Франс Бенгтсон
Червеният змей (4)

Втора глава: ЗА ПОХОДА НА КРОК И ЗА ТОВА КАК ОРМ ТРЪГНА НА ПЪРВОТО СИ ПЪТЕШЕСТВИЕ ПО МОРЕ

В четиридесетата година от царуването на крал Харалд Синия зъб и шест лета преди похода на йомсвикингите в Норвегия три кораба с нови платна и смел екипаж отплаваха на юг от Листерланд, за да плячкосват в земята на венедите. Предвождаше ги главатар на име Крок. Той бе мургав, висок, с дълги крайници и много силен; беше известен в родния си край с това, че притежава талант да крои смели планове и обича да се присмива на тези, които не успяват в начинанията си, като обяснява какво би направил на тяхно място. Всъщност никога не бе постигнал нещо забележително, тъй като предпочиташе да говори за нещата, които възнамерява да извърши в близко бъдеше; но накрая така запали младите мъже в родния си край с приказки за плячката, която всеки смел воин можел да разграби при добре проведен поход срещу венедите, че те се организираха, снабдиха се с кораби и го назначиха за свой главатар. Той ги увери, че в страната на венедите имало много съкровища, особено сребро, янтар и роби.

Крок и неговите хора стигнаха крайбрежието на техните земи и откриха устието на някаква река; загребаха нагоре срещу силното течение, докато наближиха една дървена крепост с колове, които образуваха бараж през реката. В сивата мрачина на зората те слязоха на брега, промъкнаха се през външните защитни укрепления и нападнаха венедите. Но крепостта бе силна, защитниците й сръчно ги засипваха със стрели, а хората на Крок бяха уморени от тежкото гребане. Води се люта битка и накрая венедите бяха принудени да отстъпят. Крок загуби много добри воини, а когато направиха преглед на плячката, се разбра, че тя се състои от няколко железни чайника и овчи кожуси. Спуснаха се обратно по реката и опитаха късмета си в друго село по на запад, но и то бе добре защитено. След трудна битка, в която претърпяха още загуби, спечелиха няколко пушени бута, една съдрана метална ризница и огърлица от малки, ощърбени сребърни монети.

Погребаха мъртвите на брега и седнаха да се съвещават. Крок срещна известни затруднения да обясни защо походът не е дал такива резултати, каквито предсказваше. Все пак успя да успокои духовете с добре подбрани думи, като припомни, че никой не е застрахован срещу лош късмет или капризите на обстоятелствата и че истинските викинги не позволяват на дребните неприятности да ги обезкуражат. Венедите, обясни той, ставали опасни противници и той щял да им предложи добър план, който ще възнагради всички. Идеята била да направят опит да разграбят Борнхолм. На всички било известно, че населението на този остров притежава големи богатства и тъй като повечето от воините им наскоро тръгнали на поход за Англия, очаквало се той да бъде слабо защитен. При внезапно нападение на брега щели да срещнат много слаба съпротива и със сигурност да сложат ръка на много злато, брокат и изящно изработени оръжия.

Те харесаха словата му и духовете отново се ободриха; вдигнаха котва и се отправиха към Борнхолм. Стигнаха там в ранна сутрин. Гребяха покрай източния бряг на острова в спокойно море и надигаща се мараня и търсеха подходящо място за пристан. Движенията им бяха бързи и отмерени, защото настроението им бе добро; но пазеха тишина — искаха да слязат на сушата незабелязани. Изведнъж пред себе си чуха тракане на ключове и плисък на гребла, равномерно порещи водата. Изпод мъглата се появи един-едннствен дракон, който, заобикаляйки близкия нос, се насочи към тях. Приближи, без гребците да намалят темпото си. Всички го гледаха втренчено — беше голям и представляваше красива гледка, с червена драконова глава на носа и двадесет и четири чифта гребла; доволни бяха, че няма придружител. Крок нареди на мъжете, които не гребат, да вземат оръжието и да се приготвят за нападение; очевидно щеше да има богата плячка. Но самотният кораб плаваше точно срещу тях, сякаш кормчията не бе забелязал присъствието им. На носа стоеше набит мъж с широка брада, която се виждаше под изпъкналия му шлем. Той сви ръце на фуния, допря ги до устата си и щом те приближиха, грубо изкрещя:

— Махнете се от пътя ни, иначе ще трябва да се биете!

Крок се засмя, а заедно с него и всички останали. В отговор извика:

— Виждали ли сте някога три кораба да дават път на един?

— Да, и повече от три! — нетърпеливо викна дебелият. — Обикновено мъжете отстъпват пред Стюрбьорн. Но решавайте бързо! Отстранете се или се бийте!

Крок не отговори, но мълчаливо зави настрана. Гребците спряха и самотният кораб отплава покрай тях; никой не извади меч от ножницата. Видяха как от площадката до кормчията се надигна висок млад мъж със синьо наметало и светъл мъх по брадата. Той стоеше и ги наблюдаваше със сънливи очи, а в ръката си държеше копие. Прозина се широко, пусна копието и отново се изтегна. Хората на Крок осъзнаха, че това е Бьорн Олофсон, когото обикновено наричаха Стюрбьорн, прогоненият в изгнание племенник на Ерик, кралят на Упсала, който рядко се криеше от буря н никога от битки и с когото малко мъже имаха желание да се срещнат по море. Неговият кораб продължи пътя си, размахвайки равномерно дълги гребла, и изчезна на юг в маранята. За Крок и останалите бе трудно да възвърнат предишния си бодър дух.

Те се запътиха към източните рифове, които бяха ненаселени. Там слязоха на брега, приготвиха си ядене и дълго се съвещаваха. Мнозина от тях смятаха, че е най-добре да си тръгнат за вкъщи, след като лошият късмет ги следва до Борнхолм. Островът със сигурност гъмжи от йомсвикинги, щом Стюрбьорн плава наоколо; в такъв случай за други нападатели не би останала никаква плячка. Някои казаха, че няма полза да се тръгва по море с главатар, който отстъпва пред един-единствен кораб.

В началото Крок не бе така красноречив, както обикновено; но поръча да донесат на брега бира за всички и чак след като пиха, държа окуражителна реч. От една страна, бил готов да признае, че срещата със Стюрбьорн може да се сметне за провал; но ако погледнели по иначе на нещата, имали голям късмет да попаднат на него точно тогава, защото, ако били слезли на брега и се били сблъскали с тях или с други йомсвикинги, скъпо щели да платят за това. Всички те, и най-вече хората на Стюрбьорн, били полу-берсерки^[1], понякога дори меч не ги повалял; можели да секат наляво и надясно с две ръце както най-добрите воини на Листер. На пръв поглед за някой празноглавец можело да изглежда странно, че Корк не заповядал да атакуват кораба на Стюрбьорн; но той смятал нежеланието си за съвсем основателно; късмет имали, че взел толкова бързо решение. Такъв бездомен пират и изгнаник надали би натрупал достатъчно голямо богатство на едно място, та да си струва кървавите битки. И той им припомни, че не са излезли в морето да печелят празна слава, а да търсят богата плячка. Като се има предвид всичко това, сметнал за по-редно да се съобрази с общото благо, вместо да защити репутацията си на воин, и ако поразмислели, сигурно щели да се съгласят, че е постъпил като истински вожд,

Като разпръсна така изкусно сянката на отчаянието, помрачила духа на неговите другари, Крок възвърна смелостта си и продължи да ги увещава да не се връщат вкъщи. Хората от Листер, рече той, не са особено милостиви, особено жените; ще ги обсипят с мъчителни въпроси за това какво са правили, колко са спечелили и защо се връщат толкова рано. Мъж, който се гордее с доброто си име, не би се оставил доброволно на острия им присмех, ето защо предлага да отложат завръщането си, докато спечелят по-ценна плячка. Нан-важното сега е, завърши той, да останат заедно, да посрещнат неприятностите смело и решително и да поставят разумна цел за по-нататъшните си действия. Но преди да продължи, би желал да чуе мнението па мъдрите си другари.

Един предложи да отидат до земите на ливите и курите^[2], където има много богатства за плячкосване, но това предложение не бе подкрепено. По-опитните мъже знаеха, че всяка година тези области се посещават от големи шведски кораби — те надали биха посрещнали топло чужденци, пристигнали там със същата цел. Друг бе чул, че единственото и най-голямо сребърно съкровище в света се намира в Готланд и искаше да си опита късмета; но някои техни другари бяха по-осведомени. Те казаха, че откакто забогатели напоследък, местните хора живеели в големи села, които могат да бъдат нападнати успешно само с голяма войска.

Тогава стана трети и се обърна към тях — бе воинът Берсе — мъдър оратор, уважаван от всички за разумните си преценки. Той каза, че източните морета са вече пренаселени и не са благодарно място за плячкосване. Прекалено много хора разграбват бреговете и островите им — сега дори венедите знаят как да се защитават. Неприятно ще бъде, ако се уплашат и се върнат вкъщи, тук е съгласен с Крок, но си струва да помислят дали да не отплават към западните земи. Той самият никога не е бил в тези области; срещнал някакви мъже на панаира миналото лято, които ходили в Англия и в Бретан с Токе Гормсон и Ярл Сигвалде и се хвалели много. Носели златни пръстени и скъпи дрехи и според разказите им големи групи викинги оставяли корабите си, закотвени в устията на франкските реки в продължение на месеци, докато теплячкосвали навътре в сушата. Често на масата им прислужвали кметове и абати, а в леглото ги забавлявали графски дъщери. Разбира се, не може да каже до каква степен тези разказвачи са се придържали към истината, но, общо взето, може да се приеме за вярно половината от това, което разказват хората от Сконе. Те самите правели впечатление на доста богати, поканили него, чужденец от Блекинге, да се присъедини към едно голямо пиршество и дори не се опитали да го окрадат, докато спи; така че историята им не може да бъде напълно измислена и освен това горе-долу се покрива с нещата, които е чувал от други места. Щом мъжете от Сконе са успели някъде, би трябвало тези от Блекинге да бъдат поне наравно с тях. Следователно, завърши той, неговото предложение е да отидат в западните земи, ако мнозинството от другарите им са на същото мнение.

Много от тях го аплодираха и се развикаха одобрително.

Други се съмняваха, че имат достатъчно провизии да стигнат до целта.

После думата отново взе Крок. Каза, че Берсе предложил точно това, което самият той смятал да постави на разискване, а за разните графски дъщери и абати, които споменал, биха получили голям откуп. Ще добави, че в Ирландия, както знаят, има най-малко сто и шестдесет крале, някои могъщи, други по-незначителни, но всички те притежават много злато и хубави жени, а войниците им се сражават, облечени в ленени дрехи, така че няма Да е трудно да ги победят. Най-много неприятности ще им създаде преминаването през Сунд^[3], където може да ги нападнат местните жители от околността; но три силно въоръжени кораба, които самият Стюрбьорн не посмя да предизвика, сигурни ще сплашат и тях. Освен това в този сезон повечето викинги от областта вече ще са отплавали на запад, а и следващите няколко нощи ще са безлунни. Колкото до храната, всичко, от което се нуждаят, ще си набавят много лесно, след като веднъж успешно преплават Сунд.

До този момент моряците бяха възвърнали предишното си настроение. Казаха, че планът е добър, а Крок е най-мъдрият и най-умният от всички главатари, че с гордост откриват как изгледите за пътуване до земите на запад почти не ги тревожат, макар, доколкото си спомнят, никой кораб от родните им места да не е предприемал такова пътешествие.

Вдигнаха котва и скоро пристигнаха в Мьон. Там почиваха едно денонощие, внимателно се оглеждаха и чакаха попътен вятър. След това в бурно море тръгнаха нагоре през Сунд и същата вечер стигнаха до най-тясната му точка, без да срещнат неприятели. По-късно през нощта пуснаха котва в подветрената страна на Възвишението и решиха да слязат на брега, за да търсят провизии. Прехвърлиха се на брега тайно на три различни места. Групата на Крок има късмет — веднага попадна на някаква кошара, разположена близо до голяма къща, и успя да убие овчаря и кучето му, преди те да вдигнат тревога. Хванаха овцете и заколиха толкова, колкото можеха да вземат със себе си, но животните започнаха да блеят силно, затова Крок и хората му напрегнаха сили да си свършат работата.

Възможно най-бързо се върнаха по пътя, по който бяха дошли, като-всеки мъкнеше на раменете си по една овца. Зад себе си чуха суетенето на хората от къщата, които се бяха събудили, и скоро по следите им прегракнало завиха кучета. После от по-далеч се разнесе женски глас, който се извиси над глъчката от лай и човешки гласове: „Чакай! Стой при мен!“ Изкрещя няколко пъти:

„Орм“, а после отчаяно и пронизително извика: „Чакай!“

Хората на Крок не можеха да се движат бързо с товара си, тъй като пътеката бе стръмна, камениста, а нощта — облачна и още съвсем тъмна. Самият Крок бе последен от колоната. Носеше овцата си през рамо, а в другата ръка държаше брадва. Гледаше по възможност да не влиза в бой заради товара — не си струваше да рискува живота или крайниците си за толкова малко; ето защо подканяше хората си напред с остри думи, когато се спъваха или забавяха.

Корабът бе хвърлил котва край едни плоски скали и моряците с гребла го държаха настрани от тях. Бяха готови да отплават веднага щом Крок се върне, другите групи бяха пристигнали вече с празни ръце. Неколцина го чакаха на брега в случай, че той се нуждае от помощ. Групата бе само на няколко крачки от кораба, когато две огромни кучета се спуснаха със скокове надолу по пътеката. Едното се хвърли върху Крок, но той се извърна и го удари с брадвата: другото със страхотен скок префуча край него към мъжа отпред, събори го на земята с инерцията си и заби зъби в гърлото му. Двамина бързо приближиха и убиха кучето, но когато заедно с Крок се наведоха над ранения, видяха, че гръклянът му е съвсем разкъсан и той скоро ще умре от загуба на кръв.

В същия момент край главата на Крок извистя копие, по склона се спуснаха двама мъже и изскочиха на скалната площадка; бяха тичали толкова бързо, че всички други останаха далеч назад. Първият, който бе гологлав и не носеше шлем, а в ръце държеше къса сабя, се спъна и се просна с цялата си дължина върху скалите; две копия прелетяха над него н се забиха в другаря му. Той се строполи на земята. Но гологлавият стапа веднага; зави като вълк и се хвърли върху мъжа, който при падането му бе скочил към него с извадена сабя; повали го с удар в слепоочието. После се спусна към Крок, застанал зад гърба му. Всичко това се случи много бързо. Замахна свирепо към него, но Крок все още носеше овцата и я завъртя, за да посрещне удара, като същевременно улучи противника си по челото с опакото на брадвата. Той падна в безсъзнание Крок се надвеси над него и видя, че е още младеж — с червена коса, чип нос и бяло лице. Опипа с ръка мястото, където бе попаднала дръжката, и се увери, че черепът му не е счупен.

— Ще взема и телето заедно с овцата — рече той. — Може да гребе на мястото на този, когото уби.

Вдигнаха го, занесоха го на кораба и го хвърлиха под една седалка за гребане: после, след като всички с изключение на двамата загинали на брега се качиха на борда, отплаваха в морето. Междувременно на скалите се бе събрала огромна тълпа от преследвачи. Небето бе започнало да просвстлява. Те изпратиха по кораба няколко копия, но не улучиха нищо. Мъжете въртяха греблата с все сила, щастливи, че имат прясно месо на борда. Доста се бяха отдалечили от сушата, когато към фигурите на брега се присъедини една жена с дълга синя роба и разпиляна коса. Изтича до ръба на скалите, протегна ръце към кораба и извика нещо. Викът й достигна до тях но водата като леко шумолене. Тя остана там дълго след като бяха престанали да я чуват.

Ето така Орм, синът на Тосте, който впоследствие стана известен като Червения Орм или Орм Далечния пътешественик, тръгна на първото си пътуване по море.