Арнълд Тойнби
Изследване на историята (33)

XXX.
Разширяване на сферата на изследване

Началната работна хипотеза на това изследване на историята беше, че историческите цивилизации са разбираеми сфери за проучване. Ако това се е оказало издържащо за всички етапи на техните истории, нашата задача сега щеше да бъде завършена. Фактически обаче намерихме, че макар една цивилизация да се оказва разбираема единица, докато разглеждаме произхода, растежа и разпадането й, тя престава да бъде такава на етапа на разлагането. Не можем да разберем този последен етап от историята на цивилизацията, без да разширим умствения си хоризонт отвъд границите и да се съобразим с въздействието на външни сили. Да споменем само един ярък пример — Римската империя осигурява елинистка детска люлка за сирийски вдъхновеното християнство.

Значението на ролята, играна при зараждането на висшите религии, на срещите между различни цивилизации се илюстрира от една от баналностите в историческата география. Когато отбелязваме на карта родните места на висшите религии, намираме ги струпани във или около две сравнително малки парчета от общата повърхност на Стария свят — от една страна, басейна на Окс-Яксарт, и от друга страна, Сирия, ако използваме това наименование в по-широкия смисъл, за да обхване район с граници в северната Арабска степ, Средиземно море и южните скосявания на Анатолийското и Арменското плата. Басейнът на Окс-Яксарт е родното място на махаяна във формата, в която се разпространява в далекоизточния свят, а преди това, може би, и на зороастрианството. В Сирия християнството придобива в Антиохия формата, в която се разпространява в елинисткия свят, след като се появява за пръв път като вариант на фарисейското юдейство в Галилея. Юдаизмът и сестринската му религия на самаритяните възниква в Южна Сирия. Монофизитското християнство на маронитите и прекланящият се пред Хаким шиизъм на друзите се раждат в Централна Сирия. Географската концентрация на родните места на висшите религии става още по-очевидна, когато разширим хоризонта си да обхване съседните райони. Удължаването на Сирия в Хиджаз на юг по планините, обрамчващи Червено море, съдържа родното място на християнската ерес, която става новата религия ислям, а когато разширим наблюдателния си радиус от басейна на Окс-Яксарт, виждаме родното място на махаяна при първото й появяване в басейна на Инд и родното място на примитивния будизъм, а също и на следбудисткия индуизъм, в средния басейн на Ганг.

Какво е обяснението? Когато се вгледаме в характерните черти на басейна на Окс-Яксарт и на Сирия и ги сравним едни с други, намираме и двете места надарени от природата със способност да служат за обиколни пътища, където трафик от всеки пункт на компаса може да се премести към друг пункт на компаса в произволен брой алтернативни комбинации. На сирийския обиколен пункт се сливат пътищата от басейна на Нил, от Средиземно море, от Анадола, от басейна на Тигър-Ефрат и от Арабската степ. В централноазиатския обиколен път по същия начин се сливат пътищата от басейна на Тигър-Ефрат през Иранското плато, от Индия през проходите над Хиндукуш, от Далечния изток през басейна на Тарим и от съседната евразийска степ, която е взела мястото и наследила проводимостта на сега изсъхналото „второ Средиземно море“, за чието предишно присъствие там свидетелстват частично оцелелите му части — Каспийско море, Аралско море и езерото Балхаш.

Ролята, за която природата е определила тези два потенциални центрове на трафик, се играе отново и отново през петте или шестте хиляди години след появата на най-ранните цивилизации. Сирия става сцена на срещите между шумерската и египетската цивилизации; между египетската, хетската и минойската цивилизации; между сирийската, вавилонската, египетската и елинистката цивилизации; между сирийската, православнохристиянската и западнохристиянската цивилизации; при последния тур контакти между арабската, иранската и западната цивилизации. Басейнът на Окс-Яксарт по същия начин е бил сцена за срещи през последователни периоди между сирийската и древноиндийската цивилизации; между сирийската, древноиндийската, елинистката и древнокитайската цивилизации; и между сирийската и далекоизточната цивилизации. В резултат от тези срещи двата особено „раждащи религии“ райони са включени в универсалните държави на редица различни цивилизации, а изключително активните връзки между цивилизации в тях обяснява изключителната концентрация в техните граници на родните места на висши религии.

По силата на тези данни можем да рискуваме да огласим „закон“, в смисъл че за изследване на висшите религии минималната разбираема сфера трябва да е по-голяма от владенията на всяка отделна цивилизация, тъй като трябва да бъде сфера, в която две или повече цивилизации са се срещали една с друга.

Следващата ни стъпка е да направим по-широк преглед на тези срещи, които в определени исторически обстоятелства са имали за резултат раждането на висши религии.

Въпросните срещи са контакти във всички измерения на пространството между цивилизациите, които, предполагаемо, са съвременни една на друга. Но преди да преминем към това, предметът на тази част от изследването, можем да отбележим, че цивилизациите са имали контакти една с друга и в измеренията на времето — контакти от два вида. Един вид контакти във времето е отношението на сродяване между последователни цивилизации, тема, която не ни е оставяла от начало до край на това изследване. Другите са отношението между израснали цивилизации и „духа“ на отдавна мъртвата им предшественица. Тези срещи на цивилизациите във времето ще бъдат запазени за следващата част на изследването.