Джанет Дейли
Непознатата сестра (8)

8.

Аби си спомняше колко огорчена й разстроена бе, когато разбра, че баща й няма да се върне навреме, за да я представи на Бала на конфедерационистите. Не беше разбрала защо не може да се върне, защо трябва да остава толкова дълго в Калифорния заради смъртта на някакъв стар познат.

Балът на конфедерационистите беше най-важното събитие в живота й. Беше стартът й като дебютантка. Той трябваше да я представи и да танцува с нея първия валс. Не можеше да се появи там сама, това не беше в рамките на добрия тон. Защо от всичките стотици балове, които щяха да последват, той трябваше да изпусне точно този?

Майка й се опита да я утеши с уверението, че много техни приятели с радост биха заместили баща й. Лейн Канфийлд бе извън страната, но Кайл Макдонъл или Хомър… Но Аби заяви категорично, че ако баща й не присъства, тя също няма да отиде, и хукна ядосана навън.

Оседла един от арабските коне и препусна в галоп по пътя през ливадите и пресушените оризища на съседната ферма. Направи голям кръг, който я отведе до брега на Бразос, изследвайки го, се върна в „Ривър Бенд“. Когато се прибра, Бен я чакаше пред конюшнята. Още си спомняше мълчаливото неодобрение, изписано на лицето му, докато оглеждаше плувналата в пот кобила.

— Съжалявам. Аз ще я охладя.

— Да — отговори Бен. — Двамата ще я охладим и ще ми разкажеш за какво е всичко това.

Гневът й беше попреминал, но обидата и горчивото разочарование бяха останали. И както винаги сподели с лекота всичките си грижи пред Бен.

— Казах на мама, че няма да отида на бала и че може направо да откаже всичко. И без това е голяма глупост. Сега сме хиляда деветстотин седемдесет и първа година, за Бога! На кого ли му е притрябвало днес да става дебютантка?

— На теб, струва ми се.

Отчаяно й се искаше да каже на Бен, че не е вярно, че тя е освободена млада жена и цялото това представяне пред хюстънското общество като на пазар за роби е сексистко. Помпозността и показността може и да бяха глупави, ала това бе нейният миг в светлината на прожекторите, когато всички погледи ще бъдат обърнати към нея.

— Не съм съгласна да бъда представена от някой приятел на мама и татко — заяви гневно тя, отново готова да се разплаче. — Ако беше жив дядо… Но не е. Разбираш ли ме, Бен? Не искам да ме представи кой да е. Трябва да е някой като… — готвеше се да каже „като баща ми“, но се обърна и погледът й се спря върху него. — Някой като теб — някой, който я познаваше и обичаше; някой, който беше до нея винаги когато й бе нужен; някой, към когото беше привързана. — Бен, можеш ли да танцуваш валс?

— Аз? — той така се стъписа, че Аби прихна.

— Да, ти. Ще ме представиш ли?

— А-а? Но аз съм само… — той махна към конюшните, ала тя храна ръката му.

— Ти си единственият, мъж, с когото бих се появила там, освен с баща ми — Зърна за миг блесналите в очите му сълзи, после той наведе глава и прикова поглед в ръката, хванала неговата.

— Оказваш ми чест — гласът му бе дрезгав от вълнение, един от редките случаи, когато го бе виждала да показва някакви чувства. После поклати глава, сякаш за да откаже.

— Не е нищо особено Бен. Единственото, което трябва да правиш, е да вървиш с мен, когато ме представят и водещият говори за дедите ми, загинали като войници на Конфедерацията. Ще танцуваме първия валс, а после кавалерът ми ще те замести. Ще трябва да ти вземем под наем черен смокинг и бяла папионка и ръкавици. Ще наглеждаш великолепно. А аз ще кажа на всички, че ти си най, най-скъпият ни приятел от Европа. С твоя акцент всички ще полудеят по теб — той вече се колебаеше и Аби не пропусна да се възползва от това — Моля те, Бен. Поне ела с мен на репетицията, там ще ти обяснят всичко.

— Не съм танцувал валс откакто бях младо момче.

— Я да видим дали си забравил — още хванала юздите на кобилата, Аби сложи ръка на кръста му и вдигна другата. — Готов ли си? Едно, две, три. Едно, две, три, — затананика валс и двамата започнаха да танцуват, в началото неуверено, а после с нарастваща лекота. — Видя ли, Бен? Също като язденето е. Никога не го забравяш — двамата се понесоха из двора на конюшнята, като водеха след себе си уморената и сащисана кобила.

Вечерта на бала Аби пристигна в кънтри клуба с файтон, в рокля от бяла коприна с открити рамене по модата отпреди Гражданската война, а косата й бе вдигната и се изсипваше на тъмни къдрици. Посрещнаха я облечени в пълна униформа членове на командата „Албърт Сидни Джонстън“ от лигата „Синове на ветераните от Конфедерацията“, спонсор на бала. Стройният и широкоплещест Бен, напълно преобразен от белите ръкавици, бялата папионка и черния смокинг, вървящ гордо до нея под звуците на „Лорена“, когато я представиха, и тя направи дълбокия си официален поклон пред аплодиращото множество гости. После танцува с нея „Тенеси валс“, докато не беше сменен от кавалера й за вечерта Кристофър Атуел, който закрепи на китката й букетче цветя, жест, възприеман по традиция като символ, че Аби поема отговорността за съдбата си в обществото.

Макар да не беше същото, както ако баща й беше присъствал, тя бе запазила мили спомени за онази вечер и най-вече за Бен, който се бе чувствал неловко, ала бе изтърпял церемонията заради нея.

Когато Дийн се върна след едноседмичното си отсъствие, тя бе твърде погълната от вихъра на партитата, чайовете и баловете, за да обърне внимание на неговата апатия. Сега, когато мислите й се връщаха назад, Аби съзнаваше, че той се е държал като мъж, загубил жената, която обича.

Спомняше си всичко толкова ясно: мрачното му мълчание, отнесения му поглед, измъченото му изражение. Почувства устните си влажни и ги стисна, за да ги оближе. Имаха соления вкус на сълзите — нейните сълзи. Едва сега осъзна, че плаче.

Нищо чудно, че не бе успяла да стане дъщерята, която баща й бе искал.

Никой родител не обича еднакво децата си, колкото и да се преструва, че е така. Винаги едно от тях е негов любимец, едно е по-специално. Но това не беше тя. Никога. Явно любимката е била Рейчъл, дъщерята на онази, в която е бил влюбен толкова години. И все пак през цялото това време я беше оставял да вярва, че тя е единствената и през цялото това време тя се бе питала какво не й е наред, уверена, че трябва да й има нещо, защото иначе той би я обичал.

Наранена и разгневена от измамата, Аби заби нокти в дланите си, та физическата болка да облекчи емоционалната.

Вратата зад нея се отвори. Тя моментално се скова и отвори широко очи, опитвайки се да прогони парещите сълзи.

— Майка ти ме помоли да те намеря.

Аби се отпусна, когато чу спокойния глас на Бен Яблонски. Не беше нужно да крие чувствата си от него.

— Бен, ти знаеше ли за жената и детето, които татко е имал в Калифорния?

След дълга пауза той отговори:

— Носеха се разни приказки… между работниците.

— Било е повече от приказки. Било е истина — тя му разказа цялата мъчителна история и очевидните изводи от нея.

— Защо, Бен? — задавена от ридания, тя както винаги искаше от него отговорите, които не успяваше да намери сама. — Защо? — усети лекия натиск на голямата му ръка на рамото си и се обърна към него. — Защо той не можеше да обича и мен?

— Шшшшт, малката ми — Бен я прегърна нежно и занарежда нещо на полски.

Аби се облегна на рамото му, стиснала ръце в юмруци.

— Мразя го заради онова, което направи, Бен. Мразя го!

— Не. Не го мразиш — той приглади косата й. — Боли те толкова много, защото го обичаше.

Аби заплака, този път за себе си.