Гейл Дъглас
Дамата е малък дявол (10)

Десета глава

Не й беше необходима цяла седмица, за да разбере, че Дан й бе направил огромна услуга, като й беше дал шанса да премисли. Осъзна го за по-малко от един ден.

Тори се събуди на другата сутрин, хвърли сънлив поглед в огледалото и видя това, което беше видял и Дан — двадесет и пет годишна жена с разбирания на петнадесетгодишна по отношение на мъжете. Беше му благодарна, че се бе държал прилично, но тя бе съкрушена. Мили боже, сама му се беше обесила на врата!

— Трябва да е плъзнал някакъв вирус из Вентура — промърмори тя. — Нещо като любовен бацил.

В крайна сметка и Лиз беше заразена. Хауърд също. А може би и Дан, поне за малко.

За съвсем малко — помисли си, като се гледаше сърдито. Дан се беше възстановил за рекордно кратко време. А на нея щеше да й отнеме най-малко седмица, докато смъкнеше температурата си. Най-добрият начин да се излекува от него беше изобщо да не го вижда. Може би след седем дни щеше да бъде способна да се изправи пред Дан, без да има опасност от нови грешки.

Само че не беше предвидила усложненията и страничните ефекти, които можеха да възникнат за една седмица. А те започнаха веднага.

Например любимата й радиостанция рекламираше екскурзии през уикенда за състезанията в Сан Франциско. Всеки път, когато включваше радиото, оттам се разнасяше гласът на Тони Бенет. Не й се искаше да признае, че сърцето й явно бе отпътувало в северна посока или че Санта Барбара бе загубила обичайния си блясък. Но й стана ясно колко мрачен можеше да бъде почти родният й град, когато беше изпълнен с болезнени спомени.

А когато в сряда сутринта пристигна в „Стюърт Ентърпрайсиз“ за среща с Роджър МакКормик, Тори откри, че сърцето й препускаше бясно. Не можеше да има друга причина за това, освен тази, че Дан Стюърт изпълваше мястото с присъствието си даже и когато го нямаше. Явно беше доста загазила. Този мъж не само се бе промъкнал безпрепятствено покрай защитните й сили, но и ги беше сринал до основи. Беше ги превърнал в купчина безполезен боклук.

Беше благодарна, че веднага я въведоха в офиса на Роджър. Съсредоточаването върху работата можеше да бъде единственото лечение за болката й. Тя седна на коженото канапе и разположи скиците и бележките си на масичката. След като изложи набързо плановете си, каза:

— Исках само да получа одобрението ти, преди да съгласувам проекта и с Хауърд.

Роджър кимна:

— Всичко това ми харесва, но мисля, че трябва да поговоря с Дан, преди да ти дам зелена светлина. Предлагаш доста по-раздвижени методи от традиционните за „Стюърт Ентърпрайсиз“.

— Не съм сигурна дали ще можем да успеем да привършим навреме, ако изчакаме до следващата седмица, за да започнем — възрази Тори.

— Няма проблеми. Дан се обади преди един час и остави телефона, на който може да бъде намерен през целия следобед. Сега ще му звънна.

Когато Роджър се надигна и отиде до телефона, през Тори премина гореща вълна. Тя прехапа долната си устна и затвори очи, като се ругаеше наум за вълнението си. Но нищо не зависеше от нея. Скоро наистина щеше да говори с него. Вероятно Роджър щеше да й подаде слушалката, за да обясни идеите си. Дан със сигурност щеше да поиска да говори с нея.

Тори се опита да не подслушва разговора. Започна внимателно да изучава картините по стената. После подреди мислите си, за да не отнеме много от времето на Дан. Само дето не си запуши ушите и не затананика „Дикси“, но чу всяка сричка от разговора. Включително и това, че когато Роджър го попита дали иска да го свърже с нея, той отговори „не“. Като че ли даже и не искаше Роджър да му обясни накратко идеите й.

Беше шокирана. Съкрушена. За момент й се прииска да отиде до телефона, да грабне слушалката и да му каже, че и тя не иска да говори с него. Но когато Роджър затвори, тя просто попита:

— Каква е присъдата?

— Зелена светлина — отговори Роджър.

— Супер — каза Тори, докато събираше нещата си. — Сигурен ли си, че господин Стюърт е разбрал всички подробности? — Подробностите, за които едва ли му пука — промърмори тя под нос.

— Дан бързаше — отговори Роджър. — Само каза, че се доверява на преценката ти.

Тори затвори куфарчето си с рязко движение и се усмихна така, сякаш позираше за реклама на паста за зъби.

— Поласкана съм.

— Наистина трябва да бъдеш. Дан не дава съгласието си просто така. Той обича всичко да пипне сам.

Като че ли не го знам — помисли си Тори. Кожата й я засърбя само при спомена за ръцете му и това, което можеха да направят с нея. Но почувства болезнена тежест в гърдите. Това беше безсърдечен, но доста ефективен начин да й покаже, че иска връзката им да си остане чисто професионална. Дявол да го вземе, болеше я! Но защо? И тя искаше същото, нали?

— Ще се обадя на Хауърд и ще си уговорим среща, за да уточним подробностите — каза тя приветливо, докато Роджър я изпращаше до вратата. — Не бих могла да направя нищо, преди той да е дал съгласието си.

— Хауърд днес е тук — рече Роджър. — Имаше среща с помощниците си, но съм сигурен, че вече е свършил. Искаш ли да видя дали ще може да ти отдели малко време?

— Страхотна идея — каза Тори и погледна часовника си. Имаше и друга уговорена среща, но можеше да си позволи да побъбри малко с Хауърд.

Докато Роджър отиде до бюрото си, за да се обади в офиса на Хауърд, Тори си направи кратка равносметка. Би трябвало да се радва, че Дан й беше гласувал такова доверие. Нямаше нужда да позволява на личните си чувства да вземат надмощие. Имаше да се върши много работа в „Стюърт Ентърпрайсиз“ и колкото повече се съсредоточеше в нея, толкова по-малко щеше да забелязва опустошителния й президент.

— Тори, Хауърд каза, че ще замрази всичко друго, за да се види с теб — рече Роджър, докато затваряше телефона. — Офисът му е на долния етаж. Ще те заведа.

— Страхотно — каза Тори с най-широката си усмивка. — Знаеш ли, Родж, никога не съм работила с толкова отзивчиви хора. Вие с Хауърд наистина правите работата ми по-лека. — Само дето президентът ви е такава баракуда!

Няколко минути по-късно Хауърд я прие в офиса си така, сякаш му бе скъпа приятелка от детинство. Когато тя изложи идеите си, ентусиазмът му й подейства освежително. Твърдо решена да съсредоточи вниманието си върху проекта, Тори избягваше да му споменава за Дан. Отсега нататък трябваше да говори за господин Стюърт само служебно. Нямаше значение, че Хауърд можеше да й помогне да разбере вътрешния му свят. Това я интересуваше толкова, колкото и вътрешният свят на някоя бомба. Всичко, което искаше, беше да се държи на безопасно разстояние.

Но за нещастие не можа да се противопостави на несъкрушимата бъбривост на Хауърд или на искрения му ентусиазъм от това, че между нея и Дан ставаше нещо специално.

— Дан никога никого не е искал да нарани — забръщолеви Хауърд за нейна най-голяма изненада. — Но просто понякога така става. Знаеш какви жени има, току се влюбват в някого, на когото не му пука за тях. Дан им действа като валериан на котки. Никога не се задържа за дълго с една жена. Но с теб… не знам. Имам чувството, че с теб е съвсем различно. Той наистина те харесва, Тори. Надявам се, че ти няма да го нараниш. А би могла. Сигурно няма да повярваш, но можеш да го въртиш на малкия си пръст.

— На твое място не бих се притеснявала за това, Хауърд — каза нехайно Тори, като се опитваше да не обръща внимание на бъркотията от чувства, която той й причиняваше с бъбривостта си. — С Дан се разбираме чудесно. А сега, какво ще кажеш за идеята си да накараш Стан и Оли да говорят с гласовете на своите прототипове?

За нейно най-голямо облекчение, Хауърд престана да говори повече за Дан. Докато обсъждаха въвеждането на гласове в паметта на роботите, Тори изтърси една реплика с гласа на Оливър Харди. Хауърд отпусна глава назад и се разсмя.

— Ей, ти наистина имаш талант — каза той. — Мисля, че мога да те използвам за тази работа.

Тя отмина комплимента със свити рамене:

— С удоволствие бих направила каквото е по силите ми, Хауърд, но не съм толкова добра. Просто упражнявам тези гласове, за да мога да ги използвам за куклите си.

— Кукли?

— Понякога изнасям малки представления на детски празненства — обясни тя.

Хауърд се втренчи в нея учудено.

— Сериозно? Господи, та това е страхотно! Мога ли да те помоля за една голяма услуга? Всъщност ще направиш услуга и на себе си. Виждала ли си как роботите си взаимодействат с хората? И най-вече с децата? Нека погледнем истината в очите — ако в днешно време успееш да зарадваш децата с един пикник, няма да имаш никакви проблеми с възрастните по време на продажбите, нали така?

— Така е, но за каква услуга става дума?

Хауърд се намръщи и се почеса по брадичката.

— Чудя се защо Лиз не ми е казала нищо за твоите кукли — той спря и се удари по челото. — Олеле! Забравил съм да й кажа, че ще имам нужда от някой, който да замести оня фокусник с изкълчената китка! А май и изобщо съм забравил да й кажа за празненството. Дано не ми се разсърди…

— Хауърд — прекъсна го Тори и престорено поклати глава в отчаяние. — Първо, Лиз не се сърди толкова лесно, а още повече на теб; второ… но, за бога, за какво става дума?

Когато след малко Тори излизаше от офиса на Хауърд, продължаваше да го уверява, че с удоволствие ще покаже куклите си на детския пикник, който той организираше следващата събота. Нямаше да й се наложи да пътува надалеч, тъй като пикникът щеше да се състои на морския бряг, само на десет минути път с кола.

— И да знаеш, че съм аматьор — каза тя през рамо, докато се отправяше по застлания с килими коридор към асансьора. Вече бързаше за следващата уговорена среща. — Наистина обичам да изнасям представления за деца, така че престани да ми благодариш. Страшно съм поласкана, че ме покани да участвам.

Той се засмя:

— Окей, но все пак ти благодаря.

Тори се засмя и натисна копчето на асансьора. Радваше се, че щеше да направи нещо, за да се откъсне поне за малко от спомените си за предишната събота, но нямаше нужда да му го казва.

 

 

Тори паркира колата си възможно най-близко до брега и се отправи пеш към мястото, където щеше да се проведе пикникът. В ръцете си носеше само една жълта плажна чанта. Нямаше защо да мъкне кошчето с куклите, докато станеше време за нейния номер. Забелязвайки Хауърд, който играеше фризби с група малчугани на тревата, тя отиде да му се обади, че е пристигнала.

— Подранила си — каза той, като заряза играта, за да я поздрави. После я огледа набързо. — Това на тебе бански костюм ли е?

Тори кимна и плъзна нагоре слънчевите си очила. Беше облечена в яркорозов цял бански и пола саронг на цветя, завързана на възел — отчасти защото така можеше да поплува, ако поискаше, без да се преоблича много-много, и отчасти защото беше забелязала, че децата я възприемаха по-добре, когато беше облечена в ярки цветове.

— Искаш ли да отида на брега и да наглеждам децата? — попита тя. Знаеше, че Хауърд може да се заглежда по облеклото й само по практически причини, иначе имаше очи само за Лиз.

— Ще ти бъда много благодарен, Тори — каза той с доволна усмивка. — Лиз е страшно заета. Някои от доброволците й май закъсняват.

— Тръгвам — отвърна Тори. После отново си сложи очилата, изхлузи сандалите си и ги размаха с двете си ръце, докато се отправяше към водата.

Двете с Лиз бяха организирали достатъчно детски празненства, за да ги притесни каквото и да било. Скоро всичко беше под контрол и можеха вече да се забавляват с фризби, водна топка и други простички игри с малчуганите. Когато доброволците на Лиз пристигнаха, Тори си взе един душ, за да изплакне солта по кожата си, изтри се с хавлията си и оправи косата си с пръсти. След това сложи полата и сандалите си и започна да се разхожда наоколо, за да се запознае с децата, които още не беше видяла.

Разбра от организаторите, че повечето малчугани бяха осиновени или с по един родител. Хареса й фактът, че Хауърд се опитваше да даде на децата онова, което той самият не бе имал. Бе сигурна, че и Дан щеше да се включи, ако беше в града, въпреки че трудно можеше да си го представи сред купчина немирни малчугани.

Дан няма значение — заповяда си тя наум и се намръщи. Трябваше най-сетне да го накара да престане да се появява в мислите й. Там беше нежелан гост.

— Госпожице — каза едно шестгодишно луничаво момченце, като докосна ръката й. — Къде е Диджей? Няма ли да дойде днес?

Намръщената физиономия на Тори веднага се преобрази в усмивка. Вече беше чула няколко деца да споменават Диджей, но не знаеше нищо за него. Може би щеше да има и дисководещ.

— Боя се, че нямам представа — призна тя. — Всъщност кой е Диджей?

Момченцето я погледна така, сякаш току-що беше паднала от Марс.

— Клоунът, нали се сещате?

— Аха! Е, предполагам, че ако ще идва, то ще е скоро — каза тя, надявайки се това да е така.

Доволен от отговора й, малчуганът хукна презглава към тълпата, която се беше събрала около Хауърд. Тори си спомни програмата и разбра, че беше време Хауърд да приготви роботите си. Лиз бе отишла при него, така че Тори се отправи натам, за да гледа представлението заедно с ято мокри и радостни от плуването дечица. Докато Хауърд беше погълнат от програмата си, дойдоха й още няколко идеи за лансирането на продуктите на Дан.

Май просто не можеше да престане да мисли за този мъж. Тя въздъхна и отиде да вземе кошчето с куклите от колата си.

Когато се върна, с удоволствие забеляза един клоун, заобиколен от група радостни деца. Прословутият Диджей беше пристигнал. Тори забеляза, че беше добър клоун. Костюмът му на точки бе истинско изобилие от цветове. Перуката, която се показваше изпод украсеното с маргаритки бомбе, беше в смело жълто-зелено. И не носеше гуменки — обувките му бяха огромни, както се полагаше на един клоун. Докато ходеше, те издаваха силни пляскащи звуци.

Тори поиска да говори с Диджей и да разбере дали е професионален клоун, или просто талантлив доброволец. Може би щеше да й позволи да го включи в списъка на изпълнителите на „Хепънингс“.

Диджей беше клекнал с гръб към нея, за да си приказва с най-дребните деца, така че тя си проправи път през групичката, която го заобикаляше. Искаше да види дали и гримът му е толкова хубав, колкото и костюмът. Когато стигна до мястото, откъдето можеше да го погледне безпрепятствено, без да пречи на децата, Тори се усмихна одобрително. Диджей имаше най-печалното изражение, което беше виждала през живота си. Устата му приличаше на конска подкова, обърната надолу; имаше неравни черни бразди по тебеширено бялото му чело и нарисувани с черен молив сълзи по бузите. Той огъваше продълговати балони във формата на животни и ги подаваше на малчуганите, като не забравяше и най-срамежливите, които стояха по-назад.

На Тори й се прииска да се приближи още повече, за да чуе бърборенето му и да го види по-добре. Той постоянно разсмиваше децата с разни шеги и когато печално попита дали биха могли да го аплодират повече, те го направиха с желание.

О, да, реши Тори. Трябваше да се опита да го включи в списъка си. Той беше нещо особено. Децата имаха значение за него. Обичаше ги.

Когато даде на всяко дете по един балон, той се изправи и огледа внимателно групата, сякаш искаше да види дали не беше забравил някого. Тори започна да се провира през тълпата, опитвайки се да го настигне, преди да си тръгне. Когато най-сетне успя, очите над тумбестия му нос срещнаха нейните. Изненадани стоманеносини очи. Тори се закова на място, а сърцето й се качи в гърлото.

— Не мога да повярвам — прошепна тя.

— Откъде се взе? — попита той. Имаше вид на офейкващ счетоводител, който най-неочаквано се натъква на шефа си пред гишето за резервации на самолетни билети за Ямайка.

Тори посочи с уморен жест мястото, където стоеше. Диджей — помисли си тя, докато гледаше в бездънните му очи. — И това тъжно, тъжно лице — на кого другиго можеше да бъде?

— Каква ирония — каза тихо тя. — Тъкмо исках да говоря с теб да работиш за „Хепънингс“.

Даниел П. Стюърт вдигна едната си дебело изрисувана вежда.

— Не забравяйте тази си мисъл, госпожице Чейс. Ако новите ни продукти не се продават така, както сме казали на банкерите, може и да стане нужда да си търся работа.

— Едва ли — запротестира Тори автоматично, все още изненадана. — Нали видях артикулите. Те са хит, голям хит. Освен това най-лошото, което може да се случи, ако нещата не потръгнат, е „Стюърт Ентърпрайсиз“ да бъде погълната от някоя гигантска корпорация, а те ще ти предложат тлъста служба.

Дан поклати глава. Маргаритката на шапката му се залюля игриво.

— Не, благодаря. Чувал съм за тези гигантски корпорации. Един човек, чието мнение уважавам, веднъж ми разказа как ти управляват живота и точно когато започнеш да мислиш за пенсия, ти бият шута.

Тори беше изненадана, че той помни малката история, която му бе разказала за нещастието на баща й. Освен това не можа да не изпита удоволствие, когато заяви, че уважаваше мнението й, макар и да не звучеше напълно сериозно. После разбра, че се намираше в по-голяма беда, отколкото беше предполагала. Коленете й се бяха превърнали в желе, усещаше топлината на надигащото се желание. И всичко това към един… един клоун! Същият клоун, който беше отказал да говори с нея по телефона само преди няколко дни.

— Какво правиш тук, Тори? — попита Дан след известно мълчание.

— Същото като теб — отговори тя, като се опитваше да звучи небрежно. — Аз съм част от програмата.

— Сигурно Лиз е казала на Хауърд за куклите ти.

— Всъщност аз му споменах. Хауърд не беше казал на Лиз за това празненство. Беше забравил — неочаквано една мисъл й мина през главата. — А и на мен не беше казал и дума за Диджей.

Дан сви рамене.

— Вероятно и за това е забравил. Е, аз му казах, че не знам дали ще мога да дойда, така че сигурно е изхвърлил Диджей от главата си. — Дан си помисли, че Хауърд не беше споменал и за участието на Тори. Ако го беше направил, Диджей щеше да получи силен пристъп на сценична треска. Радваш се, че не беше видял Тори, преди да е свършил номерът му. Цяла седмица си бе мечтал да се срещне с нея, но едва ли беше идвало наум, че щеше да стане по този начин.

— Как се държаха роботите? — попита той, като се опитваше да поддържа разговора.

— Страхотно — каза Тори. — Децата много ги харесаха, особено Стан и Оли.

— Тези двамата обикновено обират точките. Искаше ми се да се бях върнал навреме, за да видя най-новите им модификации — Дан погледна кошчето в ръката й. — А твоето куклено представление? Още ли не е минало?

Мили боже! — помисли си Тори. Съвсем беше забравила за представлението си.

— Започва след около пет минути. Но как да събера публиката?

Дан се огледа наоколо.

— Един от доброволците май вече ги събира. Ще отида да му помогна.

Той тръгна, като прилежно вдигаше и спускаше краката си, сякаш ходеше с гумени плавници по сушата. След няколко крачки се спря и видя, че Тори се смее.

— Имаш ли нещо против да се навъртам наоколо и да погледам представлението ти? — попита той, като се опитваше да не забелязва веселото й настроение.

Накрая тя успя да се съвземе.

— Защо пък трябва да имам нещо против?

— Няма причина — отговори той и й хвърли един изпитателен поглед. — Но ако аз знаех, че беше до сцената, когато надувах онези животни с балоните, сигурно щях да ги опръскам всичките.

Когато се обърна и зашляпа нататък, Тори се усмихна загадъчно. Да не би току-що да беше признал, че му действаше изнервящо? Тя извади верния си заек от кошчето и го надяна на ръката си.

— Как мислиш, Сесил? — прошепна Тори, като го държеше близо до лицето си. — Да не би този мъж да се опитва да ми каже нещо? Имаше ли в думите му поне мъничък намек за някакви лични чувства към мен?

Сесил помисли за момент, а после поклати енергично глава.

— Виктория Чейс, кога най-сетне ще пораснеш? — скара й се той. — Престани да търсиш намеци там, където ги няма. Даниел П. Стюърт можеше да ти се обади през всяка една от вечерите на изминалата седмица, но не го направи. Той не искаше да говори с теб даже и когато имаше шанс за това. Разбираш ли ме?

Тори го погледна сърдито.

— Сесил, иди и се скрий в някоя лисича дупка! — внезапно решила, че лековатият й разговор със заека бе отишъл твърде далеч, тя го измъкна от ръката си и го замести с електриковосиния бронтозавър, който беше ушила предишната вечер.

— Какво е това? — чу се глас.

Тя се обърна и видя малко момиченце с руси опашлета и огромни кафяви очи да гледа любопитно новата кукла.

— Позволи ми да се представя — каза Тори с гласа на Джон Уейн, който беше репетирала предишната вечер над шевната машина. — Слушай сега, страннико…

За нула време Тори бе обградена от група малчугани. Представлението беше започнало и тя бе в стихията си. Започна лека-полека да се отпуска и да се забавлява заедно с децата. Даже по едно време измъкна Сесил от заточението му в кошчето, като се опитваше да не забелязва укора в сините му пластмасови очи. Не беше никак лесно за едно зайче да бъде едновременно второ „аз“, главен довереник и нещатен психоаналитик на Тори Чейс.

Освен това, че постоянно чувстваше присъствието на Диджей в публиката, тя почти не помисли за Дан Стюърт.