Ан Мари Дюкет
Опасен полет (8)

Осма глава

— Как? — едва успя да прошепне Лиса — Как е успял, след като всички останали не можаха? — Ето още една тайна, която Ей Джей бе запазил за себе си.

— Не зная как, но ги е открил.

— Първия път, когато дойде да ме вземе за урок, ти беше толкова натъжена… Тогава ли ти каза?

— Да. Научих точно преди да вземеш първия си изпит.

— Но защо не ми е казал? Имам право да зная!

— Така е, мила — въздъхна Маргарет, — но Ей Джей каза, че и без това уроците са сериозно изпитание за теб. А тази новина щеше да те извади от равновесие. Затова уведоми мен и остави аз да преценя кога да ти съобщя.

— И очаквате да съм ви благодарна за това, което сте ми спестили? Те бяха мои родители, не негови!

— Лиса, той прекрасно го знаеше! Господин Корбет намери самолета, защото ти го искаше! И аз му благодарих. Сега поне зная къде е моят Нейтън! — сълзите на Маргарет захапаха по масата и тя покри лицето си с длани. Но след няколко мига ги отдръпна. — Искам разследване на катастрофата! На всяка цена трябва да разбера какво се е случило! Може би тогава ще спрат да ми се присънват онези ужасни кошмари, в които ти и Уил загивате също като тях!

— Бабо… — Лиса безпомощно проследи с поглед старата жена, които забързано излезе. Какво бе сторил Ей Джей с всички?

Тя започна машинално да разчиства масата. Искаше да изтича след баба си, но знаеше, че не може да й предложи никаква утеха. Откриването на катастрофиралия самолет все още й се струваше нереално. Както и цялата каша, забъркана от Ей Джей.

И най-лошото бе, че бяха объркани личните й чувства. Вярно, искаше самолетът да бъде открит, но не при тези обстоятелства! Лиса бе убедена, че старият самолет е опасен, но се надяваше, че Уил ще се вразуми, вместо да бъде отстранен от бизнеса от един шпиониращ непознат. И още по-лошо — тя отчаяно бе желана Ей Джей да стане част от живота й, да му отдаде сърцето си! Искаше да го обича свободно, без преградата, издигната от железните му принципи. Но колкото и да се мъчеше да го очерни в собствените си очи, все не успяваше. Уважението му към живота бе прекалено голямо. Заради това Е. Дж. Корбет бе готов да се откаже от всичко!

Прекалено разстроена, за да остане сама, Лиса реши да потърси баба си. Маргарет не бе в къщата, затова младата жена се отправи към хангара, където бе и офисът.

Маргарет бе там, но не работеше. Лицето й бе бяло като тебешир, а на застиналото й в ужасна гримаса лице се открояваше всяка бръчка, всеки неумолим белег на старостта.

— Бабо, какво се е случило? — попита Лиса и се спусна към нея.

Маргарет се бе втренчила невиждащо в празното пространство.

— Един от нашите самолети е паднал. Чух по радиото. Тъкмо идвах да ти кажа.

— О, Господи! Кой се качи на стария самолет? Не ги видях като излитаха!

Маргарет повдигна свитата си в юмрук ръка към устата.

— Не… Не зная. И аз не видях.

Лиса изтича да й налее чаша вода.

— Изпий това, бабо, и седни! — старицата като че ли всеки момент щеше да припадне и в това нямаше нищо чудно. Коленете на Лиса също трепереха. — Ето така. Сега се отпусни. Ще се обадя по телефона! Мажа да науча нещо.

Доставчиците все още не бяха чули за катастрофата.

— Тръгнаха преда около час. Всичко изглеждаше наред.

Лиса с мъка прекара език по пресъхналите си устни.

— Можете ли да ми кажете кой се качи на по-стария самолет?

Като чу въпроса, Маргарет тежко повдигна глава.

— Не беше Уил — отвърна доставчикът.

— Значи е бил Тери — едва успя да изрече Лиса.

Маргарет въздъхна облекчено само за миг, след което лицето и отново се набразди от плетеница тревожни бръчки.

— Нещо не е наред ли? — попита човекът.

— Старият самолет като че ли е изчезнал! — обясни Лиса, затвори и се обърна към Маргарет. — Къде точно чу съобщението, бабо? — струваше й се, че ще полудее.

— В предаване на цивилния въздушен патрул. Повтаряха регистрационния номер на нашия самолет. Вероятно Уил им е съобщил по радиото. Тери е толкова млад. Лиса, прекалено млад, за да… Не трябваше да тръгва!

— Ще опитам да се свържа с дядо. Може би ще ни обясни нещо! — Лиса включи микрофона на радиото, но въпреки неколкократните й опити, не получи никакъв отговор. — Вероятно е извън допустимия диапазон! — въздъхна тя разочаровано.

— Трябва да намерим Тери! — изплака Маргарет.

— Ще се обадя на Ей Джей. Може би ще ме вземе със себе си! Ще го търсим двамата! — тя решително натисна копчето, но в този миг лампите в хангара угаснаха — Токът спря! — Искаше й се да изкрещи от яд и безсилие. Авариите с тока бяха чест проблем в планините. Кабелите не можеха да се прекарат под земята и силният вятър или паднало дърво прекъсваха захранването. Тя прекоси стаята към шалтера, който включваше резервния генератор.

— Не работи, Лиса. Лео трябваше да поръча нови части — обади се Маргарет. — Но телефоните би трябвало да работят.

— Вярно! Може би ще успея да се свържа с Ей Джей! Ще се обадя на Джей-Ко! — Тя набра номера, но разговорът приключи доста бързо.

— Няма ли го? — попита Маргарет.

— От централата казаха, че е излетял преди малко. Оставих му съобщение — опитваше се да запази самообладание. — Хайде да се върнем в къщата, бабо! Поне е светло! Ще чакаме там.

Маргарет кимна и двете излязоха.

— Ще поседя малко отвън — рече баба й. Лиса разбра, че иска да наблюдава пистата. — Ще ми направиш ли чаша чай?

— Разбира се!

Лиса се втурна в кухнята да стопли вода на газовата печка. Усещаше непреодолимо желание да върши нещо. Трескаво започна да мие чиниите от закуска, като си налагаше да мисли оптимистично. Ала когато към недоброто здраве на Тери се прибавеше незадоволителното състояние на самолета, причините за безпокойство ставаха твърде сериозни. Тя потръпна. Въпреки разногласията им, Тери все пак й беше добър приятел. Дано Ей Джей се обади по-скоро!

Нервно вдигна телефона, за да провери дали дава сигнал. Чайникът засвири, тя пусна торбичката чай в чайника и изсипа горещата вода. Докато го оставяше, й се стори, че чу шум от самолет. Може би дядо й се връщаше с добри новини!

Изтича навън при баба си и двете се вгледаха в приближаващия самолет.

— Не е дядо! — отсече Лиса. — Кой ли може да бъде? — тя се спусна към самолета и стигна пистата точно когато вратата се отваряше.

Ей Джей скочи на земята. Лицето му бе мъртвешки бледо — точно както на баба й, след като бе чула съобщението за изчезналия самолет. Той дори не се сети да изключи мотора или да затвори вратата. Скочи като луд и затича към къщата. Щом я забеляза, замръзна на място.

— Ей Джей? — гласът й бе пресипнал. Това не беше неговата „Чесна“. И не бе възможно да е получил телефонното й съобщение толкова скоро. — Какво правиш тук?

Устните му беззвучно се раздвижиха в безуспешен опит да произнесат името й. В следващия миг Лиса се озова в прегръдките му и той я притискаше до гърдите си като обезумял.

— Слава Богу! Слава Богу! Помислих, че си в онзи самолет!

— О, Ей Джей! — прошепна тя и го прегърна силно, като се опитваше да успокои разтърсващите тялото му нервни конвулсии. — Добре съм, нали виждаш? Спомняш ли си, че ти обещах да не се качвам в него?

— Зная, че обеща, но когато чух… — той я погали по косата с треперещи пръсти. — Съобщиха по радиото. Толкова се изплаших за теб! Опитах да се свържа, но никой не отговори.

— Защото токът спря — пое дъх Лиса.

— Нямате ли резервен генератор за радиото?

— Счупен е.

— Естествено! — въздъхна той вбесен. — Трябваше да се досетя!

— Опитах да ти се обадя по телефона, но от Джеф-Ко ми казаха, че току-що си излетял! Ей Джей, старият самолет изчезна!

— Тръгнах насам веднага щом научих — кимна той. — Откога го няма дядо ти?

Лиса знаеше, че отговорът й няма да му се хареса.

— Дядо не е изчезнал. След като аз отказах, Тери се качи на стария самолет.

— Но Тери няма разрешително! Някой от вас случайно има ли ум в главата? — Ей Джей беше вбесен.

— Не можах да спра нито единия, нито другия! — рече Лиса, а очите й се изпълниха със сълзи. — Опитах, Ей Джей, наистина опитах! Дори да бях съобщила за Тери, не бих могла да го спра навреме! Мислиш ли, че се е спасил?

— Отивам да го търся! — безпокойството й като че ли стопи гнева му. — Дойдох с другата „Чесна“. Има по-голям резервоар и можем да обикаляме, докато се стъмни. Ще дойдеш ли?

— Да — кимна Лиса, — само да се обадя на баба. Идвам веднага! — Маргарет не бе помръднала от пейката. — Отивам с Ей Джей бабо! Ще търсим Тери. Искаш ли да дойдеш с нас? — възрастната жена мълчаливо поклати глава и притвори очи. — Ще можеш ли да останеш сама? — Лиса не бе виждала баба си толкова състарена.

— Вървете! И внимавайте!

Лиса я прегърна успокоително и затича към боботещия самолет. Излитането бе бързо, изключително стръмно и майсторски изпълнено. Лиса разучаваше картите. Радиото бе включено и нямаше нужда да задават въпроси. Последните известни координати на изчезналия самолет бяха съобщавани многократно, а също и претърсения район.

— Изминал е около половината път до базата — заключи тя, като отбеляза всичко на картата. — Но там изобщо няма подходящо място за кацане! — Докато говореше, гласът й затрепери.

— Ти държиш на него, наля?

— Да. Беше ми добър приятел, особено след като родителите ми изчезнаха — и внезапно си припомни: — Разбрах, че си открил самолета им! — Ей Джей не отговори, но не изглеждаше изненадан. — Защо не ми каза, че ги търсиш?

— А защо бе необходимо? — намръщи се той. — Имаше ли някакво значение дали ги търся, или не?

— Да, след като си ги намерил! — заяви тя.

— Значи твоята баба ти е казала! — въздъхна той.

— А защо ти не ми каза?

— Не исках да бъда обвинен, че използвам трагедията на родителите ти, за да докажа твърдението си за ненадеждното оборудване на „Въздушен транспорт Хенъли“.

— Но това е ужасно! Никога не бих си го помислила! — избухна Лиса, обидена от мнителността му.

— Е, това вече е нещо ново! — думите му прозвучаха грубо. — След като бях наречен шпионин, лъжец и човек без съвест, не бих се учудил ако чуя, че използвам мъртвите за постигане на личните си цели. И моето търпение има граници, Лиса!

— Зная! — тя усети, че лицето й гори от срам. — Съжалявам, че казах всичко това! Но все още искам да науча къде са родителите ми.

— Зная, но мисля, че моментът сега не е подходящ! — припомни и той. — Точно сега живите заслужават вниманието ни.

— Господи, дано го намерим жив! — помоли се Лиса и пое бинокъла от ръката му.

— Дано!

Ей Джей съобщи координатите си и усили радиото, за да не изпуснат някое съобщение. Летеше, като описваше гъста решетка, а Лиса оглеждаше старателно всеки квадрант, преди да го отметне на картата. Взираше се напрегнато във всяко местенце, където би могъл да се скрие самолет, но нищо не забеляза. Ей Джей също обхождаше с поглед нагънатите под тях планини, но без успех. Цялата област бе най-щателно претърсена.

— Но къде би могъл да бъде? — промълви отчаяно тя. — Летял е до базата стотици пъти! Не е възможно да се е заблудил!

— При нормални условия — да, но ако кръвното му се е повишило, би могъл да загуби ориентация.

— Не, не ми се вярва! Тери се чувстваше добре с диетата си. Беше сигурен, че ще издържи медицинския тест — тя захвърли картата на задната седалка. Нервите й бяха обтегнати до скъсване, стомахът я болеше. — Почти съм сигурна, че не е имал проблеми със здравето.

— Правим всичко възможно — отвърна Ей Джей, като провери уредите. — Имаме гориво за около два часа. И без това дотогава ще се стъмни. Изглежда и другите не са намерили нищо — той изключи радиото. — Знаеш ли, чудя се дали Тери има любими места, които посещава?

— Има, разбира се! Но не са близо до задължителното трасе!

— Тери не е бил във въздуха доста дълго, Лиса — рече замислено Ей Джей. — Може би е решил да избере по-живописен път. За удоволствие!

— Може и да си прав — отвърна тя бавно. — Винаги е харесвал каньона Анимас — любимото му място. Често ме водеше там. В някои от долините дори може да се кацне в случай на нужда.

— Мисля, че трябва да се отправим натам. Защо не съобщиш по радиото новото ни направление?

Тя взе микрофона с нарастващо вълнение и изпълни нареждането.

— Искаш ли да си починеш? — предложи тя. — Летял си през целия ден!

— Благодаря. Ще се възползвам от предложението.

Лиса пое управлението, като се съсредоточи максимално, за да усети новата машина. Зави към каньона Анимас. Ей Джей се облегна назад и затвори очи. След петнайсетина минути Лиса бе сигурна, че е заспал, но той неочаквано проговори: — Научих, че си взела универсалното разрешително. Поздравления!

Мрачната й загриженост бе пронизана от лъч надежда. Значи не я бе изпускал от поглед!

— Благодаря! Положих големи усилия. Попаднах на добър инструктор, но изобщо не можеше да се сравнява с теб. Ти… ти ми липсваше! — и смутено добави: — Съжалявам, че бях толкова груба на Джеф-Ко!

— Аз също! — отвори очи Ей Джей. — Исках само: да разбера как вървят уроците ти. Знаех, че инструкторът ти е много взискателен и няма да ти даде да си отдъхнеш.

— Така беше!

— Е, ти реши да работиш с друг инструктор, не аз! — изправи се и посегна за бинокъла.

През тези няколко седмици той я бе наблюдавал по-отблизо, отколкото бе предполагала. Ала това не променяше факта, че бе шпионирал. Всъщност трябваше се тревожи повече за Тери, отколкото за безвъзвратно отминали събития. А дали наистина бяха отминали?

— Ще търсим ли отново по решетка? — попита тя.

— Не — той се съсредоточи върху картата и след миг посочи. — Първо ще проверим тук. При авария се е насочил натам. Искаш ли аз да следя?

— Не, ти управлявай, аз ще гледам. Щом стигнем, намали скоростта. Вероятността да открием нещо е по-голяма.

Тя хвърли поглед към назъбените гранитни очертания на Скалистите планини и потръпна. Ако самолетът не се разбиеше в скалите, високите островърхи борове нямаше да му простят.

— Виж там, Лиса! — възкликна Ей Джей. Тя се обърна и примига. Стори и се, че нещо проблесна. Ей Джей вече фокусираше бинокъла. — Е, добре! Погледни сега. Ще поема управлението — Лиса грабна бинокъла и го доближи до очите си. Насочи го към искрящия обект и възкликна. Блясък на метал и нос на самолет! Машината бе разчленена на три парчета. А до крилото, съвсем невредим наглед, Тери подскачаше като луд и махаше с ръце. — Ето го блудният син! — гласът му прозвуча сухо. — Само че още малко ще постои тук! — той прелетя точно над купчината отломки, поклати крилата, за да сигнализира, че го е видял и се насочи обратно.

— Връщаме ли се?

— Да. Хеликоптерът ще го прибере. Кацането е много рисковано. Няма да можем да излетим отново. Съобщи местоположението му, Лиса! Лиса? — но заровила лице в ръцете си, Лиса цялата се тресеше от напрежението на този кошмарен ден. Дядо й бе жив, Тери — също! Онзи ужасен самолет вече не съществуваше! Разследването на катастрофата щеше да създаде неприятности на „Въздушен транспорт Хенъли“, но никога вече нямаше да се тревожи, че застрашават нечий живот. Докато правеше отчаяни опити да се овладее, тя не забеляза вбесения поглед, с който Ей Джей стрелна дребната фигурка под тях. — Всичко е наред, Лиса! Ето че ти го намерих!

— Благодаря! — очите й преливаха от признателност. — Никога не ще мога да ти се отплатя!

— Не, вероятно няма да можеш! — отсече неочаквано той. — Съобщи, че сме го открили! Уморен съм. Искам да се прибирам.

Лиса предаде съобщението и всички започнаха да им се обаждат, включително и ликуващият й дядо. Тя едва успяваше да се справи с претоварената радиовръзка. Последваха обяснения и поздравления, и дори разговор с баба й, тъй като в Хенъли вече имаше ток. Най-накрая Ей Джей изключи радиото. Лиса го изгледа учудена, но не каза нищо и закачи микрофона.

— Добре ли си? — попита тя. Освен умора на лицето му бе изписано и нещо друго, което я тревожеше.

— Не се безпокой, ще го преживея! Искаш ли да видиш къде са родителите ти? — попита той внезапно. — Не сме далеч от мястото. — Лиса кимна с широко разтворени очи. Посегна за бинокъла, но Ей Джей спря ръката й. Дълго бе чакала това докосване. — Няма да имаш нужда от бинокъл — ръката му здраво стискаше нейната, докато предпазливо намаляваше височината. Наоколо се издигаха най-високите върхове, където снегът не се топеше през цялата година. — Точно по това време на деня за първи път забелязах нещо необичайно. Слънцето залязваше и всички сенки падаха на изток — отпусна ръката й, само за да й покаже. — Блъснали са се в западен склон — Лиса потрепери. — Искам да погледнеш през прозореца си към онзи среден връх точно под нас — тя леко се отпусна.

— Ей Джей, обикаляла съм този район хиляди пъти. Няма абсолютно нищо!

— Погледни към онази групичка борове, която наподобява триъгълник. Виждаш ли я?

Лиса кимна — само няколко проскубани дървета, доста над границите на зеления пояс. Изглеждаха съвсем безобидни.

— Не виждам нищо необикновено.

— Ще се снижа още малко. Искам да се вгледаш в най-западната точка на триъгълника. Виждаш ли бялата пелена сняг наоколо? Разгледай внимателно контура под нея.

— Ей Джей, но това са само скали и сняг! Не виждам… — Гласът й премина в дрезгав писък. Едва забележимо под седемгодишния сняг и лед се мярна неясно очертание на част от опашката на самолет.

Настъпи тишина. Лиса не би могла да проговори дори да искаше. Едва си поемаше дъх. В гърлото й бе заседнала огромна тежка буца. Ей Джей взе ръката й и силно я стисна.

— Трябва да са те, Лиса! Не е съобщено за други изчезнали в този район. Тя продължаваше да се взира в неясното очертание, но мястото бе скрито под дебелите сенки на борове на отсрещните скали и нищо не се отбелязваше. Само по това време на деня повърхността на снега се виждаше ясно. Трябва да бе загубил седмици наред, за да открие самолета.

— Лиса, добре ли си? — попита той загрижено.

— Благодаря! — само прошепна тя. После се обърна с гръб към прозореца и издърпа ръката си от неговата. Сгъна грижливо картите, постави внимателно бинокъла в калъфа. Изпитателният му поглед не я изпускаше нито за миг. По бузата й се плъзна сълза. Последваха я и други.

— Лиса, не плачи… — Той нежно докосва мокрите й страни.

— Тери успя да се спаси. А защо те не можаха?

Ей Джей улови погледа й. Искаше да поеме цялата й мъка върху себе си, да я изживее той.

— Не мога да ти отговоря — отвърна глухо. — Ако бях в състояние да променя нещо, веднага бих го сторил.

Незнайно защо, но това като че ли я накара да се почувства малко по-добре. Той бе разстроен не по-малко от нея и Лиса опита да му се усмихне.

— Чувствам се по-добре като знам къде са. За мен беше много важно да ги намерим! Бих искала… Ей Джей, ако някога бих могла да направя нещо за теб, моля те, кажи ми!

— Искам само да бъдеш щастлива, Лиса! Сама да управляваш живота си. Винаги съм го искал.

— А какво искаш за себе си?

Той замълча и остави отговора на този въпрос на въображението й.

Баба й, дядо й и Лео ги чакаха в тъмното на пистата. Всички искаха да ги поздравят. Маргарет ги прегърна силно, Лео радостно стисна ръката на Корбет, а дядо й бе изпаднал в екстаз. Радостта му заля дори Ей Джей.

— Зная, че Лиса е напълнила резервоара ти, млади момко, но няма да позволя да платиш! Напълни го отново, ако имаш нужда. Тери се прибира утре!

Лиса бе смутена от оптимизма на дядо си. Тери бе катастрофирал, при това, без да има право да пилотира. Нямаше никаква надежда застрахователната компания да замени самолета с нов. А Авиационната комисия щеше да сложи край на бизнеса им. Маргарет забеляза смущението й и обясни:

— Тери се явил на медицинския тест миналата седмица и тъй като толкова пъти са го връщали, изобщо не се поинтересувал за резултата! Но този път го издържал! Разрешителното му пристигна по пощата малко след като тръгнахте.

— Сигурна ли си? — Лиса не можеше да повярва.

— И това не е всичко! — продължи Уил весело. — Вече говорих със застрахователната компания. След като Тери е правоспособен пилот, а Лео е проверил самолета, ние сме чисти! Ще получим съвсем нов самолет, Лиса! Ще имаме два самолета и трима правоспособни пилоти за комисията по безопасността следващата седмица! — и като скръсти победоносно ръце, се обърна към Ей Джей: — Съжалявам, млади човече, няма да напуснем бойното поле!

— Сигурен съм, че ще се справите много добре! — Джей погледна Лиса в очите. — Особено ти, Лиса! Всъщност излиза, че с тези розови очила, през които гледате света, ужасно ви върви! — гласът му бе леденостуден. — Дори няма да ви бъде потърсена отговорност, че сте използвали ненадежден самолет!

— Няма закон, според който старите самолети да не могат да се употребяват! Дори големите транспортни компании използват оборудването си колкото може по-дълго. Докато спазваме техническите и държавни стандарти, не може да ни се търси отговорност при случаи.

— Дядо, моля те! — изстена Лиса — Само защото нещо не влиза в противоречие със закона не означава, е редно! Старият самолет трябваше да бъде спрян.

— Лиса е права, господин Хенъли!

— Не се опитвай да промениш мнението ми, млади човече! — закани се Уил.

— Ще оставя това на Лиса. Благодаря за бензина!

— Ей Джей, нима вече си тръгваш? — умолителният й поглед настояваше да остане. — Не успяхме да благодарим както трябва за помощта!

— Моля ви, останете да преспите тук! — добави Маргарет.

— Благодаря за поканата, но няма да мога. Лека нощ! — Всички, освен Лиса се отправиха към къщата.

— Какво имаше предвид, като каза, че трябва да накарам дядо да промени мнението си? — попита тя, докато вървяха към самолета. — Той никога няма да се промени, Ей Джей, никога!

— Грешиш, Лиса! Единствено ти можеш да го вразумиш!

— Защо? Сега всичко е наред! Старият самолет изчезна.

Ей Джей се обърна рязко, а лицето му бе изкривено от ярост, която я изплаши.

— Старата бричка може да я няма, но лошият пилот остава! Уил мисли, че е неуязвим! И представлява не по-малка опасност от самолета! Трябва да се оттегли!

— И защо тъкмо аз трябва да му повлияя? Направих каквото можах!

— Защо ли? — тя не бе виждала Ей Джей по-вбесен. — Защото не можеш да вървиш през живота като разхвърляш насам-натам непотребния баласт на миналото! Защото не искам да загинеш заради Уил! Не искам да лежа буден цели нощи и да се чудя дали ще преживееш следващия ден! Достатъчно съм го правил заради приятели в армията! Не искам да се повтаря и с теб!

— Няма да бъде необходимо!

— Така ли? Можеш ли просто да напуснеш Уил и да загърбиш проблемите на семейството си?

— Не, не мога! — затвори очи тя.

— Тогава трябва да направиш нещо! — мускулите на челюстта му се стегнаха — Отказвам да бъда спасителния ти изход, ако решиш да избягаш. Искам една силна жена, която идва при мен по своя собствена воля! Не бих приел нищо по-малко! — той се качи в самолета — Довиждане, Лиса! — И потегли.