Майкъл Скот
Алхимикът (33)

Глава 32

Мориган и Бастет изскочиха от преплетените храсти, носейки Джон Дий помежду си. В следващия миг стената от листа изчезна и се появиха множество криволичещи пътеки, водещи към връх Тамалпайс. Те се спънаха и Дий се просна в прахта.

— Сега какво? — изръмжа Бастет. — Ние загубихме ли, те победиха ли? Унищожихме Хеката, но тя е пробудила момичето.

Джон Дий се изправи несигурно на крака и отупа съсипаното си палто. Ръкавът беше ожулен и разкъсан и имаше дупка колкото юмрук в хастара. Той внимателно избърса Екскалибур и го плъзна обратно в скритата ножница.

— Не върху момичето трябва да се съсредоточим сега, а върху момчето. Момчето е ключът.

Мориган поклати глава и перата прошумоляха.

— Говориш с гатанки. — Тя вдигна поглед към ясното утринно небе и точно над тях се появи рехав сив облак.

— Той е видял пробуждането на огромните магически сили на сестра си; какво мислиш, че чувства сега? Уплаха, яд, завист? Самота? — Той погледна към Богинята-котка. — Момчето е поне толкова могъщо, колкото момичето. Има ли някой друг на този континент, при когото Фламел би могъл да го заведе, за да бъде дарбата му пробудена?

— Черната Анис е в Кетскилс — обади се Мориган, в гласа й ясно се долавяше предпазлива нотка.

— Тя е непредвидима — рече Дий, — много вероятно е да го изяде.

— Чух, че Персефона^[1] била в Северна Канада — каза Бастет.

Дий поклати глава.

— Годините, прекарани в царството на Подземния свят, са я побъркали. Тя е по-опасна, отколкото можете да си представите.

Мориган придърпа наметалото по-плътно около раменете си. Облакът над нея се уплътни и се спусна по-ниско.

— Значи в Северна Америка няма никой. Попадала съм на Ноктикула в Австрия и знам, че Ерихто^[2] още се крие в Тесалия…

— Грешиш — прекъсна я Дий. — Има една, която може да пробуди момчето.

— Коя? — изръмжа навъсено Бастет, бърчейки муцуна.

Доктор Джон Дий се обърна към Богинята-врана.

— Ти би могла.

Мориган се отдръпна от Дий, черните й очи бяха опулени от изненада, а заострените й зъби се впиха в синкавата плът на тънките й устни. По черното й наметало пробяга трепет, разрошвайки всички пера.

— Грешиш — изсъска Бастет. — Моята племенница е от Следващото поколение, тя няма необходимата сила.

Дий се обърна с лице към Богинята-врана. Дори да знаеше, че играе опасна, дори смъртоносна игра, не го показваше.

— Някога това може и да е било вярно. Но сега силите на Мориган са много, много по-големи отпреди.

— Племеннице, за какво говори той? — попита Бастет.

— Бъди много внимателен, човеко — изкряска Богинята — врана.

— Моята лоялност не подлежи на съмнение — отвърна бързо Дий. — Служил съм на Древните в продължение на половин хилядолетие. Просто търся начин да постигнем целта си. — Той приближи Мориган. — Някога, също като Хеката, ти имаше три лица: беше Мориган, Маша и Бав. За разлика от Хеката обаче, ти и двете ти сестри заемахте три тела. Само съзнанията ви бяха свързани. Поотделно бяхте могъщи, а заедно непобедими. — Дий направи пауза, сякаш си събираше мислите, но всъщност искаше да се увери, че е стиснал здраво Екскалибур под палтото си. — Кога реши да убиеш сестрите си? — попита той небрежно.

С ужасяващ писък Мориган се хвърли към Дий.

Но се спря.

За миг черното каменно острие на Екскалибур се бе появило току до гърлото й и по него пращеше и искреше синя светлина. Змийската дръжка оживя и засъска срещу нея.

— Моля те — усмихна се Дий смразяващо. — Днес вече съм отговорен за смъртта на една Древна. Не искам да добавям още една към бройката. — Докато говореше, наблюдаваше и Бастет, която опитваше да го заобиколи откъм гърба. — Мориган има силата да пробуди момчето — каза той бързо. — Тя притежава силата и знанията на двете си сестри. Ако успеем да пробудим момчето и да го привлечем на наша страна, ще си спечелим невероятно могъщ съюзник. Спомнете си пророчеството: двамата, които са един, и единият, който е всички. Един да спаси света и един да го унищожи.

— А кой от двамата е момчето? — попита Бастет.

— Ще бъде, какъвто го направим ние — рече Дий, а очите му се стрелкаха от Мориган към Бастет и обратно.

Внезапно Бастет се озова до него и огромният й нокът опря гърлото му. Тя го повдигна леко, карайки го да се изправи на пръсти и да погледне в смразяващите й очи. За един-единствен миг той се подвоуми дали да замахне с меча, но знаеше, че Богинята-котка е по-бърза, много по-бърза, отколкото той някога би могъл да бъде. Щеше да забележи трепването на раменете му и просто щеше да му отсече главата.

Бастет се втренчи в племенничката си.

— Вярно ли е? Маша и Бав мъртви ли са?

— Да. — Мориган гледаше към Дий. — Но аз не съм ги убивала. Те умряха по своя воля и продължават да живеят вътре в мен. — За миг очите й проблеснаха в жълто, после в червено, а после в чисто черно, цветовете на трите древни богини.

Дий се изкушаваше да попита как са се озовали в нея, но реши, че всъщност не иска да знае отговора, а и без това сега едва ли беше подходящото време за такъв въпрос.

— Можеш ли да пробудиш момчето? — попита Бастет.

— Да.

— Тогава го направи, племеннице — заповяда Богинята-котка. Насочи вниманието си отново към Дий. Притисна палец отдолу към брадичката му и повдигна главата му. — А ти, ако още веднъж вдигнеш оръжие срещу някого от Древната раса, ще прекараш следващото хилядолетие в едно специално създадено от мен царство на сенките. Повярвай ми, няма да ти хареса. — Тя го пусна и го блъсна настрани. Дий се просна в прахта, все още стискайки меча.

— Кажи ми — заповяда Бастет, като се надвеси над него. — Къде са сега Фламел и близнаците? Къде са отишли?

Дий се надигна разтреперан на крака. Отупа прахта от палтото си и откри още една дупка в меката кожа; никога повече нямаше да купува кожа.

— Той трябва да започне да обучава момичето. Хеката я пробуди, но нямаше възможност да я научи на защитни магии. Тя трябва да се научи да се защитава и да контролира своите сили, преди стимулите от физическия свят да я подлудят.

— Е, къде ще отидат? — изръмжа Бастет. Обгърна с ръце тялото си и потрепери. Облакът, който бе призовала Мориган, бе станал плътен и тъмен, докато се спускаше, и сега висеше току над върховете на дърветата. Въздухът бе изпълнен с влага и дъх на неизвестни билки.

— Няма да остане в Сан Франциско — продължи Дий. — Той знае, че имаме твърде много агенти в града и околността.

Мориган затвори очи и се обърна бавно, после вдигна ръка.

— Те се насочват на юг; усещам едва-едва следата от сребърната аура на момичето. Невероятно мощна е.

— Кой е най-могъщият Древен на юг оттук? — попита бързо Дий. — Някой, вещ в стихийните магии?

— Ендор — отвърна веднага Бастет, — в Охай. Смъртоносната Вещица от Ендор.

— Господарката на въздуха — добави Мориган.

Бастет се наведе и зловонният й дъх облъхна лицето на дребния мъж.

— Знаеш къде трябва да отидеш. Знаеш какво трябва да направиш. Трябва да вземем страниците от Сборника.

— Ами близнаците? — попита той със свито гърло, затаил дъх.

— Ако можеш, залови ги, ако не, убий ги, за да не може Фламел да използва силите им.

После двете с Богинята-врана пристъпиха в сгъстяващия се облак и отлетяха с него, оставяйки доктор Джон Дий сам на затънтения път.

— Как да стигна до Охай? — извика той.

Но не получи отговор.

Дий пъхна ръце в джобовете на съсипаното си кожено палто и пое по тесния път. Мразеше ги, когато се държаха така — отпращаха го, като че ли беше някое хлапе.

Само че нещата щяха да се променят.

Древните обичаха да си мислят, че Дий е тяхна марионетка, тяхно оръдие. Той беше видял как Бастет заряза Синухе, който й служеше поне от век, без дори да го погледне. Знаеше, че ще постъпят по същия начин и с него, ако им се отдаде възможност.

Но доктор Джон Дий смяташе да се погрижи те никога да не получат такава възможност.