Ан Мари Дюкет
Опасен полет (7)

Седма глава

— Ще ни оставиш без работа! Договорът ни с базата на рейнджърите изисква два самолета! — възрази Тери.

— Ей Джей, моля те, не съобщавай още на Комисията! Ако дядо се съгласи да лети само с новия самолет, не можем ли да оставим стария в хангара, докато му намерим заместник? — примоли се Лиса — Всъщност напоследък постъпваме точно така. Ако официално го спрял от полети, в базата неминуемо ще разберат и договорът ще бъде прекратен.

— Не — поклати глава Ей Джей. — И двамата знаем, че дядо ти ще продължи да го използва! Ще ти отстъпи новия, а той ще лети на стария!

— А какво очакваш да направи? — лицето на Тери бе моравочервено от гняв и Лиса реши, че кръвното му рязко се е покачило. — Не можем да си позволим да купим нов самолет точно сега!

— Ако „Въздушен транспорт Хенъли“ не може да си позволи подходящо оборудване, трябва да се откаже от този бизнес! — отсече Ей Джей. — Ами ако самолетът се разбие, когато превозвате хора? Не рискувате само собствения си живот!

Лиса замислено кимна, а Тери измуча от възмущение. Ей Джей, разбира се, бе прав. Трябваше да направи всичко, което бе по силите й, за да придума дядо си.

— Ще изчакам връщането на Уил, Лиса! Искам да се уверя лично, че ще спре този самолет! — добави Ей Джей.

— Нищо подобно! — намеси се Тери. — Може да си чакаш до второ пришествие, но Уил няма да промени мнението си. Мисля, че трябва да си тръгнеш още сега!

— Е, в такъв случай нямам избор, Лиса! Налага се да използвам телефона.

— Не му позволявай, Лиса! — изсъска Тери.

— Не можеш ли да изчакаш дядо? — помоли Лиса. — Съгласна съм с всичко, което каза, но не е честно дядо — шефът на компанията — да не присъства!

— Може би Уил има право на мнение — присви устни Ей Джей, — но няма да го чакам! Ще го потърся по радиото. И без това отлагах този въпрос прекалено дълго!

И се отправи към хангара, следван плътно от Лиса и Тери.

— Сигурна съм… че дядо ще се вразуми — промълви тя колебливо.

— Да се надяваме! — Ей Джей взе микрофона и се свърза с Уил. Лиса и Тери напрегнато се вслушваха във всяка дума.

— Забрави за това, Корбет! — бе мигновената реакция на Уил. — Не ти давам никакви обещания — особено на теб! Старият самолет ще продължи да се използва и това е окончателното ми решение!

Лиса взе микрофона.

— Моля те, дядо, бъди разумен! Ако не спреш самолета, Ей Джей ще докладва на Авиационната комисия!

— Да го направи! — въпреки смущенията във връзката, презрението на Уил се долавяше съвсем отчетливо. — Ще се представим отлично! Край.

Лиса нервно впи пръсти в микрофона. И направо подскочи, когато Ей Джей протегна ръка, за да го остави на място.

— Той току-що сложи край на нашия бизнес! — гласът й бе дрезгав. — Наистина е убеден, че всичко е наред!

— Надявах се, че няма да се стигне дотам! — въздъхна със съжаление Ей Джей и вдигна телефона. — Съжалявам, Лиса!

— Ти му даде шанс — призна тя и се отпусна на стола. — Въпреки че дядо беше твърде заслепен, за да се възползва, ти опита — тя забеляза неохотата, с която Ей Джей държеше слушалката. — Хайде, обади им се! — Тери се спусна към телефона, но Лиса поклати глава. — Недей, Тери! Остави го — той се отдръпна и Ей Джей набра номера.

— Ало? Тук е Ей Джей Корбет. Може ли да говоря с Уейн Стивънс? — Лиса смутено вдигна глава. Защо се обаждаше в базата на рейнджърите, а не в авиотранспортната комисия? — Не е там ли? Свържете ме тогава с Алана Стивънс — докато чакаше, той не откъсваше поглед от Лиса. Като че ли искаше да й каже нещо, но телефонът прикова вниманието му. — Алана? Ей Джей се обажда. Не, не съм в Денвър. Трябваше да спра и да прехвърля ранения в другия самолет на Хенъли. Искам да предадеш едно съобщение на баща си — при следващите му думи Лиса затвори очи. — Кажи на Уейн, че има проблем с един от самолетите на Хенъли. Да, точно така! Опасявам се, че ще трябва да провери дали самолетите отговарят на изискванията за безопасност — Тери изруга, а Лиса трепна. — Най-важна е безопасността на пътниците. Кажи на баща ти, че никой не трябва да се качва на по-стария самолет. Не, аз не бих позволил да пренася и провизии. Е, колкото до това дали е зле… — изпълнените с ужас очи на Лиса като че ли го разколебаха за миг, но той продължи: — Зле е. Много. Виж какво, Алана, не искам да навлизам в подробности. Ще оставя баща ти и Комисията да решат. Само му предай думите ми. Да, аз също съжалявам — вбесен, Тери изхвръкна навън, но Лиса почти не го забеляза. В съзнанието й се оформяше ужасно подозрение. — Ще ти се обадя по-късно, Алана! Не, Лиса няма нищо общо с това! Не е по нейна вина. Трябва да тръгвам! Дочуване — той остави слушалката.

— Каза ми, че бащата на Алана ти е стар приятел от армията — рязко започна тя, а в главата й се пръскаха рояци искри.

— Да, така е. Той бе първият ми инструктор.

— При първата ни среща ти каза, че не можеш да ми даваш уроци заради претоварения си състезателен график. А после промени мнението си.

— Не разбирам какво целиш, Лиса?

— Каза, че ще направиш изключение за мен, защото „Въздушен транспорт Хенъли“ има разрешение за кацане в базата. И подчерта, че ти нямаш! Каза, че искаш да виждаш по-често Алана.

— Точно така.

— Но не е вярно! Алана каза, че Уейн винаги ти е разрешавал достъп до базата. Изведнъж историята се промени, без да разбера защо! — Ей Джей мълчеше. — Така че каква бе испанската причина за съгласието ти? — тя прехапа устни и тихо рече. — Не е било заради Алана, а заради баща й! Съгласи се да ме обучаваш само за да шпионираш „Въздушен транспорт Хенъли“! Искаше да видиш отблизо как работа нашата компания, за да направиш услуга на стария си приятел, нали? — не звучеше като въпрос, а като категорично заключение. Сега разбирам защо се скарахте с Алана в базата. Казал си й, че ни дебнеш! — нещо в гърдите я притискаше и щеше да я задуши.

— Е, добре — примирено рече Ей Джей. — Уейн сподели загрижеността си за самолетите на Хенъли много преди да се запозная с теб! Тревожеше се за сигурността на оборудването ви и искаше да прекрати договора. Но нямаше доказателства. И когато ти ме помоли за уроци, стори ми се, че се предоставя прекрасна възможност да помогна на Уейн.

— Като ни шпионираш ли? Нищо чудно, че не ми разреши да си плащам уроците! О, да не би да се е обадила съвестта ти?!

— Лиса, трябва да разбереш! Той ми е приятел!

— А ти си винаги верен на приятелите си! — Лиса не можа да сдържи сълзите си и те рукнаха по бузите й. — Но явно аз не съм в това число?

Ей Джей понечи да я докосне, но тя рязко се дръпна. Ръцете му се отпуснаха безпомощно и се свиха в юмруци.

— Загрижеността на Уейн беше основателна. Ти също се съгласи, че старият самолет е постоянна заплаха. На всяка цена трябваше да бъде спрян!

— И преструвките, че се интересуваш от мен — и това ли бе част от плана?

— Не е вярно, Лиса! — той подскочи, сякаш го бяха ударили. — Аз държа много на теб!

— Казваш, че държиш на мен? — тя едва си поемаше дъх. Цялата трепереше. — След всичко това? И очакваш да ти повярвам?

— Да, по дяволите! Държа дотолкова, че да не те оставя да загинеш заради скапаната ви техника! Радвам се, че съобщих за дядо ти! Чу ли ме? Радвам се!

— Наистина ли? — попита тя хладно. — Никога не съм смятала, че съм кандидат за преждевременна смърт! Но след като си го мислил, учудвам се, че почти рискува да започнеш връзка с мен!

— Виждал съм достатъчно безсмислена смърт в армията! Стремях се да я предотвратя, доколкото беше по силите ми и мисля да продължа да го правя!

— Колко благородно! — подметна горчиво тя. — Щом си знаел, че Уейн е загрижен, защо просто не дойде да ми кажеш?

— Нямаше да ми обърнеш внимание. Мисълта да не нараниш семейството си те е обсебила до такава степен, че забравяш за всички останали, изложени на риск! Не виждаш по далече от носа си!

— Но ти не ми се довери! — тежестта в гърдите й се замени от остра болка — Дори не ми даде шанс! Ето това боли, Ей Джей! Но се радвам, че успях да видя истинската ти същност!

— И каква е тя?

— Човек без капчица съвест!

Съчувствието изчезна от очите му и изражението му стана студено и непроницаемо. Когато проговори, гласът му я изплаши.

— Такъв ли съм, Лиса? А как наричаш другите мъже в живота си? Ако някой от тях бе проговорил преди седем години, родителите ти може би щяха да са живи!

Ръката й политна към лицето му и звукът от плесницата отекна в хангара. Ей Джей разтри ударената си буза и се запъти към вратата. Спря само за миг, за да отбележи своя последен удар:

— Не забелязваш нищо от реалния свят, Лиса!

Няколко минути по-късно се разнесе шума от двигателя на самолета. Беше си отишъл! Тя потръпна — от шока или от хладния нощен въздух. Едва когато баба й дойде да я потърси, Лиса се отправи към къщата.

Уил се прибра късно и изпрати Маргарет да я повика. Когато влезе в дневната, Лиса забеляза, че Тери и Лео са си легнали и вяло се запита какво ли иска Уил.

— Тери ми съобщи какво се е случило, след като заминах. Имаш вече разрешително за летец-професионалист, а също и за автопилот. Моля те, уреди си да получиш последния документ при друг инструктор! Не ме интересува колко ще струва! До гуша ми дойде от намесата на този Корбет! А последното му обаждане преля чашата! Ясно ли е?

— Да, дядо.

Беше й лесно да се съгласи. За нищо на света не би изтърпяла унижението от една нова среща с Е. Дж. Корбет. Усети ръката на Маргарет на рамото си. Дали баба й се досещаше за чувствата й към Ей Джей?

— След като издържиш и последния изпит, ще ми помагаш при полетите както планирахме.

Не, с това нямаше да се съгласи толкова лесно.

— Няма да летя на стария самолет, дядо! А няма да летя и на другия, ако установя, че със стария пренасяш нещо друго, освен стоки. Ако искаш да се самоубиеш, то си е твоя работа! Но няма да позволя да возиш пътници!

Уил се вцепени от гняв. Решителният й поглед обаче бе достатъчен, за да го накара да размисли.

— Не обичам да ме изнудват, Лиса!

— Наречи го както искаш! Това са условията ми! — тя се отправи към вратата. Трябваше да избяга! Далече от всички, иначе щеше да откачи.

— Дадено! — Уил бе принуден да се съгласи.

Лиса излезе. На лицето й бе изписана мрачна решителност.

 

 

Следващите седмици бяха същински ад. След няколко дни на безсъние и депресия Лиса трябваше да се примири с факта, че между нея и Ей Джей всичко е свършено. Не че всъщност е имало някакви отношения, призна тя унило. Никога не бе казал, че я обича. Бе споменал единствено, че държи на нея. Е, можеш да държиш също на хубава книга или на домашното си животно.

И тя реши, че големият им роман не е бил нищо друго, освен плод на въображението й. Ей Джей не се обади, което само засили подозренията й. Това бе последното унижение! Започна да се готви за изпита с нов инструктор от Джеф-Ко. И всеки път, когато видеше познатата „Чесна“ и притежателя й, частица от сърцето й умираше.

Един ден Ей Джей приближи към нея. Тя усети присъствието му дори преди да чуе колебливото: „Лиса?“ А това само по себе си бе странно. Не си спомняше някога да се бе колебал.

Познатият глас накара сърцето й да забие лудо, но тя успя да потисне радостта си. Пое дълбоко дъх и го поздрави с хладно кимване:

— Здравей, Ей Джей!

— Как вървят уроците?

— Това ли е всичко, което те интересува? — очите й пламнаха от гняв и отчаяние.

Той протегна ръце към раменете й, но тя не можеше да му позволи да я докосне. Иначе щеше да се отпусне в прегръдките му и да загуби и малкото останала й гордост.

Затова се отдръпна. Ей Джей замръзна, после пъхна ръце в джобовете си.

— Съжалявам, че те нараних!

— Наистина ли? — гласът й прозвуча недоверчиво. — Да не би да съжаляваш и за шпионирането?

— Не! — брадичката му се вирна предизвикателно. — След като те опазих жива, не съжалявам!

— Трябваше да се досетя! — изстреля тя. — За твое сведение, намерих си нов инструктор! Справям се чудесно и без теб! — и понечи да си тръгне, но Ей Джей я сграбчи за китката и я придърпа към себе си. Хората в закусвалнята ги изгледаха любопитно, но той не им обърна внимание.

— Когато нещо не върви, веднага се скриваш зад розовите очила! Това винаги ти е било проблем, нали, Лиса? Защо веднъж, поне веднъж не се опиташ да разбереш другия?

Още миг и тя щеше да отстъпи пред изкушението, да се поддаде на чувствата си, затова рязко издърпа ръка. Та нали той я предаде, а не тя — него!

— Съжалявам, но не съм толкова подла, за да те разбера! — той пое дъх на пресекулки като при задушаване, но Лиса му обърна гръб и се отдалечи.

След този случай Ей Джей не направи повече опити за контакт, въпреки че тя неведнъж усещаше погледа му в закусвалнята на летището, докато чакаше за уроците си. Не й беше ясно защо не се занимава с тренировките си, но не се и опита да разбере. За нещастие колкото повече се мъчеше да заличи образа му от създанието си, толкова по-трудно й се удаваше. Беше влудяващо.

Всички в Хенъли очакваха пристигането на инспекторите по безопасността. Както при повечето държавни процедури трябваше да се изпишат купища хартия, това изискваше време. Уил се надяваше Лиса да издържи изпита преди идването на комисията. По цял ден Лео и Тери се суетяха около стария самолет и бяха сигурни, че ще издържи изпитанията. Бизнесът щеше да продължи както досега!

Лиса не бе толкова убедена. Ако базата прекратеше договора, „Въздушен транспорт Хенъли“ оставаше без работа. И Лиса полагаше изключително старание на уроците, за да може в скоро време сама да си изкарва прехраната. Дядо й и баба й щяха да живеят с много ограничени средства и тя не можеше да им бъде допълнителен товар.

Лео вече бе решил да замине на изток при семейството си, ако старият самолет не бъде одобрен. Тери обаче нямаше къде да отиде. Лиса остана шокирана, когато той отново й направи предложение за женитба.

Бе седнала на дървената пейка под дърветата и опитваше да изтласка мисълта за Ей Джей и да се съсредоточи върху уроците си, когато приближи Тери.

— Знаех, че ще се вразумиш, Лиса! Радвам се, че тази глупост между теб и Корбет приключи! Като се оженим, ще си намериш работа и ще ни издържаш, докато аз се захвана с нещо ново. Сигурен съм, че ще си уредя нещо в администрацията на летището.

— Тери, вече ти казах, че няма да се омъжа за теб!

— Е, ако не сега, то по-късно — рече уверено той. — Сега си прекалено заета с уроците, за да мислиш за сватба.

— Тери, моля те, разбери! Никога няма да се омъжа за теб!

— Разбира се, че ще го направиш! Ние сме родени един за друг. Веднъж да ми спадне кръвното и да си взема обратно разрешителното, всичко ще тръгне като по мед и масло. Може да започнем и собствен бизнес!

— Тери, откакто дойде да работиш при нас, ти ми стана добър приятел! — погледна го тя в очите. — Никога няма да забравя колко беше мил, особено след смъртта на родителите ми! Но не съм влюбена в теб! И никога няма да се влюбя!

Най-после като че ли думите й проникнаха в съзнанието му.

— Заради този скапаняк Корбет, нали? Все още си влюбена в него! — думите му бяха изпълнени с горчивина.

— Може и така да е. И ако ще ти бъде по-леко, знай, че не съм по-щастлива от теб! — тя вдигна поглед към небето и си припомни времето, когато беше там заедно с Ей Джей.

— Дай ми възможност и ще те направя щастлива, Лиса! — Тери се изправи, а сериозният му глас звучеше непривично на фона на пухкавото му детско лице. — Корбет може и да не те иска, но аз не съм се отказал! Ако решиш, само ми кажи!

Лиса го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше към къщата. Думите му прозвучаха убедително, но все пак не бе Ей. Дж. Корбет и дълбоко в себе си тя усещаше разликата.

Уроците й продължаваха и най-после тя издържа изпита при новия инструктор. Сега вече можеше да лети спокойно и започна да отменя дядо си, но винаги вземаше новия самолет. Веднъж, като закара провизии в базата, видя, че Алана я чака.

— Виждала ли си Ей Джей напоследък? — попита тя.

— Не — отвърна Лиса, като внимателно отмяташе стоките в списъка.

— Той наистина държи на теб, Лиса! — заяви Алана.

— Държи на мен ли? — повтори Лиса с презрение. — Според кого? — и внезапно от устата й избликна порой от думи: — Той ли ти каза, че държи на мен? Че му липсвам? Или, не дай си Боже, че ме обича? Чула ли си го да казва нещо подобно?

— Е, всъщност не, но…

— Не съм изненадана! — Лиса злобно драсна едва отметка, докато рейнджърите разтоварваха кашоните. — Защото обича самолетите си повече от мен! Аз бях само удобен източник на информация!

— Не е вярно! — възкликна Алена. — Ей Джей е толкова разстроен заради теб, че дори се отказа от състезанията!

— Научих, че не се състезава, но се съмнявам отказът му да има нещо общо с мен!

— Грешиш! Не е тренирал, откак се разделихте!

— Никога не сме били заедно! — отбеляза горчиво Лиса.

— Може би той така си е мислел! Много е нещастен откакто…

— Откакто ме използваше, за да шпионира ли? — довърши вместо нея Лиса. — А след като не се и опита да се извини, съмнявам се, че изпитва някакви угризения! — тя продължи да отмята стоките в списъка и счупи върха на молива.

— Още в началото го посъветвах да ти каже истината! — въздъхна Алана — Но не ме послуша!

— Не се учудвам! Нов удар на Непокорника Корбет!

Алана смръщи вежди, усетила болката в гласа й.

— Ей Джей не е искал да те засегне! Трябва да го разбереш! Самолетът ви наистина не е безопасен!

— Винаги съм била на същото мнение! Но не одобрявам методите, които използваше! Трябваше да бъде откровен с мен от самото начало! Щях да му помогна, но той не ми даде възможност! Аз също не искам да поставям живота на хората в опасност!

— Може би тогава не е бил убеден в това! — промълви Алана.

— Благодаря! — изгледа я разярено Лиса — Виждам, че мнението ти за мен не е по-добро от това на Ей Джей!

— Лиса, съжалявам! Нямах предвид това!

— Запази съжаленията си! — рече хладно тя. — Но да не се отклоняваме от въпроса — не се опитвай да го извиняваш! Ако Ей Джей бе наистина разстроен, сам щеше да направи опит да ми обясни!

Алана гневно присви очи.

— Но той е опитал веднъж на Джеф-Ко, а ти си му обърнала гръб! — Лиса се изчерви от чувство за вина и смущение. — Може и да си права! Може би наистина не трябва да се бъркам! Очевидно не го обичаш така силно както той теб!

Алана рязко се обърна и си тръгна, а Лиса я проследи с поглед. Едва се сдържаше да не запокити папката след нея. Как се осмеляваше да я упреква, че Ей Джей бе нещастен единствено по нейна вина? А нима само той страдаше? Откак починаха родителите й не се бе чувствала така опустошена.

Тя си тръгна веднага щом рейнджърите разтовариха самолета. През целия път си мислеше какво ли прави Ей Джей в момента. Дали бе нещастен колкото нея? Вероятно не, заключи тя горчиво. Сигурно летеше с някоя друга жена към красивия залез и й шепнеше нежни думи. Но въпреки всичко, тя знаеше, че му дължи нещо много важно. Ако не беше той, Лиса все още щеше да бъде глупавото момиченце с розовите очила. Никога нямаше да стане пилот! Никога не би се изправила срещу дядо си. И вероятно би се подлъгала да се омъжи за Тери. Беше абсолютно сигурна, че той никога не би я направил щастлива! Но сега не искаше да мисли как точно би могъл да го стори!

Няколко дни по-късно, на закуска, дядо й съобщи:

— Инспекторите по безопасността пристигат следващата седмица. Вече сме готови за посещението им, но не би било зле да направим още една проверка! — Всички кимваха послушно, макар че дядо й бе прегледал всичко под лупа от документацията до последния брой на самолетите. — Трябва да пренесем и последните поръчки до базата! Ако все пак по някаква случайност договорът ни бъде прекратен, искам да си получим парите за доставките. Имаме най-малко четири готови товара в Гънисън и искам да ги превозим още днес!

— Дядо, графикът не става ли твърде тежък? — попита Лиса. — Един курс заедно с товаренето и разтоварването отнема половин ден!

— Ще използваме два самолета и ще направим по два курса!

Маргарет пребледня. Лиса усети как кръвта й закипя.

— Един пълен товар провизии е прекалено много за този стар самолет! Няма да летя на него, а мисля, че и ти не трябва да го правиш!

— Можеш да вземеш новия самолет, Лиса — както обикновено! Аз ще се справя с другия.

— Недей, Уил! Моля те — обади се Маргарет. — Спомни си за Нейтън и Роуз!

— Прекалено много се тревожиш, мила! — отвърна непринудено Уил. — Винаги е било така! Би ли ми подала още една филийка? — Но Маргарет внимателно сгъна салфетката си, остави я на масата и напусна стаята. — Тръгваме веднага след закуска! — Уил не спомена нищо по повод излизането на Маргарет. — Лео, ще отидеш ли да провериш самолетите?

Лео се измъкна тежко от стаята и на масата останаха Уил, Лиса и Тери. Лиса си спомни мрачното лице на Ей Джей, когато слезе от стария самолет след спасителната операция за ранения рейнджър. Не бе възможно да е симулирал този страх, а и не бе от тия, които се плашат лесно.

— Няма да летя изобщо! — реши Лиса. Ако това бе единственият начин да спре дядо си, щеше да го използва! И за пръв път й се прииска инспекторите по без опасността да са вече тук. Изобщо не си бе представяла такова развитие на събитията! Досега двамата с Уил се редуваха на новия самолет.

— Ще летиш, млада госпожице, и това е заповед!

— Няма да ти стана съучастник! — изправи се сковано Лиса. — Оставам! Можеш да вземеш новия самолет! Не искам да изчезнеш като родителите ми!

— Тук аз съм шефът, Лиса! — удари Уил по масата — Ще правиш каквото ти наредя!

— Не! Няма да ти разреша да се самоубиеш! Една катастрофа ми стига! Зная, че бе нещастен случай, но случилото се би трябвало да те направи по-предпазлив! Не искам да загубя и теб! Дядо, този самолет е прекалено стар за пълен товар! Моля те, не тръгвай!

— Аз ще дойда! — намеси се Тери. — Компанията е направила много за мен, а аз все още зная да летя — със или без медицинско! Разбира се, ако си съгласен, Уил!

— Недей, Тери! — извика Лиса. Планът й да попречи на дядо си щеше да пропадне, ако се появеше и друг пилот. Не си бе и помислила, че Тери ще реши да пътува нелегално.

— Как мислиш да постъпиш, Лиса? Да информираш за мен, както Корбет информира за компанията ли? — подигра се Тери. — Нуждаем се от парите за тези курсове.

— Е, поне един на тази маса е верен на компанията! — заключи Уил и стана — Хайде, Тери, да тръгваме!

С ръце, вкопчени в облегалката на стола, Лиса ги проследи с поглед. В този момент влезе баба й и младата жена видя, че очите й са почервенели от плач.

— Радвам се, че не отиде, Лиса — рече Маргарет с натежал от мъка глас. — Ако Нейтън му бе възразил преди седем години… Всички знаехме, че самолетът е стар, но…

— Не плачи, бабо! — Лиса прегърна силно старата жена. — Може би… Може би всичко ще свърши добре!

— Не, Лиса! Трябва да направя нещо! Ти не можа да спреш дядо си, но аз ще успея!

— Бабо, много е късно да съобщим за Тери! Всичко ще е свършило много преди властите да успеят да реагират.

— Ако нещо се случи с Тери или Уил, аз ще бъда виновна! Можех да се намеся, но не исках да те разстройвам!

Лиса издърпа един стол и помогна на баба си да седне.

— Как мислеше да ги спреш? — попита тя нежно.

— Ако можех да докажа на дядо ти, че родителите ти са катастрофирали заради техническа повреда, той щеше да се откаже от този самолет! Уил обичаше нашия син, Лиса, но никога не можа да се примири с мисълта, че би могъл да е виновен за нещастието. От седем години се убеждава, че причината е пилотска грешка.

— Бабо, може и да е прав! Никога няма да го разберем със сигурност, тъй като не знаем къде е самолетът!

— Аз зная къде е самолетът!

За миг на Лиса й се стори, че ще загуби разсъдъка си.

— Не, не е възможно, бабо! Спомни си — всички го търсиха! — гласът й заглъхна, като си припомни онези мъчителни седмици след катастрофата. — Никой не знае къде са мама и татко!

— Аз зная, Лиса. Твоят приятел, господин Корбет, ги е намерил.