Майкъл Скот
Алхимикът (15)

Глава 14

— Останете в колата — нареди Фламел, после отвори вратата и излезе навън, върху ниско окосената трева.

Скати скръсти ръце на гърдите си и впери поглед през напуканото предно стъкло.

— Мен ме устройва.

Фламел пренебрегна язвителната й забележка и тръшна вратата, преди тя да успее да каже още нещо. Пое си дълбоко дъх и се помъчи да се овладее, докато вървеше към високата елегантна жена, заобиколена от високите голи стволове на секвоите.

Храстите прошумоляха и един от огромните Торк Алта се появи точно пред алхимика — голямата му глава беше на нивото на гърдите му. Фламел спря, поклони се на създанието и го поздрави на език, който не бе пригоден за човешка уста. Изведнъж се оказа наобиколен от глигани — десет на брой, с блестящи и интелигентни очи. Твърдата червена четина по гърбовете и плешките им лъщеше на късното следобедно слънце, а от гравираните им глиги се стичаше слюнка.

Фламел се поклони на всички подред.

— Не мислех, че в Америките е останал някой от клана на Торк Алта — каза той, без да се обръща конкретно към никого, като отново премина на английски.

Хеката се усмихна, което представляваше съвсем леко помръдване на устните й.

— Ах, Никола, ти най-добре от всички би трябвало да знаеш, че когато ние си отидем, когато Древната раса престане да съществува, когато дори човеците изчезнат от тази земя, тогава клановете на Алта ще я завладеят наново. Помни, този свят поначало принадлежеше на клановете на превръщенците. — Хеката говореше с плътен, почти мъжки глас, с едва доловим акцент, в който се съдържаха всички съскащи звуци на гръцкия и звучни съгласни на персийския.

Никола се поклони пак.

— Разбирам, че клановете са силни в Европа — особено Торк Мадра, — и чувам, че Торк Тигар^[1] отново са се заселили в Индия, а два нови клана Торк Лион^[2] в Африка. Всичко това благодарение на теб.

Хеката се усмихна. Зъбите й бяха малки и подредени.

— Клановете още ме почитат като богиня. Правя каквото мога за тях. — Невидимият, недоловим вятър отново раздвижи робата около тялото й, при което по нея пробягаха зелени и златисти вълни. — Но се съмнявам, че си изминал целия този път, за да си говорим за чедата ми.

— Не. — Фламел хвърли поглед назад към очукания и надраскан джип. Джош и Софи се взираха напрегнато в него, с ококорени от почуда очи, докато Скатах едва се виждаше на задната седалка. Тя беше затворила очи и се преструваше, че спи. Фламел знаеше, че Девата-воин няма нужда от сън. — Искам да ти благодаря за Призрачния вятър, който ни прати.

Сега беше ред на Хеката да се поклони. Дясната й ръка се разтвори и той видя в дланта й мъничък мобилен телефон.

— Много полезни устройства. Спомням си времето, когато поверявахме съобщенията си на ветровете или на обучени птици. Като че ли беше вчера — добави тя. — Радвам се, че хитростта ми успя. За нещастие вие вероятно сте разкрили крайната си цел на Мориган и Дий. Те ще разберат кой е пратил Призрачния вятър, а и съм сигурна, че моето кътче им е известно.

— Знам това. И моля да ме извиниш, че привлякох вниманието им към теб.

Хеката сви рамене — леко движение, от което надолу по робата й пробяга светлина във всички цветове на дъгата.

— Дий се страхува от мен. Той ще беснее, ще ме заплашва, може дори да опита някои дребни магии и заклинания, но няма да застане лице в лице с мен. Не и ако е сам… нито дори с помощта на Мориган. Ще има нужда поне от двама Тъмни древни, за да се изправи срещу мен… но дори тогава няма да е уверен в успеха си.

— Но той е коварен. А сега и Сборника е у него.

— Но не целият, така ми каза по телефона.

— Не, не целият. — Никола Фламел измъкна изпод тениската си двете страници и понечи да ги подаде на Хеката, но жената бързо отстъпи. Тя вдигна ръка да закрие очите си и издаде съскащ звук. В миг глиганите обградиха Фламел — устите им бяха зейнали, а огромните смъртоносни глиги го докосваха.

Софи понечи да изпищи, Джош извика, а Скатах за секунди се оказа извън джипа, опънала тетивата на лъка, със стрела, насочена към Хеката.

— Кажи им да мируват — извика тя.

Торк Алта дори не погледнаха към нея.

Без да бърза, Хеката обърна гръб на Фламел и скръсти ръце, после хвърли поглед през рамо към Скатах.

— Мислиш, че можеш да ме нараниш ли? — изсмя се богинята.

— Върхът на тази стрела е потопен в кръв на титан — изрече тихо Скатах, но гласът й прозвуча ясно в неподвижния въздух. — Един от родителите ти, ако си спомням правилно. И ми се струва, че това е един от малкото останали начини да бъдеш убита.

 

 

Близнаците видяха как погледът на Древната стана студен и за миг очите й се превърнаха в златни огледала, отразяващи всичко пред нея.

— Прибери страниците — заповяда Хеката на алхимика.

Фламел веднага пъхна, двете страници под тениската си. Възрастната жена прошепна някаква дума и Торк Алта отстъпиха от него. Изчезнаха в храстите и макар да не ги виждаха, всички знаеха, че са още наоколо. Тогава Хеката се обърна пак към Фламел.

— Те нямаше да те наранят без моя заповед.

— Сигурен съм в това — каза треперливо Фламел. Хвърли поглед надолу към джинсите и ботушите си. Те бяха покрити с белите лиги на Торк Алта, които без съмнение щяха да оставят петна.

— Не вади Сборника или каквато и да било част от него в мое присъствие… нито пък в присъствието на някое друго същество от Древната раса. Ние имаме… непоносимост към него — каза тя, подбирайки внимателно думите.

— На мен не ми влияе — рече Скатах, като отпусна лъка си.

— Ти не си от Първото поколение на Древната раса — напомни й Хеката. — Също като Мориган, ти си от Следващото поколение. Но аз бях там, когато Авраам Мага положи първите думи на силата в Книгата. Видях го как затваря Магията на първичното сътворение, най-старата от всички магии, между страниците й.

— Извини ме — каза бързо Фламел. — Не знаех.

— Няма откъде да го знаеш. — Хеката се усмихна студено. Тази древна магия е толкова силна, че за повечето от моя народ е непоносимо дори да гледат буквите, с които е изписана. Онези, които са се появили след изначалната Древна раса, макар и да са от нашата кръв — тук тя посочи с ръка към Скатах, — могат да гледат Сборника, но дори те не могат да го докосват. А маймунските потомци — човеците — могат. Това беше голямата шега на Авраам. Той се ожени за една от първите човешки жени и мисля, че е искал да си гарантира, че само децата му ще могат да използват Книгата.

— Ние сме маймунските потомци — рече Джош, като неволно шептеше.

— Човеците… човешката раса — поправи го Софи, а после замълча, когато Фламел продължи да говори.

— Затова ли Книгата беше поверена на мен за съхранение?

— Ти не си първият човек, който… се грижи за Сборника — каза внимателно Хеката. — Той изобщо не трябваше да бъде създаван — тросна се тя и червени и зелени светлинни вълни пробягаха по робата й. — Аз отстоявах мнението, че всяка негова страница трябва да бъде отделена от другите и хвърлена в най-близкия вулкан, заедно с Авраам.

— И защо не е бил унищожен? — попита Никола.

— Защото Авраам притежаваше дарбата на Прозрението. Можеше да види криволичещите нишки на времето и предрече, че ще дойде ден, когато Сборника и всичкото знание в него ще бъдат нужни.

Скати се отдалечи от джипа и приближи Фламел. Все още държеше лъка до тялото си и забеляза как маслените очи на Хеката я следят внимателно.

— Книгата на Мага винаги е била пазена — обясни Скатах на Фламел. — Някои от пазителите историята помни като най-великите герои от митовете, докато други са по-малко известни като теб, а неколцина са останали напълно анонимни.

— А щом аз — един човек — съм бил избран да се грижа за този безценен Сборник, тъй като вашата раса не може дори да го погледне, тогава е очевидно, че друг човек трябва да е бил избран да го отнеме от мен — заключи Фламел. — Дий.

Хеката кимна.

— Доктор Джон Дий е опасен враг.

Фламел също кимна. Усещаше допира на хладните сухи страници до кожата си под тениската. Макар че бе съхранявал Сборника в продължение на повече от половин хилядолетие, едва бе докоснал повърхността на неговите тайни. Все още не знаеше кога е създадена. Но често се убеждаваше, че е много по-стара, отколкото някога е подозирал. Когато Книгата попадна за първи път у него през четиринайсети век, той смяташе, че е на петстотин години. По-късно, когато започна проучванията си, реши, че може би е на осемстотин години, после — на хиляда, после — на две хиляди. Преди век, в светлината на новите открития, направени в египетските гробници, той промени мнението си за възрастта на Книгата на пет хиляди години. А сега пред него стоеше Хеката, която бе на десет хиляди години и дори повече, и казваше, че е присъствала, когато загадъчният Авраам Мага я е сътворил. Но щом Древната раса — боговете от митовете и легендите — не можеха да използват Книгата, нито дори да я поглеждат, тогава какво беше Авраам, нейният създател? От Древната раса ли беше, човек ли, или нещо друго, представител на някоя от множеството други митични раси, бродили по земята…

— Защо си тук? — попита Хеката. — Разбрах, че Сборника е откраднат, веднага щом се отдели от теб, но не мога да ти помогна да си го върнеш.

— Дошъл съм при теб по друга причина — продължи Фламел, като се отдалечи от колата и понижи глас, принуждавайки Хеката да се приведе към него, за да го чуе. — Когато Дий ме нападна, открадна книгата и отвлече Пери, двама човеци ни се притекоха на помощ. Един младеж и сестра му. — Той направи пауза и после добави: — Близнаци.

— Близнаци ли? — повтори тя с глас също толкова равен и безизразен като лицето й.

— Близнаци. Погледни ги и ми кажи какво виждаш.

Очите на Хеката се стрелнаха към колата.

— Момче и момиче, облечени в тениски и дънкови дрехи, каквато е мърлявата мода на сегашната епоха. Това е всичко, което виждам.

— Вгледай се по-внимателно — подкани я отново Фламел и добави: — И си спомни пророчеството.

— Знам пророчеството. Не си позволявай да ми припомняш собствената ми история! — Очите на Хеката лумнаха в различен цвят, после притъмняха и станаха застрашителни. — Човеци ли? Невъзможно. — Тя мина покрай Фламел и се взря във вътрешността на колата, първо към Софи, а после и към Джош.

Близнаците едновременно забелязаха, че зениците на очите й са дълги и тесни като на котка, и че зад тънката линия на устните й зъбите са заострени като малки иглички.

— Сребро и злато — прошепна рязко Хеката, хвърляйки поглед към алхимика. Акцентът й се бе усилил, а малкият й заострен език се стрелкаше по тънките й устни. После се обърна отново към близнаците. — Излезте от колата.

Те погледнаха към Фламел и когато той кимна, и двамата се измъкнаха навън. Софи заобиколи колата, за да застане до брат си.

Хеката протегна ръка първо към Софи, която се поколеба за миг, преди да протегне своята. Богинята хвана лявата й длан и я обърна, после посегна за ръката на Джош. Той я постави в нейната без колебание, с престорено равнодушие, сякаш всеки ден му се случваше да подава ръка на десет хиляди годишна богиня. Усети, че кожата й е изненадващо груба и грапава.

Хеката изрече една-единствена дума на език, по-древен от най-ранната човешка цивилизация.

— Портокали — прошепна Джош, внезапно усетил мириса, а после и вкуса на този плод.

— Не, сладолед е — възрази Софи, — прясно направен ванилов сладолед. — Тя се обърна да погледне към брат си и видя, че той се взира учудено в нея.

Около Софи се бе появило сребристо сияние. Като тънка обвивка току над повърхността на тялото й, която ту се появяваше, ту изчезваше. Когато тя премигна, очите й се превърнаха в гладки огледала.

Сиянието около Джош беше в топъл златист оттенък. Бе съсредоточено предимно около главата и ръцете му и пулсираше в синхрон с биенето на сърцето му. Ирисите на очите му приличаха на златни монети.

Но въпреки че близнаците виждаха обвилото ги сияние, не се чувстваха по-различно. Само усещаха миризмите във въздуха — на портокал и ванилов сладолед.

Без да каже и дума, Хеката се отдалечи от тях и сиянието веднага помръкна. Тя закрачи обратно към Фламел, улови го за ръката и го отведе далеч по пътеката, така че близнаците и Скати да не могат да ги чуват.

— Имаш ли някаква представа каква беше целта на всичко това? — обърна се Софи към Девата-воин. В гласа й се долавяше вълнение. — Тя все още усещаше вкуса на ванилов сладолед в устата си и аромата му във въздуха.

— Богинята проверяваше аурите ви — рече Скатах.

— За златното сияние около Джош ли говориш? — попита Софи, поглеждайки към брат си.

— Твоето беше сребърно — каза веднага Джош.

Скатах взе едно плоско камъче от земята и го хвърли в храстите. То удари нещо твърдо, което незабавно се отдалечи тромаво през шубрака.

— Повечето аури са смесица от цветове. Много малко хора имат аури от чисти цветове.

— Като нашите ли? — попита Софи.

— Като вашите — каза навъсено Скати. — Последният човек с чиста сребърна аура, когото познавах, беше жената, която ви е известна като Жана д’Арк.

— Ами златната аура? — обади се Джош.

— Тя е още по-рядка — рече Скати. — Последният човек, който си спомням да е имал такава, беше… — Тя сбърчи вежди, мъчейки се да разбуди спомените. — Момчето-фараон — Тутанкамон.

— Затова ли е бил погребан с толкова много злато?

— Това е една от причините — съгласи се Скатах.

— Не ми казвай, че си познавала Тутанкамон — подкачи я Джош.

— Никога не съм го срещала — рече Скатах, — но обучавах скъпата Жана и се бих редом с нея при Орлеан. Казах й да не отива в Париж — добави тя много тихо, с болка в очите.

— Моята аура е по-рядка от твоята — подразни Джош сестра си, за да разсее мрачното настроение. Погледна към Девата-воин. — Но какво точно означава да имаш аура с чист цвят?

Скатах се обърна към него с безизразно лице.

— Означава, че притежаваш необичайни сили. Всички велики магове и чародеи от миналото, героичните предводители, гениалните творци, са имали аури с чист цвят или едноцветни аури.

Близнаците се спогледаха, внезапно почувствали несигурност. Това беше прекалено шантаво, а и в безизразната физиономия на Скатах имаше нещо плашещо. Очите на Софи изведнъж се разшириха.

— Току-що осъзнах, че тези, които спомена — Жана д’Арк и Тутанкамон — и двамата са умрели млади.

— Много млади — потвърди Джош сериозно, спомняйки си наученото по история. — И двамата са умрели, когато са били на деветнадесет.

— Ами да, така е — съгласи се Скатах, като крадешком погледна към Никола Фламел и Триликата богиня.

 

 

— Човеци — изръмжа Хеката. — Човеци със сребърна и златна аура. — Звучеше едновременно озадачена и ядосана.

— И по-рано се е случвало — опита се да я успокои меко Фламел.

— Мислиш ли, че не знам?

Двамата стояха на брега на ромолящо поточе, което лъкатушеше между дърветата и се вливаше в осмоъгълно езерце, по повърхността на което имаше множество бели водни лилии. Големи червени и бели шарани плуваха в кристалночистата вода.

— Никога не съм попадал на две такива аури едновременно, и никога у близнаци. Те притежават огромна неовладяна сила — рече припряно Фламел. — Трябва ли да ти напомням какво пише в Сборника? „Двамата, които са един, и единият, който е всички“ — първото пророчество, за което говори Авраам.

— Знам пророчеството — сопна се Хеката и сега робата й се изпъстри с червени и черни оттенъци. — Бях там, когато старият глупак го записа.

Фламел се готвеше да попита нещо, но се отказа.

— А той никога не е грешал — промърмори Хеката. — Знаеше, че Дану Талис ще потъне под вълните и нашият свят ще свърши.

— Той също така предрече, че отново ще се появи — напомни й Фламел. Когато двамата, които са един, и единият, който е всички, се появят, и слънцето и луната се слеят.

Котешките зеници на Хеката стрелнаха Джош и Софи.

— Злато и сребро, слънце и луна. — Тя се обърна отново към Фламел. — Смяташ ли, че пророчеството има предвид тях?

— Да — отговори той простичко. — Така смятам. Принуден съм.

— Защо?

— Защото сега, когато Сборника ни бе отнет, Дий може да започне да призовава Тъмните древни. Ако близнаците са тези, за които се споменава в пророчеството, то след подходящо обучение бих могъл да ги използвам, за да предотвратя това… и да ми помогнат да спася Пери.

— А ако грешиш? — зачуди се на глас Хеката.

— Тогава ще загубя любовта на живота си, а този свят и всички човеци в него ще са обречени. Но за да имаме някакъв шанс за успех, се нуждая от твоята помощ.

Хеката въздъхна.

— Отдавна… много отдавна не съм обучавала някого. — Тя се обърна и погледна към Скатах. — А и последния път не се получи много добре.

— Този път е различно. Този път ще работиш със сурова дарба, чиста, неопетнена сила. А и нямаме много време. — Фламел си пое дълбоко дъх и заговори тържествено на древния език на потъналия остров Дану Талис. — Дъще на Перс и Астерия, богиньо на магиите и заклинанията, моля те да пробудиш магическите сили на близнаците.

— И защо трябва да го правя? — попита Хеката.

— След това аз ще ги обуча на Петте чародейства. Заедно ще си върнем Сборника и ще спасим Пернел.

Триликата богиня се изсмя. Смехът й беше горчив и гневен.

— Внимавай, Никола Фламел, Алхимико, да не създадеш нещо, което ще унищожи всички ни.

— Ще направиш ли това, за което те моля?

— Трябва да помисля. Ще ти дам отговор по-късно.

Софи и Джош, които седяха в колата в другия край на поляната, забелязаха, че Фламел и Хеката са се обърнали и се взират към тях. Близнаците едновременно потрепериха.