Майкъл Скот
Алхимикът (3)

Глава 2

Джош надникна от мазето с очи, насълзени от вонята на сяра и мента. Първото му впечатление беше, че обикновено спокойната книжарница е претъпкана: четирима мъже стояха срещу собственика Ник Флеминг, трима от тях огромни и тежки, а четвъртият — дребен и зловещ на вид. Джош веднага предположи, че се извършва обир.

Неговият шеф, Ник Флеминг, стоеше по средата на книжарницата с лице към четиримата. Той беше обикновен на вид мъж. Среден на ръст, с нормално телосложение и без някакви отличителни черти, освен очите, които бяха толкова светли, че изглеждаха почти безцветни. Черната му коса беше подстригана ниско, а брадата му беше набола, все едно не се беше бръснал от два дни. Бе облечен както обикновено — в прости черни джинси, широка черна тениска с реклама на концерт, проведен преди двайсет и пет години, и чифт износени каубойски ботуши. На лявата му китка имаше евтин електронен часовник, а на дясната — масивна сребърна верижка, наред, с две опърпани шарени плетени гривни.

Срещу него стоеше дребен сивокос мъж в елегантен сив костюм.

Джош осъзна, че те не говорят… и все пак между тях ставаше нещо. И двамата стояха неподвижно, с ръце близо до тялото и свити в лактите, а дланите обърнати нагоре. Ник се намираше в средата на книжарницата, докато сивият мъж стоеше близо до вратата, заобиколен от тримата си придружители в черни палта. Странно, но пръстите и на двамата мъже мърдаха, потрепваха, играеха, сякаш бясно печатаха на пишеща машина — палецът потрива показалеца, кутрето докосва палеца, показалецът и кутрето се изпъват. Струйки зелена мъгла се събраха в дланите на Флеминг, после се извиха в сложни фигури и се понесоха към пода, където се загърчиха като змии. Гаден жълтеникав дим се виеше и стичаше от облечените в ръкавици длани на сивия мъж и капеше по дървения под като мръсна течност.

Миризмата идеше от дима и насищаше въздуха с мирис на мента и сяра. Джош усети как стомахът му се бунтува и преглътна с усилие; миризмата на развалени яйца бе достатъчна, за да му се пригади.

Въздухът между двамата мъже проблясваше между пипалата от зелен и жълт дим — там, където те се докосваха, съскаха и хвърчаха искри. Пръстите на Флеминг се раздвижиха и в дланта му се появи дълга, дебела колкото юмрук спирала зелен дим. Той бързо я духна и тя се понесе по въздуха между двамата на височината на човешки бой, като се свиваше и разгъваше. Късите дебели пръсти на сивия мъж се задвижиха в нов ритъм, жълто кълбо от енергия се оформи в ръката му и се стрелна напред. То достигна спиралата зелен дим, която незабавно се уви около него. Разнесе се трясък и полетяха искри, а невидимата експлозия отхвърли и двамата мъже през стаята и ги стовари върху масите с книги. Електрическите крушки загърмяха, флуоресцентните лампи се пръснаха, посипвайки върху пода ситни късчета стъкло. Два от прозорците експлодираха навън, а още дузина от малките квадратни стъкла се покриха с подобни на паяжини пукнатини.

Ник Флеминг се претърколи по пода към мазето, като едва не събори Джош, който стоеше вцепенен на стълбите, ококорен от шок и ужас. Докато се изправяше на крака, Ник бутна Джош надолу.

— Стой долу. Каквото и да става, стой долу — изсъска той и английският му прозвуча с неопределим акцент. После се изправи и се завъртя и Джош го видя как обръща дясната си длан нагоре, поднася я към лицето си и духва в нея. После направи хвърлящо движение към средата на стаята, сякаш мяташе топка.

Джош проследи с поглед движението. Но нямаше какво да се види… а после сякаш нещо изсмука всичкия въздух от стаята. Книгите на близките рафтове внезапно излетяха от местата си и се струпаха в безредна купчина по средата на помещението; някой сякаш свали със замах картините от стените; един тежък вълнен килим се сгъна нагоре и бе засмукан към средата на стаята.

После купчината избухна.

Двама от едрите мъже в черни палта поеха пълната сила на експлозията. Джош гледаше как книги, някои твърди и тежки, други меки, летяха около тях като разгневени птици. Потръпна от съчувствие, когато единият мъж беше уцелен право в лицето от някакъв речник. Той изби шапката и очилата му… разкривайки мъртвешка, калносива кожа и очи подобни на полирани черни камъчета. Един рафт романтични книги се стовари върху главата на другаря му, пречупвайки евтините слънчеви очила надве. Джош забеляза, че неговите очи също приличат на камъчета.

А после внезапно осъзна, че те наистина са камъчета.

Обърна се към Ник Флеминг и се канеше да му зададе въпрос, когато шефът му погледна към него.

— Стой долу — заповяда Ник. — Той е довел големи.

Флеминг се наведе, когато сивокосият запрати по него три дълги като копия остриета от жълта енергия. Те прорязаха рафтовете и се забиха в дървения под. Всичко, до което се бяха докоснали, мигновено започна да гние и да се разлага. Кожените подвързии се напукаха, хартията почерня, дъските на пода и рафтовете изсъхнаха и станаха ронливи.

Флеминг метна още една невидима топка към ъгъла на стаята. Джош Нюман проследи движението на ръката на шефа си. Когато невидимата топка се понесе през въздуха, лъч слънчева светлина падна върху нея и за миг той я видя — сияеща в зелено гладка изумрудена сфера. После тя излезе от светлината и отново изчезна. Този път, след като се удари в пода, ефектът беше още по-драматичен. Нямаше звук, но цялата сграда се разтресе. Масите с евтини книжлета станаха на трески и въздухът се изпълни с късчета хартия, подобни на конфети. Двама от мъжете в черно — големите — бяха блъснати в рафтовете и върху тях се посипаха книги, а третият — най-едрият — беше запратен към вратата с такава сила, че излетя на улицата.

В последвалата тишина се разнесе звукът от пляскане на длани в ръкавици.

— Виждам, че си усъвършенствал тази техника, Никола. — Сивият мъж говореше английски със странна напевна интонация.

— Упражнявах се, Джон — отвърна Ник Флеминг, като се плъзна към вратата на мазето и избута Джош Нюман по-надолу по стълбите. — Знаех си, че рано или късно ще ме намериш.

— Търсихме те много дълго, Никола. У теб има нещо, което е наше. Трябва да ни го върнеш.

Едно валмо жълт дим се удари в тавана над главите на Флеминг и Джош. Обгорена черна мазилка се посипа като грозни снежинки.

— Изгорих я — каза Флеминг, — изгорих я много отдавна. — Той избута Джош още по-надолу по стълбите към мазето, а после дръпна плъзгащия се капак, затваряйки и двама им вътре. — Не питай — предупреди го той, а светлите му очи сияеха в сумрака. — Не сега. — Ник хвана Джош за лакътя и го издърпа в най-тъмното кътче на мазето, а после хвана с две ръце една секция от рафтовете и дръпна рязко. Чу се щракване и рафтовете се завъртяха, разкривайки тайно стълбище. Флеминг подтикна Джош напред в сумрака.

— Хайде, бързо, бързо и тихо — предупреди го той. Последва Джош в отвора и дръпна рафтовете, за да ги затвори след тях, точно когато вратата на мазето се превърна в противна черна течност и потече надолу по стълбите, отделяйки ужасна миризма на сяра.

— Нагоре — Джош усети топлия дъх на Ник Флеминг в ухото си. — Този проход излиза в празния магазин до книжарницата. Трябва да побързаме. На Дий ще са му нужни само няколко секунди, за да се осъзнае.

Джош Нюман кимна; познаваше магазина. Ателието за химическо чистене пустееше цяло лято. В главата му се рояха стотици въпроси, но никой от отговорите, които му минаваха през ума, не беше удовлетворителен, защото повечето съдържаха в себе си онази ужасна дума: магия. Току-що бе видял как двама мъже мятат един срещу друг кълбета и копия от нещо — от енергия. Бе видял и разрухата, причинена от тези енергии.

Джош току-що бе станал свидетел на магия.

Но, разбира се, всеки знае, че магия няма и не би могла да съществува.