упорита. — Самият той се успокои с усилие. Лекият й намек за характера му не беше нищо ново. — Официалната позиция на „Темпълтън“ ще бъде изненада и съжаление, че инцидентът се е случил, докато е била наша гостенка. Ще компенсираме неудобството и стреса й с едногодишно безплатно ползване на всички услуги в балнеоложкия център. Това, заедно с факта, че даването на гласност на случката може да я постави в неудобно положение, може и да свърши работа. — Прокара петдоларовата банкнота между пръстите си и я остави върху бележника на бюрото. — Може да се задоволи със злословия по ваш адрес и по адрес на магазина, или да използва влиянието си, за да накара приятелките й да ви бойкотират. А тъй като има широк кръг познати, бойкотът може и да се окаже ефикасен.

— Ще го преживеем — вече по-спокойна прокара ръце през косата си Марго. Беше дошла да се извини и възнамеряваше да го направи както трябва. — Съжалявам. Знам, че цялата работа беше… е неприятна за теб и семейството ти.

Той се облегна с лакти на бюрото и подиря чело на юмруците си.

— Появи се, като пищеше и тичаше през корта. Тъкмо биех една странична топка и едва не я цапардосах по главата. Значи камерите снимат и ето ме мен, опитвам се да изглеждам по най-добрия начин за шест поколения хотелиери — атлетичен, но и интелигентен, скитащ по света, но и отдаден на работата, светски, но и професионално ангажиран наследник на фамилията Темпълтън.

— Сигурно добре си се справил — вметна Марго с надежда да го омилостиви.

Той дори не я погледна.

— Изведнъж в ръцете ми се озовава тази полугола, бълваща ругатни, лепкава маса, която крещи, че сестра ми, нейната приятелка лесбийка и моята уличница са я нападнали. — Притисна костта на носа си с надежда да отстрани част от напрежението. — Веднага се досетих коя е сестра ми. Макар терминът да не ми хареса особено, стигнах до извода, че ти трябва да си уличницата ми. Лесбийката малко ме затрудни, но по пътя на елиминирането… — Вдигна глава и я погледна. — Изкуших се да я нашибам с ракетата, но бях твърде зает да я удържам да не ми издере лицето.

— При това толкова красиво лице. — Надявайки се да го успокои, Марго заобиколи бюрото и седна в скута му. — Съжалявам, че си го е изкарала на теб.

— Одраска ме. — Завъртя главата си, за да й покаже трите злобни драскотини отстрани на шията. Марго ги целуна покорно. — Какво ще правя с теб? — уморено изрече той и положи лице върху главата й. После се разсмя тихичко. — Как, по дяволите, успяхте да я набутате в едно от онези малки шкафчета?

— Не беше лесно, но беше забавно.

Джош присви очи.

— Никога повече няма да го правите, независимо как ви провокира — освен ако предварително не я упоите.

— Съгласна. — Тъй като бурята, изглежда, бе отминала, Марго плъзна ръка под ризата, помилва го по гърдите и видя как се повдигат веждите му. — Лъсната и почистена съм из основи. Ако това те интересува.

— Е, така поне денят няма да е напълно загубен. — Вдигна я и я понесе към леглото.