Айрис Йохансен
Златният варварин (1)

Пролог

Белайо, Тамровия

8 април 1797 година

Щеше да умре!

Тес усещаше как с всяка изминала секунда затъва все по-дълбоко в мочурището. Лепкавата тиня бе стигнала до раменете й и неотстъпно пълзеше нагоре. Божа майко, помогни ми! Тя не искаше да умре, не искаше да потъне в тази отвратителна кал и никога вече да не излезе на повърхността.

Всичко беше станало толкова бързо.

Аполон виеше и с мощни удари на лапите се опитваше да се пребори с коварната тиня.

Не, в никакъв случай не биваше да потъне. Ако умреше, Аполон също щеше да загине и всичко щеше да бъде напразно.

Тес придърпа кучето по-близо до себе си и помилва дългата му муцуна.

— Тихо, милият ми, няма нищо. Все ще ми хрумне нещо.

— Горя от нетърпение да разбера какво ще бъде.

По тялото й се разля вълна на облекчение. Кратък поглед през рамо й показа, че братовчед й Саша тъкмо е спрял коня си недалеч от опасното място. Какъв късмет, че я намери! Двамата с Аполон нямаше да загинат. И не само това. Може би поредната порция бой също щеше да й бъде спестена. Саша Рубинов не беше като другите възрастни около нея. Макар че с двайсет и петте си години беше много по-напред от нейните дванайсет, той не се отнасяше с малката си братовчедка като с празно пространство, освен това по-често се смееше на пакостите й, отколкото да се мръщи.

— Саша, не мога да се измъкна от тинята. Клонът се счупи и…

— Какво, по дяволите, става тук?

Втори ездач препусна към тях и спря зад Саша. Тес го удостои с изпълнен с нетърпение поглед. Този човек не виждаше ли, че няма време за глупави приказки? Това беше новият приятел на Саша, див обитател на чуждата страна оттатък границата. „Златният варварин на Саша“ го беше нарекъл баща й и тя се бе учудила, защото с маслинения си тен и тъмните коси и очи, той изглеждаше по-скоро бронзов, отколкото златен.

— Извади ни оттук, Саша — подкани братовчеда си тя.

Саша се ухили.

— Веднага. — После се обърна към мъжа, който бе спрял зад него: — Мисля, че все още не са те представили на малката ми братовчедка, Гален. Шейх Гален бен Рашид, позволете ми да ви представя Нейно Височество Тереза Кристина Мария Рубинов. Бъдете уверен, че тя невинаги е толкова мръсна. — Той смръщи вежди и замислено продължи: — Всъщност, като си помисля…

— Саша! — Тинята стягаше коварната си прегръдка около гърлото й. Все по-трудно й беше да държи муцуната на Аполон високо над лепкавата маса. — Престани да ме дразниш!

— Е, добре. — Той скочи от сивата си кобила и се огледа за някой по-дълъг клон. — И да не забравя после да смъмря най-строго гувернантката ти, малка братовчедке. — Обърна се към Гален и обясни: — С дванайсетте си години, Тес очевидно не е в състояние да прочете надписа „Опасност“ на табелата.

— Разбира се, че мога да чета — изфуча разярено момичето. — И познавам тази гора много по-добре от теб. Аполон е виновен! Той тичаше пред мен и пропадна в тинята. Започна да се блъска като луд и затъна още по-дълбоко. Аз се хванах за клона и…

— … и последва кучето в блатото. — Саша с въздишка се наведе да вдигне един дълъг клон, после се зае да изследва здравината му. — Не е било много умно от твоя страна, Тес.

— Нима трябваше да го оставя да потъне? — Тинята вече стигаше до брадичката й. Гърлото й се свиваше от страх. — Не можеш ли… да побързаш?

Саша протегна клона през тресавището. До Тес оставаха тридесет сантиметра.

— Ще се справиш. Пусни кучето, напъни се и го хвани. Аз ще те издърпам.

Клонът изглеждаше достатъчно здрав, а Саша притежаваше физическата сила да я изтегли и Тес го знаеше. Само след миг щеше да почувства здрава земя под краката си. Погледът, който отправи към клона, беше изпълнен с копнеж.

Ала поклати решително глава.

— Не мога да оставя Аполон. Той ще започне да бие около себе си и веднага ще потъне. Трябва да измислиш нещо друго.

Безгрижната усмивка на Саша се изпари.

— Тес, времето напредва. Не ставай глупава. Това е само едно ловно куче. След няколко минути ще потънеш.

Тес бе обзета от паника. Горещи сълзи опариха очите й. Значи, все пак щеше да умре.

— Не мога да изоставя Аполон.

От устните на Саша се изтръгна гневно проклятие.

— Ти само стой мирно — намеси се в този миг Гален бен Рашид. После съблече елегантния си сюртук от тъмносин брокат и го преметна през седлото, преди да скочи на земята. — Не се движи и чакай указанията ми. — Той смъкна блестящите черни ботуши от краката си и ги захвърли настрани.

— Да не искаш и ти да се озовеш в блатото при това своенравно момиче? — Саша поклати глава. — Това е работа за мен, приятелю.

— Един кралски принц, затънал до гуша в тинята? — усмихна се Гален. — Остави това на мен. Малко мръсотия върху един нецивилизован авантюрист не е нещо необикновено. Въпреки това дръж здраво този клон.

И той решително тръгна напред. Ръстът и теглото му бяха причина още след първата крачка да затъне до коленете. Когато се добра до Тес, тинята стигаше до кръста му.

— Ти дръж кучето — посъветва я Гален, докато потърси в тинята тялото й и го намери. — Не се опитвай да ми помагаш. — Вдигна главата й и заповяда: — Подай клона, Саша!

Тес пошепна няколко окуражителни думи в ухото на Аполон и внимателно премести ръцете си от врата към корема му.

— Ами, ако муцуната му затъне? Няма да може да си поеме въздух.

— Ей сега ще излезем на твърда земя. По-добре се погрижи за собствената си безопасност.

— Аз нося отговорност за Аполон. — Потънала в мислите си, тя прибави: — За мен ще се погрижите вие.

— Така значи?

— Да. — За нея нямаше никакво съмнение, че той ще я спаси. От мига, в който ръцете му обгърнаха кръста й и я издърпаха извън опасната зона, я обзе странно чувство за абсолютна сигурност. Тя срещна без страх погледа му. — Знам, че няма да ме изпуснете.

Хватката му инстинктивно се затегна.

— Разбира се, че няма да те изпусна. — Гален отвърна очи. — Вече се изцапах достатъчно, за да се откажа. Още няколко сантиметра, и ще се хвана за клона. Тогава Саша ще трябва да се понапрегне.

— Все пак е по-добре, отколкото да джапам из блатото — провикна се безгрижно Саша. — Нямам желание да си играя с калта. Като си помисля, аз дори ти правя услуга, скъпи ми Гален. В Седикан си лишен от подобни преживявания. Естествено, там имате пясъчни дюни, в които затъвате, но тук…

— Дай клона!

Саша протегна дървото по-близо към тях и Гален успя да го улови със свободната си ръка. Саша заотстъпва назад, теглейки клона и товара му през тинята. След минута, той протегна ръка и със силен тласък издърпа Гален от тресавището.

— О, господи! — провикна се Саша. Гален беше покрит от глава до пети със сиво-кафява тиня и при тази гледка приятелят му не можа да се въздържи и избухна в смях. — Merde! Страхотно! Как ми се иска твоите chéres amies да могат да те видят в този вид. Сигурен съм, че няма да бързат да се пъхнат в леглото ти.

— Аз пък мисля, че ще се разбързат още повече — гласеше краткият коментар на Гален. Той се обърна и издърпа Тес на твърда земя. — Не красотата ми е причина дамите доброволно да разтварят бедрата си.

— Ама, че си циник. Май нямаш голямо доверие на прекрасния пол.

— Това не е за детски уши — промърмори многозначително Гален и хвърли бърз поглед към Тес.

— Тя ли? — поклати глава Саша. — Може и да е дете, но е доста добре осведомена. Израснала е в двора и знае какво става по света. — Той се обърна към братовчедката си: — Прав ли съм, невъзпитано хлапе?

— По-късно. — Тес правеше отчаяни опити да освободи Аполон от упоритата тиня. — По-добре ми помогни.

Гален я избута настрана, сграбчи ловното куче за лапите и го измъкна на твърда земя.

Кучето, благородна хрътка, му се отблагодари, като разтърси стройното си тяло и калта се разхвърча на всички страни.

— Неблагодарен звяр — промърмори Гален и изтри тинята от бузата си.

— Той не е виновен. — Тес се почувства задължена да защити любимеца си. — Кучетата са такива. Не можете да очаквате… — Тя се обърна рязко към Саша: — Престани да се смееш. Благородният Бен Рашид се държа много смело и заслужава по-добро отношение.

В сините очи на Саша святкаха дръзки искри.

— Още едно завоевание, Гален. Малко е млада, но след няколко години ще разцъфти като…

— Не му обръщайте внимание — възмути се Тес.

— Не се бой. — Гален хвърли унищожителен поглед към Саша. — И без това не го правя.

— Къде е всъщност Паулина, Тес? — поиска да узнае Саша. — Мисля, че не са те пуснали сама в гората?

— Разбира се, че не. — Без да го погледне, момичето, коленичи до Аполон и се зае да почиства дългата му козина. — Но тя е заета с Мандли. Скриха се някъде още щом влязохме в гората и сигурно дълго време няма да забележат отсъствието ми.

— С какво са толкова заети?

— Вършат разни неприлични неща.

Като забеляза смайването, изписало се по лицето на Гален, Саша избухна в смях.

— Е, това занимание ще им отнеме доста време. Паулина не се задоволява с един път.

— Коя е тази Паулина?

— Паулина Калбрен е вярната и добродетелна гувернантка на Тес — обясни Саша. — А Мандли е един от конярите на милия ми чичо.

— Нищо не помага. — Тес се отказа от опитите си да почисти козината на Аполон и посегна към ръката на Гален. — Елате с мен. Оттатък хълма има езеро, в което можем да се измием. — Тя се обърна към коня му, но внезапно замръзна на мястото си и опули очи.

— Света дево, колко е красив! — Момичето пусна ръката на шейха и направи крачка към жребеца, който подплашено се отдръпна. — Как така не съм забелязала този великолепен кон?

— Това е разбираемо. Трябваше да положиш известни усилия, за да останеш жива — отбеляза мъдро Саша.

Тес не му обръщаше внимание.

— Как се казва?

— Телцан — отговори Гален.

— Телцан, аз нищо няма да ти направя — изчурулика примамващо малката и направи още една крачка напред. Неспокойно пристъпващият жребец се усмири веднага щом пръстите й докоснаха бялото петно с форма на диамант върху ноздрите му.

— Странно — промърмори младият шейх. — Обикновено Телцан не позволява да го докосват непознати.

— Той знае, че го харесвам. — Тес нежно милваше чувствителните ноздри на великолепното животно. — Нямаше да се уплаши от мен, ако не беше отвратителната миризма на тиня.

— Хм… Виж какво — намеси се Саша, — мисля, че аз също бих се отдръпнал по-далече от теб.

Гален се усмихна изненадано.

— Ти очевидно разбираш от коне.

— Когато не се търкаля в блатото, нашето диваче Тес прекарва цялото си време в конюшните на двореца — обясни Саша.

— Този кон не е бил в обора — отговори убедително Тес и се обърна към Гален: — Иначе непременно щях да го забележа.

— Настанил съм го близо до градската си квартира. Едва днес се появих в палата.

— От Седикан ли е конят?

— Да.

— Никога не съм виждала кон, с такава сила и чар. Има ли и други като него в…

— Тес! — Саша сърдито смръщи чело. — Веднага!

Тес кимна.

— До езерото ще вървим пеш. Не вярвам, че ще се качите на коня и ще го изцапате.

— Да, небето да ни пази, ако изцапаш коня си, Гален — отбеляза съвсем сериозно Саша.

— Струва ми се, че прекаляваш — отбеляза с измамна мекота приятелят му. — Най-справедливо ще бъде да отъркалям и теб в тинята. — Той вдигна Тес й я сложи на гърба на коня, после гъвкаво се метна на седлото. — Но ще го направя, едва когато съм напълно чист и мога да се насладя на превъзходството си.

— Ще изцапам цялото седло с тази ужасна кал — възпротиви се Тес. — Нали ви казах, че е по-добре да вървим пеш.

Гален заби пети в хълбоците на коня. Жребецът потегли в галоп към ниския хълм, който бе посочила Тес, Аполон хукна след тях и радостно залая.

— Телцан не се плаши от малко мръсотия. Преживял е и по-лоши неща.

Тес го изгледа сърдито през рамо.

— Не използвате ли шпори?

— Не и нямам навика да се вслушвам в нареждания на деца.

— Нищо не съм ви наредила. Просто казах, че е по-добре да вървим пеш.

— Все същото. — Гален изкачи хълма и след малко спря коня пред красивото езерце, заобиколено от стари борове. — Дълбоко ли е?

— Не.

— Добре тогава. — Той я вдигна от коня и я метна във водата.

Останала без дъх от падането в ледените вълни, Тес побърза да изплува на повърхността.

Гален, който все още седеше на седлото я наблюдаваше с очаквателна усмивка.

— Страхотно! — Тес с мъка си поемаше дъх. — Благодаря ви.

Усмивката му угасна, погледът му стана изпитателен.

— За разлика от песа си ти си била способна да изпитваш благодарност. Помислих, че ще се ядосаш.

Аполон, който беше скочил след господарката си, пръскаше в лицето й вода и тиня. Тес избухна в смях и побърза да се скрие, като потопи главата си във водата. След малко разтърси коси и попита:

— Защо? — Вдигна очи към Гален, мокра до кости, но със сияещо лице. — Аз бях мръсна и вие ми помогнахте да се изчистя. Защо трябваше да се разсърдя?

— Да кажем, че дамите от двора на Тамровия са много далеч от твоята издръжливост.

— Аз не съм придворна дама. — Тя отново се потопи, а след като изскочи на повърхността, започна усилено да изстисква кестенявите си къдрици. — Освен това няма да стане нужда да си блъскам главата над този проблем още поне четири години. Засега съм ученичка.

— Разбирам. — Гален скочи от седлото. — Тогава със сигурност няма да нараня чувствителността ти, като се окъпя с теб. — Той се хвърли във водата и закрачи навътре, докато се потопи почти до брадичката. — Господи, колко е студено!

— Сега е едва април. — Тес разтърси глава и отново се потопи. — И във вашата страна ли е студено по това време?

— Не чак толкова. Тамровия е балканска страна, а Седикан в голямата си част е пустиня. — Гален потопи глава във водата и се постара да почисти косата си като Тес. — Макар че езерата в хълмистите места зад Седикан, също не са кой знае колко топли.

Мократа му коса заблестя на слънцето като абанос. Под тъмния загар лицето му се бе зачервило от студа. Ярките слънчеви лъчи позлатяваха бронзовата му кожа и Тес се улови, че го е зяпнала възхитено. Чертите на лицето му не бяха толкова фини като на Саша. Високите скули бяха остро изсечени като гранитните блокове по брега на езерото. Тъмните очи се криеха дълбоко под гъсти мигли. Той се различаваше от придворните контета, както вълците от мекия и плах Аполон. Беше твърд, силен и див. Държанието му също беше различно. Без да губи време, се хвърли в отвратителната тиня, за да я спаси. Нито за миг не се поколеба, преди да спаси и Аполон. А Саша през цялото време се стараеше да стои по-далеч от тинята, макар че много обичаше братовчедка си.

Гален я изтръгна от мислите й, като внезапно зададе въпрос:

— Защо ме гледаш така, килен?

— Какво е това „килен“?

— На моя език означава „малката“ или „малко момиче“.

— Аха. — Тес отмести очи. — Само се питах, дали ви наричат „златен“ заради цвета на кожата ви.

Гален се ограничи с подигравателна усмивка, но след кратък размисъл отговори:

— Ах, значи и в училището се шепне за мен? Не, наричат ме така, заради златото в джоба ми и преди всичко, заради количеството пари, с които разполагам.

Тес му хвърли кратък поглед.

— Много ли сте богат?

— Като цар Мидас. Хълмовете зад Заландан са пълни със злато. — Устните му потръпнаха: — Толкова съм богат, че вашият великолепен двор не само търпи варварското ми присъствие, а дори го търси.

Той беше раним, Тес ясно усети това и инстинктивно поиска да заглади обидата.

— Варварски означава див, нали? Според мен дивото не е нещо лошо. Гората е пълна с прекрасни диви неща.

— Но те не се допускат в елегантните салони.

— Би трябвало обаче — промърмори упорито тя.

— След пет години ще говориш друго.

— Не, няма. — Следвана от Аполон, Тес закрачи към брега и се отпусна на затоплената земя. Беше загубила обувките си, кафявата й кадифена рокличка беше в ужасен вид. Наказанието за днешното приключение със сигурност щеше да бъде безмилостно, но сега не си струваше да мисли за това. Не й се случваше често да разговаря с възрастни, а Гален бен Рашид беше най-интересният човек, когото бе срещала. — Аз няма да се променя.

— Ще видим. — Гален също излезе на брега и се отпусна до нея. — Но не бих се учудил, ако удържиш на думата си. Твоята възхитителна майка не ме дарява с особено благоразположение.

— Страх я е от баща ми, а мисля, че той не ви обича.

— Защо я е страх от баща ти?

Тес учудено изгледа мъжа до себе си.

— Защото когато нещо не му е по угодата, я бие.

— Наистина ли? — Гален сведе глава, и внимателно я погледна. — И теб ли бие, когато не е доволен?

— Разбира се — отговори трезво момичето. — Мама казва, че всички бащи правят така с децата си. Вие не биете ли вашите?

— Нямам деца — отговори Гален. — Хората от племето Ел Залан нямат обичай да бият жените от семействата си. Има по-добри начини за укротяване.

— Какви например?

— Е, все едно.

— Вероятно ги биете, но не искате да си признаете. Мама казва, че някои мъже не желаят да си признаят, но че всички бият жените и децата си.

— Аз нямам жена. — Гален смръщи чело. — Но не бих посегнал на безпомощен човек.

— Не се сърдете. Вече няма да говоря за това. — Тес протегна ръка и помилва мократа козина на Аполон. — Не исках да ви обидя. Всъщност мисля, че ви харесвам.

— Това е чест за мен. — Мъжът се усмихна и леко склони глава.

Момичето се изчерви.

— Не, аз наистина говоря сериозно. Не са много хората, които харесвам, но вие сте ми симпатичен. — Тя се смути и прибави: — Искам да ви благодаря, че не ме оставихте да затъна в блатото. Много великодушно от ваша страна, че положихте толкова усилия.

— Направих го от чист егоизъм. Днес имам аудиенция при краля и всичките ми планове щяха да се провалят, ако трябваше да стоя и да гледам как претърсват тресавището за безжизненото ти тяло…

— Шегувате се — усмихна се несигурно Тес. — Спасихте и Аполон.

— Защо го наричаш Аполон? Защото е красавец ли?

Тя поклати глава.

— Заради Дафне.

— Дафне ли?

— Това не са истинските им имена. Преди година татко купи Аполон и Дафне от един руски граф, който ги наричаше Волф и Шеба. Баща ми беше решил да развъжда кучета и се надяваше да се сдобие с цяла глутница ловни хрътки. — Детето въздъхна. — Но Дафне не иска и да знае за Аполон.

Гален избухна в луд смях.

— Значи нарече Дафне на нимфата, която се превърнала в дърво, за да се отърве от любовните домогвания на Аполон?

Тес кимна.

— Надявам се, че Аполон скоро ще я склони. — Тя се намръщи загрижено. — Татко и без това е ужасно ядосан.

— Ще се ядоса още повече, ако не се върнеш веднага при възпитателката си.

Когато прокънтя тропот на копита, и двамата се обърнаха. Саша бавно се приближи до тях и подхвърли на Гален ботушите му.

— Изглеждате малко по-добре.

— Изглеждаме много по-добре — възмути се Тес. — Изчистихме се и вече не воним. — Тя се надигна неохотно. — Време е да вървя. — Поколеба се, защото й се искаше да постои още с двамата мъже. Саша винаги я разсмиваше, а приятелят му… Тя не можеше да даде име на обхваналото я чувство. Повечето хора бяха лесни за подреждане в една или друга категория, но младият шейх представляваше истинска загадка. Той беше… тайнствен. Е, не черен като греха. По-скоро тъмен като нощта. Но Тес открай време предпочиташе нощта пред деня. Когато паднеше мрак, всекидневните, очевидни неща ставаха великолепни, тайнствени и вълнуващи. Тя направи дълбок реверанс и плахо се усмихна на Гален. — Сбогом, господине.

Ослепителна усмивка огря лицето му.

— Срещата с теб беше интересно преживяване, килен.

Малката се обърна и затича към гората.

— Чакай! — извика след нея Саша. — Ще те взема на коня, за да…

— Не! — Тес енергично заклати глава. — По-добре е да ида сама. Паулина ще каже, че изобщо не е бивало да те замесвам. Тя ще се ядоса и… — В следващия момент крехката й фигурка, следвана от Аполон, се скри между дърветата.

— Върви след нея — настоя укорително Гален. — Не бива само дете да броди из гората. Ще се обърка или пак ще затъне в някое блато.

Саша поклати глава.

— Тес познава отлично гората и не може да се заблуди. Нищо няма да й се случи.

Гален стисна устни:

— С възпитателка, която се забавлява пред очите на детето? Ще кажеш ли на майка й?

— Не, защото тя веднага ще уволни Паулина.

— Много добре. Това и заслужава.

Саша отново поклати глава.

— Не, няма да е добре. Бедничката Тес се ползва с твърде малко свобода. Нали се запозна с милия вуйчо Аксел. Негово височество има славата на един от най-грубите и отвратителни хора в царството. Той се отнася към Тес също като към крепостните си. — Лицето му се изкриви в гримаса. — А като се разгневи, става страшен! С небрежна гувернантка като Паулина Тес може поне от време на време да се измъква от затвора на класната стая. — Той хвърли любопитен поглед към Гален. — Защо си толкова загрижен? Иначе не обръщаш особено внимание на морала на женския персонал. — Саша избухна в смях. — Освен ако този морал не застане на пътя на собствените ти намерения.

Реакцията на Гален беше изненада не само за Саша, а и за самия него. Искреността на Тес Рубинов и деловитостта, с която момичето се бе научило да се примирява със заобикалящата го грубост, го засегнаха по странен начин.

— Твоята братовчедка е смела, а това е качество, което ме възхищава. — Шейхът обу левия си ботуш и сви рамене. — Но това не ме засяга. Споменах го, само защото ти е роднина. — Той хвърли изпитателен поглед към Саша. — Май си твърде добре осведомен за липсващите добродетели на Паулина.

Саша кимна доволно.

— Миналото лято. — После пое дълбоко дъх и с щастлива усмивка си припомни преживяното. — Цели четири седмици се забавлявахме всяка нощ. Аз не се задоволявам лесно, но и двамата се наслаждавахме на всяка минута. Само като си помисля как викаше и стенеше…

— И къде се разиграваше всичко това?

— В стаята й.

Гален обу и втория си ботуш.

— Която е до детската?

Саша се намръщи.

— Да, защо?

— О, само така. От чисто любопитство. — Нищо чудно, че Саша беше толкова откровен с малката си братовчедка. Присъствието му в леглото на лекомислената гувернантка, и не само неговото, също бе допринесло за придобитите твърде рано познания на Тес. Гален се изправи, нахлузи копринения си жакет и се метна на седлото. — Да се връщаме в двореца. Мокрите дрехи ме карат да се чувствам неудобно. След три часа трябва да се явя на аудиенция при баща ти.

Саша кимна.

— Нали знаеш, че ако имах малко повече власт, щях да сторя всичко, за да ти помогна. — Той поклати глава. — Но роденият втори няма думата в една монархия.

Гален се усмихна и подкара коня в тръс.

— Ти направи повече, отколкото се надявах. Въведе ме в двора и убеди баща си да изслуша варварина от Седикан. Всичко това стана възможно само благодарение на застъпничеството ти.

— Не съм сигурен, че с това съм ти направил услуга. Както баща ми, така и по-големият ми брат смятат, че от мен няма никаква полза… За техния вкус аз съм твърде несериозен и лекомислен.

Гален знаеше, че зад привидното безгрижие на Саша Рубинов са скрити остър ум и добро сърце. Той бе осъзнал това много скоро след запознанството си с втория кралски син. Разбираше, че екстравагантностите му са следствие на скуката, от която страдаше. Светът, в който бе роден, посрещаше безгрижието и жизнеността му с недоверие. Гален често се питаше, какво ли би могло да излезе от Саша, ако беше възпитан като воин и бе закалил волята си в безброй битки.

— Ти ми направи голяма услуга. Благодарение на твоята помощ се приближих с още една стъпка към целта си.

Усмивката на Саша угасна.

— Не очаквай твърде много от тази аудиенция. В последно време баща ми все по-трудно взема решения.

— Трябва поне да опитам. Трябва да убедя баща ти, че съюзът между нашите две страни е от полза за всички.

 

 

Когато видя Гален да излиза от залата за аудиенции, Саша бутна стола и се надигна.

— Как мина… — Мрачното лице на Гален беше достатъчен отговор. — Значи всичко пропадна.

— Няма да има съюз — отговори рязко Гален. — Негово Величество не вижда полза от съюзяването с някакво примитивно племе, което не му предлага друга защита, освен празни обещания. — Гален прекоси залата, без да поглежда застаналите в редица лакеи. Всяка от крачките му беше заредена с дива енергия. — Такъв глупак! Толкова ли не проумява, че обединеният Седикан може да предложи на Тамровия много повече, отколкото тя на него?

— Говориш за височайшия ми баща — напомни му меко Саша, опитвайки се да се изравни с крачките му.

— Все пак е глупак.

— На всичкото отгоре, своенравен и упорит — съгласи се с усмивка Саша.

— Този съюз ми е необходим, за да събера неприятелски настроените племена в страната ми под силно централно управление. Със съюзник като Тамровия, моето племе Ел Залан може да посреща спокойно заплахите от вражеско нападение и така да спечели за обединението вождовете на останалите племена. Нищо не допринася такава полза за създаването на един съюз, колкото заплахата от чужда сила. — Гласът на Гален отекваше в куполния таван, покрит с фрески. — По дяволите, не искам тези постоянни войни. Те ще унищожат Седикан. Докъде ще стигнем, ако племената продължат да се изтребват взаимно?

Саша, който беше слушал безброй пъти тези думи, се уви в съчувствено мълчание.

— В сравнение с нашата военна мощ, тази на Тамровия е направо смешна. Баща ти е наистина глупак, ако мисли, че не можем с нищо да допринесем за защитата на границите ви.

Саша не се засегна от обидата към владетеля, защото имаше същото мнение за него. Но се ядоса, че оценяват пренебрежително военната мощ на родината му, и побърза да промени темата.

— Какво смяташ да предприемеш сега?

— Ще побързам да се върна у дома — отговори мрачно Гален. — Какво да правя тук? Ще се върна към войната и убиването и ще продължа да защитавам земята си. Такъв е животът в Седикан.

— Би могъл да останеш при нас.

— Тук, където всеки вижда в мен варварина? — Гален поклати глава. — Не, приятелю. Постоянните насмешки на придворните скоро ще ми омръзнат и ще им покажа как се държи истинският варварин. — Той се обърна към Саша: — Но защо ти не дойдеш с мен в Седикан? Животът в двора не е особено приятен и за теб, нали?

— Май ще успееш да ме убедиш… Казват, че жените ви са много красиви и посрещат с великодушие бедните мъже.

— Ела и се увери с очите си.

В очите на Саша проблясваха дяволити искрици.

— Мисля, че не е редно да прекарвам цялото си време в леглото. Но тъй като ти си решен да превърнеш Седикан в мрачно, мирно местенце… — Той впи очи в лицето на Гален. — Винаги съм се чудил, защо си избрал този път.

Гален не отговори.

— Никой не може да се мери с теб в боя с мечове, стреляш винаги точно, а и…

— Какво значение има това?

— Е, при мен поне е така, че искам винаги да правя онова, което умея добре.

— Аз… аз го правех прекалено добре — призна задавено Гален и извърна поглед.

Саша го изгледа смаяно. След малко осъзна смисъла на думите му. Зад привидно сдържаната фасада на Гален бен Рашид бушуваха силни чувства. Саша, комуто бе позволено да хвърли кратък поглед зад фасадата откри, че приятелят се отличава не само със смелост и буйност.

Как необузданата му същност реагираше на царуващите в Седикан междуособици, на насилието и убийствата?

Гален наблюдаваше чувствата, които се отразяваха върху лицето на Саша.

— Така е — потвърди тихо той. — В мен има много от дивака — повече, отколкото си мислят хората. — Той отново стисна устни. — Но не искам да бъда такъв. Притежавам интелигентност и силна воля. Мястото на раждане и вродените инстинкти невинаги осъждат човека на вечна нецивилизованост и варварство.

Ала между вроденото варварство на Гален и разума му сигурно се води ожесточена борба, каза си Саша.

— Кога ще напуснеш Тамровия?

— Утре на разсъмване — усмихна се Гален. — Не гледай така мрачно. Още не съм се предал. Щом не мога да се съюзя с Тамровия, ще се обърна към Франция и Наполеон.

— Франция и Седикан са много далече една от друга.

— Но Наполеон е жаден за още власт. Сигурно ще се съгласи да ме защитава, като узнае, колко злато има в Заландан.

— Майка ти не е ли била французойка?

— Да — отговори кратко шейхът и спря на мраморната стълба. — Французойка от Тамровия. — После побърза да смени темата: — Ще се върна в покоите си, за да наредя на Саид да се заеме с подготовката за пътуването.

— Ще се видим ли тази вечер?

Гален кимна. Усмивката му беше дръзка, когато каза:

— Разбира се. Ще се срещнем в тази зала в осем. Ще си потърсим няколко услужливи дами и аз ще ти покажа как се забавлява един воин от Ел Залан.

Преди Саша да успее да отговори, Гален беше изчезнал.

— Няколко? — промърмори любопитно младият принц. Внезапно усети, че го чака интересна вечер.

 

 

Някой го наблюдаваше. Гален веднага се събуди.

Продължи да лежи с напрегнати, готови за скок мускули, с полузатворени очи. Камата му беше на масичката до леглото, но трябваше да се пресегне през лежащата вляво жена, за да я достигне.

— Благородни Гален.

Мъжът стреснато отвори очи. От бялото, обкръжено от разбъркани кестеняви къдрици лице го гледаха две сиви детски очи.

Ръката на Тес Рубинов стисна по-здраво медния свещник.

— И вие ли пихте много вино? — пошепна тя.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — Мъжът скочи и инстинктивно посегна към завивката, за да покрие голотата си.

Тес въздъхна облекчено.

— Значи не сте пиян. Първо отидох в покоите на Саша, но не можах да го накарам да ме изслуша… — Тя отстъпи крачка назад. — Нужна ми е помощ. Не мога да се справя сама. Бихте ли… — Тя хвърли поглед към голата жена, която се бе свила на кълбо в другия край на леглото. — Две? Паулина никога не се е забавлявала с двама мъже. Защо трябва да…

— Как влезе тук? Не бях толкова пиян, че да не заключа вратата.

— През стаичката за обличане. Там има тайна вратичка, а ходникът обикаля повечето стаи на двореца. Открих го преди три години — отговори тихо Тес, загледана в златните коси на сгушената до Гален жена. — Това е лейди Камила, нали? Без дрехи изглежда доста слаба. Коя е другата?

— Това не те засяга — отговори намръщено Гален. — В гардеробната спи Саид.

— Слугата ви, нали? Аз бях съвсем тиха. Той не се събуди. — Момичето пренебрежително вдигна рамене. — Но това не е важно. Необходима ми е помощта ви. — Погледът й падна върху завивката, която бе придърпал върху себе си Гален. — Студено ли ви е? — Тя се обърна и посегна към червения му утринен халат, оставен на стол до леглото. — Ето, облечете се.

— Благодаря — отговори сухо мъжът и пъхна ръцете си в ръкавите. — Много си грижовна и въпреки това трябва да те укоря за проявената непредпазливост.

Камила се обърна на другата страна и простена насън.

Тес я изгледа небрежно.

— И двете спят като мъртви. Май са пили повече, отколкото трябва.

— Права си, наистина обърнаха по няколко чашки.

Тес огледа критично заспалите жени.

— Очевидно са били повече. Все пак не бива да рискуваме да ги събудим. Мястото ми не е тук.

— Мисля, че аз вече ти казах същото.

— Ще ви чакам в гардеробната. — Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Ако Саид се събуди, ще ти пререже гърлото, преди да съм ти се притекъл на помощ. Мъжете от нашето племе нямат вкус към среднощни посещения.

— Научих се да се промъквам незабелязано. Няма да го събудя.

— Тогава продължи към стаята си. И без това нямам намерение… — Гален занемя. Гърбът на бялата нощница, с която беше облечена Тес, беше изпъстрен с червено-кафяви петна. Петна от кръв.

Момичето се обърна и го погледна.

— Какво има?

— Нищо. Върви. Аз ще дойда веднага.

Тес отвори скритата в тапетите врата и изчезна.

Гален промърмори някаква ругатня, претърколи се внимателно през Камила и се измъкна от леглото.

След седем часа отдадени на секса и алкохола, нощната посетителка не беше добре дошла. Главата му беше малко по-ясна от тази на Саша, но настроението му не беше добро. Ако проклетият й баща я беше наложил с камшика, това беше работа на Саша, не негова. Тес не беше част от семейството му и нямаше причина да взема толкова присърце кървавите петна по нощницата й. Все пак, нали той я беше измъкнал от блатото. Трябваше да изслуша историята й и да я прати обратно в детската стая, след като й обещае, че ще говори със Саша.

Той отвори вратата към гардеробната и видя Тес, която търпеливо го чакаше, приседнала в едно кресло в отсрещния край на стаята. Господи, колко е слабичка, помисли неволно мъжът. Изглеждаше толкова нежна и крехка в затворената бяла нощница. Не на дванайсет, по-скоро на девет години. Свещта, която бе закрепила на ниска поставка до креслото, огряваше златните лунички по нослето й и хвърляше златни отблясъци върху разбърканите къдрици. Саид спеше мирно на дюшека си — точно срещу нея, както установи смаяно Гален. Как бе съумяла да не събуди прислужника му?

Гален влезе.

— Саид!

Саид Абдул надигна натежалата си глава. После рязко скочи.

— Какво има? — Видя детето в креслото срещу себе си и замръзна. — Кой…

— Това не е важно. — Гален не можеше да се сърди на смайването му. Когато прислужникът се оттегли за сън, женските същества, с които беше заобиколен господарят му, отдавна бяха надхвърлили детската възраст. — Остави ни сами. Ще те повикам, ако стане нужда.

Саид кимна като замаян, изтърколи се от леглото и уви одеялото около голото си тяло. В следващия момент беше изчезнал в спалнята.

Тес изправи гръб, когато Гален затвори вратата и се облегна на рамката.

— Трябва да бързам — прошепна тя. — Татко заповяда на мама да се грижи по-строго за възпитанието ми и тя сигурно ще дойде да ме види.

— Как е гърбът ти?

Тес го изгледа неразбиращо.

— Какво… Ах, сигурно пак кърви. Добре, че ми казахте. Ще потопя нощницата в студена вода. — Тя поклати глава. — Работата е там, че мама подозира Паулина в недостатъчни грижи за мен.

— Твоето присъствие тук е най-доброто доказателство, колко основателни са подозренията й. — Гален ядно стисна устни. — Все пак се радвам, че някои хора са загрижени дали си в леглото си или не.

— Естествено е родителите ми да се тревожат за мен — отговори учудено момичето. — Аз представлявам известна ценност за тях. Нямат син и очакват да сключа изгоден брак и по този начин да поправя грешката на майка си. Ако с мен се случи нещо, за тях не остава нищо.

— Разбирам. — Браковете по сметка бяха обичайни и в неговата страна, но кой знае по каква причина, Гален почувства огорчение, че това дете също е част от вечната борба за власт. — А за кого ще се омъжиш? — попита той.

— Това ще се реши по-късно. Макар че би трябвало да съм вече сгодена. — Тес се намръщи. — Сигурно баща ми се надява, че след няколко години ще изглеждам малко по-добре и ще получи по-изгодни предложения. — Погледът й се насочи към вратата на спалнята. — Като лейди Камила. Тя бе отрупана с предложения, преди да се омъжи за граф Евиан. След този старик в леглото, за нея сигурно е било голямо облекчение да прекара една нощ с вас.

Мъжът изобрази подигравателен поклон.

— Постарах се да направя добро впечатление. И мисля, че не я разочаро… — Той спря насред думата, защото осъзна, че разговаря с едно дете като с някоя опитна придворна кокетка. — Сега не е време да обсъждаме изневерите на дамите.

Тес го изгледа с кристално сивите си очи.

— Защо не? Не съм искала да ги обидя. Знам, че всички правят така. Първо се омъжват, после си намират някой силен, млад мъж за леглото, Паулина казва, че всяка жена има по един любовник, понякога по двама и по…

— Не ме интересува какво казва Паулина — прекъсна я раздразнено мъжът. — Защо дойде при мен?

Тес пое дълбоко въздух.

— Става въпрос за Аполон.

Гален беше очаквал всичко друго, само не това.

— За кучето?

Малката кимна и се залови още по-здраво за облегалките на креслото.

— Постъпих глупаво. Паулина побесня, защото роклята ми беше мръсна, затова й разказах за Аполон и затъването в блатото. Издаде ме на мама, а тя веднага отиде при баща ми. Той пък…

— Той те нашиба с камшика.

— Така е — отговори учудено Тес, — но на мен ми е все едно. Не съм и очаквала друго. Сега обаче става въпрос за Аполон. Татко беше ужасно разярен и ми изрева, че търпението му е свършило. Проклетите хрътки нямало да имат малки, а му стрували цяло състояние. — В огромните й очи затрепкаха сълзи, позлатени от светлината на свещта. — Заповяда да убият двете кучета.

Като я погледна, Гален бе обзет от странна нежност. Знаеше от опит, колко е болезнено да изгубиш любимото си четириного.

— Много съжалявам.

— Не съм дошла да ме утешавате. Нужна ми е помощ. — Тес нетърпеливо изтри очи. — Още не се е стигнало дотам и аз няма да го допусна. Едва ме заключиха в детската стая, когато се мушнах в тайния коридор и хукнах през двора към кучкарника. Говорих с надзирателя Симон. Той е добър човек. Обеща ми да забави изпълнението на присъдата, но кучетата трябва да бъдат мъртви, когато утре сутрин баща ми се появи в кучкарника.

— Значи искаш аз да ги махна оттам?

— Не. Исках Саша да го направи, но той…

— Той беше пиян като пън — довърши изречението Гален. — Значи аз съм втората възможност.

— Нима не разбирате? Аз не мога да осигуря убежище на кучетата и ако трябва да бъда честна, вие сте много по-подходящ за тази работа от Саша. — В гласа й звучеше доверие. — Дори ако Саша скрие кучетата в някое от именията си, това скоро ще стигне до ушите на баща ми и той ще си ги вземе насила. Но не вярвам властта му да стига чак до Седикан.

— Колко вярно. Кой би посетил това забравено от бога пустинно градче?

Тес не обърна внимание на ироничния му тон.

— Вие видяхте Аполон. Той има много мек нрав и е само на една година. Сигурна съм, че може да бъде обучен за лов или за куче пазач. А Дафне…

— Дафне не ражда малки.

— Бихте могли да я използвате за нещо друго — продължи с треперещ глас Тес. — Тя също е много мила. Щом я повикам, веднага дотичва и се сгушва до мен. Козината й е толкова мека… — Гласът й отказа да се подчинява и тя замлъкна. Когато продължи, думите едва се чуваха: — Толкова я обичам… Не мога да я оставя да умре. Моля ви, отведете и двамата!

Тъй като Гален възнамеряваше да пътува по суша, кучетата само щяха да му пречат по дългия път. Глупаво беше да се обременява с две четириноги, които при това бяха безполезни… Но той се чувстваше искрено затрогнат от молбата на Тес. Тя беше едно безкрайно самотно дете и отдаваше цялата си любов на двете кучета. А сега се беше принудила да потърси помощ от него. Гален примирено въздъхна.

— Къде са кучкарниците?

Лицето й грейна от радост.

— Наистина ли ще го направите?

Мъжът кимна колебливо.

— Макар че не мога да си представя, как ще се справя с тях по време на дългия път до Седикан. Ние със Саид не пътуваме с голяма свита и фанфари като благородните ви придворни.

Тес облекчено се отпусна в креслото. Напрежението беше изчезнало.

— Слава богу!

— Не бих искал да звучи еретично, но мисля, че аз също заслужавам известна благодарност. Все пак аз съм този, който ще трябва да положи доста усилия през следващите седмици.

— Благодаря и на вас. — Думите й бяха искрени и идваха направо от сърцето. — Обещавам да намеря начин да покажа признателността си.

Мъжът я изгледа изпитателно.

— Така ли? Какво би направила, за да изразиш благодарността си?

— Всичко — отговори просто момичето. — Всичко.

Тя говореше сериозно. Той усещаше почти физически, бликащите от сърцето й чувства.

— Без предразсъдъци? — По лицето му се изписа странен израз, защото му бе хрумнала невероятна мисъл. — Някой ден може би ще се възползвам от великодушното ти предложение. — После бързо прекоси стаята и я изправи на крака. — Не сега. Къде е тайният коридор?

Тес посочи забития в стената свещник.

— Този свещник трябва да се завърти наляво.

Гален го направи и част от ламперията се отмести.

— Бързо се връщай в стаята си. Аз ще се облека, и ще сляза при надзирателя на кучкарника. Той ще отведе кучетата в гората и ще ме чака там, докато пристигна със Саид.

— Ами ако не иска?

— Ще поиска. Златото притежава свойството да убеждава.

— Ще го подкупите ли?

— Твоят дълг нараства с всяка минута. — Гален й подаде медния свещник и я побутна към тъмния коридор. — Ако някой ден поискам ответна услуга, помни, че си ми много задължена.

— Ще помня — отговори Тес и хвърли бърз поглед през рамо. — Нали ще отведете кучетата на сигурно място? Обещавате ли ми?

— Разбира се — усмихна се Гален. — Давам ти думата си.

В следващия миг малката беше изчезнала в мрака. Вратата в ламперията се затръшна, но Гален продължи да стои неподвижен, втренчил поглед в свещника, с тиха усмивка на устните си.

Изглежда съдбата се бе намесила в негова полза. Щеше да бъде глупак, ако не се възползва от щастливото стечение на обстоятелствата. Необходими му бяха търпение, решителност и добро планиране, за да достигне целта си, но единението на Седикан беше делото на живота му и всички усилия си струваха.

Той се обърна и се запъти към спалнята. Трябваше да се облече и да съобщи на Саид, че незабавно потеглят към Седикан.

Не, не незабавно.

Първо трябваше да събуди Саша и да го накара да изтрезнее. Имаха да водят дълъг разговор.