Ан Мари Дюкет
Опасен полет (2)

Втора глава

— Не е ли чудесно, бабо? Уредих си безплатни уроци при елитен пилот!

Семейството се бе събрало около масата за вечеря и Лиса разказваше весела видоизменена версия на срещата си с Е. Дж. Корбет. Хвалеше само професионалните му качества, но не каза нито дума за личното му обаяние. Съмняваше се, че мъжете на масата биха я разбрали, особено Тери. И въпреки че внезапният й интерес към Ей Джей бе съвсем невинен, Тери проявяваше ревност.

— Ако се беше справила досега, нямаше да бъде необходимо! — промърмори дядо й. — Можехме да използваме пропилените пари за по-нататъшното ти обучение. Но ако не вземеш разрешително поне за любител пилот, не зная как ще се справим с курсовете до базата. Не ми стига превозването на рейнджърите до Денвър и обратно и доставките на припаси от Гънисън, а трябва да се грижа и за твоя транспорт до Джеф-Ко всеки път, когато си намериш нов инструктор!

Лиса се вцепени от неудобство. Джеф-Ко беше далече от дома им, прекалено далече, за да пътува с кола. За нещастие не бе успяла да издържи изпита при двамата инструктори от техния район.

— Но тя полага усилия, Уил — намеси се тихо Маргарет Хенъли и Лиса я погледна с благодарност.

— Надявам се, че ако Тери продължи с диетата и лекарствата, кръвното му ще се нормализира и скоро ще се измъкнем от тази каша! — продължи да се оплаква Уил. Тери благоразумно остави черпака и се отказа от втората порция картофено пюре със сос. Уил не бе възхитен от провала му на последните два медицински прегледа. — Всъщност не мога да разбера, защо не успяваш да издържиш изпита! — Уил обвинително размаха вилица към Лиса — Аз нямах никакви проблеми! А също и баща ти! Ето той беше пилот! Защо не си се метнала на него?

— Достатъчно, Уил! — повиши глас Маргарет. — След като синът ни бе толкова добър пилот, къде е сега?

Вилицата на Лиса изтрака в чинията й. Тя скочи и тичешком напусна стаята. Бяха изминали седем години, но споменът все още й причиняваше болка. Една сутрин баща й бе потеглил с натоварен със стоки самолет. Майка й реши да го придружи. Скоро след като бяха излетели се изви необичайна лятна вихрушка, радиовръзката се загуби и това бе всичко. Нейтън и Роуз Хенъли изчезнаха. Изказаха се съболезнования, застрахователната компания им осигури нов самолет и в младежките очи на Лиса заседна неприсъща за осемнайсетгодишно момиче тъга.

Тогава дядо й я помоли да вземе разрешително за пилот, но Лиса рязко, почти истерично му отказа. Мисълта да замести баща си в работата толкова я разстройваше, че не можеше дори да я допусне до съзнанието си. Затова наеха Тери Мартин — местен жител, способен и сговорчив, единственият мъж на нейна възраст, с когото Лиса общуваше, тъй като бизнесът на дядо й бе доста необичаен. „Въздушен транспорт Хенъли“ се намираше между Гънисън и отдалечената база на рейнджърите. И тъкмо затова именно тяхната компания получи договора за превоз.

Семейството им е било винаги сплотено. Три поколения Хенъли заедно с Лео, стария механик, бяха живели тук. Хенъли обитаваха голямата семейна къща, а Лео, по-късно и Тери, разполагаха със стаи в постройката до хангара.

Когато родителите на Лиса изчезнаха, семейните отношения се изостриха. Лиса и баба й се обичаха както преди, но след смъртта на единственото си дете, дядо й се затвори в себе си. Липсата на родителите й отвори огромна бездна в живота на Лиса, която Тери само мечтаеше да запълни. Всички, и най-вече той, си мислеха, че един ден двамата ще се оженят, независимо от думите на Лиса.

— Добре ли си, Лиса?

Младата жена бе намерила убежище на една пейка под дърветата. Тери приближи, но тя не се обърна, а продължи да се взира в планината. Дърветата бяха накитени в пищни летни премени.

— Толкова е ужасно! — гласът й бе наситен с тъга. — Чудя се дали някога ще свикна с мисълта, че са си отишли завинаги?

Тери се облегна на високата борова ограда, която отделяше обширния преден двор от пистите на летището.

— Да, трудно се свиква с подобна мисъл, когато става дума за родителите ти — и както постъпваше винаги при неприятни разговори, смени темата. — Жалко, че баба ти не се е научила да лети! Сега и двамата нямаше да сме на прицел! Дано този Корбет да е наистина толкова добър, колкото го описваш, и да ти помогне да се справиш бързо!

Лиса го изгледа и усети, че го сравнява с бъдещия си инструктор. И двамата бяха привлекателни, въпреки че Ей Джей имаше по-сурови, изсечени черти. Докато с големите си очи, дълги мигли, румени бузи и леко къдрава коса, Тери приличаше по-скоро на плюшено мече. Никой не би помислил подобно нещо за Е. Дж. Корбет — с неговите проницателни очи, масивна брадичка и изваян, леко заострен нос. Макар и не много по-възрастен от нея, той излъчваше някаква неповторима увереност, за която Лиса тайничко му бе завидяла. Беше горд мъж, който уважаваше единствено хората със самочувствие и увереност в своите сили. Лиса не можеше да проумее какво го импулсира да се излага на риск в състезанията, например. А и нямаше изгледи скоро да разбере.

Лиса чувстваше, че наистина го познава до мозъка на костите му — може би защото личността му не бе толкова многостранна! Усетила се като изменница спрямо Тери, тя веднага опита да заличи тези мисли от съзнанието си. Въпреки това не можеше да забрави, как Ей Джей мигновено бе разкрил същността на нейния проблем. Никой друг досега не бе успял да предложи някакво обяснение на последователните й провали. Дори тя самата не можа да назове причината, въпреки че усещаше нещо нередно.

— Дядо ти говори с Лео и той се съгласи да те придружава до Джеф-Ко за уроците — съобщи й Тери.

— Лео? Но той не обича да лети! Затова е станал механик. Учудвам се, че разрешителното му още е валидно!

— И аз също — кимна Тери. — Но тъй като дядо ти и без това работи сам, не може да си позволи да те съпровожда. Лео сам предложи. Уил дори се опита да го включи в полетите до базата, но той категорично отказа — ще вози само теб и никакви стоки!

— Лео е чудесен! — усмихна се Лиса.

— Вярно, че има слабост към теб — отвърна Тери, като приседна до нея на пейката. — Също като мен! — И протегна ръка да я притегли към себе си.

— Недей, Тери! — дръпна се Лиса, когато той се опита да я целуне.

— Защо не? Знаеш, че искам да се оженя за теб!

— Не сме сгодени, Тери! — отблъсна го тя.

— Все още не съм се отказал! — въздъхна Тери. — Защо не ми позволиш да ти купя пръстен?

Лиса стана и се облегна на оградата.

— Аз държа на теб, Тери, но не съм влюбена! А дори да бях, ти не можеш да си позволиш да се ожениш! Дори заплата не получаваш вече! Какво ще правиш, ако отново не издържиш медицинския тест?

— Ще го издържа! — отвърна той уверено.

— Но ако все пак не успееш? Как ще живеем? Аз съм само на временна работа в малка транспортна фирма. Не мога да се ориентирам към нещо по-добре платено, защото се тревожа за бизнеса! — добави неочаквано тя.

— Какво говориш?

— Аз… — поколеба се Лиса, уплашена да назове това, което толкова време бе прикривала — Тревожа се за дядо! Все повече остарява. След изчезването на родителите ми, той много се промени и се чудя дали ще се съгласи да се оттегли!

— Но как може да си го помислиш дори? Умът му е остър като бръснач! Ако те чуе да говориш така, ще ти одере кожата!

— Зная, но все пак ми се струва, че той се нуждае от почивка! А също и старият самолет… — Лиса нервно въртеше часовника на китката си. — И за него се безпокоя. Купихме го заедно със самолета, с който катастрофираха родителите ми. Преди доста години. Зная, че нямаме средства да го сменим, а дядо е доста стар, за да работи за двама!

— Самолетът е чудесен, Лиса! Знаеш, че Лео го поддържа в отлична форма. Скоро ще вземеш разрешително, аз ще си върна моето и Уил ще може да си почине! — Тери я изгледа изпитателно. — Но какво ти става? Никога досега не си се притеснявала така!

— Винаги съм се тревожела, Тери! Но се мъчех да го прикрия!

— Не можеш да прекараш целия си живот в тревоги по разни проблеми! Не е здравословно, Лиса!

— И аз така си мислех. Винаги съм вярвала, че с времето всичко ще се нареди от само себе си.

— Така става обикновено!

— Не съм сигурна — отвърна Лиса и си припомни обвинението на Ей Джей, че гледа света през розови очила. — Може би надеждата, че лошите неща в живота ще се оправят, не е достатъчна!

— Е, няма да легнем да умираме сега, я! — гласът му прозвуча насмешливо. — Всичко ще се оправи, ще видиш!

— Дано си прав! — но този път мисля, че не си, добави тя наум.

— Ето, това е моето момиче! — усмихна се одобрително Тери, но не успя да я разведри. Вместо това тя прибави още една причина за тревоги в списъка си — неусетното, но натрапчиво влияние на Непокорника Корбет!

 

 

— Обади ми се, когато свършиш и ще дойда да те взема — каза Лео, докато приземяваше стария товарен самолет на Джеф-Ко за първия урок на Лиса с новия инструктор.

— Добре, Лео, благодаря! До скоро!

Лиса скочи на земята и погледна часовника си. Като видя, че минава десет, изруга наум и се затича към сградата Лео беше муден, педантичен пилот и измина разстоянието до Джеф-Ко много по-бавно от Уил. Беше закъсняла и знаеше, че последствията ще бъдат сериозни.

Тя нахлу в салона — мястото на срещата им — и мигновено забеляза Ей Джей между другите пилоти. Беше в обичайното си облекло, но с напрегнато изражение и нервни движения. Сърцето й радостно подскочи, но въодушевлението й мигновено се изпари, като видя колко е ядосан. Приближи се неохотно.

— Закъсня! — гласът му режеше като бръснач. — Ако мислиш, че ще търпя подобна небрежност от един безплатен курсист, много се лъжеш! — и като грабна папката и пилотското куфарче, се устреми към вратата. — Имам тренировка, госпожице Хенъли! Оправяйте се сама!

— Почакай! — втурна се Лиса след него и се вкопчи в ръката му. Силата й не можеше да се мери с неговата. Той я повлече навън. — Докара ме нашият механик! Той лети много рядко и е ужасно бавен! Не можех да направя нищо! Кълна се, тръгнах рано!

— Колко рано? — внезапно Ей Джей прекрати напористия си ход.

Лиса все още бе вкопчена в него като удавник за сламка.

— Тръгнахме в девет! Ако не вярваш, обади се на баба и я попитай!

Той се втренчи в лицето й за миг.

— Добре, този път ще ти се размине. Но ако още веднъж закъснееш, по-добре изобщо не се появявай!

Лиса огледа суровото лице. Не беше прав — закъснението й не надвишаваше десетина минути. Но изведнъж почувства такова облекчение, че успя само да промълви:

— Ще бъда точна. Обещавам!

— Кажете ми, госпожице Хенъли, винаги ли се нахвърляте върху мъжете, когато желаете нещо? — и изгледа ръката си, която тя все още здраво стискаше.

Лиса мигновено го пусна и скри ръце зад гърба си. Усети, че по врата й плъзва червенина и тъй като Ей Джей не отместваше поглед от лицето й, бузите й също пламнаха.

— Тревожа се за фирмата на дядо!

— Виждам, че си доста обезпокоена! А сега… — подаде й той папката — отиваме при самолета. Искам да извършиш предстартовата техническа проверка.

И Лиса я направи, като през цялото време се бореше със смущението си. Дано Ей Джей не бе забелязал, че го намира… Какъв? Привлекателен? Естествено. Вбесяващ? Несъмнено! Но въздействието на Е. Дж. Корбет върху Лиса не бе само физическо. Той й разкриваше черти от собствения й характер, непознати за нея досега пробуждаше чувства, които никога не бе изпитвала. Да опознае Ей Джей означаваше да опознае себе си и това съчетание бе необикновено вълнуващо.

Ами ако той мислеше, че се е хвърлила на врата му, за да предложи женския си чар — а може би и нещо повече — срещу добър изпитен резултат? Тази мисъл я накара да потръпне и тя реши да съсредоточи цялото си внимание върху пилотажа — решение, лесно за вземане, но трудно за изпълнение.

— Готова ли си? Хайде, качвай се! — нареди той.

Лиса се подчини и започна проверката на измервателните уреди. За нейна изненада Ей Джей взе папката от ръцете й. Летецът трябваше да поддържа цялата документация и сега това бе нейно задължение.

— Къде сгреших? — попита тя с раздразнение.

— Никъде. Досега! — крайчецът на устните му леко се повдигна при реакцията й. — Време е за първия урок — подготовка!

— Зная как да се подготвя! — заяви Лиса и скръсти ръце. — Трябваше да довърша проверката, която ти прекъсна!

— Да се подготвиш означава да предвидиш всички случайности! Как щеше да постъпиш, ако не те чаках?

— За Бога, та аз закъснях само десет минути!

— Не е там въпросът! Не си предвидила допълнително време! Ето го погрешното отношение, за което споменах! Пилоти, които не предвиждат неочакваното, попадат в неприятни ситуации. Днешният урок е — обясни твоя случай от тази гледна точка!

Лиса разбра, че няма да потеглят, преди да го направи. Беше твърде досадно да си го признае, но непокорният Корбет бе отново прав.

— Предполагах, че ще пристигна навреме и оставих всичко в ръцете на Лео.

— И после?

— Трябваше да поема инициативата — въздъхна тя — но предварително да пресметна всичко, съобразно навиците на Лео. Признавам, че сбърках!

— Така, напредваш! — Ей Джей изглеждаше удовлетворен. — Тръгваме ли? — посегна той към двойното управление, обичайно за учебните самолети. Разтреперана, Лиса положи немалко усилия, за да отвърне с равен глас:

— Нямам нищо против!

— Добре, довърши проверката и излитай! — Лиса изпълни нареждането и зачака по-нататъшни инструкции. Не възнамеряваше да предприема нищо без точни указания. — Свържи се с кулата и потегляй!

Тя кимна, взе микрофона и помоли за инструкции при излитане. Кулата им предложи писта, като им съобщи оптимална височина и посока на вятъра. Лиса внимателно подкара самолета и го насочи към пистата, изчаквайки последни нареждания.

— Тук кулата на Джеф-Ко. „Чесна 289“, готови за излитане! — и след кратка пауза: — Късмет, Непокорния! Ще имаш нужда!

Лиса прехапа устни. Ей Джей я изгледа развеселен.

— Е, госпожице Хенъли, виждам, че вече сте си създали репутация! — и като пое микрофона, добави: — Благодаря, Джеф-Ко! „Чесна 289“ излита.

Лиса се намръщи, прокле наум авиодиспечера, нарушил протокола за да се пошегува за нейна сметка и се съсредоточи, за да демонстрира най-доброто излитане през живота си. Издигна се плавно и установи самолета в хоризонтално положение, като спази указанията на Ей Джей за височина и посока. После реши да си отдъхне десетина минути и се облегна назад.

— Все пак можеш да изтриеш тази доволна усмивка от лицето си — обади се Ей Джей. — Доброто ти излитане, подчертавам — доста доброто ти излитане, не означава, че вече можеш просто да седиш и да се перчиш! — Лиса виновно подскочи. Точно това правеше! — Трябва да следиш уредите, за да се увериш, че излитането е успешно! Ако има нещо нередно, по-добре е да го забележиш сега, отколкото над Скалистите планини, където не можеш да кацнеш!

Лиса се обърна към него, готова за спор, но бързо затвори уста. Какво можеше да каже? Беше прав. Не бе усетила нищо нередно, но бе длъжна да следи уредите. И тя изпълни нареждането под строгия поглед на Ей Джей. В първия момент примига от изненада, а после от ужас — стрелката на маслената помпа сочеше невероятно ниско ниво! Веднага грабна микрофона, за да поиска инструкции за кацане.

— Връщаме се! — в гласа й се долавяха истерични нотки. — Имаме теч в маслото! Трябва да кацнем, преди моторът да е замръзнал!

— Аз ще се обадя! — Ей Джей взе микрофона от ръцете й. Лиса обърна рязко самолета и пое обратно. — Не трябваше ли да погледнеш по-рано уредите?

По челото й се стичаше пот. Колко ли дълго можеха да летят без масло?

— Само извикай кулата! — помоли тя. — Бързо!

— Не отговори на въпроса ми! — Ей Джей безгрижно си играеше с кабела на микрофона.

— Да, трябваше да проверя по-рано! — Лиса се помъчи да прецени разстоянието до лежащата далеч под тях писта. — Поискай разрешение да намаля височината и да се приземя, иначе ще се разбием!

— Истерията няма да ти помогне да се справиш със ситуацията! — предупреди Ей Джей. Лиса забеляза, че той изобщо не е разтревожен, въпреки че приближи микрофона към устните си. — „Чесна 289“ вика кулата на Джеф-Ко. Край.

Мускулите на врата й се бяха изопнали и щяха да експлодират от напрежение, когато се обадиха от кулата на Джеф-Ко.

— Джеф-Ко, намирам се на трийсет километра на юг от Голдън — рече Корбет. — Чакам инструкция за кацане. Край.

— Разбрано, „Чесна 289“, писта за кацане две-девет. Височина три-нула-нула-две, вятър три-нула-пет при четиринайсет възела с пристъпи до двайсет и пет.

— Разбрано, Джеф-Ко. Височина три-нула-нула-две — Ей Джей се обърна към Лиса: — Нали не си забравила, че винаги трябва да повтаряш цифра по цифра височината?

— Не, не съм! — гласът й бе дрезгав. — Но защо не подаде сигнал за помощ? Защо не помоли за пожарна?

— По моя преценка ситуацията все още не е аварийна. Просто приземете самолета, госпожице Хенъли!

Лиса погледна индикатора на маслото и усети, че по гърба й се стича пот. Беше все още в опасната червена зона. Едва успя да преглътне и като в просъница чу гласа на Ей Джей:

— Справяш се чудесно, Лиса. Почти стигнахме — тя кимна, изцяло погълната от управлението. Защо не погледна този индикатор по-рано? Какво от това, че бе излетяла отлично? На гроба й можеха да се напишат и по-хубави неща като „Умряла от старост“, например. Ето, че навлезе в последния етап преди кацането и Ей Джей взе микрофона за окончателни нареждания. — Хайде, Лиса, да видим дали приземяването ти може да се сравни с излитането!

Изобщо не я интересуваше дали ще се приземи добре, но все пак кимна и се опита да го направи прецизно и безопасно. Едва когато колелата докоснаха асфалта, тя си позволи да въздъхне дълбоко и облекчено.

— Не беше много зле! — отбеляза Ей Джей.

— „Чесна 289“, настройте на честота едно-едно-девет-точка-пет — завърши диспечерът.

— Благодаря, Джеф-Ко. Край! — и се обърна към Лиса в очакване: — Хайде, настрой радиото на честотата на земния контрол! Трябва ли да върша всичко сам? — Тя протегна треперещи пръсти към копчето. За малко да умре поради собствената си небрежност! И да отнесе Ей. Дж. Корбет със себе си! Гърдите й се присвиха от тревога и чувство за вина — Джеф-Ко, тук „Чесна 289“, край — прозвуча спокойно гласът му.

— „Чесна 289“, паркирайте пред базата. Добре дошъл, Ей Джей!

— Хайде, Лиса, знаеш къде да паркираш!

Лиса внимателно се насочи към определеното място и посегна да изключи мотора.

— Почакай за миг! — Ей Джей се наведе и чукна един-два пъти стъклото на индикатора за маслото. Пред очите на Лиса стрелката подскочи и се премести в съвсем задоволително положение. — Хм. Този индикатор като че ли е доста капризен. Трябва да кажа на техника да го погледне! Обичам самолетите ми да са в отлично състояние. Е, вече можеш да изключиш. Свършихме! — той посегна за пилотското си куфарче и мушна папката под мишница — Идваш ли?

— Индикаторът за маслото е бил дефектен?! — Лиса се вторачи в Ей Джей, а мислите й бавно се избистряха. Нарочно я бе накарал да повярва, че животът им е в опасност! А тя се обвиняваше, че го е изложила на риск! — Знаел си, че няма да се разбием и не ми каза през цялото време?! — Отново се разтрепери, но вече не от страх, а от ярост. — Бил е дефектен още преди да излетим! Ето, защо не се притесняваше! Какъв гаден, мръсен номер! Изплаши ме до смърт! — юмруците й се свиха и за миг се поколеба дали да не го удари.

— Точно така! — отвърна той. — Но всеки курсист, провалил се на изпит неведнъж, не дваж, а четири пъти, се нуждае от подходящи методи на обучение!

— Подходящи?! Мислех, че ще се разбием! — изкрещя Лиса.

— Точно такава бе целта, госпожице Хенъли! — гласът му изплющя като камшик. — Повечето екстрени ситуации се появяват при излитане или кацане, а ти просто примамваш злополуката! Не наблюдаваше приборите както трябва! Беше обзета единствено от желанието да ме впечатлиш с изкусната си техника. И изобщо не забеляза стрелката, която трептеше в червената зона и се опитваше да ти подскаже нещо — Ей Джей посегна да отвори вратата. — Всъщност ако уроците не ти харесват, би могла да се откажеш още сега, защото гарантирам, нещата доста ще се влошат, преди да започнат да се оправят! — изгледа пребледнялото й лице и потната блуза и добави: — Ако се откажеш сега, ще изгубиш само достойнството си и няколко резервоара бензин — и скочи на земята, като остави Лиса да реши дали да го последва, или не.

Гневът й се надигаше и в миг избухна. Тя грабна чантата си и рязко отвори своята врата.

— Много би ти се искало, нали? — изкрещя. — Е, няма да се отървеш толкова лесно от мен! Не ми пука колко пъти ще ме правиш на глупачка! Няма да се откажа, докато не получа разрешително!

Ей Джей я изгледа изпитателно.

— Добре, добре, каква изненада! Мислех си, че малката госпожица, която разчита повече на късмета, отколкото на уменията си, вече ще плаче на рамото ми! — въпреки сарказма, в гласа му се прокрадваха нотки на възхищение. — Но можеш да го направиш и в тоалетната!

— Ах, ти… — това беше последната капка! Никой съд по света не би я обвинил, ако го удари! Скочи през малката врата на асфалта и се устреми към него. Но бе надценила силите си. Напрежението и емоциите от последните няколко мига бяха размекнали коленете й. Усети, че чантата се изплъзва от ръцете й, а земята започва да се клати. Единствено силата на волята й успя да я задържи, докато Ей Джей се хвърли към нея и я прихвана с ръце.

— Не се безпокой — изшептя той приглушено. — Съжалявам! Не ми се искаше да те плаша, но нямах друг избор. Не виждаш ли колко си неподготвена да управляваш самолет?

— Беше преднамерено жесток — прошепна тя.

— Лиса, имах причина! Ако не бях аз, друг щеше да го направи! Веднага познаваме некомпетентните летци и сме длъжни да не ги допускаме във въздуха. Ти застрашаваш живота на други! Приеми този факт и се благодари, че не насочих самолета с носа надолу, нито пък ти сервирах някой друг от специалитетите за рискови курсисти.

Главата й все още се въртеше, но отговорът й прозвуча ясно.

— Ако мислиш, че ще ти благодаря за любезността, много се лъжеш!

— Върви си вкъщи, Лиса Хенъли! — поклати глава Ей Джей. — Откажи се! Ще спестиш доста мъки и на двама ни!

Лиса установи, че ръцете и са обгърнали здраво врата му. Погледна го с широко отворени очи:

— Не мога! Не искам!

— Трябва, по дяволите! — каза Ей Джей. После неочаквано впи устни в нейните.

Лиса усети ударите на сърцето му или може би на своето? Неочаквано, твърде скоро, две силни ръце я отдалечиха от него, като все още не я пускаха. Постепенно треперещият асфалт започна да се стабилизира и тя усети, че може да пази равновесие.

— 3-защо… — заекна тя. — Защо беше това?

— Малко шокова терапия за истерични жени — отдръпна се той и леко се усмихна. — Вече трябва да си разбрала, че имам собствен подход към проблемите — той се наведе да вдигне куфарчето и папката, озовали се на земята при спасителната операция. Лиса усети, че цялата трепери и добре съзнаваше, че тръпките не се дължат единствено на току-що отминалото премеждие, въпреки че доста се бе поизплашила. — Честно казано, мисля, че не бихте преживели още един урок, госпожице Хенъли! Но ако желаете да поддържаме приятелски отношения, определено нямам нищо против!

— Нищо против какво? — Лиса не вярваше на ушите си.

— Ще ми бъде приятно да излизаме заедно! Какво предпочиташ — концерти, театър или по-прозаични занимания?

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се! Щом не съм ти вече инструктор, смятам, че в поканата няма нищо неетично. Не е ли така?

— Затова ли ме изплаши до смърт? — Лиса възмутено пое дъх. — За да се откажа от уроците и да ми предложиш срещи с чиста съвест?

— Не, направих го, защото чувствам, че си реална заплаха във въздуха! Но това не ме прави сляп за другите ти качества! — усмивката му бе многозначителна. — Струва ми се, че си много интересна жена за…

— Не си го и помисляй! Единственото време, което ще прекарваме заедно, ще бъде в пилотската кабина! Интересуват ме единствено уроците — нищо повече! — изчерви се леко тя. — Не се занимавам с любовни авантюри! Тъкмо отказах едно предложение за женитба!

— Не съм говорил за женитба.

— А за какво става дума тогава? — поруменя още повече тя.

— Става дума за срещи. Ти определяш правилата. Ще ги приема, защото мисля, че двамата имаме бъдеще. Но ще бъда откровен, Лиса. Не търся нито някоя евтина историйка, нито съпруга!

— И какво остава тогава? — тя се опитваше да прикрие удоволствието, което й доставяше очевидният му интерес. Би трябвало да е разгневена заради номера, който й погоди, а не да мечтае за среща!

— Истинско, чисто забавление. Не е казано, че не можеш да си поиграеш от време на време само защото си възрастен! Дори аз го разбрах. Кога за последен път си се забавлявала, Лиса?

— Не си спомням — призна тя насила. Напоследък като че ли бе потънала в делови ангажименти… И непрестанно се безпокоеше. Колко хубаво би било да се откъсне от мислите за онзи стар самолет и за дядо си поне за една вечер! Е Дж. Корбет би могъл да й покаже как!

— Струва ми се, че имаш нужда от човек като мен!

— Ами Алана? — попита подозрително Лиса и опита да прикрие задоволството си.

— С Алана ни делят твърде много километри. И двамата се срещаме и с други хора. Обичам да прекарвам времето си с някой, който живее по-наблизо.

— Като че ли не ми харесва да бъда удобно средство! — Ей Джей не отговори и Лиса пое инициативата. — Това обаче не означава „не“! Научи ме да летя добре! Като си взема разрешителното, ще говорим отново!

— Честна сделка! — бавно се усмихна той. — Ще се видим утре следобед. В два часа! Точно! Довиждане, Лиса! — и с лека крачка пое към паркинга.

Лиса го наблюдаваше объркана, без да помръдне. Наистина ли искаше да спре уроците или беше само претекст, за да я покани на среща? Не знаеше да се ядосва ли или да се радва.

Видя го да потегля от паркинга в бляскава бърза кола. Тя прехвърли през рамо чантата и се отправи към салона, за да се обади на Лео. Едва когато ръцете й спряха да треперят, осъзна, че се пита каква е причината — повреденият индикатор или вълнуващата целувка.