Ан Мари Дюкет
Опасен полет (6)

Шеста глава

— Да се омъжа за него ли? Какво говориш?

Ей Джей сви на топка найлоновата торбичка и я запрати към кошчето за боклук с неочаквано ожесточение.

— Чух те да говориш с Тери. Каза, че всичко зависи от това дали ще ти бъде предложено.

— Значи си подслушвал! И си правиш изводи! — възкликна тя, разбрала внезапно всичко. Отпусна се на леглото с облекчение. Не тя, а Тери бе причина за гнева му!

— Той не ти ли направи предложение?

— Не — лицето му видимо се разведри, но скептичният израз остана. — Направи ми преди известно време, но аз му отказах. Тери ми е приятел от години. Доста трудно му бе да приеме отказа ми. Защо, това притеснява ли те? — попита тя смело.

— Не съм казал подобно нещо! А и не съм дошъл тук, за да обсъждаме Тери! — отвърна той и безгрижно седна на единствения стол. После бръкна в джоба на ризата си и извади един плик. — Заповядай! Мислех да ти го дам по-късно. Но можеш да го получиш и сега.

Лиса протегна ръка с любопитство.

— Разрешителното ми! — вътре имаше диплома, издадена от Авиационната комисия, която удостоверяваше, че Лиса Хенъли е правоспособен любител — пилот. Тя я прочете веднъж, втори път и още веднъж, за да се увери, че очите й не я лъжат. Ей Джей се усмихна.

— Тъй като аз трябваше да те изпитам като официален представител на Авиационната комисия, писмото бе адресирано до мен на Джеф-Ко. Когато се върнем в цивилизования свят, трябва да отпразнуваме специално. А засега — поздравления!

— Не мога да повярвам — нямаше никакво понятие, че е издържала изпита. Наистина, всеки път, когато се издигаха във въздуха, Ей Джей я изправяше на нокти, но никога не бе споменал, че я изпитва. — Кога го издържах?

— Трябва да проверя за датата, но беше скоро след като се справи с блокировката на самолета.

— А защо не ми каза?

— Не исках да те изнервям. Знаех, че можеш много неща, и исках да те подложа на изпитния тест при нормални условия.

— И цялото това пътуване до Големия каньон не беше урок?

— Не. По-добре погледни на него като на… награда.

Тя бе трогната от жеста му. Не й се вярваше, че денят би могъл да бъде по-прекрасен, а ето че…

— Не зная как да ти благодаря! — гърлото й се сви от щастие. — Не бих могла да се справя без помощта ти!

— Ти постигна всичко сама. Аз само те насочвах.

— Той се изправи. — По-добре да те оставя да си лягаш!

— Благодаря ти и за фланелката!

— Едва ли е уникален екземпляр, но нямаха нищо друго!

— За мен тя означава много, а също и това… — тя внимателно върна безценната си диплома обратно в плика. И като видя, че Ей Джей тръгва към вратата, извика: — Почакай, не си отивай! Искам да поговорим!

— Мисля, че не си подходящо облечена за компания — очите му недвусмислено се плъзнаха по тялото й.

— Важно е! Става дума за моите полети.

— Не искам да говорим за летене! — Ей Джей направи отегчена гримаса. — Честно казано, и аз съм щастлив, че приключихме.

— Нима?

— Определено! — очите му закачливо проблеснаха. — Казах ти, че не определям срещи на курсистките си, помниш ли? Но след като вече не те обучавам, имам един въпрос към теб.

— Какъв?

— Мога ли да те целуна?

— Аз…

Но не успя да довърши, защото той решително преодоля разстоянието помежду им и я взе в обятията си. Целувката му бе дълга и нежна. Лиса с наслада се отдаде на милувката на устните му, докато най-после той неохотно се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Доста дълго чаках, за да го направя отново — прошепна.

— Аз също! — очите на Лиса горяха като неговите.

Ръцете му страстно притискаха тялото й и тя ликуваше от близостта му. Едва когато студеният въздух облъхна голия й кръст, тя неохотно се отдръпна, за да му попречи да свали фланелката й.

— Недей, Ей Джей!

— Защо? Лиса, ние си принадлежим! Нима не си разбрала? — чертите му неочаквано се изопнаха. — Освен ако не мислиш, че Тери е мъжът, който…

— Тери няма нищо общо! Просто искам да зная какво започвам! — отвърна тя искрено.

— Още при първата ни среща ти казах, че ми харесваш. Искам да те опозная, не само физически. Мислех, че и ти изпитваш същото.

— Да — отвърна бързо Лиса. Ей Джей привличаше и тялото, и душата й. — Но…

— Но какво?

— Мисля, че не приличам на жените, с които обикновено се сближаваш. Трябва да зная точно какво ми предлагаш!

— Искаш подробности ли? — присви очи той.

— Да — повдигна брадичка Лиса.

— И двамата признахме, че се интересуваме един от друг. И двамата искаме да бъдем по-дълго време заедно. Ако все още е рано да се любим — добре! Няма да те насилвам! Достатъчно ли е или искаш още?

— Искаше ми се между нас да има някакво разбирателство — унило рече Лиса.

В стаята настъпи тишина.

— Нещо като обвързване ли? — проговори най-после Ей Джей. — Лиса, не мога да ти предложа годежен пръстен! В живота ми няма място за женитба и семейни задължения! Това ли искаше да знаеш?

— Да, това! — гласът й едва се чуваше. Той искаше просто една любовна авантюра, нищо повече…

Ей Джей изруга тихо и здраво я стисна за раменете.

— Не опипвам само почвата, Лиса! Нито пък скачам от легло на легло. Когато съм увлечен по някоя жена, в света няма нищо друго, освен нас — дотогава, докато и двамата го желаем! Ще бъдем само ти и аз! Никой друг!

Лиса усещаше, че Ей Джей казва истината. Тялото й отново потръпна от възбуда. От самото начало бе искала да останат насаме. Затова, въпреки напрегнатата работа и страховете, толкова много държеше на уроците. Нали в кабината бяха само двамата! Чувствата й към Ей Джей — любовта й — от ден на ден ставаха все по-силни. Нима сега щеше да лиши и двамата от тази възможност?

Лиса бе уверена, че би могла да накара Ей Джей да я пожелае така, както тя го желаеше. Трябваше да опита! Ако той разбере колко много държи на него… Не, не можеше да отстъпи! Старата Лиса не би се възползвала от този случай. Новата Лиса бе решена да се бори за мъжа, когото обича!

— Съгласна съм — тя се отпусна в обятията му и обви ръце около врата му.

— Напълно ли си сигурна? — гласът му бе тих. — Не искам да мразиш — себе си или мен — на сутринта. Може би трябва да преспиш и да премислиш. Аз мога да почакам!

— Не, вече реших! — бе отговорът и този път тя започна целувката, в която вложи цялата си любов, целия си копнеж. Искаше да му обясни колко много го желае и обича. Затова, когато Ей Джей се отдръпна, тя остана невероятно шокирана.

— Лиса, с кой инструктор си се уговорила за професионалното разрешително?

— Нима искаш да говорим за уроци? Точно сега? — Лиса не можеше да повярва на ушите си.

— Трябва да зная! Семейството ти притежава транспортна компания. Според закона, за да имаш право да работиш в нея, трябва да имаш още две разрешителни: професионално — за превоз на пътници и товари и универсално — за произволен клас самолети. Нима си забравила? А ти трябва и правоспособност за автопилот! — Ей Джей имаше предвид умението да се управлява самолет по уреди, на тъмно и без ориентири. — Особено ако мислиш да летиш през зимата. Знаеш колко коварни са вихрушките над планините!

— Все още… не съм правила планове — заекна тя. — Та нали не бях сигурна дали изобщо ще взема разрешително, дори за любител-пилот!

— По дяволите, Лиса! — побутна я той не много нежно. — Казах ти, че не се сближавам с курсистките си! Трябваше да се досетя, че не си… Та кой друг би могъл да те обучава? Много добре зная, че семейството ти не може да си позволи да наеме инструктор от моята класа. А да се измъкнеш с някакво глупаво извинение, че не можеш да намериш инструктор и всичките ми усилия да отидат по дяволите… Не, няма да допусна подобно нещо!

— За нищо на света не бих се отказала! — възкликна Лиса, като видя как гневът постепенно изтласква страстта. — Остави на мен! Ще намеря друг инструктор, за да можем да бъдем заедно!

— Ще бъдем заедно, но в кабината на самолета, а не в леглото!

— Но нали ти го искаше! — сграбчи го Лиса за ръката. — А също и аз! — до такава степен го чувстваше част от сърцето и душата си, че копнееше да си принадлежат изцяло. — Моля те, остани!

— Лиса, не разбираш ли? — рязко издърпа ръката си той. — Без всички тези разрешителни нямаш никакво бъдеще! Просто си момиче за всичко! Ако „Въздушен транспорт Хенъли“ се провали, и ти потъваш с него! Нима мога да го допусна?

— Аз…

— Ако издържиш и другите изпити — прекъсна я той, — можеш да си намериш работа винаги и навсякъде. Искам да се справиш и няма да те изпускам от поглед!

— И дотогава ще бъда просто твоя ученичка? — едва промълви тя.

— Да, докато не издържиш всички тестове! — пред очите й се проточиха всички онези безкрайни часове, дни и седмици, през които отново щеше да учи и Ей Джей нямаше да бъде за нея нищо друго, освен строг инструктор. Въздъхна тежко. — Престани да се оплакваш! — сопна се той. — Трябва дори да ми благодариш!

— Много съжалявам, но точно сега не изпитвам особена благодарност! — гласът й се прекърши от копнеж и разочарование, но въпреки това Ей Джей й обърна гръб. Дланите й безсилно се свиха в юмруци.

Той изчезна толкова бързо, че дори не затвори вратата.

 

 

На следващата сутрин я събуди телефонът.

— Хайде, Лиса, ставай! — беше Ей Джей. — Трябва да тръгваме! Минава седем.

Минава седем?! Значи се бе успала! Обикновено се събуждаше около изгрев-слънце. Опита да седне в леглото, без да пуска слушалката.

— Ще те чакам долу в кафенето. Предстои ни дълъг полет — добави Ей Джей и затвори.

Утрото бе ясно и Лиса още веднъж се полюбува на прекрасната гледка, преди Ей Джей да се насочи на североизток към Голдън. Тя се опитваше да поведе разговор, но Ей Джей не откликваше на забележките й за пейзажа.

— Ще летим срещу вятъра — по уредите разбра, че вятърът духа от север. — Ще ни забави ли много?

— Да, но ще започнем с обучението ти на автопилот — отвърна рязко той. — Какво си спомняш от тригонометрията в училище?

Лиса въздъхна и опита да се съсредоточи. Но колкото и да се напрягаше, част от съзнанието й не можеше да се откъсне от Ей Джей.

 

 

Дните се нижеха един след друг и Ей Джей изпълваше все повече мислите й. Виждаха се всеки ден, тъй като подготовката й за предстоящите изпити не спираше. Той бе инструкторът от пилотската кабина и нищо повече. Но когато бяха на земята, тя с удоволствие забелязваше, че отношението му бе започнало да се променя. Всеки следващ път той като че ли умишлено удължаваше времето между края на урока и прибирането й у дома и това й доставяше огромно удоволствие. Обикновено я вземаше и връщаше в имението. Често обядваха и вечеряха заедно, но той никога не забравяше, че му е ученичка. Винаги се хранеха в закусвалнята на Джеф-Ко.

— Какво става с тренировките ти? — попита тя веднъж. Беше издържала теста за автопилот и й оставаха още два документа. Вече бе средата на август и септемврийските състезания на „Рено“ наближаваха. — Тежи ми на съвестта, че ти отнемам толкова много време. Искам да се подготвиш добре.

— Имам достатъчно опит — увери я той. — Защо? Да не би да се страхуваш, че ще загубя?

— Тревожа се за безопасността ти! — Лиса забеляза, че той е по-скоро поласкан, отколкото ядосан. — Не можеш да отречеш, че състезанията са опасни. Защо го правиш?

— Заради силните усещания, най-вече!

— Но откакто те познавам ми се струва, че не тренираш както преди? — отбеляза тя, като се надяваше на нещо като любовно обяснение. Но остана разочарована.

— Е, тогава заради безопасността ми, ще трябва да се справиш и с останалите изпити така бързо, както с автопилота!

Неведнъж Лиса проклинаше ситуацията, която бе създала. Радостното нетърпение, с което очакваше началото на сериозната си връзка с Ей Джей, скоро се превърна в мъчителна агония. Той не допусна дори една случайна целувка. Беше безупречен джентълмен, въпреки подозренията й, че поведението му се дължи най-вече на силната му воля.

Тя не можеше да реши да му се възхищава ли или да го ненавижда. Някои нощи, докато се въртеше будна в леглото, си мислеше, че не може повече да издържа на напрежението. Любовта й към Ей Джей ставаше все по-силна. Привличаха я не само външният вид и мъжествената му чувственост. Възхищаваха я честността и кристалночистите му морални принципи. Отговорността, която пое за професионалното й бъдеще, при това напълно безплатно, бе изключително благороден жест. А непоколебимото му решение за техните взаимоотношения, докато са ученичка и учител, показваше завидно умение да контролира чувствата си.

Не след дълго, под ръководството на Ей Джей, тя издържа теста за професионално разрешително. Остана й само универсалното. Чакаше изпита с огромно нетърпение.

Бе невъзможно, Ей Джей да не забележи нейната разсеяност.

— Лиса, но ти не внимаваш! — скара се той по време на един урок. — За трети път те моля да изчислиш новия курс!

— Съжалявам! — сепна се Лиса и се изчерви. — Зная, че трябва да се съсредоточа.

— Вярно, би трябвало! — и с по-мек глас добави: — Аз ще поема управлението. За какво се тревожиш?

За нас, искаше да отвърне тя. Вместо това повдигна рамене и отклони въпроса.

— Все един и същ проблем. Мисля за стария самолет и не мога да реша как да се изпробва, без да се вдигне във въздуха. Но уроците запълват цялото ми време.

— Казах ти да стоиш по-далече от този самолет! — заплашително проблеснаха очите му.

— Просто нямам друг избор! — бе горчивият отговор. — И двата ни самолета са обречени на непрекъсната експлоатация, докато не „закърпим положението“, както казва дядо. Баба ме подкрепя, Тери поддържа дядо, а Лео е като съдия. Всеки път, когато видя някой от тях, започваме да спорим!

— Тогава ги напусни — предложи Ей Джей.

— Мислила съм и за това — въздъхна Лиса. — Не е приятно да се живее така. Но първо трябва да съм сигурна за самолета!

— Защо не ми разрешиш да го изпробвам? Аз съм опитен пилот и мога да се справя с всякакви проблеми.

— Това е семеен въпрос, Ей Джей. Искам сама да реша дали самолетът е безопасен!

— Щом не ми разрешаваш, тогава дай възможност на Авиационната комисия.

— Авиационната комисия ли?

— А защо не? Мисля, че това е най-добрият вариант за всички ни! Изпрати доклад и ги остави да проверят надеждността на самолета. Нали това им е работата! А и дядо ти ще се вслуша повече в експертите, отколкото в теб.

— Все още не съм готова на тази стъпка — отвърна Лиса. — За теб е по-лесно, защото си извън играта.

— Извън играта ли съм? — попита Ей Джей тихо.

— Нали самият ти каза, че в живота ти няма място за обвързване! — припомни му тя. — Така че не мога да очаквам моите проблеми да се превърнат в твои.

— Грешиш, Лиса! Те вече са. Защо мислиш, че всеки ден те вземам и връщам в Хенъли? Заради разходката ли?

Лиса примига, неспособна да прикрие изненадата си.

— Не искаш да рискувам със стария самолет ли?

— Не те смятам за непозната, чиито проблеми са ми чужди, и ти добре го знаеш! — стрелна я той с поглед.

— Може и да не съм била напълно убедена, поне досега!

Той замълча и Лиса разбра, че думите й неволно са го засегнали. Беше трогната от загрижеността му. Летището на Хенъли се мярна в далечината и тя си помисли, че в бъдеще би могла да се надява на някакво обвързване от негова страна.

— Имам нужда от бензин. Позволи ми да си платя! — каза Ей Джей. — Зная колко е сериозно положението в Хенъли.

— Не ме интересува! Няма да ти взема парите! Не съм ти платила нито стотинка за уроците — нещо, което не всички тук оценяват по достойнство!

— Техните мнения не ме интересуват!

— Но мен направо ме влудяват! Тери винаги казва, че трябва да…

— Все още ли настоява да се омъжиш за него? — прекъсна я Ей Джей.

— Не, но историята със стария самолет доста го дразни. Вярва на всичко, което му каже дядо.

— Тери е глупак!

— Ще се справя с него! Защо не поискаш инструкции за кацане? — предложи тя, като се надяваше да отклони разговора от опасната тема за Тери. За нещастие по радиото се разнесе неговият глас. Чакаше ги до бензиновите помпи.

— Защо се забави толкова? — изкрещя той, преди още Лиса да стъпи на земята.

Тя опита да го успокои. Рядко го бе виждала толкова изнервен.

— Имах проблеми с урока. Съжалявам, че те притесних!

— Това не е извинение.

— Госпожицата не е длъжна да ви дава отчет за времето си! — сряза го Ей Джей.

Лиса усети, че надвисва буря.

— Трябва ни бензин, Тери. Ей Джей не може да се върне до Джеф-Ко. Ще включиш ли помпите?

— Няма бензин! Цистерната трябваше да пристигне сутринта, но все още я няма. Имало голяма катастрофа в прохода Кеблер и трафикът е блокиран.

— Боже мой! — възкликна Лиса. Проходът Кеблер пресичаше Скалистите планини и свързваше Денвър с Гънисън. — Ей Джей, би могъл да останеш у дома, докато дойде горивото. Има къде да преспиш и…

— Престани да играеш ролята на домакиня и ме изслушай! — прогърмя Тери.

— Какво има? — Едва сега Лиса забеляза колко бе възбуден.

— В базата има нещастен случай. Екипировката за катерене на един от рейнджърите се скъсала по време на изкачване и той е тежко ранен! Трябва да се откара в болницата в Денвър!

Лиса погледна в хангара. Вътре бе само старият самолет.

— Къде е дядо?

— Отлетя за Гънисън за провизии. Но доставката закъсняла заради спирането на движението в прохода. Каза, че няма да се прибере, докато не натовари поръчката. След като получих съобщението, опитах да се свържа с него, но не успях. Лиса, трябва ни пилот!

— Тери, не съм си взела универсалното разрешително, а освен това минава пет часа! Не мога да управлявам този самолет в тъмното! — обърна се рязко към Ей Джей и въпросителният й поглед срещна утвърдителното му кимване. — Ей Джей ще ни помогне! — добави тя облекчено.

— О, не, не може! — повиши глас Тери. — Не е застрахован, за да лети на нашите самолети!

— Но поне знае как! А самолетът му няма гориво! Освен това е двуместен! Раненият не би могъл да легне. Трябва да вземе нашия самолет!

— Лиса — тръсна глава Тери с почервеняло от гняв лице, — до гуша ми дойде от опитите му да управлява нашата компания! Ще отида сам!

— С вашето кръвно налягане? Струва ми се, че всеки миг ще експлодирате! — намеси се спокойно Ей Джей. — Помогни ми да приготвя самолета, Лиса! Само губим време! Тръгвам!

— Няма да стане, по дяволите! — изкрещя Тери и юмрукът му полетя дивашки във въздуха.

Ей Джей ловко се наведе и след миг стовари юмрука си в стомаха му. Тери се строполи, безуспешно опитвайки да си поеме дъх. Лиса зяпна от изумление, а очите й шареха от единия към другия.

— Но ти го удари!

— Той започна пръв! Ще ми помогнеш ли най-после да излетя? — гласът му бе съвсем тих.

— Но… Не можем да го оставим така!

— Не го ударих много силно. Ще се оправи по-бързо от войника, паднал от скалата.

— Разбира се — преглътна Лиса. — Ела! — и тя затича към хангара, следвана от Ей Джей. — Искаш ли да дойда с теб? — тя се страхуваше да се качи в самолета, но още повече я притесняваше мисълта, че Ей Джей ще пътува сам. — Пилотирал си през целия ден.

— Сигурно си уморен! Ще ти помагам поне за радиото! — той изгледа самолета и поклати глава.

— Не искам да се качваш на тази развалина. Освен това някой трябва да каже на дядо ти какво се е случило, а също така да вдигне Тери и да го поизтупа.

— Лео и баба са тук някъде, а нали каза, че Тери ще се оправи! Искам да дойда! — настоя тя. Мисълта, че Ей Джей ще бъде сам в стария самолет бе ужасяваща! Предпочиташе да тръгне с него, отколкото да трепери тук и да се чуди дали тази бричка ще издържи още един полет.

— Тревожиш ли се за мен, Лиса? — прекъсна той предстартовата проверка.

— Естествено! Каза ми, че самолетът не е безопасен. А сега сам ще летиш! Как да съм спокойна? Нали ме накара да обещая да стоя по-далеч от него?

— Накарах те да обещаеш, защото ти не можеш да го управляваш, Лиса — поне ако е така зле както си мисля!

— А ти можеш, така ли? — едва сдържа сълзите си тя.

— Да! — в гласа му звучеше решимост. — Имам знания и опит как да действам в екстрени ситуации. А ти нямаш.

— Може и да не успееш! — извика тя.

— Затова, скъпа, ти оставаш тук! — той обгърна лицето й с длани, целуна я страстно и се отдръпна. — А сега се отдръпни. Трябва да тръгвам!

— Ще ми се обадиш по радиото веднага, нали? — изплака тя.

— Обещавам!

Ей Джей потегли и Лиса изтича след самолета.

— Внимавай! — извика тя, а струята въздух, запокитена от перката я шибаше в лицето. Самолетът се отдели от пистата и се насочи на запад.

Когато Лиса се върна до помпите, Тери вече бе успял да седне. Тя опита да му помогне, но той я отблъсна.

— Не се нуждая от помощта ти! Вече помогна достатъчно!

— Ти започна пръв, Тери! — припомни му тя. — Всеки съд би решил, че нападателят си ти, а Ей Джей се отбранява!

— Май го защитаваш! — Тери изплю някакъв боклук и се изправи на треперещите си крака. — На чия страна си всъщност, Лиса? На страната на компанията или на негова?

— Искам да разбера истината за самолета! Ей Джей ми помага.

— Почакай само дядо ти да научи за това! — закани се той и се заклатушка към къщата. Изглеждаше способен на убийство.

Лиса видя, че баба й излезе да го посрещне и реши да го остави на нейните успокояващи грижи.

Следващият час се проточи безкрайно бавно. Цистерната пристигна и си тръгна. Лиса се въртеше около помпите, после напълни резервоара на Ей Джей. Щом дядо й се прибра, Тери му разказа цялата история. Тя знаеше, че версията му е доста изкривена и затова избягваше да се мярка пред погледа на Уил. Всъщност очите й непрестанно обхождаха небето, а ушите й напрегнато се вслушваха в радиото в хангара. Рано или късно Ей Джей щеше да се обади!

Най-после тя чу гласа му и нетърпеливо грабна микрофона. Отдъхна си, като разбра, че е натоварил ранения войник и е потеглил. Ала облекчението й бе краткотрайно.

— Лиса, трябва да се приземя! Дядо ти върна ли се? Край.

— Тук е, но няма ли да отидеш направо до Денвър? Край — пристигането на ранения в болницата не трябваше да се отлага поради маловажни причини.

— Имам технически проблеми, Лиса — сърцето й замря, но преди да успее да каже нещо, той продължи: — Нека дядо ти и другият самолет ни чакат на пистата. Лео и Тери да са готови за пренасянето на пациента. На носилка е. Край.

Трябваше й цяла вечност, за да остави микрофона. „Проблеми“ можеше да означава абсолютно всичко! Най-после се опомни и затича към къщата. Когато самолетът се появи над пистата, всички чакаха в пълна готовност.

— Нищо му няма на самолета! — отсече Уил, като изгледа скептично Лиса. — Лети си като по мед и масло. Не знам кой хленчи повече, ти или инструкторът ти!

Лиса не отвърна на дядо си, тъй като вниманието й бе изцяло погълнато от самолета. Стиснала юмруци, тя се молеше да се приземи цял и невредим. Ако нещо се случеше на Ей Джей, не би могла да го преживее. Устните й шепнеха поредната отчаяна молитва. Самолетът докосна пистата и тя с трепет зачака отварянето на вратата. Ето го! Най-после! Цялото й същество ликуваше, но тя изчака отстрани да пренесат пациента. Уил, съпроводен от Лео, отлетя за Денвър.

Едва тогава Лиса изтича на пистата. По лицето й се четеше неописуема радост, но суровият поглед на Ей Джей бързо я угаси.

— Ей Джей? Какво се е случило? — смутено попита тя.

— Погледни тук! — той сграбчи ръката й и я дръпна към самолета.

— Какво? — Лиса видя само присветващото в здрача метално крило.

— Сега не можеш да видиш — нетърпеливо я пусна той. Много е тъмно. Но тук има умора на метала! Усещаш я, когато летиш. Ако се вгледаш, ще я забележиш. На колко години точно е този самолет?

— Не зная. На около трийсет и пет, а може би и повече.

— О, небеса! — на лицето му се изписа ужас. — Та той е по-стар отколкото предполагах! Лиса, дядо ти го използва всеки ден! Свикнал е с него и не може да усети опасността, но повярвай ми, убеден съм, че има умора на метала! Самолетът трепери и скърца като изгнила стълба. Щях да го оставя в базата и да го нарежа с оксижен, ако раненият не бе толкова зле!

— Не е възможно да е в толкова лошо състояние! — присмя се Тери. Беше се приближил и явно бе чул последните думи. — Поразглезил си се, Корбет! Свикнал си да купуваш нови самолети, когато ти се прииска. Е, обикновените хора се задоволяват и с по-стари модели!

— Казвам ви, че този самолет е летящ ковчег! — обърна се Ей Джей към Лиса. — Искам да го бракувате, и то веднага!

Лиса се замисли за дядо си и за бизнеса, за който той се береше със зъби и нокти.

— Опитах, Ей Джей, наистина опитах! Но дядо не иска да го спре окончателно. Казва, че не може да си го позволи!

Ей Джей я изгледа изпитателно.

— Ако той не желае да го направи, тогава ще се заема аз!