Барбара Бретън
Този път завинаги (6)

Шеста глава

— Маги!

Тя затвори очи. Страхуваше се, че ако го погледне, ще се пръсне на хиляди малки парченца. — Погледни ме, Маги!

Не беше в състояние да скрие какво чувства, когато той се взря в очите й. Никога не е била така завладяна от някой мъж, толкова бързо. Дори и от Чарлс. Мислеше си, че такава страст има само в мечтите й. А сега нямаше връщане назад.

Той обгърна лицето й с ръце. Върховете на пръстите му леко погалиха слепоочията й. Палците му помилваха брадичката и устните й. Маги отвори очи и с усилие си пое дъх. Как беше възможно да диша, след като той беше на милиметри от нея? Очите му бяха толкова красиви: имаха цвят на разтопен карамел, смесен със злато. Беше се навел ниско над нея, за да я защити от вятъра, а в това интимно убежище можеше да се случи какво ли не.

Забеляза ситните бръчици около очите му и тъмните гъсти мигли. Носът му беше чупен, но това само засилваше привлекателността му. Маги не харесваше красавците от кориците на списанията. Челюстта му бе широка и силна. Лицето му бе живо, мъжко и привлекателно, ала очите му я привличаха най-много. Тъжни очи, изпълнени с тайни страдания, за които можеше само да предполага.

Конър я гледаше настойчиво, без да мига, и за нея това беше почти болезнено. Маги искаше да извърне глава, но ръцете му не й позволяваха и на нея не й оставаше нищо друго, освен да му позволи да надникне дълбоко в душата й, тайнственото място, което тя криеше от целия свят.

Маги не бе красива, а направо удивителна за него. Тя бе силна, прекрасна, интелигентна и женствена. Привличаше го толкова силно, че това чак го плашеше. Имаше чувството, че дори да прекара остатъка от живота си да я наблюдава, няма да опознае всичките и прелести.

Тя го погледна. Той усети как изучава лицето му: челюстта, скулите, челото, устата. Не беше нито флиртаджийка, нито пък прекалено срамежлива. А не се и налагаше. От погледа й краката му се подкосяваха.

Големите й светлосиви очи се открояваха на малкото й лице. Миглите й бяха дълги и извити и хвърляха сянка върху страните й. Щеше да ги почувства като леки перца върху гърдите си.

Тя постави ръце на гърдите му не за да го отблъсне, а за да го почувства по-добре. Беше загубила представа за мястото и времето. Сякаш се намираха в малко сапунено балонче, което се носеше около техния реален живот и тях самите и всеки момент можеше да се спука.

Маги плъзна дланите си по гърдите му и ги спря върху сърцето му. Знаеше, че тя е причината за учестения му ритъм.

Знаеха колко страстна ще бъде целувката им.

Устните му имаха вкус на кафе и слънце, а нейните — на портокалов сок и звезди.

Целувката беше сладка, те бяха допрели устните си, стояха с отворени очи и с преплетени пръсти. Беше нещо като обещание и опиянение.

Маги трепереше. Отпусна глава на гърдите му. Искаше светът да спре да се върти и те да останат така вечно. Беше се сблъскала с нещо, в което никога не беше вярвала и не желаеше то да свършва.

Конър искаше да я люби точно там, на пясъка. Да покрие прекрасното й тяло със своето, да й достави удоволствие, да я защити и да й обещае бъдещето, в което той самият не вярваше, докато не се целунаха. Не беше романтик, никога не е бил, но изведнъж започна да гледа на света с други очи.

 

 

Те се върнаха в колата прегърнати. Преди по-малко от час бяха двама непознати, а сега сякаш нямаше по-близки от тях. Тази нежна и невинна целувка ги беше променила. Той й отвори вратата, а тя се наведе да отвори неговата. Какво огромно значение имаха тези дребни жестове!

Насочиха се към центъра. Не спираше да вали, но дъждът не разваляше впечатлението от това красиво място. Маги беше очарована от огромните къщи във викториански стил, които се издигаха зад старите дървета покрай улицата. Голяма част от тях имаха широки веранди, който сякаш приканваха към съзерцание. Кейп Мей не беше на повече от час път от Атлантик Сити, но сякаш се намираше в друга галактика.

— Сякаш сме на друга планета — рече той, докато паркираше пред магазина „Уолкинг Мал“.

— И аз това си помислих — рече тя. Покрай тях премина възрастна двойка с огромен червен чадър. — На подобно място бих могла да сложа дори официална рокля и обувки с високи токчета, без да се притеснявам, че ще изглеждам странно.

Ресторантът „Къщата на пилота“ се намираше зад ъгъла. Конър й предложи чадър, но тя отказа.

— Косата ми е вече къса, така че няма за какво да се тревожа — рече Маги.

— Значи е била дълга? — той я хвана за ръката и прекосиха улицата.

Тя кимна:

— Много дълга — разказа му за Андре и чувството на облекчение, което изпита, когато той отряза опашката и с едно движение на ножицата. — Почувствах, че летя.

— Една от сестрите ми се подстрига преди няколко години — рече Конър, докато завиваха зад ъгъла и бяха изненадани от свежия морски ветрец. — А на следващия ден съжаляваше.

— Не и аз. Почувствах се като истинска жена — не съжаляваше, че позволи на Андре да я подстриже. Дългата й коса беше последното нещо от старата Маги, жената, която някога беше госпожа Чарлс О’Брайън.

Харесваше му с къса коса. До вчера би казал, че предпочита дългокоси жени, но това беше преди да я срещне. Харесваше му как къдриците й обрамчват лицето й.

Съпроводиха ги до отдалечена маса, която се намираше до вътрешния двор на ресторанта. Бяха заобиколени от яркочервени, оранжеви и жълти есенни цветя и наблюдаваха как дъждът се стича по стъкления прозорец. Държаха ръцете си над масата и си говореха за много неща, които Маги по-късно не си спомняше. Но не думите бяха от значение, а присъствието, гласовете, ритъмът…

Ресторантът беше от онези типично рибарски заведения, които човек можеше да види по крайбрежието. На стената близо до входа беше закачена риба меч, а от тавана висяха модели на лодки и вентилатори в стил „Казабланка“. По стените имаше стари рибарски мрежи.

— Е, сладури, какво ще обичате? — попита сервитьорката — висока атлетична червенокоска с три обици на ухото. За момент погледна към сключените им ръце и се усмихна. — Имаме прекрасни специалитети, ако искате да ви препоръчам нещо — те кимнаха. Сервитьорката пое дълбоко дъх и започна да изброява: — Имаме бекон с марули и домати и пресен италиански хляб със специална домашна майонеза. Предлагаме също риба меч на грил с италианска гарнитура от ориз и лимонов сок, пиле на грил, гарнирано с италиански сос, и домашно руло „талджатели“ — направи пауза. — А! Да не забравя — имаме сандвич от ръжен хляб с лебервурст с лук.

Маги не издържа и се засмя. Конър се присъедини. Сервитьорката ги изчака търпеливо да изберат. Поръчаха си миди, бекон с марули и домати и най-обикновен хляб.

— Сигурно си мисли, че сме откачени — рече Маги, докато бършеше сълзите със салфетката от масата.

— Може би менюто й се струва съвсем нормално.

— Мразя специалитетите. Къде отиде простата домашна храна, с която сме отраснали? Какви са тези сложни имена? Ще кажеш, че не съм дошла да се храня, ами да се правя на интересна.

— В момента описваш брат ми Мати — рече Конър, докато галеше китката й с палеца си. — Той се храни така, че да впечатлява.

— Сестра ми Ели е същата. Трябва да чуеш теорията й за йерархията на марулите — тя се разсмя отново. — Според нея човек не може да спечели бизнес партньор, ако не умее да си поръчва добър обяд.

— А другата ти сестра?

— Клеър е манекенка. Нищо не яде — Маги му разказа как беше израсла в семейството на красивите лебеди. Тя се грижеше за малките си сестрички, които правеха само пакости и я надминаха по ръст, преди да навършат дванайсет. — Аз се грижех за къщата, когато майка ми беше на работа — докато един ден тя не разбра и не промени положението. Ели и Клеър вече готвеха и чистеха, а Маги се излежаваше на давана и гледаше сериала „Общинска болница“.

Конър лесно си представи как ги е командвала, защото беше разбрал колко е силна и самоуверена. Не би се изненадал, ако е била и отговорник на класа.

Маги го попита за семейството му и той скоро успя да я разсмее с разказите си за сложните вечери, които са измисляли, за да угодят на разнообразните вкусове на всички членове на семейството — било то вегетарианци, месоядни, постещи, на диета, без употреба на захар и родители, които си падаха по мазнините и въглехидратите!

— Звучи страхотно — рече тя. — Така ми се иска Клеър и Ели да се омъжат и да родят няколко деца. С удоволствие ще стана леля — децата й липсваха. Ако не се бяха разделили с Чарлс, сигурно щеше да иска още едно.

— Имам пет племенника и осем племеннички — похвали се Конър. — На път са още две, доколкото знам.

— Клеър казва, че никога няма да се омъжи. Идеята въобще не й харесва. Ели също, освен ако Аксел не се съгласи на предбрачен договор от двайсет и девет страници.

— А той няма да го направи, така ли?

— Аксел също е адвокат. Неговият предбрачен договор е повече от четирийсет страници.

— Това му е хубавото на нашата професия. Няма защо да се притесняваш, че ще те изберат заради парите ти. Няма богати полицаи.

Той имаше къща и джип, плащаше си сметките навреме и взимаше полагаемите се отпуски. Не беше богат, но се чувстваше добре и това му стигаше.

— Знам за какво говориш — рече тя, докато ръсеше пипер на мидите си. — И аз не карам порше, но съм добре — опита супата и попи устните си със салфетка. — Всъщност съм много доволна — имаше си кола и мебели. Още не беше изплатила ипотеката, но и това щеше да стане.

Супата беше вкусна, а сандвичът — още повече. Маги го изненада с апетита си. Движенията й бяха грациозни — изпусна само едно листо маруля от сандвича, а той целият се окапа с майонеза.

Навън небето притъмня и вятърът се усили. Туристите бързаха да се скрият в уютния ресторант и изтърсваха дрехите си като мокри кутренца. Маги се извини и отиде до женската тоалетна. Там вече имаше две жени. Едната беше възрастна дама с побеляла коса, а другата — млада тъмнокоса красавица, която не им обръщаше никакво внимание. Беше облечена в черно. На раменете си беше наметнала мъжко яке. Гъстата й коса беше тъмновиолетова.

Маги се огледа и се усмихна. Сякаш нямаше никого наоколо, а по-вероятно беше въобще да не се интересува дали има някой. Стори й се, че тя и възрастната жена са незабележими за хората по-млади от тях.

Дамата наблюдаваше елегантния „топмодел на Ню Йорк“, докато си тръгваше. Очите й срещнаха тези на Маги в огледалото.

— Никога не остарявай, скъпа — рече й старицата, докато си слагаше червило. — Трудно е човек да се поддържа. Остани си все така млада и красива — жената тъжно се засмя и докосна бръчките около устата си.

Маги си замълча. Нямаше какво да каже.

— Затворих очи за миг и щом ги отворих, се оказах сама. Животът минава толкова бързо! Един ден ще разбереш.

Защо тази непозната й говореше всичко това? Сигурно беше обърнала две-три „Маргарити“ с обяда. И все пак беше права — животът минава неусетно.

Тя се върна на масата. Сервитьорката дойде отново и ги попита дали ще желаят десерт. И двамата си поръчаха шоколадов десерт „Тъмната страна на луната“.

— А сега изненадата! — рече сервитьорката и се отправи към кухнята.

— Тя си мисли, че сме любовници — отбеляза той.

Държаха си ръцете, гледаха се в очите, шегуваха се — дори и сляп би забелязал какво изпитват един към друг.

На Маги й стана горещо, сякаш някой бе увеличил температурата е десет градуса.

— Да си мисли! — отвърна тя, докато се наслаждаваше на усещането, когато ръката й беше в неговата длан.

— Да си мисли каквото си иска.

— Изчерви се.

— Ирландска кожа, какво да се прави! Трябваше да го забележиш по-рано.

Той не обърна внимание и това й хареса. Повдигна бавно ръката й и докосна дланта й с устни, а после започна да сгъва пръстите й един по един й те докосваха мястото, което току-що бе целунал. Това беше най-нежното и най-романтичното нещо, което й се беше случвало. Никои друг през живота й не я беше карал да се чувства така желана. Очите и се напълниха със сълзи, но тя не ги скри. Този път усети как топлината не обзе само лицето й, а се спусна към врата, раменете и изгоря гърдите й.

Почти не те познавам. Каква е тази власт, която имаш над мен? — помисли си Маги.

Всъщност това нямаше значение, защото тя вече беше направила своя избор.

— Иска ми се да сме някъде само двамата — рече Конър.

Маги кимна. И тя желаеше това.

Той плати сметката и се отправиха към колата. Нищо, че валеше, те се смееха. Нищо не ги интересуваше… напротив — всичко беше смислено.

— Къде отиваме? — попита го тя.

Мислеше си за многобройните малки хотелчета в това живописно градче. Може би ще има огромно легло с балдахин, гледка към океана и топла вана.

Провериха в няколко хотелчета, но нямаше свободни стай. Най-накрая намериха стая в малка вила, до която се издигаше сградата на очарователен хотел с изглед към плажа.

— Късметлии сте — рече любезният собственик. — Обикновено всичко е заето, но заради дъжда отложиха резервациите. Вилата за младоженци е резервирана за — около петдесет и два уикенда в годината.

Конър се подписа в книгата и взе ключа.

— Да ви помогна ли с чантите? — попита собственикът.

— Не. Сами ще се оправим. Благодаря ви — той я хвана за ръка и се отправиха към малката къщичка на брега на морето. Тя беше заобиколена от кленови дървета.

„По-добре да бяхме отишли в някой мотел — помисли си тя, докато той отключваше вратата и й направи знак да влезе първа. — В някоя грозна мотелска стая, с тясно легло, скъсаш чаршафи, гола крушка и ръждясала чешма, а не в тази прекрасна къщичка с камина и топли юргани. Човек направо може да си загуби ума!“

— Това е! Няма връщане назад — рече тя.

— Все още можеш да размислиш.

Маги се поколеба, но не защото не беше сигурна какво иска, а защото подобно нещо беше съвсем ново за нея.

„Постъпваш правилно, Маги — каза си. — Всичко е правилно. Той е твоят избор.“

— Мисля, че е крайно време да затвориш вратата — рече тя.

 

 

Той беше почти сигурен, че тя е готова да се откаже. Мисълта, че може да я загуби, го накара да се почувства невероятно самотен, и това го уплаши.

Беше застанала до леглото и мачкаше пуловера си. Наблюдаваше го с големите си сини очи, докато се приближаваше към нея. Конър се чудеше какво си мисли тя. А може би се бе оставила на чувствата? Като него?

Маги въздъхна тихо, когато той я прегърна. Пренесе я до леглото. Полата й се надигна и тя инстинктивно се опита да я подръпне, но Конър хвана китката й. Маги го погледна и той видя уплахата в очите й. В следващия момент очите й се разшириха от нарастващата наслада и това го възбуди докрай. Никога не беше срещал жена, която да предизвиква в него толкова силен сексуален глад.

Тя се облегна на възглавниците. Косата й беше мокра от дъжда, глезените и бедрата й бяха открита. Единственото нещо, което му пречеше да отиде в рая, беше тъмносиният й чорапогащник. Гърдите й бяха изненадващо пълни под мократа блуза. Той коленичи, свали обувките й и ги хвърли на полирания дървен под. Коленете й докосваха бедрата му и той се предаде. Описа с пръст линия върху бедрото й, като започна от външната страна на глезена към вътрешната на коляното, по цялата дължина на крака до заобленото й дупе. Очите й бяха притворени, докато го наблюдаваше.

Конър отново погали глезена й, продължи нагоре към потръпващите бедра, докато стигна топлия и влажен център на тялото й. Тя тихо изстена. Отпусна се отново върху леглото и устните й се разтвориха, когато той обхвана с ръце лицето й. Горещото й тяло направо изгаряше дланите му, независимо че беше облечена. Начинът, по който я докосваше, я накара да повдигне бедрата си. Желаеше го. Ставаше все по-влажна и възбудена, но той нямаше да бърза, защото искаше тя да запомни тази нощ.

Свали пуловера и блузата й, докосна с език плоския й корем, на който се виждаха две леки сребристи ивици — доказателство, че е родила две деца. Носеше прозрачен бял сутиен с дантела, която не скриваше бледите й зърна. Той обхвана с устни едно от тях и нежно го засмука през деликатната материя, докато не почувства, че се втвърди. Повтори същото и с другото, а тя се извиваше под него и го молеше за още.

Опита се да разкопчае полата й, по не беше лесно да се справи. Тя му помогна и миг по-късно той плъзна полата по бедрата й и я хвърли на пода. Все още оставаше тъмносиният чорапогащник. Зарови лице между бедрата й и тя усети езика му през прозрачната материя на бикините си. Конър използва устните, езика и зъбите си, за да я възбуди.

Отговаряше на всяко негово докосване. Конър постави краката й върху раменете си. Маги изстена от удоволствие. Завладя я неописуема наслада и искаше да остане завинаги така. Желаеше отново да почувства езика му върху бялата си кожа, да я опита, да стигне по-дълбоко, отколкото беше възможно, да я опознае като жена. Трябваше да се отърве от тази глупава дантела.

Конър внезапно спря. Тя простена. Почувства се малко засрамена. Желана и възбудена. Онази Маги, която тя толкова настойчиво искаше да скрие, онази Маги, която напълно я бе завладяла в момента.

Но той беше разбрал за нея. Този непознат. Нейният любовник.

Изглежда, Конър познаваше всяко нейно място, знаеше къде да я докосне, как да докосне. Любовникът й четеше в нея като в отворена книга. Той сякаш знаеше и най-съкровените й мечти.

Конър усети как тя полудява под него, смъкна бикините й и проникна в нея. Тя едва не изкрещя.

Той й прошепна да не се сдържа, да се освободи от напрежението. И тя го направи — извика.