Ани Ван де Виле
И Пенелопа пътешестваше (1)

Предговор

Най-неочаквано България зае място в нашия живот и ние я чувствуваме вече близка, любопитни сме да опознаем нейните градове, нейните поля, крайбрежието й, това Черно море, което сигурно е синьо лете, край „Златните пясъци“. Но ако Народна република България остава загадка за мореплавателя, обикновено слабо привличан от вътрешните морета, то тя вече не е „терра инкогнита“ за белгийците и французите. В нашата епоха на бързи съобщения и удобни пътувания има все повече хора, които търсят да се развлекат и обогатят познанията си, да се „откъснат“ от страната си, като се насочват на Изток. През лятото, ако сведенията ми са точни, френският говор се чува от София до Варна. Нашите схематични училищни познания не се ограничават вече с „Балкан, Родопи, Румелия, Дунавска равнина и Марица“, а се увеличават и допълват всяка година с впечатленията на летовниците ни. Сега вече у нас знаем, че България не е само „тютюн, лозя, черници и рози“, а нещо живо, което победоносно върви напред.

Български читатели, вие, които толкова слабо познавам, когато прочетете тази книга, ще ме опознаете добре, защото аз цялата съм се разкрила в нея. Тази осъществена мечта на нашата младост аз разказах с цялото си сърце, като се опитах да се придържам колкото се може по-близо до истината, но без да успея да остана в сянка.

Все пак не бива да се мисли, че това е само моя книга: тя е книга на моя мъж — капитана, на Фред — помощника и на любимия ни „Ому“. Само защото съм държала перото и съм сложила името си много хора изпаднаха в заблуждението, че аз съм извършила пътешествието. Ала това не е така. Капитанът го извърши. Без него нищо нямаше да бъде нито замислено, нито предприето, нито осъществено. Справедливо е, когато представям книгата, да му отдам почит и да му възвърна онова, което му принадлежи, т.е. всичко. Пътешествие от този род се осъществява само с цената на много жертви и с преодоляването на немалко пречки. Успехът му зависи преди всичко от продължителната подготовка, от разсъдливостта и упоритостта на капитана. Заради това той трябваше също така да се откаже да „прави кариера“ в най-обикновения смисъл на думата, т.е. да заеме място в обществото. И ние ще си останем сега завинаги бедни, малко встрани от течението. Но все пак намираме, че така е много по-добре!

Тя е книга и на Фред, защото той се оказа съвършения помощник, винаги предания другар, на когото можехме да разчитаме, както на самите себе си. Освен за двойките, съставени от мъж и жена, не зная друг пример на платноходно корабче, което да е извършило пълна обиколка около света, без да смени помощника си. Това е достатъчно, за да се изтъкне цената му.

Тя е най-сетне книга на „Ому“, защото никога не е съществувало платноходно корабче за далечно плаване, по-красиво, по-здраво, по-сигурно и по-съвършено.

Тя е малко книга и на Талоу, това пламъче на забавност и безкрайна кучешка вярност, чиято смелост и внимание често стопляха сърцето и ободряваха духа.

Тя е моя едва на последно място, защото всичко, което съм извършила, е било редовно всеки ден да вземам бележки и да следвам мъжа си.

Истината, която се ласкаех, че съм отразила в книгата си, несъмнено се е променила през петнадесетте години, откакто направихме това пътешествие. Всичко в нашата епоха се мени много бързо, ценностите се променят, нови изобретения се разпространяват мигновено, затрудненията се разрешават, лесните неща стават невъзможни, накъсо казано, същото пътешествие около света, извършено сега, сигурно би било нещо доста различно. Но все пак не много различно, защото морето със своите опасности и своите големи радости никога не ще се промени.

Пътешествието около света си е пътешествие около света. Важното е как то се схваща. Важното е преди всичко да се плава, и то да се плава добре, чисто, без произшествия, без онова, което се нарича „приключения“ и което твърде често е най-обикновено нехайство. Ние се гордеем, че получихме почетния медал на Крузинг Клъб ъф Америка, наречен „Блуу уотър Медал“, рядка награда, давана не на онези, които са завоювали някакво опасно и ефектно постижение, а по-скоро на тези, които са дали доказателство за качествата си на добри моряци.

За нас това не е „яхтинг“, ние не обичаме много нито самата дума, нито онова, което тя означава. Това е начин на живот, едва ли не призвание. Преди и след пътешествието, описано в тази книга, ние сме плавали толкова много, че има с какво да се запълни цял един живот, и тайничко се надявам, че това още не е свършено. Като живеем толкова свободни, доколкото това е още възможно, ние преставаме да отдаваме значение на дребнавите въпроси, които разделят народите, и съвсем естествено се превръщаме в граждани на света. Затова особено ми е приятно да видя, че тази частица от самата мен минава границите в посока към Изток, този Изток, така загадъчен за нас, който толкова често сме гледали нашият компас да ни насочва на Запад. Една демаркационна линия не е достатъчна, за да раздели хората. Ние забелязахме това из целия свят и този непознат Изток не може да е толкова различен от нас, че да не успеем да се споразумеем, ако желаем това. Български читатели, вие ще ме разберете вероятно така добре или така зле, както хората в Белгия и Франция, както тези, които четат холандския, английския или немския превод на книгата. Уви, колкото и усърдно да съм изучавала буквите „Я“ и „Ю“, сигурно никога не ще успея да прочета книгата си на български, но аз имам доверие в моя добросъвестен преводач.

Пътят на „Ому“ около света. Изминати разстояния в мили (1 миля = 1852 м). Остенде-Ница — 2100; Ница-Ибиза — 409; Ибиза-Аликанте — 85; Аликанте-Алмериа — 195; Алмериа-Гибралтар — 140; Гибралтар-Танжер — 32; Танжер-Казабланка — 160; Казабланка-Ла Палма — 530; Ла Палма-Барбадос — 2720; Барбадос-Мартиника — 120; Мартиника-Кристобал — 1200; Кристобал-Балбоа — 30; Балбоа-Хиваоа — 4190; Хиваоа-Папеете — 800; Папеете-Моореа Бора — 120; Моореа Бора-Сува — 1800; Сува-Порт Вила — 450; Порт Вила-Порт Моресби — 1450; Порт Моресби-Кокосови острови — 3150; Кокосови острови-Мавриций — 2400; Мавриций-Дюрбан — 1550; Дюрбан-Порт Елис — 390; Порт Елис-Кейптаун — 350; Кейптаун-Света Елена — 1700; Света Елена-Вьзнесение — 690; Възнесение-Пента Делгада — 2900; Пента Делгада-Фалмут — 1300; Фалмут-Зебрюг — 300. Общо 31,200 мили (на картата са означени началната дата 5.8.1949 и заключителната дата 12.8.1953; освен това на всяко пристанище са дадена датите на пристигането — с буква А, датата на заминаването — с буква Д)