Франс Бенгтсон
Червеният змей (12)

Десета глава: КАК ОРМ ЗАГУБИ ОГЪРЛИЦАТА СИ

Из целия дворец, дори в кухните и в женските спални коментираха подробно двубоя за златното украшение в залата. Хората, присъствували лично, внимателно бяха запечатали в паметта си подробностите, всичко казано и извършено, за да могат да разказват тази интересна история и в бъдеще. Най-много похвали получи Орм заради начина, по който извади от действие щита на противника си. А на следващата вечер исландецът на Стюрбьорн рецитира стихове в стихосложението Ijodahattr за това колко опасно става, когато пиенето ти завърти главата. Всички бяха единодушни, че такова зрелище не може да се наблюдава всеки Юл, дори и в двора на крал Харалд.

Но Орм и Токе прекараха следващите няколко дни в леглото заради раните си и не бяха в състояние да се радват на нищо, въпреки че брат Вилибалд ги лекуваше с най-благите си балсами. Раната на Токе загнои, той започна да бълнува и да буйствува; трябваше четирима мъже да го държат, докато брат Вилибалд го превързва. Орм също се чувствуваше омаломощен от болка, имаше две счупени ребра и бе загубил доста кръв; липсваше и обичайният му добър апетит. Това той прие като лош признак, който не вещае нищо добро за възстановяването му. Обзеха го мрачни мисли.

Крал Харалд бе заповядал да приготвят за тях една от най-хубавите му спални, с огнище в стената и дюшеци, натъпкани със сено вместо със слама. В деня след двубоя много от хората на краля и на Стюрбьорн ги навестиха, за да обсъдят събитията от предната вечер и да се надсмеят над поражението на крал Свен. С тях в стаята стана много шумно и задушно, наложи се брат Вилибалд да им се скара и да ги изгони. Орм и Токе не знаеха кое е по-потискащо — да са сред хора, или да останат съвсем сами. Скоро след това другарите им ги напуснаха, бързаха да се върнат вкъщи след приключването на празненствата; заминаха всички с изключение на Едноокия Рап, който бе извън закона в Листер и предпочиташе да остане в Йелинге. След няколко дни, когато ледът в морето се разчупи при една буря, крал Свен навъсено каза няколко думи за сбогом и отплава. Стюрбьорн също си тръгна — не искаше да губи време, бързаше да набира мъже за пролетната си експедиция. Хората на Орм получиха разрешение да преминат част от пътя с тях, като заплатят за превоза с гребане. Стюрбьорн с удоволствие би приел Орм и Токе да му правят компания. Посети ги лично в спалнята им и каза, че са допринесли много за приятното прекарване на празника Юл, и че е жалко, ако сега трябва да пазят цяла седмица леглото заради няколко драскотини.

— Елате при мен в Борнхолм, щом жеравите разперят криле — рече той — За хора като вас ще намеря място на носа на собствения си кораб.

Тръгна си, без да изчака отговор — умът му бе зает с важни дела. Това бе целият им разговор със Стюрбьорн.

Известно време лежаха в мълчание. После Токе изрецитира:

Чакам с нетърпение деня, когато

тук, от палубата, аз ще съзерцавам

жеравите, щъркелите, патиците

как на север път отново си проправят.

Но Орм, след като помисли малко, му отвърна тъжно:

За жерави недей ми говори —

тогава аз ще бъда вече мъртъв

и ще усещам допира студен

на любопитни мишки и на къртици.

След като повечето гости си заминаха и в кухните не бе така напрегнато, брат Вилибалд поръча два пъти на ден да се приготвя супа от месо за ранените викинги, за да се подсилят. Няколко от жените на крал Харалд доброволно предложиха да я носят от кухнята до спалнята им; бяха любопитни да ги видят по-отблизо. Това можеше да стане безпрепятствено, защото сега, след като празненствата бяха отминали, кралят се бе оттеглил в покоите си; брат Вилибалд, брат Матиас и най-вече епископът прекарваха по цял ден в молитви над него, даваха му разхлабителни, за да прочистят кръвта и червата му.

Първа надзърна в стаята младата мавританка, с която викингите бяха разговаряли още в началото, когато влязоха при крал Харалд с камбаната. Щом я позна, Токе извика от радост и веднага й направи знак да приближи. Тя се вмъкна боязливо вътре с канче и лъжица в ръце, настани се на ръба на леглото му и започна да го храни. След нея влезе друга девойка, седна до Орм и също почна да го храни. Беше млада и висока, добре сложена, с бяла кожа, сиви очи и красиви устни; косата й беше тъмна, прибрана с кехлибарена диадема. Орм не я бе виждал досега, но не му приличаше на момиче от прислугата.

Преглъщаше супата трудно, защото раната му пречеше да седне. След като изяде няколко лъжици, в трахеята му влезе късче месо и той се разкашля. Устните на момичето се разтеглиха в усмивка, при което Орм го изгледа сърдито. Щом спря да кашля, рече намусено:

— Не съм тук, за да ми се присмиват. Ти коя си?

— Името ми е Юлва — отвърна тя — и до тоя момент не знаех, че си човек, способен да разсмее някого. Как може ти, който уби най-добрия воин на брат ми Свен, да хленчиш от лъжица гореща супа?

— Не е от нея — каза Орм. — Но рана като моята понякога боли. Мислех, че една жена ще се досети за това. Щом си сестра на крал Свен, тогава може супата, която ми донесе, да е развалена; сега като си мисля, тя наистина имаше неприятен вкус. Дошла си да отмъстиш за онова, дето сторих на брат ти, така ли?

Девойката скочи и захвърли канчето и лъжицата в огнището; супата изпръска всичко в стаята. Очите й заискриха и се впериха гневно в Орм; после изведнъж се успокои, засмя се и отново седна на ръба на леглото.

— Значи не криеш, че се страхуваш — рече тя. — Това поне трябва да ти се признае. Макар че трудно е да се каже кой от двамата ни е по-разумен. Видях те, като се биеше със Сигтриг, славен двубой беше; но бъди сигурен, че не смятам някого за свой враг само защото е обидил брат ми Свен. Крайно време беше да му се даде урок на тоя Сигтриг. Устата му вонеше отвратително и двамата с брат ми се уговаряха той да ме вземе за жена. Тогава едва ли щеше да се радва на млого брачни нощи. Не съм създадена да доставям удоволствие на всеки случаен берсерк, който е решил, че му харесвам. Поне съм ти благодарна, задето ме предпази от изстъпление.

— Ти си нахално и безочливо момиче — отвърна Орм — и на всичко отгоре си дивачка, но кралските дъщери са все такива. Е, не отричам, изглеждаш прекалено добра партия за мъж като Сигтриг. Аз самият бях тежко ранен в този двубой и не зная как ще свърши всичко това за мен.

Юлва прехапа връхчето на езика си, кимна и се замисли.

— Може би има и други освен теб, Сигтриг и Свен, които са загубили от двубоя — рече тя. — Чух за тая твоя огърлица, дето Сигтриг толкова искаше да притежава. Казват, че си я получил от някакъв крал на юг и че е най-красивото украшение на света. Искам да я видя, не бой се, няма да ти я открадна, макар че сега можеше да бъде моя, ако ти беше загинал в двубоя.

— Нещастие е да притежаваш нещо, на което всеки иска да сложи ръка — каза Орм.

— Ако мислиш така — рече Юлва, — защо не я остави на Сигтриг? Щеше да се освободиш от грижите, които ти създава.

— В едно съм сигурен, независимо че те познавам съвсем отскоро — каза Орм. — Който и да те вземе за жена, трудно ще излезе наглава с теб.

— Смятам, че ти едва ли някога ще бъдеш в състоя ние да докажеш правотата на тази забележка — отвърна Юлва. — Както изглеждаш сега, не бих легнала с теб дори да ми предложиш и пет такива огърлици. Защо не накараш някой да ти измие косата и брадата? Изглеждаш по-зле от смаландец. Хайде, кажи ми направо, ще ми покажеш ли веригата, или не?

— Така ли се говори на болен човек? — отвърна Орм. — Да го оприличаваш на смаландец. Трябва да знаеш, че съм от благородно потекло както по бащина, така и по майчина линия. Доведеният брат на бабата на майка ми е бил Свен Мишия нос от Гьоинге, а той, както навярно знаеш, произхожда по майчина линия направо от Ивар Широката прегръдка. Търпя наглостта ти само защото съм болен, иначе отдавна да съм те изхвърлил от стаята. Признавам, бих искал да ме измият, макар че не се чувствувам достатъчно добре, за да ме пипат; и ако ти искаш да ми направиш тази услуга, ще мога да се уверя дали се справяш по-добре с другите неща, отколкото със супата. Но сигурно кралските дъщери изобщо не са в състояние да извършват такива полезни дейности.

— Предлагаш ми да ти прислужвам като робиня — възмути се Юлва. — Никой досега не е дръзвал да го стори. Имаш късмет, че във вените ти тече кръвта на Широката прегръдка. Наистина ще ми бъде забавно да видя как ще изглеждаш измит, затова ще дойда утре рано сутринта; тогава ще видиш, че мога да се справя с подобни задължения не по-зле от всеки друг.

— Освен това трябва да ме срешеш — добави Орм. — И ако направиш всичко както искам, може да ти покажа огърлицата.

Междувременно събитията в другия край на стаята, където лежеше Токе, се развиваха по-бурно. Супата и присъствието на жена бяха ободрили значително духа му. Успял бе да се надигне и да седне и се опитваше да разговаря с девойката на родния й език. Правеше го доста неумело; но пък бе по-ловък в ръцете и вече се стремеше да я привлече към себе си. Тя се защитаваше от настъплението, като го удряше с лъжицата по кокалчетата на ръката. Но не полагаше кой знае какви усилия да се отдръпне и, общо взето, не изглеждаше недоволна, когато Токе, доколкото можеше, хвалеше красотата й и проклинаше сакатия си крак, който го приковаваше към леглото.

Започнаха да вдигат доста шум и Орм и Юлва се обърнаха да ги гледат. Юлва се усмихна на лудориите им, но Орм сърдито подвикна на Токе да се държи прилично и да остави девойката на мира.

— Какво ли ще каже крал Харалд — добави той, — ако разбере, че си галил една от жените му по бедрата?

— Може би — рече Юлва — и той като теб ще отбележи, че е нещастие да притежаваш нещо, на което всеки иска да сложи ръка. Но от моята уста няма да чуе нищо. И без това има много жени за мъж на неговата възраст; а тя, горката девойка, среща малко радости тук сред нас, плаче често и едва можем да я успокоим, почти не схваща какво й говорим. Затова не се притеснявай, че се забавлява с мъж, чиито комплименти разбира и който при това изглежда смел човек.

Но Орм настояваше приятелят му да контролира страстите си, докато се радва на гостоприемството на крал Харалд.

Междувременно Токе се бе поуспокоил и сега само държеше девойката за едната плитка. Увери Орм, че няма причини да се безпокои.

— Защото никой не може да ме обвини в нищо — рече той, — докато кракът ми е в такова състояние; освен това ти с ушите си чу какво каза малкият свещеник: крал Харалд изрично бил заповядал да правят всичко възможно да се чувствуваме добре затова, че подложихме крал Свен на подобно унижение. А аз, както всички знаят, съм мъж, който има нужда от жени, за да се чувствува добре, и тази тук според мен е възхитителен образец на своя пол. Не мога да се сетя за нещо, което би ускорило възстановяването ми така, както нейното присъствие; и наистина вече започвам да чувствувам подобрение. Казах й да идва колкото може по-често заради здравето ми и мисля, че не се страхува от мен, въпреки че флиртувах доста смело с нея.

Орм изсумтя недоверчиво. Накрая двете жени се уговориха да дойдат на следващата сутрин да им измият косите и брадите. После влезе припряно брат Вилибалд, за да превърже раните им, и като видя разляната супа, се развика гневно и изпъди жените от стаята. Дори Юлва не смееше да му противоречи — всички се страхуваха от човека, който имаше такава власт над живота и здравето им. Орм и Токе останаха сами и мълчаливо лежаха в леглата си — имаха да мислят за много неща. Накрая Токе се обади:

— Щастието ни се усмихна отново, край нас се появиха пак жени. Нещата започват да изглеждат по-розови.

Но Орм рече:

— Ще ни сполети нещастие, ако не си обуздаваш страстите; щеше да ми е по-леко, ако бях сигурен, че можеш да го направиш.

Токе отговори, че такава вероятност съществува, ако наистина сериозно се опита да го стори.

— Но се съмнявам дали щеше да ме отблъсне — добави той, — ако бях здрав и можех да настоявам, защото старият крал не е достатъчно добра компания за една толкова жизнерадостна девойка, а откакто е дошла тук, винаги са я пазили строго. Казва се Мира, произхожда от добро семейство и е родом от някакъв далечен край, наречен Ронда. Пленена била от викинги, които ги нападнали през нощта и я отвели заедно с много други от селото. Продали ги на краля на Корк. Той пък заради това, че е много красива, я дал на крал Харалд в знак на приятелство. Тя твърди, че за нея би било голяма чест, ако я бе подарил на някой млад мъж или на човек, с когото може да разговаря. Рядко съм виждал толкова изящна девойка, с такива форми и тъй гладка кожа; но тази, която седеше при теб, бе също хубава — може би е малко слаба и недостатъчно закръглена за моя вкус. И изглежда благоразположена към теб. Явно притежаваме доста качества, щом дори тук, приковани на легло, печелим симпатиите на жените.

Но Орм отвърна, че последното, което го занимава в момента, е любовта, чувствува се по-болен и по-изтощен от всякога, съмнява се, че му остава още дълго да живее.

На следващата сутрин жените дойдоха при изгрев слънце, както бяха обещали; носеха топла луга, вода и кърпи за ръце. Измиха им старателно главите и брадите. На Юлва й беше трудно с Орм, защото той не можеше да седи; но го поддържаше с ръка и беше много внимателна, така че накрая изпълни задачата си успешно — направи го чист и хубав, без да вкара луга в очите или устата му. После седна в горната част на леглото, постави главата му между коленете си и започна да го реши. Попита дали му е удобно и Орм трябваше да признае, че е така. Прекарваше трудно гребена през косата му — беше гъста, твърда и съвсем заплетена от миенето, но продължаваше с такова търпение и упорство, та Орм реши, че никога досега не е бил сресан по-добре. Говореше му фамилиарно, сякаш бяха стари приятели; той се чувствуваше добре в нейно присъствие.

— Ще ви измият косите още веднъж, преди да се изправите на крака — рече тя. — Епископът и неговите хора обичат да кръщават болни, които са на легло; изненадана съм, че още не е дошъл да ви убеждава. Покръстиха баща ми, докато бе в тежко състояние и почти не се надяваше да оздравее. Повечето хора смятат, че е най-добре да те покръстят през зимата, когато си болен. В такива случаи свещениците само ти напръскват главата с вода, но ако си здрав, трябва целия да те потопят в морето. А това едва ли допада на някого, особено когато водата е още покрита с остри късове лед. Еднакво неприятно е и за свещениците, тъй като трябва да нагазят до колене, стоят там и лицето им посинява, а зъбите им тракат така, че не са в състояние да си кажат благословиите. Затова през зимата предпочитат да кръщават болни, които не могат да помръднат от леглото. Мен епископът ме покръсти в деня на лятното слънцестоене, който те наричат Ден на кръстителя, и никак не беше неприятно. Насядахме около него в белите си ризи, аз и сестрите ми, а той четеше над главите ни; после вдигна ръка. Запушихме си носовете и се потопихме във водата. Аз стоях най-дълго от всички, затова решиха, че моето покръстване е най-добро. След това ни дадоха светени дрехи и малки кръстчета, които да носим на врата си. Всичко това не ни е причинило досега никакви неприятности.

Орм отвърна, че знае много за тези странни обичаи, нали е живял на юг, където е забранено да се яде свинско, а също и при монасите в Ирландия, които се опитали да го привлекат към новата вяра.

— Но няма да е скоро денят — продължи той, — в който някой ще успее да ме убеди, че тези ритуали могат да помогнат на хората или да задоволят нечий бог. Бих искал да видя кой ще е тоя свещеник или епископ, дето ще ме накара да стоя потопен до ушите във вода, лете или зиме. Нито пък имам желание да ми пръскат косата или да ми четат над главата. Сигурен съм, че човек трябва да се пази от всички тия магьосничества и тролщини.

Юлва каза, че след това неколцина от последователите на крал Харалд се били оплакали от болки в кръста и поискали от епископа да им плати за страданията, но иначе не били по-зле от обикновено. Нещо повече, вече мнозина смятали, че покръстването действува благотворно на здравето. Свещениците нямали нищо против да се яде свинско, както Орм сам бил забелязал на гуляя по Юл, и не поставяли никакви ограничения при храненето; само веднъж, когато им предложили конско месо, се изхрачили и се прекръстили, а понякога ги чували да мърморят, че в петък не би трябвало да се яде месо. Но баща й твърдо заявил, че не иска и да чуе за това. Самата тя не можела да каже, че новата религия й създава някакви неудобства. Но някои хора твърдели, че напоследък реколтата била по-бедна и кравето мляко — по-рядко и че това било, защото пренебрегнали старите богове.

Юлва прекара гребена си през един току-що разресан кичур коса, вдигна го срещу светлината и го заоглежда внимателно.

— Не разбирам как е възможно — рече тя, — но в косата ти, изглежда, няма ни една въшка.

— Не може да бъде — отвърна Орм. — Сигурно гребенът нещо не е в ред.

Юлва твърдеше, че бил чудесен гребен за въшки, и започна така да стърже главата му, че тя почервеня. Но не намери нищо.

— Ако думите ти са верни, трябва наистина да съм много болен — каза Орм. — Явно нещата са по-сернозни, отколкото си мислех. Това може само да означава, че кръвта ми е отровена.

Юлва се опита да го успокои, каза, че сигурно не е чак толкова страшно, но Орм изпадна в истинска депресия от това откритие. Лежеше мълчаливо, докато тя приключи с ресането, и отговаряше на забележките й само с унило сумтене. Междувременно Токе и Мира имаха все повече и повече неща да си казват и сякаш откриваха все нови прилики помежду си.

Накрая косата и брадата на Орм бяха сресани и Юлва със задоволство заразглежда резултата от труда си.

— Сега по-малко приличаш на плашило — забеляза тя — и повече на водач. Малко жени биха побягнали, като те видят — можеш да ми благодариш за това.

Вдигна щита му, изчисти с ръкава си мястото, където имаше най-малко нарези, и го постави пред лицето му. Орм разгледа отражението си и кимна с глава.

— Добре си ме сресала — призна той. — По-добре, отколкото очаквах от една, принцеса. Може би си по-свястна от другите. Заслужаваш да видиш огърлицата.

Той разгърди ризата си, издърпа веригата и й я даде. Поемайки я, тя тихичко извика, претегли я в ръка и започна да й се любува. Мира притича, за да я зърне, и също изрази възхищението си. Орм помоли Юлва:

— Сложи я на шията си.

Тя го стори. Беше прекалено дълга за нея и стигаше до под гърдите й. Юлва припряно подпря щита на стената и се огледа.

— Толкова е дълга, че ще се увие два пъти около шията ми — рече тя, неспособна да откъсне поглед и пръсти от нея. — Как се носи?

— Алмансур я държеше в ковчежето си — отвърна Орм, — скрита от хорските очи, Откакто е моя, все я нося под ризата, макар че ми претрива кожата. Не я бях показвал на никого до празниците и ето, веднага ми създаде главоболия. Но не може да се отрече, че сега си намери най-подходящо място; затова, Юлва, смятай я за твоя и я носи както намериш за добре.

Тя сграбчи веригата с две ръце; очите й се разшириха и го погледнаха изумено.

— Да не си си загубил ума? — извика тя. — Какво съм направила, та да заслужа такъв царствен подарък? И най-великата кралица на света би легнала с някой само за да получи дори по-обикновено украшение от това.

— Хубаво ме среса — отговори той и се усмихна. — Ние, потомците на Широката прегръдка, подаряваме на приятелите си или нещо ценно, или нищо.

Мира също искаше да пробва огърлицата, но Токе я накара да се върне и да не се занимава с разни дрънкулки; вече бе придобил такава власт над нея, че тя смирено му се подчини. А Юлва рече:

— Сигурно ще е най-разумно да я скрия под дрехите си. Сестрите ми, пък и жените в двореца ще ми издерат очите, за да я докопат. И още не мога да разбера защо ми я даваш, независимо че във вените ти тече кръвта на Широката прегръдка.

Орм въздъхна и отговори:

— Каква полза ще имам от нея, когато над костите ми поникне трева? Сега със сигурност знам, че ще умра. Нали току-що откри, че в тялото ми дори и въшките не искат да живеят. Всъщност вече имах подобни предчувствия. Може би щеше да стане твоя и да не бях обречен на смърт; но тогава щях да поискам нещо от теб в замяна. Мисля, че си достойна за това украшение, и не се съмнявам, че ще го браниш чудесно, ако те предизвикат да се състезаваш по дране с нокти. Е, естествено, бих предпочел да живея достатъчно дълго, за да гледам как блести на гърдите ти.