Кати Линц
Загадъчно бягство (11)

Глава десета

Край! Всичко отиде по дяволите! Рик го осъзна в мига, в който чу думите на Черити.

— Очевидно има някаква грешка — започна Холи.

— Холи, трябва да ти кажа нещо! — прекъсна я Рик.

— Добре. Нека първо да оправим това недоразумение.

— Холи, няма недоразумение! — сграбчи ръката й и я дръпна настрани. — Виж какво… По дяволите! Аз не съм Рик Потър. Истинското ми име е Дънбар. Рик Дънбар…

— Какво?! Защо ти е притрябвало да се представяш за Потър? — изгледа го тя с недоумение.

— Моля те да поговорим насаме!

— Черити, кажи на онзи господин, че ще му позвъня след малко. Ела да поговорим в моето бунгало, Рик.

Едва затворила вратата на бунгалото, Холи изстреля в упор:

— Обясни ми за какво става въпрос!

— Баща ти ме нае, за да те върна в Сиатъл — отвърна без заобикалки той. — Работя като частен детектив. След дълги проучвания открих следите ти и те намерих в лагера.

Бледа като платно, тя се отпусна на дивана.

— Не мога да повярвам! Нает си от баща ми, за да ме проследиш като някакво животно?

— Не бих се изразил точно така…

— Естествено! Ти си изпълнявал нареждания! А баща ми умее да нарежда! Той ли ти нареди да спиш с мен, за да ме убедиш по-лесно да се върна при него?

— Глупости! Това няма нищо общо с баща ти!

— И ти очакваш, че ще ти повярвам?

— Това е истината. Исках да ти я кажа по-рано, но…

— Да, непременно си искал да ми кажеш! Знаеш ли какъв е проблемът с лъжците, Рик? Те никога не се задоволяват с една лъжа. Лъжата се превръща в тяхна втора природа. Така че излишно е да разиграваме театър!

— По дяволите, Холи! Не разигравам театър!

— Говоря за себе си. Искам да ти дам урок. О, изненадан си, нали? Защо реши, че имаш привилегията да разочароваш някого?

— Холи, ти каза, че ме обичаш! Не е възможно да си ме лъгала!

— Мъжът, комуто казах тези думи, съществува само в глупавото ми въображение. Защото никога не бих могла да обичам мъж, готов на всичко за пари! Надявам се поне баща ми да възнагради старанието ти, Рик. Несъмнено „честно“ заработи всеки цент!

Той я изгледа мрачно. Погледът можеше да прониже сърцето й, ако вече не беше разбито на хиляди късчета.

— Добре, госпожице, чуй сега какво ще ти кажа! Не всички са родени със сребърна лъжица в устата. Някои хора трябва да си вадят хляба. Колкото и да ми се правиш на принципна, светът е пълен с проблеми, в сравнение с които твоите са бели кахъри. Може би щеше да ги забележиш, ако не беше толкова твърдоглава и погледнеше малко по-далеч от носа си!

— Тук си прав! Тогава сигурно щях да забележа какво представляваш! — изстреля гневно Холи.

— И сигурно щеше да се опиташ да ме разбереш и да ме приемеш такъв, какъвто съм! — вбесен, той излезе и затръшна вратата.

 

 

Рик захвърли куфара на задната седалка на колата. Трябваше да се махне оттук незабавно! Откакто кракът му стъпи на това проклето място, неприятностите следваха една след друга. Добре поне, че в последния момент не призна пред Холи, че заради нея беше отказал десет бона. Като последния глупак!

Затвори с трясък вратата на колата. Рязко се обърна и едва не се препъна в Азия. Момиченцето се усмихваше. „Само тя ми липсваше“, помисли мрачно той и я изгледа навъсено.

— Имам пиш — съобщи хлапето.

— Всички си имаме проблеми, моето момиче! — отвърна той с ледено изражение.

Азия го дръпна за панталона и обви с ръчички крака му.

— Аз те харесвам! — простичко му каза тя и хукна по алеята.

— Ще го превъзмогнеш, момичето ми! — измърмори той. — Аз също ще се постарая!

 

 

Холи нямаше представа колко време е седяла като вцепенена на дивана. Внезапно телефонът иззвъня.

— Холи, Черити е. Какво става, добре ли си? Току-що колата на Рик профуча край портала…

— Добре съм. Всичко е наред — отвърна Холи с равен глас.

— Май не си много добре… Като че ли плачеш… Казвай какво става?

— Вече не плача — като подсмърчаше, Холи извади кърпичка и изтри сълзите си. — Ето, вече спрях. Онова обаждане на господин Потър… Няма недоразумение… Рик ни е преметнал всички. Баща ми му е платил да ме открие и да ме върне в Сиатъл…

— Не може да бъде!

— Да, ама може! — отвърна Холи с горчива самоирония. — Рик успя да заблуди всички ни! Ако помислиш, дори не се помъчи да се прави на счетоводител.

— Какво ще правиш? — попита Черити.

— Ще се извиня по телефона на господин Потър и ще предложа на компанията му две безплатни участия в семинарите. Отсега нататък ще проверявам лично данните за всеки от участниците. Животът продължава, Черити! Имам толкова работа…

Холи знаеше, че вестта за станалото бързо ще се разнесе из лагера. След пет минути на вратата се почука и на прага застана Скай.

— Разбрах какво се е случило — каза тя. — Нося ти ментов чай с лимон. Приготвих го специално за теб.

— Страхотен инстинкт проявих този път, а? — гласът на Холи прозвуча отчаяно. След миг сълзите рукнаха от очите й.

Скай седна до нея и я прегърна.

— Не трябваше ли да си в час? — попита Холи, като хлипаше отчаяно.

— Гидо пое децата. И слава богу! Да знаеш, че Рик нямаше да се измъкне жив оттук, ако Гидо се бе добрал до него!

— Не говори така! Зная, че ненавиждаш насилието. Не понасяш даже ръгби!

— Остави това! Не става въпрос за някакъв спорт, а за нещо много лично!

— Да, става въпрос за нараненото ми достойнство. Наистина боли и то ужасно. Но ще се съвзема, бъди сигурна! В момента се чувствам като пълен идиот, защото допуснах разочарованието от Рик да ме засегне дълбоко.

— В определен смисъл всички сме засегнати.

— Не и Гидо. Той не харесваше Рик още от самото начало. Ти самата имаше известни подозрения. Трябваше да ви послушам!

— Ти се вслуша в гласа на сърцето си, Холи, и никой не може да те вини за това! О, да знаеш как ми се иска да те утеша!

Вечерта като че ли всички си бяха поставили това за задача. Уит бе приготвил любимото й зеленчуково суфле. За да не го обиди, Холи го опита насила. Гидо даде израз на своето съчувствие с една от мечешките си прегръдки.

— Още в началото подуших нещо гнило, но защо не проверих? Ужасно съжалявам, Холи! — избоботи той в ухото й.

— Ти не си виновен, Гидо — въздъхна тя.

— И ти не си виновна. Онзи проклетник, баща ти… Извини ме за грубостта!

— О, Гидо, винаги съм те чувствала като баща! — целуна го по бузата. — Не можеш да си представиш какво значение има това за мен в момента.

— Хайде и ти! Ще се изчервя!

— А ти ще ме накараш да се разрева, значи сме квит… — тъжно се усмихна тя.

— Съгласих се. А сега върви да си легнеш. Имаш нужда от сън. Ще видиш, че утре ще се чувстваш по-различно — каза той и на сбогуване отново я притисна в мечешките си обятия.

Холи се прибра в бунгалото и се сгуши на дивана. Не можеше да си представи, че ще легне в леглото, на което се любиха с Рик за първи път. В съзнанието й като на лента една след друга изплуваха картини…

Денят, в който Рик се появи в лагера… Първата целувка… Пребледнял от страх, той я носи към бунгалото след инцидента с камиона… И онези два неповторими дни, които изживяха в планината…

Чувстваше се предадена, защото бе повярвала в добротата и човечността на Рик, които й се струваше, че съзира дълбоко скрити в душата му. Веднъж, когато разговаряха, той я предупреди, че не е благороден рицар… А тя, глупачката, не му повярва!

 

 

— Хей, шефе, не те очаквах тази вечер! — провикна се Вин, когато Рик влезе в кантората.

— Свали си мръсните крака от бюрото ми! И се разкарай от моя стол! — изръмжа Рик.

— Охо! Май нещата там са се закучили — отбеляза Вин и побърза да освободи стола.

— Меко казано — изсумтя шефът му и се настани зад бюрото. — Я кажи, за какво ти плащам? Да четеш комикси и да дремеш на бюрото ми ли? Ако още веднъж те спипам, ще те изхвърля моментално! Какъв е този спален чувал? — току-що го беше забелязал в ъгъла и го изгледа, сякаш виждаше отровна змия.

— Майка ми побесня и ме изгони от къщи…

— Разправяй ги на други! Познавам я, а ти си нейната гордост. Никога не би те изхвърлила от къщи.

— Е, не че точно ме изхвърли… Само че се скарахме жестоко заради последното ми гадже.

— Добре, можеш да останеш тук — махна с ръка Рик.

— Ей, шефе, велик си!

— Така е! — потвърди той. Велик… Обаче какво? Велик лъжец? Велик любовник? Най-великият глупак на света?

— Май имаш неприятности — прекъсна разсъжденията му Вин.

— Прав си, сполетяха ме сърдечни неприятности — отвърна Рик. Това пък откъде го измисли, хрумна му неочаквано. Да беше казал по-добре „неприятности с жени“…

— Сериозно ли е, шефе? — попита разтревожен Вин. — Да не вземеш да умреш?

— Ами! Нали знаеш, че съм твърд като кремък! — заяви, макар че се усъмни в собствените си думи…

 

 

На сутринта Холи се зае с особено старание с йога. После взе хладен душ и облече най-шарените дрехи, които намери в гардероба. Имаше занимания по рисуване с децата. Надяваше се общуването с тях да притъпи поне отчасти болката, която разкъсваше душата й. Уви, не се получи…

След часовете срещна Байрън и го покани на чаша ментов чай.

— Знаеш ли, днес не само ти си в мрачно настроение — рече той, когато се настаниха на малката веранда пред бунгалото на Холи. — Черити ужасно преживява случилото се. Смята, че е виновна, защото ти е казала за обаждането на Потър.

— Не можем да убием вестоносеца заради лошите новини — тъжно се усмихна Холи.

— Опитай се да я убедиш в това!

— Непременно!

— Холи… Искам да ти кажа нещо, макар че едва ли сега е най-подходящият момент. Ние с Черити… Как да кажа… През последните няколко дни се… сближихме… — някак сконфузено изрече Байрън.

— Чудесно! — зарадва се искрено тя. — Чудех се кога най-сетне ще се събудиш.

— Аз… Тя е толкова хубава жена… Не мислех, че може да хареса инвалид в количка…

— Смятах те за по-проницателен! Ти си прекрасен мъж, Байрън! Честен, с невероятно чувство за хумор и златно сърце. Малко жени биха устояли на твоя чар! Двамата с Черити много си подхождате. И едва ли ще се лъжете заради няколко въшливи хилядарки…

— Както би постъпил Рик Дънбар, нали?

— Точно така. Гидо беше прав да го подозира!

— Не съм чак толкова сигурен. Според мен той не разиграваше театър.

— Не те разбирам…

— Рик беше хлътнал по теб, колкото и да се мъчеше да го скрие. Дори направи твой бюст от глина. Не беше лош!

— И къде е този бюст?

— Смачка го — призна с неохота Байрън.

— Той се опита да смачка и мен, но не успя!

— Недей да забравяш, че баща ти е не по-малко виновен за случилото се — напомни й той.

— Зная. Още утре отивам в Сиатъл, за да му кажа да не си навира носа в живота ми!

 

 

Точно в три и двадесет на следващия ден Холи нахълта в кабинета на баща си. Не се бяха виждали повече от пет години.

— Разбрах, че си ме търсил — започна тя, без да поздрави.

— Можеше да облечеш по-подходящи дрехи за деловата среща! — баща й огледа неодобрително пъстрата клоширана пола, стигаща до глезените й, и виолетовото яке.

— Не съм дошла по делови въпроси — рече твърдо тя. — Дойдох, за да кажа, че веднъж завинаги трябва да престанеш да се месиш в живота ми! Засега се справям достатъчно добре сама.

— С разни щуротии — подхвърли злъчно баща й.

— За мен обаче не са щуротии — възрази непоколебимо Холи.

— Същата си като майка си!

— Едва ли можеше да ми направиш по-голям комплимент! — възкликна тя. — Но да оставим това. Искам да знам защо ти бях притрябвала чак толкова, та изпрати по петите ми детектив?

— Заради бизнеса.

— Отлично знаеш, че бизнесът не ме интересува.

— Ще се наложи! Аз съм попечител на твоя дял, завещан от майката ти, докато навършиш тридесет години. Трябва да решиш какво ще правиш с акциите си. Щом не желаеш да работиш тук, предлагам ти да ги изкупя по най-благоприятната им борсова цена.

— Приемам предложението ти. Сумата ще бъде дарена на „Духовен кръгозор“ — Холи прегледа набързо папката, която той й подаде, и подписа. — Можеше да ми изпратиш документите по пощата. Не разбирам защо се е налагало да наемаш детектив.

— Боях се, че заради отношенията ни, ще продадеш контролния пакет на борсата. Затова реших да те докарам в Сиатъл и ангажирах онзи детектив. Той обаче се оказа голям глупак! Обади ми се, че се отказва, защото не можел да участва в „гадната ми игричка“, както се изрази. Като последен идиот върна даже предплатата от пет хилядарки! Толкова по-добре за мен.

— Чакай малко. Кога ти се обади Рик?

— Не помня. Може би беше миналата неделя…

— Може би или си сигурен?

— Сигурен съм. Беше в неделя към единадесет сутринта. Тъкмо се готвех да тръгвам за голф, когато той ми позвъни.

Това означаваше, че Рик е отказал работата, след като се любиха за първи път, светкавично пресметна Холи. Значи не я беше излъгал! Сърцето й преливаше от щастие. Бързо, трябваше да го намери незабавно!

— Чакай, къде хукна? — застигна я въпросът на баща й, когато беше вече на вратата.

— При моя рицар! При Рик!