Анет Бродрик
Когато любовта заговори (1)

Пролог

Кръвта бясно пулсираше в ушите й и не беше сигурна дали чува ударите на лудо биещото си сърце или отчетливи, ритмични стъпки някъде зад себе си. Спря да тича за миг и затаи дъх. Обзе я ужас — в настъпилата тишина ясно долови ехтящите тежки стъпки по калдъръмената улица на древния град. Вече не се надяваше, че ще успее да се измъкне от преследвачите си!

Твърде дълго бе вън от играта и уменията бяха започнали да й изневеряват: Едва успя да избегне смъртта, а ето че опасността все още не бе преминала. Страхуваше се да отиде в хотела, защото беше твърде вероятно да я чакат там.

Нервно огледа тъмната улица и потърси място да се скрие. Опита да се успокои. Може би човекът, който приближаваше, просто бе избрал по-пряк път за вкъщи. „О, моля се да бъде така — прошепна припряно тя. — Нека бъде някой закъснял гуляйджия, невинно запътил се към къщи преди зазоряване!“

Независимо дали приближаващият мъж я преследваше, не трябваше да допусне да я видят — не и с дрехите, с които беше облечена. Сведе поглед към елегантната вечерна рокля и неудобните обувки на висок ток. Видът й бе доста подозрителен. Облеклото й се набиваше в очи и лесно можеше да бъде описано. На всяка цена трябваше да се скрие! Приближи най-близката сграда и се притисна плътно до гипсовата стена, където тъмнината й осигуряваше прикритие. Не смееше да си поеме дъх с пълни гърди и макар дробовете да я боляха, дишаше безшумно и повърхностно, докато чакаше да види преследвача си.

Стъпките се приближаваха все така спокойно и отмерено. Тя се поотпусна. Ако мъжът я следеше, със сигурност би приближил тъмното място по-внимателно.

Сега беше само на няколко крачки от нея — неясна сянка в тъмнината. Мина покрай нея, без да забави крачка, и продължи уверено пътя си.

Тя почака, докато отново настъпи тишина, и пое дълбоко въздух. Дотук добре. Нямаше причина за паника. Тя бе професионалист все пак, макар вече шест години да беше вън от играта. Изчака докато пулсът й се нормализира и продължи надолу по улицата.

Е, добре. Засега беше в безопасност. Но трябваше да състави нов план за действие. Първоначалният се бе провалил!

След като обмисли всички възможности, разбра, че има един-единствен изход, който никак не й харесваше: трябваше да помоли за помощ мъжа, когото старателно бе избягвала през последните шест години!

Огледа отново пустата улица, сведе очи към роклята си и стисна зъби. Наистина нямаше друг избор. Оставаше й само да намери телефонна кабина на някоя пуста улица.

Можеше само да се моли той да не й затвори слушалката!