Франс Бенгтсон
Червеният змей (14)

Дванадесета глава: КАК ОРМ СЕ ЗАВЪРНА ВКЪЩИ СЛЕД ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Крал Харалд екипира за похода си двадесет кораба. Дванадесет от тях бяха за Стюрбьорн, а с останалите смяташе да поддържа авторитета си в Сканьор; винаги се налагаше да има повечко войници подръка, докато събира данъка за херингата. Подбираше екипажа много внимателно; нямаше датчанин, който да не изгаря от желание да служи на някой от корабите, предназначени за Стюрбьорн. Всички знаеха, че могат да спечелят богата плячка.

Много мъже пристигнаха в Йелинге, за да постъпят във флотата. След като крал Харалд направи избора си измежду останалите, Орм и Токе се опитаха да наемат гребци, които да ги закарат до дома с кораба на Алмансур; но искаха много висока цена, а на тях не им се харчеше вече от спечеленото, особено сега, когато бяха тъй близо до родните си места. В крайна сметка, за да си спестят разходите, се споразумяха така с един мъж от Фюн, на име Аке: той да купи кораба, а в замяна да наеме екипаж и да заведе всекиго до дома му: Орм във Възвишението и Токе в Листер. Поемаше и задълженията за прехраната по пътя. Пазариха се много, а в един момент дори изглеждаше, че Токе и мъжът от Фюн ще се сбият — Токе настояваше освен превоза да получи и известна сума, твърдеше, че макар и неголям, корабът е съвсем нов, много устойчив и издръжлив. Аке не бе съгласен с неговата преценка. Протестираше, че е чуждестранен, по-лошо изработен и няма никаква практическа стойност, че и без това той губи от сделката. Накрая помолиха Халбьорн, камериера, да им бъде арбитър и до бой не се стигна, но Орм и Токе не спечелиха почти нищо от пазарлъка.

И двамата нямаха желание да се включат в похода на Стюрбьорн; мисълта им бе заета с други неща, а Орм се възстановяваше много бавно, дори мислеше, че ще остане инвалид за цял живот. Беше му мъчно, че трябва скоро да се раздели с Юлва. Сега тя бе постоянно придружавана от две възрастни жени. Те следяха двамата с Орм да не прекаляват със срещите си; и макар че си изпълняваха съвестно задълженията, често се оплакваха, че крал Харалд е възложил прекалено тежка задача за старите им кокали.

Когато най-после флотата бе готова да отплава, кралят помоли епископа да благослови всички кораби, но отказа да го вземе със себе си, защото всеизвестно бе, че свещениците носят лошо време в морето. Епископът искаше да иде в Сконе, за да посети своите събратя духовници и църквите там, да отчете броя на извършените покръствания. Но крал Харалд възрази, че трябва да чака някой друг кораб да се запъти натам, кълнеше се, че никога не би взел със себе си на път дори обикновен свещеник.

— Много съм стар, за да предизвиквам съдбата — добави той. — Всички моряци знаят, че пиратите, водните троли и разните обитатели на морето мразят най-много мъжете с бръснати глави и още щом напуснат сушата, им поставят клопки, за да ги удавят. Веднъж племенникът ми Харалд Златния се връщал от Бретан. Зад греблата седели много роби, които наскоро били пленени. Изведнъж се натъкнали на буря, виелица и силно вълнение, въпреки че било още ранна есен. Малко преди корабът да потъне, той се замислил; тогава открил сред гребците двамина с бръснати глави. Хвърлил ги зад борда и от този момент нататък се радвали на чудесно време. Но е могъл да направи такова нещо, защото е езичник; аз не бих си позволил да удавя един епископ, за да оправя времето. Така че епископ Попо ще трябва да остане тук.

На сутринта, определена за отплаване на флотата, същата, в която Орм и Токе смятаха да заминат, крал Харалд се появи на кея, готов да се качи на кораба си. Носеше бяло наметало и сребърен шлем; обкръжен бе от огромна свита, а отпред се вееха знамената му. Щом стигна до кораба на Орм, той се спря, направи знак да го почакат и се качи да поговори с него насаме.

— Оказвам ти публично такава чест — рече той, — за да покажа приятелските си чувства. Не искам никой да помисли, че сме във вражда, защото още не съм ти обещал ръката на дъщеря си. Сега тя е затворена в помещенията на жените и причинява там доста неприятности. Напористо момиче е; ако беше на свобода, сигурно би дотърчала на кораба ти веднага щом ми види гърба, за да те увещава да я вземеш, а това щеше да се отрази зле и на двама ви. За известно време с теб ще трябва да се разделим. За съжаление в момента не разполагам с достатъчно ценен подарък, с който да ти се отблагодаря за камбаната, но съм сигурен, че няма да е така, когато се върнеш наесен.

Беше чудесна пролетна утрин, небето синееше, духаше лек бриз и крал Харалд бе във весело настроение. Внимателно разгледа кораба, отбеляза чуждестранната му направа; той бе наясно с морските съдове, разбираше от палуби и гребни ключове не по-малко от всеки корабостроител. Откри и някои особености, които си струваше да коментира. През това време, залитайки под тежестта на огромен сандък, на борда се качи Токе. Присъствието на краля сякаш го стресна, но той внимателно свали сандъка на палубата и се приближи, за да го поздрави.

— Какъв обемист товар си нарамил — рече кралят. — Какво има вътре?

— Някои дреболии за старата ми майка, ако е още жива — отвърна Токе. — Хубаво е човек да занесе подарък при положение, че е пътувал дълго като мен.

Крал Харалд кимна в знак на съгласие и каза, че му е приятно да види млади хора, които все още уважават и обичат родителите си, като добави, че в собственото му семейство не се забелязва подобно нещо.

— А сега — рече той и се настани върху сандъка на Токе, — преди да се сбогуваме, мога да изпия чаша бира. Ожаднях.

Сандъкът изскърца под тежестта му и Токе с разтревожен вид пристъпи към него; но дървото издържа. Орм източи една халба от бъчвата и я предложи на краля, който я пресуши и им пожела добър път. Избърса пяната от брадата си и помоли да му налеят още, като отбеляза, че бирата е най-вкусна в морето. Орм му напълни халбата. Той я изпи бавно; после им кимна за сбогом, слезе на брега и се запъти към своя огромен кораб. Знамената му вече се вееха на мачтата — представляваха два черни гарвана с разперени криле, извезани върху алена коприна.

Орм изгледа Токе с любопитство и попита:

— Защо си толкова блед?

— И аз като всички си имам грижи — отвърна той. — Ти самият също не цъфтиш от щастие.

— Знам какво оставям след себе си — рече Орм, — но и най-проницателният човек не би могъл да предскаже какво ме очаква и дали лошите ми предчувствия ще се окажат верни.

Най-после всички кораби отплаваха и поеха всеки по своя курс. Крал Харалд и флотата му се отправиха на изток през архипелага, а корабът на Орм потегли на север покрай брега към най-високата точка на Сяланд. Кралските кораби имаха попътен вятър и бързо започнаха да изчезват в далечината. Токе се взираше след тях, докато платната им се превърнаха в малки точици. После рече:

Тромаво приседна датският монарх на капака крехък и примрях от страх, че под тежестта на седналия мъж може да се счупи нещо изведнъж.

Отиде при сандъка, отвори го и извади съдържанието му — оказа се, че това е мавърската девойка. Имаше блед и нещастен вид, в сандъка бе тясно и задушно, а беше прекарала там доста време. Щом Токе я освободи, коленете й се подкосиха и тя се свлече на палубата, задъхваше се и трепереше ни жива, ни умряла. Токе й помогна да стане и тя се разрида, озъртайки се с ужас наоколо.

— Не се бой — промълви той. — Вече е много далеч. Пребледняла, с разширени от страх очи, тя седна на дъските и мълчаливо заоглежда кораба и екипажа му; а гребците, не по-малко ококорени, се втренчиха в нея и се питаха какво ли значи всичко това. Но най-блед от всички бе Орм, в погледа му се четеше неописуем ужас, сякаш току-що го бе сполетяло голямо нещастие.

Аке, господарят на кораба, сумтеше нещо, мънкаше и си подръпваше брадата.

— Не споменахте нищо за жена, когато сключвахме сделката — обади се той. — Трябва поне да знам коя е и защо я качихте на борда по този начин.

— Това не те засяга — мрачно отвърна Орм. — Ти се грижи за кораба, а ние ще си гледаме нашата работа.

— Който отказва да отговаря, може да крие опасни тайни — рече Аке. — Не живея в Йелинге и не зная какво става там, но не е нужно да си много умен, за да се досетиш, че тук има нещо гнило, което може да ни докара маса неприятности. От кого сте я откраднали?

Орм седна върху една намотка въже и сключи ръце на коленете си, обърнат с гръб към Аке. Без да поглежда назад, му отговори с равен тон.

— Давам ти две възможности: или ще си държиш езика, или ще те хвърлим в морето с главата надолу. Избирай, но бързичко, защото джафкаш като помиярче и ми надуваш главата.

Мърморейки, Аке се отдалечи, извърна се и се изхрачи. Запъти се обратно към кормилното гребло; по движенията му личеше, че е мрачен и замислен, че настроението му е спаднало. Но Орм не помръдна, седеше мълчалив и гледаше с празен поглед.

След малко девойката се посъживи, дадоха й нещо за подсилване, но то моментално й разбърка стомаха. Тя застена, увисна над планшира и утешителните думи на Токе съвсем не можеха да я успокоят. Накрая той я остави на мира, само я привърза с въже, за да не падне, и седна до Орм.

— Най-лошото отмина — рече той, — но не мога да отрека, този начин да се сдобиеш с жена е свързан с доста безпокойства и нервно напрежение. Повечето мъже не биха дръзнали да го сторят, но пък аз винаги съм имал невероятен късмет.

— Едно е сигурно — обади се Орм, — по-добър е от моя.

— Не съм убеден в това — възрази Токе. — Късметът ти винаги е работел добре. А една кралска дъщеря представлява много повече от жената, която взех аз. Затова не трябва да съжаляваш, че не постъпи като мен. Дори и аз нямаше да мога да отвлека така строго охранявана девойка.

Орм се засмя през зъби. Известно време мълча; после нареди на Рап да смени Аке на кормилото — ушите му така се бяха наострили, че за малко да се скъсат от напрежение. После се обърна към Токе:

— Мислех, че ни свързва здраво приятелство, толкова години сме прекарали заедно. Но както казват старите хора, много време трябва да мине, за да докажеш, че си мъж. Ти въвлече и двама ни в тая твоя лудория и се държа така, сякаш аз не съществувам или не си струва да се притесняваш заради мен. Токе му отговори:

— Имаш една черта, Орм, която не подхожда на водач като теб — обиждаш се много лесно. Повечето хора биха се възхитили как съвсем сам отвлякох момичето, без да изложа на опасност някой друг, а ти смяташ, че е обидно, защото не съм ти казал всичко предварително. Какво приятелство е това, щом такова малко камъче може да го разклати?

Орм го изгледа пребледнял от ярост.

— Толкова си шашав, че едва се траеш! — каза той. — Не ми влиза в работата какви начини използуваш, за да си осигуряваш жени, или дали криеш намеренията си! Това, което ме интересува, е, че сега ни навлече гнева и враждебното отношение на крал Харалд, затова където и да отидем из датското кралство, навсякъде ще ни преследват. Ти си взе избраницата, а на мен завинаги ми пресече пътя към моята. Не е нужно да си обидчив, за да се възмутиш от подобна проява на приятелски чувства.

Токе не успя да възрази срещу това обвинение, но бе принуден да признае, че не е погледнал на нещата от тази страна. Опита се да успокои Орм, като твърдеше, че кралят е вече стар, с крехко здраве и надали ще живее още дълго. Това бе малка утеха за Орм и колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-безвъзвратна изглеждаше раздялата му с Юлва и гневът му нарастваше.

Спряха да прекарат нощта в подветрената страна на едно заливче и запалиха на две места огън. Около единия седнаха Орм, Токе, Рап и Мира, а Аке и хората му се настаниха край другия. Никой от викингите не бе разговорлив, но другите мъже не спираха възбудено да шепнат и да обсъждат нещо. Говореха много тихо, та не се чуваше за какво става дума.

След като се нахраниха, жената се сви до огъня и заспа, покрита с една наметка. Орм и Токе седяха мълчаливо на известно разстояние един от друг. Започна да се свечерява, излезе студен вятър и морето стана оловносиво; от запад се зададе буреносен облак. На няколко пъти Орм въздъхна дълбоко, като дърпаше брадата си. И на двамата им бе причерняло от яд.

— Най-добре ще е да уредим този въпрос — промълви Токе.

— Както кажеш — отвърна Орм.

Рап се бе отдалечил да събира дърва за огъня и връщайки се, чу последните им думи. Бе мълчалив човек и рядко се месеше в чуждите работи. Но сега се обади:

— Вие двамата ще направите най-добре да оставите сметките си за по-късно, сега имаме да вършим други неща. Мъжете от екипажа са четиринадесет на брой, а ние сме трима; това съвсем не е малка разлика.

Попитаха го какво има предвид.

— Смятат да ни убият заради жената — отговори Рап. — Чух ги, като събирах дърва.

Орм се изсмя и се обърна с укор към приятеля си:

— Хубава каша забърка.

Токе тъжно поклати глава. С разтревожени- очи се се взираше в спящата край огъня жена.

— Нищо не мога да променя — отрони, той. — Сега най-важното е да решим кой е най-добрият начин да се измъкнем. Мисля, че е най-разумно да ги убием всички както са седнали, докато още обсъждат плана си. Много са, но далеч не са мъже като нас.

— Утре май ще имаме бурно време — обади се Рап, — затова не можем да си позволим да ги убием — ще ни трябват на кораба; освен ако искаме да прекараме остатъка от живота си тук. Но каквото и да е, трябва да действуваме незабавно, иначе нощта ни ще бъде тежка.

— Тия от Фюн са глупаци — рече Токе. — Като убием Аке и още един-двама, другите ще се изпопребият да изпълняват заповедите ни. Но ти решаваш какво да правим, Орм. Може би ще е по-добре да изчакаме да заспят и тогава да ги нападнем.

Меланхолията на Орм го напусна веднага щом разбра, че предстои работа. Стана и се престори, че взема вода, за да може добре да разгледа групата около съседния огън, без да привлече вниманието.

— Там са дванадесет — каза той, сядайки обратно на мястото си. — Значи може незабелязано да са изпратили двама навътре в сушата за помощ. Ако е така, скоро ще се видим обградени от безброй врагове. Трябва, без да се бавим повече, да уредим въпроса. Явно не са особено предвидливи и не им се бие, иначе биха се опитали да надвият Рап, когато беше сам в гората. Сега ще им покажем, че трябва да изпипват повече нещата, когато имат насреща си мъже като нас. Ще отида сам и ще ги заговоря; когато погледът им се впери в мен, приближете тихо изотзад и сечете бързо, или лошо ни се пише. Няма как трябва да отида без щита си.

Взе една използувана халба и се запъти към съседния огън, за да я напълни от бъчвата, която бяха донесли на брега и бяха поставили там. Двама-трима от екипажа вече бяха легнали да спят, но повечето седяха будни; очите им следяха приближаващия се Орм. Той напълни халбата, издуха пяната и отпи голяма глътка.

— В бъчвата ти има изгнило дърво — каза той на Аке, — бирата вече намирисва.

— Беше достатъчно добра за крал Харалд — троснато отвърна Аке, — трябва и теб да задоволи. Но мога да ти обещая, няма да ти се наложи да пиеш от нея още дълго.

При тези думи мъжете се изсмяха. Орм му подаде чашата, сякаш не бе забелязал нищо нередно.

— Опитай сам — рече той — и провери дали казвам истината.

Аке я пое, без да се отмести. Щом я допря до устните си, Орм ритна с все сила дъното н и ченето на Аке увисна счупено чак до гърдите.

— Не мирише ли на дърво? — запита Орм, като в същия миг изтегли меча от ножницата и повали мъжа до себе си в момента, когато той скочи на крака.

Останалите, зашеметени от светкавичния развой на нещата, едва имаха време да грабнат оръжието си, когато Токе и Рап ги нападнаха в гръб. После вече нямаше време да показват колко са юначни. Аке и още четирима бяха убити; двама побягнаха в гората. Другите хукнаха към кораба, за да се защитават там. Орм им извика да хвърлят оръжието, обеща да им пощади живота, ако се подчинят. Но те започнаха да се колебаят, не знаеха дали да му повярват.

— Не можем да сме сигурни, че ще удържиш на думата си — викнаха те в отговор.

— Вярно е — отвърна Орм. — Можете само да се надявате, че съм по-малко коварен от вас.

Шепнешком започнаха да се съветват; после се провикнаха, че предложението му не звучи много убедително, че предпочитат да си запазят оръжието, а викингите да ги пуснат да си вървят, като задържат кораба и всичко останало.

— Ето ви тогава друго уверение — изкрещя Орм. — Ако не се подчините моментално, ще убия всички на място. Може би това ще ви успокои.

При тези думи той подскочи и се прехвърли на кораба; тръгна бавно срещу тях, без да чака Токе и Рап. Някой от екипажа беше хвърлил камък и бе избил от главата му шлема; беше присвил очи от ярост, а Синия език блестеше мокър в ръката му. Крачеше напред и ги измерваше с поглед, сякаш бяха хрътки, които си просеха камшика. Тогава мъжете се подчиниха, хвърлиха оръжието, мърморейки ужасни ругатни по адрес на Аке. Бяха вбесени, че нищо не бе станало така, както им беше обещал.

Беше се стъмнило, вече вилнееше силен вятър, но Орм сметна за неразумно да останат в залива. Ако се забавят, каза той, ще ги нападне цяла армия верни сяландци, за да върне робинята на законния й господар. Затова, независимо от тъмнината и лошото време, както и от малобройния екипаж, според него нямат друг избор, освен риска да излязат в открито море. Страхуваше се, че поради глупостта на Токе щели още дълго ще ги преследват по петите.

Без да губят време, те бързо качиха на борда сандъка с провизиите и бъчвата бира. Момичето се подчини безропотно, но се разплака и стисна зъби от страх пред изгледите да плава в такова време. Орм надзираваше пленниците при греблата с изваден меч, докато Токе и Рап товареха нещата. Токе беше много тромав и несръчен и Орм ядосано им извика да побързат.

— Дървото е хлъзгаво, не мога да го хвана добре — отвърна Токе измъчено. — Ръката ми нещо не е наред.

Орм никога не го беше чувал да говори по този начин. Десницата му бе разрязана между средния и безименния пръст, така че два; пръста стърчаха на една страна, а другите два — на друга.

— Не ме безпокои загубата на кръв — рече той, — а това, че тази ръка няма да ми помогне много при гребането през нощта. Лоша работа, ако искаме да се измъкнем преди изгрев слънце от тоя залив, ще трябва доста да се потрудим.

Изплакна с вода ръката си и се обърна към жената.

— Бедна моя Мира, досега винаги ми беше в помощ — рече той, — макар и да поех повечето неща в свои ръце. Сега да видим ще можеш ли да ми помогнеш пак.

Тя избърса сълзите и разгледа ръката му. Леко изстена, като видя колко сериозна е раната. Все пак сръчно започна да я превързва; каза, че би било по-добре, ако можеше да я промие с вино и да я увие в паяжина, но след като нямаше, се справи само с вода, трева и сдъвкан хляб. После я завърза с бинтове, които раздра от дрехите си.

— И от най-непотребните неща може да се извлече полза — възхити се Орм. — А сега и двамата сме леваци.

От начина, по който говореше, личеше, че ядът му към Токе се е уталожил.

Отплаваха. Седмина гребяха, а Токе седеше на кормилното гребло. От времето, когато бе изнемогвал като корабен роб, Орм не помнеше да се е трудил така, както сега — за да изведат кораба от залива, да заобиколят носа и да излязат откъм подветрения.бряг. Държеше копието си готово да убие първия пленник, конто се опита да помръдне. Затова, когато един от тях не загреба достатъчно дълбоко и падна по гръб, той побърза да се изправи на седалката и моментално продължи да гребе. Жената седеше сгушена в краката на Токе и въртеше очи от уплаха и притеснение. Токе я подпираше; помоли я да вземе кофата и да изгребва водата.

Тя се опита да изпълни това, но не постигна нищо — корабът бе наполовина потопен, докато най-сетне заобиколиха носа и бяха в състояние да опънат платната и да изхвърлят излишната вода.

През остатъка от нощта се оставиха в ръцете на стихията. Орм сам пое руля, но успяваше единствено да държи курс на североизток с надеждата, че вятърът няма да изтласка кораба на сушата преди зазоряване. Никой не вярваше, че имат големи шансове в такава буря, по-ужасна дори от тази, която бяха преживели на път за Ирландия. По едно време Рап се обади:

— На борда имаме петима невъоръжени пленници, те са в наша власт. Оттук нататък надали ще ни бъдат полезни като гребци, но може да успеят да умилостивят бурята, ако ги принесем в жертва на морските хора.

Токе се съгласи, че предложението е чудесно, но смяташе първоначално да хвърлят зад борда един-двама и да видят дали това ще даде резултат. Орм пък възрази, че изобщо не бива да ги пипат, тъй като са обещали да им пощадят живота.

— Ако искаш да поднесеш дар на морските хора — обърна се той към Токе, — предлагам това да бъде твоята жена. Мисля, че действително ще ни бъде от полза, ако се отървем от тази, която ни докара толкова нещастия.

Токе отговори, че няма да позволи такова нещо, докато още диша и е в състояние да държи меч.

Не говориха повече по-този въпрос. Призори заваля като из ведро, дъждът ги обгръщаше, сякаш бе димна завеса; бурята започна да утихва. Когато просветля, различиха пред себе си бреговете на Халанд и успяха най-после да приютят кораба в едно заливче; ветрилото му бе раздрано, а вътрешността бе пълна до половината с вода.

— Тия дъски ме докараха тук чак от гробницата на свети Яков — рече Орм. — Сега ми остава още малко път. И ще се върна вкъщи без огърлицата и без камбаната на свети Яков, макар че не спечелих много, като ги подарих.

— Носиш меч и кораб у дома — отвърна, Токе, — а аз — меч и жена. Малцина от тези, който тръгнаха с Крок, могат да се похвалят с такава плячка.

— Но над нас тегне и ужасният гняв на краля — додаде Орм, — а по-страшна тежест едва ли могат да ти окачат на врата.

Премеждията им вече бяха свършили. Свалиха петимата пленници на брега и ги пуснаха да си вървят; после си починаха малко и поправиха кораба и ветрилото. Щом времето се оправи, подгонени от лекия бриз, отплаваха надолу покрай брега. Сега дори жената беше в добро настроение и им помагаше с разни дреболии, така че Орм започна да понася присъствието й.

Надвечер приближиха плоските скали под къщата на Тосте; край тях, когато за последен път видяха това място, леко се поклащаха корабите на Крок. Изкачиха се по пътеката, която водеше към постройката; Орм вървеше начело. Близо до брега пътят пресичаше пенесто поточе — три греди образуваха дървено мостче над него. Орм се обади:

— Внимавайте с лявата! Гнила е.

Взря се в дървото и каза:

— Така си беше още преди да напусна дома. Всеки път, когато баща ми минаваше оттук, казваше, че веднага ще нареди да го поправят. А виждам, стои си така и не се е разпаднало, макар да ми се струва, че много дълго съм отсъствувал. Щом мостчето още държи, нищо чудно и старецът да е жив.

Малко по-нататък на едно високо дърво видяха щъркелово гнездо и самата птица, кацнала на него. Орм се спря и изсвири с уста; в отговор щъркелът плесна с криле и заграка с клюн.

— Помни ме — рече той. — Същият е. Сякаш вчера беше, когато за последен път си говорихме така.

После преминаха през залостената порта. Орм предупреди:

— Добре я затворете. Майка ми много се ядосва, когато има избягали овце, а ако не е в настроение, това се отразява на вечерята.

Чу се кучешки лай. На вратата се появиха някакви мъже и се облещиха, като видяха приближаващите викинги. После между отрупаните хора се провря жена и излезе напред. Беше Аса. Изглеждаше бледа, но иначе бе все така жизнена и пъргава както последния път, когато Орм я бе видял.

— Орм — промълви тя и гласът й потрепера. — Най-после господ чу молитвите ми.

— Напоследък май му проглушават ушите с молитви — рече той. — Никога не съм си представял, че и ти ще се покръстиш.

— Самотно ми беше — отвърна Аса. — Но сега всичко е наред.

— Мъжете отплаваха ли вече? — попита Орм.

— Никой не остана — отговори ти. — Од не се завърна у дома в годината, когато ти замина, а Тосте умря преди три години, по времето на голямата болест по добитъка. Но аз успях да оцелея, защото приех новата вяра. Тогава разбрах, че господ ще чуе молитвите ми и ти ще се върнеш при мен.

— Имаме много да си разказваме — рече Орм. — Но добре ще е да похапнем първо. Това са моите хора, а жената е чужденка и принадлежи другиму.

Аса обяви, че сега Орм е господар на къщата и неговите приятели са и нейни. Влязоха вътре; отнасяха се с тях като с герои. Очите й се насълзиха, когато носеше на масата най-любимите му ястия. Имаха много неща да си казват и това отне няколко последователни вечери. Не споменаха нищо за начина, по който Токе се бе събрал с жена си — Орм не искаше да помрачава радостта на майка си така скоро след завръщането си. Аса веднага хареса Токе, грижовно и умело превързваше ранената му ръка и тя бързо започна да заздравява; бе майчински настроена и ласкава към Мира, макар че почти не можеха да разговарят; възхищаваше се от красотата й, от черната й коса. Разочарована бе, че Орм и другарите му не искаха заедно с нея да благодарят на бога за щастливото завръщане, но беше прекалено доволна, за да се обиди от това. Каза, че Орм и останалите ще разберат тия неща по-добре, когато остареят и помъдреят.

В началото това безгрижие и мекота у Аса се сториха на, Орм малко странни; минаха цели шест дни, докато отправи първата остра забележка към прислугата — тогава тя отново заприлича на себе си.

Орм и Токе се бяха сближили отново, но никой не споменаваше името на Юлва. Когато разказваха на Аса за преживелиците си, след като отплавали с Крок. Орм почувствува как старата му привързаност към Токе се съживява и го хвалеше красноречиво. Но щом мислите му се насочеха към Юлва, настроението му помръкваше — тогава Токе и жена му не бяха приятна гледка за него. С всеки изминал ден Мира ставаше все по-хубава, през цялото време пееше и се смееше; двамата с Токе бяха толкова щастливи, че нямаха време да забележат чуждите грижи. Аса им предсказа, че ще си родят хубави деца, и Мира, когато й обясниха това, се усмихна и обясни, че правят всичко, което е по силите им, за да стане така. Аса пък спомена, че трябва вече да търси жена и за Орм, но той с мрачен вид отвърна, че не бърза толкова.

При това положение за Токе не бе препоръчително да се връща по море, поне докато корабите на крал Харалд бяха в Сканьор. Затова реши да тръгнат за Листер по суша сами с жена си (Рап щеше да остане с Орм) и купи ездитни коне. Заминаха рано една сутрин, като благодариха на Аса за гостоприемството; а Орм ги придружи донякъде, за да им покаже пътя за Листер.

— Тук трябва да се разделим — каза той. — От все сърце вя желая добър път. Но едва ли имаме основание да чакаме добро от бъдещето, крал Харалд няма да се успокои, докато не ви открие, където и да избягате.

— Боя се, че така ни е било писано — отвърна Токе. — И макар че сме кротки хора, кралете ни носят нещастие. Алмансур, крал Свен, сега и крал Харалд — превърнахме ги всички в свои врагове; а този, който занесе главите ни на кой да е от тях, ще бъде щедро възнаграден. Все пак аз възнамерявам да си пазя моята.

Така се разделиха. Токе и Мира тръгнаха на изток и се скриха в гората, а Орм се върна вкъщи, за да разкаже на Аса за опасността, която ги грози.