Джанет Дейли
Непознатата сестра (32)

32.

Вилнеещата над Хюстън майска буря разтърси сградата с оглушителен гръмотевичен трясък, когато Маккрий Уайлдър влезе в приемната. Тъмната му коса беше мокра и бе станала още по-къдрава.

— Знам, че закъснях, Мардж — той вдигна длан да пресече всякакви коментари от страна на червенокосата секретарка. — Тази сутрин има задръстване по целия път от летището.

— Ако знаеш какво беше, когато идвах на работа — отвърна съчувствено тя, посегна към интеркома да съобщи за него и махна към вратата на кабинета. — Влизай направо. Той те очаква.

— Благодаря — Маккрий бързо прекоси стаята и отвори вратата към кабинета на Лейн Канфийлд. Когато влезе, той тъкмо се надигаше от мястото си.

— Извинявай, че закъснях.

— При тази буря дори се боях, че самолетът ти няма да може да кацне — Лейн заобиколи голямото бюро и се ръкува с него.

— Аз също — Маккрий смъкна от раменете си мокрия ленен блейзър и го метна на единия от двата фотьойла пред бюрото. Дръпна нагоре крачолите на панталона и седна на другия, притеснен от мократа си копринена риза. — Имам да ти съобщя някои добри новини. Точно преди да потегля тази сутрин, ми казаха, че от кладенец номер три е избликнал нефт. Засега дебитът е приличен и по всичко личи, че това е само началото.

— Е, както изглежда, имам основание да приемам поздравления по всички линии — като се усмихна широко, Лейн посегна зад гърба си, взе дървена кутия с ръчно навити пури и я поднесе на Маккрий. — Може да прибързвам с няколко месеца, като черпя с пури в качеството си на горд баща, но все пак запали една.

Маккрий замръзна от изненада.

— Баща ли?

— Да — усмивката на Лейн сякаш стана още по-широка. — Рейчъл очаква дете — Маккрий си взе пура и той отряза връхчето й, после драсна клечка кибрит и му я поднесе да запали.

— Нямам думи! — каза Маккрий.

— Точно това казах и аз — засмя се Лейн. — От около две седмици Рейчъл повръща до изнемога. Мислеше, че е тежък грип. Накрая я убедих да отиде на лекар. Той се усъмни, че е бременна, и вчера лабораторните тестове го потвърдиха.

— Кога се очаква радостното събитие? — съвзел се от първоначалната изненада, Маккрий се облегна на тапицираната облегалка и се вгледа в своя финансов партньор, леко развеселен от очевидното му вълнение. Тази реакция му се струваше съвсем нетипична за деловия мъж, с когото бе свикнал да си има работа. Може би и той самият би се държал по същия начин, ако беше открил, че ще става баща.

— Втората половина на януари. Представяш ли си: ще ставам баща — Лейн поклати глава с удивление, отново заобиколи бюрото и седна на мястото си. — Повечето мъже на моята възраст вече очакват първото си внуче. А ето че аз ще ставам баща за пръв път през живота си. Трябва да призная, че никога не съм бил така развълнуван.

Моите поздравления и на двама ви. Или май трябва да кажа на трима ви — Маккрий кисело се усмихна.

— Благодаря. Рейчъл е не по-малко щастлива от мен, радвам се да го кажа. Разбира се, тези повръщания сутрин направо я съсипват — той погледна снимката на жена си върху бюрото и Маккрий неволно стори същото. Както винаги в първия момент приликата й с Аби го изненада: тъмната коса, формата на лицето и особено наситеносините очи. — Безпокои се за конете и за работата в „Ривър Бенд“.

— Как върви строежът? — Маккрий тръсна пепелта от пурата в кристалния пепелник на бюрото. Въпросът му бе продиктуван по-скоро от учтивост, отколкото от интерес.

— Предприемачът обещава къщата да бъде завършена окончателно през ноември. Което означава, че ще можем да прекараме коледните празници там. Рейчъл ги очаква с голямо нетърпение.

— Значи не сте имали повече неприятности?

— Аби ли имаш предвид?

„По дяволите!“ — изруга мислено Маккрий. Преди да потегли от Луизиана тази сутрин твърдо си бе обещал, че няма да се интересува от нея.

Лейн прие мълчанието му за потвърждение и каза:

— Нали знаеш, че и тя очаква дете… някъде в началото на есента, струва ми се.

Аби бременна? От този фермер?

— Не. Не знаех — изведнъж почувства, че му призлява. Не можеше да обясни защо. Искаше само да приключи час по-скоро с тази проклета среща, да вземе обратния самолет и да се махне оттук. Всичко бе свършило. Каквито и надежди да бе имал, те изчезнаха в този момент. Едно беше Аби да носи на пръста си венчална халка от друг мъж. Но след като носеше детето на друг… Маккрий сложи пурата в пепелника и я остави да тлее.

— Нали каза, че имало някакви документи, които трябвало да прегледаме — напомни му той за целта на своето посещение.