Александър Беляев
Продавач на въздух (18)

XVIII. Бейли си сваля маската

Наложи се Нора да се грижи за ранения Бейли. Положението му беше доста сериозно. Мъчеха го болки в главата. От време на време бълнуваше. Първите няколко нощи Нора не се отделяше от него.

— Е, как е? — питах Нора при всяка среща с тайната надежда, че Бейли няма да оживее.

— Все в същото положение — отговаряше Нора и като виждаше разочарованието ми, смутено казваше: — Навярно ме упреквате в слабоволие, но това е по-силно от мене, вече ви казах. Аз не мога…

— А настроението му какво е?

— Тази сутрин дойде на себе си и каза: „Направих си порядъчна цицина, но цицината на враговете ми сигурно ще бъде по-голяма“.

Бейли беше прав, „показният взрив“ беше направил огромни опустошения. На хиляди километри на запад, накъдето е била насочена главната сила на взрива, страната представляваше печално зрелище. Като че ли гигантски бръснач беше минал по земното кълбо и беше обръснал до голо вековни гори, селища, градове… Реките бяха излезли от бреговете си и наводненията довършваха делото на бурята. Онези, които се бяха спасили от вятъра, намериха смъртта си във вълните. Труповете на хора и животни бяха пръснати навред, цели къщи бяха отнесени на планинските върхове или в езерата, понякога на стотици километри далеч.

Особено беше пострадала ивицата земя между шестдесет и седемдесет градуса северна ширина. За щастие огнището на въздушния взрив беше далеч от най-гъсто населените места на Европейската част на СССР и Западна Европа. Уралският планински хребет също беше задържал до известна степен урагана. Уфа, Свердловск, Перм и други градове, разположени недалеч от Уралския хребет, пострадаха по-малко от Поволжието; при Урал вятърът сякаш беше направил огромен скок и се беше стоварил с цялата си маса върху Самара, Нижни Новгород, Вологда и по-нататък — Москва, Рига, Варшава. Полша, Германия, Северна Франция и Англия имаха такъв вид, сякаш там беше станало много силно земетресение. По-нататък ураганът беше преминал над Атлантическия океан, потапяйки много параходи, беше се прехвърлил по източните брегове на Северна Америка и причинил огромни разрушения в Канада и Съединените щати, беше се понесъл през Тихия океан към бреговете на Япония, обикаляйки по този начин цялото земно кълбо. Прелетял и над азиатските пустини, вятърът беше описал пълна окръжност. В една бурна нощ нашата планина се тресеше като в треска под напора на източния вятър. Така, намалявайки все повече силата си, ураганът обиколи земното кълбо четири пъти. Периодичните му пориви се усещаха още дълго след това.

Беше даден добър урок! Цял свят потрепера от ужас.

Легендата за престъплението на болшевиките, които уж се готвели да задушат света, се разсея. Името на Бейли не слизаше от устата на хората, след като той сам даде радиограмата „До всички! До всички! До всички!“, с която призоваваше хората да признаят властта му и да сложат оръжие. В най-пострадалите държави цареше паника. Печатът искаше примирие, предлагайки веднага да започнат преговори с мистър Бейли за споразумение.

И единствен Съветският съюз обяви, че няма да сложи оръжие, докато врагът не бъде победен. Това решение предизвика взрив от възмущение в печата на Германия, Англия, Франция и Съединените щати. Ако СССР се опъва, тогава европейските държави и Америка могат да сключат мир с мистър Бейли и без него. Ако пък СССР се противи на това, „срещу него ще се надигне целият свят“.

И наистина скоро правителствата на Германия, Франция, Англия и Съединените американски щати изпратиха до мистър Бейли радиограма, с която му предлагаха да изложи условията си за мир.

Бейли не ги накара да чакат много. Той ултимативно предложи три точки:

1. Повсеместно установяване на диктатурата на едрия капитал.

2. Физическо унищожаване на комунистите.

3. Монополът за продажба на въздух остава на мистър Бейли като гаранция, осигуряваща непоклатимостта на установяваната от него политическа система.

Най-после показа истинския си образ. Аз и до този момент се съмнявам дали той наистина е водил „външна търговия“ с Марс. Но „земните“ му цели ми станаха напълно ясни, когато узнах за този ултиматум. Бейли преследваше социално-политически задачи, той искаше завинаги да закрепости работническата класа, като й предоставяше възможността да работи за правото да диша, „да диша“ в буквалния смисъл на думата. Буржоазните правителства намериха условията на мистър Бейли за повече от приемливи. Но сред работническите маси ултиматумът предизвика най-жив протест. Капиталистите обаче се надяваха да се справят бързо с работниците. „Който е против нас, ще остане без въздух“ — отговаряха лаконично защитниците на споразумението с Бейли.

Светът беше изправен пред ново най-ужасно кръвопролитие. Впрочем реакционният печат (още на втория ден след ултиматума) заяви цинично, че този път революцията, ако работниците рекат да вдигнат революция, ще бъде „съвсем безкръвна“, като с това намекваха, че класовият враг ще бъде просто задушен.

Съобщих тези новини на Нора. Тя ги изслуша мълчаливо, само устните й трепнаха.

— Не може повече да продължава така — каза тя, като помълча. — Още днес трябва да поговоря с баща си. Елате в полунощ на нашата площадка. Ще ви разкажа всичко, което науча от него.

Вечерта при мене се отби мистър Люк. Той беше необикновено мрачен. Този път не ми предложи да играем на шах, а почна да се разхожда навъсен из стаята и да подвиква от време на време най-солени ругатни.

— Май нямате настроение, а, мистър Люк? — попитах го аз.

— Какво ти настроение — избоботи той. — Дано дяволите да им изтърбушат червата, и на мистър Бейли, и на всичките ви „другари“!

— Какво е станало, мистър Люк?

Люк застана, разкрачил широко крака, скръсти ръце на гърдите си и отговори с трагичен тон:

— Станало е това, че в градчето няма вече нито капка джин!

— Как тъй! — извиках аз учуден. — Че нима запасите на градчето се свършват?

— Свършиха се! — озъби се мрачно Люк. — Няма джин, а скоро няма да има и какво да ядем освен замразено месо! — Той помълча малко, сетне махна с ръка и продължи: — А бе какво ще крия! Вие и без това няма да избягате от този капан за мишки. Доставяха ни се запаси отвън, със самолети. Мистър Бейли през цялото време държеше връзка с външния свят. Въпреки всичкото му богатство, той сам нямаше да може да организира и да поддържа едно такова предприятие. Мистър Бейли не е сам. Той има много съюзници. И те през цялото време го подкрепяха, попълваха ни запасите… Но сега сме блокирани. Вашите летци — тях и бури не ги морят! — са направили такъв кордон, че гарга не може прехвръкна, камо ли самолет! Изпратихме до съюзниците си в Англия вече три отчаяни телеграми и получаваме един и същи отговор: „Няма възможност. Потърпете, скоро ще бъде сключен мир“. Потърпете! — завърши сърдито Люк. — Те там могат да търпят. А не питат какво ми е на мене тука!…

Това, което мистър Люк ми каза, беше за мене цяло откритие. Само в едно отношение Бейли излезе по-силен, отколкото го мислех. Оказа се, че той не се бори сам, а е начело на капиталистически заговор. Може би силите на целия международен капитал поддържаха Бейли. „Продавач на въздух“ — това беше само ловка маневра, за да не възбуди гнева на работниците и селяните срещу всички капиталисти. Работата беше представена така, сякаш някакъв маниак или злодей е завладял въздуха, а капиталистите само са принудени да приемат условията му!

От друга страна, както научих от Люк, положението на самия Бейли и на градчето му беше почти катастрофално. А капитулира ли градчето, ще се провали целият заговор. Работниците не знаеха това, не го знаеше и правителството на СССР. Неслучайно другите държави толкова бързаха да сключат мир с мистър Бейли. Настъпват решителни дни. Сега вече всички средства са позволени… И ако Нора няма сили да пречука мистър Бейли, тогава аз ще го направя!

Новините, които Люк ми съобщи, бяха толкова важни, че реших да го възнаградя и измъкнах изпод кревата си бутилка джин, с която се бях запасил преди седмица.

Като видя любимата бутилка, мистър Люк издаде нещо като ръмжене и се нахвърли на нея като звяр на плячка. Той започна да пие направо от бутилката и си пое дъх чак когато изкърка половината джин. После си избърса устните, запуши я грижливо, мушна я в джоба си, благодари ми и си отиде.