Ан Мари Дюкет
Опасен полет (10)

Десета глава

Траурната церемония, състояла се късно следобед в деня след погребението, бе кратка, както и молитвите, прочетени пред гроба. Въпреки обявата във вестника, групата опечалени бе съвсем малка.

По време на целия ритуал Уил трябваше да бъде подкрепян от Лео и Тери. Прихванали го от двете страни за безжизнено отпуснатите ръце, те бяха изцяло заети с него и Лиса остана сама. Ей Джей присъстваше и в църквата, и на гробището и тя се почуди, защо изглежда толкова разстроен. Не бе познавал родителите й. Може би се тревожеше за Уил, защото всички виждаха, че е на прага на силите си и всеки миг може да припадне. Но каквато и да бе причината за мъката му, Лиса не се опита да я открие.

Най-после всичко свърши. Последните думи бяха казани и неколцината опечалени бързо се разпръснаха. С изключение на Ей Джей, който приближи към нея, преди тя да успее да се качи в погребалната кола. Уил, Тери и Лео вече бяха вътре и я чакаха.

— Лиса, ако мога да ти помогна с нещо, моля те, обади ми се!

Ръката му нежно обгърна лакътя й.

— Всичко ще се оправи — отвърна тя машинално.

— Наистина ли? — едва чуто промълви той. — Ще престанеш ли да се самообвиняваш? — отговор не последва. — Или ще обвиняваш мен? — тя излезе от вцепенението си.

— Имаше и такива моменти, но разбрах, че не съм била права! Не си виновен за смъртта на родителите ми. Нито за мъката на дядо или пък за болката, която изживях.

— Никога не съм искал да страдаш, Лиса! — сините му очи проблеснаха и той пламенно стисна ръцете й. — Ще ми се обаждаш ли поне?

Тери нетърпеливо махна с ръка през прозореца.

— Трябва да тръгвам — каза тя, като не знаеше как да му отговори. — Всички ме чакат.

Ей Джей неохотно пусна ръцете й. И внезапно, тъкмо когато Лиса понечи да тръгне, той я придърпа в прегръдките си и я притисна с всичка сила. Околните биха могли да го възприемат като утешителен жест на близък приятел, но само Лиса чу думите му:

— Ако се нуждаеш от нещо, само ми се обади! Винаги можеш да разчиташ на мен! — ръката му потъна в косите й, а устните му се притиснаха към бузата й. — Пази се! — прошепна той дрезгаво, миг преди да я пусне.

Погледът му изгаряше гърба й, докато тя влизаше в колата. Когато потеглиха, Лиса се обърна и го погледна — неподвижна бързо смаляваща се фигура.

Полетът към дома премина в потискаща тишина. Погребението бе вече зад гърба й, но неприятностите не бяха свършили. Не можеше да се каже, че очаква с удоволствие предстоящата си задача, но старата Лиса принадлежеше на миналото. Вече не можеше да се върне назад!

Щом се прибраха, Лео и Уил веднага отидоха в стаите си. Лиса остана в дневната.

— Няма ли да се качиш горе и да пожелаеш лека нощ на дядо си? — попита Тери.

— Да, разбира се, но преди това бих искала да поговорим.

— За какво?

— За „Въздушен транспорт Хенъли“.

— Аз също исках да обсъдим въпроса, но мислех, че е прекалено скоро след погребението. Двамата с теб наистина трябва да направим някои планове.

— Няма да правим никакви планове, Тери! — рязко го прекъсна Лиса. — Мисля да прекратя договора ти!

— Ти… Какво каза? — пухкавото му лице помръкна.

— Освобождавам те от работа, Тери! Имам това право! Сега аз ръководя бизнеса. Дядо не е в състояние да се справя — тя спокойно приглади гънките на роклята си. Достатъчно дълго бе обмисляла думите си по време на обратния полет.

— Но как ще поддържаш бизнеса без втори пилот? Сама казваш, че Уил не е в състояние да работи!

— Точно така! — Лиса зарея невиждащ поглед през прозореца. — Време е да се оттегля, а с него и цялата компания! Всъщност отдавна се налагаше. Мисля, че и за теб е време да се преместиш. Получи си обратно разрешителното, а освен това не се съмнявам, че дядо ще ти даде прекрасна препоръка. Ще можеш да си намериш работа навсякъде!

— Не искам да работя навсякъде, а само тук! — отвърна Тери толкова настойчиво, че Лиса за миг онемя.

— Но тази компания не е твоя, Тери! И никога няма да бъде! — започна тя твърдо. — Предлагам ти веднага да започнеш да си търсиш работа. Още утре ще се обадя в базата и ще им съобщя да ни търсят заместник. От мига, в който го намерят, ти си свободен!

— Но защо, Лиса? — гласът му прозвуча умолително.

— Ти за малко не загина, Тери! И дядо можеше да бъде в този самолет. С него много си приличате! И двамата поемате прекалено големи рискове! Това, което се случи с родителите ми, не трябва да се повтаря!

— Виждам, че онзи Корбет отново се е намесвал! — той произнесе името с отвращение и стана от стола. — Превърнал те е в заклет циник, нали?

— Искаш да кажеш, в реалист. На това дължа живота си! — отвърна разпалено тя. — Слава Богу, че взех съветите му присърце! Дано предпазливостта му повлияе малко и на теб!

— Лесно му е да бъде толкова специален! Не му се налага да си изкарва прехраната както на повечето от нас!

— Дори да беше последният бедняк Ей Джей щеше да реагира по същия начин! — заплашително проблеснаха очите и. Тя приближи до него и протегна ръка: — Желая ти всичко най-хубаво, Тери! Никога няма да те забравя! Ти ми беше добър приятел!

— И затова сега ме изхвърляш? — той не пое ръката й.

— Не бих го нарекла така! — тя тъжно отпусна длан. — Но понякога на човек му се налага да вземе решение — и то правилно! Може би някой ден и ти ще го разбереш!

Тя излезе от стаята и се качи при Уил. Дядо й си беше легнал, но все още не беше заспал.

Лиса седна на леглото и нежно докосна рамото му.

— Беше тежък ден, нали? — рече тя.

Уил не можеше да я погледне в очите.

— Знаеш ли, не си длъжна да бъдеш любезна с мен.

Тя схвана безмълвния му въпрос.

— Аз все още те обичам, дядо!

Уил изненадано я погледна.

— Как можеш? — гласът му бе прегракнал от мъка — Убих баща ти и майка ти. Нищо чудно, че Маргарет ме напусна! Сигурно ме мрази също като теб!

— Аз не те мразя, дядо! А също и баба! Ти наистина си вярвал, че самолетът е в добро състояние! И татко носи вина за катастрофата. Той е бил пилотът! Отговорността за самолета е негова! Трябвало е да откаже да лети!

— Никога не съм мислил за това! — погледна я изумен Уил.

— Това е истината! Баба и аз искаме само да не рискуваш толкова много! Знаеш ли, тя чака да отидеш да я вземеш!

— Не вярвам!

— Така е! Тя иска да види света, дядо, и те чака да я разведеш! Заключи офиса, сложи край на бизнеса и тръгвай! По-млади няма да станете!

— Ами какво ще правят останалите? — попита Уил, свъсил тревожно вежди. — Всички зависят от мен!

— Тери ще си намери друга работа. Нали си получи разрешителното! А Лео е на твоята възраст. През целия си живот не е спирал да работи. И продължава само заради теб! Ако се оттеглиш, той мигновено ще те последва! — обясни Лиса убедително.

Уил се замисли за миг.

— А ти какво ще правиш, Лиса? На теб дължа най-много. Не съм ти оставил стабилно наследство, нали?

— Имам диплома за професионален пилот. Благодарение на теб и на Ей Джей! Мога да започна работа навсякъде! — опита се да го успокои тя. С дядо си не бяха особено близки, но между тях съществуваше здрава връзка, макар че рядко го признаваха. — Разреши ми да продам компанията дядо! Тогава двамата с баба ще можете да пътешествате, където пожелаете!

— Може би ще го направя! — той седна в леглото. — Но преди това ще ти дам новия самолет.

— Не мога да го взема! — Лиса не бе очаквала подобна щедрост.

— Ако се пенсионирам, един самолет ще ми е достатъчен! Ти ще вземеш другия. Не бих могъл да живея спокойно, ако не съм сигурен, че можеш да се справяш сама. Моля те, Лиса!

— Щом е толкова важно за теб… — започна тя. Уил кимна — Добре! Благодаря, ще го взема! Ще отидеш при баба, нали?

— Винаги си била честно момиче, Лиса! Щом е казала, че ще ми прости, значи имам шанс! Ще направя опит, а ако Маргарет ме изхвърли позорно, значи си го заслужавам!

— Няма! — прегърна го силно Лиса.

— И аз се надявам — целуна я той по бузата. После бавно стана и отвори гардероба.

— Защо не отложиш приготовленията за сутринта? — предложи Лиса. — Нуждаеш се от почивка. Днес всички се измъчихме.

— Не съм толкова млад, за да си позволя да загубя още един ден! Баба ти е упорита жена и ще ми е необходимо доста време, за да я омилостивя. Съжалявам… за всичко! Ще можеш ли някога да ми простиш?

Лиса се спусна и го грабна в прегръдките си, като че ли тя бе възрастният човек, а той — детето.

— Вече съм го сторила!

Уил потри очи със загрубялата си ръка, а после се престори, че е погълнат от опаковането на багажа.

— Ще ти прехвърля самолета, преди да отпътувам. Мисля, че Нейтън и Роуз щяха да се гордеят с теб. Също като мен!

— Аз също се гордея с теб, дядо! — тя знаеше, че на Уил никак не му е лесно да признае, че е бил на толкова погрешен път. — Лека нощ!

Лиса се прибра в стаята си. Бавно съблече черната рокля и понечи да я сложи на закачалката. Но внезапно я смачка и я запокити в кошчето за боклук. Край на миналото! Искаше да погледне напред, към бъдещето! И щеше да го стори, само да приключеше с проблемите на настоящето!

Уил удържа думата си. Следващата сутрин потегли за Флорида. По молба на Лиса базата намери временен заместник на „Въздушен транспорт Хенъли“. Лео замина за Сейнт Луис при семейството си. Тери, разбрал най-после, че не може да притежава нито Лиса, нито компанията, също напусна.

— В живота ми никога няма да има друга жена! — бяха прощалните му думи, но Лиса подозираше, че не след дълго ще я забрави напълно.

Докато за последен път прелистваше документацията на „Въздушен транспорт Хенъли“, мислите й постоянно се връщаха към Ей Джей. Привърши с последната папка и отдели документите, необходими за продажбата на това, което бе останало. Надяваше се, че посредничката по сделките с недвижими имоти в Гънисън — стара семейна приятелка — наистина е заслужила добрата си репутация. Домът щеше да й липсва, но ако Памела успееше да го продаде, би почувствала огромно облекчение, защото баба й и дядо й щяха да бъдат финансово осигурени.

Седмица след отпътуването на дядо си, Лиса се обади на Маргарет във Флорида и много се зарадва, когато самата тя вдигна слушалката. Новините бяха добри.

— Уил е тук, Лиса, и всичко е наред! Толкова сме щастливи!

— Веднага след като се узаконя продажбата на компанията, заминаваме с баба ти за Европа! — намеси се в разговора Уил. — Ще й покажа Рим, Атина, Лондон…

— Не и преди да намерим купувач, скъпи! — засмя се безгрижно Маргарет. — Лиса, къде ще живееш после? — попита сериозно тя.

— О, сигурна съм, че все някъде ще се устроя! Веднага щом приключа със задачите тук, ще си потърся работа. Ще ви се обадя отново. Довиждане!

Лиса затвори телефона със сълзи на очи. Бяха толкова щастливи, за разлика от нея! Само Ей Джей да беше тук… Спомни си думите му на погребението. „Ще ми се обаждаш ли поне?“ Щеше да го направи, само ако й бе казал: „Обичам те, Лиса Хенъли!“

Това би променило всичко! Но думите не бяха изречени. А от погребението досега Ей Джей не й се бе обаждал нито веднъж!

Затова тя непрекъснато си намираше работа. Опакова вещите на баба си и дядо си, като една част изпрати във Флорида, а друга — на склад. Събра и личните си вещи, тъй като се готвеше да напусне имението и всяка сутрин се обаждаше на посредничката за новини.

Една сутрин телефонът в Хенъли иззвъня.

— Имаме купувач, Лиса — съобщи и Памела. — При това цената е невероятно висока. Имаш голям късмет! Ще дойдеш ли днес следобед да приключим със сделката?

Лиса пристигна точно в определеното време.

— Кой е купувачът? — попита тя веднага щом Памела й подаде документите за подпис. — Някой местен ли е?

— Пожела да остане анонимен, Лиса Имаш ли нещо против?

— Не е ли малко необичайно? — химикалката на Лиса застина във въздуха.

— Аз лично го проверих! Няма да разоре имението или да построи бункери — увери я Памела с усмивка.

— Въпреки това искам да зная! — настояваше Лиса.

— Но аз обещах! Такива бяха изискванията за сделката!

— Баба и дядо имат право да знаят кой ще притежава дома им! Може да е… някой престъпник!

— Но не е!

— А защо е тогава тази потайност? Как се казва?

— Професионалната етика ми забранява да ти кажа! — отсече Памела.

— Но ти можеш да ми се довериш, Пам! Семействата ни се познават отдавна и ти обещавам, че купувачът няма да разбере! Ако не ми кажеш, няма да подпиша! — заплаши я Лиса.

— А откъде си сигурна, че ще намерим друг купувач, който да е склонен да плати такава висока цена? — но Лиса непреклонно скръсти ръце. — Е, добре! — Пам отвори бюрото си, измъкна някакви документи и ги побутна към Лиса — Ето, доволна ли си? Виж името и само да си казала някъде, че съм пропяла! А сега подпиши и последния документ! Ще подготвя чека за баба ти и дядо ти за около двайсетина минути, ако можеш да изчакаш. Съгласна ли си? Лиса, слушаш ли ме?

Но Лиса изобщо не я чуваше. Сърцето й радостно запърха, щом прочете името на евентуалния нов собственик на „Въздушен транспорт Хенъли“. Тя скочи и грабна чантата си.

— Ами чекът? — извика Пам. — Лиса, нуждая се от последния ти подпис!

— Ще подпиша по-късно!

— Но… Добре ли си?

— Чудесно! Чувствам се великолепно!

— Тогава защо си тръгваш? Какво се случи, та не можем да приключим с продажбата?

— Мисля, че току-що един човек ми каза, че ме обича! — усмихна се щастливо Лиса. — Преди да продам компанията, трябва да зная със сигурност!

И изтича навън, като остави Пам объркана и смутена.

 

 

Под лъчите на следобедното слънце новият самолет блестеше като огледало. Лиса летеше към дома на Ей Джей, разположен близо до границата с Канзас. Беше се обадила в Джеф-Ко и научи, че за момента няма курсисти. Сигурно тренираше за следващото състезание.

Блясъкът на оранжевите пилони й подсказа, че е достигнала целта си. Насочи самолета към пистата и кацна, а после паркира до „Чесна“-та на Ей Джей. Видя го, че приближава още преди да е изключила мотора. Спусна стълбата и слезе.

— Малко е далече от Хенъли. Бензинът ти ли е на привършване или просто си се изгубила? — попита бързо той, но за нейно щастие не успя да прикрие радостните искрици в очите си.

Лиса се наслаждаваше на срещата. Поведението му я накара да се усмихне — както обикновено Ей Джей не се предаваше лесно.

— Не позна! — отвърна тя. — Просто реших да се отбия и да ти съобщя последните новини.

— И какви са те?

— Няма ли да ме поканиш?

— Разбира се! — Ей Джей я поведе към дома си — просторна, несиметрична постройка, първична и непосредствена като него самия. Посочи й едно кожено канапе, разположено пред огромен прозорец от цветно стъкло и седна до нея. — Е, какви са новините?

— Баба и дядо са отново заедно. Намерих купувач за „Въздушен транспорт Хенъли“. С парите възнамеряват да посетят Европа. Ще им стигнат за пенсия и дори ще им останат.

— Много се радвам! — отвърна Ей Джей. Лиса забеляза, че той не прояви дори престорен интерес към купувача. „Само попита“: — А Лео?

— Той също се пенсионира. Живее със сина си в Сейнт Луис и е много щастлив! — Ей Джей кимна доволно. — Няма ли да попиташ за Тери?

Ей Джей вдигна очи към тавана.

— Моля те, кажи ми, че се е преместил! Поне извън този щат!

— Не, но последното, което чух, е, че работи на летището в Денвър. В администрацията.

— Тери — чиновник?!

— Да. Знаеш ли, винаги е бил старателен с документацията.

— Не, не знаех! Да се надяваме, че е по-добър като чиновник, отколкото като пилот! Слава Богу, че вече не се разхожда из небето!

— Има и още! — продължи весело Лиса — Тери се обади и ме покани на сватбата си! Влюбил се до уши в една инспекторка по полетите и ще се женят следващия месец. Да му кажа ли да ти изпрати покана?

— Ще намина — бе сухият отговор. — Е, стига толкова за Тери! Кажи ми нещо за теб! Всъщност, ти си единственият човек, от когото наистина се интересувам. Зная, че ти се струпаха доста промени — от погребението на родителите ти до продажбата на компанията — той изпитателно се взря в очите й. — Защо дойде, Лиса?

— Исках да ти благодаря. Ти ме научи на толкова много неща! Не само за пилотирането. Показа ми как да стоя на собствените си крака. Благодарение на теб превъзмогнах най-ужасните си страхове. Трябваше да ти го кажа отдавна.

— Това ли е всичко? — той не бе отместил поглед от лицето й.

— Не, не е всичко! — Лиса докосна ръката му и усети стегнатите от напрежение мускули. — Аз… зная за желанието ти да купиш компанията!

— Дявол да я вземе тази жена! — скочи като ужилен Ей Джей. — Обеща ми пълна анонимност!

— По принцип би я получил! Но Памела ми е стара приятелка. Измъкнах сведенията ужасно трудно, като отказах да подпиша документите! И все още не съм подписала — обясни тя.

— Не си ли? — гневът му бе заменен от объркване. — Но защо, Лиса? Аз съм законен клиент. Наистина искам да купя компанията, а Бог е свидетел, че баба ти и дядо ти са заслужили своята пенсия!

— Може би не съм напълно убедена, че наистина я искаш! Трудно ми е да повярвам, че един въздушен акробат е привлечен от второразредна транспортна компания. А дядо не би се съгласил на благотворителност!

— Не е благотворителност!

— Тогава се настани удобно и ме убеди! Мога да бъда упорита като теб! Няма да подпиша, докато не разбера какво точно чувстваш!

Ей Джей потъна в канапето и като прокара ръка през косата си, внимателно я изгледа.

— Искаш да знаеш какво чувствам ли? Първо се опасявах, че няма да съобщиш за мястото на катастрофата — а после, че ще го направиш! Знаех, че и в двата случая „Въздушен транспорт Хенъли“ ще приключи с дейността си.

— Толкова се развълнувах, когато ме заведе там! — призна Лиса. — Вече бях осъзнала проблемите на компанията, свързани с безопасността! Опитах да се убедя, че ненавиждам твоята намеса!

— Само моята намеса ли? — прекъсна я той. Неизречени останаха думите „а не мен?“

Лиса хвана ръката му.

— Постепенно разбрах, че само те използвам като оправдание, за да не погледна в очите истината за смъртта на родителите ми. Бях ужасена, че така ще сложа край на единственото семейство, което ми е останало!

— Съвсем основателно — заключи мрачно той. — С моя помощ страховете ти почти се оправдаха. Когато баба ти замина, а дядо ти сякаш се отрече от теб, сериозно се обезпокоих!

— Въпреки това беше прав, Ей Джей! — поклати глава Лиса. — Безопасността на рейнджърите трябваше да бъде на първо място. Помисли как щях да се чувствам, ако някой от приятелите ти Уейн или Алана бяха загинали с наш самолет! Или пък ти! — потръпна тя. — Никога не бих си го простила! Но независимо от създалата се ситуация, сигурно бих реагирала по същия начин!

— Но защо, Лиса?

Последва продължително мълчание. Най-после тя прошепна:

— Не исках да призная, че родителите ми са загинали така ненужно! — той я притегли към себе си и силно я притисна в обятията си. Болката все още я измъчваше, но истината и близостта на Ей Джей я правеха поносима. — Смъртта им е била толкова безсмислена, Ей Джей! Баща ми, дядо, дори майка ми е трябвало да разберат колко остарял и негоден е бил този самолет! Татко е толкова виновен, колкото и останалите. Пилотът трябва да поема отговорност за действията си. Ако не беше ти, никога нямаше да го проумея! Можех да загина със самолета, който Тери разби!

— Ти си по-силна от всички, Лиса! Знаех го от самото начало, но се опасявах, че ти няма да го разбереш!

— Затова ли, вместо да съобщиш сам, ми показа мястото на катастрофата?

— Да, но не бих изчакал и секунда, ако знаех, че тази стара бричка ще се отдели от земята! Не успях да преценя добре! Никога не съм мислил, че именно Тери ще ни принуди да действаме. Когато онзи самолет изчезна, помислих, че ти си вътре и… — той млъкна, а в очите му заблестяха искри от преживяния страх.

— Но нали не бях! Бях променила цялостно отношението си! Нали това искаше?

— Лиса, премяната на летателните ти навици бе едно. Но да опиташ да промениш човешко същество е съвсем друго нещо! Никой няма право да упражнява натиск върху другия. Освен това от мига, в който разбрах, че си идеалната жена за мен, не исках вече да се променяш!

— Наистина ли? — лицето й светна от щастие. Беше очаквала тези думи толкова дълго. Беше дошла чак дотук, за да ги чуе!

— О, да, от самото начало! — увери я той. — Когато срещнах тази упорита жена, пропаднала четири пъти на изпит, но незагубила желание да опита още веднъж, разбрах, че съм се натъкнал на нещо специално. По време на уроците те поставях на какви ли не изпитания, но ти ги приемаше без сълзи и извинения, тласкана от желязна решимост. Влюбих се в теб още преди да разбера какво става! — на лицето му грейна нежна усмивка. — Когато посетихме Големия каньон, вече знаех, че ти си жената за мен. Миговете, което прекарахме в Аризона, са ми толкова скъпи, Лиса! Ти изглеждаше толкова щастлива! Но скоро след това всичко се промени! — той замълча и Лиса се изчерви от срам.

— Когато те обвиних, че ме шпионираш и използваш! Но Ей Джей, никога не ми бе казал, че ме обичаш! Дори не подозирах! Знаех само, че те обичам и това още повече влоши нещата! Затова реагирах така бурно, когато открих, че съм само удобно средство към целта ти. Мислех, че изобщо не държиш на мен!

— Съжалявам, че започнах запознанството ни с лъжа! Но ако трябва да се върна назад, не бих променил абсолютно нищо! Лиса, колкото повече те обиквах, толкова повече се ужасявах от мисълта, че мога да те загубя! Да прекратя дейността на компанията ви не беше вече просто услуга за приятел. Превърна се в личен въпрос!

— Заради мен ли?

— Да.

— Толкова личен, че купи компанията за себе си?

— За нас — поправи я той. — Мисля, че можем да започнем страхотен бизнес! Аз ще давам уроци, а с помощта на Уейн и още няколко пилоти можем да подновим договора.

— Ако реша да подпиша документите!

— Моля?! — не можа да повярва на ушите си той. — Разбира се, че ще ми я продадеш! Уил ще се пенсионира, а ти ще получаваш половината от печалбите.

— Не съм убедена, че ме интересува обикновено делово сътрудничество. Все още не съм чула нито едно любовно обяснение!

— Не е вярно! — възмути се той.

— Вярно е! Ти ме измъчи, Ей Джей!

— Разбира се, че те обичам! Защо иначе бих се отказал от въздушната акробатика? Дори съм обявил тази къща за продан при безпринципната ти приятелка — посредничката по недвижими имоти! Какво още искаш от мен? Не ме бива за красиви фрази, Лиса!

— Значи не ги заслужавам? — престори се тя на силно засегната.

— Предпочитам да покажа, а не да говоря! — той я притисна силно до гърдите си, а страстната му целувка разпали в тялото й мощен пожар. — Сега убедих ли те? — прошепна той, докато Лиса едва си поемаше дъх в прегръдките му.

— Покажи ми отново! — въздъхна тя. — Искам компенсация за всички онези самотни нощи, в които лежах и копнеех за теб!

— И какво точно правех през тези нощи?

Лиса се отпусна в обятията му, а ръцете й нежно се плъзнаха по тялото на мъжа, когото боготвореше.

— Правеше това… и това, и ето това!

Самообладанието му скоро достигна критичната си точка.

— Лиса, мисля, че е по-добре да спрем! — изхриптя той.

— Защо? И без това ще се оженим, и то възможно най-скоро, ако завися от мен! — заяви тя.

— Вече съм мислил по този въпрос — щастливо се усмихна той. — Ще повикаме баба ти и дядо ти и ще съобщиш за сватбата веднага щом пристигнат! Но междувременно, моля те, остави ме да спазвам принципите си!

— Нима съм длъжна? — тя обви ръце около врата му. — Някога преди не си ги спазвал! — Ей Джей повдигна скептично вежда. — Точно така е! Хитруваше, изнудваше ме и ме плашеше, докато ми беше учител. Освен това отдавна копнеем един за друг!

— Не искаш ли да изчакаме медения месец?

— Не! Не искам да чакам нито минута повече! Отиваме в спалнята!

Ей Джей се престори, че е шокиран, но топлите му и мамещи длани изследваха неспирно тялото й.

— А какво ще каже баба ти? Мислех, че си консервативно момиче!

— Не е необходимо да научава! — притисна се Лиса още по-силно към него. — А ти откога си спрял да нарушаваш нормите? Нима се отказваш от прозвището си? — гласът й бе изпълнен с толкова надежда, че Ей Джей избухна в смях.

— И това го казва човек, който обръща с краката нагоре живота на всички около себе си? Любов моя, аз не съм единственият непокорник тук.

— Това притеснява ли те? — Лиса бе сигурна в отговора, но все пак искаше да го чуе.

— Съвсем не, скъпа Лиса! — устните му жадно се впиха в нейните. — Не бих искал да бъде другояче!