Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lady is a Scamp, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране
an8 (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Гейл Дъглас. Дамата е малък дявол

ИК „Хермес“, Пловдив, 1994

ISBN: 954–459–166–4

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

В онази нощ в Лас Вегас Тори направи няколко важни открития. Научи, че любовта с Дан можеше да бъде не само дълбока, прочувствена и разтърсваща. Можеше да бъде и забавна. Пълна със смях и глупави шегички. С безгрижна радост.

Научи, че не беше задължително да се чувства така, сякаш бе завладяна от някаква сила. Можеше и просто да се наслаждава на еротичната игра.

Също така научи, че харесва огледалата.

Когато Дан покри тялото й със своето, тя можеше да наблюдава играта на мускулите по гърба му, стягането на гладките му хълбоци и бедрата му, които идеално пасваха в люлката на нейните. Бе очарована от яркия контраст между нейната белота и неговата загоряла кожа. Потрепери при вида на собствените си нежни извивки, които плътно прилепваха до гранитното му тяло. Беше развълнувана от абсолютната красота на съединението между мъжа и жената. Не беше срамно, а грациозно, поетично и трогателно. Любов на живо.

 

 

Дан и Тори успяха да стигнат на летището, когато обявяваха полета им за Санта Барбара. Хауърд и Лиз се втурнаха към входа точно след тях. Тори, която стоеше пред Дан, видя двойката и пребледня, а после смени няколко оттенъка на червено. Лиз й хвърли една подличка усмивка, но Хауърд, както винаги, остана невъзмутим.

— А, здрасти! — каза той, леко изненадан. — И вие ли променихте плановете си? Ние прекарахме толкова добре, че просто не можехме да се откъснем един от друг.

Тори се закашля. Дан я потупа по гърба, като се опитваше да запази безизразна физиономия.

— Къде са местата ви? — попита той спокойно.

— Близо до опашката — отговори Хауърд. — А вашите?

— По средата.

Дан се усмихна разсеяно на служителката и й подаде бордните карти. После погледна Хауърд през рамо:

— Все още ли смятате да прекарате няколко дни на яхтата?

— Определено — отвърна Хауърд и се обърна към Тори: — Не се притеснявай. Ще дойда навреме за шоуто на „Стюърт Ентърпрайсиз“. Помощниците ми вече работят по указанията, които ти ми даде.

Тори се усмихна и промърмори нещо от рода на това, че на него винаги може да се разчита, а после потъна в мълчание, докато другите бърбореха за чудесното за плаване време, възможността за едно непредвидено посещение в Санта Барбара и всякакви други баналности.

— Толкова ми стана неудобно — прошепна тя, когато се настаниха по местата си.

— Защо? — попита Дан и й се усмихна, като взе ръката й в своята и преплете пръсти с нейните. — Не мисля, че сме правили нещо по-различно от тях.

— Но те са женени! — протестира Тори. Когато усети какво беше казала, бузите й запламтяха още по-ярко.

Ето — помисли си Дан. — Часът на истината. Дали беше готов за него? И дали Тори беше готова за него? Вероятно не — и в двата случая. Въпреки това той се чу да предлага с безгрижен тон:

— Можем да уредим тези неща, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.

Тори се намръщи:

— Моля?

Дан пое дълбоко въздух и го издиша бавно, като преброи до три. После заговори внимателно и отчетливо:

— Кажи вълшебната думичка, Тори. Просто кажи вълшебната думичка.

Тя се втренчи учудено в него, без да е сигурна какво точно има предвид. Всъщност можеше да има предвид само едно нещо, но не беше убедена в това.

Стюардесата наруши магията, като изникна до Дан, усмихна му се топло и не толкова топло на Тори и им предложи поднос с бонбони. Тори взе един обвит в целофан лимонов дропс. Докато го развиваше, пръстите й трепереха. Тя го пъхна в устата си и го схруска.

— Боже господи, щях да си счупя зъба — каза.

Дан се усмихна. Това не беше точно отговорът, който беше очаквал, но трябваше да признае, че и предложението му беше доста двусмислено.

А и Тори не беше казала „не“.

И тъй като основният принцип в живота му беше, че липсата на „не“ е началото на „да“, той се отпусна и започна да се наслаждава на пътуването, а мечтите му се рееха по-нависоко и от самолета.

 

 

Дан влезе в залата за конференции на един хотел с изглед към морето. Там се провеждаше главното мероприятие от лансирането на новата серия продукти на „Стюърт Ентърпрайсис“. Беше напрегнат. Искаше му се да хареса всичко, направено от „Хепънингс“. Искаше му се това лансиране да бъде най-успешното в историята на фирмата не само защото Тори го беше организирала, а и защото беше решаващо за бъдещето на компанията.

Той се спря да поговори с всеки от служителите на регистрацията, като се чудеше защо този ден бяха повече от обикновено. После, точно на входа на залата, където беше изложен всеки отделен продукт, се спря неочаквано. Бенджамин Франклин му махаше от голям подвижен екран. Дан се огледа и забеляза, че някои от работниците бяха с радиостанции, както и младшите техници на Хауърд зад екрана. Явно персоналът на компанията бе въоръжен с апарати за дистанционно управление.

— Точно така, на теб говоря — каза Бенджамин Франклин, намести малките кръгли очила на носа си и се наклони напред, сякаш да огледа Дан по-отблизо. — Влизай, приятел! Ела и виж какво започнахме в деня, когато жена ми ми каза да си обирам крушите. Тук има истински чудеса! Ще видиш най-добрите постижения на американската мисъл! — той се усмихна и махна с ръка по посока на изложбата с драматичен жест.

Дан се засмя, стана му приятно. Измести се малко встрани, за да види как един от най-важните му дистрибутори беше поздравен от Бенджамин Франклин, при това по друг начин. Забеляза и одобрението му. Разнообразието можеше да предпази това приспособление от възможността да изглежда просто като машина.

От този момент нататък всичко представляваше един безкраен пир, забава, но в рамките на добрия вкус.

Тори беше сложила табелки с имена на всеки от кухненските роботи, които показваха бъдещите планове за производство на „Стюърт Ентърпрайсиз“ в най-различни модификации. Не просто ги беше изложила на показ, а и ги бе накарала да вършат работа — развеждаха гостите, провеждаха малки семинари, сервираха закуски в залата, която беше пригодена за тази цел, и изобщо се движеха наоколо, като се стараеха да поддържат всичко в ред. Всички продукти бяха представени със същия лек хумор, който толкова се харесваше на тълпата.

Когато книгите за поръчки започнаха да се пълнят с рекордна скорост и клиентите се заинтересуваха от бъдещите производства, на Дан му се прииска да намери Тори и да й каже колко горд се чувства от начина, по който се бе справила с всичко.

Той се запита, както се бе питал постоянно през последните няколко дни, как така още не бе преодолял влудяващата си нерешителност и не я беше помолил, както му беше редът, да се омъжи за него. Вместо това само й правеше намеци и се надяваше тя да поеме инициативата. Все пак знаеше какво не беше наред: старият му страх да не бъде отблъснат. Ами ако му откажеше? Имаше ли смисъл да разрушава всичко, което бе постигнал с толкова усилия, като прибързва?

Той забеляза Хауърд, който се занимаваше с дистанционното управление на Стан и Оли, докато те сервираха хапки близо до бара. Дан показа на приятеля си знак с вдигнати палци и той му отговори с леко кимване, достойно за кралска особа. Дан се засмя наум и продължи да търси Тори. Накрая забеляза червената й рокля да блести като фенер сред тълпата. Но всеки път, когато се отправеше към нея, тя се втурваше нанякъде, за да провери дали всичко върви като по часовник. Когато най-сетне успя да я догони и да я заведе в едно тихо ъгълче, тя грейна срещу него.

— Мисля, че върви добре, Дан — прошепна, сякаш му доверяваше някаква голяма тайна.

— И аз мисля така — промълви той в отговор, а любовта му го изпълваше, готова да прелее. — Благодарение на теб „Стюърт Ентърпрайсиз“ още дълго време ще стои на твърди позиции.

— Не мога да си припиша заслугата за това — засмя се Тори и поклати глава. — Лесно е да се представят такива страхотни продукти. Цялата работа беше вързана в кърпа — тя хвърли един поглед през залата, сякаш да се наслади на резултатите от своята организация. Внезапно усмивката й се стопи. Тори изстена. — О, боже, май има някаква грешка в програмата!

Дан проследи погледа й и видя какво ставаше. Новоизлюпената госпожа Бийчър току-що беше влязла в залата. Хауърд й се усмихна широко от ухо до ухо и й махна с дистанционното. В следващия момент един от роботите се отклони от пътя си и се засили към тълпата, събрана пред павилионите. Беше Стан. Не че това имаше някакво значение, помисли си Дан, докато гледаше как роботът, носейки поднос със сладки, се насочи право към един от най-важните им клиенти.

Дан се подвоуми дали да се опита да привлече вниманието на Хауърд, или да се хвърли на пътя на робота. Няколко души бяха усетили необичайната ситуация, но гледаха с интерес, сякаш това беше част от програмата. Дан реши да действа, и то бързо. Може би щеше да успее да настигне Стан и да го обърне, преди да е покосил дузина ключови клиенти. Но тъкмо понечи да се отправи нататък, зад него прозвъня познат глас:

— Стайли, спри това още сега!

За най-голяма изненада на Дан роботът се закова на мястото си като новобранец, който очаква заповедите на сержанта си. Присъстващите си поеха дълбоко въздух, а после се засмяха и заръкопляскаха: Дан примигна и се обърна със зяпнала уста към Тори. Тя се усмихна и вдигна скромно рамене.

— Това е още едно доказателство за гъвкавостта на тези роботи — каза тя на възхитеното множество. — Току-що ви демонстрирахме как могат да се управляват не само от апарата за дистанционно управление, а и от човешки глас в случай на внезапна промяна на решението ви.

Всички наоколо заръкопляскаха, а после подновиха разглеждането на изложбата. Хауърд, който едва сега забеляза какво беше направил, й се усмихна и й изпрати въздушна целувка. Тори отново се усмихна на Дан. За момент се почуди защо той я гледа така странно, а после се впусна в забързани обяснения:

— С Хауърд въведохме гласови команди. Програмирахме Стан да се подчинява на Оли, следователно той се подчинява и на моя глас; или поне на гласа ми, когато имитирам Оливър Харди. Всъщност не бяхме сигурни дали ще подейства. Просто стана този инцидент и го направих, като се надявах да се случи най-доброто.

Дан продължи да я гледа втренчено, без да пророни нито дума. Просто го направих, като се надявах да се случи най-доброто — повтори той наум. Тайната формула на живота. Тайната формула на любовта.

— Дан? Да не би да се разстрои? Не трябва! Проблемът не беше толкова сериозен — каза Тори и се намръщи, докато той явно беше изпаднал в транс. — Стан, освен всичкото е и програмиран да спира веднага щом се допре до нещо или някого.

Какъв странен начин да се реша да действам — помисли си Дан. — Каква странна причина да реша, че бих рискувал да бъда отблъснат, а и всичко друго на света, за да направя тази жена своя съпруга. Какъв странен начин да науча, че любовта ми към Тори е толкова естествена за мен, колкото и дишането. И че няма нужда да се притеснявам, преструвам или прикривам чувствата си. Обичам я. Дълбоко и искрено. Ако и тя ме обича — а аз съм сигурен в това, — всичко ще се нареди от само себе си.

— Сега вече ми стана ясно — рече Дан, като взе ръцете на Тори и я притегли към себе си. — Ако на златната ни сватба ме попитат кога точно съм решил, че трябва да ти предложа да се омъжиш за мен, ще им отговоря, че това е било, след като съм те чул да правиш най-добрата интерпретация на Оливър Харди.

Тори започна да се смее, но когато думите на Дан стигнаха до съзнанието й, тя спря рязко.

— Какво каза? — прошепна.

— Обичам те, Тори! Винаги съм мислел, че не притежавам способността да обичам. Но с теб просто не притежавам способността да не обичам!

Тори не си спомняше да е поръчвала фойерверки за това мероприятие, но беше сигурна, че в момента ги чува.

— Много подходящ момент да се върнеш към стария си навик да говориш със заобикалки — рече тя нежно. — Но няма нищо, разбирам те. Любовта е велик преводач, а аз те обичам, Дан Стюърт! Обичам те такъв, какъвто си, какъвто си бил и какъвто ще бъдеш.

В ушите на Дан вече звучаха хорове, камбани и духови оркестри. Тори го обичаше. Той все пак реши, че харесва филмите на Франк Капра. Щастлив край, сантименталности… Тори го обичаше!

— Сигурна ли си в последното, което каза? — попита я с шеговита усмивка. — Това, което съм, което съм бил и ще бъда, може да се окаже по-различно от това, което си очаквала.

Очите й проблеснаха немирно.

— Хайде стига с предупрежденията!

— Не искаш ли да чуеш колко обичам да заповядвам?

— Не, вече знам.

— Или колко е развито чувството ми за собственост? Диджей не е единствената ми скрита страна. Досега прикривах много от недостатъците си.

Усмивката й стана по-широка.

— Обещаваш ли?

Той я притегли още по-близо.

— Това е нещо, което със сигурност мога да ти обещая. Не съм светец, Тори. Много съм далеч от това.

— Толкова се радвам, Дан! Със светците не мога много добре да…

— Да си пасвате? — предположи той.

Тори се засмя.

— Толкова ли бях непоносима тогава?

— Не, аз бях непоносим. Просто бяхме объркани един от друг, което ме навежда на мисълта, че въпреки всичко доста добре си пасваме.

Очите й просто преливаха от чувства. Тори задържа дъха си и впери поглед в Дан. За пръв път бе очарована да види как усмивката му изгасна и стана сериозен.

— Ще се омъжиш ли за мен, Тори? — попита той тихо.

В гърлото й заседна буца. Не можеше да промълви нито дума. Сълзи изпълниха очите й и бликнаха по бузите й.

— Мога ли да считам това за „да“? — попита Дан.

Тори подсмръкна и кимна. Беше се опитала да му даде отговор с думи, но не успя. Дан я взе в прегръдките си, без да се опитва да прикрива влагата в собствените си очи.

— Има още нещо, което мога да ти обещая, бъдеща госпожо Стюърт. От този ден нататък започвам да изучавам великото изкуство на любовта!

Тори най-сетне успя да проговори:

— Ти, сладък, скъп, прекрасен, глупав мъж! Още ли не си разбрал истината? Ти си един от най-великите майстори на това изкуство! Попитай Хауърд. Попитай майка си. Попитай всички онези деца, които са луди по Диджей. И… попитай мен. Ти си най-любящата личност, която някога съм познавала! — Тя се засмя гърлено и прибави: — Ако не вярваш на никой от тези източници, попитай този, с когото никой не може да спори. Той ще ти каже.

Дан се наведе, докосна устните си до нейните и промълви:

— Щях да забравя. Мислиш ли, че Сесил ще ни даде благословията си?

Тори въздъхна и се притисна до най-любимия си клиент и този, когото щеше да обича до края на живота си:

— Ще я даде, особено ако аз се възпротивя!

Край
Читателите на „Дамата е малък дявол“ са прочели и: