Джейн Ан Кренц
Абсолютно сигурен (23)

Двадесет и трета глава

В един хубав пролетен ден Хари заведе Моли и техния новороден син в къщата Абъруик. Помогна на младата майка да се настани на огромния викториански диван и се приготви да ограничи посетителите до никакъв разумен брой. Нямаше да бъде лесно. Цял куп роднини от семейства Тревилиън, Стратън и Абъруик бяха изявили желание да се отбият и да видят майката и бебето. Антрето вече бе задръстено с подаръци.

Той застана до дивана и се загледа в сина си. Гледаше го и не преставаше да се учудва.

— Невероятно — прошепна. — Той е направо невероятен.

— Точно това си мислех и аз — Моли му отправи уморена, но изпълнена със задоволство усмивка. — Какво ще кажеш да го наречем Шон Джаспър Тревилиън?

— Името е малко необичайно, но какво пък? — Хари внимателно докосна малките пръстчета. — Изумително.

— Ако мислиш, че това дете е изумително, почакай да видиш следващото!

— Следващото?

— Ще има и едно малко момиченце, забрави ли? — продължи щастливо Моли. — След около две години, така мисля.

— Вече си готова да правиш планове за дъщеря?

— Аз я видях, не помниш ли? През онзи ужасен ден тя и малкият Шон спасиха живота ми тук, в тази къща, като ме накараха да си припомня гигантските играчки, направени от татко. Можем да я наречем Саманта Британи, по името на твоята и на моята майка.

— Както кажеш, скъпа — усмихна се Хари. — Със сигурност не мога да споря с теб. Докторът каза, че от днес вече е спокоен за твоето възстановяване, но аз все още не съм преминал този период. Ще мине известно време, преди да съм в състояние да понеса едно подобно преживяване.

— Ти беше чудесен — увери го Моли.

— Друг път!

— Истина е, Хари. Ти постоянно беше до мен — Моли докосна с върха на пръста си малкото носле на сина си. — Беше и в мислите ми, Хари, през цялото време — добави тихо.

Хари се престори, че не чу последното. Но тази част от него, която някога толкова се страхуваше от такива думи и от смисъла, който се влагаше в тях, вече не реагираше остро и тревожно.

По коридора проехтяха стъпки. Хари насочи поглед към вратата.

— Здравейте! — Теса подаде глава иззад леко открехнатата врата, след това влезе, следвана от Хелоиз Стикли.

— Дойдохме да поднесем почитанията си на новия член на семейството.

— Хайде, приближете се — подкани ги Моли. — Здравей, Хелоиз.

— Здравейте, мис Абъруик… искам да кажа, мисис Тревилиън — усмихна се срамежливо Хелоиз. Държеше в ръце голяма кутия. — Чудесно хлапе.

— Това е и нашето мнение. И моля те, не ми говори на „ви“ — Моли хвърли поглед към кутията. — Колко мило от твоя страна да донесеш подарък!

— Всъщност, това не е точно подарък — изчерви се Хелоиз. — Завърших прототипа си. Помислих си, че може да искаш да го видиш.

Хари нададе глух стон.

— Не днес, благодаря.

— Но машината работи! — отвърна Хелоиз, вълнението бързо замени срамежливостта й. — Поне теоретично. Досега нямах възможност да я изпробвам. Нуждая се от подходящ обект. Някой, който излъчва силно биополе.

Хари отстъпи крачка назад и се намръщи.

— Не гледай към мен!

— А? — Хелоиз му хвърли недоумяващ поглед. — Не мислех да използвам вас, доктор Тревилиън. Имам нужда от някой, който има доказани екстрасензорни способности.

— Е, предполагам, че това ме изключва от списъка ти — въздъхна с облекчение той.

Моли го погледна с весели искрици в очите. След това насочи вниманието си към Теса.

— Как се чувстваш като консултант?

— През юни отваряме ново кафене в Белвю — отвърна със задоволство Теса. — Този път всичко ще бъде както трябва. Мисля, че ще имаме страхотен успех. И ще получа доста голям процент от печалбата, разбира се.

— Тогава мисля, че е време да си наема нова помощничка — отвърна Моли. — Нещо ми подсказва, че в бъдеще няма да те виждам много често.

— Никога няма да изоставя корените си — отвърна уверено Теса. — Сега обмислям дали да не си махна халката на веждата. Ти какво мислиш?

— Не избързвай — посъветва я Моли. — Трябва да пазиш имиджа си.

— Права си.

Леко почукване по вратата предизвести появата на нов посетител.

— Имате ли нещо против да вляза? — попита Джош.

— Разбира се, че нямаме — обади се Моли. — Ела да се запознаеш с Шон Джаспър.

— Шон Джаспър? Върховно! — Джош прекоси стаята и се спря до дивана. — Изглежда ще се метне на стария.

— Какво би трябвало да означава това? — попита Хари.

Джош се усмихна.

— Да кажем, че не е най-красивият Тревилиън, който се е раждал досега в семейството.

— Той е страхотен — заяви твърдо Моли. — Като баща си.

— Благодаря ти — промърмори Хари.

— Красотата е относително понятие — съгласи се Джош. — Може би, когато порасне малко и тези бръчки изчезнат, ще изглежда много по-добре.

В коридора отекнаха нови стъпки. Този път беше Келси, с малка раница на гръб.

— Моли, току-що пристигам. Самолетът имаше закъснение. Джини казва, че съм изпуснала най-вълнуващото събитие. Добре ли си?

— И двамата сме добре — отвърна Моли.

— О, но той е просто прекрасен! — Келси се втурна напред, но спря рязко, когато забеляза Джош. В следния миг страните й се покриха с руменина. — Здравей.

— Здравей — изглежда Джош изпитваше известни затруднения да намери подходящите думи. — Не сме се виждали от Коледа.

— Когато разля пунша върху мен — съгласи се Келси.

— Не може да съм бил аз — поклати глава Джош. — Аз имам страхотни рефлекси. Семейна черта. Как е училището?

— Страхотно! Ами при теб?

— Добре съм. Наистина.

Настъпи неловка тишина. Двамата продължиха да се гледат един друг така, все едно в стаята нямаше никой друг.

Моли хвърли многозначителен поглед към Хари, който в отговор само вдигна въпросително вежди. Не се нуждаеше от паранормални способности, за да разбере какво си мисли тя. Нещата стояха по този начин между Келси и Джош, откакто двамата се бяха запознали около приготовленията за сватбата.

— Ето, всичко е готово — обяви Хелоиз, която очевидно не долавяше напрежението във въздуха. — Отстъпете всички назад, докато го включа.

— Какво? — Хари рязко се обърна и видя, че Хелоиз бе извадила от кутията странен малък апарат. Той се състоеше от няколко висящи метални кръга, сложно електронно контролно табло, изпъстрено с различни цифри, и дълъг кабел, включен в най-близкия контакт.

— Почакай — той се отправи към контакта с твърдото намерение да изключи уреда. — Сега не е нито мястото, нито времето да се изпробва това нещо.

Хелоиз натисна един бутон. Контролното табло светна в разноцветни светлини като коледно дърво.

— О, Боже! — възкликна тя. — Уредът действително регистрира нещо. За пръв път получавам такъв сигнал!

— Боже Господи! — Келси захвърли раницата си и се приближи до машината. — Какво е това? Какво всъщност става?

— Все още не съм съвсем сигурна — Хелоиз започна да върти разни копчета и да размества някои връзки.

Джош се приближи и застана зад Келси.

— Какво е това нещо?

— Уред, който улавя паранормални мозъчни излъчвания — Хелоиз се приведе над контролното табло. — От месеци работя върху него, благодарение на финансовата помощ, която получих от „Абъруик“. О! Някой в тази стая наистина излъчва силни вибрации.

Хари се спря на половината път до контакта.

— Махни този идиотски уред оттук, Хелоиз. Вече ти казах, че не му е нито времето, нито мястото за демонстрации.

— Хари, почакай — притиснала с една ръка Шон Джаспър до гърдите си, Моли отметна одеялото и се изправи в седнало положение на дивана. — Нека да видим какво ни е донесла Хелоиз.

— Ти трябва да си почиваш — измърмори Хари.

— Чувствам се отлично. Искам да видя как работи машината на Хелоиз.

Хари изруга наум прочутото Абъруиково любопитство.

— Внимавайте всички! — извика Хелоиз, която продължаваше да върти копчетата. — Съвсем определено долавям вибрации. Толкова е вълнуващо! Някой в тази стая излъчва мощни паранормални вълни.

— Надявам се този някой да съм аз — обади се Келси. — Много би ми харесало.

Хелоиз насочи уреда към нея.

— Не, съжалявам, не си ти.

— Опитай с Хари — предложи Джош. — Всички в нашето семейство твърдят, че той притежава интуиция и силно развито шесто чувство.

Хелоиз насочи вниманието си към Хари.

— Не се приближавай към мен с това нещо! — предупреди я той. — Хелоиз, получи стипендията от фондацията против професионалните ми съвети и личното ми съгласие. Доколкото аз мога да преценя, това си беше чиста загуба на пари и време. Няма никаква, абсолютно никаква научна основа за такива изследвания.

— Хайде, Хари — обади се Моли. — Остави Хелоиз да опита. Какво лошо има в това?

— Да — повтори Джош. — Какво лошо?

— Лошото е, че противоречи на основните принципи и закони на науката — отвърна Хари. — И нямам намерение да участвам в такъв глупав експеримент.

— Хайде, Хари, не разваляй всичко — Моли спря, защото забеляза Хелоиз, застанала пред нея с шокирано изражение на лицето. — Какво има, Хелоиз? Случило ли се е нещо?

— Проклета да съм, ако вибрациите не идват точно оттук! — Хелоиз се взираше невярващо в уреда.

— Аз ли? — Моли бе поласкана.

— Не, не мисля — изобретателката внимателно преместваше уреда наляво-надясно, без да го отдалечава от Моли и бебето. — Не си ти.

— Жалко — Моли направи разочарована гримаса. — Надявах се, че може би притежавам някакви паранормални способности.

— Бебето! — обяви Хелоиз. — Вибрациите идват от Шон Джаспър!

— Велики Боже! — прошепна Моли, в очите й имаше страхопочитание. — Това е наследствено!

Хари впи изумен поглед в новородения си син. След това на устните му бавно се появи усмивка.

— Не обвинявай мен. Нещо ми подсказва, че това се предава от поколение на поколение и в двете семейства.

Моли се засмя очарована.

В този момент Хари не се нуждаеше от никакви паранормални способности, за да види изпълненото с любов и щастие бъдеще, което лежеше пред тях. Можеше да го види в кристалночистите очи на Моли.

Беше напълно, абсолютно сигурен в това.