Франс Бенгтсон
Червеният змей (34)

Четвърта глава: КАК СЪСТАВИХА ПЛАН ДА ПРИБЕРАТ ЗЛАТОТО

Щом чу историята за златото, Орм изпрати по човек съобщение на Токе.

— Кажи му — поръча той, — че се отнася до едно пътуване в източните земи, където ще търсим заровено съкровище, и че държа да чуя неговото мнение по този въпрос. Хубаво ще е, ако може да дойде веднага.

Това бе достатъчно за Токе. Той пристигна в Грьонинг, преди Аре и свещеникът да са довършили разказа си, нетърпелив да чуе повече подробности. Веднага след като го посрещнаха и изпи чаша бира, той рече:

Стигна до мене мълвата, че се издуват платната, че вече скърцат греблата — на изток имало злато. После усетих познатия мирис на пръски солени и ме облъхна от кила дъх на дъски засмолени.

Орм му отговори по-сериозно:

— Достатъчни са две години — мъжете бързо помъдряват, с мечтата си да пътешестват в земи далечни се, прощават. О, не е лесно да отмъкнеш така бленуваното злато, намиращо се в Гардарике, дълбоко скрито под водата.

— Но пък съкровището е несметно — добави той. — Никога не съм имал по-голяма нужда от съвет. Юлва не желае да се намесва, казва, че трябва да реша самичък, а тя рядко говори така. Затова те извиках — да ме посъветваш какво да правя. Тук е и Олоф Пъстрата птица. Той е бил в източните земи и е много мъдър човек. Три глави мислят по-добре от две, щом става дума за нещо толкова важно.

Орм разказа на Токе историята на Аре и на българското злато; не спомена само къде е скрито.

— Това няма да ви кажа — рече той, — докато не пристигнем на място. Златото може да причини на хората доста неприятности и ако ви издам съкровището предварително, това може да стигне до ушите на недобронамерени люде. Някой друг може да се докопа до него преди мен. Ако това съкровище изобщо някога попадне в човешки ръце, те трябва да са моите, ничии други. Аре, който смята себе си за мъртъв, го е завещал на мен. В случай че пътешествието ни завърши с успех, ще възнаградя добре тези, които ми помогнат да го извадя. Откакто чух за него, не ме свърта на едно място, понякога толкова мисля за това, че не мога да заспя. Безпокоя се само, че ако тръгна да го търся, ще отсъствувам от дома дълго време и непрекъснато ще се притеснявам дали семейството и къщата ми са в безопасност. А и за такова дълго пътуване ще са нужни много пари, трябва да се купят добър кораб и екипаж. Ще загубя цяло състояние, ако все пак тръгна да го търся и накрая открия, че някой ми го е измъкнал под носа.

Токе без колебание заяви, че за себе си е сигурен: с удоволствие би предприел пътешествието.

— И моят съвет към теб, Орм, е да се заловиш с тая работа — добави той. — Ако не, ще седиш тук и ще мислиш непрекъснато за него, накрая няма да можеш ни да ядеш, ни да спиш и никога няма да ти олекне на душата. Нищо чудно дори да се изтормозиш до такава степен, че да се побъркаш. Явно съдбата ти е отредила да тръгнеш да търсиш това злато, не можеш да избягаш от нея. Но познавам хора, чиито съдби са били далеч по-тежки. Наистина пътешествието ще е дълго, но не можеш да очакваш, че ще се сдобиеш с такова богатство; без да преодолееш известни трудности. Мен самия нищо не ме задържа тук — търговията с кожи в момента върви зле, а жена ми е бременна.

— Рап ме посъветва същото — рече Орм, — но той си мислеше, че ще ме придружава. Щом му казах, че ще трябва да остане у дома и да пази къщата и семейството, веднага смени тона и настоява да забравя за златото и да си стоя тук. А отец Вилибалд, както очаквах, започна да ме поучава; каза, че и така съм достатъчно богат и вече съм на. възраст, в която трябва да мисля повече за небесните, а не за земните блага. Тук специално ми е трудно да се съглася с него.

— Колкото и да е умен за другите неща — отговори Токе, — сега свещеникът греши. Хората са устроени така, че колкото повече остаряват, толкова повече ги блазнят материалните неща. Жена ми твърди, че така е било и с крал Харалд, когото смятах за толкова мъдър, макар и да успях веднъж да го измамя. С течение на годините все повече започвам да ненавиждам готландските търговци в Калмарна дори когато ми платят добра цена за кожите, а това се случва рядко.

— Възрастта се отразява върху човека по много начини — обади се Орм. — Ето, аз не съм сигурен, че мога. да понеса едно дълго пътешествие така добре, както преди.

— По-стар съм от теб — отвърна Токе, — а годините още не ми тежат. Освен това, ако слуховете са верни, немного отдавна си убил двама побъркани само с една метла. Без да преувеличавам, бих нарекъл това геройство. Случаят показва, че не си загубил много от младежката си енергия, макар самият ти да си въобразяваш, че е така. Разбрах също, че повод за тази разправия е била дъщеря ти Людмила. Сигурно другите жени много ще й завиждат за това, а мъжете ще я преследват. Но нека чуем какво мисля Олоф Пъстрата птица по въпроса за златото.

— Ние с Орм разговаряхме много — замислено рече Олоф. — И аз като него се колебая, не мога да реша кое е най-мъдро. По-добре от всеки друг зная колко ще е трудно това пътешествие, колко опасности го дебнат; но човек може да постигне много неща, когато има кораб, пълен с добри бойци. Орм иска да го придружа, ако реши да тръгне на път. Имам причини да му откажа, макар да съзнавам, че моето присъствие ще му бъде от полза — познавам дългия път за Миклагард, голямата река и опасностите, които крият водите и бреговете й. Сега най-после взех решение. Ето моя отговор: иди и търси златото, Орм; ще дойда с теб, ако ми дадеш за жена дъщеря си Людмила.

Орм го изгледа изумен, а Токе избухна в смях.

— Какво ви разправях? — рече той. — Ето го първия.

— Но ти вече си имаш жена — промълви Орм.

— Имам две — отвърна Олоф, — такъв е обичаят на вождовете във Финведен. Но ако ми дадеш дъщеря си, ще ги отпратя.

— Не си съвсем неподходящ за зет — замислено отговори Орм. — Може би е добре да я оженя, преди да са заприиждали още побъркани да я ухажват. Но това е нещо сериозно и трябва да се обмисли. Говори ли вече с жените?

— Нямаше да ми направи чест, ако го бях сторил, преди да чуя какво мислиш ти за това — отвърна Олоф. — Все пак смятам, че Юлва не би имала нищо против да й стана зет. Тя също като теб знае, че съм най-богатият вожд в цял Финведен, че притежавам седем дузини добитък и доста юници и произхождам от много старо семейство.

— За собствения си произход няма да говоря — рече Орм, — макар че доста хора биха се гордели с него — у мен тече кръвта на Ивар Широката прегръдка; така сме кръстили и най-малкия ми син. Но не забравяй, че дъщеря ми е внучка на крал Харалд Синия зъб. В никое от големите семейства на Смаланд не би могъл да намериш невеста с по-благородно потекло. Ще трябва да изгониш сегашните си жени далеч от сламеника си, ако искаш да се ожениш за Людмила, доста по-далеч от пивоварната или градинската пристройка. И не очаквай лек живот с нея, ако след сватбата водиш други жени в леглото си.

— Тя заслужава да й окажа такава чест — потвърди Олоф. — Освен това вече знам, че трудно се поддържа мир вкъщи, когато един мъж има няколко жени. Но се радвам, че не си против нашата женитба и ти благодаря за това.

— Не ми благодари — намеси се Орм. — Първо трябва да чуем мнението на Юлва. Естествено, последната дума ще бъде моя, но един умен мъж трябва винаги да позволява на жена си да вземе отношение, когато се решават такива важни неща.

Изпратиха да повикат Юлва. Щом чу за какво става дума, тя каза, че не е особено изненадана.

— Мисля, че не можем да отхвърлим жених като теб, Олоф — добави тя. — Богат си и си от благородно семейство, така че трудно бихме открили по-подходящ зет по тези места. Освен това си разумен, мъж, а това винаги ми се е струвало ценно качество за един съпруг. Наистина повече щях да оценя ума ти, ако беше поискал Одню — тя е добродушна, смирена и изглежда не по-зле от сестра си. Но за такива работи човек се води единствено от чувствата си. Аз съм доволна от твоя избор — Людмила е буйна и с нея трудно се живее, но понякога жените се променят към добро, когато си намерят мъж.

— Вярно е — обади се Токе, — момичето е добро. Характерът й не е по-тежък от твоя, когато беше момиче и срещна Орм в двореца на баща си. Но ето, ти бързо се укроти и не съм чул някога Орм да съжалява за избора си.

— Говориш глупости, Токе — протестира Юлва. — Не може да съм се укротила. Ние, които носим кръвта на Горм, никога не се укротяваме. Такива сме си, и толкоз; ще си останем същите дори в деня на Страшния съд, когато се явим пред трона на самия Господ. Но не забравяй, Орм уби Сигтриг и ми подари огърлицата на Алмансур. Тогава разбрах, че ми принадлежи — никой друг не би направил тези неща за мен. Само не ми говори за укротяване.

— Тая огърлица се оказа много полезна — рече Орм, — надали някой може да отрече това. Може би когато се върнем със златото, ще имаме такава и за Людмила. Сега трябва да говориш с нея лично, Олоф, после вече можем да я смятаме за твоя годеница. Ще се ожениш за нея веднага след завръщането си от изток, стига да можеш да се освободиш от жените си така лесно, както твърдиш.

Олоф отговори, че тези неща стават много бързо във Финведен; просто им плащаш добре и те си отиват. Това нямало да отнеме време, затова не виждал защо сватбата да не се състои преди пътешествието. Но Орм и Юлва не се съгласиха и накрая той трябваше да се подчини.

До този момент всичко, свързано с женитбата, бе протекло както трябва, макар и не съвсем според желанията на Олоф. Людмила прие благосклонно предложението му и те веднага се впуснаха да правят планове. Очевидно идеята да стане негова жена й допадаше, въпреки че, както по-късно сподели с Одню и Юлва, очаквала един толкова голям водач да пристигне с пълни ръце, с украшения и подаръци. Попита го дали става зъл, когато се напие, и кога е в по-весело настроение — сутрин или вечер. Искаше също да знае как точно изглеждат двете жени, от чието присъствие ще се лиши заради нея, както и подробности за къщата и добитъка, броя на робите и прислужничките, количеството на богатството, което се съдържа в ковчежето му. Той отговори задоволително на всичките й въпроси.

Но отец Вилибалд не беше доволен, когато научи новината. Във възбудата си никой не се беше сетил, че Олоф Пъстрата птица не е християнин. Този факт много безпокоеше свещеника. Той твърдеше, че една девица — християнка, която е покръстил със собствените си ръце, не може ла се омъжи за езичник. Това било възможно само при условие, че Олоф се съгласи да приеме християнството преди това. Мнението на свещеника предизвика размяна на доста остри забележки сред жените — Аса взе неговата страна, а Юлва и Людмила им се противопоставиха. Накрая Орм им нареди да престанат да спорят и да си затворят устите. Каза, че сега най-належащото нещо е да съставят план за пътуването, а по-късно ще имат достатъчно време да обсъждат този въпрос; ако Олоф пожелае да се покръсти, толкова по-добре, но и да не го стори, пак ще получи момичето.

— После тя ще има много възможности да му влияе — добави Орм, — ако сметне, че си струва да опита.

Аса го упрекна за тия думи, но той й напомни за Аре, каза й да не забравя, че сегашното му състояние е дело на християнски ръце.

Отец Вилибалд седеше омърлушен на стола си. Промълви, че след като хилядната година е отминала, без Христос да се появи на небето, хората проявяват по-малко желание да се покръстват.

— Ако продължава така — добави той, — дяволът в крайна сметка ще възтържествува и всички пак ще станете езичници.

Орм му каза да се развесели и да престане да си ;мисли лоши неща за тях.

— Аз съм доволен от Христос — заяви той — и надявам се, че той също ще бъде доволен от мен дори ако омъжа дъщеря си за съпруг, който съм избрал по мой вкус. Не знам какво трябва да се случи, за да се откажа от бога, той винаги толкова ми е помагал.

Токе се обади, че това му напомнило за новините, които носи от Веренд; те щели да заинтересуват всички.

— Сигурно си спомняте учителя Рейналд — рече той, — оня, дето в името на Христа събори стария Стюркар от Камъка. Старицата, на която го дадоха за роб, умря. Сега той е свободен и многоуважаван човек. Още е свещеник, но вече не служи на Христа. Отказа се от него, докато беше роб на старицата — сега хули всичко, свързано с неговото име. Стана последовател на древния бог Фраюр и трупа огромни богатства с познанията си по черна магия. Жените изпълняват всичко, каквото им заповяда, и го смятат за най-добрия жрец, който вирдите някога са имали. Чух, че събрал банда последователи, които го издигнали във вожд на разбойниците и престъпниците.

Отец Вилибалд изпита ужас от тия думи. Заяви, че вече не може да се моли за този човек, че никога не е чувал за християнски свещеник, който така открито да се обяви за привърженик на дявола.

Юлва пък смяташе, че той има и добри качества. Жалко било, че му е потръгнало така зле. Но Орм се засмя.

— Нека те двамата с дявола си правят каквото пожелаят — каза той. — Ние си имаме други грижи.

Вече не се чудеше дали да предприеме пътешествието и да търси златото. Тримата се споразумяха да отплават в средата на лятото, ако успеят да купят някой хубав кораб на крайбрежието.

— Най-трудното ще е да намерим добър екипаж — рече Орм. — Трябва да имаме способни моряци, които разбират от кораби, но тук във вътрешността не можем да намерим такива. Освен това е опасно да наемаме непознати, щом се надяваме да возим за дома такъв товар. Може би ще е най-разумно да вземем само няколко души, тогава ще плащаме и по-малко; но пък, от друга страна, ще бъдем по-спокойни, ако наемем много хора, защото не знаем какви опасности ни очакват.