Линда Хауърд
Магията на Макензи (9)

Глава 9

Той е достатъчно бесен, за да ме убие, мислеше си Марис.

Но това не я вълнуваше, тя бе не по-малко ядосана и в нея гореше ярост. Едва се сдържаше да не се нахвърли върху Джоан Стоничър и само мисълта, че Изкушение се нуждае от помощ, я накара да запази самообладание.

Гората гъмжеше от хора. Навсякъде сновяха медици, представители на шерифа, патрулиращи полицаи, любопитни, дори няколко репортери. Конят беше свикнал с тълпите, но тъй като никога преди не бяха стреляли по него, шока и болката го правеха непокорен. Беше се отзовал на изсвирването на Марис и мълниеносните му рефлекси му бяха спасили живота. Куршумът на Джоан остави дълбока драскотина на гърдите му, разкъсвайки под ъгъл мускула, без да засегне вътрешни органи. Марис използва всичките си умения, за да успокои жребеца и да спре кръвта. Той продължаваше неспокойно да се върти в кръг, като я побутваше и се опитваше да се заслуша в нежния й напевен глас, но болката го разсейваше.

Нервността на коня и отчаяното й тичане през гората усилиха болката в главата й. Щом го чу да се движи между дърветата, на мига разбра какво точно ще се случи и как ще реагира жребеца. Нямаше значение как се бе освободил, конят беше чул и подушил хората, щастливо бе заподскачал, за да ги поздрави, уверен в радушния им прием. Марис знаеше, че Изкушение ще улови мириса й по дрехите на Макнийл и ще отиде право при него. Беше въпрос на случайност, кого ще застрелят пръв — Мак или жребеца. Единственото, което можеше да направи, бе да се опита да стигне на време, за да привлече вниманието на коня и на останалите.

В течение на един ужасно дълъг момент, когато Изкушение изцвили от болка и Джоан отново се обърна към Макнийл, тя си помисли, че е закъсняла. Когато излезе иззад дърветата, й се струваше, че се движи като в забавен кадър. Не чуваше никакви звуци, даже цвиленето на жребеца, и не виждаше нищо. Виждаше Джоан така, сякаш нямаше никой около тях и бяха застанали по средата на тесен тунел. Не помнеше как изсвири отново и как оръжието се озова в ръцете й. Пръстът й плавно натисна спусъка, когато Джоан се прицели в нея, изпаднала в паника. Тогава Мак стреля. От такова близко разстояние, от другата страна на камиона, Джоан представляваше идеална мишена. Куршумът разкъса горната част на ръката й.

Вероятно Джоан никога вече няма да може да използва тази ръка, помисли си равнодушно Марис. Не я беше грижа за нея.

Цялата сцена бе запечатана на лента, заедно със звук. Камерата имаше функция възпроизвеждане и шерифът поиска от Дийн да пусне записа. Ранди Ю и Джоан бяха арестувани. Ю, като опитен професионалист, веднага се съгласи на сделка. Беше готов да издаде всички, ако това щеше да облекчи присъдата му.

Снегът спря да вали, но не стана по-топло. Ръцете на Марис замръзнаха, но не можеше да остави Изкушение, за да ги сгрее. На черните гърди и предните крака на жребеца блестеше кръв. Кървави пръски покриваха заснежените листа и самата нея.

Тя му шепнеше, като го контролираше с гласа си, ласкаво му напяваше думи за успокоение и любов. Докато с едната си ръка държеше поводите, с другата притискаше някаква марля, която медиците й бяха дали, към гърдите му. Помоли помощник-шерифа да се свърже с ветеринар, но помощта още не идваше.

Ю можеше да прегледа коня, но той не предложи, а и Марис му нямаше доверие. Именно той я бе ударил по главата. Веднага, след като отново го видя, си спомни — вдигнатата му за удар ръка и леденият безмилостен израз в тъмните му очи. Другите спомени бяха все още неясни, все още имаше бели петна, но те постепенно се запълваха.

 

 

Сигурно бе отишла до голямата къща, за да разговаря с Джоан по някакъв въпрос. Не се сещаше за какво, но си спомни, как замръзна, вдигнала ръка да почука на вратата, когато чу отвътре нейният глас:

— Ранди ще го направи тази вечер, докато всички се хранят. Казах му, че не можем да чакаме повече, синдикатите настояват да вземем решение.

— По дяволите, мразя всичко това — каза Роналд Стоничър. — Лошо, Изкушение беше добър кон. Сигурна ли си, че няма да открият лекарството?

— Ранди каза, че няма, а той разбира от тези неща — хладно отговори Джоан.

Марис се отдръпна толкова ядосана, че едва успя да се сдържи. Първо трябваше да се погрижи за Изкушение. В това време работниците от конюшнята отиваха да вечерят или се прибираха вкъщи. Не биваше да се бави дори минута.

Следващият й спомен бе как тича към отделението на жребеца. Може би бе изненадала Ранди Ю, не беше сигурна дали се е натъкнала на него. Но тези спомени бяха достатъчни да даде показания, ако все още се налагаше. Записът на видеолентата беше солидно доказателство.

Още един автомобил се присъедини към хаоса и нисък пълен мъж, около петдесетгодишен, късо подстриган, тип таралеж, слезе от очукания пикап. Той уморено тръгна към Марис, като стискаше в ръка голяма черна чанта. Най-после дойде и ветеринаря, помисли си тя. Тъмните кръгове под очите му, подсказваха за безсънна нощ, прекарана край болно животно.

Уморен или не, той познаваше конете. Лекарят се спря, като разглеждаше великолепните линии на жребеца, звездата на челото му, размазаната кръв по белия му чорап.

— Това е Изкушение! — каза той с удивление.

— Да, и е прострелян — кратко отговори Марис. Главата й пулсираше от болка, дори очите я боляха. Ако коня не се успокоеше скоро, главата й щеше да се взриви. — Вътрешните органи не са засегнати, но мускула на гърдите е разкъсан. Не иска да се успокои и не мога да спра кръвотечението.

— Добре, ще започнем най-напред с този проблем. Аз съм Джордж Нортън, местният ветеринар — представи се мъжът, остави чантата на земята и я разтвори. Подготви подкожна инжекция и престъпи напред, като благополучно инжектира успокоително в една от изпъкналите вени на врата на Изкушение. Жребецът нервно затанцува и бутна за пореден път Марис по рамото. Тя търпеливо стисна зъби.

— След минута ще се успокои — ветеринарят я изгледа остро, докато махаше пропитата с кръв марля, която тя притискаше към раната. — Не се обиждайте, но и коня, чиято кръв изтича, изглежда по-добре от вас. Какво ви е?

— Мозъчно сътресение.

— Тогава, за Бога, не му позволявайте да ви бута повече — каза той рязко. — Седнете някъде, преди да паднете.

Сред цялата бъркотия, възникнала, докато приготвяха Джоан за транспортиране до болницата, Макнийл чу думите на ветеринаря. Появи се внезапно, извисяващ се зад нея, и пое юздите на коня.

— Аз ще го държа — думите му свистяха, като куршуми. — Седни!

— Аз… — Марис искаше да каже: Аз мисля така да направя, но нямаше възможност да довърши изречението.

Той предположи, че се готви да спори и кресна:

— Седни!

— Нямаше да споря — промърмори в отговор младата жена.

Какво си въобразяваше той, че е куче? Седни — и готово! Марис, по-скоро имаше желание да легне. Реши да направи точно това.

Жребецът щеше да се оправи, веднага след като се успокоеше и позволеше на ветеринаря да си свърши работата, за да спре кървенето. Разкъсванията щяха да бъдат зашити, да му се бие антибиотик и да му направят превръзка. Изкушение щеше да оздравее. Нямаше да има проблеми и с прибирането му в „Соломон Грийн“, въпреки че камиона и ремаркето бяха откраднати. Докато доктора не приключеше и жребеца не бъдеше натоварен във фургона, тя имаше намерение да полегне на седалката в автомобила.

Марис уморено влезе в кабината. Ключовете бяха все още на таблото, затова запали двигателя и пусна парното. Младата жена, съблече якето, свали бронежилетката, остави я на пода, легна на седалката и се покри с дрехата.

Затвори очи и се отпусна, като позволи на напрежението да си отиде, заедно с ужаса и абсолютната ярост. Едва не заплака от облекчение, когато почувства, че щом се успокои, главоболието започна да отслабва. Можеше да убие Джоан. Ако беше застреляла Мак, щеше да го направи. Обвита в странен вакуум на отчаяние и гняв, се бе прицелила в главата й. В ужасния миг, когато Джоан се обърна към Алекс, Марис дори не мислеше за Изкушение. Радваше се, че не й се наложи да натисне спусъка, но знаеше, че щеше да го направи.

И по-рано чувстваше, че в характера й е заложена потребността да защитава. Но с истинските размери на тази потребност се сблъскваше за първи път. Опознаването на собствената й природа й бе подействало като истински шок.

Макнийл се беше сблъсквал с подобно нещо — видя го в очите му. В баща си и братята си беше забелязала същата готовност, на всяка цена да защитят тези, които обичат и тези, които са по-слаби. Едва сега осъзна, че упоритата работа на тези, които бяха на предните позиции, изисква огромна воля и саможертва. Не й се наложи да направи последната крачка, от която нямаше връщане, но беше близо до това.

Майка й притежаваше същата готовност, някои от снахите й — също. Смелата Мери, безстрашната Каролайн, милата Бари. Всички те, при различни обстоятелства, се бяха срещнали лице в лице със смъртта и бяха видели крайния резултат. Те щяха да разберат болезненото чувство, което изпитваше в момента. Е, освен може би, Каролайн. Тя беше толкова целеустремена и съсредоточена, че Джо често я сравняваше със самонасочваща се ракета.

Вратата до главата й се отвори и я лъхна студен въздух.

— Марис! Събуди се! — рязко извика Мак, гласът му се чу над нея. Ръката му се отпусна на рамото й, сякаш се готвеше да я раздруса.

— Будна съм — каза, без да отваря очи. — Ако не се движа, главоболието ми изчезва. — Колко време е необходимо още, преди да откараме Изкушение обратно?

— Ти няма да връщаш коня обратно. Отиваш в болницата на преглед.

— Не можем да го оставим тук.

— Уредил съм да бъде откаран.

Младата жена почувства с какво усилие той запазваше спокойствие, личеше си от внимателния му тон.

— Всичко ли приключи тук?

— Достатъчно, за да мога да оставя всичко на Дийн, а аз да те закарам до болницата.

С въздишка Марис отвори очи и седна. Знаеше, че Макнийл няма да се успокои, докато доктора не потвърди, че е добре. Знаеше и разбираше. Ако местата им бяха разменени и тя щеше да направи същото за него.

— Добре — каза, докато обличаше якето. Изключи парното и вдигна бронежилетката. — Готова съм.

Бързото й съгласие го изплаши. Тя видя, как очите му потъмняха и стисна челюсти.

— Ще се оправя — каза тихо Марис и погали ръката му. — Ще отида до болницата, само защото знам, че се притесняваш, а аз не искам това.

Изражението на лицето му се промени и нещо болезнено нежно се появи в погледа му. Мак внимателно я взе на ръце и я измъкна от камиона.

Дийн изведе от укритието олдсмобила. Мак я занесе до него и я постави много внимателно на предната седалка, все едно беше направена от най-крехкото стъкло, след това седна на мястото на шофьора и подкара автомобила. Хаотично движещата се тълпа пред тях им направи място да минат. Тя видя, че жребеца вече се е успокоил. Раната му беше превързана, дивия поглед бе изчезнал. Сега той наблюдаваше действията на хората с характерното за него дружелюбно любопитство.

Когато потеглиха, Дийн им помаха за сбогом.

— Ами Дийн? — попита Марис.

— Ще намери друга кола. Това не е проблем.

Тя направи пауза.

— Ами ти? Кога си тръгваш? Работата ти тук е приключена, нали?

Нямаше намерение да го пуска, но не беше съвсем сигурна, колко точно разбира той тяхното положение.

— Работата е приключена — отряза той. В погледа му имаше едва сдържана ярост. — Трябва да подготвя докладите и да се погрижа за някои дреболии. Вероятно ще се наложи да тръгна още тази вечер или най-късно утре сутрин, но ще се върна, по дяволите!

— Не си много щастлив от това — отбеляза тя.

— Щастлив? Очакваш да бъда щастлив? — стисна челюсти. — Ти не се подчини на заповедите ми. Изскочи направо на открито, вместо да останеш в укритието, както се предполагаше по план. Тази откачена жена можеше да те убие!

— Бях облечена в бронежилетка — възрази тихо Марис.

— Проклетата жилетка само увеличава шансовете ти да оживееш, но не гарантира нищо! Проблемът е в това, че ти не спази плана. Рискува живота си заради проклетия кон! Аз също не исках да го ранят, но…

— Не беше заради Изкушение — каза му, като го прекъсна. — Беше заради теб.

Тя гледаше през прозореца покритите със сняг пасища, покрай които минаваха. За миг в колата настъпи тишина.

— Заради мен? — използваше отново внимателния тон.

— Да. Знаех, че ще дойде право при теб, след като усети моя аромат по дрехите ти. Най-малкото щеше да те разсее, а можеше да издаде и местоположението ти.

Мак притихна в опит да се справи с шока от осъзнаването, че тя бе рискувала собствения си живот, за да го защити. Той го правеше постоянно, но това му беше работата — да рискува живота си, като защитава другите. До сега не беше изпитвал такъв ужас, както когато видя, че Марис е привлякла вниманието на Джоан и се надяваше да не го почувства никога вече.

— Обичам те — каза тихо тя.

По дяволите! Мак въздъхна вътрешно и изпрати прощална целувка на ергенския си живот. Нейната смелост го зашемети и смири. Никоя друга от жените, които познаваше, нямаше да постъпи така праволинейно, разкривайки се физически и емоционално. Тя не играеше игри и не се бореше за контрол. Просто знаеше и го приемаше за даденост. В меките дълбини на черните й очи се отразяваше инстинктивна вътрешна увереност, която много малко хора можеха да постигнат. Ако не я грабнеше, това щеше да бъде най-голямата му грешка в живота.

Мак не беше от тези, които допускаха подобни грешки.

— Колко време е необходимо, за да се оженим в Кентъки? — попита той изведнъж. — Ако не можем да го направим утре, ще отидем в Лас Вегас, при условие, че доктора каже, че си добре.

Той не й каза, че я обича, но тя го знаеше. Марис се облегна назад доволна от ситуацията.

— Добре съм — абсолютно уверено отвърна тя.