Айрис Йохансен
Златният варварин (8)

Седма глава

Би трябвало да изпитва страх, това й стана ясно, въпреки обзелото я замайване. Тес отвори очи и видя голямата тъмна фигура, като сянка пред кървавочервеното небе зад прозореца. Леката наметка се развяваше от вятъра и я караше да изглежда като див, обкръжен от огън сокол. Гален!

Но тя не се уплаши. Да се събуди и да види Гален, загледан в нея, беше нещо съвсем естествено. Зарадва се, че чакането е свършило. Годините минаваха бавно, самотата беше траяла твърде дълго.

— Гален…

— Да, аз съм. Съжалявам, че те разочаровах. — Острият му тон я изтръгна от състоянието на полусън. — Животът се състои от разочарования, не мислиш ли и ти така?

Тес разтърси глава и изправи гръб.

— Не би трябвало да бъдеш тук. Очаквах те най-малко след два дни.

— Кой съпруг не би бързал да се върне при любимата си? — Недвусмислената ирония в тона му я стресна. Той прекоси помещението и коленичи на пода пред камината. — Представи си, колко голямо беше разочарованието ми, когато открих, че си се изплъзнала от ръцете ми.

— Знаеш, че не съм твоята любов. — Тес го изчака да запали дървата в камината, съжалявайки, че стаята е тъмна и не може да прочете нищо по лицето му. Усещаше заплашителна промяна в поведението му, в тона на гласа. — Сърдиш ли ми се?

— Бях бесен, но това отмина.

— Знам, ти не искаше да идвам тук, но беше необходимо — изтърси тя. После смръщи чело, защото й бе хрумнало още нещо: — Откъде знаеш, че съм тук?

— Халим те е проследил.

— Халим… — Тя се приведе напред, опитвайки се да различи неясните му очертания. Едва сега проумя истинската причина за недоволството му. — Приемам, че ти е разказал каква глупост извърши…

— Не желая да говоря за Халим. — Прехвърчаха искри и струпаните съчки пламнаха. — Ролята му е приключена.

— Аз обаче трябва да говоря за Халим, ако искам… — Тя затаи дъх, когато Гален обърна лице към нея. Чертите бяха същите, но изразът им го караше да изглежда напълно чужд. Стори й се по-млад, по-твърд, тъмните очи блещукаха на светлината на огъня, устните бяха извити в хладна усмивка, съдържаща неприкрита жестокост. — Мисля, че е най-добре да си изясним някои неща — прошепна тя.

— Омръзна ми да говоря. — Гален свали наметката си и я пусна на пода пред камината. — Омръзна ми и да чакам.

Да чака. Думата пробуди спомена и извика на бял свят съзнанието за онова, което беше прозряла преди минути в полусънно състояние.

— Ти не си на себе си. Нека се върнем в палата и там да…

— Напротив, никога не съм бил толкова самият аз, както в този момент. — Той разкопча ризата си, свали я и я захвърли небрежно на пода. Тонът му беше мек, лекомислен, почти безгрижен и въпреки това Тес усети как цялото й тяло се напряга. Сякаш имаше насреща си диво животно. Сравнението беше подходящо, тъй като в този момент Гален наистина приличаше на великолепна дива котка, гъвкав, копринен, пронизан от властна чувственост.

Той отиде до прозореца, приседна на рамката и бързо се освободи от ботушите и панталона.

— Съблечи се. — Думите бяха изговорени небрежно. — Искам да бъдеш готова за мен. — Той вдигна очи към нея и се усмихна хладно, забелязал втрещеността й. — От днес нататък трябва да бъдеш готова за мен по всяко време на деня и нощта. Във всеки час, по всеки начин, който ще пожелая. Никога няма да узная дали детето ще е от мен или не, но няма да допусна още измами. Племето Ел Залан ще получи желания наследник.

— Детето няма да е от теб? — повтори смаяно Тес. Трябваше да се опита да го убеди, може би трябваше да усети страх, но тя установи, че изпитва само любопитство, че е възхитена от тази нова страна в характера на Гален.

— Удовлетворението ще даде резултат, щом не можа да го направи самият акт на създаване. — Той се разсъблече докрай и се запъти към нея. Тес отново почувства гъвкавата, животинска прелест на движенията му, видя играта на мускулите при всяка стъпка, прикова поглед във възбудената му мъжественост. — Стани — заповяда Гален.

Тес откъсна очи от тялото му и се изправи, макар и бавно. Тъмна възбуда завладяваше цялото й същество.

— Би трябвало поне да чуеш какво имам да ти кажа.

— Първоначално и аз смятах така — усмихна се мъжът. — После обаче си казах, че логиката може да заслепи мъжа, да замъгли погледа му в реалността. Защо да търсим мъчително решение на нещо, което е заложено в природата на жената? Ти си възпитана от една разпасана кучка и беше грешка от моя страна да очаквам от теб строги морални принципи. — Той се зае да разкопчава роклята й. — Направих всичко възможно да събудя чувствеността ти, а заминах, без да я удовлетворя. — Усмивката му стана още по-широка, когато усети как гърдите й потръпнаха под докосването му. — Никога вече няма да извърша подобна грешка. — Той разтвори корсажа на роклята и оголи гърдите й. Страните му пламнаха, гласът му предрезгавя: — Ще се научиш да доставяш наслада с тялото си само на мен — заключи той и обхвана с ръка лявата й гръд.

Тес прехапа с все сила долната си устна, за да не изпищи. Ръката му беше твърда и силна и по тялото й се разля странна горещина.

Палецът му се плъзна по набъбналото зърно и Гален веднага разбра, че то се втвърдява под милувката му.

— Това ти харесва, нали? Я, кажи, добър любовник ли беше Юсуф?

— Юсуф не ми е бил… — Тя не можа да продължи, защото палецът и показалецът се сключиха около зърното, не грубо, но натискът беше достатъчно силен, да я залеят горещи вълни. Тя се изви безпомощно в ръцете му. Не беше очаквала, че тялото й ще реагира така чувствено на едно просто докосване. Не можеше да си поеме дъх. Гърдите й се надигаха и спускаха неравномерно в старанието да поемат въздух.

— Нали нямаше да говорим за Юсуф.

— Не бях аз тази, която произнесе името му — пошепна задъхано Тес.

— Лъгал съм се. Не подозирах, че ще се ядосам толкова, само като чуя името му от устата ти. — Гален пое дълбоко въздух и продължи да масажира гърдата й. — Нищо не ми струва да ти причиня болка. Странно, защо тази представа ме отблъсква.

Той не правеше нищо друго, само притискаше гърдата й, но тази милувка предизвика необяснима, болезнена празнота между бедрата й. Тес навлажни с език пресъхналите си устни и прошепна:

— Няма да допусна да ми причиниш болка.

— В някои пози жената е наистина безпомощна… а ти ще се запознаеш с всички, така искам аз. — Ръката му се плъзна надолу и притисна гърба й. — Нетърпението ми нараства. Съблечи се веднага, ако не искаш да разкъсам всичките ти дрехи. Мисля, че ще ти е нужно нещо за обратния път.

Тес все още се колебаеше. Но трябваше да реши. Инстинктът я съветваше да продължи с обясненията, макар че той не желаеше да я слуша. Освен това… нали и тя самата го искаше? Очакването, което самият той бе посял в сърцето й, беше толкова силно, че тя трепереше от нетърпение да го познае. Трябваше да изпита това ново усещане. Защо да отрича, че го желае? Само защото думите му я ожесточаваха?

Тя се освободи бавно от костюма за езда и меката роба се свлече на купчинка пред краката й.

— Защо никой не изпитва съчувствие към вещицата? — попита задавено Гален.

— Какво? — изгледа го неразбиращо Тес.

— Вещицата сигурно е обичала много дъщеря си, щом е искала да я запази от световните тревоги. Симпатията е винаги на страната на онези, които мамят вещиците.

— Не знам какво…

— Все едно. Просто ми хрумна…

Тес прекрачи струпаните на пода дрехи, седна на стола и свали ботушките и чорапите си. После отново се надигна. Какво да прави сега? Какво искаше той от нея? Тя застана зад него и се зае да отвързва лентата, която държеше косата му на тила.

Гърдите й докоснаха мускулестия гръб и цялото му тяло се напрегна.

— Какво правиш?

— Нали затова ми обърна гръб?

— Не беше затова. — Гласът му прозвуча задавено. — Обърнах се, защото не исках просто да те вдигна и да проникна в теб, както си стоиш пред мен.

— Възможно ли е това? — попита любопитно Тес.

— Да. — Дъхът му идваше на тласъци. — И още как. Вероятно.

— Не си спомням да съм виждала Паулина… — Той се обърна и тя не продължи. — Ще боли ли?

— Не, ако си готова за мен.

— Откъде можеш да знаеш дали съм готова?

— Откъде? Юсуф май се е проявил като некадърник. Как можеш да не знаеш… — Той се прекъсна с подигравателен смях. — Какво да правя? Побеснявам, че той те е научил на любов, а не аз. — Той пристъпи по-близо, обхвана крехката й талия, помилва я и неусетно слезе по-надолу. Два пръста проникнаха в женствеността й и започнаха да я изследват. — Господи, колко си тясна.

Тези интимни милувки изтръгнаха от гърдите й задавен стон.

— Може би не бива…

— По дяволите! — изсъска гневно мъжът. — Ще го направим, макар и не веднага. — Той я положи върху наметката си, коленичи над нея и я погледна с искрящи от възбуда очи. — Много си малка.

Тя си припомни какво беше казал в сватбената им нощ.

— Ти ми каза, че жената е създадена да приеме мъжа.

— Не биваше да се изразявам толкова общо. Ти си създадена да приемеш мен. — Думите му звучаха все по-гневно. Той я притисна върху пода и разтвори краката й. — Не мърдай. Остави ме да те погледам.

Ала не се ограничи в гледане. Пръстите му се раздвижиха, проникнаха отново в женствеността й, погледът му бе прикован в най-интимната й част. Тес пламна от срам и бързо затвори очи. Искаше й се да потъне в земята. Гърдите й се надигаха и спускаха при всяко вдишване. Лежеше пред него безпомощна и ранима и по тялото й се разливаха горещи вълни.

Ръцете му се плъзнаха нагоре, помилваха бедрата и обхванаха тънката й талия.

— Божичко, колко си малка. Мога да те обхвана с две ръце. — Хватката му се стегна и Тес болезнено осъзна, каква мощ е скрита в мъжките ръце. — Ако реша, мога да те пречупя. — Той освободи талията й и отново се зае да изследва интимните й части, да си играе с нежните руси косъмчета. — Само луд може да разруши такава красота. А сега ме погледни — заповяда той, продължавайки да си играе с кичурчетата между краката й.

Тес отвори очи. Гален се приведе над нея. Тъмните очи блестяха диво на зачервеното лице, ръката му продължаваше да търси.

— Искам да видя как изпитваш наслада. Знаеш ли колко често съм си го представял? — Той намери чувствителната точка и я обхвана с палеца и показалеца си.

Тес го изгледа с разширени от уплаха очи. По тялото й пробяга гореща тръпка. Гален я милваше умело, без да откъсва очи от лицето й. Бдителният му поглед регистрираше всеки нюанс на изражението й.

— Пламна ли жаравата, Тес?

— Да… — Тес беше като замаяна и думата се изтръгна с усилия от устните й. Темпото на милувките му се ускори и тя трябваше да събере и последните остатъци от самообладанието си, за да не изпищи. Усещаше как всичко в нея се напряга, как гърбът й се извива като струна, как се устремява насреща му. — Божичко… какво правиш с мен?

— Не искам да ти причиня болка — прошепна задавено той, разтвори краката й и легна между тях. — Трябва да бъдеш готова за мен.

Тес се скова. Ръцете му веднага замилваха тялото й, меки, успокояващи, окуражаващи.

— Спокойно… — пошепна до ухото й той.

Каза го с отсъстващ вид, обзет изцяло от нахлуващата чувственост, и Тес се усъмни, че го е направил съзнателно. Макар все още да кипеше от гняв, той инстинктивно се опитваше да направи преживяването по-приятно за нея. Като осъзна това, в душата й се надигна вълна на топлота и нежност. Не бива да се страхувам, каза си решително тя. Това е съдбата на всяка жена. Обзе я нетърпение. Време беше да стане истинска жена.

— Хайде — пошепна тя. — Сега. Готова съм. — Той проникна в утробата й и от гърлото му се изтръгна задавен стон.

Тес също изпищя. Мощният тласък разкъса девствената преграда и тя усети режеща болка.

Чу проклятието, изречено с тон на изненада и уплаха, усети сковаването му, но не изостави усилията си да се нагоди към чуждото тяло в утробата си. Болката отслабна и отстъпи мястото си на великолепно чувство за пълнота.

— Готова била — изпъшка той. — Защо, по дяволите…

— Тихо. — Тес вече се наслаждаваше на съединението им и бързо разбра, че то е недостатъчно. Болезнената празнота изискваше повече. — Не говори. Движи се. Искам да те почувствам.

Мъжът застина неподвижен, макар и само за миг, после лицето му бе огряно от мека усмивка.

— Права си, много е късно за приказки. Сега ще ме почувстваш. — Той се отдръпна назад, после проникна навътре, променяйки непрекъснато темпото и силата. — Така ли?

Тес закима буйно, после отметна глава назад и тялото й се изви срещу неговото.

Мъжът спря за миг, за да обхване гърдите й.

— По дяволите, колко си тясна. Направо ме подлудяваш.

Да не беше сбъркала нещо? Но той нямаше вид на страдащ. Наведен над нея се движеше нагоре и надолу, тъмната коса падаше на кичури по раменете му, очите му бяха затворени, а по лицето се четеше болезнена наслада.

Тес се опита да се раздвижи, за да му помогне, но той загуби самообладание. Тласъците му станаха още по-мощни, ръцете му обхванаха твърдото й задниче и я повдигнаха от пода. Останала без дъх, тя се вкопчи като удавница в него.

Гален се претърколи по гръб, издърпа Тес върху себе си, мърморейки странни, неразбираеми думи, и продължи да се движи, този път нагоре, отново и отново. Но и това не успя да го задоволи. Изправи се и обви краката й около хълбоците си.

— Още не ти е достатъчно. — Скулите му бяха изпъкнали, устните му се извиваха чувствено, хълбоците му се движеха в трескав ритъм. — Искам те съвсем близо, като част от мен…

— Старая се. — Тес не разбра дали я е чул. Този необуздан, забравил се в чувствеността си мъж нямаше нищо общо с овладяния Гален, когото познаваше досега. Той отново промени позата и тялото й бе разтърсено от нови вълни на наслада.

Тес заби нокти в раменете му, понесена от увеличаващото се темпо. Не издържаше повече. Горещината ставаше непоносима, въпреки това всяка степен на увеличение се усещаше отчетливо. Прекрасно усещане. Глад. Жажда.

Дълбоките тласъци бяха придружени от все по-ускоряващо се дишане.

— Съвсем близо. — Гален стисна зъби. — Още по-близо. Не мога…

Сякаш някъде много отдалеч, Тес чу собствените си гърлени стонове, тихи, почти животински. Съединение. Великолепие. Съвършенство.

Тя чу тихия стон на Гален, видя как мъжът отметна глава и мускулестото му тяло бе разтърсено от силни тръпки.

Прекрасно, помисли си замаяно тя и се взря в наведеното над нея лице. Изразът му в този момент беше почти толкова прекрасен, колкото освобождаването, дошло с оргазма. Тя беше тази, която му помогна да преживее този момент на най-висша наслада, и съзнанието за това я изпълни с неописуемо задоволство.

Гален се наклони напред и се подпря на лакти. Гърдите му се надигаха и спускаха неравномерно, той се мъчеше отчаяно да си поеме дъх. Макар да не се помръдваше, Тес усещаше тръпки в утробата си, както и мощното биене на сърцето му до нейното.

След известно време Гален се надигна, бавно и колебливо, все още задъхан. От устните му се изтръгна тихо проклятие. Освободи я от тежестта на тялото си и се изправи. Закрачи с боси крака към камината, взе от стола наметката й и се върна. Тес продължаваше да лежи пред камината.

— Седни.

— Още не. — Тя не искаше да се движи. Не беше сигурна дали изобщо е в състояние да се помръдне. Умората е толкова сладка, помисли си замаяно тя. По-приятна дори от буйните усещания, които я предхождаха.

Гален се намръщи и се приведе към нея.

— Причиних ли ти болка?

Споменът се опита да се пребори с мъглата, останала след преживяната буря.

— Малко… в началото.

— Ти си виновна. Що за глупост… Знаеш ли какво можех да направя! — Гневният тон не можеше да я излъже. Ръцете, които я увиваха в наметката и едновременно с това милваха тялото й, бяха толкова меки. — Трябваше да ми кажеш, че Юсуф не те е докосвал.

— Ти не поиска да ме чуеш.

— Трябваше да ме принудиш. — Той приседна до нея и обгърна с ръце коленете си. Мускулите на раменете и ръцете му силно изпъкнаха. — Това беше много важно.

— Щеше ли да ми повярваш?

Гален помълча малко, преди да отговори:

— Вероятно не. Аз… не бях на себе си.

Тес обаче беше на мнение, че дивата страст, която бе открила днес, е също част от същността на Гален, както и умението му да се владее, което вече познаваше.

— Защо тогава се сърдиш?

— По-скоро въпросът би трябвало да звучи така: защо ти не се сърдиш, макар че те принудих?

— Защото не беше принуда. — Тес седна и се загърна по-плътно в наметката си. — Би трябвало да го знаеш. По дяволите, самият ти разпали до крайност любопитството ми.

Гален я изгледа пронизващо.

— Надявам се, че задоволих не само любопитството ти.

Тес кимна изтежко.

— Разбира се, че не. Насладих се на всяка минута. Нищо чудно, че Паулина го вършеше непрестанно.

По устните му пробягна почти незабележима усмивка.

— Значи вече не смяташ, че тя го прави само защото не й хрумва нищо по-добро?

Тес сбърчи чело и потъна в дълбок размисъл.

— Много е… — Тя затърси подходящата дума. — … силно. Дори не подозирах…

— Трябваше сама да го изпиташ. — Гален помълча малко и попита: — Още ли те боли?

— Струва ми се, че съм малко разранена. — Тес смръщи носле. — Но не повече, отколкото след първата езда с мъжко седло. Твоите тласъци са много по-меки от тези на Павда.

По лицето му се изписа учудване. След малко отметна глава назад и избухна в луд смях.

— Господи, когато не ме сравняваш с баща си, търсиш прилики с коня си.

Тес също се засмя.

— Пада ти се. Често съм слушала мъжете да се хвалят, че са жребци.

Усмивката му се изпари.

— Това е игра за пред уличници. Девственицата заслужава нежност.

— Нищо не ми стана. Напротив, беше много интересно. Сигурно не съм била истинска девственица.

В очите му проблеснаха весели искри.

— Девственицата или наистина е такава, или изобщо не е девствена.

— Знаеш за какво говоря. — Тя избегна погледа му. — Бях дива… както винаги. Но беше прекрасно.

— А за мен представляваше безкрайно удоволствие.

— Наистина ли? — погледна го изненадано тя.

— Разбира се. — Отговорът прозвуча тържествено. — Но не съм и очаквал нещо друго от жена като теб. — Той докосна косата й с върховете на пръстите си. — Ти си самият живот, килен.

Прониза я буйна радост. Главата й се замая от нахлулите чувства, които прогониха с един замах сладостната умора. Усмивката й беше сияеща.

— Толкова се радвам, че не си възмутен от моята липса на сдържаност. Иначе щях да… — Тя се прекъсна внезапно, когато пред прозореца се чуха добре познатите звънчета и пляскане на крила. — Александър!

— Какво?

Тес захвърли наметката, скочи и хукна към прозореца.

— Александър се върна!

— Кой, по дяволите, е Александър?

Тес остави въпроса без отговор, заета да отваря прозореца.

— Влез, глупчо. Цяло чудо е, че си намерил пътя дотук, въпреки тъмнината.

Александър влетя в стаята и кацна на перваза на камината.

Гален се взря смаяно в едрия гълъб, който се разхождаше възбудено по широката лавица.

— Каква е тази птица?

— Той не е просто птица. Това е моят пощенски гълъб. Разказах ти за него още в деня след пристигането в Заландан.

— А, да… Как можах да забравя толкова важно нещо? — Гален проследи с поглед как Тес вдигна птицата и я понесе към върбовия кафез под прозореца. — Трябва да призная, че главата ми беше пълна с дреболии. Бандити, разпри между племената, единството на страната… Доколкото разбирам, именно Александър е причината да бъдеш тук?

— Точно така — изгледа го учудено Тес. — Халим заплаши, че ще отсече главата на Юсуф. Пък и полетите от покрива на Юсуф вече не представляваха истинско предизвикателство за Александър. — Тя изгледа строго любимеца си. — Не, няма да получиш нито едно зрънце. Не заслужаваш. Трябваше да полетиш към Заландан. — Затвори вратичката на кафеза и обясни: — Александър поставя на изпитание търпението ми. Ама, че глупава птица! Сигурно е прелетял цялото разстояние до Саид Абаба и обратно.

— Използвала си къщата на Юсуф, за да дресираш гълъба, така ли?

— Покривът му е най-високия в цял Заландан. Александър не е особено умен и си казах, че ще намери пътя към палата, ако може да го види. — Тя изгледа неодобрително тихо гукащата птица. — Чуваш ли как ми се подмилква. Вероятно дори не подозира, че е объркал всичко. — Тя извади три зрънца от кожената торбичка до кафеза и ги мушна през пръчките. — И запомни: това не е награда. Просто не искам да гладуваш.

— Защо не каза на Халим?

Тес не го поглеждаше.

— Нямаше да ми повярва. Той не ме харесва. — Тя се обърна и упорито вирна брадичка. — И изобщо — защо да му давам обяснения? Защо да му позволявам да ми нарежда какво ще правя и какво не?

— За да си спестиш неприятностите.

— Не съм имала неприятности — отговори намръщено тя. — Освен няколкото мига на събуждането при появата ти в кулата, когато поведението ти не беше особено прилично. Защо се държа толкова странно?

Гален се обърна и се загледа в огъня.

— Вече ти казах, че не бях на себе си. Това място ми е омразно.

— Защо?

— Напомня ми за миналото. — Той стисна устни. — Днес отново станах онова, което бях преди.

— И смяташ, че това е лошо?

— Ти не смяташ ли?

За момент Тес усети несигурност и самотност под бдителната фасада, която му служеше за защита. Поиска да му помогне, да го утеши, макар да знаеше, че той няма да го допусне. Все пак бе открила утеха, която доставяше наслада и на двамата и която той щеше да приеме.

— Не — отговори решително тя и безстрашно срещна погледа му. — Не. — Прекоси помещението и застана пред него. — Не е лошо. Различно е и… интересно.

Той поклати глава.

— За теб целият свят е интересен.

Тя кимна.

— Ала познавам разликата между интересно зло и интересна възбуда.

— Каква е тази разлика?

— Тамар е интересно зло. Не искам да съм близо до него. — Тя помилва тъмните косъмчета по гърдите му. — А теб докосвам с удоволствие.

Гален не помръдна.

— Какво щастие за мен.

— Бих го направила пак… сега.

— Наистина ли?

— Ако не ти е много трудно. — Тя не устоя на погледа му и се хвърли в обятията му. Притисна буза до твърдите му гърди и продължи: — Установявам, че ме обзема желание… Само като те погледна, и искам да го направим пак.

— Не си ли много разранена?

— Не. — Тя вдигна глава и продължи едва чуто: — И искам да ме целуваш. Никога не си го правил.

— О, да. — Устните му докоснаха нейните, той я прегърна и я положи меко на пода. — Има много начини за целуване и аз с удоволствие ще ти покажа всичките. — Той раздели бедрата й и се намести между тях. — Трябва да направим живота ти интересен — с всички средства.

 

 

Тес бе облегнала глава на ръката си и се взираше доволно в кротуващия в кафеза си Александър. Малките тъмни очи отговориха на погледа й, от гърлото му се изтръгна тихо гъргорене. В този момент младата жена се чувстваше странно свързана с птицата. Също като нея, тя се бе издигнала високо в небесата. Когато днес следобед влезе в кулата, дори не подозираше, че след няколко часа ще лежи на пода, доволна като никога досега и изпълнена с учудване, че физическата любов дарява такава наслада. Успя да разкрие малка част от загадката, която представляваше Гален. Все още искаше да го опознае и сега имаше удобен случай да се върне на темата.

— Какво се е случило в тази кула? — Тес се обърна с лице към него. — Защо не ми позволяваше да я разгледам?

Гален мълча толкова дълго, че тя почти престана да очаква отговор.

— Мама намери смъртта си тук.

— В кулата? Нали ми каза, че е загинала след падане от коня?

— Умря, когато избяга от кулата. — Той се взираше в трепкащите пламъчета, които лижеха дървата в камината. — Татко уби любовника й долу, в помещението на стражите. Мама излезе навън, скочи на седлото и се втурна да бяга. — Той отново спря. — Намерихме я след петнадесет минути на пътя за Саид Абаба, задушена под падналия кон.

— Намерили сте я? — Тес се скова от ужас. Гален беше казал, че майка му е умряла, когато той е бил само на дванадесет години. — Ти си бил тук?

Мъжът кимна едва забележимо.

— Татко узнал, че мама се среща с любовника си в тази кула и ме повика при себе си. Каза ми, че моята майка е курва, че мами и двама ни и трябва да бъде наказана. Каза, че тя никога не е изпитвала дори искрица обич към него или към мен и че искала да избяга с любовника си в Саид Абаба.

— Сурови думи.

— Верни думи. Аз и без това знаех, че тя не ме обича. — Гален направи поредната пауза. — Но не исках тя да умре. Смятах, че ще намеря начин да я спася, затова тръгнах с татко към кулата.

— Мисля, че се лъжеш. Повечето майки са привързани към децата си.

Гален поклати глава.

— Тя ме мразеше и не го криеше. — Той вдигна рамене. — Може би имаше основания. Татко я видял на улицата в Диран и това било достатъчно основание да я отвлече и да я доведе в Заландан като своя наложница.

— Това е грях на баща ти, не твой.

— Тя виждаше в мое лице единствено баща ми. Веднъж ми каза, че от мен ще излезе същия варварин, какъвто е той, и че й се искало да съм умрял още в утробата й.

Тес усети как я побиват студени тръпки.

— Твоята майка е била безчувствена. Дано поне баща ти е бил по-добър.

— Какво? Как варваринът ще е по-добър от курвата?

— Той беше ли… варварин?

— Да, много по-страшен от Тамар. Възпита ме в същия дух. На тринадесет години бях дивакът, за който ме смяташе мама. — Той откъсна очи от пламъците и погледна Тес. — Помня каква оргия устроих тук по случай шестнадесетия си рожден ден. Поканих няколко приятели, които по нищо не ми отстъпваха. Естествено не липсваха уличници. — Не му убягна ужасът в очите й. — Намираш го грозно, нали? Е, такъв бях някога. Двамата с Тамар плюскахме и мърсувахме дни наред. В това място има нещо, което ме докарва почти до лудост.

Отчаяние. Буйство. Тес не изговори тези думи. Само се притисна още по-плътно до него.

— В пристъп на пиянска лудост Тамар удуши една от проститутките. — Гален отново се загледа в огъня.

— Не му ли попречи?

— Бях не по-малко пиян от него. Когато на следващата сутрин се събудих, момичето лежеше между нас на кревата. За момент помислих, че съм го направил аз. Започна да ми се гади от ужас и отврата. Погледнах Тамар и внезапно осъзнах, какъв ще бъда след време, не, какъв вече съм станал. Тогава си казах, че има и друг път, че трябва да се сложи край на беззаконията и проливането на кръв. — Той се надигна и разбута съчките в камината. — Оттогава не съм пристъпвал прага на тази кула.

Тес потрепери и се обърна да огледа просторното помещение. След като узна на какви оргии и насилия са били свидетели стените му й се стори, че хладният камък излъчва нещо тайнствено, заплашително. Онова, което Гален беше преживял тук, болката и разочарованието, беше в състояние да пречупи всеки човек. А той бе излязъл закален от нещастието, по-силен и упорит. Въпреки това мястото продължаваше да го потиска. Тес седна и побърза да се наметне.

— Стига толкова. Достатъчно видях. — Тя се изправи, намери роклята си и я облече. — Вече не ми е интересно. Искам да се върна в палата.

— Сега? — Гален се обърна изненадано. — Не е ли по-добре да почакаме до разсъмване?

Тес поклати глава.

— Не ми е възможно да заспя в такова място. — Тя приседна на големия стол и обу ботушите си. — Чувствам се… несигурна.

Гален, който продължаваше да седи на пода, направи опит да се усмихне.

— Мисля, че бих могъл да отклоня вниманието ти и да те задържа чак до сутринта.

— Убедена съм в това — усмихна му се Тес. — Любовната игра започва да ми харесва, а ти си истински майстор, нали?

— Старая се да доставям удоволствие на дамите — Гален понижи глас и прикова поглед в гърдите й — като доставям удоволствие на себе си.

— Е, всичко това можем да имаме и в палата. — Тя се изправи, събра дрехите и му ги подхвърли. — Сигурна съм, че там ще се чувстваме много по-добре. Александър също ще бъде по-щастлив в къщичката си.

— А, да, пътешественикът Александър! — усмихна се Гален. — Как можах да го забравя!

— Не е никакъв пътешественик — отговори със сърдита гримаса Тес. — Твърде е глупав за това. Но се надявам да поумнее. Имам три години, за да го науча на всичко необходимо.

Гален спря насред обличането.

— Поставила си си определен срок?

— Разбира се. Обикнах Виане и дресирам Александър, за да си разменяме писма, когато напусна Седикан.

— Аха. — Гален издърпа енергично ботуша си и се изправи. — Значи вече подготвяш заминаването си? Ще позволиш ли да ти напомня, че трябва да бъдат постигнати още някои цели, преди да ти позволя да напуснеш Седикан?

— За детето ли говориш? — Тес пристъпи към прозореца и се наведе за кафеза. — Това няма да трае дълго, особено след като поставихме толкова добро начало. Аз съм млада и здрава и ако иска бог, през есента ще бъда в напреднала бременност. — Тя се обърна към него. — Вече не искам да използвам тази кула. Трябва да потърсим друго подходящо място, от което да пускам Александър. Идва ли ти нещо на ум?

— Ще помисля. — Гален тръгна към вратата. — Сигурно ще намеря нещо…

Той е ядосан, установи учудено Тес. Въпреки разстоянието помежду им тя усещаше излъчващите се от него напрежение и недоволство.

— Не е нужно да идваш с мен. Само ми кажи къде е…

Мъжът се обърна рязко.

— Виж какво — заговори той, — от днес нататък ще бъда зад теб, до теб или в теб. Щом се върнем в палата, ще споделяш покоите ми и леглото ми. Няма да яздиш сама извън града, няма да излизаш с друг придружител. Щом ми даваш само три години, те ще бъдат изцяло мои.

Преди да успее да му отговори, той разтвори вратата с трясък и ботушите му затропаха по стълбите.

Тес остана загледана след него, не знаейки какво да мисли. Александър не преставаше да гъргори.

— Млъквай, сега тръгваме — промърмори отсъстващо тя.

Сви рамене и тръгна надолу по витата стълба. Поведението на Гален беше смущаващо и неразгадаемо, но нощта й донесе повече добри неща, не на последно място удоволствието, на което я беше научил той. Освен това вече имаше представа за обстоятелствата, които бяха оформили характера му, за битките, които беше водил и продължаваше да води.

Не, тя не съжаляваше, че бе дошла в кулата.