Деби Макомбър
Нора (1)

Глава първа

Този каубой беше твърде млад, за да умре!

Нора Блумфийлд бе втренчила поглед в бялото като платно лице на мъжа, който лежеше в спешното отделение на болницата в Орчард Вали. Беше изпаднал в безсъзнание, имаше вътрешни наранявания и счупен десен глезен. И въпреки всичко той беше най-големия късметлия, когото бе виждала някога. Беше жив!

Екипът от лекари положи максимални усилия за това. Независимо, че изпълняваше своята роля на медицинска сестра в тази драма, Нора изпитваше и известно любопитство. Който и да беше той, бе претърпял самолетна катастрофа. От слуховете, които се носеха, тя разбра, че се бе опитал да кацне с едномоторния „Чесна“ в една нива. Крилото обаче се беше врязало в земята и самолетът се беше преобърнал. Истинско чудо беше, че бе успял да изпълзи изпод купчината смачкано желязо.

Пациентът беше млад, на около трийсет години, красив, мъжествен, тъмнокос, с волева брадичка. Имаше вид на упорит човек. От оскъдните дрехи, останали по него, можеше да се съди, че е каубой. Предполагаше се, че е участвал в родео.

Погледът й се плъзна надолу към лявата му ръка. Не носеше брачна халка и това донякъде я успокои. Щеше да й е неприятно, ако някоя млада съпруга нетърпеливо кръстосваше болничната стая в очакване на новини за състоянието на съпруга си. Естествено липсата на халка не означаваше още, че не е женен. Много мъже и без това не носеха халките си.

Глезенът му беше счупен лошо. Когато укрепнеше физически, щеше да бъде подложен на операция. Нора нямаше голям опит с фрактури, но предполагаше, че той ще стои в гипс поне няколко седмици. Подобно счупване изискваше месеци, а може би и години, за да заздравее напълно.

Тази вечер Нора не беше на смяна, но бе повикана по спешност в болницата. Бе планирала да си седи вкъщи, за да се подготви за сватбата на най-голямата си сестра — Валери.

Щяха да присъстват поне половината от жителите на Орчард Вали, защото сватбата се очертаваше да стане събитието на годината. Пет седмици по-късно, другата й сестра — Стефи, щеше да се омъжи за Чарлз Томазели.

Това лято из въздуха витаеше любов. И двете й сестри се омъжваха неочаквано, а Нора явно нямаше късмет. Нито един мъж в Орчард Вали не бе успял да плени сърцето й. Въпреки че се радваше на щастието на сестрите си, тя изпитваше известна завист към тях. Ако някой определеше коя от трите е най-подходяща за женитба, то това бе именно Нора. Беше родена за семейство. Още от ранна възраст смяташе, че ще се омъжи първа от трите, макар да беше най-малката. Дори като студентка Валери си нямаше гадже, а Стефи беше толкова импулсивна и непредсказуема, че не се задълбочаваше в нито една връзка. Или поне така изглеждаше…

А сега и двете се омъжваха. Всичко беше станало само за няколко седмици. Преди два месеца би се шокирала, ако някой й споменеше, че Валери ще става съпруга. Най-голямата й сестра се интересуваше само от работата и кариерата си, в която напредваше успешно. Когато обаче баща й получи инфаркт, тя долетя вкъщи веднага. И преди да осъзнае, Валери се влюби в доктор Колби Уинстън…

Нора така и не разбра какво точно ги беше привлякло един към друг. Сестра й беше динамична бизнес дама и по това приличаше на баща си. Беше започнала работа в търговския отдел на софтуерната корпорация ЧИПС и за по-малко от четири години бе стигнала до отдела за управление. Беше енергична, интелигентна и със силна воля. Не можеше да си я представи влюбена в доктор Уинстън, който беше извънредно упорит, и изцяло се бе посветил на професията си.

Единственото, което ги свързваше по някакъв начин, бе, че и двамата бяха влюбени един в друг. Като ги наблюдаваше, Нора научи някои неща за любовта и за взаимното обвързване. Искаха бракът им да бъде успешен и затова бяха готови да правят компромиси и да изгладят различията в характерите си.

Представяше си, че ако Валери някога се омъжеше, то мъжът трябваше да бъде някой като Роуди Касиди, собственикът на ЧИПС. В продължение на месеци писмата на по-голямата й сестра бяха изпълнени с подробности за него. Беше успял да превземе Уолстрийт с новаторските си идеи и много скоро се бе превърнал в решаващ фактор в бизнеса. Въпреки че се възхищаваше искрено от шефа си, Валери се беше отказала от работата си в корпорацията, без ни най-малко да съжалява. Бе казала, че съществуват и други служби, но само един Колби Уинстън. И ако трябваше да избира — както Касиди я беше принудил, то изборът беше ясен. Не беше виждала друг човек по-влюбен от Валери, освен ако не се смяташе Стефи.

Тя се беше завърнала след едно дълго и тежко пътуване, за да види болния им баща. С нея се случи почти същото, както с Валери. Най-неочаквано се натъкна на Чарлз Томазели, редактор и журналист в местния вестник „Апел“, а сега вече — и негов издател. В продължение на няколко години той и Стефи се бяха карали. Именно Чарлз бе причината тя да реши да замине да учи в Италия. По-важното в случая бе, че двамата бяха успели да изгладят недоразумението и да се обяснят във взаимна любов.

Сватбеното им тържество ще протече съвсем нетрадиционно. Церемонията щеше да се състои в ябълковата градина между редовете от натежали от плод дървета. Оркестър щеше да изпълнява камерна музика.

И така в течение само на няколко седмици двете й сестри щяха да се омъжат. За разлика от Валери, Нора не бе срещала наскоро някой непознат и красив мъж. За разлика от Стефи, не изпитваше съкровени любовни чувства към никого. Освен ако не се смята Майкъл Йорк. Беше изгледала всички филми, в които той участваше, поне по десет пъти. А бе твърде неправдоподобно, такъв известен актьор като него да я метне на рамо и отвлече…

Нора се готвеше да си тръгне след час. Независимо, че каубоят се намираше в критично състояние, бе прескочил трапа. Той, естествено, не осъзнаваше в момента, че е имал невероятен късмет да оживее.

На тръгване тя чу някой да споменава името му. Спря неочаквано и почти се препъна от изненада.

— Кой казахте, че е той? — попита Нора, като се обърна към колегите си.

— Според личната карта, името му е Роуди Касиди.

— Роуди означава опак — изсмя се Сюзън Парсънс, една от медицинските сестри. — Името приляга на човека напълно, няма що! Той е истински кавгаджия. Лично аз не бих искала да съм край него, когато дойде в съзнание.

Роуди Касиди! Нора пое дълбоко въздух. Този мъж беше шефът на Валери. „Бившият шеф“, поправи се тя. Сигурно е идвал за сватбата, когато е станала катастрофата.

Тя не знаеше как да постъпи. Сестра й беше хладнокръвна, що се отнасяше до бизнеса. Около сватбата обаче се беше превърнала във възел от нерви. Любовта я беше изненадала и още не се беше опомнила от нея. Не беше редно точно в този момент да се споменава името му. И без това Вал си имаше достатъчно проблеми. От друга страна, не беше честно да не й каже истината.

Как да постъпя, питаше се тя. Беше след полунощ, когато се прибра. В къщата светеше, но не се мяркаха никакви хора. Оставаха по-малко от дванайсет часа до сватбата на Валери и доктор Уинстън.

Нора тайничко се надяваше поне баща й да не е заспал. Напоследък той си лягаше рано и спеше до късно. Възстановяваше се след прекарания инфаркт и последвалата операция.

— Здравей! — поздрави я весело Стефи. — Тъкмо се чудех кога ще се прибереш.

Нора впи поглед в сестра си. Можеше да сподели с нея новината.

— Нещо случило ли се е? — гласът на Стефи прозвуча настойчиво.

— Станала е катастрофа с едномоторен самолет. За щастие само един човек е бил на борда.

— Оживял ли е?

— Валери спи ли? — не отговори на въпроса Нора.

— Знам ли?! — въздъхна сестра й. — Никога не съм очаквала, че ще бъде толкова нервна преди сватбата си.

— Ела с мен в кухнята — подкани я Нора, като погледна набързо нагоре към стълбите. Не искаше Валери да я чуе.

— Какво има?

— Човекът, който е претърпял катастрофата…

— Кой е?

— Роуди Касиди.

— Сигурна ли си?

— Напълно! Вероятно е идвал за сватбата.

— Сигурно е долетял, за да й попречи.

— Да попречи ли? Какво искаш да кажеш?

— Добре знаеш, че когато Валери му беше споменала за разкриване на филиал на корпорацията, беше дал съгласието си, но не я назначи за директор. Беше й отказал този пост, защото искаше от нея да работи по двайсет и четири часа в денонощие. Само в случай, че предпочетеше Роуди Касиди и кариерата пред Колби, тогава можеше и да я назначи.

— Какъв противен начин на действие! — възмути се Нора.

Сестра й се съгласи с това определение.

— Валери беше бясна. Беше се надявала да продължи да работи в корпорацията и след като се омъжи. А Касиди й е поставил условие да остане в Тексас. Вал нямаше друг избор и затова подаде молба за напускане, като обяви намерението си да се омъжи. Вероятно Роуди не й е повярвал и мисли, че това е някаква женска приумица, с която да го накара да признае любовта си към нея.

— Струва ми се, че господин Касиди не я познава добре. Тя е достатъчно пряма и никога не би се подиграла с чувствата на който и да било мъж към нея.

Когато Валери пристигна в Орчард Вали заради инфаркта на баща им, Нора не подозираше, че Роуди сигурно харесва сестра й. От друга страна, разбра, че и Вал се възхищава от него, но не го обича. Чувствата й към Колби напълно потвърдиха това.

— Какво те кара да мислиш, че иска да попречи на сватбата? Ако продължава да я обича, положително се е надявал да направи нещо в последния момент — каза Нора.

— Обади се преди два дни. Говори с мен. Можех ли да й кажа?

— Какво по-точно да й кажеш?

— Че я моли да не предприема нищо, преди да я види.

— Какво например? — любопитстваше Нора.

— Ами да не се жени.

— Сигурно се е шегувал, нали, Стефи?

— Не мисля така. Говореше съвсем сериозно, че има да й съобщава нещо много важно.

— Наистина ли не й каза?

— Не съм — въздъхна Стефи. — Сега разбирам, че трябваше, ала когато съобщих на татко…

— Татко знае?!

— Дори не се изненада, само се усмихна и каза най-невероятното нещо!

— Кога ли пък не е говорил абсурдни неща?! И какво беше този път?

Стефи не отговори веднага. След малко вдигна поглед и отвърна:

— „Касиди идва тъкмо навреме.“

— Смяташ ли, че може да е позвънил и да е говорил и с татко?

— Знае ли човек…

— И баща ни смята, че не трябва да й казваш?

— Тя и без това си има достатъчно тревоги. Според мен Роуди е пропилял шанса си. Приел е молбата й за напускане. От друга страна, стана по-добре, за да може Вал по-спокойно да се подготви за тържеството. Напоследък спомена нещо и за нова работа.

— Би било чудесно! Страхотна е! — възкликна Нора.

— Любовта изцяло промени сестра ни.

— Любов…

— Никога преди това не е била влюбена — додаде Стефи.

— Това, което най-много ме учудва, е как мигновено се успокоява при появата на Колби.

— Действа й благотворно, както Чарлз на мен.

— Да й казвам ли за Роуди Касиди, а, Стефи?

— Разбира се, само че те съветвам да стане, след като се омъжи. Много сериозно ли е пострадал?

— Приет е в болницата в критично състояние. По-късно ще оперират крака му. Има и вътрешни наранявания, ала, изглежда, не са толкова сериозни, колкото ги смятахме отначало.

— Значи има надежда да се оправи?

— О, да. Надяваме се до утре следобед да дойде в съзнание.

— Тогава нека да не разлайваме кучетата. Не смятам, че посещението на Валери би му помогнало. Поне засега.

— Убедена ли си, че постъпваме правилно, Стефи? — според нея Валери имаше право да знае за катастрофата на шефа си.

— Не, но не бих искала да я огорчаваме…

Нора не знаеше нито какво да мисли, нито как да действа. Очевидно Роуди държеше на по-голямата й сестра, за да долети дотук. Само че любовта му бе закъсняла…

 

 

Малко преди обяд на следващия ден Нора стоеше в църквата, заедно с останалите шаферки. Денят, който Валери очакваше с такова нетърпение, най-сетне бе настъпил. Нора беше като замаяна. Макар и за трети път шаферка, тя се вълнуваше, защото много обичаше сестра си.

Въпреки че никога не беше споменавала за това, Нора много харесваше Колби Уинстън. Та кой не го харесваше? Беше мил и внимателен, а едновременно с това — и много мъжествен.

Най-голямата им сестра усърдно се бе готвила за тържеството и резултатът бе налице. Църквата изглеждаше празнично. Прекрасни букети от гардении украсяваха редовете. Цветята, церемонията, любовта между Валери и Колби — всичко беше великолепно. На няколко пъти се просълзяваше. Не обичаше да бъде сантиментална и сълзлива, ала не успя да се сдържи. Това беше най-красивата, най-затрогващата сватба!

Сестра й сияеше, когато се усмихваше на съпруга си.

След като всичко приключи, баща й хвана Нора под ръка и я поведе към лимузината.

— Чух за Касиди. Как е той?

— Позвъних в болницата сутринта — почти през цялата нощ си беше мислила за него и не мигна. — Керъл Франклин беше дежурна и ми каза, че току-що е излязъл от операция.

— И?

— Както се очакваше, той е добре.

— Мисля, че ще е честно някой от нас да се поинтересува за него по-късно. Следобеда ще съобщя на младоженците. Сигурен съм, че ще искат да го видят.

— Аз ще се обадя в болницата — предложи Нора.

Баща й кимна и пъхна ключа в ръката й.

— Измъкни се, щом можеш. Ако питат за теб, ще намеря извинение — отдалечи се, преди дъщеря му да успее да го попита още нещо.

Очевидно Дейвид Блумфийлд одобряваше напускането й на такова важно събитие, за да посети един чужд човек в болницата. И имаше право! Дори без съвета на баща си, тя смяташе да стори същото. Сега си обясни защо беше така неспокойна и развълнувана. Някакво вътрешно чувство й подсказа да провери на място как е пострадалият.

Когато пристигна, в болницата всичко беше спокойно. Дори хората, които я видяха в дълга розова рокля, с бели ръкавици до лакътя и с широкопола шапка с панделка, да сметнаха за необичайно облеклото й, те не казаха нищо.

— В коя стая е Роуди Касиди? — попита Нора на информацията.

— Двеста и петнайсет — отговори Джанис Уилсън, след като провери в компютъра.

Когато се изкачи на втория етаж, Нора се отправи право към стаята му. Отвори вратата и отиде до леглото, като внимаваше да не го стресне.

— Здравейте!

Очите му се присвиха.

— Искате ли глътка вода?

— Да, моля ви.

Тя взе чашата вода със сламка и я пъхна в крайчеца на устата му. Той отпи жадно и вдигна поглед към нея.

— Да не би да съм умрял?

— Не сте.

Очевидно лекарствата бяха успели да притъпят болката, в противен случай щеше да разбере, че не е умрял.

— Сигурно съм жив — прошепна Роуди с усилие.

— Вие сте истински късметлия, господин Касиди.

— Коя си ти, приказна моя кръстнице? — помъчи се да се усмихне, ала без особен успех.

— Аз съм Нора Блумфийлд, сестрата на Валери. Медицинска сестра съм.

— Имате необикновена рокля!

— Идвам от сватбата на сестра ми.

Ако преди малко не беше успяла изцяло да го заинтригува, сега успя.

— Значи Валери все пак се омъжи?

— Да.

В стаята настана тишина.

— Проклета глупачка! — промърмори той след малко. Обърна глава встрани и тя забеляза, че устните му се свиха болезнено. Погледът му помръкна.

Не й остана нищо друго, освен да размишлява дали болката му е физическа, или душевна…