Франс Бенгтсон
Червеният змей (27)

Девета глава: КАК УЧИТЕЛЯТ ТЪРСЕШЕ ИЗГУБЕНИ ЮНИЦИ И СЕДНА В ЕДНО ЧЕРЕШОВО ДЪРВО

Учителят Рейналд остана при тях през цялото лято. Помагаше на отец Вилибалд да задоволява духовните потребности на семейството и на онези покръстени християни, които бяха решили, че си струва да удържат на обещанието си и присъствуваха на богослуженията. Всички го хвалеха, че чудно хубаво пее литургии, по-красиво от всичко, което бяха чували по тези земи. Отначало новопокръстените проявяваха нежелание да идват в неделя, но новината за неговото пеене се разпространи и все повече хора започнаха да се появяват; а жените го слушаха с насълзени очи. Отец Вилибалд му беше много благодарен, защото сам той нямаше мелодичен глас.

Но учителят не можеше да върши никакъв друг вид полезна работа. Орм искаше да му осигури някаква дейност, с която да запълни седмицата му, и положи всички усилия да открие нещо, което би могъл да свърши добре; но не се намери ни една задача, в която да е полезен. Не разбираше от търговия и не можеше да работи с каквото и да е сечиво. Орм му каза:

— Лошо, скоро ще станеш роб и ако действително можеш само да пееш, ще ти бъде много трудно в Смаланд. Добре ще е за теб да се научиш да вършиш нещо полезно още докато си тук — това би ти спестило доста белези по гърба.

Учителят се съгласи с въздишка. Опита множество съвсем елементарни задачи, но не успя в нито една от тях, Когато го накараха да кося трева, гледката беше покъртителна — не успя да се научи как да замахва с косата, Беше напълно безполезен и в дърводелството, макар че Рап и дори Орм изразходваха доста време, за да го обучат; а когато се опита да цепи дърва за пещта в пекарната, така си удари крака, че работниците, дошли да пренасят материал, го завариха да стене проснат на земята сред локва кръв. Щом се възстанови, го изпратиха заедно с един помощник от домакинството да наблюдава връвта на рибарските пръчки в реката, но там го нападна огромна змиорка и се уви около ръката му. В паниката си той преобърна лодката и целият улов потъна обратно във водата, а двамата едва успяха да се доберат до брега. Така на него гледаха предимно като на герой от богослуженията и приятен събеседник вечер, когато всички седят и вършат ръчната си работа, а той разказва истории за светии и императори; във всичко друго го смятаха за безкрайно некадърен човек, неспособен да се справи дори с най-простите неща, които всички умеят. Все пак го харесваха, особено жените — те, от Юлва и Аса до най-младите прислужнички, непрекъснато се суетяха около него и го защитаваха смело дори когато имаше минимално основание за това.

Рано напролет същата година Едноокия Рап се ожени за една закръгленичка фермерска дъщеря на име Торгун. Независимо че беше едноок, много лесно спечели сърцето й, защото бе известен като човек, който е пътешествувал в далечни земи и умее да върти оръжието. Той нареди на жена си да се покръсти и тя веднага стори това; оттогава не бе пропуснала църковна служба. Всички я харесваха, беше много трудолюбива и с Рап се разбираха добре, макар понякога той да мърмореше, че била бъбрива и че й трябвало много време да зачене. Юлва се сприятели с нея и двете често седяха и си шепнеха доверени неща, изливайки непрекъснат поток от думи.

Един ден се случи така, че всички от домакинството трябваше да отидат в гората да търсят няколко изгубени юници. Това отне доста време. Привечер, след като не откри нищо, Рап се запъти към къщи и чу шум откъм брезовата горичка. Когато приближи, видя, че в тревата до един камък лежи Торгун, а учителят Рейналд се е надвесил над нея. Повече не можеше да различи, защото тревата беше висока. Щом чуха стьпкте му, те бързо се изправиха. Рап стоеше безмълвен, но Торгун моментално заподскача към него на един крак, бълвайки поток от думи.

— Какъв късмет, че дойде — рече тя, — ще ми помогнеш да стигна до дома. Изкълчих си коляното — паднах, препъвайки се в едно коренище. Лежах там и виках за помощ, докато този добър човек се притече; но не беше достатъчно силен да ме вдигне и да ме носи, затова започна да чете молитви над коляното и ето, вече се чувствувам по-добре.

— Имам само едно око — отговори Рап, — но с него виждам чудесно. Беше ли необходимо да лежи върху теб, докато се моли?

— Не е бил върху мен — възмутено възрази Торгун. — Рап, Рап, какво си въобразяваш? Беше коленичил до мен и държеше крака ми, докато изрече трите молитви.

— Три? — учуди се Рап.

— Не се прави на по-глупав, отколкото си — рече жена му. — Първо, в името на Отца, второ, в името на Сина и накрая в името на Светия дух. Това прави три.

Рап погледна свещеника. Той беше пребледнял и устата му трепереше, но иначе изглеждаше както обикновено.

— Само дъхът ти да беше учестен — замислено промълви Рап, — и вече да си мъртъв.

— Дойдох в тази земя, защото искам да стана мъченик — меко заговори учителят.

— Както си тръгнал, желанието ти ще се сбъдне — отвърна Рап, — но чакай, жено, да погледна това коляно, ако изобщо помниш кое от двете те болеше.

Торгун изсумтя жаловито и се оплака, че никога досега не са се отнасяли така с нея: все пак послушно седна на камъка и разголи лявото коляно. Не можаха да се споразумеят дали на него се вижда подутина, но щом той го натисна с палец, Торгун изкрещя.

— Преди няколко минути беше още по-зле — рече тя, — но смятам, че с твоя помощ ще мога да измина на куц крак разстоянието до дома.

Рап стоеше с мрачно лице и размишляваше. Накрая промълви:

— Не зная дали коляното е пострадало, тъй като виковете ти не означават нищо; но не бих искал Орм да каже, че безпричинно съм убил негов гост. Най-добре от тия неща разбира отец Вилибалд и той ще реши дали кракът е наистина болен.

Тръгнаха за вкъщи; придвижваха се бързо, макар че заради болката Торгун често трябваше да спира и да почива. Последните метри се наложи да измине подпряна на двамата мъже. обгърнала с ръце вратовете им.

— Доста си се отпуснала върху мен — рече Рап, — но още не знам дали мога да вярвам на приказките ти.

— Вярвай каквото искаш — отвърна Торгун, — аз обаче съм сигурна, че коляното ми никога няма Да се възстанови напълно. Кракът ми се заклещи между две коренища, когато скочих от едно повалено дърво. Ето как се случи — сигурно ще остана куца за цял живот.

— Ако е така — каза с горчивина в гласа Рап, — всичките му молитви са били безполезни.

Отнесоха Торгун в леглото и отец Вилибалд отиде да я прегледа. Рап веднага дръпна Орм и Юлва настрана и им разказа за случката, като сподели какво мисли той самият по въпроса. И двамата изразиха съжаление за този нещастен случай и казаха, че на всички ще им е неприятно, ако това доведе до разправии между съпрузите.

— Хубаво е, че мислиш, преди да направиш нещо — рече Орм, — иначе можеше да го погубиш, а ако се окаже невинен, това щеше да е много неприятно. Да убием свещеник, би означавало за всички ни да си навлечем божието наказание.

— Аз имам за Торгун по-високо мнение от теб — обади се Юлва, — а е много лесно да изкълчиш коляно, когато се катериш по камъни и трупи. Сам ти призна, че не си видял да вършат нещо.

— И това, на което бях свидетел, бе достатъчно подозрително — отвърна Рап, — а и се намираха в най-тъмната част на гората.

— В такива случаи е разумно да не вадим прибързани заключения — намеси се Орм. — Помниш ли присъдата, която издаде съдията на господаря Алмансур в Кордова, когато Токе, Сина на Сивата чайка, успя с хитрост да се промъкне в спалнята на жената на египетския сладкар, онзи, дето живееше на Улицата на разкаяните. Вятърът духнал, отместил спуснатото перде и четирима приятели на сладкаря, които случайно пресичали двора, видели Токе и жената върху леглото.

— Добре си спомням случая — потвърди Рап, — но съпругът не беше християнин.

— И какво стапа с жената? — попита Юлва.

— Сладкарят се яви пред съдията с разкъсани дрехи, придружен от четиримата си свидетели, и настояваше Токе и жена му да бъдат замеряни с камъни, защото извършили прелюбодейство. Лично господарят Алмансур заповяда този случай да се разреши, като се съблюдава съвсем точно законът, макар че Токе беше човек от неговата охрана. Съдията изслуша внимателно показанията на четиримата свидетели — какво точно са видели да става — трима от тях дадоха клетва, че определено са забелязали какво вършат; но четвъртият бе стар и имаше слабо зрение, затова не бе видял всичко така ясно. Според законите на Мохамед, написани от ръката на самия Аллах в свещената книга, човек може да бъде осъден за прелюбодейство само ако има четирима свидетели, които ясно и безпогрешно са видели извършеното престъпление. Така че съдията оправда Токе и жената, а сладкаря осъдиха на бой с пръчки по петите, защото отправил несправедливо обвинение.

— Жените в тая страна май хубаво си поживяват — рече Юлва; — доста може да се извърши до момента, в който успеят да те хванат в прелюбодеяние с четирима свидетели. Смятам, че сладкарят е имал лош късмет.

— Много скоро той вече не смяташе така — отговори Орм. — След този инцидент цялата охрана на халифа научи за него; посещавахме магазина му често, за да го подкачаме и да си пийнем от сладката сирийска медовина. Търговията му се разрасна много и той благодареше на Аллах за мъдростта на съдиите. Но Токе каза, че макар всичко да е завършило добре, щял да приеме това като предупреждение и повече не посмя да посети въпросната дама.

Брат Вилибалд дойде при тях и обяви, че Торгун е казала истината.

— Скоро — обърна се той към Рап — мястото така ще се подуе, че дори ти не би могъл да се съмняваш в това.

Всички предположиха, че Рап ще се успокои от неговите думи, но той дълго седя, потънал в размисъл. Накрая проговори:

— Ако е така, учителят трябва доста да е лежал там, хванал коляното й с две ръце, или пък може би само с една. Трудно е да повярвам, че е спрял дотук; той самият ни каза колко е слабоволен, когато стане дума за жени, а също, че от тия римски книги е научил тайни начини да ги задоволява. Аз мисля, че е стигнал по-далеч от четенето на молитви — ако се беше ограничил с това. нямаше да се появи подутина, стига наистина да е толкова набожен.

Това бе най-дългото слово, което бяха чували от устата на Рап, и никой не успя да го убеди, че греши. Накрая Юлва му каза:

— В началото беше подозрителен, защото не виждаше подутина, а сега — защото те увериха, че има такава. Но това не ме учудва, всички мъже сте еднакви, когато си напълните главите с разни идеи. Сама ще ида при Торгун и ще поговоря открито с нея. Близки сме, ще ми каже истината. Ако се е случило пешо, което не иска да сподели, от отговорите й те разбера, че се опитва да крие. Една жена винаги усеща кога събеседничката й лъже, а това, слава Богу, е повече от всичко, което умеят мъжете.

И тя ги остави. Тайна остана какво са си казали, никой не чу разговора.

— Сега се успокой, Рап — рече Орм. — много скоро ще знаеш истината. Няма по-хитра жена на света от Юлва, уверявам те. Забелязах това още в деня, в който я срещнах.

Рап изсумтя; насочиха разговора към двете юници, които се бяха загубили и които все още не бяха открити и обсъдиха къде би било най-добре да ги търсят на следния ден.

Юлва се забави дълго. Когато най-после се появи, тя размаха юмрук под носа на Рап.

— Стигнах до цялата истина — започна тя, — точно така е, както предполагах. Можеш вече да се успокоиш, Рап, нищо непочтено не е имало между двамата в гората. Единственият, който се държа зле, беше ти. Торгун просто не знае дали да се смее на подозренията ти, или да плаче при спомена за тежките думи, които й каза. Оплака ми се, че почти съжалява, че не е съблазнила свещеника, когато е имала такава възможност. „Можехме добре да се позабавляваме, докато дойде Рап — ми каза тя — и след като, така или иначе, ще трябва да търпя подозренията му и с това да си спечеля слава на жена със срамно минало, можех поне да извлека колкото може повече удоволствие от цялата история.“ Точно това бяха думите й и ако наистина си толкова мъдър, за колкото те мисля, Рап, никога вече няма да споменеш за тая случка; ако го направиш, не мога да отговарям за поведението й. Отнесеш ли се с нея нежно, тя ще пожелае да забрави; но най-добре ще е да й направиш дете — тогава няма да има нужда да се тровиш заради тоя нещастен несретник, учителя.

Рап се почеса по главата и промърмори нещо от рода, че сегашното й състояние не се дължи на липса на старание от негова страна; но беше очевидно, че се почувствува много успокоен от думите на Юлва и й благодаря, че е изяснила въпроса.

— Добре, че и аз притежавам някаква житейска мъдрост — добави той, — макар да не съм умен като теб, Юлва. Ако бях по-невъздържан, щях да убия учителя и сега щях да ходя с провесен нос, а с теб, Орм, щяхме да си развалим приятелството. Ще отида при Торгун да я успокоя и да се сдобря с нея.

Орм и Юлва си легнаха и поговориха за тая история, преди да заспят.

— Всичко мина по-добре, отколкото очаквах — благодарение на твоята намеса — каза Орм. — Ако трябваше да решавам аз, щях да отсъдя, че са се отдали на по-друти занимания в гората, а не да лекуват това нейно коляно.

Известно време Юлва не каза нищо. После рече:

— Орм, присъдата ти щеше да е вярна, но не бива да се изпускаш пред никого. Обещах й, че няма да я издам и ще убедя Рап, че нищо не се е случило. Да оставим нещата както са сега и да не казваме никому, дори на отец Вилибалд. Ако истината излезе наяве, това ще причини голямо страдание както на Рап, така и на Торгун, а също и на тоя нещастен, побъркан по жени учител. Но на теб ще кажа истината — не са се ограничили само с молитвите. Тя ми довери, че още от самото начало го харесвала заради красивия му глас и нещастната съдба, на която е обречен; освен това твърди, че не би могла да откаже на свещеник. Както лежала на земята, цялото й тяло започнало да трепери като прилеп в капан, когато докоснал коляното й, а той дори не се притеснил от това. Досетил се за какво мисли. Много скоро и двамата били обзети от желание; каза, че не можела да се овладее. После, след като се поуспокоили, той започнал да стене и се разплакал; подел молитвите оттам, където бил спрял, но успял да каже само няколко изречения и се появил Рап. Без съмнение това е причината подутината да се увеличи — по правило, за да бъде ефикасна, молитвата трябва да се повтори три пъти. Но Торгун твърди, че до края на живота си ще бъде благодарна на Господ, че не е позволил на Рап да пристигне няколко минути по-рано. Та ако кажеш на него или на някой друг истината, действително много ще ме огорчиш, а също и някои други хора.

Тази история достави на Орм огромно удоволствие и той веднага обеща, че никога няма да спомене и дума за случилото се пред Рап или пред някой друг.

— Щом той не знае, че са му сложили рога — продължи Орм, — случката няма да ни докара никакви неприятности. Но тоя учител наистина е невероятен; във всичко друго е напълно безполезен, но, виж, с жените безспорно знае как да се оправя. Трябва да внимаваме да се вижда с Торгун само в присъствие на трети човек; иначе тази история може да завърши трагично. Рап няма да се остави да го баламосат втори път. Трябва да намеря на учителя някаква постоянна работа, която ще го държи далеч от Торгун, а и, нея от него, защото не съм сигурен кой от двамата би проявил по-голямо желание да уреди втора среща.

— Не се отнасяй прекалено строго с него — рече Юлва. — Достатъчно страдания очакват бедното създание в ръцете на смаландцнте. Аз лично ще се постарая да ги държа далеч един от друг.

На следващата сутрин Орм повика учителя и му каза, че най-после му е намерил работа, с която според него щял да се справи много добре.

— Дотук не прояви умение в никоя от възложените ти задачи — добави той, — но сега ще можеш да ни помогнеш. Виждаш ли това черешово дърво — то е най-хубавото от всичките ми овошки. Това не е само мое мнение — същото мислят и враните. Ще се качиш на върха му; най-добре ще е да си вземеш храна и пиене, защото ще слизаш на земята чак когато свраките и враните отидат да спят. Ще седиш там всеки ден; ще се качваш рано, защото тия птици се будят призори. Надявам се, че ще успееш да опазиш черешите, освен ако сам ти не изядеш прекалено много.

Учителят погледна тъжно нагоре към дървото — черешите му бяха по-едри от обичайното и точно започваха да потъмняват и да зреят. Те привличаха много всички птици. Рап и отец Вилибалд се бяха опитвали да ги прогонят със стрели, но резултатът не беше кой знае какъв.

— Така ми се пада — рече учителят, но ме е страх да се покатеря толкова високо.

— Ще трябва да свикнеш — му каза Орм.

— Лесно ми се завива свят.

— Ще се държиш здраво и нищо няма да ти се случи. Ако се разбере, че не ти стига смелост за това, всички ще ти се смеят, особено жените.

— Наистина, заслужил съм всичко това — тъжно промълви учителят.

След кратък спор успя, макар и трудно, да се изкачи донякъде; а Орм стоеше отдолу и го увещаваше да продължава. Най-после с молитва на уста той се добра до разклонение, където се събираха три клона. Дървото се огъна под тежестта му и щом видя това, Орм му заповяда да остане там — ако се клати, птиците ще го забележат по-лесно.

— В безопасност си — провикна се той — и си по-близо до Бога от нас, бедните, дето трябва да стоим на земята. Можеш да ядеш и да пиеш до насита и да обсъждаш с Господ греховете си.

Така той се разположи там. Враните, които настървени се трупаха от всички посоки, за да си клъвнат хубави черешки, се разхвърчаха ужасени и изумени, като видяха човека на дървото, летяха в кръг около него и грачеха сърдито, а свраките се настаниха на околните овошки и сякаш подигравателно и злобно му се присмиваха.

На шестия ден следобед, когато горещината бе непоносима, той падна от дървото, позадрямал от жегата. Докато бил горе, дошли рояк пчели и си избрали главата му за място, където да си починат. В ужас той се събудил, размахал с всичка сила ръце, за да ги пропъди и загубил равновесие; с писък се изтърси на земята сред порой от пчели, череши и счупени клони. Близначките и другарят им първи стигнаха до местопроизшествието; вгледаха се учудено в него, а момчето Улф го запита как тъй е паднал. Но той само лежеше и охкаше, твърдеше, че е дошъл последният му час. Децата радостно започнаха да берат череши от клоните, които той, политайки, бе откъртил от дървото, но това разгневи пчелите. Те ги нападнаха и всички с писък се разбягаха.

Цялото домакинство събираше тръстика долу при реката; вкъщи бяха само Юлва и две прислужнички. Те се втурнаха да ги спасяват. Отнесоха учителя в тъкачната стая и го сложиха на леглото. Щом слугините чуха какво се е случило, така се разкикотнха. че Юлва загуби търпение и ги зашлеви, като им нареди веднага да доведат отец Вилибалд, който бе с останалите на реката.

На Юлва и беше жал за учителя и тя направи каквото можа, за да се чувствува удобно; подкрепи го и с чаша от най-хубавата си бира. Пчелите не го бяха ужилили, но той подозираше, че при падането си е счупил рамото. Юлва се зачуди дали това не е божие наказание заради случката с Торгун в гората и той се съгласи с нея.

— Какво знаеш ти за това? — попита учителят.

— Всичко — отвърна Юлва. — Торгун сама ми разказа; но не се страхувай, никой друг няма да разбере — и двете знаем как да си държим езика зад зъбите, когато трябва. С едно мога да те успокоя, тя те хвалеше много и не съжалява за това, което сте извършили, макар че за малко да ви донесе голямо нещастие.

— Аз съжалявам — рече учителят, — въпреки че нищо няма да спечеля от това. Господ ме е проклел, не мога да стоя до млада жена. без да се събуди страстно желание у мен. Дори дните, които прекарах на дървото, не ме пречистиха от тази похотливост, мислите ми бяха насочени по-скоро към плътски грехове, отколкото към Господа.

Юлва се засмя.

— Но сега пчелният рояк и падането ти помогнаха — рече тя, — защото, както виждаш, седиш сам с мен на място, където никой не би могъл да ни безпокои достатъчно дълго време, а и аз се мисля за не по-малко хубава от Торгун. Но смятам, че поне от това изкушение, бедни ми глупако, ще излезеш, без да съгрешиш.

— Ти не знаеш — тъжно рече учителят — колко силно е проклятието — и протегна ръце към нея.

Никой никога не разбра какво се случи между тях двамата и когато брат Вилибалд пристигна, за да прегледа раните му, го завари заспал, мъркащ доволно като котка, а Юлва седеше на тъкачния стол и работеше усърдно.

— Той е прекалено добър, за да го караш да се катери по дърветата — каза тя на Орм и на останалите същата вечер, докато се хранеха, силно развеселени от това как бе завършил престоят му на дървото. — Не го заставяй да се качва пак там.

— Не зная колко е добър — рече Орм, — но ако кажеш, че е прекалено тромав, да, ще се съглася с теб. Изобщо не мога да разбера за какво е годея, но не се съмнявам, смаландците ще открият нещо. Повечето череши вече са узрели, можем да ги оберем, преди птиците да ги нападнат; така че не губим нищо от случилото се. Все пак се радвам, че почти дойде време за Събора.

— Дотогава — твърдо заяви Юлва — аз лично ще го наблюдавам; не искам да му се присмиват и да се отнасят зле с него през последните дни, които ще прекара сред християни.

— Каквото и да направи той. жените се надпреварват да му помагат — рече Орм. — Но в случая можеш да постъпиш както смяташ за добре.

Всички в къщата се смееха до припадък винаги щом станеше дума за учителя и за пчелния рояк. Аса каза, че е добро предзнаменование, чувала е стари и мъдри хора да казват, че когато пчели кацнат на нечия глава, това е предсказание за дълъг живот н много деца. Отец Вилибалд пък добави, че на младини е чул същото от учените мъже в императорския двор в Гослар — макар да се бил сигурен дали поверието се отнася и за случаите, в които става дума за свещеник.

Отец Вилибалд не откри нараняване по болното рамо. но учителят все пак предпочете да остане на легло още няколко дни, а дори когато се почувствува достатъчно добре, за да стане, продължи да прекарва по-голямата част от времето в стаята си. Юлва се грижеше внимателно за него, приготвяше лично храната му и не допускаше никоя прислужничка да приближи до него. Орм я задяваше за това: чудел се дали и тя не с пощуряла по него, а и не можел да не му завиди за хубавите гозби, които всеки ден се носели в тъкачната стая. Но Юлва отсичаше, че тук тя взима решенията и че бедният нещастник има нужда от добра храна, за да понададе малко, преди да отиде при езичниците, а колкото до слугините, тя просто иска да го предпази от изкушения и злобен присмех.

Юлва наложи мнението си по този въпрос и така продължи, докато дойде време живущите от двете страни на границата да потеглят за Събора при Камъка на Върлината.