Кати Линц
Загадъчно бягство (1)

Пролог

— Изобщо не ме интересува дали ще я завържеш, или ще я влачиш! Искам да я доведеш!

Рик Дънбар не отговори. Огледа кабинета и отбеляза мислено, че обзавеждането струва цяло състояние. Очевидно бизнесът на Хауърд Редмънд, президент на „Редмънд Импортс“, вървеше отлично. И още нещо не остана скрито от зоркото око на Рик — веднага личеше, че Хауърд се безпокои за дъщеря си. Което пък откриваше поле за действие. Рик Дънбар беше частен детектив. Издирваше изчезнали лица. Държеше под око лекомислени съпруги, склонни понякога да кривнат от правия път. Срещу съответното заплащане, естествено.

— Значи желаете да доведа дъщеря ви — наруши мълчанието Рик. — Не споменахте обаче къде да я намеря.

— Отде да знам! — сопна се Хауърд Редмънд. — Нали ви плащам да разберете къде точно се намира сега! Преди време чух, че била в Аляска. Тук съм написал всичко, което ми е известно — добави той и му подаде дебел плик.

Рик беше абсолютно сигурен, че в плика няма пари. Такава скръндза като Редмънд цепеше стотинката на две.

— Не изчезва за първи път — отбеляза старецът с раздразнение. — Ако ти разкажа, няма да повярваш в какви щуротии се е забърквала. Между другото в плика има чек за хиляда долара — вметна той. — Ще ти дам още хиляда, когато я намериш, и още три хиляди веднага щом я доведеш при мен.

В разстояние на близо час Рик се насилваше да слуша с привидно внимание надутите словоизлияния на Хауърд Редмънд за дъщеря му. Нищо ново под слънцето… Не за първи път му се случваше да издирва вятърничави госпожици. Трябваше да минат към по-значима тема — хонорара.

— Искам пет хиляди предплата и пет, когато ви я доведа! — тонът, с който Рик изрече тези думи, отрязваше възможността за пазарлък.

Хауърд се намръщи и прониза детектива с поглед, който би трябвало да го унищожи. Рик обаче не трепна. За тридесет и четири години през главата му бе минало какво ли не! Вече малко неща можеха да го уплашат или впечатлят.

— В Сиатъл има и други детективи — подхвърли Хауърд.

— Но аз съм най-добрият! — отвърна Рик спокойно.

Милионерът се усмихна неохотно. Рик Дънбар беше препоръчан от най-добрия и единствен приятел на Хауърд, който беше ползвал услугите на Рик, докато се развеждаше и превъзнасяше до небесата професионалните му качества. Детективът се бе добрал до сведения за бившата съпруга, които спестиха на човека не малко ядове и средства.

— Залагаш на едро, Дънбар! Е, карай да върви… Приемам. Пет хиляди предплата и пет, когато я доведеш — Хауърд извади чековата книжка и с явна неохота попълни чек за още четири хиляди долара. Подаде го на Рик и въздъхна примирено. — Ако не беше за дъщеря ми…

Рик прегледа чека и го пъхна на сигурно място във вътрешния джоб при другия.

— Та казахте, че дъщеря ви е била видяна за последен път в Аляска, така ли? — попита той.

Хауърд кимна мрачно.

— Държи се като хипи, сякаш живеем през шейсетте години…

— Да не би да взема наркотици? — лицето на Рик бе станало сериозно.

— Слава богу, не! Напротив, маниачка е на тема здравословна храна и е вегетарианка! — Хауърд направи гримаса на отвращение.

Рик го погледна с разбиране. И той предпочиташе месото пред всички постни ястия.

— Холи отдавна трябваше да разбере, че вече не е дете и е длъжна да поеме някои отговорности — продължи Хауърд. — Навърши двадесет и осем. Не мога вечно сам да влача на гърба си цялата компания. Оставих я достатъчно да търси себе си! Всяко търпение обаче си има граници! Край! Искам я в Сиатъл!

— Ако съм разбрал правилно, тя не желае да се върне доброволно…

— Тя изобщо не знае какво иска! — избухна милионерът. — Това е вятърничава жена, точно копие на майка си, мир на праха й… Не ме разбирай погрешно! Много обичах жена си. Беше ужасно мила и добра. Истинска красавица! Само дето и пет минути не можеше да се занимава с едно и също нещо. Холи е същата!

Рик погледна скептично възрастния мъж. Желанието на опитния бизнесмен да предаде очевидно преуспяващата компания в ръцете на вятърничавата си дъщеря звучеше доста неубедително. Но както и да е… Проблемът беше на Хауърд. Рик зачете съсредоточено първата от купчината страници, които извади от плика. Едно можеше да се твърди категорично — животът на Холи Редмънд не беше скучен.

— Кооперация за рибни консерви ли? И как е попаднала там?

— Хм, че тя я създаде! Холи винаги започва нещо! — измърмори Хауърд.

— Кооперация по цветарство, общинска школа за художествени занаяти… — продължи да изброява Рик. — Явно дъщеря ви има слабост към колективните проекти. Да не е свързана с някоя религиозна секта?

— Плащам ти, за да го узнаеш! — отсече Редмънд. — И да доведеш дъщеря ми, без да се мотаеш! Един Господ знае в какво се е забъркала сега!