Ан Мари Дюкет
Опасен полет (5)

Пета глава

Тя продължаваше да си задава същия въпрос през следващите две седмици. Чаровният мъж, който я заинтригува, бе изчезнал. Ей Джей отново се превърна в педантичен инструктор, който й подготвяше тъй изтощителни уроци, че вечер едва успяваше да се добере до леглото. Нямаше ги вече приятните разходки и личните разговори. Вместо това Лиса трябваше да търпи унищожителните му критики. И когато най-малко го очакваше, Ей Джей й сервираше някоя ужасяваща изненада — като блокировка, лупинг или рязък завой — на която Лиса трябваше да реагира незабавно. След всички тези часове тя направи две открития.

Първо, вече придобиваше навиците, на които в началото се надсмиваше. За голяма нейна изненада, след като веднъж преодоля страха и гнева си от подхода на Ей Джей, тя установи, че е готова да се справи с абсолютно всичко. Мерките за сигурност й станаха втора природа и това доведе до рязко подобряване и на шофирането й. Тръпки я побиваха при спомена как преди се движеше по земята и в небето с непростима небрежност.

Второто откритие не бе толкова неочаквано като първото. Лиса се убеди, че с всеки изминал ден компанията на Ей Джей означава все повече за нея. Още при първата им среща тя бе изпитала уважение и възхищение. Въпреки строгата му взискателност, въпреки че я довеждаше до границата на физическата и психическа издръжливост, той винаги постъпваше честно. Никога не й поставяше задачи, които самият той не би изпълнил. И когато веднъж Тери раздразнено я попита в какво точно би искала да му подражава, Лиса остана шокирана от собствения си отговор: „Почти във всичко!“

Този факт я разтърси дори повече от откритието, че е била изключително немарлив шофьор и летец. Не знаеше как да постъпи. Ей Джей й бе обяснил пределно ясно, че никога не смесва работата с удоволствието. Всякакви романтични взаимоотношения бяха немислими, докато не вземеше разрешителното за пилот. А всъщност можеше ли да се обвърже с човек, заплашил да докладва за фирмата на дядо й пред Авиационната комисия? И ако Ей Джей наистина го стореше, би ли могла да го допусне в сърцето си? Лиса не знаеше отговора и се чувстваше мъчително раздвоена.

Никой в дома й не разбираше бушуващия в душата й смут. Не всеки ден някой се променяше и Уил и Тери бяха убедени, че често споменаваният Ей Джей Корбет има пръст в тази работа.

— Ако не те учеше безплатно, млада госпожице, отдавна щях да прекратя тези уроци! — заяви Уил.

Двамата с Лиса отново бяха спорили за стария самолет.

— Мисля, че влиянието му върху теб е крайно нездравословно — съгласи се Тери. — Първо ти съобщава, че отношението ти към полетите не е правилно и трябва да се промениш. После твърди, че компанията не е надеждна и че ние също трябва да се променим! Ако ти каже да скочиш от някоя скала, ще го послушаш ли?

Лиса се извърна, за да не гледа разгневеното лице на Тери. Дори Лео спомена, че Лиса е избухлива и несговорчива. Само Маргарет я защити и на всички оплаквания и критики отговаряше:

— Оставете Лиса на мира! Не виждате ли, че най-после пораства?

При тези думи Лиса примига, но бе принудена да признае верността им. Доскоро бе безгрижно момиче, оставило нишките на съдбата си в ръцете на околните.

Но вече не бе същата. Повече от всякога се чувстваше жена, достатъчно зряла, за да отстоява убежденията си. Първата й тежка задача бе свързана с Уил и този опасен самолет. Ала всички мислеха, че е все още предишната Лиса! И че само подражава на Ей Джей! Никой, с изключение на Маргарет, не долавяше категоричността на решението й. Първо, ще свали този самолет на земята и второ, всички трябва да признаят нейната зрелост! Най-много държеше на признанието на Ей Джей, но той бе изцяло погълнат от тежката й програма.

— Готова ли си да тръгваме? — попита Ей Джей, докато се изкачваха по стълбичката на самолета, малко след изгрев-слънце. Напоследък я вземаше сутрин от дома й.

— Винаги съм готова — потвърди Лиса, като се подготвяше психически за предстоящите часове и се заричаше да възприема човека до себе си само като инструктор, а не като привлекателен мъж. — Какви номера си ми подготвил за днес?

— Нито един.

— Наистина ли?

— Аз ще управлявам. Днес си само пътник!

— Защо? — попита с любопитство. — Толкова ли съм се усъвършенствала?

Той само се усмихна и потегли. Плавното му издигане пробуди благородна завист у Лиса. Тя все още не бе достигнала майсторството му, макар да бе напреднала доста.

— Днес смятам да те оставя да си отдъхнеш — заяви Ей Джей. — Работи доста усилено и имаш нужда от почивка.

— Тогава защо не си на тренировки? Защо си губиш времето с мен? — попита тя. Той сви рамене и Лиса продължи шеговито: — Само не ми казвай, че предпочиташ моята компания!

— Може да съм решил, че заслужаваш награда! Доста добре се справяше.

— Доста добре? — отекна гласът й. Това бе най-сериозният комплимент, които й бе правил. Галеше като музика ушите й. — Наистина ли? Надявах се, че напредвам, но съм толкова щастлива да го чуя от теб! — и като се усмихна ослепително, продължи: — Та къде отиваме? — по компаса разбра, че пътуват на югоизток.

— Мисля, че ще ти хареса да видиш нови места. Аз лично съм уморен от обиколки над Колорадо и Канзас.

— А защо Канзас? — попита тя с интерес.

— Канзас е равнинен и съм купил малко имение близо до границата. Забил съм един висок пилон и там тренирам. Ходила ли си някога по тия места?

— Не, никога.

— А къде по-точно си била?

— Само до базата на рейнджърите и до Гънисън за доставки.

— Никъде другаде ли не си ходила? — не можа да прикрие изумлението си Ей Джей.

— Не. С баба винаги сме искали да се поразходим, но поръчките никога не свършваха.

Лицето му помръкна за миг, но после той добави весело:

— Днешната екскурзия ще бъде повече от обикновен излет. Облегни се удобно. Ще пътуваме дълго.

— Какво ще разглеждаме? Други индиански развалини ли? Меса Верде наистина ми хареса!

— Не. И без повече въпроси! — усмихна се загадъчно той. — Искам да бъде изненада!

— О, добре! — Лиса усети прилив на топлина, която не се дължеше само на яркото слънце, надникнало през илюминаторите. Днес не трябваше да играе ролята на ученичка. Щеше да бъде самата тя. Съблече си якето, провери дали блузата й е прилежно втъкната в джинсите и забързано прокара ръка през косата си.

— Какво ще правиш като си вземеш разрешителното, Лиса?

— Ами, мисля, че ще помагам на дядо. Трябва да натрупам опит, той пък се нуждае от мен… Е, поне докато се стабилизира финансово.

— А после?

— Не съм сигурна.

— Мислех, че ще се присъединиш към семейния бизнес. Нещо като „трето поколение пилоти от семейство Хенъли“. Ти ще наследиш фирмата, нали?

— Предполагам. Но ако се докаже, че старият самолет е негоден, може да не остане бизнес за наследяване.

— Значи този самолет е толкова решаващ за бизнеса ви? — Ей Джей изглеждаше загрижен.

— Да. И без това едва спазваме договора при два самолета, а какво ли ще правим с един! Доста труд положих да разбера дали моторът му е в ред. Изчетох цялата документация по поддръжката. На хартия всичко изглежда чудесно. Говорих с Лео и той се кълне, че е направил всичко, което е било по силите му.

— Това все още не означава нищо!

— Зная! Не бих могла да разбера нищо повече, докато не взема разрешително и не го изпробвам сама. Това е единственият начин!

— Обеща ми да не се качваш на този самолет! — гласът на Ей Джей сякаш рикошира в тясната кабина.

— Обещах ти да не се возя на него — поправи го Лиса.

— Това означава и да не го управляваш!

— Какво друго мога да сторя? Заради честта на семейството трябва да установя дали е сигурен!

— По дяволите, Лиса, няма ли нещо друго в живота ти, освен „Въздушен транспорт Хенъли“?

Лиса се замисли.

— Всъщност нямаше, докато… — докато не те срещнах, рече си наум. И продължи: — Никога не съм мечтала за живот на бързи обороти! Никога не съм искала да участвам във въздушни състезания, да стана известна или да обиколя света! Винаги съм била доволна от това, което имам в задния си двор.

— Животът предлага и други неща — не отстъпваше Ей Джей.

— Това, което имам, винаги ми е било достатъчно. Поне досега… — Лиса хвърли поглед към необятните Скалисти планини. — Толкова са красиви през лятото, почти като през есента!

— Предпочитам ги през зимата — с оголените дървета, избледнелите цветове и първичната им красота.

Лиса бавно кимна. Да, би трябвало да се досети! Ей Джей разголваше живота до самата му същност. Никога не позволяваше на красивата фасада да прикрие сърцевината.

— Мисля, че тогава са доста особени.

— Значи не харесваш зимата? — обърна се той и очите му срещнаха нейните. Лиса отклони поглед, като разсеяно се вторачи през прозореца.

— Никога не подминавам някой заснежен връх, без да си помисля дали не е погребал родителите ми — отвърна тя тихо. — Вероятно ти звучи зловещо!

— Напротив, съвсем човешко.

— Те се обичаха много и не можеха да понасят раздялата. Може би общата им смърт е благословия. Кой знае? — тя продължи да гледа през прозореца. — Радвам се, че сега е лято, а не зима! — зимата навяваше тъжни размисли на самотниците като нея.

— Ще извадиш ли една дъвка от куфарчето? — попита след малко Ей Джей. — Искам да се изкача с хиляда метра. Подай ми и онова бяло шалче, ако обичаш!

Лиса разкопча чантата и бързо намери всичко. Обели дъвката и му я подаде. Ей Джей я взе и я сложи в уста.

— Ето и шалчето — рече Лиса, леко разочарована, че устните му не докоснаха пръстите й.

— Не е за мен, а за теб! Завържи си очите!

— Да си завържа очите ли? — намръщи се Лиса — Защо?

— Заради изненадата — обясни търпеливо той. — Бъди добра ученичка и послушай учителя си!

— Напи няма да се впуснеш в някоя каскада и да искаш аз да измъквам самолета? Няма да се справя със завързани очи!

— Не бъди толкова подозрителна! Казах ти, днешният урок е просто разходка. Давам ти честна дума!

Тя повдигна недоверчиво вежди, но се подчини.

— Колко време да стоя така? Сигурно съм много смешна!

— Само няколко минути. При това изглеждаш съвсем прилично!

— Е, добре. Но не обичам много изненадите — отвърна тя кисело. „Съвсем прилично“ едва ли беше комплимент.

— Тази ще ти хареса! — почти го виждаше как се усмихва на неудобството и. — Изисква се пълно доверие към инструктора, трябва вече да си го разбрала!

— Нали не беше урок! — чувстваше се неловко и полека започна да развързва шала, но Ей Джей се протегна и здраво стисна ръката й.

— Не разваляй всичко — смъмри я нежно той. Нямаше и следа от властните нотки, които Лиса бе свикнала да чува.

— Няма — отвърна тя, покорена от неочакваната топлота.

— Още няколко мига, обещавам! — Лиса усети как пръстите му леко докосват бузата й, преди да пуснат ръката й. Вече бе убедена, че това не е урок.

— Добре поне, че дядо не може да ме види! Знам какво би казал!

— Какво?

— Че съм полудяла! — лудост бе да вярваш безрезервно някому! Но Ей Джей не бе просто „някой“. — Поне да можех да видя уредите! Стигнахме ли вече?

— Почти. Дръж си очите затворени, докато свалям шалчето! И не надзъртай!

Пръстите му развързаха шала, а после нежно пригладиха кичурите разрешена коса. Лиса потръпна от удоволствие.

— Сега ли?

— Да, сега. Отвори очи! Пристигнахме!

— Крайно време беше! Вече започнах… — и в миг занемя пред пищната картина, разкрила се пред погледа й. Ей Джей се усмихна и ъгълчетата на устните му се набраздиха от ситни бръчици.

Изумена, тя инстинктивно прилепи длани към бузите си. Вярно, че бе виждала снимки на Големия каньон, но не бе подготвяш за подобна гледка. Няколко мига се взира удивена, после се обърна към Ей Джей, загубила дар слово.

— Като че ли онемя — промълви Ей Джей. Лиса кимна със страхопочитание и отново се извърна към величествената панорама, която предлагаха извисилите се зъбери и напластените едно над друго плата в пролома под тях. — Колкото и пъти да идвам тук, никога не ми омръзва! — лицето му отразяваше собствената й възхита.

— Толкова… е красиво! А цветовете! Ей Джей, никога не съм си представяла, че съществуват толкова много нюанси! — Лиса се вгледа в дълбоката повече от километър бездна, покорена и омаяна от невероятните багри.

— Дори в най-тясното си място каньонът е шест километра широк, така че до дъното достига достатъчно светлина. И най-добрите камери не могат да пресъздадат реалността!

— Погледни скалите! — премига тя. — Никога не съм виждала такива образувания!

— На река Колорадо са й били необходими милион години, за да ги извае. Докато тече, ще оставя следи!

— Били са толкова близо! — изпивате гледката с очи Лиса. — А никога не съм ги виждала! Като си помисля как казвах, че съм доволна от задния си двор! Боже мой, Ей Джей, та аз никога не съм осъзнавала какво всъщност има там! — тя отново се обърна към него, с очи, преливащи от сълзи на благодарност за подаръка, който й бе поднесъл. Гласът й трепереше от вълнение. — Какви чудеса съм пропуснала!

Ей Джей не отговори, но докосването на пръстите му до ръката й и разбирането, което прочете в очите му, казваха много. Ала дори невижданото великолепие на каньона не я опияняваше така, както присъствието на спътника й.

И точно в този миг тя се зарече: каквото и да се случи, никога няма да се върне към стария си начин на мислене! Ей Джей й показа, че животът трябва да се изживее пълноценно. Вече бе пропуснала достатъчно!

— Хей, не плачи! — гласът му бе дрезгав, очевидно реакцията й го бе изненадала повече отколкото бе очаквал. — Знаеш ли, каньонът е дълъг повече от триста километра. Не можем да разгледаме всичко, защото ще свърши горивото. Така че избърши си очите и опитай да запечаташ в паметта си каквото успееш!

Лиса кимна, като търкаше очи с треперещи ръце. Картините и багрите, избликващи под тях, я упояваха и, когато Ей Джей избърса сълзите по бузите й, тя изпита неописуема радост.

— Лиса, съжалявам, но трябва да се приземяваме! — промълви най-после Ей Джей. — Горивото привършва.

— Разбира се! Днес видях повече, отколкото през целия си живот! Благодаря, че ме доведе тук!

— Летището е на юг от селцето. Ще заредим и ще похапнем.

Лиса погълна отново с поглед великолепието на Големия каньон. Ще се върна, обеща си тя. Може би ще се върнем двамата заедно.

Зареждането беше бързо и експедитивно. Летището обслужваше главно туристически полети и персоналът бе свикнал с пилоти, които не обичаха да си губят времето.

— Бил си съвсем на ръба, приятел — учуди се момчето, като погледна квитанцията и пусна кредитната карта на Ей Джей в терминала. — Изцедил си го до капка!

— Госпожицата искаше да разгледа околността! — Ей Джей подписа разписката и мушна кредитната карта в портфейла си.

— Личи си, че й е за първи път! — погледна момчето Лиса. Тя кимна, а в съзнанието й все още бушуваше буря. — Винаги познавам! — продължи младежът. — Ще трябва да дойдете и през другите сезони! Каньонът е винаги различен!

— Ще я доведа отново — обеща Ей Джей и Лиса усети как сърцето й радостно затанцува. — Хайде, Лиса, да паркираме и да хапнем нещо! — той й помогна да слезе, като леко я стисна за раменете. — Хей, кажи нещо! Да не си онемяла?

— Не съм си представяла такова нещо и в най-фантастичните си сънища! — едва успя да продума тя.

— Значи си сънувала доста обикновени неща! — подразни я Ей Джей, но в думите му нямаше жлъч.

— Може и така да е. Може би е време да променя всичко…

Ей Джей не отговори, а се взря внимателно в очите й, обви раменете й с ръка и я поведе към кокетен ресторант, където Лиса почти не докосна обяда си.

— Така постепенно ще се стопиш! — предупреди я той.

— О, не и с кулинарните способности на баба! — Лиса се загледа в близкия магазин за сувенири.

— Искаш ли да надникнем вътре? — попита Ей Джей, отгатнал мислите й.

Лиса погледна часовника си.

— Иска ми се да купя изгледи и диапозитиви на Каньона. Но скоро ще се стъмни и може би няма да има време за покупки. Не искам заради мен да променяш плановете си.

Ей Джей направи знак на келнера да донесе сметката.

— Плановете се правят, за да се нарушават. Можем да се приберем и по-късно.

— Тогава много бих се радвала да поразгледаме наоколо! — Лиса бе очарована, че той постави желанията й над плановете си. Обикаляха дълго от магазин на магазин и Лиса бе възхитена от спокойното му и непринудено държание. В един миг ръката й се озова в неговата. Със сплетени пръсти те продължиха да обикалят из магазините в търсене на картичка, която най-точно да отразява впечатленията й. Най-после Ей Джей избра няколко диплянки. Беше доста късно.

— Готова ли си да тръгваме?

Лиса го погледна загрижено. Изглеждаше уморен. Беше пилотирал цял ден, а последвалата разходка бе доста изтощителна.

— Може би ще трябва да ангажираме две стаи в мотела — предложи тя. — Струва ми се, че си изморен.

— Да, малко, но искам да те отведа у вас. Не бих искал семейството ти да се тревожи!

— Няма проблеми! Просто ще им се обадя по телефона.

— Не бих искал баба ти да остане с погрешно впечатление — погледна я Ей Джей изпитателно. — Или приятелят ти.

— Баба ми има доверие, а Тери не ми е приятел! — той повдигна вежда недоверчиво. — Освен това какво погрешно впечатление могат да оставят две хотелски стаи? — продължи възмутено тя. — Аз ще си платя моята, ти — твоята, а утре сутрин ще си тръгнем!

— Съгласен съм — рече той, след кратък размисъл. — И без това снощи си легнах късно — бях зает с един от състезателните самолети. Но стаите ще платя аз!

— Не е често! И без това правиш прекалено много за мен! Всичко днес бе толкова приятно, особено компанията ти! — тя се вгледа в лицето му и внезапно игривото настроение се изпари. Във въздуха надвисна напрежение, копнеж за нещо повече. — Ей Джей? — промълви колебливо тя, с ръка все още в неговата.

Той внимателно се отдръпна.

— Да отидем да резервираме стаи — гласът му прозвуча решително.

След петнайсет минута бяха вече регистрирани. На Лиса й се бе сторило, че двамата са на ръба на изключително важно взаимно откритие. Но при първия признак за някаква промяна в отношенията им Ей Джей се бе скрил зад професионалната си маска. Лиса огледа празната стая. Разделяше ги само един хол — всъщност равностоен на цял щат. Едва ли щеше да му коства някакви усилия, ако беше влязъл да си поговорят малко?

Тя се съблече и влезе под душа. Не бе подготвена за нощувка, затова се налагаше да спи гола. Поне нямаше опасност да шокира баба си! Нито пък Ей Джей, помисли тя с горчивина. При мисълта, че той би могъл да бъде тук, я заля гореща вълна, която нямаше нищо общо с температурата на водата. Смутена, Лиса спря душа и се уви в две големи кърпи. По-добре да се обади вкъщи, преди въображението й да извика още по-смели картини.

Телефонът в дома й бе вдигнат при второто иззвъняване.

— Ало?

— Тери? Ти ли си? — попита Лиса. По това време обикновено се обаждаха баба й или дядо и.

— Лиса, къде си? Винаги се прибираш по-рано! Толкова се притесних! Навън е тъмно! — Тери й се караше като на безотговорна ученичка.

— Моля те, дай ми баба! — Лиса едва сдържаше раздразнението си. Попи струйка вода, плъзнала се надолу по ръката й и пристегна краищата на горната кърпа.

— Излязоха. Баба ти помоли Уил да я закара до Гънисън. А Лео вече си легна.

— Добре. Щом се приберат, предай им, че ще се върна утре. Намирам се в Аризона.

— Аризона?!

— Да, в Големия каньон. Ще прекараме нощта в мотел.

— Ние? Кои ние?

— Аз и Ей Джей, разбира се.

— А какво по-точно правите с Корбет в Аризона? — гласът на Тери бе леденостуден.

— Той искаше да ми покаже Големия каньон. Тери, няма да ми повярваш! Това е най-зашеметяващата, най-фантастична гледка, която съм виждала през живота си!

— А какво общо има Големия каньон с уроците по пилотаж?

— Днес нямах урок. Ей Джей просто искаше да ми покаже Каньона. Той каза…

— Откога служебните ви отношения се превърнаха в лични? — прекъсна я грубо Тери. — И каква е следващата стъпка? Окончателен изпит в леглото на инструктора ли?

Лиса подскочи от възмущение, а кърпите се плъзнаха надолу. Току-що бе прекарала най-прекрасния ден в живота си, а Тери се опитваше да го развали!

— Всичко зависи от това дали ще ми бъде предложено, Тери! — студено отвърна тя, без да изпитва никакво угризение от шокираното му изхълцване. — А сега, ако ме извиниш, трябва да тръгвам. Предай, моля те, думите ми на баба! Лека нощ!

И затвори телефона.

— И така, той ще ти предложи ли, Лиса? — беше Ей Джей, с ръка върху дръжката на отворената зад него врата.

Очите на Лиса се разшириха от изненада и тя сграбчи двете кърпи.

— Моля те, затвори вратата!

Той я послуша, но за неин ужас остана в стаята.

— Какво искаше Тери? — лицето му бе като издялано от гранит, но Лиса бе прекалено смаяна, за да забележи.

— Какво правиш тук? — едва успя да попита тя.

Ей Джей се втренчи в нея, после прочисти гърлото си.

— Просто минах да ти донеса това — и й подаде една найлонова торбичка, но едва след няколко, мига осъзна, че ръцете й са заети и тя не може да я вземе. — Виж! — той извади дълга розова тениска с щампован надпис „Големия каньон“ на гърдите. — Мислех, че ще ти трябва нещо чисто, с което да спиш! Вратата ти беше отключена. Не помислих, че може да си… — последва неопределен жест с ръка, а дългата тениска, метната върху ръката му, се разлюля. — Какво се надяваше, че ще ти предложи Тери? — гласът му звучеше някак странно.

— Хвърли фланелката на леглото и се обърни! — изстена Лиса. — Не мога да водя разговор в този вид!

Ей Джей не откъсваше поглед от нея и най-сетне, в пристъп на отчаяние, тя сграбчи фланелката и се втурна в банята, където я навлече и обу джинсите. Когато отново се появи в стаята, Ей Джей не бе помръднал.

— Е? — подхвана отново той. — Ще се омъжиш ли за него?