Барбара Бретън
Този път завинаги (14)

Четиринадесета глава

— Мисля, че мина добре — отбеляза тя, докато свиваха по „Сикамор“.

— Трябваше да ме предупредиш — рече Конър, когато спряха на един светофар. — Бива си ги!

— Височки са, не бих отрекла.

— Височки ли? Майката направо ме разби!

— Само не й го казвай, че ще започне да се надува.

— Когато ги видях, си помислих, че сигурно си осиновена.

— Не съм. Във вените ми тече кръвта на откачените Халоран.

— Може да са откачени, обаче са голяма работа!

— Красиви са, нали? Ако обичаш високи блондинки.

— Предпочитам дребни брюнетки.

— Надявах се да го кажеш.

Въздухът в джипа затрептя, когато се погледнаха. Обожаваше да го гледа. Беше най-тактичният мъж, който беше срещала.

— Осъзнаваш ли какво правиш?

— Какво? — попита озадачено той. — Просто карам.

— Освен това.

— Мислех си как изглеждаш без тази рокля.

Тя изтръпна от удоволствие. За момент й се прииска да направи нещо глупаво, но се въздържа. Имаше нещо магическо и дълбоко еротично в очакването.

— Нямах това предвид. Дори в момента го правиш. Галиш волана с палеца си — той несъзнателно местеше палеца си по волана и този жест я изгаряше. Помнеше допира на ръцете му, начина, по който я галеше, невероятните усещания, които се пораждаха в нея. О, определено бе много възбуждащо да чакаш.

Говореха си за прекрасното време, за баскетболния мач и за натоварения трафик.

Разбира се, това не ги интересуваше. Думите просто им помагаха да укротят желанията си.

Тя искаше да засмуче палеца му, да го ухапе лекичко и да плъзне езика си нагоре. Устните й щяха да оставят едва забележима червена следа. Тази мисъл я накара да се усмихне.

 

 

Никога не я беше виждал да се усмихва така. Усмивката й го стопляше като горещо лятно слънце посред люта зима. Чувстваше се така, сякаш беше спечелил шестица от тотото или беше изкачил Еверест. Щом можеше да я накара да се смее, всичко беше възможно.

Думите й бяха музика за ушите му. Меденият й глас бе толкова изразителен. Тя шептеше и той искаше да я целуне по устата и да поеме тези красиви звуци в своята. Попита го какво ще вечерят, а Конър отправи молитва към Господ.

Той беше планирал всичко. От предястието до десерта. Щеше да я помоли да почака за момент навън, за да запали свещите, с които бе украсил къщата, и да пусне тиха музика. Не беше пропуснал шампанското, което бе сложил да се изстудява. Дори беше почистил тоалетната и беше сложил сините кърпи. Да, определено беше заложил на синьото.

Щеше да запали огън. Щяха да разговарят, седнали на дивана, докато пламъците танцуват и дърветата пукат в камината. Той щеше да сложи ръка на рамото й като момче, отишло на кино с любимата си. После, някъде към втората чаша, щеше да се наведе и да я целуне. Щеше да попие сладостта на устните й. Щеше да я люби цяла нощ. Този път бавно и внимателно.

Къщата му беше на юг от Асбъри Парк. Имаше огромен гараж. Тревата беше окосена. На тротоара бяха нападали листа, а пред вратата растяха люлякови храсти и рододендрони. Нямаше цветя, но това не й се стори странно.

Странно беше, че бе нервна. Ръцете й трепереха. Стискаше здраво портмонето си. „Голяма идиотка съм — помисли си тя, докато паркираха. — Не излизаш с него за пръв път.“ Познаваше всеки сантиметър от красивото му тяло — дългите му и мускулести бедра, начинът, по който космите на гърдите му гъделичкаха страните й. Уханието му. Знаеше всички тези тайни и въпреки това се чувстваше сякаш се срещаха за пръв път.

Той заобиколи колата й и помогна да слезе от джипа. Тя похвали къщата и двора, но всъщност я интересуваше само да остане насаме с него. „Съблазни ме — мислеше си тя, докато вървяха по алеята. — Заследи ме с чара си, разпали страстта ми, накарай ме да мечтая и да искам повече. Накарай ме да забравя за всичко, освен теб, да забравя, че може би в този момент майка ми и сестрите ми те критикуват.“

— Стой тук — рече той и отвори вратата.

Тя го погледна учудено:

— На верандата ли?

— Само за малко. Искам да свърша нещо.

— Добре. Щом е важно за теб.

Той нервно прокара пръсти през косата си и един кестеняв кичур щръкна. Маги се пресегна и го поглади.

Каква коприна, какво усещане. Желанието й се надигна по-силно от всякога.

— Няма да се бавя.

— Надявам се — престори се, че трепери.

Конър влезе вътре. След секунда се чу трясък, после той промърмори проклятие и тя се усмихна. Никога преди не беше ходила на гости на мъж. Никой не й беше готвил романтична вечеря. Струваше си да постои малко навън в студа, докато той приготвя всичко за сцената на прелъстяването.

 

 

Конър загаси лампите, запали свещите и огъня и подреди розите. Без да иска събори кристалната ваза. Счупени стъкла, вода и безброй красиви яркочервени рози полетяха към пода. Опита се да събере стъклата, но се поряза.

— О, не! — тя се наведе до него. Краката й бяха толкова дълги, а токчетата на обувките — толкова високи. Наведе се и взе един прекрасен цвят.

— За теб.

— Много са хубави.

— Бяха още по-хубави, но счупих вазата.

— И на пода са красиви — той посочи към камината. — Добре поне, че не подпалих къщата.

— Да — пошегува се тя. — Би трябвало да сме благодарни за това.

Конър я погледна и всичките му планове за бавно и мъчително съблазняване се изпариха. Тя докосна с устни показалеца си, а после направи същото и с неговия. Влажно и изключително сладко. Той целуна пръста й и леко го ухапа. Тя усети зъбите му. Очите й се разшириха от желание. Въздишката й го възбуди за по-малко от секунда. Желаеше я.

— Мислех да те съблазнявам цяла нощ.

Тя се наведе към него.

— В такъв случай май много бързаш.

Забравиха за розите, вазата и водата. Както и за вечерята. В този момент от значение бе само гладът, който изпитваха един за друг.

Любиха се прави. Маги бе притиснала гръб към стената и бе обвила невероятните си крака около него. Конър я притисна към стената и тя затаи дъх. Маги бе жената, любовницата, която бе жадувал през целия си живот. Усещаше топлината и влагата по пръстите си, докато я притискаше. Тя го обсипа с целувки — засмука езика му, дразнеше го със зъбите си и го подлуди. Полата бе вдигната до кръста й. Ръката му се плъзна по бедрата й до мястото, където очакваше да открие дантелена преграда, но там нямаше нищо и той напипа влажното и меко място между краката й.

— Изненада! — рече тя срамежливо, заслепена от желание. Изглеждаше толкова привлекателна.

Маги извика, когато достигна върха. Звукът сякаш се изтръгна от дълбините на душата й и изведнъж тя се почувства освободена от предразсъдъците си. Когато имаш деца, се любиш тихо. Не си позволяваш да издаваш страстта си и заглушаваш въздишките си във възглавницата. Затваряш очи и си представяш, че се носиш над облаците. Вече нямаше нужда от тези мечти. Наистина се носеше сред облаците, и то с широко отворени очи, когато той я докосваше.

 

 

— Ще хапна само салата — каза Клеър, когато майка й й предложи парче пица. Бяха се събрали около масата и обсъждаха приятеля на Маги.

Рита неодобрително поклати глава.

— И без това си толкова слаба! Надявам се, че не си на диета.

— Просто трябва да си поддържам фигурата. Това е част от работата ми. — „Не се притеснявай, мамо. От пет години не взимам наркотици“ — помисли си тя.

— Част от работата ти? Едва ли е част от работата ти да умреш от глад — Ели бе крайно възмутена.

— По-добре това, отколкото да остана безработна. Не бива да ям пица, ако искам всичко да е наред.

Никол я гледаше втренчено от другия край на масата и не можеше да повярва на ушите си.

— Никога ли?

— Е, веднъж годишно може — рече Клеър, за да успокои племенницата си, на чието лице се беше изписал ужас: — Не е толкова лошо. След време човек забравя за това.

— Не мисля — възрази Никол и всички се засмяха, с изключение на Чарли. Той беше прекалено зает с тайното изхранване на Тигър и Дейта. След минута те бяха изгълтали толкова мазнини, колкото Клеър за цяла година.

Тя си наля червено вино и се престори, че не забелязва неодобрението на майка си. Рита знаеше, че тя не може да си позволи да пие повече от това, иначе щеше да си проличи в работата й. Понякога гримьорите бяха отвратителни в непрекъснатите си оценки за хубостта на моделите.

Сам Делой беше един от най-добрите фотографи. Всички бяха съгласни, че е така. Бяха го поканили в Ню Йорк и беше ясно, че скоро ще се сбогува с Гардън Стейт. Така ставаше с най-добрите. Човек не можеше да ги задържи от тази страна на Хъдсън. Клеър беше в бизнеса от дванайсет години, но никой не я беше повикал в Ню Йорк.

Тази сутрин се бе срещнала със Сам в старото имение на Онасис в Пийпек. Размениха си любезности като добри стари познати. После той я отведе настрани:

— Ще ни трябва магическа пръчица, скъпа. Времето вече си казва думата.

Тя се засмя, сякаш се бе пошегувал. Какво можеше да направи? Ако приемеше думите му насериозно, щеше да избухне в плач.

— Хубаво, Сами. Ти си най-добрият.

— Не се шегувам, скъпа — сериозно изрече той, докато тя се настаняваше в стола си. — Едва ли ще мога да направя кой знае какво — огледа я критично — докосна някакво петънце до устните й, сенките под очите й, челюстта. — Надявам се, че добре се разбираш с Фреди, защото днес ще имаме нужда и от него — Фреди беше един от фотографите, известен с това, че успява да скрие възрастта на застаряващите модели.

— Аз съм само на двайсет и пет, Сами. Не може да е истина — Нима Маги не беше казала същите думи миналата седмица? Тогава й се сториха смешни, но не и сега.

Прекара няколко ужасни часа на стола за гримиране, като се чувстваше жалка, потисната, без капка самочувствие. Само като си представеше, че я очаква една „разтърсваща“ среща с Фреди и вълшебната му камера.

— Късметлийка си, че си падам по предизвикателствата — заяви той, докато нагласяваше светлините, поставяше чадъри и какво ли още не, за да създаде възможно най-добрия декор.

— Няма нужда да ми напомняш, че не съм във форма — каза тя, докато Фреди я нагласяваше в необходимата поза.

— Значи не сме в настроение — Фреди й направи една пробна снимка. — Но обективът не лъже, скъпа. По дяволите, аз мога да замълча, но погледни това!

За пръв път загуби самообладание по време на работата си, наведе глава и се разплака. Гримът й се развали, а очите й се зачервиха и подпухнаха. Нямаше магия на този свят, която да й помогне в този момент. Отложиха снимките. Щеше да й се наложи да изплаща неустойки, щом агенцията разбереше за този малък провал днес. Мразеше да дава отчет за всяко свое действие, а още повече ненавиждаше факта, че зависеше изцяло от тяхната милост за тази работа. Тя си събра вещите и се отправи към изхода.

— Виж — спря я Фреди. — Не исках да те разстроя. Ти си ми приятелка, а аз винаги съм откровен с приятелите си.

Тя се отдръпна леко, за да му покаже, че все още е обидена.

— Можеше да бъдеш малко по-тактичен.

— В тази работа няма любезности — възрази той и тя знаеше, че е прав. — Никога не се заблуждавай, че ни интересува нещо друго, освен външността, ако не искаш да свършиш на кориците на „Плейбой“ като Фара или пък момичето на Синатра. Ясен ли бях?

— Защо не си окачиш тази реч в рамка, та да може всеки млад модел да знае какво да очаква!

— Показа ли снимките на племенничката си? — Фреди беше прекалено зает, за да си губи времето с глупости. Значи тя беше права. Явно Никол имаше талант.

— Не още. Толкова съм ангажирана напоследък…

— Ще бъдеш още по-ангажирана, ако я доведеш тук. Няма да е вечно млада и непорочна. Искам я сега.

Разбира се! Не беше толкова отдавна времето, когато и нея искаше. Срещна го пред гимназия „Сейнт Джуд“. Тогава й връчи визитката си. Спомняше си всичко до най-малката подробност. Това промени живота й.

— Трябва да кажа на майка й.

— На майка й ли? — засмя се Фреди, като разкри снежнобелите си зъби, които му бяха стрували цяло състояние. — Говори с малката, скъпа. Това е.

Това е…

Тя погледна към Никол, която дояждаше второ парче пица. Беше изключително красива. Имаше нежна кожа, огромни сини очи като тези на Маги, гъста лилава и чуплива коса. Естественият й цвят всъщност беше кестеняв.

Беше облечена в копринена рокля. Почти жена!

Фреди беше прав. Нямаше да е вечно млада и непорочна. Както беше и с нея. Всичко се променя толкова бързо. Трябваше да й каже.

— Хей, Ник. Какво ще кажеш да разходим кучетата?

 

 

Минаваше девет. Конър стана да донесе храна. Маги се протегна мързеливо в леглото.

— Много лесно мога да свикна с това — спомни си как беше лежала щастливо в леглото в Кейп Мей, а той бе излязъл в бурята да търси пица.

— Поне не вали — рече той и обу изтърканите си дънки.

— И отиваш само до кухнята.

Конър се наведе и я целуна.

— Уморена ли си?

— Да, но се чувствам страхотно. Изпълнен си с енергия.

Той се усмихна.

— Искам да ти доставя удоволствие.

— Тогава съм длъжна да те уведомя, че си голям майстор.

Конър и припомни какви чудеса можеше да прави с тялото й и усмивката й засия.

— Можеш да облечеш този халат — той й показа един стол близо до библиотеката. А кухнята е в дъното на коридора, ако случайно искаш да ме гледаш, докато готвя.

— Имаш ли нещо против да поогледам? Искам да видя библиотеката.

— Едва ли ще откриеш нещо интересно. Само учебници.

— Няма нищо — искаше да знае всичко за него. — Човек може да научи много за един мъж от книгите, които чете.

— Е, сама си го просиш.

— Няма да се разочаровам. Обещавам.

Конър отново я целуна и я остави, за да приготви вечерята. Маги продължи да лежи, заслушана в шума от отварящи и затварящи се врати, дрънчене на тенджери и тигани и нежната музика на Майлс Дейвис. „Пейзажи от Испания“, единственият албум на Майлс, който й харесваше. Значи освен „Мо Таун“ обичаше да слуша и джаз. Преди две секунди не знаеше това. Прииска й се да надникне и в музикалната му колекция. Тя скочи от леглото, взе душ и облече неговия халат. Беше луда по този мъж! Почувства неговия аромат, формите му, не бе преживявала по-еротично обличане. Как бе възможно да се чувства толкова опиянена, да усеща всичко, свързано с него, като несравнимо удоволствие.

Реши да разгледа първо купчината книга на масата. Нямаше нищо интересно. Юридическа литература. История на правото. Беше забравила, че е ченге. Той никога не говореше за работата си. Сякаш тя нямаше нищо общо с живота му. Колко странно? Досега се бяха съобразявали само с нейното работно време, но не и с неговото.

Я, чакай! Какви бяха тези снимки? Как ги беше пропуснала! Между книгите имаше две малки снимки, поставени в рамки. Тя се повдигна на пръсти и взе първата. От нея я гледаше млад дипломант. Беше висок и слаб и приличаше на Конър. Със сигурност беше синът му. Което означаваше, че привлекателната блондинка от дясната му страна е майка му. Бившата съпруга на Конър. Изглеждаше развълнувана, което беше нормално за всяка майка в подобно положение. Маги се опита да си я представи с Конър, но й беше доста трудно. И все пак красивият младеж беше доказателство, че преди време са били нещо повече от познати.

Тя взе другата снимка. Беше семейна снимка на тъмнокос мъж, привлекателна жена и две малки деца. Бяха пред замъка на Пепеляшка в Дисниленд и се усмихваха щастливо. Момиченцата бяха с уши като на мишлета.

— Салатата е готова и с нетърпение очаквам да отворя шампанското, така че защо не…

Тя се обърна и го видя. Беше се подпрял на вратата, леко разрошен и сексапилен.

— Нали каза, че мога да разгледам — тя се усмихна. Вдигна снимката от Дисниленд и продължи: — Прекрасно семейство — той нищо не каза. Маги се смути. — Изглежда ми познато. Сигурно съм ги виждала някъде — нямаше смисъл да се опитва да запълни внезапната бездна, която бе беше отворила помежду им.

— Това е Боби Дикарло и семейството му. Беше ми партньор.

— Беше? — тя се почувства още по-зле. „Мисли, Маги. Къде си го виждала? — може би бе уволнен иди отстранен от някакъв случай или се бе преселил във Флорида. — Онази трагедия… по телевизията… Онази трагедия, която разби живота на…“

— Боби беше убит миналата година от един крадец — той изрецитира деня, часа, минутата, сякаш беше компютър. Само по погледа му личеше колко е разстроен.

— Задържах кучия син, докато полицията пристигне. Ще го съдят. Трябваше да го убия и да им спестя неприятностите.

Очите й се напълниха със сълзи. Значи затова й беше толкова познат! Виждала ги е хиляди пъти по телевизията. Не си спомняше добре, историята. През последната година беше толкова заета, а телевизията не бе включена в домашните й задължения.

— Остави заседателите да си свършат работата. Ти си взел правилното решение.

— Там е работата, че в подобен случай няма правилно решение. И винаги пропускат да ти го кажат.