Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 80 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.
Тази статия съдържа излишни суперлативи. Можете веднага да подобрите статията, като премахнете излишните суперлативи и се съсредоточите върху неутралното представяне на обекта на статията, подкрепено с авторитетни източници и съобразено с препоръките и правилата на Уикипедия. |
Война и мир | |
Война и миръ | |
Автор | Лев Толстой |
---|---|
Създаване | 1863 г. Руска империя |
Първо издание | 1865 – 1868 г. Русия |
Оригинален език | руски |
Жанр | роман-епопея |
Начало | — Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte. |
Край | В первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость. |
Война и мир в Общомедия |
„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.
За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.
Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но навремето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.
Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.
Герои и прототипи
Ростови
- граф Иля Андреевич Ростов
- графиня Наталия Ростова – негова съпруга
- Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
- граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
- Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
- граф Пьотр (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
- Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов
Безухови
- граф Кирил Владимирович Безухов
- Пьотр „Пиер“ Кирилович Безухов – негов син
- графиня Елен Безухова (Курагина) – първата жена на Пиер
Болконски
- княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
- княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
- княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
- Лиза – жена на княз Андрей Болконски
- младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей
Курагини
- княз Василий Курагин
- Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
- Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
- Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
- княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий
Други герои
- княгиня Анна Михайловна Друбецкая
- Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
- Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
- капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
- Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
- Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
- Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
- m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)
История на романа
Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. На романа са отделени 7 години за написване – от 1863 до 1869. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.
Исторически факти:
- Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
- Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
- Победата на Русия над Франция;
Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение.
Жанровата структура, която Толстой изгражда, е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.
Тема и сюжет
За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.
Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.
Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.
Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.
Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.
Характеристика на героите
Василий Курагин
Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.
Анатол Курагин
Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.
Андрей Болконски
Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.
Пиер Безухов
Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.
Наташа Ростова
Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.
Мария Болконска
Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.
Николай Ростов
Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.
Наполеон и Кутузов
Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.
Платон Каратаев
Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.
Тихонщербати и Василиса
Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.
Външни препратки
- „Война и мир“ на сайта „Моята библиотека“
- „Война и мир“ – Пълен текст на руски език
- „Война и мир“ – Пълен текст на английски език
- „Война и мир“ – Кратко съдържание на руски език
Съпоставени текстове
-
-
Война и мир ru 6
-
XVII
След един часа четирите впрегнати и натоварени Ростови екипажа бяха пред входа. Колите с ранените излизаха една след друга от двора.
Каляската, в която возеха княз Андрей, минавайки край входната площадка, привлече вниманието на Соня, която нагласяваше заедно с едно от момичетата седалката за графинята в нейната грамадна висока карета, докарана пред входа.
— Чия е тая каляска? — попита Соня, като надникна от прозореца на каретата.
— Та нима не знаехте, госпожице? — отговори горничната. — Ранен княз, нощува у нас и ще пътува също с нас.
— Но кой е той? Как се казва?
— Ами че предишният наш годеник, княз Болконски! — отговори с въздишка горничната. — Казват, че бил на умиране.
Соня изскочи от каретата и отърча при графинята. Облечена вече за път, с шал и шапка, уморена, графинята се разхождаше из салона, очаквайки домашните си, за да поседят при затворени врати и да се помолят преди тръгване. Наташа не беше в стаята.
— Maman — каза Соня, — княз Андрей е тук, ранен, на умиране. Пътува с нас.
Графинята уплашено отвори очи, хвана Соня за ръката и се озърна.
— Наташа? — промълви тя.
В първия миг и за Соня, и за графинята това известие имаше само едно значение. Те познаваха своята Наташа и ужасът — какво ще стане с нея, като научи това, заглушаваше у тях всяко съчувствие към човека, когото и двете обичаха.
— Наташа още не знае; но той пътува с нас — каза Соня.
— Казваш, на умиране?
Соня кимна.
Графинята прегърна Соня и заплака.
„Господните пътища са незнайни!“ — помисли тя, като усещаше, че във всичко, което ставаше сега, почваше да прозира криещата се по-рано от хорските очи всемогъща ръка.
— Е, мамо, всичко е готово. За какво говорите?… — попита с оживено лице Наташа, която влезе тичешком в стаята.
— За нищо — каза графинята. — Щом е готово, да тръгваме. — И графинята се наведе над чантичката си, за да скрие разстроеното си лице. Соня прегърна Наташа и я целуна.
Наташа я погледна въпросително.
— Какво правиш? Какво се е случило?
— Нищо… не…
— Нещо много лошо за мене ли?… Какво? — питаше чувствителната Наташа.
Соня въздъхна и не отговори нищо. Графът, Петя, m-me Schoss, Мавра Кузминишна, Василич влязоха в салона и след като затвориха вратите, всички седнаха и мълчаливо, без да се гледат един друг, поседяха няколко секунди.
Пръв стана графът и като въздъхна високо, почна да се кръсти пред иконата. Всички направиха същото. След това графът почна да прегръща Мавра Кузминишна и Василич, които оставаха в Москва, и в същото време, когато те хващаха ръката му и го целуваха по рамото, той ги потупваше леко по гърба и им повтаряше нещо неясно, ласкаво-успокоително. Графинята влезе в стаята с иконите и Соня я намери там, коленичила пред останалите на стената отделни икони. (Най-скъпите поради семейните предания икони носеха със себе си.)
На входната площадка и в двора слугите, които заминаваха, въоръжени от Петя с кинжали и саби, с пъхнати в ботушите панталони и пристегнати с каиши и пояси, се сбогуваха с ония, които оставаха.
Както винаги при заминаване много неща бяха забравени и ненатъкмени както трябва и доста дълго двама лакеи стояха от двете страни на отворената вратичка и стъпалцата на каретата, готови да поемат и настанят графинята, докато прислужничките тичаха с възглавнички и вързопчета от къщата до каретата, до каляската, до бричката и обратно.
— Винаги всичко ще изпозабравят! — каза графинята. — Ти нали знаеш, че аз не мога да седя тъй. — И Дуняша, стиснала зъби и без да отговаря, с укорно изражение на лицето се втурна в каретата да нарежда наново седалката.
— Ах, тия хора! — рече графът, като заклати глава.
Старият кочияш Ефим, единствен, с когото графинята се решаваше да пътува, седнал високо на капрата си, дори не поглеждаше какво правят зад него. От тридесетгодишния си опит той знаеше, че няма скоро да му кажат: „С Бога напред!“ и че и когато кажат, още два пъти ще го спрат и ще изпратят да донесат забравени неща, че и след това още веднъж ще го спрат и самата графиня ще надникне към него през прозорчето и ще го помоли, за Бога, да кара по-предпазливо по надолнищата. Той знаеше това и затуй по-търпеливо от конете си (особено от левия алест Сокол, който удряше с крак и дъвчейки, мърдаше юздата) очакваше какво ще става. Най-сетне всички насядаха; дигнаха стъпалцата и ги прибраха в каретата, вратичката се затръшна, изпратиха за ковчежето, графинята надникна и каза, каквото трябва. Тогава Ефим бавно свали шапка и почна да се кръсти. Форейторът и всички слуги сториха същото.
— С Бога напред! — каза Ефим, като наложи шапка. — Изтегляй! — Форейторът подкара. Десният от двата задни коня наблегна хамута, високите ресори изпращяха и сандъкът на каретата се олюля. Лакеят скочи в движение на капрата. При излизането от двора върху неравната каменна настилка каретата се тръсна, също тъй се тръснаха и другите екипажи и керванът пое нагоре по улицата. В каретите, каляската и бричката всички се прекръстиха пред насрещната църква. Слугите, които оставаха в Москва, вървяха от двете страни на екипажите, за да ги изпроводят.
Наташа рядко бе изпитвала такова радостно чувство както сега, когато седеше в каретата до графинята и гледаше бавно минаващите край нея стени на оставяната от тях разтревожена Москва. От време на време тя се надвесваше от прозореца и гледаше назад и напред дългия керван с ранени, който вървеше пред тях. Почти пред всички тя съзираше гюрука на каляската на княз Андрей. Не знаеше кой бе вътре и всеки път, като пресмяташе докъде стигат техните каруци, търсеше с поглед тая каляска. Тя знаеше, че каляската е пред всички.
В Кудрино от Никитска, от Пресня, от Подновинское се срещнаха няколко също такива кервана, какъвто беше Ростовият, а по Садовая екипажи и товарни каруци вървяха вече в две редици.
Когато избикаляха Сухарьова кула, Наташа, която любопитно и бързо оглеждаше хората, тръгнали пеши, с коли или коне, изведнъж възкликна радостно и учудено:
— Божичко! Мамо, Соня, погледнете, той!
— Кой? Кой?
— Вижте, честна дума, Безухов! — каза Наташа, като се надвеси от прозореца на каретата и се загледа в един висок, дебел човек с кочияшки кафтан, по вървеж и осанка очевидно преоблечен господар, който отиде под арката на Сухарьова кула заедно с едно жълто голобрадо старче, облечено в мъхест шинел.
— Честна дума, Безухов, в кафтан, с някакво старо момче! Честна дума — каза Наташа, — вижте, вижте!
— Не, не, не е той. Може ли, какви глупости!
— Мамо — викна Наташа, — да ми отрежат главата, ако не е той! Уверявам ви. Спри, спри! — извика тя на кочияша; но кочияшът не можеше да спре, защото от улица Мешчанская излязоха още каруци и екипажи и на Ростови почнаха да викат да тръгват, за да не задържат другите.
Наистина, макар вече много по-далеч, отколкото преди това, всички Ростови видяха Пиер или човек, извънредно приличащ на Пиер, в кочияшки кафтан, който вървеше из улицата с наведена глава и сериозно лице до едно дребно голобрадо старче, наглед лакей. Това старче забеляза надвесеното към него лице от каретата, докосна почтително лакътя на Пиер и му каза нещо, като сочеше каретата. Пиер дълго не можа да разбере какво му казва той, дотолкова, както личеше, бе потънал в мислите си. Най-сетне, когато разбра, погледна нататък, накъдето сочеха, и като позна Наташа, в същия миг, отдавайки се на първото си впечатление, бързо тръгна към каретата. Но след като измина десетина крачки, очевидно си спомни нещо и се спря.
Надничащото от каретата лице на Наташа светеше от насмешлива ласка.
— Пьотр Кирилич, елате де! Ами че ние ви познахме! Това е много чудно! — викаше тя, като му подаваше ръка. — Вие как така? Защо сте тъй?
Пиер хвана подадената ръка и както вървеше (тъй като каретата продължаваше да се движи), несръчно я целуна.
— Какво ви е, графе? — попита с учуден и съчувствуващ глас графинята.
— Какво? Какво? Защо ли? Не ме питайте — отговори Пиер и се извърна да погледне Наташа, чийто светнал, радостен поглед (той усещаше това, без да я гледа) го облъхваше с прелестта си.
— Какво ще правите вие — или оставате в Москва?
Пиер помълча.
— В Москва ли? — рече въпросително той. — Да, в Москва. Довиждане.
— Ах, бих искала да съм мъж и тогава без друго бих останала с вас. Ах, колко е хубаво това! — каза Наташа. — Мамо, позволете ми да остана.
Пиер погледна разсеяно Наташа и щеше да каже нещо, но графинята го пресече:
— Чухме, че сте били в сражението?
— Да, бях — отговори Пиер. — Утре пак ще има сражение… — почна той, но Наташа го прекъсна:
— Но какво ви е, графе? Вие не приличате на себе си…
— Ах, не ме питайте, не ме питайте, и аз нищо не зная. Утре… Но не! Довиждане, довиждане — рече той. — Ужасно време! — И като се дръпна от каретата, отиде на тротоара.
Дълго още Наташа надничаше от прозорчето, светнала към него с ласкава и малко насмешлива, радостна усмивка.