Арнълд Тойнби
Изследване на историята (2)

Предговор от автора

Г-н Д. С. Съмървел обяснява в собствената си предговорна бележка как се е стигнало той да направи този съкратен вариант на моята книга. Преди да бях научил каквото и било за него, към мен се отправяха много въпроси, особено от Съединените щати, дали има някаква възможност съкратен вариант на тези томове да бъде публикуван с време — сега неизбежно отложено далеч зад началните очаквания поради войната, когато ще мога да публикувам останалата част от тази своя работа. Усещах настойчивостта на това изискване, но не виждах как да му отговоря (защото бях цялостно зает с военновременни задължения), докато проблемът беше щастливо решен от г-н Съмървел, който с писмо ме уведоми, че направен от него съкратен вариант вече съществува.

Когато г-н Съмървел ми изпрати своя ръкопис, бяха изминали почти четири години от публикуването на IV-VI том и повече от девет години след появата на I-III том. За всеки автор, предполагам, фактът на публикацията винаги създава чувството, че се е превърнала в чуждо тяло работата, която — докато се е вършела — е била част от живота на извършителя й. А в случая на войната от 1939–1945 г. при промените на обстоятелства и професии, които те носеха, дойде се до дълга пролука между книгата ми и мен (томовете IV-VI бяха публикувани 41 дни преди войната да избухне). Докато работех над ръкописа на г-н Съмървел, аз по тази причина можех — независимо от неговото умение да запази собствените ми думи, — да чета съкратения вариант, сякаш това беше друга книга, писана не от моята ръка. Сега вече аз я направих цялостно моя, като тук и там променях езика (с доброжелателното съгласие на г-н Съмървел), но не съм сравнявал съкратения вариант с оригинала ред по ред, а и си бях поставил за цел никъде да не възстановявам пасажи, които г-н Съмървел е включил, вярвайки, че сам авторът вероятно не е най-добрият съдия по това, кое е и кое не е задължително да присъства в труда му.

Създателят на умело съкращение прави на автора крайно необходима услуга, която собствената му ръка едва ли ще окаже, и читателят на този том, запознат с оригиналния текст, сигурен съм, ще се съгласи с мен, че литературното умение на г-н Съмървел е наистина превъзходно. Той е успял да запази аргументите на книгата, да ги представи в голямата им част с оригиналните думи и в същото време да събере шест тома в един том. Ако бях поставил на себе си такава задача, съмнявам се дали щях да мога да я изпълня.

Макар че г-н Съмървел е изпълнил сравнително леката задача да облекчи с този съкратен вариант работата на автора, минаха две години, откакто започнах да работя по него. Седмици и месеци наред я оставях непипната до лакътя си. Тези отлагания се дължаха на военните ми задължения, но бележките по останалата част от книгата са непокътнати и стриктно пазени от Съвета за външни отношения в Ню Йорк (изпратих ги по пощата от Мюнхен до изпълнителния директор на Съвета г-н Мелъри, който вежливо се съгласи да ги съхранява), а пък и докато трае животът, има надежда да свършиш труда си. Не последна от причините да бъда благодарен на г-н Съмървел е, че работата ми над неговите съкращения на тези томове от труда ми, които вече бях публикувал, ми помогнаха да насоча ума си към тези, които ми предстоеше да пиша.

За мен е щастие също, че този том е публикуван, както и пълният вариант на книгата, от Оксфорд юнивърсити прес и че индексът е изработен от г-ца В. М. Баултър, на която читатели на пълния вариант са вече задължени за двата индекса на томовете I-III и IV-VI.