Метаданни
Данни
- Серия
- Макензи (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mackenzie’s Magic, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Fantastique, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 187 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Епилог
— Ти си класива — въздъхна Ник, а големите й сини очи поглъщаха леля й, докато стоеше облегната на коленете на Марис, подпряла с ръчички глава. Целият процес на подготовка за сватбата очарова малкото момиченце. Тя съсредоточено изучаваше всичко, което правеха жените от семейството. Изучаваше стотиците малки торбички, акуратно зашити, напълнени с жито и завързани с лентички. Повдигната на пръстчета и хваната за ръба на масата, наблюдаваше Шиа, най-добрата от семейството в правене на сладкиши, как поставя десетки розички от захар по сватбената торта. Скоро всичките имаха по себе си отпечатъци от малки любопитни пръстчета. Когато Ник разбра, че розичките стават за ядене, те започнаха постепенно да изчезват, а личицето й носеше издайнически петна.
Роклята на Марис, доведе малката до пълен възторг. Дългата пола, дантеления воал, всичко я очароваше. Когато накрая, Марис облече сватбената премяна, тя събра ръчички пред себе си и със сияйни очички възкликна:
— Оо, ти си плинцеса!
— Ти също си много красива, скъпа — каза Марис.
Ник получи ролята на момиченцето с цветята. Зейн промърмори нещо от вида „навличате си беля на главата“. Тъй като малката нямаше още три годинки, леля й се беше приготвила за всичко, включително и категоричен отказ да изпълни ролята. Наистина, на репетицията, в деня преди сватбата, Ник вървеше по пътеката с кошничка пълна с розови листенца в ръка и гордо ги разпръсваше по пода, съвършено уверена, че всички гледат само нея. Дали щеше да направи всичко това, пред огромната тълпа гости, беше друг въпрос, но момиченцето изглеждаше очарователно в дългата яркорозова рокличка, с цветя и ленти в черните си копринени коси.
— Знам — уверено отговори Ник и напусна мястото от коленете на Марис, за да застане пред огледалото, възхищавайки се на себе си. Тя правеше това на всеки пет минути откакто майка й я бе облякла.
Бари и Каролайн бяха признатите модни експерти в семейство Макензи, затова се заеха да направят прическата и грима на булката. Те бяха достатъчно проницателни, да запазят изящната простота, и не натовариха прекрасното й лице с обемна прическа и дебел слой грим. Бари приключи с косата и седна в люлеещия се стол, за да накърми близнаците преди началото на церемонията. Тя вече дохранваше малките с изкуствено мляко, но когато ги кърмеше, те се засищаха за по-дълго време, а тя не искаше да се отвлича по време на церемонията.
Мери бързо разбра, че колкото и да бе голяма къщата на Макензи, тя нямаше да побере всички поканени за сватбата гости. Коледа се падаше в сряда и църквата в Рут назначи Коледната служба за неделя, за да бъде празничния ден свободен за сватбата. В ъгъла, триметрова елха сияеше с множество мигащи бели лампички. Клонки от дива зеленика и хвойна украсяваха первазите и изпълваха църквата с прекрасен аромат. Бели светлинки очертаваха сводестата врата, прозорците, амвона и водещите към него стъпала. Редици от бели свещи изпълваха помещението с мека светлина. Осветлението на тавана не беше включено. Коледните лампички на елхата, гирляндите и свещите създаваха вълшебна атмосфера.
Обикновено повечето жители на Рут, прекарваха Бъдни вечер в домовете си, празнуваха със семействата или се подготвяха за големия празник на другия ден. Тази година, всички те присъстваха на сватбата. В отделно помещение в близост до главния вход, Марис чуваше шума на пристигащите все повече и повече гости.
Мери тихо стоеше на страна и със сълзи в сиво-сините очи наблюдаваше, как единствената й дъщеря се приготвя за сватбата си. Нямаше значение, че Марис и Мак вече бяха официално женени. Това беше истинската сватба. Любимата й дъщеря изглеждаше толкова нежна и красива в сребристобялата си рокля, с която светлокестенявите й коси, придобиваха зашеметяващ нюанс на тъмно сребро.
Спомни си първият път, когато видя дъщеря си, няколко секунди след раждането. Беше толкова малка и красива, а вече гледаше на света със сериозни, големи, абсолютно черни очи, очите на баща си. Спомни си сълзите, които блестяха в очите на Уолф, когато пое дъщеря си в ръце и нежно я притисна към широките си гърди, все едно бе най-голямата скъпоценност в живота му.
В паметта на Мери нахлуха хиляди други спомени. Нейното първо зъбче, първите стъпки, първата дума, която напълно предсказуемо беше кон. Марис седи за първи път на пони, огромните й очи пълни с удоволствие, докато Уолф я държи за раменете. Марис, като малка сянка преследва баща си, както преди бяха правили по-големите й братя. Или училищните й години, когато отчаяно се хвърляше във всяка битка, в която участваха братята й, размахала малки юмручета в опит да ги защити, без да обръща внимание, че противникът е два пъти по-голям от нея. Марис плаче над умиращото старо пони, а после сияеща от щастие, когато Уолф й подари за Коледа нов истински кон.
Първата среща на Марис и Уолф, неспокойно крачещ из къщи, докато неговата малка дъщеря не се прибра цяла и невредима под родната стряха. Един от най-любимите й спомени — Зейн, Джош и Чанс, заедно с баща им, цяла вечер бродят неспокойно из стаята. Ако в същото време у дома бяха Джо и Майкъл и те щяха да вземат участие. Ужасът в очите на бедния млад човек, събрал смелост да покани Марис на среща, когато четиримата мъже Макензи ги посрещнаха при завръщането на предната веранда. Той не повтори поканата. Мъжете или се бяха научили да крият по-добре чувствата, или Марис беше забравила първата си среща, но бе много странно, че се изненада от реакцията на баща си и братята си при посрещането на Мак. Мъже! Мери обожаваше своите момчета, макар че на моменти обичаха да взимат надмощие. Те щяха да харесат Мак, след като преодолееха защитните си инстинкти. Ако Марис не внимаваше, Зейн щеше да въвлече съпруга й в работата, с която се занимаваха заедно с Чанс. Зейн. За секунда мислите на Мери се отклониха и тя огледа стаята. И трите му деца бяха тук с Бари. Обикновено се грижеше за един от близнаците или разнасяше Ник на раменете си. Значи Зейн сега беше някъде свободен и неангажиран и това не беше случайно.
— Зейн не е в стаята — обяви тя, защото Марис трябваше да знае.
Дъщеря й рязко вдигна глава и в прекрасните й очи избухна пламък.
— Ще го одера жив — каза тя гневно. — Няма да позволя Мак да изчезва по цели месеци като Чанс. Току-що го намерих и няма да му разреша да ме оставя дълго време сама.
Бари също се изненада, когато осъзна, че и трите деца са с нея и поклати глава признавайки хитростта на мъжа си.
— Твърде е късно да се направи нещо. Той имаше достатъчно време, за да поговори с Мак насаме. А вие знаете, че Зейн идеално планира всичко.
Марис се намръщи и Каролайн отдръпна ръката си с четката за сенки за очи.
— Не мога да гримирам очите ти, когато се мръщиш така — предупреди я тя. Марис отпусна мускулите на лицето си и Каролайн се върна към заниманието си. — Не позволявай на движените от хормоните си мъже да развалят сватбеното приготовление на жените. И утре ще имаш време да му свалиш кожата. Издебни го в засада, когато най-малко очаква това.
— Зейн винаги е готов за изненади — заяви Бари с усмивка и погледна малката си дъщеря, която танцуваше пред огледалото, възхищавайки се на себе си. — С изключение на Ник — добави тя. — За нея не беше подготвен.
— А беше ли някой? — промърмори Лорен, нежно усмихвайки се на малкото момиченце.
Ник, чувайки името си, спря по средата на пируета си и подари на всички ангелска усмивка, която не заблуди присъстващите нито за секунда.
— Мак е зашеметен от нея — въздъхна Марис. — Очите му не трепнаха, когато му изрисува обувките с магическия флумастер.
— Най-яркия показател за истинска любов, който съм срещала през живота си — сухо отбеляза Каролайн. Тя прекара спиралата с туш по миглите на Марис и се отдръпна назад, за да прецени работата си. — Така. Мак трябва да е луд, да те остави и да се размотава из полуцивилизовани страни, където нямат представа от канализация и пазаруване.
Философията на Каролайн в живота беше „живей удобно!“ и тя полагаше извънредни усилия, за да го постигне. Можеше да мине дълги мили пеша в търсене на най-удобните обувки. Това й доставяше истинско удовлетворение, тъй като на работа й се налагаше с часове да стои права. Как би могла да се съсредоточи, ако обувките я стягаха?
— Не мисля, че Мак се интересува от пазаруване — каза Шиа. Тя взе Ник на ръце и припявайки някаква весела мелодия се завъртя из стаята със заливащото се от смях момиченце.
Някой почука на вратата и Джон подаде глава в стаята.
— Време е — каза той. Бледо сините му очи се спряха на Каролайн. — Леле, мамо, изглеждаш страхотно!
— Умно момче — каза тя одобрително. — Няма да забравя да те спомена в завещанието си!
Той се разсмя и изчезна. Марис стана и дълбоко въздъхна. Време беше! Нямаше значение, че вече бяха женени от три седмици. Това беше представление и целия град се беше събрал, за да го види.
Шиа остави Ник на пода и й подаде кошничката с розови листенца, която бяха скрили в килера, за да не може малкото момиченце да ги разпръсне из стаята. Един път вече им се наложи да ги събират от пода и това им бе достатъчно.
Бари положи Зак до Камерън. Двете бебета с пълни коремчета спяха спокойно. И тъкмо навреме — една от племенниците на Шиа дойде да ги гледа, за да може Бари да вземе участие в церемонията, без да се притеснява.
Зазвуча музика, беше време да излизат.
Те напуснаха стаята една след друга и съпроводени от мъжете Макензи се отправиха към определените им места. Високата фигура на Зейн изпълни вратата. Марис извика: „Не!“, и той се засмя, докато протягаше ръка към Бари.
— Само минутка! — Бари се наведе пред Ник, оправи лентите в косите й и постави по-удобно кошничката в нетърпеливите малки ръчички. — Направи с цветенцата точно това, което направи снощи, нали? Спомняш ли си?
Ник кимна.
— Ще хвълям цетенцата по пода.
— Точно така, скъпа.
След като направи всичко, което беше възможно, Бари се отправи към Зейн. Той прегърна жена си през талията, за секунда я притисна към себе си, след което се отправиха към местата си.
На вратата се изправи Уолф, елегантен и сериозен в черния си смокинг.
— Време е мила — каза той на Марис.
Черните му очи излъчваха нежност, когато протегна ръка и прегърна дъщеря си, залюля я напред-назад, както беше правил през целия й живот. Марис положи глава на широката бащина гръд, поразена от неочаквания порив на любов към него. Какъв късмет имаше с родителите си!
— Бях започнал да се притеснявам, дали ще можеш да забравиш за конете достатъчно дълго, за да имаш време да се влюбиш — каза той. — Но след като го стори, започвам да изпитвам тъга, задето се отделяш от нас.
Тя се засмя, без да вдига глава от гърдите му.
— Точно така се получи — вдигна глава, а очите й бяха пълни със смях и сълзи едновременно. — Забравих за Изкушение и мислех само за Мак. Това трябва да е любов.
Уолф целуна дъщеря си по челото.
— В такъв случай му прощавам!
— Дядо! — властен тъничък гласец прозвуча някъде около коленете му. Те погледнаха надолу, където Ник го дърпаше за панталона. — Бълзо, тлява хвълям цетенцата по пода!
Както винаги смешния говор на Ник, накара Уолф да се засмее.
— Добре, кексче!
Той се наведе и хвана внучката си за свободната ръка, за да не й позволи да избяга напред и да хвърля цветенца по рано от необходимото.
Тримата тръгнаха към централната пътека. Марис се наведе и целуна Ник по бузката.
— Готова ли си?
Тя кимна, стисна кошничката с двете си ръце и се огледа наоколо с широко отворени сини очи, блестящи от вълнение.
— Тогава тръгвай напред.
Марис внимателно я побутна в средата на пътеката. Църквата сияеше от множество запалени свещи. Към тях се обърнаха стотици усмихнати лица.
Ник тръгна по централната пътека, като мис Америка, на почетна обиколка. Докато раздаваше усмивки наляво и надясно, с изящно движение бръкна в кошничката и взе едно листенце. Едно! След това разтвори пръстчета и го остави да полети надолу, после бръкна за следващото. Едно по едно пускаше розовите листенца на килима, с удивителна точност, без да бърза. Дори се наведе един път, за да оправи едно, което бе паднало твърде близо до друго.
— О, Боже — Марис почувства как до нея Уолф се тресеше от смях. С тази скорост и до среднощ нямаше да стигнат до олтара.
Хората се обръщаха един към друг и се смееха на концентрацията на Ник при изпълнение на поставената й задача. Бари скри лице в рамото на Зейн и безпомощно се задъха от пристъпа на смях. Зейн се ухили, а Чанс се смееше на глас. Мак стоеше пред олтара и широко се усмихваше на малкото дяволче, завладяло сърцето му. Пианистът се огледа, разбра каква е причината за забавянето и продължи да свири.
Опиянена от вниманието, Ник започна да импровизира. Следващото розово листенце полетя през рамото й. Свещеникът не можеше да си поеме дъх, лицето му беше почервеняло от усилие да задържи неуместния смях.
Ник се вдигна на пръсти и започна да хвърля листенцата в кръг. Няколко от тях паднаха от кошничката и момиченцето намръщено се наведе да ги събере и върне на мястото им.
Не трябва да се смея, убеждаваше се Марис, чувствайки как смеха й неудържимо изригва навън. Ако започна, ще се смея, докато ми излязат сълзи и ще размажа грима.
Тя притисна устата си с ръка, но и това не помогна. Дишането й спря, на гърлото й нещо заседна и изведнъж веселият смях изригна на воля.
Ник се спря, обърна се назад, очаквайки похвала за добре свършената работа.
— Хвъляй… исках да кажа, разхвърляй листенцата — едва успя да каже Марис между изблиците на смях.
Малката главица се наклони на една страна.
— Добле така? — попита момиченцето, загребвайки пълна шепа с листенца и ги хвърли нагоре.
Напредък! Една шепа! Не само едно листенце!
— Много добре! — зарадва се Марис с надеждата, така да стигнат бързо до целта.
Това наистина помогна. Шепа след шепа, листенцата летяха, а Ник напредваше бързо към олтара. Накрая, изминала целия път и щастлива, се спря пред Мак.
— Свълшиха цетенцата!
— Ти направи всичко, както трябва — похвали я той, като трудно изговаряше думите от смях.
Приключила мисията си, малката важно се отправи към скамейката, където седяха Зейн и Бари и протегна ръчички да й помогнат да се настани на мястото си.
Въздъхвайки от облекчение, пианистът засвири Сватбения марш. Уолф и Марис тръгнаха тържествено по пътеката към олтара. Всички присъстващи станаха и усмихвайки се съпроводиха булката и бащата.
Тъй като сватбата беше организирана за много кратко време, нямаше нито шафери и шаферки, нито кум и кума и Мак очакваше Марис сам пред олтара. Той гледаше приближаващата булка и официалното изражение на лицето му омекна, а сините му очи още блестяха от смях. Когато Марис се спря до него, той я хвана нежно за ръка. Зад тях се чу щастливата въздишка на майка му, в която се усещаха и скорошни сълзи.
Тъй като те бяха вече женени, решиха частта от службата „кой дава тази жена“ да бъде прескочено. Уолф прегърна нежно дъщеря си, целуна я по бузата, стисна тържествено ръката на Мак и зае мястото си до Мери.
— Деца мои — започна свещеника, но зад гърбовете на младоженците отново се разнесе смях.
Чувайки гласът на Бари, Марис не се учуди, когато видя малкото създание да се промъква между нея и Мак и да застава пред тях.
— Аз също искам — изчурулика Ник, огласяйки цялата църква.
Като погледна назад, Марис видя Зейн, който се бе отправил да прибере непослушното си потомство. Тя се усмихна и поклати глава, в отговор брат й намигна и седна на мястото си.
Така Ник изкара цялата церемония притисната в краката на младоженците. Те чувстваха потръпващото от вълнение телце, а Мак я притискаше едва забележимо към себе си, така че да има по-добър шанс да я хване, ако решеше да направи нещо неразумно, като например да погледне под расото на свещеника. Тя вече го гледаше с подозрително любопитство. За щастие вниманието й бе привлечено от самата церемония, свещите, мигащите лампички на елхата и красивите дрехи.
Свещеникът произнесе:
— Сега, можете да целунете булката — което Мак направи незабавно, а Ник вдигна глава и се втренчи в тях.
— Как най-добре да постъпим с нея, като тръгнем да излизаме? — прошепна Мак, докато я целуваше.
— Вземи я на ръце и като минаваш покрай Зейн, му я подай — отговори шепнейки Марис. — Той ще чака.
Пианистът засвири тържествените акорди. Мак се наведе и вдигна момиченцето с едната си ръка, а с другата прегърна жена си през кръста. Тръгнаха да излизат под съпровода на музика, смях, сълзи и аплодисменти. Когато минаха покрай втория ред, момиченцето с дългата рокличка премина от една силна ръка в друга.
Тържеството беше дълго и блестящо. Марис танцува безкрайно със съпруга си, баща си, братята си, племенниците, роднините и отдавнашни приятели. Танцува с шерифа Клей Амстронг, с посланик Лавджой — бащата на Бари, с бащата и дядото на Шиа, с фермери и търговци. Накрая Мак я взе отново, притисна я до себе си и постави буза на главата й, като се завъртя в ритъма на танца.
— Какво ти каза Зейн? — неочаквано попита тя. Усети усмивката му, въпреки че той не вдигна глава.
— Той ме предупреди, че ще се досетиш.
— Дори не се съмнявай. Какво ти каза той?
— Ти и така знаеш какво ми е казал.
— Тогава ти какво му отговори?
— Че съм заинтересован.
Марис изръмжа сърдито.
— Не искам да прекарваш цели месеци извън страната. Едва свикнах с мисълта, че се занимаваш с разследване за ФБР. Искам да бъда с теб всяка нощ, а не да се притеснявам, че си на хиляди мили от мен.
— Казах същото на Зейн. Запомни, не е задължително да се занимавам с това, с което се занимава Чанс — Мак я притисна още по-плътно до себе си и понижи гласа си до интимен шепот: — Какво стана с цикъла ти? Започна ли?
— Не — имаше закъснение от два дена, а два дни са си два дни, като се вземеше предвид, че до сега не се бе случвало. Може би организма й реагираше по този начин на мозъчното сътресение и стреса от преживяното, затова Марис не се готвеше да го обяви на всеослушание. — Ти имаш ли нещо напротив, ако забременея толкова скоро?
— Да имам напротив ли? — той я целуна по ухото. — За това, че ще си имаме наша собствена Ник? — раменете му потрепериха в прегръдката й. — Не мислех, че някога ще свърши с тези дяволски листенца.
— Тя е единствена по рода си. Надявам се.
Марис се притисна още по-силно до мъжа си и почувства, как от удоволствието гърдите и цялото й тяло се напрегнаха. Дори и да не беше бременна, скоро щеше да се случи, като се имаше предвид, колко често правеха любов.
Известно време танцуваха в тишина, после Мак замислено каза:
— Трябва вече да са докарали Изкушение.
Марис примига, за да не заплаче. Мак й бе поднесъл най-прекрасния подарък за Коледа. Цената на Изкушение беше паднала в пъти, когато в света на конните състезания научиха новината за нищожното количество годни сперматозоиди в семената течност на жребеца. Всички предложения за покупката му бяха отказани. Имаше някаква вероятност за раждането на жребче, заченато от Изкушение, но тя бе толкова нищожна, че не си струваше вниманието. Като състезателен кон, цената му бе все още висока и Роналд Стоничър, можеше да получи по-висока оферта, отколкото бе предложил Мак. Но тъй като го притискаха големи съдебни разходи, той предпочете спешно да продаде жребеца. Марис беше притеснена за бъдещето на Изкушение и Мак водеше тайно преговорите за покупката му. Не искаше да я разстройва, ако сделката пропаднеше.
— Татко няма търпение да го поязди — усмихна се Марис. — Няколко пъти ми каза, колко ми завижда, че съм щяла постоянно да работя с Изкушение.
И замълчаха наслаждавайки се на удоволствието да бъде в прегръдките му. Сватбата им не стана величествено и тържествено събитие — Ник се бе погрижила за това — но премина прекрасно. Хората се веселяха и се радваха на събитието и още дълго щяха да се усмихват, когато си спомнеха за сватбата на Марис Макензи.
— Време е за хвърляне на букета! — раздаде се отнякъде висок глас.
Младоженците се обърнаха и видяха тълпа кикотещи се млади момичета, които се бяха събрали за традицията. Те оправяха косите си и често поглеждаха към по-големите момчета на Макензи. Сред тях имаше и по-зрели жени, които не сваляха жадните си погледи от Чанс.
— Мислех, че букета се хвърля преди самото тръгване на младоженците — заяви развеселено Мак.
— Очевидно нямат повече търпение.
Тя нямаше нищо против да избърза малко. След този танц най-много от всичко желаеше да остане насаме с мъжа си.
Ник чудесно си прекарваше времето, като си тъпчеше коремчето с торта и бонбони, и се въртеше на дансинга в ръцете на баща си, на дядо си, на чичовците и братовчедите. Когато видя в ръцете на Марис букета, който я очароваше с красивите цветя, дантели и панделки, Ник се изплъзна от ръцете на Сам в търсене на по-добро място за наблюдаване на събитието и наведе с интерес главица настрани.
Марис се качи на подиума, обърна се с гръб към тълпата и хвърли букета високо през рамо. Викове: „Хващай! Хвани го!“, изпълниха салона.
Почти веднага се раздадоха тревожни възгласи. Марис бързо се обърна. Групата от момичета и жени бързаше напред, вдигнали очи към летящия към тях букет. И точно на пътя им, също вгледана в цветята, се стрелна малка фигурка в яркорозова рокличка.
Вълна от седемнадесет мъжки тела, облечени в черно — шестнадесет Макензи и един Макнийл, от шестгодишния Бенджи до Уолф — се понесе към малкото момиченце. Марис видя абсолютно бялото лице на Зейн, който се опитваше да стигне до мъничкото си детенце, преди тълпата да я смаже в краката си. Тя също скочи от подиума и се втурна, без значение, че роклята ограничаваше движението й.
Две групи от хора приближаваха една срещу друга с умопомрачителна скорост, Ник бе в средата. Едно от младите момичета погледна надолу, видя я, изписка от паника, опита се да спре, но беше пометена от тълпата зад нея.
Чанс стоеше настрана от всичко това, за да няма никакъв контакт със сватбения букет. В резултат на което, пред него имаше много по-малко препятствия, отколкото пред другите спасители. Той изпревари с две крачки Зейн, грабна момиченцето в прегръдките си и се претърколи в страни от летящата тълпа. Зейн се хвърли защитавайки с тялото си Чанс от всеки, който можеше да налети върху него. А след още една секунда между Чанс и останалите гости се изправи защитна стена от мъже и момчета.
Букетът удари Чанс по гърба.
Той внимателно се преобърна и под защитата на ръцете му се подаде малката главица на Ник.
— Ула! — възкликна тя, виждайки букета. — Чичо Данс, хана цетенцата!
Марис се подхлъзна в опит да спре пред тях. Чанс лежеше неподвижно на пода, а на гърдите му седеше Ник. Той се вгледа в Марис и златисто лешниковите му очи се присвиха от подозрение.
— Направи го нарочно, нали? — обвини я той.
Макнийл и всички Макензи приближиха, като криеха усмивките зад строгите си устни. Марис скръсти ръце.
— Да се нагласи това е абсолютно невъзможно — отговори му сериозно, като хапеше долната си устна, за да не се разсмее на възмутеното му лице.
— Ха! Ти се занимаваш с подобни фокуси през целия си живот.
Ник се протегна, хвана една от панделките на букета и го придърпа към себе си. Тържествено хвана цветята и ги постави на гърдите на Чанс.
— Длъж! — каза тя със задоволство и го погали.
Зейн потърка носа си в опит да скрие усмивката, но не бе така добър, като Марис.
— Ти хвана букета — засмя се Зейн.
— Не! — изръмжа Чанс. — Тя ме удари с него по гърба!
Мери приближи и застана до Уолф. Той автоматично я прегърна през рамото. Бавна сияйна усмивка озари лицето й.
— Ти си късметлията, Чанс! — възкликна тя. — Това означава, че си следващия!
— Не! Не съм следващия! — задави се Чанс, като се изправи до седнало положение с Ник в ръце. След това внимателно остави момиченцето на пода и се изправи сам. — Измамата и фокусите не се броят. Нямам време за съпруга. Харесва ми да се занимавам с това, което правя и една жена само би ми пречила — оправдавайки се, той се отдалечи от близките си. — Няма да излезе добър съпруг от мен. Така че…
Малка ръчичка го дръпна за панталоните. Той се спря и погледна надолу. Ник стоеше на пръстчета и му подаваше букета с две ръчички.
— Не заблавяй цетенцата! — каза тя сияеща.