Арнълд Тойнби
Изследване на историята (3)

Бележка от редактора на съкратения вариант

„Изследване на историята“ на г-н Тойнби представлява един-единствен последователен аргумент за характера и модела на историческия опит на човешката раса от първата поява на видовете общества, наречени цивилизации, а този аргумент е илюстриран — доколкото характерът на материала позволява, — „доказан“ на всеки етап с разнообразието на примерите, почерпени от цялата дължина и ширина на човешката история, доколкото човешката история е позната на съвременните историци. Някои от тези примери са разработени в подробности. Щом такъв е характерът на книгата, задачата на редактора на съкратения вариант е в основата си съвсем проста — да запази аргумента непокътнат, макар и в съкратен вариант, и да намали до някаква степен броя на примерите, а също в доста по-голяма степен подробностите в тяхното излагане.

Мисля, че този том представя по подходящ начин философията на историята на г-н Тойнби, доколкото тя е изложена в шестте публикувани тома на още недовършения му труд. Ако това не беше станало, г-н Тойнби очевидно нямаше да се съгласи той да бъде публикуван. Но много ще съжалявам, ако се сметне, че той изцяло задоволително заменя първоначалния труд. За „практически цели“ той е вероятно подходящ заменител на оригинала. За удоволствие — със сигурност не е. Защото голяма част от очарованието на оригинала е в неприпряната широта на примерите. Само пълната книга, видимо, е естетически достойна за размера на темата. Аз успях до голяма степен да запазя целите изречения и параграфи на оригинала, така че не се боя този съкратен вариант да бъде намерен за скучен. Но със същата степен на сигурност твърдя, че оригиналът е много по-омайващ.

Този съкратен вариант направих за собствено удоволствие, без знанието на г-н Тойнби и без мисъл за публикуване. Това ми се струваше приятен начин за прекарване на времето. Чак след като го завърших, уведомих г-н Тойнби, че той съществува и за желанието си да го предоставя на негово разположение, ако той реши, че в някой момент има желание да го използва. Създавайки го така, позволявах си от време на време да вмъкна дребен свой пример, какъвто няма в оригинала. В края на краищата писано е, че „не бива да слагаш намордник на вола, който навлиза в зърното на господаря ти“. Тези мои нахлувания в оригинала са много малки по обем и още по-малки по значение. Тъй като целият мой ръкопис бе внимателно редактиран от г-н Тойнби и нахлуванията ми получиха неговото одобрение, както и останалото, не е необходимо да ги отбелязвам с бележки под линия. Споменавам ги само защото внимателният читател, сравнявайки този текст с оригинала, може да помисли, че играта на съкращаването не е играна по правилата. Също така на едно-две места някои изречения бяха вмъкнати от г-н Тойнби или от мен с оглед на събития, станали, след като оригиналният труд е видял свят. Но общо взето, с оглед на това, че първите три тома са били публикувани през 1933 г., а останалите — през 1939 г., беше удивително колко малко този вид работа се наложи.

„Аргументът“, който е публикуван като приложение, е всъщност съкращението. Докато този том представя в 565 страници оригинала, който е над 3000, „аргументът“ представя тезата само в 25. Прочетено като „нещо в себе си“, това ще се приеме като съвсем неприемливо, но може да се окаже полезно като справочник. Единствената причина, че не е включено в началото, е, че ще бъде доста дълго и грозно в началото на представяната картина, но трябва да се възприема само като „съдържание“.