Кати Линц
Загадъчно бягство (12)

Глава единадесета

Най-сетне тя откри кантората и почука нетърпеливо на вратата.

— Влезте! — разнесе се отвътре мъжки глас, който обаче не беше на Рик.

— Къде е Рик Дънбар? Трябва непременно да говоря с него! — започна тя от вратата. — Вие кой сте?

— Вин. Помощник съм на Рик. Защо ви трябва? Да не би съпругът ви да кръшка? Или пък търсите изчезнало лице? Тук сме големи специалисти! С какво да ви помогна?

— Не сте ли малко млад за детектив? — усъмни се Холи.

— Ами, само така изглеждам. Преди броени дни помогнах на Рик да разреши един ужасно сложен случай. Снабдих го с информация и с оборудване. Съвсем спокойно мога да поема вашия случай.

— Вин, не ме разбра. Става въпрос за нещо лично между мен и Рик…

— Вие омъжена ли сте? — неочаквано попита той.

— Не, не съм. Какво значение има това?

— Ами… Рик ми каза винаги да питам, когато го търси някоя жена.

— И много ли жени го търсят? — полюбопитства тя.

— Само по работа. Жалко! — Вин съобрази, че се е раздрънкал прекалено много, и побърза да се върне към първоначалния въпрос. — Всъщност нямам право да говоря за личния живот на Рик. Ще ме изхвърли като мръсно коте…

— Вин, чуй ме! Веднага ще получиш две стотачки, ако ми кажеш къде е Рик! — Холи извади портфейла си и размаха пред носа му две стодоларови банкноти.

— Не знам… — започна колебливо той. Явно изкушението бе голямо. — Все пак ми кажете защо го търсите.

— Не се бой, няма да му сторя нищо лошо! Аз го обичам, Вин! Струва ми се, че и той ме обича…

— А, значи вие сте онази…

— Коя „онази“? — попита нетърпеливо Холи.

— Онази, заради която шефът е направо невъзможен, откакто се върна от планината! Знаех си, че е намесена жена!

— Много си съобразителен.

— Не е нужно да ме обиждате!

— Това беше комплимент — побърза да го успокои тя.

— Хм… Добре тогава. Ще ви кажа къде е Рик. В момента е зает с наблюдение. На този адрес — надраска нещо на малко листче и й го подаде.

— Благодаря! — Холи мушна банкнотите в джоба на ризата му и буквално излетя през вратата.

 

 

Рик седеше в колата, отпиваше изстинало кафе от пластмасовата чаша и се чудеше как изведнъж животът му се усложни. По-рано една пържола алангле и две-три хилядарки в банковата сметка му стигаха напълно, за да е щастлив. По дяволите, сега не можеше дори да си изпие кафето, защото се сещаше за проклетия чай на Холи!

Ето пак. Спомни си чашата, в която Холи му поднесе чай, когато се любиха в бунгалото. На дъното й беше нарисувана жаба…

— Знаеш ли защо е тази жаба? — бе го попитала Холи. — Трябва да целунеш много жаби, докато откриеш принца. Аз вече намерих моя принц — беше добавила и го бе целунала…

В същия момент някой забарабани по прозореца на другата врата. Рик хвърли свъсен поглед към вратата. Някаква жена, приличаща на Холи… Да, май трябваше да отиде на психиатър… По дяволите! Действително беше Холи! Той се пресегна и отвори вратата. Холи веднага се намърда на седалката до него.

— Извинявай, че цъфнах неканена, ала нямаш телефон в колата — бързо заговори тя. — Май ще трябва да си купиш. Ще е от полза за работата ти. Сега има безжични и…

— Да не си дошла да ми продаваш телефони? — прекъсна я Рик.

Леденият му тон не я обезкуражи. Нищо вече не можеше да я накара да отстъпи. Усети, че устата й пресъхва, но продължи:

— Дойдох да ти кажа, ъ-ъ… Вслушах се в съвета ти и преместих всички инструменти в специална метална кутия — най-неочаквано изтърси тя.

„Я стига глупости“, разсърди се Холи на себе си. Трябваше да говори направо, без заобикалки, пък каквото ще да става!

— Дойдох да ти кажа още, че те обичам! Знам, че вече съм ти го казвала, но беше преди да зная онова… което зная сега…

— И какво знаеш сега?

— Всичко. Че си отказал да работиш за баща ми, преди да… Преди онова, което стана в бунгалото ми. Че си му върнал дори парите! И че не съм се лъгала, когато долових, че под маската на непоправим циник, която ти упорстваше да слагаш, се крие добър и честен човек. Изобщо не ме интересува, че не се казваш Потър, а Дънбар. Всъщност винаги съм смятала, че Потър някак не ти отива. Рик Дънбар звучи чудесно! Даже Скай каза…

— Скай пък не интересува мен — прекъсна я за втори път Рик. — Искам да зная какво мислиш ти!

— Ами… Мисля, че си много подходящ за мен.

— И как да го разбирам?

— Скептичното ти отношение към живота ме прави по-уравновесена и трезвомислеща — отвърна Холи.

Божичко, Холи — уравновесена и трезвомислеща! Рик се усмихна. Не можеше да си представи подобно чудо. Тя си беше Холи. Такава, каквато я обичаше — непредсказуема, пряма, страстна…

— Знаеш ли какво ми хрумна? — прекъсна размишленията му тя. — Ще ми помогнеш да организираме в Сиатъл център, подобен на „Духовен кръгозор“, но само за деца. Искам да помогна на децата, лишени по някаква причина от подходящи условия за живот, да ги науча на самоуважение, на увереност в собствените им сили.

— Значи смяташ да се заемеш с нов проект? Май ти е станало навик да зарязваш по средата онова, което си започнала, и да насочваш вниманието си към нещо ново, а? Холи, за осем години си пребродила половината от щатите, не си ли даваш сметка?

— А ти не си ли даваш сметка, че може би съм търсила нещо… Или някого? Теб!

Той я привлече в прегръдката си и я целуна пламенно и едновременно с това нежно. Холи се отпусна прималяла. Толкова отдавна не бе усещала вълшебството на неговите устни!

— Това предложение за женитба ли беше? — попита той, когато най-сетне устните им се разделиха.

— О, какво говориш! Аз съм толкова старомодна, че не бих си позволила подобна волност — рече Холи с престорена скромност. И двамата се засмяха. — Тази роля е отредена на мъжа. От моя страна ще бъде честно да те предупредя, че едно преместване на инструменти все още не означава нищо. Промених мястото им, но това не значи, че можеш да очакваш и аз да се променя до неузнаваемост. Е, сигурно ще направя някои компромиси, но… Според мен, Рик, никога не бих могла да съм… обикновена съпруга.

— И слава богу! Нали тъкмо затова те обичам толкова силно!

Холи усети, че дъхът й спира.

— Рик, ти току-що каза, че ме обичаш… За първи път — прошепна тя.

— Какво да се прави? От теб човек не може да вземе думата!

— Да, но понякога ми я отнемаш твърде лесно…

— Мм, ще го направя, не се съмнявай. Но първо… Холи Редмънд, съгласна ли си да станеш моя съпруга?

— Да! Да! Д…

Целувката му сложи край на възторжените възклицания. Холи дори не осъзна кога е успяла да разкопчае ризата на Рик. Усети топлината на плътта и притисна устни до гърдите му. Той пъхна трескаво ръка под блузата и подразни с пръсти втвърдените от възбуда зърна. Пламнала от страст, Холи все пак успя да попита:

— Рик, а работата ти? Нали изпълняваш някаква задача? Не искам да ти преча…

— Забрави я! Сега вниманието ми е насочено към по-особена задача… — разкопча блузата и дръпна Холи в скута си.

— Рик, в кола сме — задъхано прошепна Холи, когато Рик вдигна широката пола и плъзна ръката си между бедрата й.

— Холи, ние сме в града. Това е моето царство. Повярвай, зная какво правя! — след секунда копринените й бикини излетяха на задната седалка.

— Надявам се да е така. Никога не съм го правила в кола — призна тя.

— Само внимавай с клаксона и всичко ще е наред! — успокои я Рик.

С трескави движения Холи му помогна да се освободи от джинсите. За миг застина, сякаш беше омагьосана от великолепната му мъжественост.

— Хайде, какво има? — подкани я нетърпеливо Рик, когато му се стори, че тя се бави твърде дълго.

— Нищо. Възхищавах се на гледката — прошепна тя с дрезгав глас.

Рик я дръпна към себе си и в следващия миг я облада. От гърлото му се изтръгнаха неразбираеми думи, ала за Холи не беше трудно да се досети за значението им.

— Не мога да повярвам, че го правим в колата — едва изрече тя задъхано.

Фактът, че широката копринена пола прикрива интимната им близост, я възбуждаше до крайност.

— Чувствам се… като порочна блудница…

— А аз те чувствам… Невероятна си! — той отново изстена от удоволствие и с удвоени сили се зае да го доказва. Изобретателността му в любовната игра беше безгранична.

— И ти си страхотен! — възкликна Холи, останала без дъх. — Разбрах го още щом те видях за първи път и усетих странното бучене на кръвта си… Едно такова приглушено, като шума на далечен водопад… Но това… е нещо различно…

— След толкова семинари за развитие на творческите ми умения и при такива учители, се надявам все нещо да съм научил! — подхвърли Рик и се усмихна блажено.

В това нямаше съмнение, си каза Холи, затворила очи. Чувстваше как приближава, носен върху гребена на гигантска огнена вълна, моментът на върховната наслада. Още миг и могъща тръпка разтърси тялото й, посрещната от екзалтиран стон. Върху нея сякаш се изсипа порой от милиони трепкащи искрици, които проникнаха в душата й, и я огряха с божествен пламък. След секунди Рик притихна и я последва в екстаза.

Двамата останаха прегърнати дълго, докато най-сетне сърцата им възвърнаха почти нормалния си ритъм.

— Е, учителко, как беше? — прошепна Рик с дрезгав глас. — Успя да ме забъркаш в поредната си лудория! Взех ли изпита? Доволна ли си от равнището на „творческата ми изобретателност“?

— Намирам те за съвършен!

Рик не смяташе да възразява.