Франс Бенгтсон
Червеният змей (3)

Първа глава: ЗА СТОПАНИНА ТОСТЕ И НЕГОВОТО ДОМАКИНСТВО

По крайбрежието хората живееха събрани в села отчасти за да осигурят по-добре препитанието си и да не зависят единствено от собствения си улов и късмет, а също и за по-голяма безопасност. Корабите, заобикалящи полуостров Сконе, често изпращаха на брега грабителски шайки — напролет, за да попълнят без много разходи запасите си от прясно месо за дългия път на запад, а през зимата, за да не се връщат с празни ръце от загубени войни. Ако надушеха, че през нощта на брега са слезли разбойници, хората надуваха роговете си, за да могат съседите на нападнатите да им се притекат на помощ. В по-големите села понякога дори се случваше останалото по домовете население да превземе един-два кораба от някои недостатъчно предпазливи чужденци и да покаже собствени трофеи на морските воини, когато те се завърнат у дома за зимния си престой.

Но някои богати и горделиви притежатели на кораби намираха за неприятно близкото съседство и предпочитаха да живеят откъснато, тъй като дори и да пътуват по море, те можеха да поддържат платени войници, които да живеят в домовете им и да ги защитават. В областта Възвишението живееха много такива знатни господари и богатите танове там се славеха като най-гордите владетели в цялото датско кралство. Когато си бяха у дома, те често враждуваха помежду си, въпреки че именията им бяха разположени на голямо разстояние едно от друго; но повечето време прекарваха по чуждите земи, от детинство бяха свикнали да се взират в морето, гледаха на него като на собствено владение и всеки, който дръзнеше да наруши границите му, трябваше да отговаря за това.

В тази област живееше един стопанин на име Тосте — достоен мъж и опитен моряк. Продължаваше да управлява кораба си, въпреки че не беше вече млад, и през лятото тръгваше към далечни брегове. Имаше роднини сред викингите, заселили се в Лимърик, Ирландия, и всяка година отплаваше на запад, за да търгува с тях и да помага на главатаря им, потомък на Рагнар Рунтавите гащи^[1], да събира данък от ирландските манастири и църкви Но напоследък нещата бяха тръгнали зле за викингите в Ирландия, откакто Мюркяртах Кожените дрехи, кралят на Конот, бе обходил острова с насочена към морето лява ръка в знак на предизвикателство. Сега местното население се защитаваше по-добре и с повече желание следваше кралете си, ето защо бе станало много трудно да се изкопчат данъци от него; дори манастирите и църквите, досега лесна плячка, бяха построили високи каменни кули за убежище на свещениците и нито силата на оръжието, нито огънят можеха да ги изкарат оттам. Всичко това бе накарало другарите на Тосте да мислят, че сега може би е по-изгодно да се плячкосва в Англия и Франция, които процъфтяваха, и че там могат да спечелят повече с по-малко усилия. Но Тосте предпочиташе да не променя навиците си, смяташе, че е прекалено стар тепърва да тръгне за страни, които не познава тъй добре.

Жена му се наричаше Аса. Бе родом от граничните горски области и освен че имаше остър език, бе доста избухлива, ето защо хората понякога чуваха Тосте да казва, че не е забелязал времето да е изгладило грапавините в нейния характер, както гласеше народната мъдрост. Тя бе опитна домакиня и се грижеше добре за стопанството в негово отсъствие. Родила му бе петима сина и три дъщери; ала синовете им не бяха случили в живота. Злощастието бе сполетяло най-големия, когато, опиянен от бирата на една сватба, се бе опитал да язди неоседлан бик; следващият бе паднал зад борда при първото си пътуване по море. Но най-нещастен бе четвъртият им син на име Аре — едно лято, когато бе на деветнадесет години, от него бяха забременели две от съпругите на техни съседи, които в този момент пътуваха из странство. Това бе причинило много неприятности и иронични подмятания, а когато съпрузите се върнаха — и доста разноски на Тосте. Тази история потисна духа на Аре, направи го затворен; след това той уби един човек, който през цялото време се бе присмивал на неговата „надареност“, и трябваше да напусне родината си. Носеше се мълва, че се наел при някакви шведски търговци и отплавал с тях на изток, за Да не среща хора, които знаят за миналото му, но оттогава не се чу нищо повече за него. Само Аса бе сънувала черен кон с облят в кърви гръб и беше решила, че е умрял.

Така Аса и Тосте останаха само с двама синове. По-големият от тях се казваше Од. Беше нисък младеж с недодялано тяло и криви крака, но имаше силни и мазолести ръце; по природа бе спокоен н разсъдлив и от малък придружаваше Тосте в пътуванията му. Там се проявяваше като сръчен моряк и добър боец, но дългите скучни зими го изнервяха и вкъщи се държеше по съвсем различен начин — двамата с Аса непрекъснато се дърлеха за нещо. Понякога казваше, че предпочита да се храни с вмирисано осолено месо и да стои на кораба, отколкото да яде коледните^[2] плешки вкъщи, а Аса му отвръщаше, че той сякаш най-малко от всички посяга към храната, поставена пред него. Дремеше толкова много през деня, че често се оплакваше от безсъние нощем; твърдеше, че не помага дори когато вземе в леглото си някоя от прислужниците. На Аса не й бе приятно той да спи със слугините; казваше, че това може да ги направи прекалено самомнителни и нагли към господарката си; настояваше Од да си вземе жена. Но той отвръщаше, че не бързал и освен това, че жени по негов вкус имало само в Ирландия, а оттам не би довел съпруга, защото двете с Аса веднага биха си издрали очите. При тези думи Аса се ядосваше, питаше възможно ли е човек, който й говори по този начин, да бъде неин син и пожелаваше смъртта си; на което Од грубо отвръщаше, че дали ще живее, или не, си е лично нейна работа и не би посмял да я съветва кое от двете да избере, но ще приеме със смирение каквото и да ги сполети.

Въпреки че той говореше бавно. Аса невинаги успяваше да каже последната дума в спора и често се оплакваше, че наистина е много тежко да загубиш трима добри синове и да останеш с този, чиято загуба би понесъл с най-голяма лекота.

С баща си Од се разбираше по-добре и щом дойдеше пролет и от навеса за лодки към пристана започнеше да се носи мирисът на смола, настроението му се оправяше. Понякога дори се опитваше, макар да нямаше поетичен талант, да съчини един-два стиха — за това как ливадите на морските птици са готови и го чакат да ги разоре; или как морските коне скоро ще го понесат към земите на летни пътешествия.

Но той никога не си спечели име на добър поет, поне сред дъщерите на съседските танове, които бяха на възраст за женене, и когато отплаваше в морето, рядко обръщаше глава назад.

Брат му бе най-младият от децата на Тосте и любимецът на майка си. Името му бе Орм. Израсна бързо, стана висок, с дълги крайници и безпокоеше майка си със слабостта си; ако не изядеше много повече храна от големите мъже, тя решаваше, че скоро ще го загуби и че липсата на апетит със сигурност ще го съсипе. Всъщност Орм обичаше да си похапва и не се дразнеше, когато Аса се тревожеше за апетита му; но понякога, когато тя запазваше за него всички вкуснотии. Тосте и Од не можеха да не протестират. Веднъж или два пъти в детството си Орм се бе разболявал и оттогава Аса бе убедена, че има крехко здраве, непрекъснато се суетеше около него и загрижено го обсипваше със съвети, внушаваше му, че най-ужаснн спазми разкъсвали тялото му, че имал нужда от светен лук, от магически заклинания и горещи глинени плочки, а истинският проблем всъщност бе, че е прекалил с овесената каша и свинското.

С годините безпокойствата на Аса се увеличиха. Надяваше се, че след време синът й ще стане известен мъж и голям вожд; тя споделяше с Тосте задоволството си, че Орм се е превърнал в едър, силен и умен младеж, във всяко отношение достоен потомък на майчиния си род. Но много се страхуваше от всички опасност, които го очакваха в зрялата му възраст, често припомняше злата участ на братята му и го караше да обещае, че ще се пази от биковете, ще бъде внимателен на корабната палуба и няма да прелюбодействува с чуждите жени; ала имаше още толкова много опасности, които можеха да го сполетят, че тя просто не знаеше за кое по-напред да го съветва. Когато стана на шестнадесет години и бе готов да отплава с останалите, Аса го спря — твърдеше, че бил прекалено млад и с много крехко здраве; а когато Тосте я попита дали смята да го превърне във вожд на кухнята и герой на бабите, тя така яростно избухна, че той се изплаши и я остави на мира, самият доволен да замине, без да губи много време.

Същата есен Тосте и Од се върнаха късно от пътуването си, бяха загубили голяма част от екипажа и почти нямаха хора, които да застанат зад греблата; въпреки това всички бяха доволни от резултатите и имаха много да разказват. В Лимърик не постигнали голям успех, тъй като ирландските крале в Мунстер станали толкова силни, че местните викинги се отказали от плячкосване, за да могат да се защитават. Но тогава едни приятели на Тосте (който бил закотвил кораба си недалеч от брега) го попитали дали не би посетил с тях тайничко големия летен панаир, уреждан всяка година в Мерионет, Уелска област, където до този момент викингите не били прониквали, но до там можело да се стигне с помощта на откритите от тях двама опитни водачи. Од склонил Тосте да приеме предложението, другите от екипажа също горели от желание. Така общо седем техни кораба пуснали котва край Мерионет и след тежък преход по суша успели да пристигнат на панаира, без някой да подозира за присъствието им. Имало жестоки боеве и мнозина, паднали убити, но накрая викингите победили и взели огромна плячка, както и много пленници. Продали ги в Корк, като за целта направили специално пътешествие. Дългогодишен обичай било там да се събират търговците на роби от всички краища на света и да наддават за пленници, водени от викингите. Самият крал на тази област, Олоф със Скъпоценните камъни, много стар и мъдър християнин, купувал всеки роб, който привлече вниманието му, и давал възможност на роднините му да го откупят, като винаги печелел добре. От Корк Од и Тосте тръгнали за вкъщи, придружени от много други кораби на викинги, които да ги пазят от пирати — нямали желание да водят повече битки, както били с малък екипаж и натежали от съкровища. Така бяха успели невредими да заобиколят Скаге, където хората от Вик и Вестфолд, скрити в засада, изненадващо нападаха натоварените с богатства кораби, които се завръщаха от юг и запад.

За Тосте остана много плячка, след като всеки оцелял от екипажа получи своя дял. Той я претегли, заключи я в ковчежето си и обяви, че такъв поход е добър завършек на странстванията му и отсега нататък с удоволствие ще си стои вкъщи, още повече, че започва да не се чувствува толкова подвижен; Од вече е в състояние да се справя с подготовката на експедициите не по-зле от него, а освен това има и Орм до себе си.

Тази идея се хареса на Од, но Аса беше на различно мнение. Тя твърдеше, че многото сребро, което са спечелили, едва ли щяло да стигне за дълго, като се има предвид колко гърла има да храни тя всяка зима. Освен това как можели да бъдат сигурни, че Од няма да разпилее цялата спечелена в бъдещите походи плячка по своите ирландки, или пък че сам господар на себе си, изобщо ще се сети да се върне вкъщи? А колкото до това схващане в гърба, от което Тосте се оплаква, отдавна трябвало да е разбрал, че то се дължи не на пътешествията, а на месеците прекарани всяка зима в мързелуване пред огъня; додеяло й да се спъва в прострените му нозе шест месеца в годината. Не можела да разбере, продължаваше тя, какво им става на мъжете в тяхно време. Собственият й прачичо Свен Мишия нос, могъщ човек сред гьоингите, паднал геройски в битка със смаландците три години, след като бил надпил и оставил да се търкалят под масата всички на сватбата на най-големия му правнук; а сега мъже в разцвета на силите си се оплаквали от болки и очевидно се готвели да мрат, най-безсрамно изтегнати в сламата като крави. Но това скоро щяло да се оправи, завърши тя, а междувременно ще е най-добре Тосте, Од и всички, които са се върнали с тях вкъщи, да удавят грижите си в хубава бира, която би задоволила и най-придирчивия вкус, и Тосте да изхвърли от главата си глупавите идеи и да пие за нов, пак такъв богат поход догодина. После всички ще прекарат заедно една приятна зима, пък дано никой не измисля повече глупости, с които да я предизвиква.

Щом тя излезе да приготви бирата, Од отбеляза, че ако всичките й предшественици от женски пол са имали такъв език, най-вероятно е Свен Мишия нос да е предпочел смаландците като по-малкото зло. Тосте се възпротиви и каза, че до известна степен е съгласен, но тя в много отношения е добра съпруга и не бива да я предизвиква ненужно, а трябва да прави всичко възможно да не й противоречи.

Тази зима всички в къщата забелязаха, че Аса върши домакинската си работа с по-малко плам и оживление от обикновено и че не дава такава свобода на острия си език. Беше повече от всякога грижовна към Орм, често стоеше и се вглеждаше в него, сякаш виждаше призрак. Той вече бе пораснал, можеше да се мери по сила с всеки на неговата възраст, а дори и с много по-големи младежи. Беше червенокос, с бяла кожа и раздалечени очи, с чип нос и голяма уста, дълги ръце и доста развити рамене; беше бърз и подвижен, боравеше сигурно с копието и лъка. Езикът му сипеше огън и жупел, а когато някой го предизвикаше, нахвърляше се слепешката върху него, така че дори Од, който преди обичаше да го дразни, докато лицето му побелее от ярост, сега бе по-внимателен; със своята сила Орм бе опасен противник. Но неразярен бе тих и сговорчив, винаги готов да помогне на Аса и само понякога, когато му досадеше нейното суетене, й отправяше остри думи.

Тосте му беше дал вече оръжията на мъж — меч, брадва с широко острие и добър шлем, — а той си направи щит; не можеше само да си намери метална ризница, защото в дома му нямаше мъж с неговите размери, а по това време в страната не бяха останали много добри оръжейници — повечето от тях бяха отишли в Англия или при графа на Руан, където им плащаха повече. Тосте каза, че засега ще трябва да се задоволи с кожена туника, докато стигнат до Ирландия — там във всяко пристанище може да се купи евтино снаряжението на загиналите воини.

Един ден, когато обсъждаха този въпрос на масата, Аса внезапно обгърна с ръце лицето си и заплака. Всички млъкнаха и впериха поглед в нея, защото рядко бяха виждали сълзи по страните й; а Орм я попита дали няма зъбобол. Тя се избърса и се обърна към Тосте. Каза, че целият този разговор за доспехи на умрели воини й приличал на лоша поличба и че със сигурност знаела как нещастие ще сполети Орм веднага щом тръгне с тях по море; три пъти насън го виждала да лежи окървавен на корабната банка, а всички вече забелязали, че сънищата й винаги. се сбъдват. Ето защо моли мъжа си да се вслуша в пламенната й молба и да не излага без нужда на опасност сина им, а да го остави вкъщи само още едно лято. Била убедена, че в близко бъдеще животът му е застрашен и ако успее да преживее този момент, по-нататък рисковете щели да намалеят.

Орм я попита дали в съня си е видяла коя част от тялото му е ранена. Тя отвърна, че всеки път се събуждала вкочанена от ужас, по косата му имало кръв, а лицето му било бледо. При всяко явяване тази гледка я измъчвала все повече и повече, но досега не желаела да им разкаже за това.

Тосте помълча известно време, като размисляше върху казаното; после рече, че не разбирал много от сънища и самият той никога не им обръщал особено внимание.

— Защото, както са казали древните хора — продължи той, — каквото съдбата ни е отредила, това ще бъде. Но щом ти, Аса, си сънувала три пъти един и същи сън, може то да е предзнаменование и предупреждение за нас; действително загубихме доста синове. Така че няма да се противопоставям и ще оставя Орм вкъщи това лято, ако такава е и неговата воля. А за себе си започвам да мисля, че не бих се отказал от още едно пътуване на запад; накрая може би твоето предложение ще се окаже най-доброто разрешение.

Од се съгласи с Тосте, защото няколко пъти вече бе забелязвал, че сънищата на Аса предсказват бъдещето точно Орм не бе особено щастлив от това решение, но бе свикнал за по-важните неща да изпълнява желанията й, така че въпросът приключи дотук.

Когато настъпи пролет, Тосте и Од наеха мъже от вътрешността на страната, за да попълнят екипажа, и отплаваха както обикновено, а Орм остана вкъщи. Той се държеше малко нацупено с майка си и понякога, за да я изплаши, се правеше на болен, но щом тя почнеше да се суети около него и да го тъпче с лекарства, той се вживяваше дотолкова в ролята си, че тази игра не му доставяше вече никакво удоволствие. Аса не можеше да забрави съня си и независимо от безпокойствата, които й създаваше, бе доволна, че е вкъщи при нея.

И все пак това лято той отплава на първото си морско пътешествие.