Айрис Йохансен
Златният варварин (4)

Трета глава

Когато на следващата сутрин се събуди и откри, че Гален е излязъл, Тес усети едновременно облекчение и разочарование. Присъствието му я вълнуваше, предизвикваше ума й, а в същото време тялото й бе обхванато от някаква странна жизненост. Ала не беше сигурна доколко е успяла да прецени въздействието му. Миналата вечер представляваше обезпокояващо преживяване. Той й даде да разбере, че се е свързала с един необикновен и непредвидим мъж.

Тя навлече набързо стария си тъмнокафяв костюм за езда, който не беше захвърлила въпреки молбите на Паулина, излезе от стаята и се затича надолу. На стълбището едва не се сблъска с млад мъж в дълга одежда на червени и бели райета. Белите шалвари бяха напъхани в кафяви ботуши от дивечова кожа. Лицето му й се стори познато.

— Тъкмо бях тръгнал към покоите ви, маджира — промълви с учтив поклон мъжът. — Маджиронът желае да потеглим след час. Ще позволите ли да събера багажа ви?

— Няма много неща за събиране. Сметнах, че е излишно да опаковам всичко за едно толкова кратко пребиваване — отговори Тес и замислено смръщи чело. — Ако не се лъжа, ти си Саид?

Мъжът отново се поклони.

— Саид Абдул, маджира.

— Не те познах веднага — примигна Тес. — Този път си облечен.

Той сведе очи, видимо смутен.

— Мога ли да започна с прибирането, маджира?

Господи, този човек беше сух и скован като майката игуменка!

— Разбира се — отговори тържествено тя. — Къде е шейхът?

— В обора. Да му съобщя ли, че желаете до говорите с него?

— Не, върши си работата — засмя се Тес и заслиза по стълбата. — Аз ще го намеря.

— Без придружител? — смая се Саид. — В обора е пълно с мъже, маджира!

Тес му хвърли нетърпелив поглед през рамо.

— Е, и?

— Не е прилично. Вие сте омъжена жена. Не е много разумно да…

— Аз ще я придружа, Саид — обади се Саша, който се бе появил в подножието на стълбата. — А ти се заеми с багажа.

Саид облекчено въздъхна.

— Както желаете, господарю.

Тес се загледа след него и поклати глава.

— Този човек не притежава и искрица хумор.

— Саид е добър слуга — защити го Саша. — Но прекалява със спазването на етикета. В Седикан се живее в друг свят.

— Лека-полека започвам да го осъзнавам и аз — усмихна се Тес и се запъти към него. — Какво означава „маджира“?

— Това си ти — ухили се Саша. — Съпругата на маджирона. В Тамровия биха казали „Ваше височество“.

— Значи Гален е маджирон?

— Това е една от титлите му — кимна Саша. Погледна я в лицето и усмивката му угасна. — Добре ли си?

Тес поруменя и избягна погледа му.

— Мисля, че съм по-добре от теб. Снощи прекали с алкохола. — Мина покрай него на път към вратата. — Отивам да видя Селик.

— Не отиваш ли при мъжа си?

Тес го изгледа и се ухили като хлапак.

— Когато го видях за последен път, беше здрав и телесно, и душевно. Селик обаче не беше.

— Селик е много по-добре.

Тес се обърна стреснато и се озова лице в лице със застаналия в рамката на вратата Гален. Погледът му беше невъзмутим, само устните му издайнически потръпваха.

— Радвам се, че ме обозначи като… здрав.

Тес чу зад гърба си трудно потискания смях на Саша и се изчерви, завладяна от спомена… Гален стоеше пред нея, великолепен в голотата си, с пламтящ поглед и нападала по раменете черна грива. За да не загуби окончателно самообладание, тя хвърли бърз поглед към косата му, която беше сплетена на плитка и завързана с черната кадифена панделка. Черният жакет от благородна материя беше допълнен с подходящ панталон, а вратовръзката беше завързана не по-малко изкусно от тази, която красеше шията на Саша. Цивилизованият му вид успя да възвърне самообладанието й.

— Готов ли е за път?

Гален кимна.

— Ала не бива да носи товар. Няколко дни ще го водя за юздата.

— Много разумно — отбеляза Тес.

— Радвам се, че одобряваш решенията ми — отговори с лек поклон Гален. — Купих от гостилничаря една кобила, която ще яздиш до Заландан. Вече е на възраст, но вярвам, че ще се справи успешно с дългото разстояние. Ако нямаш нищо против, ще отидем да закусим и веднага след това ще тръгнем на път. Свитата ни чака оттатък границата в оазиса Ел Дабал.

Пътуването до Седикан започваше. Кой би си помислил, че някога ще стане господарка на тази варварска страна? Внезапно я обзе нетърпение.

— Да тръгваме! Не съм гладна.

— Въпреки това, първо ще хапнеш нещо — отговори спокойно Гален. — До залез-слънце ще яздим без почивка и ще имаш нужда от всичките си сили.

— Неприятно ми е да ми заповядват, господарю — отговори със смръщени вежди Тес.

Усмивката изчезна от лицето му.

— По-добре да ти заповядвам аз, отколкото баща ти.

— Колко вярно — промърмори Тес и го изгледа с премрежени очи. — Но както много добре знаеш, аз често намирах начин да се противопоставя на нарежданията му.

— В Заландан няма да разполагаш с подобни възможности. — Гален видя как Тес се вкамени от изненада и изражението му се смекчи. — Което не означава, че ще те тиранизирам. Всичко се прави, заради твоята собствена сигурност.

— Баща ми също правеше всичко възможно да осигури живота ми. Една от тези осигуровки беше убийството на Аполон, който ме обичаше. — Тя срещна погледа му. — Би ли направил нещо подобно?

Мъжът я изгледа мълчаливо, после бавно и отмерено отговори:

— Ако се наложи.

Тес се уплаши. Не бе очаквала такъв отговор. Той беше спасил Аполон. А сега я гледаше с поглед, изпълнен с неумолима решителност. Очевидно говореше сериозно. Тя пое дълбоко въздух и се опита да потисне треперенето на гласа си.

— Тогава е добре, ако веднага се споразумеем по един въпрос. — Когато Гален понечи да възрази, тя го спря с нетърпелив жест. — Знам, че имам известна стойност за теб. Обещавам да не се излагам ненужно на опасност.

— Не исках да кажа…

— Разбира се, че искаше. Аз не съм глупачка. Знам какво значение имам за теб. — Тя се обърна и се запъти към гостилницата. — Сега ще закуся. Няма да обръщам внимание на подобни дреболии, защото знам, че си загрижен за моето благо. — Тя се обърна и му хвърли предизвикателен поглед. — Но ти ми обеща свобода и аз няма да позволя да наложиш волята си.

— Свободата ще дойде, когато ме напуснеш — усмихна се Гален. — В Заландан всичко става по моята воля. Така съм свикнал.

— Умирам от глад. — Саша пристъпи напред и посегна към ръката на братовчедка си. После умело се промуши между двамата. — Вече си хвърлихте ръкавицата, а сега е време за закуска. Хайде, Тес. Нали знаеш, че нежната ми природа не понася конфликтите. — Чу недоверчивото изпухтяване на Гален и го изгледа засегнато. — Ти, безчувствени човече, никога не си проявявал разбиране към нежната част на натурата ми. — Той се ухили и побутна Тес към вратата. — Освен това намирам, че и двамата ме дарявате с твърде малко внимание. Постепенно започва да става досадно.

 

 

Броят на шатрите накара Тес да помисли, че засенченият от палми оазис Ел Дабал е зает от армия. Когато малката група се приближи, насреща им препуснаха най-малко седемдесет ездачи в одежди на червени и бели райета, подобни на тази, която носеше Саид.

— Света майко! — Тес дръпна юздите на кобилата си и се загледа смаяно във връхлитащите ездачи. — Дори Негово величество не пътува с такава свита!

— Ала на крал Лионел не се налага да прекосява разкъсвана от племенни междуособици страна — отбеляза Гален. — В Седикан въоръжената свита не е само за показ.

— Поне докато Тамар гледа на граничните области като на свои — прибави с крива гримаса Саша.

— Кой е Тамар? — попита веднага Тес.

— Шейх Тамар Хасан — обясни с отсъстващ вид Гален, съблече шития по мярка жакет, преметна го на седлото, развърза вратовръзката си и отвори горните три копчета на ризата си.

— Какво правиш? — изненада се Тес.

— Свалям тези глупави окови. Вече съм в родината си.

Широката усмивка й позволи да види проблясващите на фона на бронзовото лице бели зъби. Тес се загледа като замаяна в него. Днес беше по-див и необуздан от вчера. Горещият бриз отвяваше косата от лицето му, в очите му святкаше едва потискана възбуда. Тя знаеше, че начинът, по който нарече „родина“ неплодородния златен пясък, който блещукаше под неумолимото синьо небе, идва направо от сърцето му. Гален беше част от тази безмилостна страна, изпълнена с екзотична хубост.

— Остани с нея, Саша. Аз ще избързам напред, за да се срещна с Халим. — Следван от Саид, Гален препусна напред.

Тес задържа коня си и проследи отдалеч радостното посрещане, което устрои на Гален свитата му. Отначало мъжете стояха неподвижни, само надаваха пронизителни крясъци. После обаче наобиколиха Гален и въпреки значителното разстояние Тес видя, че по лицата им бяха изписани привързаност и уважение, което граничеше с обожание.

— Те го обичат и уважават — прошепна замислено тя.

Саша кимна.

— Нищо чудно… Той пази живота на племето Ел Залан и се грижи за благото му.

— Не, това е повече.

Саша я изгледа с искрена изненада.

— Много си проницателна, малката. Гален е истински хамелеон. Той притежава способността да бъде всичко онова, което трябва. Пригажда се към всяка ситуация и се държи така, както се изисква от него. Дава на заланите онова, от което имат нужда, а в замяна те му отдават безрезервната си обич и вярност. Вече ти казах, че разполага с неограничена власт.

За първи път от началото на пътуването Тес се почувства неловко. Ако Гален наистина беше хамелеонът, току-що описан от Саша, мъжът, когото бе повярвала, че започва да разбира, вероятно не съществуваше. Внезапно се почувства изоставена и самотна в тази дива страна.

— Вече е късно за угризения на съвестта — промърмори Саша, който очевидно бе прочел мислите й.

Тес вдигна глава.

— Не изпитвам угризения. Само… е, може би мъничко. — Тя пришпори коня си и извика: — Да продължим пътя си! Умирам от глад.

Когато наближиха групата, воините замлъкнаха. Тес нямаше понятие как ще се справи със ситуацията и се радваше, че Саша е до нея. Гален разговаряше с впечатляващо красив млад мъж, възседнал великолепен червеникав жребец. Двамата бяха толкова задълбочени в разговора си, че Тес се почувства изключена… и страшно самотна.

— Има ли новини за Тамар? — извика Саша още докато препускаха.

— Няма и следа от него — отговори мрачно Гален. — Но това не означава, че не ни дебне някъде наблизо.

Красивият млад мъж до Гален се изчерви и побърза да го увери:

— Търсих го съвестно, маджирон.

— Това не означава нищо. Тамар е хитър като вълк. — Гален обърна глава и заговори съвсем тихо на мъжа до себе си.

Тес се ядоса, че съпругът й не й обръща внимание, но после се нарече глупачка и се опита да се запази с търпение. Споразумението им не предвиждаше Гален да прекарва цялото си време с нея и тя трябваше да се погрижи сама за удовлетворяване на потребностите си. Приближи се дръзко и дръпна юздите на кобилата точно пред него.

— Уморена съм и бих желала да се нахраня и да пийна нещо, господарю.

Гален вдигна глава и небрежно посочи мъжа до себе си:

— Халим, позволи ми да ти представя жена си. Тес, това е заместникът ми Халим Ранмир.

Учудване и сдържаност се изписаха по класическото лице на Халим. Той се поклони учтиво, но гласът му прозвуча хладно:

— Маджира.

— Благородни Халим. — Тес му кимна и веднага насочи вниманието си към Гален. — Както вече казах, господарю, аз съм гладна.

Упорството, което прозвуча в гласа й накара Гален да присвие очи. Той хвърли бърз поглед към нацупените й устни и гордо изправеното младо тяло и се усмихна.

— Тогава трябва да те снабдя с достатъчно храна, за да задоволя глада ти. Вече обсъдихме задълженията ми в това отношение. — Обърна се и повика Саид: — Отведи съпругата ми в моята шатра, Саид, и й донеси всичко, което желае сърцето й.

— Ще се присъединиш ли към мен… по-късно? — попита тихо Тес.

— Наистина ли желаеш това? — отговори с искрено учудване Гален.

— Ако ти го желаеш. — Тес се надяваше небрежното свиване на раменете да изглежда убедително. — Исках само да знам, дали да те очаквам. — Преди Гален да успее да отговори, тя се обърна и умело си проправи път през струпалите се воини, гордо изправена, с вдигната високо глава.

— Кой е този Халим? — попита Тес, докато яздеше със Саид към шатрата, окичена с цветовете на Гален. Тя беше издигната до извора, чиято синкава повърхност създаваше естествения център на оазиса.

— Той е заместник на маджирона. Халим е смел боец и се ползва с голямо уважение.

— А аз си мислех, че заместник на Гален е Саша.

— О, не — поклати глава Саид. — Това е невъзможно. Благородният Саша е чужденец. Той не е от племето Ел Залан.

Тес изкриви уста.

— Не може да е толкова чужд, щом е приятел с маджирона ви и се бори за вашата кауза.

Саид кимна.

— Нямах намерение да подценя услугите му. Той е истински приятел на заланите. Всички обичат благородния Саша.

Но дори след години вярно сподвижничество, не са го приели като един от своите. Чувството, че е нежелана тук, нарасна.

— Това е чудесно за Саша.

— Той се чувства добре. — Саид си позволи кратка и едва забележима усмивка. — Особено го харесват нашите жени. — Той като че ли се уплаши от откровеността си и усмивката му угасна. — Простете, маджира, не исках да проявя неуважение.

— Разбира се, че не. И тъй като ще прекарваме много време заедно, бих желала да си изясним едно недоразумение: аз не съм като жените на Ел Залан и нямам никакво намерение да се държа като тях. Предпочитам да се занимавам с коне, а не с женски клюки. И няма да се възмущавам, когато правиш недискретни забележки. — Тя спря за миг и продължи: — Напротив, такива разговори ще ме накарат да се чувствам по-малко… — тя потърси дума, която да прикрие лесната й ранимост, и накрая просто обясни: — … по-малко самотна.

По лицето на Саид се изписа нещо като съчувствие. Той скочи от седлото и побърза да й помогне.

— Няма да сте самотна. Дамите от двора ще се чувстват почетени да се сприятелят с вас. Маджиронът не би и допуснал нещо друго.

— Ще видим. — Тес се опря на ръката му и скочи леко от дамското седло на земята. — Ала ми се струва, че ще се наложи да се боря сама, без да разчитам на господаря ти.

Тя се обърна и се скри в шатрата.

След като й донесе вода да се измие, Саид се зае да й приготви вечеря. Разстла покривка върху многоцветния персийски килим, нареди приборите и сервира заешко рагу с пикантни подправки, много по-вкусно от яденето, което бяха получили предишната вечер в кръчмата на пристанището.

— Маджиронът и Саша няма ли да ми правят компания?

Саид поклати глава.

— Те вечерят с мъжете до огъня.

— Така ли? — Тес се чувстваше освежена и не се разтревожи особено от необикновената ситуация, в която се намираше. — Не е лошо и аз да поседя с тях. — Тя посегна към чинията си и понечи да стане, но Саид заклати ужасено глава. Изражението на лицето му беше повече от ясно.

— Не бива ли? — изненада се тя.

— Маджиронът ще се ядоса ужасно, ако ви пусна при огъня. Не е…

— Не е прилично — завърши изречението Тес. — Намирам, че за една варварска страна, обичаите ви са доста строги.

— Варварска? — обиди се мъжът. — Заланите не са варвари. Другите племена може и да са варварски, но ние живеем по законите на маджирона. — Той смръщи вежди. — Нали няма да идете при огъня?

— Не. — Тес беше твърде уморена, за да се ядоса на неодобрението му, а и нямаше сили да се опълчи срещу обичая на племето, при което щеше да живее. Освен това сърцето й все повече се пълнеше със симпатия към Саид и не й се искаше да го излага на гнева на Гален. — Но в шатрата е много горещо.

Саид помисли малко и предложи:

— Ще ви постеля един килим пред входа, за да седнете, и ще се насладите на нощния бриз. Ще угасим фенера, за да виждате, без да ви виждат.

— Нужно ли е това? — промърмори Тес и въздъхна: — От мен да мине. Както кажеш. Донеси килима, моля те.

Вечерникът беше приятно хладен и Тес седя дълго пред шатрата, охранявана неотстъпно от Саид, приседнал на килимчето си на почтително разстояние от нея. Всъщност хладината не я интересуваше. Щеше да понесе горещината в шатрата, но не понасяше да бъде изключена от ставащото около огъня, в другия край на извора. Чуваха се оживени разговори, гърмеше мъжки смях и тя усещаше почти физически другарството на воините, които споделяха трудния пустинен живот. Плахостта й изчезна. Ужасно й се искаше да се присъедини към веселата компания.

Забеляза Гален, приседнал от отсрещната страна на огъня. Като видя как отметна глава и сърдечно се изсмя на някаква забележка на Халим, очите й се разшириха от учудване. Видя как Халим се усмихна и как насядалите в кръг мъже неволно се приближиха към Гален, привлечени като с магнит от смеха му. Тази страна от характера му й беше непозната досега. Дали показваше топлота и откритост само в кръга на сънародниците си? Не, Саша също го познаваше добре. Все пак го следваше от шест години и дружбата им беше изпитана в безброй битки.

Сладък и същевременно горчив протяжен звук, който сякаш се бе изтръгнал от човешко гърло, накара Тес да се обърне учудено. Саид беше този, който изтръгваше нежни, умолителни тонове от простата си флейта, неизказано сладки, хармониращи с нощта, пясъка и огъня, сякаш създадени за това място и време. Когато най-после свали свирката от устните си, Тес промълви:

— Беше прекрасно, Саид.

Мъжът се смути и гласът му прозвуча необичайно рязко:

— Маджиронът няма нищо против. Това развлича, макар че за охранителя на маджирона не е…

— Не е прилично — довърши вместо него Тес. Тази дума започваше да й омръзва. — А би трябвало. Всичко красиво би трябвало да бъде прилично и подходящо. Изсвири още нещо.

— Няма ли да се приберете?

— Не, ще поседя още малко навън — отговори тя и побърза да добави: — Прав беше, ветрецът е много приятен. — Искаше да наблюдава лицето на Гален, докато той разговаряше с хората си. Може би щеше да се научи да го разбира, като го следеше в моменти, когато се чувстваше ненаблюдаван.

Саид отново поднесе флейтата към устните си, тя се отпусна удобно на килима и насочи възхитен поглед към съпруга си. Когато Гален се надигна от мястото си до огъня и заобиколи извора на път към шатрата, беше станало десет часа. Той спря пред Тес и я погледна изненадано.

— Мислех, че вече си си легнала.

Тес се надигна с известно усилие.

— Бях уморена, но не ми се спеше.

— Надявам се, че Саид те е снабдил с всичко необходимо?

— С всичко, освен с приятна компания — промърмори Тес и остро добави: — Която вие не си отказахте.

Гален вдигна платнището пред входа и тя влезе първа. Мъжът свали бурнуса си и го хвърли върху струпаните възглавници.

— Нямаше ме почти две седмици. Халим имаше да ми съобщи много неща.

— Нямахте вид на хора, разговарящи за държавни дела.

Той се обърна и я погледна с високо вдигнати вежди.

— Това звучи подозрително укорно и съпружески.

Тес се изчерви.

— За това и дума не може да става. Само бях любопитна… и ми беше скучно. — Тя го погледна намръщено. — Исках да седна при вас, но само споменаването на това намерение накара Саид да изпадне в паника.

— И с право.

— Защо? Когато дворът на Тамровия пътува, никой не заточава жените в горещите, задушни шатри.

— Не ти ли харесва шатрата ми?

— Сега не говорим за това. — Тес се огледа. Дебел килим с великолепни шарки покриваше пода, а купчината пъстри копринени възглавници, изкусно изработените месингови лампи и украсените с бисери сребърни свещници създаваха уют. — Познавам доста помещения в двореца, които съвсем не са обзаведени така луксозно — усмихна се тя и побърза да се върне на темата: — Но не ми харесва, че трябваше да седя тук като пленница.

— Ще помисля как да направя обстановката по-привлекателна.

— Не искам да стоя постоянно в шатрата. Не може ли вечер да седя с вас до огъня? Мъжете от двора…

— Мъжете от вашия двор не са живели седмици наред без жени — прекъсна я остро Гален. — В сравнение с воините на моето племе, вашите придворни са мирни като кученца.

Тес разшири очи от учудване.

— Мислиш, че някой ще прояви дързост?

— Не. Ти принадлежиш на мен. Никой няма да те нападне. Но ще те гледат, в слабините им ще пламне желание и ще страдат.

— Сурови думи — прошепна тя, поруменяла от срам.

— Самият факт е суров, би трябвало най-сетне да го разбереш. Не искам хората ми да страдат ненужно.

— Предпочиташ да страдам аз — отговори мрачно Тес. — А аз си мислех, че ще научиш хората си да се владеят. Освен това няма какво особено да се гледа.

Мъжът се усмихна едва забележимо.

— Смятах, че вчера сме изяснили въпроса за привлекателността ти.

Тес, която беше твърдо убедена, че бузите й не могат да пламтят по-силно, откри, че се е излъгала.

— Сигурна съм, че не съм по вкуса на всекиго. Мисля, че ти си малко обратен.

Гален избухна в смях и лицето му се разведри, също както в кръга на верните му хора, с които се шегуваше и се смееше.

— Мога да те уверя, че вкусът ми не е необичаен. Ти притежаваш едно качество, което се среща у твърде малко жени.

— И кое е то? — изгледа го подозрително Тес.

— Жизненост. — Погледът му улови нейния. Внезапно изразът му стана сериозен. — Никога не съм срещал жена, жизнена като теб, килен.

Тес усети странни тръпки в корема, толкова силни, че побърза да откъсне очи от неговите и се загледа в килима.

— Нима вашите жени не притежават жизненост и дух?

— Притежават и двете — отговори тихо той. — Но никоя не огрява така шатрата още с влизането си.

Тръпките отново се обадиха, като към тях се прибави и странна задъханост.

— Красиви думи. Но с тях казваш само, че трябва да си стоя в шатрата.

— Онова, което казвам е, да запазиш светлината си единствено за мен.

В сърцето й пламна смущаваща радост. Не бива да допускам този човек да наруши равновесието на чувствата ми, помисли си отчаяно Тес. Саша бе казал, че Гален предлага винаги онова, което се изисква от него. Сигурно сега си мисли, че тя желае да слуша ласкателства.

— Както вече казах, красиви думи. — Време беше да смени темата. — Изглеждаш ми толкова чужд в това одеяние — усмихна се тя и го погледна право в очите.

— И приличам на варварин.

— Не съм казала това — побърза да се защити тя.

— Но си го помисли — усмихна се горчиво Гален. — Приех някои от обичаите на цивилизацията, но нямам намерение да се откажа от всичко. Материята, от която са направени нашите дрехи е тънка, приятна и отразява слънцето. — Той разрови торбата в ъгъла. — Помня колко неудобно се чувстваше в кадифения костюм за езда. Време е да предприема нещо в тази посока. — Най-после намери онова, което търсеше: дълга роба, прилична на неговата. — Ето, облечи това. — Обърна се и хвърли дрехата в ръцете й. — Ще се убедиш, че е много по-удобна.

— Моят костюм също е удобен.

— И с нищо незабележителен, така че би трябвало да го носиш винаги пред моите воини — засмя се Гален и срещна погледа й. — Но не когато сме сами. Облечи това, ако обичаш.

Трябваше да се облече, за да му се хареса. Знаеше, че това е естествено за жените, но действието беше толкова… интимно. Атмосферата бързо се зареждаше с напрежение. Внезапно усети с цялото си същество колко тънка е памучната материя в ръцете й и сладките тонове на флейтата, които струяха отвън, проникнаха в дълбините на душата й.

— Е, добре — прошепна тя и се зае да откопчава кафявите копчета.

Гален я погледа известно време, после се обърна и тръгна към изхода.

— Отиваш ли си? — учуди се Тес. — А аз си мислех… — Тя не довърши и побърза да намокри с език долната си устна.

— Помислила си, че пак ще искам да те видя — усмихна се Гален. — И аз го искам. Но вчера в гостилницата беше много по-просто, защото бяхме заобиколени с постиженията на цивилизацията. Тук съм по-свободен и трябва да бъда непрекъснато нащрек. — Той вдигна платнището и само след миг застана отвън, огрян от лунната светлина.

Нямаше да я остави сама. Облекчението, което се разля по тялото й я изпълни със смущение и страх. Единствената причина, поради която търсеше близостта му, беше чувството на самота в чуждата страна, опита се да си втълпи тя. Затова не биваше да се засяга, ако съпругът й се върнеше при воините до огъня.

— Depeches toi — проговори тихо той, без да я погледне.

Тес се освободи с треперещи ръце от костюма за езда и побърза да се увие в меката памучна одежда.

Робата й беше твърде голяма, краят се влачеше по пода, ръкавите висяха. С тази дребна фигура сигурно изглеждам смешна и непривлекателна, каза си неволно тя. Разрови кожената торба и намери черен шарф. Уви го три пъти около талията си и го завърза на възел. След това нави ръкавите до лактите. Робата беше ушита от толкова много плат, че й се струваше ужасно неудобна, но за разлика от костюма й, памучната материя беше лека като перце. Прекара пръсти през косите си и закрачи решително към изхода.

— Изглеждам глупаво. Обещай ми да не се смееш.

— Защо да не се смея? — Гален се бе загледал към лагерния огън от другата страна на извора. — В свят като нашия, смехът е рядко нещо.

— Но аз нямам намерение да ти давам основания за смях — изсъска сърдито Тес и пристъпи към него. — Сигурна съм, че съм много по-различна от онова, което си си представял. Но вината е твоя! Вече ти казах, че не съм красавица.

— Да, каза го — отговори тихо Гален и се обърна. Първо потърси с поглед лицето й, после очите му се спуснаха към увитото в робата тяло. Устните му потръпнаха. — Изглеждаш малко… скрита. — Ала бързо стана сериозен: — Лъжеш се, килен. Одеждата отговаря много точно на намеренията ми.

— Така ли? — Тес се намръщи със съмнение. Как да разбере този човек, щом той се променя от минута на минута? Миналата нощ пожела да я види необлечена, сега настоя да се увие от глава до пети. Тя го погледна и вдигна рамене. — Прав си, това одеяние е много по-приятно от костюма за езда.

— Радвам се, че се съгласяваш с мен — усмихна се Гален. — Защото никак не ми е приятно, да не съм прав.

— Ти никога няма да го признаеш. Мъжете не го правят. Баща ми…

Гален смръщи чело.

— Омръзна ми да ме сравняваш с баща си.

Неодобрението му беше разбираемо.

— Съжалявам — отговори сериозно Тес. — Познавам твърде малко мъже и вероятно съм некоректна. Разбирам, че нямаш желание да те сравнявам с баща си, който в никакъв случай не би могъл да се нарече приятен човек.

По лицето му пробягна едва забележима усмивка.

— Наистина не е приятен. — После протегна ръка и меко докосна косите й. — Но ти не бива да се тревожиш заради него, килен.

— Не го и правя — сви рамене Тес. — Само си губя времето да размишлявам над неща, които не могат да бъдат променени. Много по-разумно е да приемем злото и да се наслаждаваме на доброто.

— Много по-разумно — повтори Гален. Пръстите му намериха път към очите й и очертаха тъмните пръстени под тях. — Не сме почивали от Динар насам. Измори ли те ездата?

Кожата й потръпна под докосването му и тя усети възбуда и страх, също като предишната вечер, толкова силни, че трябваше да положи усилие да не се отдръпне.

— Е, не съм толкова изнежена. Просто миналата нощ спах лошо. — Думите се изплъзнаха неволно от устата й и тя побърза да прибави: — Исках да кажа…

— Знам какво искаше да кажеш. Аз също не можах да спя. — Гален я обърна и я побутна към шатрата. — Затова цял ден налагах бързо темпо. Исках да се уморя и да заспя веднага. Лека нощ, килен.

— Няма ли да дойдеш?

— Ей сега. Лягай си.

Тес понечи да възрази, но напрегнатият му гръб я накара да замълчи. Въпреки това се поколеба, измъчвана от странно желание да продължи разговора.

— Кога тръгваме утре?

— На зазоряване.

— Кога ще стигнем в Заландан?

— След пет дни.

— А ще…

— Лягай си, Тес.

Трудно потисканата страст в думите му я уплаши и тя побърза да се скрие в шатрата.

— Добре де — промърмори тя, но забави крачка едва вътре. Нишата за спане беше отделена със завеса. Защо бързаше, след като Гален очевидно нямаше намерение да я последва?

Тя придърпа тънкото платно и се отпусна с доволна въздишка на възглавниците, струпани върху ниския, широк диван. Варварският начин на живот предлага доста удобства, помисли си уморено тя и зарови лице в меката коприна. Този диван е много по-мек от леглото в гостилницата…

Тъмните къдрици на Тес се очертаваха ясно върху светлата материя на възглавницата под главата й. Широката роба се бе разтворила и разкриваше крехкото рамо с кадифено мека кожа, която блестеше повече от копринената възглавница.

Тя се раздвижи под погледа на Гален и се обърна наполовина, така че изпод диплите на робата се открои добре оформен крак. Не пищно бедро, а мускулесто и стройно. Привличащо. Докато стоеше и я наблюдаваше, в слабините му се надигаше буря. Нарочно й бе дал широката одежда, за да не я гледа гола като предишната вечер, но май тази полуразголеност беше още по-възбуждаща.

Това е, защото се върнах в Седикан, каза си той. Не беше възможно бунтът на тялото му да е предизвикан единствено от това малко същество, полудете, полужена. На родна земя той винаги изпитваше клокочещо неспокойство и необузданост. Споменът за миналите изстъпления беше повече от жив, особено когато се намираше в пустинята. Ала дивото у него никога не се бе проявявало с такава сила. Досега не беше изпитвал такава неутолима жажда да направи една жена своя…

Ала трябваше да се владее. Можеше да се владее.

Защо? Нима тя не беше жена като всяка друга?

Не, не беше. Тя притежаваше почти мъжко чувство за чест. Беше сключила сделка с него и щеше да спазва поетите задължения. Можеше просто да протегне ръка и да я вземе. Можеше да докосне меките, къдрави косъмчета между краката й и да ги милва, както милваше Селик. Можеше да гали тайнственото скъпоценно място, докато тя не го помоли да я освободи от сладката мъка. Можеше да я постави на колене и да я принуди… да я принуди. Думата веднага го охлади. Само варваринът взема жената насила.

Гален побърза да се съблече, загаси свещите в медния фенер и се отпусна на възглавниците до Тес, полагайки усилия да не я докосва. Натискът в слабините му се засили. Обърна й гръб, но сърцето му биеше толкова силно, че заплашваше да разкъса гърдите му.

Той можеше да се владее. Не беше дивак, който се… Усети как възглавниците се раздвижиха. Аромат на лавандула и женственост го удари право в носа и той спря дори да диша, за да намали въздействието му.

След миг усети пръстите й в косата си. Всички мускули по тялото му се напрегнаха.

— Тес?

Чу се неясно мърморене, а пръстите й милваха тила му — сякаш в полусън.

— Какво… — Връхчетата на пръстите й докоснаха раменете му и по цялото му тяло се разляха сладостни тръпки. — Какво правиш?

Тя издърпа панделката от косата му и я захвърли на пода.

— Задължението на съпругата… — В следващата минута Тес се отдръпна от него и равното й дишане му показа, че отново е заспала дълбоко.

Задължението на съпругата? Гален едва не се изсмя с глас, обзет от горещо разочарование. Как му се искаше да й покаже кое е съпружеското задължение! Как му се щеше да се намести между бедрата й и да потъне дълбоко в горещата й утроба. Гореше от желание да подеме буйна езда, да обхване с две ръце стегнатото й задниче, да я почувства с всяка фибра на тялото си… Прогони с мъка натрапчивите мисли и разтвори стиснатите си юмруци.

Беше приключил с дивака в себе се. Необуздаността и изстъпленията бяха минало. Трябваше да мисли, да преценява, да чака. Боже небесни, как само страдаше!

 

 

— Един-единствен писък и ще разпоря тънкото ти вратле от едното ухо до другото.

Гърленият глас изтръгна Тес от дълбокия сън. Тя отвори стреснато очи, но различи само неясни очертания в мрака на шатрата.

… и блясъка на стоманата, когато камата се опря в гърлото й!

Щеше да умре. Това не беше честно. Не искаше да умре точно сега, когато животът започваше да я вълнува.

— Къде е той?

Веднага разбра, че става дума за Гален. Заля я вълна на облекчение. Това означаваше, че съпругът й е жив. Ножът прониза кожата й, нещо топло се стече надолу по врата й.

— Къде е?

— Тук. — Зад мъчителя й изникна тъмна сянка. Отново проблесна стомана и в гърлото на непознатия бе опряно студено острие. — Пусни я, Тамар!

Мъжът, който се бе свел над Тес, застина на мястото си.

— Ще й прережа гърлото, преди да си издишал, Гален.

— Е, и? Ще живееш толкова малко, че няма да успееш да се насладиш на успеха си.

Мъжът се поколеба, но следващата му реакция беше повече от странна — отметна глава назад и избухна в луд смях.

— Ах, Гален, открай време умееш да убеждаваш. — Камата бавно се отмести от шията на Тес. — Махни оръжието, за да можем да поговорим. Всичко свърши.

— Предпочитам убедителността на стоманата пред тази на езика — отговори сухо Гален. — Хвърли камата.

Мъжът небрежно захвърли оръжието си на пода.

— А сега я пусни… бавно.

— С голямо съжаление. Винаги съм се възхищавал на вкуса, с който подбираш кадъните си. — Мъжът освободи Тес и продължи: — Защо не запалиш свещ, за да мога да я видя?

— Ти ще я запалиш. Искам и двете ми ръце да са свободни.

— Злобен негодник. — Мъжът, наречен от Гален Тамар, направи няколко стъпки към медния фенер окачен на един кол. — Вече ти казах, че всичко свърши. — Чу се щракане на кремък и скоро във фенера затрептя пламъче.

Тес най-после можа да види лицето на Тамар. Мъжът беше млад, не по-възрастен от Гален, среден на ръст, с късо подрязана брада, дълга черна коса и тъмни очи. Когато се обърна към Гален, съразмерните черти на лицето му се озариха от широка усмивка.

— Много добре, приятелю. Като чух, че водиш със себе си жена, веднага разбрах, че ще спиш като мъртъв.

Гален навлече бялата си одежда и покри голотата си, без да пуска камата от десницата си.

— Докато разрязваше платнището, вдигна такъв шум, Тамар, че би събудил и мъртвец.

Мъжът изкриви лице в гримаса.

— Ти си този с крака на пантера, не аз. — И пак избухна в смях. — Помниш ли как една нощ се промъкна в харема на оня дъртак…

— Това е минало.

Тамар поклати угрижено глава.

— Знаеш ли как ми липсва това време! Какво ли не вършехме двамата!

— Защо си тук?

Тамар вдигна учудено вежди.

— Ами, дойдох да посетя стария си приятел Гален бен Рашид.

— Защо? — повтори Гален.

— Е, бях любопитен — отговори Тамар и сви рамене.

— Да не си убил някого от хората ми, докато си се промъквал в лагера, за да задоволиш любопитството си?

Тамар поклати глава.

— Никой не ми се изпречи на пътя.

— Ако ме лъжеш…

— Кога съм те лъгал?

— Винаги, когато ти е било изгодно.

— Може би да, но в този случай не беше нужно. — Тамар втренчи поглед в Тес. — Съгледвачите ми съобщиха, че имала червена коса. Кожата й е великолепна, но не прилича на другите ти кадъни. Май трябва да я поогледам по-отблизо, за да разбера с какво те е привлякла.

Тес се изправи като свещ.

— Гален, ще ми разрешиш ли да попитам кой е този човек?

— Говори с чужд акцент — отбеляза Тамар. — Да не си ходил за плячка извън границите на Седикан?

— Жената пристига направо от Франция. Открих я в една кръчма в Динар.

Този отговор направо слиса Тес.

— Аха. Трябваше да се сетя. Открай време имаш слабост към французойките — промърмори Тамар и закрачи бавно към леглото. — Добра ли е?

— Горе-долу. — Гален се обърна към Тес и се вцепени, забелязал кръвта по шията й. — Кучи сине, ти си я порязал! — Прекоси с големи крачки шатрата и се отпусна на колене до Тес. — Наред ли е всичко?

Тамар смръщи чело.

— Какво толкова? Само драскотина.

Гален не го удостояваше с поглед.

— Времето за посещение свърши, Тамар. — Той докосна раничката и прошепна: — Не се бой.

— Не се боя — отговори твърдо Тес и изгледа гневно Тамар. — Защо да се боя от мъж, който се промъква като змия в тъмното и напада спяща жена?

Тамар почервеня като рак, устните му се разкривиха в грозна гримаса.

— Ей сега ще ти дам да се разбереш, курво! — Като видя упоритостта, изписана на лицето й, добави безизразно: — Тази жена има нужда от възпитание, Гален. Не е лошо да ми я дадеш за известно време.

— Кога съм ти давал нещо, което е мое?

Очите на Тамар се разшириха от учудване.

— Та тя е само жена! Колко пъти сме споделяли жените…

— Имам я отскоро. Засега ми доставя удоволствие.

— Тогава ще сключим сделка. Дай ми я за две нощи, а аз ще те пусна да преминеш свободно през земите ми.

— Тези земи не са твои.

— Щом аз казвам, че са мои, значи са.

— Не, защото аз казвам друго. Думите не означават нищо.

— Но кръвта означава всичко — отвърна тихо Тамар. — А ти знаеш колко обичам вкуса й.

— Да, знам. Направо полудяваш, когато те обземе бойната треска — отбеляза уморено Гален.

Тамар го изгледа. По лицето му бяха изписани противоречиви чувства.

— Да не ме предизвикваш, приятелю?

— Предупреждавам те, Тамар.

Погледът на натрапника се стрелна към захвърлената на пода кама.

Гален напрегна мускулите на бедрата си и Тес усети, че е готов всеки миг да скочи. Ала Тамар оголи зъби в широка усмивка.

— Днес не, Гален. След два дни съм запланувал нападение над Ел Кабар. — Той изобрази подигравателен поклон. — Задръж си жената. В лагера Ел Кабар има достатъчно жени, които ще ми доставят удоволствие. — Той огледа шатрата. — Поднеси ми чаша вино и ще си вървя.

Гален не откъсваше поглед от раната на Тес. Устните му се опънаха в тънка ивица.

— Няма да пиеш вино под моя покрив, Тамар.

Мъжът го изгледа мрачно, после равнодушно сви рамене.

— Е, нищо. Дай си ми само камата.

— Ще я забия в голямата палма край извора. Вземи си я утре, след тръгването ни. Не мога да рискувам да прережеш гърлото на някой пост, само защото днес си претърпял несполука.

— Колко добре ме познаваш. — Тамар се изсмя дрезгаво и в следващия миг стана отново сериозен. — Но не познаваш самия себе си, стари приятелю. Ела в моя лагер и ти обещавам да се опознаеш.

— Сбогом, Тамар.

— До следващия път. — Тамар кимна небрежно към Тес. — Малко е мършава, но аз харесвам дребните. Мъжът се чувства като бик, като се качи върху някоя по-малка. — Той се поклони пред нея. — При следващата ни среща с удоволствие ще науча дамата ти, как да си държи езика зад зъбите. — Той се врътна и излезе от шатрата.

Тес, която дори не бе забелязала, че е затаила дъх, го изпусна шумно.

— Това беше… интересно.

— Интересно? Доколкото разбирам, имаш особени предпочитания към тази дума. — Учудването в погледа на Гален отстъпи място на уважение. — Да, Тамар наистина може да бъде наречен интересен.

— А ти как би го нарекъл?

— Убиец, насилник и бандит. В Седикан няма по-жесток човек от Тамар.

— Той се държеше така, сякаш те познава много добре.

— Израснахме заедно в Заландан. За известно време племето на баща му и Ел Залан бяха обвързани със споразумение. Когато Тамар дойде на власт, съюзът беше разтурен и той се върна на север. — Гален се надигна, отиде до фенера и духна свещта. — Продължавай да спиш. Той няма да се върне.

— Защо дойде? Не виждам смисъла.

Гален свали робата си и се върна на дивана.

— Кой може да знае, защо Тамар прави това или онова? Той се ръководи от настроенията си. — Отпусна се на възглавниците и изпъна крака. — Той е човек извън закона, разбойник, примитивен дивак.

— По-рано сте били приятели.

— Да, по-рано.

Той млъкна и Тес усети напрежението, което се излъчваше от него.

— Защо му надрънка тези лъжи за мен?

— Така беше най-добре. Тамар не желае обединяването на Седикан. Иска да продължи да живее, както досега. Ако знаеше, че си част от плана ми, сигурно щеше да те отвлече.

Тес си спомни каква дума бе употребил Тамар по отношение на нея и попита:

— Какво е кадъна?

— Проститутка.

— Не можеше ли да ме представиш като твоя жена и да запазиш самоличността ми в тайна?

— Може би да, но това щеше да го разгневи още повече. Тамар знае, че не изпитвам особено желание да се обвържа в брак.

Тези думи предизвикаха странно пробождане в сърцето й. Тес преглътна.

— Да, разбирам. — Остана да лежи неподвижна, премисляйки необикновените събития от последните минути. След малко заговори отново: — Ти твърдиш, че никой не знае, защо Тамар върши това или онова, но аз съм сигурна, че ти го знаеш.

— Да. Винаги съм предугаждал кое е следващото, което ще извърши.

— Как така?

Гален мълча толкова дълго, че Тес престана да очаква отговор.

— Защото той е моят огледален образ.

— Какво?

— Той е онова, което бях. Онова, което отново мога да стана.

— Но ти ми каза, че Тамар е безскрупулен бандит и убиец — изтърси уплашено Тес.

— Точно така.

— Авантюрист и насилник.

— Да.

Тя усети натрапчивата енергия, която се излъчваше от тялото му. Усети насилието, обуздавано с огромни усилия на волята, но нито следа от злобата, която изпълваше Тамар.

— Лъжеш се. Ти не можеш да бъдеш като него.

— Не се лъжа — пророни едва чуто мъжът. — Но това няма да стане. Не, ако остана твърд. Не, ако се боря. Не, ако съм постоянно нащрек…