Айрис Йохансен
Златният варварин (13)

Дванадесета глава

Носеха я силните ръце на Гален. Чуваше тропането на ботушите му по камъка.

— Не ме оставяй… да умра. — Думите излизаха с усилие от израненото й гърло.

— Не говори, Тес. — Гласът на Гален отказваше да го слуша. — Само тихо.

Тес отвори очи и видя над себе си бледото му лице. Нима не беше разбрал? Непременно трябваше да му каже, колко е важно тя да остане жива и двамата да бъдат заедно.

— Важно е…

Хладен въздух освежи лицето й. Посрещнаха я стотина воини със запалени факли, които чакаха на коне пред кулата.

— Няма да умреш — прошепна дрезгаво Гален. След малко я предаде в ръцете на друг, за да се качи на седлото.

„Това са ръцете на Саша“, установи Тес и се вгледа в милите на сърцето й сини очи.

— Кажи му…

— Не бъди толкова упорита, миличка — прекъсна я нетърпеливо Саша. — Причини ни достатъчно неприятности, сега поне ни пощади с жабешкото си квакане.

Заля я вълна на облекчение. Саша не би се осмелил да я сравнява с жаба, ако съществуваше опасност за живота й.

— Вината не е моя — отговори тя с толкова възмущение, колкото допускаше гласът й. — Аз… не можах да свърша сама всичко.

Саша не можа да удържи усмивката си.

— Все пак се опита. Упои хората на Тамар и ни уведоми къде си. По дяволите, остави ни твърде малко възможности да се проявим като герои. Май би трябвало да ти благодарим, че ни предостави Тамар.

— Не успях да достигна до каната…

— Дай ми я — чу се гласът на Гален.

Саша я положи внимателно върху разтворената в ръцете му наметка. Гален я уви добре и я притисна до себе си.

— Справих се добре, нали?

— Страхотно. — Гален се намести по-удобно на седлото. — А сега си отспи, докато ние свършим останалото.

— Какво стана с Тамар?

Тес усети как тялото му се напряга.

— Мъртъв е.

Огледалото се счупи… Не, това не беше вярно. Трябваше да каже на Гален, че се е лъгал.

— Огледалото е било криво. Той изобщо не прилича на теб.

— Тихо! — Той притисна бузата й до рамото си, обърна Селик и вдигна ръка, за да даде знак за тръгване. — По-късно ще говориш.

Скоро след това, равномерният тръс на Селик я унесе в сън. Тес вдъхваше дълбоко уханието на влажната от нощната роса трева, примесено с аромат на кожа и лимон.

— Трябва да си… поговорим. Има толкова неща за казване.

— По-късно.

Гален беше прав. Имаше време за всичко. Откакто бе видяла истината в очите му, можеше да чака безкрайно.

Тя се сгуши в него и промърмори в полусън:

— По-късно.

 

 

Слънцето огряваше покоите й. Когато Тес се събуди много часове по-късно, Виане седеше в едно кресло до ниския диван.

Чертите на младата жена бяха изопнати от напрежение. Тя се наведе над Тес и посегна към ръката й.

— Не се опитвай да говориш.

Тес попипа гърлото си и потръпна от болка.

— Ужасно…

— Шията ти е цялата посиняла — пошепна й Виане. — Толкова съжалявам. За всичко съм виновна аз…

— Глупости. — Тес седна в леглото и избута завивката. Майчице, грачеше като някоя стара врана! — От къде на къде ще си виновна ти? Тамар се нахвърли да ме души. Къде е Гален?

— Излезе преди малко. Цяла нощ седя до леглото ти.

Тес сметна това за добър знак, а като си припомни израза на лицето му миналата вечер…

— Трябва да го видя. — Тя стана и постоя малко, докато възстанови равновесието си. — Ще ми помогнеш ли да се облека?

— Би трябвало да останеш в леглото — изгледа я със съмнение Виане. — Освен това, Гален няма никакво време. Преди малко пристигна вест, че пратеници от Тамровия са били забелязани на миля от градските порти.

Баща й! Света дево, как можа да забрави тази заплаха! Ала Тес установи с учудване, че новината за пристигането му вече не я ужасява както по-рано. След сблъсъка с Тамар, заплахата от страна на баща й вече не й се струваше толкова страшна.

— Къде отиде Гален, в покоите си ли?

Виане кимна.

— Защо не можеш да чакаш? Халим бди навън в коридора. Можеш да пратиш вест по него.

— Мразя да чакам. Сама ще отида при Гален. — Тес вдигна вежди. — И Халим ли остана тук цяла нощ?

Виане се изчерви.

— Той е много загрижен и не иска да ме оставя сама. Твърди, че е сторил нещо непростимо.

Бих дал живота си за нея, беше казал Халим.

— Саша сигурно щеше… — Тес млъкна и поклати глава. Тези думи бяха не на мястото си тук. По-късно щеше обмисли въпроса по-подробно.

— Гален е непримирим. Още е сърдит на Халим, че те е пратил в ръцете на Тамар.

— Халим не е виновен. По-късно ще поговоря с Гален и за него. — Само не сега, когато гореше от нетърпение, най-после да сложи в ред собствения си живот. — Побързай, защото трябва да се срещна с Гален, преди да е пристигнал баща ми. — Тя тръгна бавно към вратата на гардеробната. — Ще облека смарагдовозелената рокля. Докато се мия и обличам, ти ми избери красив шал, за да скрия ужасните синини по врата си.

Освен това трябваше да положи усилия да говори нормално. Не биваше Гален да вземе решение, воден единствено от съчувствието си към нея. Каквото и да беше решението му, каквото и да й кажеше, то трябваше да дойде от дъното на душата му.

 

 

— Прибери се в стаята си — посрещна я неодобрително Гален. — И веднага си легни.

— Защо? Мястото ми е тук. — Тес затвори вратата зад себе си и го погледна. — Досадно е да лежиш в леглото, когато на друго място стават толкова интересни неща.

За момент мрачното изражение на лицето му се разведри.

— Много добре знам, че не ти е досадно и когато интересните неща се разиграват в леглото. — Усмивката му веднага изчезна. — Не искам да присъстваш на срещата с баща ти. Достатъчно изтърпя.

— Тази борба е и моя. Къде е баща ми?

— Скоро ще бъде тук. Саша отиде да го посрещне и да го придружи до палата.

— Значи ще го чакаме заедно. — Тес се усмихна. — Трябва да бъда тук, за да се защитя. Все пак съм само една безпомощна жена. Откъде да знам, дали просто няма да ме предадеш в ръцете му?

— Безпомощна? Ти май се шегуваш? Целият град говори как сме заловили Тамар благодарение на теб. — Гален се намръщи. — Нали ти казах, че никога няма да… Защо се смееш?

— Защото ми е весело. Много съм щастлива. — Тес пристъпи напред и застана плътно пред него. — Кажи ми, Гален, щом Тамар е мъртъв, заплахата за съществуването на съюза е много по-малка, нали?

— Да.

— Всъщност, ти вече не се нуждаеш от мен, за да го задържиш.

Гален застина на мястото си.

— Не съм казал това.

— Тогава ми го кажи сега. Искам да чуя истината.

— Не — процеди през стиснати зъби Гален.

Тес се усмихна.

— Тогава съм свободна. Щом баща ми си замине, ще потегля за Франция. Надявам се, че ще ми отредиш подходяща свита?

— Не! — Гален обхванах с две ръце раменете й. Погледът му заклеваше. — Ти ми обеща…

— Дете? Сега вече не ти е необходимо дете.

— Напротив, искам дете.

— Не заради съюза.

— Не, но детето ми е… нужно.

— Обеща да ме освободиш, когато вече не съм нужна за единството на страната ти. Нима няма да удържиш на думата си?

— Вече ти казах… имам нужда от теб!

— Престъпването на обещание е варварски обичай — прошепна едва чуто Тес. — Надявам се, че в този случай ще постъпиш като цивилизован човек, Гален.

По лицето му се четеше истинска мъка. Хватката около раменете й се затегна.

— Не! Все едно за какъв ме смяташ, но ще останеш тук, с мен!

— Докога?

— Завинаги! — изкрещя в самозабрава той и думите му отекнаха в помещението.

Тес го изгледа с блеснали от радост очи.

— Чудесно! — извика тя и се хвърли в прегръдката му. — Вече ме беше страх, че ще ми се наложи да те моля да ме задържиш, а това щеше да бъде много унизително за мен.

Гален, който не можеше да повярва на ушите си, я отблъсна.

— Какво… наистина ли искаш да останеш? Господи, дано знаеш какво говориш. — Той помилва с несигурни пръсти лицето й и повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. — Не мога да те пусна да си отидеш — обясни задавено той. — Ще те задържа при себе си, ако се наложи и със сила, както баща ми постъпи с мама. — Той затвори очи. — Велики боже, на какво заприличах!

— На мъжа, когото обичам — отвърна просто Тес. — И ако Бог е добър към мен, на мъжа, който ме обича.

Гален отвори очи и се усмихна с безкрайна нежност.

— О, да — отговори с треперещ глас той. — Мисля, че те обикнах още в мига, когато те видях затънала до гуша в блатото с Аполон в ръце.

— Много окуражаващо, като се има предвид, че бях покрита с тиня и вонях отвратително. — Тя се хвърли в прегръдките му и зарови лице в гърдите му. — Добре, че най-лошото мина още в началото. След като ме видя в блатото, във всички други ситуации сигурно съм ти изглеждала прекрасно.

— Миналата нощ не те направи по-красива. — Прегръдката му стана по-здрава. — Бледа и безжизнена… а вратът ти… — Той притисна лице в косата й. — Заклех се, че ако бог те остави жива, ще те пусна да си отидеш, но като те видях да влизаш тук… — Помълча малко и пошепна в ухото й: — Бях готов да продам душата си на дявола, за да те задържа. Изглежда дълбоко в себе си оставам варварин. Като баща си.

— Не си прав. — Тес се отдръпна и вдигна очи към лицето му. — Ти не си като баща си, не си и като Тамар. Може и да си варварин, но аз обичам варварското в теб, както обичам и всичките ти други качества. — Тя смръщи чело и затърси правилните думи: — Не разбираш ли? Ние сме такива, каквито сме. Аз съм импулсивна и открита и не искам да стана друга. По-малко ли ме обичаш заради това?

— Не. — Около устните му играеше едва забележима усмивка. — Макар да се надявам, че след време ще обуздая импулсивността ти.

— Надали ще ти се удаде, също както и ти ще запазиш до края на живота си някои варварски привички. Всъщност, важна е единствено борбата за по-добро и ние ще я водим заедно до края на живота си. — Тес го прегърна с цялата сила, на която беше способна. — Смятам, че животът ще стане още по-интересен.

— Дори ако не успея да ти осигуря мечтаната свобода?

— Ще ми дадеш всичко, което можеш, а другото ще си извоювам сама. — Тес вирна решително брадичка. — Това също е интересно, не мислиш ли и ти така?

Гален се престори, че трепери от страх.

— Велики боже, какво ли съдба ме очаква! Бедният Хаким!

— Заслужава си го! — Тес направи величествен жест с ръка. — Всички вие си го заслужавате.

Гален отметна глава и избухна в сърдечен смях. Лицето му стана младежко и безгрижно.

— Бедничкият Гален!

— Не. — Тес се надигна на пръсти и сля устни с неговите. — Аз ще те обичам вечно и винаги ще те защитавам. Няма да ти позволя да се самосъжаляваш.

— Вечно и завинаги — повтори Гален, устремил очи в нейните.

Думите му прозвучаха като клетва и Тес сякаш се издигна високо в небесата. В очите й заблещукаха милиони радостни искри.

— Всъщност, би трябвало да съм благодарна на Тамар, който те накара да осъзнаеш, че ме обичаш.

— Знаех го много преди това, още когато падна преди финала и помислих, че си умряла.

— Не съм паднала. Много добре знаеш, че нарочно… — Тес го изгледа слисано. — Знаел си? Защо не ми го каза още тогава?

— А ти, защо не ми каза, че нямаш намерение да ме напуснеш?

— Заради споразумението. Страх ме беше, че…

— И с мен беше същото. — Гален видя разширените й от учудване очи и продължи: — Никога, през целия си живот не съм изпитвал такъв страх. Струваше ми се невъзможно да останеш при мен доброволно и бях твърдо решен да те задържа насила.

Той очакваше и тя да го напусне, както го беше напуснала майка му.

— Аз няма да те изоставя — отговори уверено Тес, целуна го още веднъж и се отдръпна. — Това беше, което исках да кажа. Сега ще седна в онова кресло и ще седя мирно и тихо, докато ти разговаряш с баща ми… Престани да се смееш! — Тя не можа да се сдържи и също избухна в смях. — Е, ще положа всички усилия да си държа устата затворена.

И двамата млъкнаха, когато Саша се втурна в стаята, без да почука.

— Какво става, по дяволите?

Тес се обърна към братовчед си и веднага разбра, защо Гален е задал този въпрос. Лицето на Саша беше бледо, той изглеждаше объркан.

— Какво ти каза баща ми? Много ли беше разгневен? — попита бързо тя.

— Кой?

— Баща ми! — извика нетърпеливо тя.

— Аксел? — Саша поклати глава. — Не знам колко е разгневен. Той не е тук.

Тес го гледаше, без да разбира.

— Не е тук? Посредник ли е изпратил?

— Да, посредник. В момента Аксел не може да напусне Тамровия.

— Саша, какво става с теб? — попита настойчиво Гален.

Тонът му изтръгна младия мъж от замайването.

— Те са мъртви. И двамата са мъртви.

— Кой е мъртъв?

— Баща ми и брат ми. Удавили са се. Лодката им се преобърнала по река Зандар и те се понесли към водопадите, преди да успеят да им се притекат на помощ. Станало е два дни, след като напуснах Тамровия. Аксел е поел управлението от мое име. — Той вдигна глава и ги изгледа невярващо. — Аксел води държавните дела в мое отсъствие. Аз съм новият крал на Тамровия. — Внезапно той избухна в луд смях. — Господи, това е смешно! Аз съм цар!

— Сигурен ли си? — попита Гален.

— Граф Мазлек ме увери, че дворът и народът очакват с нетърпение възкачването ми на трона. — Той се усмихна не без горчивина. — За първи път ще ме приветстват при завръщането ми в двора. — Помълча малко и продължи: — Вероятно би трябвало да тъгувам за смъртта на баща си и брат си… но не съм лицемер. — Сви рамене и обясни: — Докато бяха живи, не ги обичах, нито ги уважавах, затова и днес не тъгувам за тях.

— Какво ще стане сега? — попита тихо Тес.

Саша я изгледа безпомощно.

— Ще се наложи веднага да потегля за Тамровия. — Той се запъти към вратата, но спря и се обърна към Тес: — Ще наредя да опаковат багажа ми. После ще заповядам на прислужницата ти да събере и твоите неща, Тес. Ще се срещнем след четири часа в двора.

— Моите вещи? — уплаши се Тес.

Лицето му остана сериозно.

— Мое задължение като крал на Тамровия е да те омъжа за благородник от твоята родина.

Тес го изгледа с разширени от ужас очи.

— Саша!

Сините очи бяха студени като лед, тонът му не по-малко хладен:

— Съжалявам, но смъртните случаи, които засегнаха кралското семейство, изискват осигуряване на трона. Бракът ви ще бъде анулиран и най-късно след година вече ще си омъжена за подходящ по знатност аристократ.

— Какво? — Тес усети как Гален я прегърна успокояващо през кръста.

— Ами да, не подобава на принцеса от кралския двор на Тамровия да живее с варварски шейх… — Внезапно Саша се прекъсна и избухна в гръмък смях. — Господи, ако можеше да се видиш, малката! — Той се облегна на вратата, защото целият се тресеше от смях. — Нима наистина ми повярва?

— Чудовище! — Тес го изгледа унищожително. — Разбира се, че ти повярвах!

— Смятам, че се представих успешно в ролята на крал. Също като баща ми! — Саша потрепери. — Ама че отвратителна мисъл! — Усмивката му беше невесела. — Гален беше готов да посегне към камата и да я забие в гърдите ми, само и само да те остави тук.

— И за мен не беше особено забавно — призна Гален, без да изпуска Тес от ръцете си. — Първото ти действие като монарх щеше да тласне Тамровия във война.

— По дяволите! — промърмори уплашено Саша. — Забравих, че от днес нататък трябва да обмислям внимателно последиците от деянията си. Колко неприятно… — Смутеното свиване на раменете издаваше неловкост. — Не вярвам, че ще се примиря с новото си положение. Не съм създаден за владетел.

 

 

Четири часа по-късно Тес стоеше до Гален на стълбището на палата и наблюдаваше как Саша се качва на коня си.

— Ще ми липсва — прошепна унило тя.

— Не се сбогуваме завинаги — отговори Гален.

Ала и двамата знаеха, че животът на Саша взема нов обрат, който ще го отведе далеч от тях. Въпреки опасенията му от новото положение, Тес вече забелязваше признаци на властност и авторитет в поведението му, особено когато се обърна към граф Мазлек и нетърпеливо го подкани да възседне коня си.

— Саша се променя.

— Ние всички се променяме. — Гален нежно докосна с устни слепоочието й. — Животът би бил много досаден, ако оставахме все същите. Това не би харесало и на теб, скъпа моя.

Тес заслиза по стълбите.

— Няма ли да дойдеш с мен?

— Вече бях при Саша. Сбогувахме се в стаята му. Дългите сцени на сбогуване не са по вкуса ми.

Саша изгледа с усмивка приближаващата се към него Тес.

— Не прави такова тъжно лице, малката ми. Заландан не е много далеч от Белайо, а и вече знам пътя.

— Сбогува ли се с Виане?

— Да. — Усмивката му угасна. — Доколкото успях, защото Халим стоеше на пост до вратата. Виане се държа много… учтиво. — Въздишката му беше искрена. — Май започвам да ставам меланхоличен.

— Глупости.

Саша опули очи.

— А аз си въобразявах, че симпатизираш на чувствата ми.

— Отначало бях на мнение, че трябва да имаш Виане, щом я искаш. — Тес срещна погледа му. — Но сега ми е ясно, че тя не ти е достатъчна. Ние с теб много си приличаме. Ти я искаше, защото търсеше сигурността и убежището, от което сме лишени и двамата. Но само след три месеца щеше да полудееш от скука. Халим ще бъде чудесен съпруг на Виане. Той ми каза, че би дал живота си за нея.

Саша се намръщи страховито.

— Аз също не съм лишен от смелост.

— Тук не става въпрос за смелост — обясни нетърпеливо Тес. — Именно затова тя не е жена за теб. Ти с удоволствие ще рискуваш живота си за нея, но какво ще правиш после? Ще хукнеш да търсиш нови предизвикателства. Кажи ми, защо бързаш да напуснеш Седикан, след като шест години си живял тук?

— Може би, защото никога преди това не са ми предлагали трон — отговори сухо братовчед й.

Тес поклати глава.

— Не си съгласна? — вдигна вежди Саша. — Тогава ми го кажи ти.

— Нали не искаш да станеш крал? Отиваш си, защото с обединяването на страната бе сложен край на войните и опасностите, макар че ни предстоят още много битки. Не разбираш ли? Ти нямаш нужда от убежище. Трябва ти приключение, истинско и голямо! Виане не е твоето голямо приключение, Саша.

Мъжът се вгледа в сериозното й лице и изражението му се смекчи.

— Гален обаче е твоето голямо приключение, нали, малката ми?

— Така е — отговори тихо Тес.

— Значи няма да тръгнеш по следите на Марко Поло?

— Някой хубав ден може и да го направя — усмихна се дяволито тя. — Но и тогава ще взема Гален със себе си. За съжаление кадъните играят важна роля в Седикан и са твърде добре приети за вкуса ми. — Тя стисна с обич ръката му и отстъпи назад. — Върви с бога, Саша, и се върни при нас, когато можеш.

— Ще се върна — усмихна се Саша. — А ако дойдеш в Белайо след година или две, със сигурност ще установиш някои промени в двора. — Той обърна коня си и се присъедини към граф Мазлек и свитата си. — Много отдавна съм на мнение, че известно оживяване няма да им навреди.

Тес се засмя тихичко и се загледа след бавно отдалечаващия се конник с развяна руса коса и безупречна, макар и небрежна стойка на седлото. Представи си как Саша се е излегнал на трона на Тамровия с високомерно святкащи очи, а обсипаната с бисери корона е нахлупена на една страна.

— Бог да им е на помощ — изплъзна се неволно от устните й.

— Тес! — извика я Гален.

Младата жена се обърна. Съпругът й я чакаше на стълбата. Вятърът рошеше тъмните му коси и той я гледаше с нетърпение, но и с много любов. Гален беше сложна личност и надали щеше да й се удаде да го разгадае докрай. Човек, който се променяше всеки ден и който никога нямаше да престане да расте. Тя вече се радваше на следващото интересно предизвикателство, което щеше да й сервира, да, дори го чакаше с нетърпение.

— Идвам — извика с усмивка тя.

После тръгна през двора към своето истинско, голямо приключение.