Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Илион/Олимп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ilium, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nlr (2006)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“, поредица „Избрана световна фантастика“, книга 115, ISBN 954-585-565-7, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от Мандор

Статия

По-долу е показана статията за Илион (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Илион.

Илион
Ilium
АвторДан Симънс
Първо издание2003 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаОлимп
ISBNISBN 0-360-81792-6

Илион (на английски: Ilium) е научнофантастичен роман от Дан Симънс, първата част от цикъла Илион/Олимп, отнасящ се до възстановяването на събития от Илиада на Марс. Тези събития са ръководени от същества които са взели ролите на гръцките богове. Също като в по-ранните творби на Симънс, като Хиперион, романът е „литературна научна-фантаскика“. Илион получава наградата Локус за най-добър научнофантастичен роман за 2003.

Интродукция

В романа се разглеждат три истории; тази на схоластика Томас Хокънбери, Елена Троянска и гръцките и троянските герои от Илиада; Деймън, Харман, Ада и други хора от Земята; и моравеките, или по-точно европецът Манмънт и Орфу от Йо. Романът е написан в първо лице, сегашно време когато действието се развива с личността на Хокънбери, но с трето лице, минало време в другите случаи. Трите истории се развиват успоредно една на друга през целия роман и не започват да се припокриват до края.

Вижте също

63.
Олимп

Монс Олимпус, най-високият вулкан на Марс, се издига на повече от двайсет и седем километра над околната равнина и новия океан. Диаметърът на основата му е шестстотин и петдесет километра. Върхът е почти три пъти по-висок от земния Еверест. Бели от сняг и лед, тази вечер склоновете на планината сияят почти в кървавочервено от залязващото марсианско слънце.

Назъбените скали в североизточното подножие на Монс Олимпус се издигат вертикално на пет хиляди метра. Точно в тази марсианска вечер дългата сянка на вулкана стига на изток чак до трите вулкана на Тарзис, мержелеещи се на мъглявия хоризонт.

Скоростният ескалатор, който преди обслужваше тази страна на Олимп, е разсечен на две недалеч над скалите, при това толкова чисто, сякаш е прерязал с гилотина. Мощно седемпластово силово поле, генерирано от самия Зевс — егидата — защитава целия масив от атака и искри на червената привечерна светлина.

Точно зад скалите, близо до брега на северния океан, тераформиран само преди век и половина, са се събрали над хиляда богове, за да се организират за война. Ято златни колесници, всяка теглена от невидими сили, а видимо — от яки жребци, осигуряват въздушна охрана на хиляди метри над боговете с техните златни доспехи.

Зевс и Хера са сред първите от тая безсмъртна войска, всеки висок по шест метра, и двамата с блестящи доспехи, щитове и оръжия, изковани от Хефест и други божествени занаятчии. Даже високите им шлемове са изковани от чисто злато, подсилено с модерни сплави и микровериги. Атина и Аполон временно отсъстват от тая божествена фаланга, обаче другите богове и богини са тук…

Тук е Афродита, красива даже в бойните си доспехи. Шлемът й е осеян със скъпоценни камъни, малкият й лък изстрелва кристални стрели с кухи върхове, пълни с отровен газ.

Тук е Арес, ухилен под червения гребен на шлема си, доволен — предвкусва безпрецедентно кръвопролитие. Той носи сребърния лък на Аполон и колчан, пълен с топлинно насочващи се стрели. По каквато и цел да стреля, непременно ще я убие или унищожи.

Тук е Посейдон, земетръсецът, грамаден и мрачно могъщ, облечен в бойни доспехи за пръв път от хилядолетия. Десет мъже, даже включително Ахил, не могат да повдигнат грамадната брадва, която богът носи в лявата си ръка.

Тук е Хадес — по-мрачен на вид, настроение и доспехи дори от Посейдон. Червените му очи блестят от дълбоките орбити на бойния му шлем. Персефона стои до своя господар, цялата в лазурит, с титанов тризъбец, решително стиснат в дългите й бледи пръсти.

Тук е Хермес, слаб и жесток, стегнат в червените си доспехи, готов да се телепортира в битката, да убива и бяга преди смъртното око да регистрира появата му, камо ли касапницата, която оставя след себе си.

Тук е Тетида — божествените й очи са зачервени от плач, ала надлежно е облякла бойни доспехи, готова да убие сина си Ахил, ако и когато й заповяда Зевс.

Тук е Тритон, целият в пластове зелено-черна броня, забравеният сатир на старите светове, изнасилвач на момичета и момчета, богът, който обожава да захвърля детски тела в дълбините, след като им се е наситил.

Тук е Артемида, облечената в златни доспехи богиня на лова, стиснала лък в ръка, готова да пролее литри човешка кръв като първа стъпка към отмъщението за нанесените рани на любимия й брат Аполон.

Тук е Хефест, целият в пламъци, готов да запали с факела си смъртните врагове.

Тук са всички богове освен възстановяващите се Аполон и Атина, редица след редица великански фигури в доспехи, събрани под сенките на скалите. Други богове и богини кръжат над тях с летящите си колесници. И над всичко това искри и трупа енергия егидата, едновременно нападателно и отбранително оръжие.

 

 

В ничията земя зад боговете, точно зад искрящата егида, която прониква в пръстта и камъка и продължава надолу, заобляйки се сферично дълбоко към центъра на Марс, лежат труповете на двата церберида. Двуглави кучета, дълги над шест метра, със зъби от хромирана стомана и газови хроматографски спектрометри в муцуните, те са проснати там, където ги убиха Ахил и Хектор при пристигането си на Олимп само преди няколко часа.

На трийсет метра зад церберидите са изгорелите останки на старата схоластическа казарма. Зад казармата са войските на човечеството, сто и двайсет хиляди души.

Силите на Хектор са строени откъм сушата — четирийсет хиляди от най-смелите илионски воини. Парис остана в Троя, натоварен от по-големия си брат с тежката отговорност да брани домовете и любимите им в древния град — вече защитен с моравекско силово поле, но според думите на Хектор, по-сигурно охраняван с бронзови копия и човешка смелост. Другите вождове и техните хора обаче са тук.

До Хектор стои верният брат на троянския пълководец Деифоб, който командва десет хиляди отбрани копиеносци. Наблизо е Еней, които изковава новата си съдба тук, след като вече не е покровителстван от Мойрите. Зад Енеевите воини е почтеният Главк начело на своите колесници и единайсет хиляди диви ликийци, готови за рат.

Тук е Асканий от Аскания, втори вожд на фригийците, целият в бронз и кожа, жаден за слава. Неговите четири хиляди и двеста асканийци нямат търпение да пролеят божествената златиста кръв.

Зад троянските воини, прекалено стари и ценни, за да водят мъже в бой, ала облечени в доспехи и готови да умрат, ако такава е волята на вселената, са царете и съветниците на Илион — първо самият цар Приам, нагизден в легендарните доспехи, изковани от метал от древен метеорит, после старият Антенор, баща на мнозина троянски герои, повечето от които вече са паднали във войната.

До Антенор стоят почтените Приамови братя Ламп, Клитий и сивобрадият Хикетаон, който до тоя ден най-много е тачил Арес, бога на войната, а зад Хикетаон са най-уважаваните троянски старейшини Пантой и Тимет. Вперила поглед в съпруга си, облечена в червено, сякаш се е превърнала в живо знаме от кръв и скръб, днес с тия старци стои красивата Андромаха, Хекторовата жена, майка на убития Скамандър, бебето, наричано с обич от троянците Астианакс, „господаря на града“.

В центъра на тоя петкилометров боен строй, начело на повече от осемдесет хиляди калени в бой ахейци, се извисява златният Ахил, Пелеевият син. Говори се, че освен едно тайно слабо място, той е неуязвим. Тая вечер, в бойните си доспехи и зареден със свръхчовешката енергия на почти нечовешкия си гняв, мъжеубиецът изглежда безсмъртен. Мястото от дясната му страна е оставено свободно в памет на неговия най-свиден приятел и боен другар Патрокъл, за когото се твърди, че е бил свирепо убит от Атина Палада преди няма и две денонощия.

Зад и надясно от Ахил е изненадващата тройка Агамемнон, Менелай и Одисей. Двамата Атриди още са в синини от двубоя с Пелеевия син и лявата ръка на Менелай е прекалено слаба, за да носи щит, обаче двамата свалени царе са намерили за нужно в тоя ден да са със своите вождове и бойци. Одисей, явно потънал в размисъл, гледа над човешките и безсмъртните бойни редици и си почесва брадата.

Пръснати сред останалите ахейски воини, в колесници или пеш, винаги начело на хората си, са оцелелите гръцки герои след тая деветгодишна ожесточена война — Диомед, все още със своята лъвска кожа и въоръжен с палица, по-дълга от повечето гърци, Големият Аякс, ахейски закрилник, който се извисява над цялата си редица воини, и Малкият Аякс начело на своите професионални убийци от Локрида. На един хвърлей камък от тия герои стои великият копиеносец Идоменей начело на своите легендарни критски воини, а наблизо, изправен в колесницата си, Мерион, готов да влезе в бой до природения брат на Големия Аякс, архистрелеца Тевкър.

В десния фланг на ахейците, най-близо до океана, редица след редица въоръжени мъже обръщат гривестите си шлемове, за да погледнат своя вожд и най-стар ахейски водач в момента, хитрия Нестор, геренския конник. Нестор е застанал пред всички други на десния фланг, наметнал червения си плащ и ясно различим в своята колесница с четири коня, затова ще е първият, който ще падне пред бойните линия на безсмъртните. В съседните колесници, явно готови да влязат в бой заедно с баща си, са Несторовите синове Антилох, добър приятел на Ахил, и по-високият и по-красив Антилохов брат Тразимед.

Днес тук са още стотици вождове, всеки носещ своето гордо име и гордото име на баща си, начело на десетки хиляди воини, всеки от тях с почтено име и сложно минало, всеки понесъл гордото име на баща си в рат за слава и живот или на път за Дома на смъртта.

Надясно от строените ахейци, безредно пръснати по брега, стоят мълчаливи и зелени няколко хиляди зеки — зелени човечета, които се изсипаха от своите шлепове, фелуки и тромави платноходи от океана Тетида и вътрешното море Валес Маринерис и които днес са застанали тук поради причини, известни само на тях и навярно на техния аватар Просперо или непознатия бог Сетебос. Те безмълвно стоят край тихо плискащите вълни и засега нито гърците, нито троянците, нито безсмъртните богове са установили контакт с тях.

На около половин километър в морето платната на повече от сто ахейски кораба улавят розовия марсиански залез, греблата отразяват златистото морско сияние. Сега платната са увиснали, греблата са вдигнати, бордовете са обточени с щитове и копия. На тия кораби се виждат жълтите, червени, лилави и сини гребени и лъскави шлемове на над три хиляди ахейски бойци. Остри черни перки порят синьозлатистите вълни в пространствата между корабите. Засега различими само по перископите и горната повърхност на черните си метални корпуси, трите астровекски балистични ракетни подводници патрулират в марсианското море.

Разположени нарядко в над трикилометрова линия зад троянците и ахейците на сушата са поясните моравекски пехотинци — двайсет и седем хиляди войници с черни бръмбарски брони и оръжие, тежко и леко. Енергийните балистични артилерийски батареи са разположени чак на петнайсет километра зад предните редици, с проектори и тръби, насочени към Олимп и войските на безсмъртните. Над всички хора и моравеки кръжат и се стрелкат сто и шестнайсет изтребителя с форма на стършели, някои превключили на стелт, други все още дръзко черни. По сведенията на астровеките в орбита обикалят шейсет и пет бойни космически кораба, разположени от периферията на марсианската атмосфера до няколко милиона километра зад Фобос и Деймос. Командирът на поясните моравеки на земята докладва на европейския моравек Манмът, който преведе на Ахил и Хектор, че всички типове бомби, ракети, силови полета и енергийни оръжия на тия кораби са заредени и насочени. Това не говореше нищо на героите и те не му обърнаха внимание.

В същия равнинен участък до Ахил и надясно от Одисей и Атридите, ала на известно разстояние, стоят Манмът, Орфу и Хокънбери. По-рано следобед Манмът беше хвърлил поглед към строяващите се войски и с помощта на троянския вожд Перим веднага бе реквизирал колесница, която докара Орфу през квантовия тунел, теглейки левитиращия йониец на въже.

Схоластикът доктор Томас Хокънбери носи наметало, доспехи и дрехи на троянски вожд и въпреки че изглежда развълнуван да стане свидетел на всичко това, също явно има известно затруднение да стои изправен. Докато хилядите воини — дори знатният Ахил — чакат почти неподвижно последните изостанали от всяка войска, човешка и безсмъртна, Хокънбери пристъпва от крак на крак.

— Нещо не е наред ли? — прошепва Манмът на английски.

— Струва ми се, че нещо пълзи в гащите ми — отвръща му Хокънбери.

 

 

Войските са се събрали. Тишината е зловеща — и от двете страни не се чува нищо освен тихото плискане на далечните вълни по каменистия бряг, цвилене на кон, впрегнат в бойна колесница, шумолене на марсиански ветрец в скалите на Олимп, свистене на летящи колесници, кръжащи във въздуха, и бръмчене на стършелови изтребители, неволно подрънкване на бронз, когато някой воин се размърда, и могъщия вездесъщ шум от десетки хиляди мъже, които се опитват да дишат спокойно.

Зевс пристъпва напред и минава през егидата като великан през водопад.

Ахил излиза в ничията земя, за да се изправи срещу бащата на боговете.

ИМАШ ЛИ ДА КАЖЕШ НЕЩО ПРЕДИ ТИ И ТВОЯТ ЧОВЕШКИ РОД ДА ЗАГИНЕТЕ? — пита Зевс и гласът му прозвучава добродушно, ала е толкова усилен, че стига до най-далечните краища на полето, дори до мъжете в гръцките кораби.

Ахил хвърля поглед през рамо към строените зад него воини, обръща се, поглежда към Олимп и строените пред него богове, после вдига очи към извисяващия се над него бог.

— Предайте се сега — казва той — и ще пощадим живота на вашите богини, за да станат наши робини и наложници.