Арнълд Тойнби
Изследване на историята (42)

XXXIX.
Нуждата от това изследване

Вдигайки перото да напише сегашната част от това изследване, авторът изпитваше отвращение от задачата, която е наложил сам на себе си, не само поради естественото отбягване на рисковете на тази несигурна тема. Разбира се, ясно беше, че прогнози, направени през 1950 г., могат да бъдат опровергани от събитията дълго преди ръкописът да е отпечатан и издаден. Но ако рискът да стане смешен беше определящото съображение за автора, това щеше да го спре да се заеме с коя да е част на това изследване. Ангажирайки се с дванадесетата част на работата, след като вече е дал единадесет заложници на съдбата, той може да се окуражи от мисълта, че към днешно време перспективите на западната цивилизация са поне много малко по-неясни, отколкото когато в началото на 1929 г. той нахвърляше началните бележки за сегашната част. Голямата криза, която тогава във всеки момент щеше да започне, с всичките си последици, включително Втората световна война, дълго преди 1950 г. пометоха изцяло всякакви илюзии, преобладаващи през 1929 г., че нещата общо взето са такива или не много по-различни от това, което са били преди 1914 г.

Отвращението на автора към сегашната му тема трябва забележимо да намалее поради изминалите две поучителни десетилетия от историята, ако то беше само отбягване на рисковете на прогнозата. Неохотата му обаче е малко свързана или съвсем не е свързана с трудността да се оценяват перспективите на западната цивилизация, а се корени в нежеланието да изхвърли един от основните принципи, ръководили го в това изследване. Той се измъчва от страх, че може би изоставя гледната си точка, от която, според него, е възможно да се видят в истинската им перспектива един род общества, на които западната цивилизация е само един от представителите, както и от вярата му в правилността на тази незападна гледна точка, потвърдена, според него, от резултатите на две десетилетия, прекарани в опити да се разчете картата на историята под незападен ъгъл на зрение.

Един от стимулите на автора да се заеме с това проучване е погнусата от късномодерната западна условност да се отъждествява историята на западното общество с „ИСТОРИЯТА“, написана с главни букви. Тази условност му изглежда рожба на изопачаващата егоцентрична илюзия, на която са се поддали в западното общество, както и всички останали познати цивилизации и примитивни общества. Най-добрата изходна точка от това егоцентрично предположение, изглежда, е да се възприеме обратното предположение, че всички представители на кой да е род общества са философски равни един с друг. Авторът възприе това контрапредложение и му изглежда, че то оправдава вярата му в първите шест части на това изследване. В седмата част той откри, че стойността на цивилизациите не е равна на данните на изпробването, при което пробният камък е ролята на разпадането и разлагането им. Обратно на това, беше намерено, че цивилизациите с най-голямо въздействие и значимост са от второ поколение — сирийската, древноиндийската, елинистката и древнокитайската — от гледна точка на наблюдател, който вижда нишката на историята в постепенно увеличаване на осигуряване на духовните възможности за човешките души, преминаващи през този свят.

Това, че авторът възприе тази гледна точка, засили началната му неохота да отдели западната цивилизация, която да се разглежда по специален начин. Обаче, решавайки през 1950 г. да се придържа към план, очертан първоначално през 1927–1929 г., той се подчинява на логиката на три факта, които не са загубили изобщо своята състоятелност през изминалите години.

Първият е, че през втората четвърт на XX в. западната цивилизация е единственият останал представител на своя вид и няма безспорни белези, че се разлага. От седемте други, пет — а именно основната част от православното християнство и руският му страничен клон, основната част на далекоизточната цивилизация и нейните корейски и японски клонове и индуистката цивилизация — не само са започнали да се разлагат, но вече са преминали през етапа на универсалната държава. Внимателно разглеждане на историите на иранската и арабската мюсюлмански цивилизации показва, че тези две общества също са се разпаднали. Само западното общество е вероятно все още на етапа на растеж.

Вторият факт е, че разширяването на западното общество и излъчването на западната култура са довели всички останали съществуващи цивилизации и всички съществуващи примитивни общества в обсега на обхващащото света западнизиране.

Третият факт, който, изглежда, прави това изследване задължително, е тревожен — за пръв път в историята на човешката раса всички яйца, събрани от човечеството, са в една ценна и несигурна кошница.

В третата световна война, водена с атомни или бактериологични оръжия, изглежда невероятно ангелът на смъртта да недогледа дори тези кътове и ъгли на териториалната сфера на човека, които до неотдавна са изглеждали непривлекателни или недостъпни — или пък и двете, — за да даде на тези бедни, слаби, изостанали жители фактически имунитет от нежеланото внимание на „цивилизованите“ милитаристи. В беседа в Принстън точно три седмици преди обявяването на Трумановата доктрина за американска подкрепа за Гърция и Турция срещу руския натиск (12 март 1947 г.), авторът даде произвол на фантазията си и каза, че ако един западнизиращ се свят си позволи да изпадне в трета световна война, последицата може да бъде осъществяване в реалния живот на един от митовете на Платон, в който атинският философ си представя планинските пастири, периодично излизащи от своята пустош, за да изградят нова цивилизация върху освободеното място от старата, загинала в последния от редица периодични катаклизми. В образността на колективната подсъзнателна психика пастирите символизират неизразходваните и неразвалени примитивни човешки потенциални възможности за творчество, които бог все още държи в резерв, след като е въвел нестрадащото от наивност мнозинство от човечеството в изкушенията. Където и да е попадал в беда човекът в процес на цивилизоване, опитвайки това най-неотдавнашно — и може би най-рисковано — от човешките начинания, той винаги е разчитал, че ще може да черпи от резервната мощ, таяща се в примитивните му братя, които е изтикал от най-добрите места на земята, които е присвоил, като че принадлежат на него, „за да ходят те в овчи кожи и кози кожи в пустини и планини“. В миналото тези сравнително невинни оцелели от децата на Каин посипват пепел по главите на децата на Авел, като спасяват убийците си, когато Каиновите грехове ги настигат. Пастир от Аскра, в подножието на връх Хеликон, изговаря пролога на трагедията на елинската история, а пастири от Негев, на края на Арабската пустиня, са стояли пред люлката на християнството във Витлеем. В платоновидната си игра на думи през 1947 г. авторът изказа предположението, че ако западната цивилизация, в която той включва себе си и аудиторията си, понесе голяма катастрофа, задачата да се предприеме от самото начало културно начинание, каквото е в ход през последните пет или шест хиляди години, може да се падне на тибетците, досега безопасно закътани зад укрепленията на своето плато, или на ескимосите, досега уютно загнездени в невинно суровия леден покров, който е по-малко порочен съсед от кой да е човешки вълк. За три и половина години, изминали между тази беседа и писането на тези редове, във все още мирните околности на университетското градче, тези пробни фантасмагории са надминати и повалени от хора на историческите събития. В момента, декември 1950 г., се съобщава, че експедиционна сила на китайските комунисти е нахлула в Лхаса, докато ескимосите, преди това щастливи да нямат враг или приятел извън физическата природа, се намират на талвега на презполярен маршрут на бомбардировачи между басейните на Волга и Мисисипи на междинен маршрут за нахлуване през ледниците на Беринговия пролив от някога уединеното място за живеене на примитивни жители на североизточния край на Русия в Аляска, която е отделена от основната част на континенталните Съединени щати само с канадски „полски коридор“.

Така сега вездесъщото западно общество държи в ръцете си съдбата на цялото човечество в момент, когато съдбата на самия Запад е в пръста на един човек в Москва и един човек във Вашингтон, които с натискане на бутон могат да взривят атомна бомба.

Това са фактите, които през 1950 г. накараха автора да подкрепи извода, възприет с пожелание през 1929 г., че проучване на перспективите на западната цивилизация е необходима част в едно изследване на историята, направено през XX в.