Франс Бенгтсон
Червеният змей (6)

Четвърта глава: КАК ХОРАТА НА КРОК ПРИСТИГНАХА В КРАЛСТВОТО НА РАМИРО И НАПРАВИХА СПОЛУЧЛИВО НАПАДЕНИЕ

Когато Орм остаря и разказваше приключенията си, той твърдеше, че не може да се оплаче от престоя си в кораба на Крок, въпреки че се присъединил към него не по собствено желание. От получения удар в главата бе страдал само няколко дни, а с мъжете се разбираше добре и те скоро престанаха да го смятат за пленник. С благодарност се сещаха за придобитите чрез него хубави овце, а с другите си качества той бе чудесен другар за плаване. Знаеше не по-малко балади от Берсе и от майка си бе научил да ги рецитира като истински поет. Можеше още така умело да разказва измислени истории, че всички им вярваха, макар че сам признаваше Токе за по-вещ в това изкуство. Затова мъжете го ценяха като добър и умен другар, които им помагаше Да прекарват приятно дългите дни на скука, когато плаваха с попътни ветрове и почиваха на греблата.

Някои от екипажа бяха недоволни, че Крок бе тръгнал от Бретан, без да се опита да поднови запасите от прясно месо; храната на борда вече започваше да понамирисва. Свинското беше гранясало, по сушената треска имаше плесен, яденето бе развалено, хлябът червясъл, а водата киселееше. Но Крок и другите, вече участвували в подобни походи, твърдяха, че това било нещо съвсем обичайно за моряците. Орм ядеше дажбата си с апетит, макар че често в това време описваше на останалите деликатесите, с които бе свикнал вкъщи. Берсе отбеляза, че според него боговете много мъдро разпоредили, когато човек е по море, с удоволствие да яде това, което в дома си не би предложил дори на робите и кучетата, а само на свинете, иначе дългите морски пътешествия щели да бъдат направо отвратителни.

Токе пък каза, че най-много го притеснява липсата на бира. Увери ги, че не е претенциозен и когато е необходимо, стомахът му приема почти всичко, включително и обувки от тюленова кожа, стига да е придружено от хубава бира, с която да смаже гърлото си. „Ужасно е — продължи той — да си представиш живота без бира независимо дали на сушата или в морето“, и зададе доста въпроси на евреина за качеството й в страната, за която пътуваха, без обаче да получи някаква информация за това. Разказваше на останалите истории за празненства и пиянски събирания, на които е присъствувал, и съжаляваше, че тогава не е пил повече.

На втората вечер в морето излезе силен вятър и надигна голямо вълнение. Моряците бяха доволни, че небето е ясно, защото се ориентираха по звездите. Крок се колебаеше дали е разумно да излиза в безкрайната морска шир; но по-мъдрите им другари твърдяха, че колкото и на юг да отплават, винаги ще виждат земя от лявата си страна освен в Ньорва Суид^[1], чиито води водеха към Рим, разположен в центъра на света Берсе каза, че онези, които плават от Норвегия за Исландия, са много по-зле, защото нямат наоколо си земя, където да се прислонят на завет, и само безбрежно море от всички страни.

Евреинът знаеше много за звездите и твърдеше, че е опитен навигатор; но се оказа безполезен, тъй като употребяваше различни наименования за небесните тела и освен това страдаше от морска болест. Същото сполетя Орм и двамата със Соломон висяха измъчени над планшира — бяха сигурни, че ще умрат. Евреинът стенеше сърцераздирателно на собствения си език в промеждутъците между повръщанията. Орм му нареди да млъкне, но той отвърна, че се моли на бога си, който е в буреносния вятър. Орм го сграбчи за врата и му каза, че въпреки ужасното състояние, в което се намира, все още има сили да го изхвърли през борда, ако продължава да вика — и без неговия бог около тях бушуват достатъчно ветрове.

Тези думи затвориха устата на Соломон и на сутринта вятърът утихна, морето се успокои н двамата се почувствуваха по-добре. Лицето на евреина бе зеленикаво, но той се усмихна приятелски на Орм — явно не му се сърдеше за предната нощ — и му посочи с пръст изгряващото над морето слънце. Каза, като с труд подбираше думите си, че това са червените криле на утринта далеч в морето и че там е неговият бог. Орм отвърна, че той, изглежда, е от тези божества, които предпочитат да стоят на почтено разстояние.

По-късно същата сутрин различиха в далечината планински очертания. Приближиха до брега, но трудно намериха тих залив, в който да пуснат котва. Евреинът каза, че тази част от крайбрежието му била непозната. Още щом слязоха, се натъкнаха на цели орди от местни жители, но те бързо се разбягаха. Хората на Крок претършуваха колибите им и се завърнаха с няколко кози, хранителни продукти и двама пленници. Запалиха огньове радостни, че са стигнали без премеждия сушата, и доволни отново да вкусят печено месо. Токе търсеше бира под дърво и камък, но успя да открие само няколко меха вино, което по неговите думи било толкова тръпчиво и кисело, че червата му се свивали, така че не можа да го изпие сам и даде остатъка на другите. Прекара вечерта в усамотение, като си пееше тъжно, а сълзите му се стичаха по брадата. Берсе ги предупреди да не го закачат, защото ставал опасен, когато се е напил до сълзи.

Соломон разпита пленниците и съобщи, че вече се намират в земята на кастилския граф и че мястото, към което ги води, е далеч на запад. Крок каза, че за да плават в тази посока, трябва да чакат други ветрове, а междувременно могат само да си почиват и да се хранят. Добави, че биха се озовали в трудно положение, ако ги нападнат силни врагове, докато вятърът духа откъм морето, или пък ако неприятелски кораби блокират изхода им от залива. Доколкото можеше, Соломон обясни, че подобна вероятност едва ли съществува, тъй като графът на Кастилия почти не разполагал с кораби, а щяло да му трябва доста време, за да събере достатъчно силна армия, с която да ги победи. Разказа им, че в миналото този граф бил могъщ владетел, но бил принуден да се подчинява на мавърския халиф на Кордова, та дори и да му плаща данък, защото сега в света нямало по-велик монарх от него освен германския император Ото и император Василий от Константинопол. Като чуха това, мъжете се разсмяха и казаха, че несъмнено евреинът говори неща, за които вярва, че са истина, но очевидно е зле информиран по въпроса. Попитаха го дали е чувал за крал Харалд от Дания и не знае ли, че няма по-могъщ владетел на света от него.

Орм беше все още изтощен от морската болест и нямаше апетит, това го безпокоеше и го караше да мисли, че страда от нещо сериозно — той непрекъснато се притесняваше за здравето си, — затова се сви пред огъня и заспа дълбоко. През нощта, когато целият лагер бе притихнал, Токе дойде и го събуди. С обляно в сълзи лице заяви, че той е единственият му приятел и ако му позволи, би желал да му изпее една песен, която в момента си е припомнил. Обясни, че в нея се разказва за две мечета и като дете я е научил на майчините си колене. Била най-хубавата песен, която някога е чувал. Като каза това, седна до Орм на земята и започна да пее. Орм пък имаше една особеност — не бе от най-общителните, когато току-що са го събудили от дълбок сън; но не протестира, само се обърна на другата страна и се опита отново да заспи.

Токе не успя да си спомни много от песента и пак посърна. Оплака се, че цяла вечер седи сам и никои не му прави компания. По най-много, каза той, го наранява това, че Орм нито веднъж не го е погледнал, за да го ободри. Досега винаги го е смятал за най-добрия си приятел, още от момента, в който за пръв път го видял. Но вече разбрал, че в крайна сметка той е само един мизерен негодник като всички други сконийци, и когато паленце като него не се държи както трябва, можеш само да му хвърлиш един як бой. Изричайки това; той се огледа наоколо за тояга; но Орм, който вече се беше разбудил напълно, седна. Токе го видя и се опита да го ритне, но още щом вдигна крак, Орм грабна от огъня една главня и я хвърли в лицето му. Както бе с едни крак във въздуха, Токе се сви, за да избегне удара, и падна по гръб. После скочи веднага с обезумяло от ярост и пребледняло лице. Орм също бе на крака и сега двамата стояха един срещу друг. Макар че нощта беше светла, виждаше се как очите на Орм искрят с опасен червен пламък. Той настървено се хвърли към Токе, който се опитваше да изтегли меча си. Преди да заспи, Орм бе оставил своя настрана и сега не бе имал време да го грабне. Токе бе едър и силен мъж, с яки бедра и огромни ръце, а Орм още не бе напълно възмъжал, въпреки че беше достатъчно силен да се справи с повечето от мъжете наоколо. С една ръка притисна в хватка врата на Токе, а с другата сграбчи дясната му китка, за да не може да извади меча; но Токе бе хванал здраво дрехите му. С рязко движение той вдигна Орм във въздуха и го просна по лице като морска звезда. Орм не разхлаби хватката си, въпреки че се чувствуваше така, сякаш гръбнакът му всеки момент ще се счупи, и като се извъртя, успя да натисне с коляно тила му. След това се хвърли назад, повличайки Токе върху себе си, напрегна всичките си сили и го обърна, притискайки го под себе си с лице в праха. Някои от другарите им вече се бяха събудили, а Берсе дотича с въже, като мърмореше, че друго не биха могли да очакват, след като са позволили на Токе да се натряска. Завързаха здраво ръцете и краката му, въпреки че той бясно се съпротивяваше. Но скоро се укроти и подвикна на Орм, че си е спомнил останалата част от песента. Започна да я пее, но Берсе го плисна с вода и той заспа.

Като се събуди на следващата сутрин и откри, че е завързан, Токе започна ужасно да ругае — изобщо не си спомняше какво се е случило. Разказаха му всичко и той беше много гузен заради държанието си. Обясни, че за нещастие става доста неприятен, когато се напие. Каза, че бирата го преобразява изцяло и сега разбира, че виното явно има същия ефект. Притеснен, попита Орм дали след ужасното му поведение предната вечер го смята за свой враг. Орм отговори отрицателно и добави, че с удоволствие би довършил двубоя по приятелски, стига Токе да пожелае това; но го помоли да обещае, че ще се въздържа от песни, защото според него стържещите звуци на козодоя и граченето на враните са далеч по-мелодични от нощните му серенади. Токе се засмя и даде дума, че ще се опита да развие способностите си в тази насока; по природа е кротък чоwек, освен когато бирата или виното го карат да пощръклее по този начин.

Всички смятаха, че Орм се е справил чудесно с положението, особено като се има предвид младостта му — малцина от тези, които са се приближавали до Токе, след като е достигнал сълзливия стадии, са се измъквали невредими. Ето защо Орм се издигна в очите на другарите си, а също и в своите собствени. След този инцидент те започнаха да го наричат Червения Орм не само заради цвета на косата му, а и защото се бе показал като мъж с характер, когото никой безпричинно не бива да предизвиква.

След няколко дни излезе благоприятен вятър и те отплаваха. Движеха се на разстояние от брега, за да избягнат опасните течения, и се насочиха на запад покрай земите на Рамиро, докато заобиколиха носа. После загребаха на юг покрай стръмния н набразден бряг, преминаха малък архипелаг, който им напомни на групата островчета край родния Блекинге^[2]. Най-после стигнаха до устието на някаква река. Точно нея търсеше евреинът. Навлязоха вътре с прилива и загребаха нагоре, докато стигнаха до бента. Там слязоха и спряха да обсъдят положението. Соломон им описа предстоящото пътешествие и каза, че смели мъже като тях могат да изминат разстоянието до крепостта за по-малко от два дни. Човекът, на който искаше да отмъсти, беше един от маркграфовете^[3] на Рамиро и се казваше Ордоно, по неговете думи „най-ужасният мошеник и бандит в целия християнски свят“.

Крог и Берсе го разпитаха подробно за крепостта, поискаха сведения за якостта и разположението й, за това колко е голяма армията, която я защитава. Соломон отвърна, че се намира в толкова скалиста и запустяла местност, та войската на халифа, която е предимно конница, не припарва там. Това я прави чудесно убежище за разбойници и зад стените й се крият огромни богатства. Построена е върху дъбови трупи и е защитена от земен насип, върху който има ограда от колове. Войниците й вероятно не наброяват повече от 200 души. Соломон смяташе, че сигурно няма да са особено бдителни заради изолираното й разположение; а освен това хората на маркграфа много често правят набези на юг и отсъствуват от крепостта.

Крок каза, че броят на защитниците го притеснява по-малко, отколкото насипът и оградата, защото ще им попречат да направят изненадваща атака. Някои мислеха, че ще бъде най-лесно да запалят оградата, но Берсе напомни, че пожарът може да обхване цялата крепост, а това значи, че няма да стигнат до богатствата й, каквито и да са те. Накрая решиха да се доверят на късмета си и да съставят плана на място. Споразумяха се да оставят на корабите четиридесет мъже, а другите да потеглят привечер, когато се разхлади. После теглиха жребий, за да определят кои ще останат, защото всички предпочитаха да присъствуват, когато се разпределя плячката.

Погрижиха се за оръжието си и прекараха в сън дневната жега, скрити в дъбова горичка. След това се подкрепиха с храна и пиене и щом се свечери, целият отряд, който наброяваше 136 мъже, тръгна на път. Крок вървеше начело заедно с евреина и Берсе, а останалите ги следваха. Едни носеха метални ризници, други — кожени нагръдници. Повечето бяха въоръжени с меч и копие, а някои имаха и бойни секири; всички носеха щит и шлем. Орм вървете до Токе. Той отбеляза, че след толкова седмици, прекарани на пейките за гребане, това е добра възможност да раздвижат ставите си преди боя.

Минаваха през гола пустош, в която нямаше никакъв признак па човешки живот; тези гранични области между християнското и андалузкото кралство отдавна бяха изоставени. Движеха се по северния бряг на реката и по пътя си прекосиха множество нейни притоци. Междувременно тъмнината се сгъсти и след няколко часа направиха почивка, изчаквайки да изгрее луната. После завиха на север покрай една долина; придвижваха се бързо по равния терен. Соломон се оказа добър водач — достигнаха околностите на крепостта още преди небето да просветлее. Скриха се в шубраците и пак починаха малко, взирайки се в мрачината, за да различат нещо па бледата лунна светлина. Видът на оградата ги обезсърчи — беше направена от необработени трупи с височина два пъти човешки бой, а огромната порта с укрепен свод направо вдъхваше страх.

Крок отбеляза, че лесно можели да я подпалят, но при всички случаи би предпочел да проникне вътре, без да използува огън. Все пак ако не открият друг начин, ще се наложи да струпат съчки в основата й и да ги запалят, като се надяват да не се възпламени цялата сграда. Попита дали Берсе има по-добро предложение, но той поклати глава, въздъхна и каза, че не се сеща за нищо друго, макар и той да не одобрява този метод. Соломон също не намери друго разрешение; промърмори, че трябва да се задоволи само да гледа как неверникът гори, а се е надявал на по-пълно отмъщение.

В този момент на разговора към Крок и Берсе се присламчи Токе и попита защо се бавят — започвал вече да ожаднява, а колкото по-скоро нападнели крепостта, толкова по-бързо щял да си намери нещо за пиене. Крок го осведоми, че проблемът е как да атакуват. Като чу това, Токе заяви, че ако му предоставят пет копия, ще им покаже, че е способен и на други неща, освен да гребе и да пие бира. Другите започнаха да го разпитват за плана му, но той отговори само, че ако всичко мине добре, ще им пробие път в крепостта, макар и да се наложи собствениците на копията да ги сглобяват отново, като си ги получат. Берсе, който го познаваше отдавна, им препоръча да го послушат. И така, донесоха копията, а Токе отсече върховете там, където металът се допира до дървото, така че от острието остана да стърчи къса дръжка. После обяви, че е готов да започнат. Двамата с Крок се запромъкваха тихо към крепостния вал, прикривайки се зад скали и храсти, а отзад ги следваха няколко отбрани воини. От вътрешността на крепостта пропяха петли, но иначе в нощта цареше абсолютна тишина.

Припълзяха към насипа близо до портата. Токе се изкачи до основата на оградата и заби едно от копията в процепа между два кола на разстояние няколко лакътя от земята, като го вклини здраво с въртеливо движение, използувайки цялата си сила. По-нагоре, в следващата пролука, вкара друго острие. Безшумно се увери, че и двете ще издържат тежестта, и стъпи внимателно на скъсените прътове. Постави трето, но от това положение се оказа невъзможно да го закрепи здраво, без да вдигне шум. Крок, който вече беше схванал идеята на Токе, му направи знак да слезе и прошепна, че сега ще трябва малко да почукат, дори с риск да обезпокоят съня на някои хора. После, хванал останалите две остриета в ръка, зае мястото му върху вече заздравелите стъпала и с няколко удара с опаката страна на брадвата заби копието на място. Веднага след това повтори същото с четвъртото и петото копие все по-високо нагоре по оградата. След като вклини и последното острие, се изкачи и стигна до върха й.

В този момент от крепостта се разнесоха викове, шум и суетня, пронизително засвириха рогове; но след Крок по стълбата на Токе по най-бърз начин се изкачваха и други викинги, присъединяваха се към него на върха. Вътрешната страна на оградата беше обточена с дървен мост, който служеше за площадка на стрелците. Крок и другарите му скочиха на него, сблъскаха се с няколко още сънени мъже, въоръжени с лъкове и копия, изтичали да ги пресрещнат, и ги повалиха. От земята вече ги обсипваха със стрели, даама паднаха, но Крок и останалите се затичаха по моста към портата и слязоха на земята с надеждата, че ще могат да я отворят отвътре и да пуснат другарите си. Там се развихри схватка, тъй като мнозина от защитниците на крепостта вече бяха притичали да отбраняват входа и с всяка изминала минута на помощ прииждаха нови подкрепления. Един от двадесетината мъже, последвали Крок, висеше от оградата със стрела в окото, а трима други бяха улучени при преминаването на моста. Но всички, които бяха успели да скочат невредими на земята, се групираха плътно във фаланга и с боен вик: „Напред!“ си пробиваха път с копие и меч към портата. Тук се озоваха наистина в тежко положение — беше много тъмно и враговете се трупаха както отпред, така и отзад.

Отвън в отговор се разнесе боен вик — чакащите на хълма мъже се бяха спуснали към насипа веднага щом бяха видели, че опитът да се прехвърли оградата е успял, и много от тях вече забиваха брадвите си в портата, докато други се катереха по стъпалата на Токе и скачаха вътре на помощ на другарите си. Тук се водеше ожесточено и доста хаотично сражение, трудно се разпознаваше кой е враг и кой — приятел. Крок повали неколцина с брадвата си, но после сам получи удар с тояга по врата. Нанесе го един огромен мъж с черна, сплетена на плитки брада, който, изглежда, бе водачът на защитниците. Шлемът на Крок отчасти притъпи силата на удара, но той се залюля и падна на колене. Накрая Токе и Орм успяха да си пробият път през масата от плътно преплетени хора и щитове, където копието беше напълно неизползваемо, по лепкавата н разхлъзгана от кръв земя, по която на няколко пъти едва не загубиха равновесие, и издърпаха резето на портата. Другарите им нахлуха вътре и защитниците, които не смогнаха да избягат, бяха победени и убити.

Сред християните настъпи ужасна паника, те бягаха, а смъртта буквално ги следваше по петите. Соломон, един от първите, нахлули през портата, се биеше въодушевено начело на викингите, препъвайки се в телата на убитите. Грабна някакъв меч от земята и го размаха над главата си. Крещеше през глъчката към другарите си и ги подканяше да бързат към главната постройка. Крок бе все още замаян от удара и не можеше да се изправи на крака. От мястото до портата, където лежеше, им извика да следват евреина. Много от викингите се спуснаха към къщите, които ограждаха вътрешната страна на насипа, за да утолят жаждата си или пък да търсят жени. Но повечето преследваха отстъпващите защитници чак до цитаделата, която се намираше в центъра на крепостта. Вратата й бе обградена от християни. Те се опитваха да влязат, но преди да успеят да я затворят, сред тях нахлуха преследвачите и вътре се разрази битка — нямаха друг избор, освен да се защитават. Едрият мъж със сплетената брада се биеше храбро, повали двама нападатели, но накрая бе притиснат до стената и падна на колене, тежко ранен от нанесените удари. Като го видя да се свлича, Соломон се хвърли върху му, сграбчи го за брадата и го заплю, хленчейки като пияница. Брадатият, сякаш вперил в него неразбиращ поглед, се търколи на една страна, склопи очи и умря.

Соломон започна да се жалва на висок глас как го измамили и не му дали, възможност истински да си отмъсти, как не могъл сам да убие своя враг. Щом видяха вожда си да пада, оцелелите християни престанаха да се отбраняват и се предадоха на милостта на победителите. Някои от тях те пощадиха, за да ги продадат в робство. След като добре си хапнаха месо и пийнаха вино и бира, викингите претършуваха крепостта за плячка. Бяха прекарали много седмици без жени. ето защо възникнаха спорове, когато откриха няколко, свити по ъглите. Струпаха цялата плячка на огромна камара — пари, украшения, оръжие, дрехи, брокати, ризници, принадлежности от домакинството. конски амуниции, сребърни съдове и какво ли не още — и след като я преброиха, се оказа, че надвишава и най-смелите им очаквания. Соломон им обясни, че тези съкровища са плод на многогодишно плячкосване из Андалусия. Крок, които вече бе на крака, превързал главата си с напоен във вино парцал, се радваше на гледката и единственото му притеснение беше дали на корабите ще се намери достатъчно място за всичко това. Берсе го увери, че ще успеят да го сместят.

— Никои — рече той — не се оплаква от тежестта на товара, щом собствената му плячка го кара да опъва греблата.

Остатъка от деня те прекараха в чревоугодничество и в чудесно настроение, после поспаха, а когато настъпи нощ, тръгнаха по обратния път към корабите. Всички пленници бяха тежко натоварени с плячка, а и самите те имаха доста за носене. В тъмниците на цитаделата откриха андалуски затворници, които, щом ги пуснаха, се разплакаха от щастие, но имаха прекалени окаян и немощен вид, за да пренасят товари, затова ги оставиха на свобода. Те придружиха викингите до корабите им и оттам продължиха със Соломон на юг към родината си. Викингите бяха отмъкнали няколко магарета и качен на едно от тях, Крок оглавяваше колоната с провиспали до земята крака. Зад него водеха останалите животни, натоварени с храна и бира, но техният багаж бързо се стопяваше, тъй като мъжете спираха честичко да си починат и се подкрепят.

Берсе ги подканяше напред, за да стигнат до корабите възможно нап-бързо. Страхуваше се да не ги преследват — някои от бранителите на крепостта бяха успели да избягат и може би бяха стигнали достатъчно далеч, за да потърсят помощ. Мъжете почти не обръщаха внимание на увещанията му — бяха в добро настроение и повечето от тях бяха замаяни от пиене. Орм бе взел бала коприна, бронзово огледало и висок стъклен бокал, който се оказа много неудобен за носене. А Токе бе поставил на рамото си голям дървен сандък, красиво инкрустиран и пълен с най-различни предмети. С другата ръка водеше някакво момиче, което си бе харесал и искаше да задържи колкото е възможно по-дълго. Беше в отлично разположение на духа и сподели с Орм надеждата, че то може да се окаже дъщеря на маркграфа; после пък стана меланхоличен и започна да се съмнява, че на борда ще се намери място за нея. Ходеше нестабилно от многото пиене, но девойката, която сякаш вече се бе привързала към него, внимателно го подкрепяше. Беше добре сложена и много млада. Орм призна, че не е виждал толкова хубаво момиче и че не би било зле да има късмета на Токе с жените. А той отвърна, че въпреки приятелството им не можел да я Дели с него, защото проявявал по-специален интерес и би Желал да я задържи за себе си, ако боговете проявят благоволение към него.

Най-после стигнаха до корабите. Моряците, останали на борда, засияха от щастие при вида на толкова много плячка. Предварително се бяха споразумели, че всички ще делят по равно. Мъжете изказаха благодарности на Соломон и му дадоха различни скъпи подаръци; след това той тръгна с освободените пленници — изгаряше от нетърпение да напусне християнските земи колкото е възможно по-бързо. Токе, който още не бе спрял да пие, се разплака, щом чу, че Соломон си е тръгнал. Завайка се, че сега няма кои да му помогне да разговаря с девойката. Извади меча си и бе готов да хукне след него, но Орм и останалите го укротиха, без да се наложи да употребят сила. Накрая, след като я завърза здраво за себе си, за да ме се измъкне или да не му я откраднат, докато спи, той се сгуши доволно на земята до нея.

На следващата сутрин започна разпределението на плячката, което се оказа немного лека задача. Всеки държеше да има абсолютно същия дял като останалите, но решиха Крок, Берсе, кормчиите и още един-двама да получат три пъти повече от другите. Дори тогава бе трудно да задоволят всички, въпреки че тази задача бе възложена на най-мъдрите измежду тях. Берсе каза, че до голяма степен дължат на Токе превземането на крепостта, затова той също трябва да получи троен дял; екипажът се съгласи с това. Токе пък отвърна, че предпочита да не увеличават плячката му, но да му позволят да качи момичето си на борда и да не възразяват срещу присъствието му там.

— Много искам да я заведа с мен вкъщи — рече той, — макар че не съм съвсем сигурен дали е дъщеря на маркграфа. Вече се разбираме чудесно и съм уверен, че като научи езика ни и можем да водим разговор, ще бъде още по-добре.

Берсе отбеляза, че това може да се окаже не особено бляскава перспектива за Токе. Корабите ще са така натоварени с плячка, добави Крок, че макар да са загубили в боя единадесет мъже, се съмнява да й намерят място на борда. Нещо повече, при това положение сигурно ще се наложи да оставят някои по-незначителни предмети.

Токе се изправи, вдигна девойката на раменете си и накара всички да я разгледат добре, да видят колко е красива, какво хубаво тяло има.

— Няма съмнение — продължи той, — че е в състояние да възбуди страстите на всеки мъж. Хайде, ако някой от вас я желае, с удоволствие ще се бия с него, тук на място, с меч или с брадва — с каквото оръжие си избере. Победителят ще задържи момичето, а онзи, който умре, ще облекчи товара на кораба повече, отколкото тя би натежала. По такъв начин съвсем честно ще могат да я взема.

С една ръка девойката се държеше здраво за брадата на Токе; поруменя, замърда с крака и закри с другата ръка очите си. После я свали и сякаш се наслаждаваше на мъжките погледи. Съгласиха се, че предложението на Токе е хитро измислено, но никои не пожела да се бие — всички го харесваха, а и се страхуваха от него — беше силен и умееше да върти оръжието.

След като разделиха цялата плячка и я натовариха, те решиха, че Токе може да качи момичето при Крок, макар корабът му да беше претъпкан — заслужаваше тази награда заради участието си в щурмуването на крепостта. После обсъдиха обратния път. Решиха, че ако времето е лошо, ще се движат покрай бреговете на Астурия и Франкските земи. В противен случай щяха да се опитат да стигнат до Ирландия и оттам да продължат за родината, заобикаляйки Шотландските острови. С плячката, която носеха, биха поели излишен риск да плават в открито море, където можеха да срещнат други кораби.

Ядоха и пиха до насита, сега имаха големи запаси, дори повече, отколкото можеха да вземат със себе си. Мъжете бяха радостно възбудени, говореха какво ще си купят с новопридобитото богатство, когато се върнат у дома. Крок вече се бе възстановил, но капитанът на един от другите кораби беше загинал при крепостта и Берсе зае неговото място. Токе и Орм седнаха отново на веслата си в кораба на Крок и загребаха с лекота по течението. Токе зорко наблюдаваше девойката, която повечето време седеше до него; внимаваше да не би някой да приближи до нея, без да има причина за това.