Барбара Бретън
Този път завинаги (7)

Седма глава

Времето минаваше в сладки целувки, прегръдки и смях. Смехът изненада и двамата. Всеки път щом желанието и дивото в тях се обаждаха, те се смееха от щастие и се прегръщаха. Понякога бяха малко несръчни, но не се срамуваха. Нямаше причина, след като вече се бяха любили. И двамата го чувстваха, но просто не говореха за това — сякаш се познаваха отдавна, чувстваха се толкова добре заедно.

Дъждът удряше яростно по прозорците. Вилата потреперваше под напора на вятъра. Леглото беше тяхното убежище от бурята.

Стъмни се. Те изплуваха от мечтите си и осъзнаха, че са гладни.

— Тук няма телефон! — отбеляза Маги, чувствайки се в прегръдката му като в рая. — Направо ще умрем от глад — но това нямаше значение. Беше опиянена от неговото ухание и докосвания.

Конър започна бавно и чувствено да освобождава ръцете и краката си от нейните.

— Ти остани тук, а аз ще донеса пица.

— Не искам пица — възрази тя, като осъзна колко празно е леглото без него, — а теб.

Той се наведе, хвана лицето й с топлите си длани и я зацелува. Целуваше се страхотно. Сякаш искаше да достигне до най-съкровените й тайни. Тя направо изтръпваше от удоволствие. Разтапяше се. С удоволствие би останала така завинаги.

— С чушки — рече тя и се отпусна назад. — Не искам с аншоа.

— Не става. С аншоа са най-хубави.

— Ако ми донесеш с аншоа, господинчо, няма да ме видиш повече!

— Играеш нечестно — обу панталоните си и облече пуловера. — Добре, де! От мен да мине.

Тя се усмихна. Дори не подозираше, че женските хитрини са толкова забавни. Маги го гледаше, докато обу обувките си, прокара ръка през кестенявата си коса и навлече якето.

— Не мърдай оттук — рече той и я целуна отново, докато не се замая от вълнение. — Когато се върна, искам да те намеря на същото място.

— Може би — рече тя и кокетно се засмя. — А може би не.

Конър и обясни защо трябва да го чака в леглото гола и очите й се затвориха за миг, за да си представи тази еротична сцена.

— Ще си помисля — отвърна тя, но и двамата знаеха къде ще е, след като се върне той.

Огънят в камината хвърляше едновременно сенки и проблясъци върху леглото. Маги се почуди дали да не стане да оправи грима си, който беше сериозно пострадал от страстната им любовна игра, но се чувстваше прекалено добре, за да мърда от мястото си. Леглото беше толкова уютно. Тя се сви в топлите завивки и се загледа в танцуващите пламъци.

Знаеше, че трябва да се замисли по-сериозно над случилото се, но не можеше да заповяда на старата сериозна Маги да се върне. Дали не беше сънувала, че има къща в покрайнините, две деца и бивш съпруг, който щеше да се жени за друга? Какво щяха да си помислят те, ако знаеха, че този следобед диво и страстно се люби с мъж, когото едва познаваше?

Споменът беше толкова хубав, че тя въобще нямаше намерение да мисли за каквото и да било. Пък и те никога нямаше да се сетят. Имаше само един човек на Земята, който знаеше, че Маги и Конър бяха в Кейп Мей, и това беше собственикът на вилата. Клеър и Ели едва ли биха си помислили, че ще й се случи подобно нещо.

Сякаш целият й живот до момента беше обществена собственост. Не тя, а сестрите й бяха тези, които не спазваха правилата. Когато беше малка дори не играеше, защото беше прекалено сериозна. Майка й винаги беше разчитала на нея да се грижи за домакинството, докато тя караше двойни смени, и Маги беше изпълнявала съвестно задълженията си. Бракът й протече по същия начин. Забременя по време на медения месец и от млада булка стана млада майка, като роди Никол девет месеца след сватбата. Изписваше тетрадка след тетрадка с имена на бебета, разни бебешки принадлежности, най-добрите приказки за деца. Животът на военния беше изпълнен с несигурност и Маги направи всичко възможно, за да осигури уют в семейството. Винаги беше на линия двайсет и четири часа в денонощието. Дори в банята не влизаше, без да се обади, и за всеки случай поставяше телефона на ъгъла на ваната.

Тази вечер беше направила нещо необичайно, извън реалния й живот и ако продължаваше да мисли за това, щеше да си събере дрехите и да изчезне, преди да се е върнал той. Сякаш беше коренно различна жена, която не познаваше сивото ежедневие. Ако някой я беше попитал предния ден, дали има любовник, тя щеше да му се изсмее в лицето.

Роднините й безмилостно се шегуваха с чувството й за ред и организация. Маги винаги запазваше самообладание и контролираше живота си. Дори дрехите й бяха прилежно подредени по цветове в гардероба. Вярно, че от време на време караше дъщеря си на училище по пижама, но това се случваше рядко. Едва сега опозна в себе си страстната жена, на която не обръщаше внимание преди.

Конър беше причината. Той я беше накарал да се чувства различно. Доказателството лежеше на пода. Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде — полата, чорапогащникът й, сутиенът и бикините, които наподобяваха парченца дантела и се намираха много близо до леглото. А тя дори не желаеше да стане и да ги подреди върху стола до камината. Харесваше й да ги гледа и да си спомня докосванията му и виковете й, които последваха. Бяха се любили страстно, без задръжки, ала през цялото време с толкова дълбока и силна нежност, че щеше да се разплаче на няколко пъти.

„Доста време не си го правила, Маги. Може би просто си отвикнала — каза си тя. Разбира се, много добре знаеше разликата между това да правиш секс и да се любиш. — Така си мислиш, но откъде си толкова сигурна? Освен Конър си била само с двама.“

Дали бяха двама или двеста, нямаше никакво значение. Магията не се появяваше по план или когато си поискаш. Ако беше така, отдавна щеше да е намерила Конър.

Внезапно си помисли: А откъде си толкова сигурна, че тоя ще се върне?

Сърцето й се разтуптя. Разбира се, че щеше да се върне! Просто беше излязъл да купи храна. След минута щеше да е тук. Опита, се да не поглежда към часовника на нощното шкафче.

„Струва ми се, че го няма от доста време. Вече получи каквото искаше и сигурно се е върнал в Атлантик Сити. Не се случваше за първи път един мъж да зареже любовницата си, след като се беше позабавлявал — та това бе смешно! Невъзможно! Мъжът, който я люби така страстно, не би си тръгвал по този начин, изоставяйки я без храна, кола или пък без обяснение. Изглежда, че този път постъпи като пълна глупачка, Маги, хвърляйки се в обятията на един непознат само защото имаш рожден ден и си сама.“

Всъщност той я забеляза пръв. Тя смяташе да вечеря без мъжка компания. Освен това не беше първият срещнат. Знаеше повече за нея, отколкото сестрите й. Единствен той знаеше за тайните й страхове и желания.

А тя какво знаеше за него?

Всъщност не много. Само, че обича сина си и семейството си, че уважава бившата си съпруга и че работи упорито. Какво повече да знае?

„Не внимаваш, Маги. Позабрави се. Уж денонощно изнасяш лекции на децата, че трябва да се научат да поемат отговорност, а погледни себе си! Крайно време е да се премениш. Не ти е лесно да разсъждаваш, докато гориш от страст, а?“

Едва ли можеше да си отговори на този въпрос.

 

 

Валеше доста силно и автомобилът сякаш минаваше през автомивка. Конър се радваше, че няма много коли, защото и без друго не му беше лесно да открие пътя за вилата, в която го чакаше Маги. Караше бавно, взираше се в уличните знаци и се молеше проклетите чистачки да послужат за нещо повече, отколкото да папат предното стъкло. На седалката до нето имаше кутия с пица „Пеперони“, а на задната седалка беше оставил огромен букет цветя, бутилка шампанско и шоколадови бонбони. Ако и другите магазини бяха отворени, сигурно щеше да й купи копринен шал, с който да обвие раменете си, сребърно колие, слънцето, луната и звездите. За съжаление работеше само малкият магазин за подаръци, шито се намираше близо до цветарския. Собственикът се готвеше да затваря, но се смили, пусна го и му показа няколко копринени рокли в тъмносиньо и сиво. Той заложи на синия цвят, който беше като очите й.

„Внимавай да не я изпуснеш, приятелю! Единственото, което знаеш за нея, е, че се чувства добре в обятията ти.“

„Макар че и това не е малко“ — помисли си той, докато изкарваше колата на наводнения път за вилата. Нима имаше нещо по-важно? Той я беше виждал чисто гола, уязвима, без да е способна да скрие тайните си. Човек може да познава някого години наред и никога да не го почувства толкова близък. Има случай, когато трябва да се оставиш на инстинкта и никога няма да сбъркаш.

„А така значи? — обади се някакъв глас. — А какво ще кажеш как Боби ти спаси живота? Къде ти беше инстинктът тогава? Можеш ли да отговориш на този въпрос?“

Той изпсува. Не биваше да мисли за това сега. Не желаеше да се бори с гузната си съвест. Тази вечер щеше да лежи край огъня, прегърнал красивата жена, която го желаеше. Жената, чиято страст беше по-силна от неговата. Конър щеше да се преструва, че живее в свят, където само добрите побеждават и той винаги постъпва правилно.

Грабна пицата, цветята и лъскавата бяла кутия с роклята и се затича по алеята. Навън беше студено и мокро, а вътре гореше огън и още по-горещата Маги го очакваше тръпнеща и гола под завивките. Ако някъде имаше рай, то той сигурно беше нещо подобно.

Видя я, щом отвори вратата. Беше седнала до леглото напълно облечена и сериозна. Беше сресана и гримирана. Напомняше му съвсем слабо за жената, която лежеше с лице, озарено от страст.

— Навън е ужасен студ — каза той и постави пицата на облата масичка вляво от камината. — Нямаш представа каква адска мъгла е. Нищо не се вижда.

— Дълго мислих… — обади се Маги и от тона й му стана ясно, че въобще няма да му допадне онова, за което беше мислила.

— Късно е вече — рече той и положи доста усилия да не издава чувствата си. — Казвах ти, че пицата с аншоа е по-добра, ама ти — не, та не!

Тя се усмихна, сякаш се притесняваше да не го обиди, ако не се засмее на шегата му:

— Май ще е по-добре да се върнем в Атлантик Сити — оправда се с това, че ако децата й се обадят и не я намерят в хотелската стая, ще се притеснят. Преструваше се, че не забелязва огромния букет рози.

Искаше му се да я попита как биха я намерили децата й, ако беше в казиното, но не това беше причината за нейното желание да си тръгне. Ставаше въпрос за тях двамата.

— Щом искаш, ще се върнем обратно в Атлантик Сити.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Не искам, но…

Конър хвърли кутията с подаръка на стола.

— Тогава какво ти е? Съжаляваш ли за това, което се случи между нас?

— Не ме разбирай погрешно — отвърна Маги. — Никога досега не ми се е случвало подобно нещо. Имам две деца, стабилна работа и ходя на курсове по… — седна отново на леглото и зарови лице в ръцете си. — Май съм се побъркала.

Леглото хлътна от тежестта му, когато той седна до нея. Миришеше й на дъжд и море. Искаше й се той да я вземе в обятията си и да останат така завинаги.

— И на мен не ми се е случвало подобно нещо.

Тя го погледна.

— Не ме успокоявай.

— Не те успокоявам. Да не мислиш, че моят живот е изпълнен с любовни авантюри? Всяка сутрин ставам, отивам на работа и щом работното ми време свърши, се прибирам и лягам да спя. Това е.

— Не ми казвай, че не си имал други жени.

— От доста време. И никога не съм се чувствал така.

— Аз не съм такъв човек. Обичам реда. Дори когато пресичам улицата, се оглеждам и от двете страни. Нося винаги аптечка в колата си й зареждам редовно мобилния си телефон — Маги го изгледа. — Нямам навик да спя с непознати. До днес. По принцип дори не говоря с непознати.

— Не сме разговаряли много.

Тя го погледна. После изведнъж се засмя. Беше толкова едър, мъжествен и сериозен!

Първите няколко секунди я гледаше изненадан, но когато забеляза удивителния й поглед, който пораждаше толкова противоречиви чувства в него, започна да се смее с нея. А и какво друго му оставаше?

 

 

Тази нощ останаха във вилата. Оправдаваха се, че така е по-сигурно, като се има предвид времето навън и лудите шофьори събота вечер, но едва ли си вярваха. Това, което правеха, никак не беше безопасно. Да седят сами в малката вила с пицата, шампанското, розите и копринената рокля, галейки голите си тела, беше най-опасното нещо.

Тя заспа в ръцете му и сънува, че ще са винаги заедно.

Конър се събуди преди нея и когато Маги отвори очи, видя, че я наблюдава. Никой не я беше гледал с тази смесица от нежност, желание й изумление. Чудеше се какво ли вижда. Дали четеше в нея като в отворена книга? Тази мисъл я ужаси. Беше свикнала да крие чувствата, си. Като че ли нищо не беше останало от старите й навици.

— Кога ще те вземе лимузината? — попита я той сънена.

— По обяд — Маги се облегна на лакът.

— Сега минава седем. Дъждът спря, можем да отидем до „Уолкинг Мал“ и да закусим в „Пайлът Хауз“.

— Чудесно!

Конър се притисна към нея.

— Знаеш ли какво искам? — попита я и без да чака нейната реакция, й показа, че иска да се любят.

Минаваше осем часът, а те бяха заедно под душа и топлата вода се стичаше по разгорещените им тела. Тя коленичи и докосна мъжествеността му с мократа си страна, а после я пое в устата си. Нито една жена досега не го беше галила по такъв начин — с чувственост и силно желание. Той простена, когато тя го пее по-дълбоко, сякаш удоволствието от играта бе изцяло нейно. Този факт го подлудяваше и Конър щеше да експлодира всеки момент. Пръстите, ръцете, устните, езикът, водата, сладкото ухание на възбудената жена, дивата страст, която го обзе, като че ли бяха само в мечтите му, а не реални. Облегна се на стената и се отдаде на удоволствието. Маги го погледна с блестящи очи, с розови и леко подпухнали устни и в този момент той осъзна, че тази картина ще се запечата в съзнанието му. Конър я повдигна и тя се изправи, като се плъзна по неговото тяло. Той намери с ръка мекото и влажно място между бедрата й и започна да си играе изкусно с нея с такова внимание, сякаш на света съществуваше само тя. Милваше я все по-дълбоко и дълбоко, докато тя трепереше и стенеше. Никога нямаше да забрави звуците, които тя издаваше, докато я любеше.

 

 

Не се докоснаха до закуската. Държаха се за ръце и не можеха да откъснат очи един от друг. Маги смътно си спомни, че пи портокалов сок. А Конър май беше изпил две-три кафета. Не бяха готови да се разделят.

По пътя за Атлантик Сити мълчаха. А и какво можеха да си кажат повече? Трябваше да признаят, че случилото се ги свари неподготвени.

— Не съжалявам — рече той, докато влизаха в хотела, минаха покрай макета на храма и статуите на боговете и богините и доловиха уханието на мимози и хубаво кафе. Игралните машини можеха да събудят и мъртвец.

— Нито пък аз — отвърна му Маги.

Спряха пред два от асансьорите. Тя погледна часовника му.

— Единайсет и четирийсет и пет. По-добре да побързам.

— Нали си плащаш — лимузината ще те изчака.

Но и двамата знаеха, че съвсем скоро щяха да се разделят. Маги набързо надраска телефонния си номер на една салфетка, а той й подаде едно кибритче с неговия. Тя предложи да се чуят след седмица. Така щяха да разберат дали връзката им е сериозна. По-добре късно, отколкото никога.

Той я притегли зад една от мраморните колони и я целуна. Маги се почувства като влюбена ученичка, изпълнена с надежди и щастие, а Конър — сякаш бе владетел на света.

— След една седмица значи — каза и докосна с палец брадичката й.

— Няма да усетиш как ще отмине — тя целуна пръста му.

— Така е.

После отново се целунаха и тя започна да се чуди дали наистина ще бъде така.

 

 

Той провери телефонния секретар. Брат му го бе търсил поне десет пъти. Конър вдигна слушалката и набра домашния номер на Мати.

— Къде беше, по дяволите? — кресна му той. — От вчера те търся.

— Не знаех, че трябва да ти давам отчет, братле. Нали уж бях в отпуска.

— Знаеш ли какво изпусна? Имах билети за Бари Манилоу.

Конър примигна. Като дете беше луд фен на „Дюран Дюран“ и „Ю Ту“?

— Ще го преживея някак. Е, това ли е всичко, което искаш да ми кажеш?

— Ами попитах те къде беше?

— Навън.

— Къде навън?

— Не ти влиза в работата!

— Ако искаш да знаеш, аз ти уредих тази почивка. Можеше поне да слезеш до казиното.

— Такава ли била работата! Значи трябва да вися по масите, така ли?

— Не съм казал подобно нещо.

— Напротив!

— Поне ако играеш, трябва да си на линия, иначе губиш всичко.

— Аз не играя, така че какво ме интересува?

— Нали си отседнал тук? Значи играеш.

— Но аз си плащам за стаята! Не мога да разбера за какво става дума?

Мати му обясни тайния механизъм на хотелиерството и залагането.

— Да видим дали съм те разбрал правилно. Значи, ако съм си платил сто долара за стаята, се очаква, че ще изхарча още петстотин за залози, така ли?

— Точно така.

— А защо просто да не си тръгна?

— Не става.

— Затова ли си ме търсил толкова пъти?

Мати помълча, после отбеляза:

— Бил си с жената от ресторанта, нали?

Конър го сряза:

— Не е твоя работа, братле.

— Внимавай! — Мати говореше така, сякаш му беше баща. — Не е от твоята черга.

Конър си спомни прекрасното лице и усмивката й, огромното й желание, докато се любеха, и безкрайната й искреност.

— Прав си, Мати. Въобще не е от моята черга.

С малко късмет щяха да бъдат заедно още двайсет години, преди тя да го осъзнае.