Гейл Дъглас
Дамата е малък дявол (12)

Дванадесета глава

— В косата ти е страшна бъркотия — отбеляза Дан, докато Тори се бе сгушила в него. — Станала е на клечки от грима. Изглеждаш така, сякаш си се опитала да се направиш на пънкарка, но си се отказала, преди да си направила решителната крачка.

Решителната крачка — помисли си Тори, леко обезпокоена. Дан бе употребил тези думи само на шега, но те все пак я плашеха. Подозираше, че вече беше направила своята решителна крачка. Към него. Или поне тялото й я беше направило. Към мъж, с когото от самото начало беше усетила, че ще има романтична схватка.

И тъй като предпочиташе да не му показва колко дълбоко я е развълнувала и объркала любовта му, тя дръпна главата си назад и сбърчи нос:

— Благодаря ви, господин Стюърт. И вашата коса е прекрасна. Може би не толкова впечатляваща като зелената ви перука, но все пак божествена по своеобразен рошав начин.

Той се изтърколи от леглото и я вдигна на ръце без никакво усилие.

— Време е за душ, немирнице.

Тори се хвана здраво за врата му, като се засмя и зарита престорено в знак на протест. Дан не й обърна никакво внимание. Отнесе я до банята, пусна я близо до душа и както я беше прегърнал с една ръка, развъртя кранчетата с другата, като опитваше температурата на водата.

— Твърде гореща — каза и завъртя синьото кранче.

Тори на свой ред пъхна ръката си.

— Сега пък е много студено.

— Окей, златокоске, ти ще ми кажеш кога е добре.

Тя се усмихна. После кимна, когато температурата й хареса:

— Идеално.

Дан пъхна главата си под душа, след което се обърна към нея и весело се засмя със сключени вежди и присвити от водата очи:

— Да, определено идеална.

— Направо не си с ума си — засмя се Тори.

Дан извърна лицето си от струйките вода и приглади назад косата си.

— Окей, влизай вътре — нареди той и я плесна отзад.

Тори се подчини, а Дан я последва.

— Никога преди не съм къпал някого — рече той, като взимаше едно пластмасово шише от рафта до душа.

— Мога и сама да си измия косата — предложи Тори.

Дан се усмихна и бавно завъртя глава:

— Не, искам аз да го направя. Явно днес е ден на първите неща.

— Какви първи неща? — попита тя, докато го гледаше как изсипва огромно количество шампоан на дланта си.

— Затвори си хубаво очите — нареди той и й насапуниса косата.

— Какви първи неща? — настоя Тори с отворени очи.

— От една страна — първия път, когато правим любов с теб, а, от друга — първия път, когато моята скрита личност е била открита от някой друг, освен Хауърд.

И първия път, когато се сблъсквам с чувства, които могат да разтърсят целия ми свят — прибави той наум. — Първия път, когато правя любов с жена и искам тя да остане, вместо да се измете колкото по-скоро ми позволява приличието. Първия път, когато разбрах, че не съм безчувствен.

— Иска ми се да можех да прочета мислите ти — каза Тори, като го гледаше проницателно.

Дан замръзна и се втренчи учудено в нея. Имаше чувството, че бе изрекъл мислите си на глас. Но какво толкова щеше да се случи, ако й изкажеше чувствата си?

Не мога — реши той незабавно, като поднови приятното си занимание. Стъпваше на непозната точка и трябваше да се движи внимателно. Освен че рискуваше да се нарани сам, имаше опасност да каже нещо прибързано и по-късно да нарани Тори.

— Ах, ти, малка любопитке! — изрече, като се опитваше гласът му да не звучи напрегнато. — Сигурно ти се иска да можеш да прочетеш мислите на всеки. Казах ти да си затвориш очите!

— Знаеш ли, понякога говориш с недомлъвки — отбеляза Тори. — Но това, което правиш, ми харесва и няма нужда да си затварям очите. Имам ти доверие. Ти си толкова нежен!

— А може би прекалено нежен?

Тя се засмя:

— Не, точно колкото трябва. Всъщност си толкова добър, че бих могла да те препоръчам на фризьорката си да миеш косите на клиентките в салона й.

— Виждаш ли? — усмихна се той. — Две предложения за работа в един ден. Ако моята компания бъде погълната, ще имам избор: момче за всичко във фризьорски салон или клоун на Тори. А ти? Ако всичко се обърне с главата надолу в професионално отношение, какво ще направиш? Ще изнасяш куклени представления на улицата?

— Така предполагам, но по-скоро бих станала… — тя се изсмя, а после рече предизвикателно: — Танцьорка на екзотични танци.

Дан повдигна вежди:

— Искаш да кажеш стриптийзьорка?

— Искам да кажа — танцьорка на екзотични танци — настоя тя. — Но от старомодния тип.

— Мечтата на всеки мъж — каза Дан с ококорени очи. — Сладка старомодна стриптийзьорка. И с какво ще играеш? С ветрила? — той загреба пяна с двете си ръце и внимателно я закрепи върху гърдите й. — Или може би със сапунени мехури?

— Знаех си, че ще дадеш някоя идея — засмя се Тори.

— Е, имам някои идеи в главата си — каза Дан и я притегли към себе си.

— Това, което харесвам в теб — промълви Тори, — е, че понякога имаш страхотни идеи.

Отне му доста дълго време, докато измие косата й. Когато накрая свършиха, Тори каза с неравен глас:

— Все пак няма да те препоръчвам на фризьорката си. Имаш склонността да се разсейваш.

Дан я уви с една огромна хавлия и намери по-малка за главата й.

— Няма нищо. Като че ли повече ми се иска да бъда твой клоун.

— Само че ще трябва да се усмихваш. Обичам, когато клоуните ми се усмихват.

— Не ме бърка. Мисля, че вече съм забравил да се мръщя.

Дан започна да трие енергично косата си с кърпа.

— Това е най-хубавото нещо, което някога си ми казвал — рече нежно Тори.

Дан спря, махна хавлията от главата си и я погледна. Май наистина точно това има предвид — помисли си той слисан. — Всяка друга би искала да чуе колко е хубава, страхотна в леглото или по-особена от другите. А очите на Тори блестят, защото ме е накарала да забравя да се мръщя! Дан хвърли хавлията настрани, прокара пръсти през косата си, посегна към Тори и я привлече към себе си. Изведнъж бе обхванат от примитивно желание; от нужда, която далеч надхвърляше физическата. Трябваше да притежава Тори. Изцяло. Тя трябваше да знае, че му принадлежи. Трябваше да отпечата това в съзнанието и душата й.

Докато погледът й бе прикован в неговия, Тори почувства някаква промяна. Внезапно ръцете му се стегнаха като закалена стомана около нея. Когато наведе глава, за да завладее устата й, целувката му изискваше пълно подчинение.

В момента, в който Дан вдигна глава и я погледна с потъмнели от страст очи, тя вече трепереше едновременно от страх и удоволствие. Той посегна и разви импровизирания й тюрбан. Този прост жест я накара да потрепери, без да знае защо. Дан взе един гребен от плота пред огледалото и старателно приглади косата й. Тя внезапно се почувства ценена, но трогната до сълзи; и макар да се смееше и да го дразнеше, когато той показа завидно майсторство със сешоара, суровата еротика във всичко, което правеше, я завладяваше.

Дан свали хавлията й и дълго остана мълчалив, разглеждайки всеки сантиметър от тялото й като свое лично притежание. После я вдигна на ръце, занесе я до леглото си и я постави отгоре. След това отмахна косата от челото й и я целуна с влудяваща нежност.

— Няма да те нараня, Тори — прошепна й той. — Нито сега, нито по-късно. Много съм далеч от тази мисъл.

За своя най-голяма изненада, Тори му повярва. Нямаше да я нарани. Предупреждението, което й беше направил преди седмица, нямаше значение. Хауърд бе посял семената на съмнението с непреднамерената си бъбривост за това как Дан избягвал да се обвързва, но и това отпадна. Тя се отпусна и се отдаде напълно.

Каквото и да се беше случило, Тори разбра, че вече няма връщане назад. Това бе първата мисъл, която я потресе, когато безпаметната страст неизбежно отстъпи на страховете й. Бе направила фаталната стъпка. За пръв път Тори Чейс не си беше оставила вратичка назад.

 

 

Облечен в къси панталони и тениска, Дан стоеше пред плота в кухнята и сипваше олио и оцет в салатата. Пилешката яхния вече къкреше в микровълновата фурна. Тори, нахлузила една от неговите ризи, подреждаше масата в трапезарията. Той я гледаше как се развява насам-натам с провокиращо разтваряща се дреха и все още розова от удоволствието кожа. Тогава усети нов прилив на увереност, поне в собствените си чувства. Знаеше, че с Тори беше по-различно. За пръв път не му се искаше да си отиде. Не търсеше безболезнен начин да сложи край на нещо, което съжаляваше, че бе започнал. Но реакцията на Тори — нейната най-съкровена реакция — бе една голяма въпросителна. Дан знаеше, че тя беше толкова дълбоко разтърсена от това, което се случи между тях, колкото и той самият. Никога нямаше да забрави как се притискаше до него, плачеше и повтаряше отново и отново името му като молитва. Но сега беше станала мълчалива и замислена. Как му се искаше да я задържи завинаги в леглото! Само там можеше да бъде сигурен в нея.

Не, разсърди се той на себе си. Не желаеше да прави това. Обичаше Тори такава, каквато си беше, а не само страстната й натура.

Приборите за салатата останаха да висят във въздуха, когато собствената му мисъл го порази като топовен гръм. Наистина ли обича Тори? Как бе могло да се случи това? Къде остана онзи Дан Стюърт, който си мислеше, че е неспособен да обича? Че си няма и най-смътната представа какво е любовта? Все пак той беше добър калифорниец. Редовно изчиташе годишната си дажба от книги по популярна психология. Беше преценил, че през ранното си детство не бе получил достатъчно обич, за да придобие основните умения за това. Любовта беше чувство, което се научава, а той не го бе научил.

Дали?

Не! Не бе научил нищо за любовта. Тя беше пропълзяла и го беше ударила право между очите. Ако не го беше сварила толкова неподготвен, можеше и да успее да се предпази. Щеше да намери разумни доводи срещу нея. Винаги го беше правил. И винаги щеше да го прави, поне така си мислеше. Но как щеше да живее с мисълта, че обича една жена? И как би могъл да живее без това?

— Тази яхния мирише много хубаво — каза Тори, когато се върна в кухнята.

Дан я погледна втренчено.

— Няма да ти позволя да си отидеш — чу той нечий глас. Очите на Тори се разшириха от изненада. Той разбра, че това е бил неговият глас.

— Искам да кажа тази нощ — поправи се бързо Дан, после се намръщи и направи още един опит: — Или утре вечер. Или… или която и да е вечер, дявол да го вземе!

Той започна да разбърква яростно салатата, като заплашваше да остави повече маруля по плота, пода и даже по тавана, отколкото в купата. След това продължи, сякаш искрено вярваше, че Тори няма да забележи лудостта му:

— Знам… Знам, че звучи малко прибързано, но… — покашля се. — Какво ще кажеш да останеш да живееш при мен?

— Да живея при теб? — повтори Тори с изтънял от изненада глас. — Какво искаш да кажеш?

Дан престана да разхвърля наоколо от марулята и се обърна към нея.

— Какво искам да кажа? Не съм сигурен. Мисля, че просто те моля… да спиш в леглото ми, в прегръдките ми — каза, като взе двете й ръце и я притегли към себе си. — Искам всяка сутрин, когато отворя очи, да те виждам да лежиш до мен. Искам да оживиш гардеробите ми, като окачиш твоите дрехи до моите… И да направя живота си по-светъл, като го споделя с твоя.

В гърлото на Тори заседна буца. И тя искаше да спи всяка нощ в прегръдките на Дан, да се събужда всяка сутрин и да го вижда до себе си, но всичко бе станало толкова бързо. Прекалено бързо. Не беше готова за такъв тип връзка, за какъвто Дан намекваше. А и не беше съвсем сигурна за какъв точно тип връзка намекваше.

— За колко време? — попита тя след няколко напрегнати минути.

Завинаги — искаше да отговори Дан. Но въпросът и слисаното й изражение го спряха.

— Може би малко прибързвам? — попита той с притеснена усмивка.

Тори беше странно разочарована от бързото му оттегляне, но се окопити. Какво можеше да очаква само след един бурен следобед, и то от човек с опита на Дан? Предложение за женитба? Даже и да го бе направил, тя щеше да бъде пълен идиот, ако го приемеше сериозно. Доколкото знаеше, той имаше навика да казва прибързани думи, за които по-късно съжаляваше. Трябваше да му даде шанс да премисли нещата. А и тя самата имаше нужда от това. Насили се да му се усмихне.

— Да, бих казала, че малко прибързваш — рече меко. — Не се познаваме достатъчно, Дан.

Дан не беше съгласен. Той знаеше за нея всичко, което имаше значение, и вярваше, че и Тори знае за него всичко, което имаше значение. Но трябваше да признае, че липсваха някои подробности, така че разбираше колебанието й. Беше я помолил да остане под неговата закрила, а не я бе накарал да се почувства в безопасност. Не можеше да очаква, че Тори ще бъде ентусиазирана само защото веднага й заговори за постоянна връзка, а не за раздяла. Доколкото знаеше, тези работи не ставаха така. А може би опознаването извън спалнята беше част от любовта. На Дан не му се искаше да направи нещо, с което да я загуби, преди да я бе спечелил.

— Бъди търпелива с мен — усмихна се той. — В тази област съм новак.

— И аз — призна Тори.

Дан целуна двете й ръце и й подаде купата със салатата.

— Не си ли имала сериозни връзки досега?

— Полусериозни. Поне не такива, които да застрашават живота ми.

Дан замръзна, така както беше посегнал да вземе ръкохватките за тенджерата.

— Да застрашават живота ти?

— Да застрашават стила ми на живот — поясни Тори и се засмя срамежливо. — Мисля, че това имах предвид.

Дан накрая успя да вземе ръкохватките.

— Мисля, че искаше да кажеш точно това, което каза. Всичките тези години, в които си подскачала от трън на глог заради кариерата на баща ти, са оставили у теб своя отпечатък. Решила си, че няма да позволиш на никого да управлява живота ти, прав ли съм?

Тори не беше вече напълно сигурна в последното, но в никакъв случай не би признала объркването си. Не сега, поне докато не свикнеше с новото си аз. Така че сви рамене, наложи на лицето си тайнствената усмивка на Джокондата и не каза нищо.

— Съгласен съм с теб — рече Дан, сякаш му беше отговорила. — Хайде да не се задълбочаваме сега в такива сериозни теми. Не са полезни за храносмилането.

Тори отново се засмя и понесе салатата към трапезарията, докато Дан изваждаше тенджерата от фурната. Мили боже — помисли си тя. Наистина ли беше използвала тези думи за застрашаването на живота? Нима беше толкова отрицателно настроена към сериозните връзки?

Повече от отрицателно, трябваше да признае тя. Страхуваше се. И имаше защо. Копнееше да приеме поканата на Дан да „остане“ с него дотогава, докато я искаше — макар и да нямаше никаква гаранция, че това щеше да продължи цял живот, — и все пак това, което казваше, беше истина. Едва го познаваше. А като че ли вече и себе си не познаваше достатъчно. Какво бе станало с Тори Чейс, която беше убедена, че винаги ще се грижи сама за себе си? Боже господи, та ако Дан я помолеше да отиде с него на Южния полюс, щеше веднага да хукне да си купува подходящи дрехи и книгата на Дейл Карнеги „Как да се сприятеляваме с пингвините“. Но нормалните зрели хора не правеха тези неща под влиянието на импулса. А тя самата дали беше нормална и зряла?

Тори реши, че Дан беше прав в едно отношение. Тази тема действаше лошо на храносмилането. Още не бе хапнала и залък, а в корема й бе настанала страшна бъркотия. Въпреки че й се гадеше, тя все пак опита яхнията. Дан изглеждаше толкова горд от себе си, че просто не можеше да го пренебрегне.

Първата хапка я изненада. Не е лошо — помисли си при втората и третата.

— Прекрасно — рече тя, след като беше опразнила чинията си. — Освен всичките ви таланти, господин Стюърт, вие сте и чудесен готвач. Впечатлена съм!

— Бих искал да си припиша заслугите за това, но не мога, освен за салатата — призна Дан. — Фризерът ми е пълен с ястия, които не съм приготвял. Усъвършенствах се в правенето им, когато се научих да използвам микровълновата фурна.

— Трябвало е да се научиш как се използва микровълновата фурна? — каза Тори с престорен ужас. — Даниел П. Стюърт, магьосникът на електрониката, е трябвало да се учи как се натиска копчето на кухненски уред?

Тори се засмя, поклати глава в престорено отчаяние и попита:

— И така, кой е правил тези ястия?

В момента, в който произнесе тези думи, й се прииска да не ги беше казвала. Кой наистина? Все още много жени вярваха в старомодния начин да спечелиш сърцето на мъжа.

Тори се опита да смени темата, за да освободи Дан от задължението да отговаря на този глупав въпрос, но той го направи, преди да беше измислила каквото и да било.

— Тази яхния, както и всички останали лакомства във фризера, са от последното ми посещение в „Бързи ястия“ на госпожа Стюърт.

Вилицата се плъзна от ръката на Тори и изтрака в чинията й.

— О! — каза тя, като я гледаше с празен поглед.

Госпожа Стюърт? Никой не й беше казал за съществуването на госпожа Стюърт. Дан не беше женен. Щеше да знае, ако беше така. Разбира се, той живееше в удобна къща със старинни мебели и хубави картини; всичко беше в пастелни тонове, които предполагаха женско присъствие. В подредбата бе участвала жена, а не просто някой изкусен декоратор. Даже и сервизът за хранене беше ярък и избран с вкус, а самотните мъже не обръщаха внимание на тези неща. Може и да е бил женен, но да се е развел. Или поне да са се разделили. Но…

— Тори, не започвай пак — прекъсна мислите й Дан.

Тя изправи стреснато глава и го погледна:

— Какво?

— Не се опитвай да ме преценяваш, като правиш прибързани заключения от най-дребните неща. Съжалявам за тези си думи, но аз…

— Искаш да кажеш, че нямаш никаква връзка с госпожа Стюърт? — попита тя с нов прилив на надежда.

— Не, нямах това предвид.

— Да не би да е бившата ти съпруга?

Дан я погледна слисано:

— Откъде ти дойде това наум?

— Всичките тези лакомства — отвърна Тори. Вече започваше да се чувства глупаво. Боже господи, та тя щеше да знае, ако Дан беше женен. Какво наистина я караше да прави такива прибързани заключения?

Дан поклати глава и въздъхна дълбоко:

— Виж, знам, че не трябваше да споменавам за госпожа Стюърт, без да съм обяснил коя е тя, но откъде можех да знам, че ще я помислиш за моя жена?

Тя се усмихна плахо:

— Прав си, но ако не си женен, коя е госпожа Стюърт? Не може да е майка ти.

— А защо не?

— Защото нямаш майка.

— Всеки има майка — отбеляза мъдро Дан.

— Да, разбира се, всеки има майка, но твоята не те ли беше оставила пред портите на църквата, когато си бил на три години?

— Това не й пречи все още да ми е майка. Просто не поддържахме връзка известно време.

Тори потърси погледа му, като се чудеше дали не я занася.

— Искаш да кажеш, че… че сте близки? Толкова близки, че ти пълни хладилника с готови ястия?

— Казва, че това е нейният шанс да навакса за всичките тези години, в които не ми е готвила — усмихна се Дан.

Тори погледна надолу към чинията си.

— И тя ли ти помогна при подредбата на къщата?

— Чак до солниците — отговори Дан и се усмихна още по-широко, като разбра какво става в главата на Тори. Май ревнуваше, а ако това беше така, той нямаше за какво да се безпокои. Така щеше да й бъде по-лесно впоследствие да приеме неизбежното.

— Нямах си представа — каза Тори след няколко минути ням шок. — Нямах си представа, че майка ти е все още на сцената. Никога не ми е идвало наум.

— Знам, грешката е моя — отговори Дан. — Откакто бяхме заедно във Вентура, се чувствам виновен. Толкова бях зает да се правя на нахакан, че не се усетих как съм те оставил с погрешно впечатление относно обстоятелствата, свързани с майка ми.

— Но какви са тези обстоятелства? Да не би по-късно майка ти да се е върнала и да те е намерила? Да не би да те е прибрала от осиновителите ти? — попита Тори, като рисуваше във въображението си трогателни моменти.

— Всъщност аз я намерих — отвърна той. — Вече бях самостоятелен и всичките осиновители бяха зад гърба ми.

— Значи все пак си я потърсил? След като си пораснал?

Дан се усмихна.

— В действителност не бях започнал да пораствам, докато не се събрахме отново, или по-точно докато не се срещнахме. Но по документи вече бях голям. Осемнадесетгодишен. Неразумна възраст за повечето хора, а и аз не правех изключение. Кипях от гняв към света и жената, която ме беше изоставила, защото така виждах нещата тогава, изглеждаше най-удобната мишена, за да го излея.

Тори почувства остра болка в гърдите, сякаш беше на мястото на осемнадесетгодишния Дан.

— Толкова съжалявам, Дан. Съжалявам за всичко, през което е трябвало да преминеш, съжалявам, че… — тя се засмя. — Че явно още не съм пораснала, въпреки че бях отгледана от двама любящи родители и нямам никакво извинение да бъда такава глупачка.

— Точно така — каза Дан и стана, заобиколи масата, взе ръката й и я притегли към себе си. — Ти си израснала, мислейки, че е напълно нормално човек да си говори с кукли.

Тори забеляза, че той я дразни, но не направи никакъв опит да се защити. Плъзна ръце около талията му и положи глава върху гърдите му.

— И нахвърли ли се върху майка си, когато най-сетне успя да я намериш? — попита тя.

— Нямах възможност. Не знам защо, но първо й позволих да разкаже своята история, а след това гневът ми се бе изпарил.

— Защо това не ме изненадва? — промълви Тори.

Дан обхвана лицето й с две ръце.

— Наистина ли?

— Не — отвърна тя дрезгаво, с блеснали от влага очи. — Изобщо не ме изненадва. Ти си твърде състрадателен, за да можеш да се сърдиш, когато имаш и най-малката причина да не го правиш. Сега вече знам какво значи „П“-то в името ти.

— „Перко“, нали си спомняш?

— Не. Означава „просто чудесен“. Даниел Просто чудесен Стюърт.

Той поклати глава и се засмя.

— Това ми харесва, но всъщност „П“-то не означава нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че прибавих този инициал, когато влязох в бизнеса. Мислех си, че ще звучи по-солидно.

— Щом Хари С Труман го е направил, защо да не можеш и ти? — заяви Тори. — Но Хари не е сложил точка след „С“-то. Ти си бил по-хитър.

— В началото не слагах. Другите го правеха, а след известно време ми омръзна постоянно да ги поправям.

— Наистина ли нямаш второ име?

Дан се усмихна.

— Майка ми е била твърде бедна. Не е можела да си позволи никакви излишъци.

Неочаквано Тори се разхълца и очите й се изпълниха със сълзи. Дан трепна и каза:

— Стана тя, каквато стана. Ето защо не ти казах миналата седмица защо отивам в Сан Франциско. Знам, че пак щеше да се разплачеш. Толкова си чувствителна, Тори! Всичко, което мислиш и чувстваш, веднага се отразява в тези твои големи очи.

— Ще се опитам да бъда по-малко прозрачна — подсмръкна тя. Внезапно беше почувствала желание да направи нещо, което да му хареса.

— Не смей! — каза той. — Харесвам те такава, каквато си. Нищо че сълзите ти направо ме убиват и бих направил всичко на света, за да ги спра. Но усещам, че между редките недостатъци на Даниел Просто чудесен Стюърт е този, че твърде много прикрива чувствата си. Мисля да променя това и се надявам да ми помогнеш.

Тори се усмихна.

— Е, скоро ще се научиш, стига да прекарваш достатъчно време с мен.

Ръцете на Дан се стегнаха около нея.

— Мисля да прекарвам много време с теб, Тори, ако не искаш, ще застана под прозореца ти и ще ти изнасям серенади като трубадур.

Той я прегърна и я поведе към кухнята.

— Хайде да си налеем по едно кафе и ще ти разкажа за майка ми, включително и за бизнеса, в който постигна големи успехи точно във възраст, когато хората вече мислят за пенсиониране.

— „Бързи ястия“ на госпожа Стюърт? — попита Тори.

Дан взе две чаши и започна да налива кафето, което беше приготвил от по-рано.

— Така нарича фирмата си. Ястията й са удобна храна за меланхолични юпита^[1]. Аз получавам всичко това безплатно, разбира се. Едва не закъснях за детския пикник вчера, защото трябваше да подредя всичките тези неща в хладилника.

— Майка ти е направо чудесна — каза Тори. После усети какво беше казал и повдигна учудено вежди. — Сан Франциско? Значи си ходил там да я видиш? Това ли не си искал да ми кажеш?

Дан й подаде чашата и я поведе към дневната.

— Мама трябваше да постъпи в болница за серия изследвания, които я плашеха, и не исках да бъде сама. Но накрая всичко беше наред и успях да се върна навреме, за да вляза в ролята си на Диджей.

— Боже господи! — промълви Тори.

— Какво има? — попита Дан, като я погледна разтревожено.

Тори се настани по-удобно на дивана и се престори, че разглежда обстановката.

— Нищо — каза тя и се усмихна леко. — Просто се превръщаш в светец в моите очи. Мисля, че се чувствах по-добре, когато те мислех за… хулиган.

— Хулиган? — повтори Дан, докато се настаняваше на пепеляворозовото кресло срещу нея и вдигаше краката си върху една възглавница. — Не мисля, че през последните няколко години съм бил хулиган, Тори, но мога да ти гарантирам, че не съм бил и светец. Мога да ти представя и препоръки, ако това ще те успокои.

— Няма нужда — рече тя бързо. — Но докато ми разправяш живота си, би могъл да ми разкажеш и някоя от онези истории за пропиляната ти младост, от които ми настръхват косите. Надявам се да направиш това веднага.

— Миличка, ако ти разкажа всичко, ще ти се накъдри косата — изсмя се той.

— Чудесно. Започвай.

И той го направи, за нейна най-голяма изненада. Заведе я на едно дълго пътешествие в света на чувствата. Въпреки небрежния му и изпълнен с духовити забележки тон, тя сякаш чу приглушените хълцания на малкото момче, което не разбираше къде беше отишла майка му и защо го бе напуснала. Преживя отново кошмарите на детето, което беше отведено от осиновителите си и бе започнало да се чувства по-добре в дом, където дисциплината се налагаше с пръчка. А след това, когато властите забелязаха раните по тялото му — в друго семейство.

Откри, че стискаше зъби, когато на десет години любящото семейство, при което живееше, трябваше да се откаже от него поради внезапната болест на бащата. Видя как около момчето бавно се образуваше черупка и й се искаше да прегърне Хауърд, задето му е бил приятел.

Тори просто ликуваше, когато научи, че петнадесетгодишният Дан бе решил, че може вече да се оправя и сам. После се почувства разтревожена, макар и вътрешно да го насърчаваше, когато той взимаше „назаем“ коли и се возеше с приятелите си, а след това се присъедини към войнствено настроена банда, която не правеше нищо друго, освен да води битки с бандата от съседната улица.

После дойде денят, който Тори очакваше толкова много — денят, в който Дан се е срещнал с майка си, за да я попита защо го е оставила и осъдила на съществуване без обич.

— Веднага щом започна да говори, разбрах, че просто не е имала друг избор — каза той с обикновения си небрежен тон. — Мама е била келнерка. Някакъв сладкодумен тип й завъртял главата с празни обещания, докато минавал през града с фалшиво име. Стара история. Между другото Стюърт е моминското й име. Кони Стюърт. Представя се за госпожа само заради хорските приказки. Трябвало е да отгледа детето си сама, да му осигури приличен живот и да печели достатъчно. Накрая просто не могла да издържи. Искам да кажа — физически, а и изобщо. Грохнала. Постъпила в благотворителното отделение на една болница, а мен оставила на онзи свещеник — единствения, на когото имала доверие. Той беше добър човек.

— Колко ужасно — прошепна Тори. — За нея и за теб.

Дан стана от креслото, отиде до нея и я прегърна. Беше й казал неща, които не беше споделял с никоя друга жена, а някои — даже и с Хауърд. Харесваше му да говори с нея. Имаше нужда от това.

— Майка ми винаги е искала да ме намери, когато се е изправила на крака — продължи той, като я люлееше в прегръдките си. — Но това никога не станало. Годините си минавали, а тя така и не успяла да ми подсигури подходящ дом — такъв, в какъвто си мислела, че живея с осиновителите си. Решила, че е по-добре да стои настрана от живота ми. Местела се от град на град, търсейки облекчение, вярвайки, че съм по-щастлив без нея.

Тори го погледна.

— О, Дан…

— Само да си посмяла! — скара й се той, а после наведе глава и целуна влажните ъгълчета на очите й. — Всичко свърши щастливо, забрави ли? Успях да уредя живота си и да възвърна майка си. И тя се оказа страхотна жена.

— И й помогна да направи свой бизнес? — предположи Тори.

Той сви рамене.

— Може би малко й помогнах, след като започнах да печеля добре. После я посъветвах да се установи в Сан Франциско. Винаги е искала да живее там. Това беше най-малкото, което можех да направя, за да компенсирам трудния живот, който е живяла.

— Светец — промълви Тори и разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си. — Хлътнала съм по мъж, който се разхожда с бляскав ореол и ангелски крилца.

Дишането на Дан секна.

— Какво каза?

— Казах, че съм… — тя веднага затвори устата си. Неволно беше изказала най-съкровените си чувства. Не можеше да го повтори. Трябваше да спре и да премисли отново нещата.

Дан много добре знаеше какво беше казала. Изобщо не го беше грижа, че тя не можеше да го повтори.

— Остани при мен — рече той с неочакван порив и я обърна с лице към себе си. — Само тази нощ, Тори. Една нощ. Поне толкова обвързване можеш да понесеш, нали?

Тори го погледна. Искаше й се да остане, но се страхуваше, че трябва да си отиде. Когато му каза, че е светец, почти не се шегуваше. От това, което научи за Дан, разбра, че той дава всичко от себе си, каквото и да прави, без ограничения.

Беше истински извор на обич, страст, разбиране и прошка.

Тя, от своя страна, се почувства като разглезено дете, което просто не можеше да се побере в измеренията му за любов и привързаност. През живота й не й бе липсвало нищо — нищо, което да има значение, разбра тя сега — а се самосъжаляваше за нещата, които не бяха станали точно по вкуса й. Бе планирала живота си така, че една връзка да не може да го усложни. Раздаваше се на малки части, когато й беше удобно.

А сега не знаеше какво да направи, ако изобщо можеше да се направи нещо.

Беше ли готова за това?

Тя потрепери и затвори очи под проникващия поглед на Дан. Трябваше ли да остане при него… само за една нощ?